Дар за Днес - Page 50 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 50 of 110 « 1 2 … 48 49 50 51 52 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 24-08-2016, 11:30 AM |Съобщение 736 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Някой веднъж дефинира егото като "общият сбор от неверни представи за себе си." Постоянната работа по Дванадесетте стъпки ми дава възможност постепенно да се лиша от моите фалшиви идеи за себе си, от моите самозаблуди. Тя ми позволява понякога едва забележим, но в крайна сметка - стабилен растеж в моето разбиране на истината за самия мен. А това, от своя страна, води до все по-голямо разбиране на другите човешки същества и на Бог. Дали се стремя към своеврeменна и незабавна честност, когато допусна грешка? Днес се моля: Боже, научи ме да узная и разбера истината, когато я срещна; научи ме на значението на честността, така че да бъда в състояние да кажа искрено: "Не бях прав," заедно със "Съжалявам“, когато сгреша.  Научи ме, че има такова нещо като "здравословно его", което изисква от мен макар и бавно, може би като по тънко въже, да се движа към баланс в чувствата и настроението ми, и с което могат да бъдат премахнати мрежите на лъжата и натрапчивите ми болни импулси. Днес ще помня: Да запазя равновесието и баланса, които вече съм постигнал.

hope Дата: Петък, 09-09-2016, 9:50 AM |Съобщение 737 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Програмата 12 Стъпки е програма на действията. Някои от нас сме вманиачени по книги за самопомощ, вдъхновяващи видеа и семинари за лично усъвършенстване. Ние си купуваме или се записваме/абонираме за нещо, независимо от цената, ако то обещава революционни прозрения  или съвсем проста нова система. Ние искаме да постигнем облекчение за един ден и свобода за един уикенд. И ние очакваме някакъв експерт да направи исканото от нас, вместо нас, ако може в рамките на час. Разбира се, няма нищо лошо в това, което искаме, в нашите желания. Но има много лошо в това да мамим себе си, очаквайки желанията ни да сбъднат ей така - сами. Помислете за това: Ако може да се купи напредък и духовно израстване, ние не би трябвало да се молим или да медитираме. Ако личната трансформация е просто резултат от събиране на нови идеи, ние щяхме да се трансформираме отдавна. Изучаването на новите идеи, тяхното възприемане и прилагане, е нещо огромно. И да търсим цялото вдъхновение и мъдрост, които можем да намерим, е необходимо за нашия растеж. Промяната е нещо, кето се постига, тя се прави, над нея се работи. Всички планове и схеми за подобряване взети заедно, няма да ни променят с нищо, ако ние не прилагаме духовните принципи на Програмата в ежедневната си практика. Дори най-вдъхновяващите и красиви думи сами по себе си са само думи. Днес ще размисля над най-доброто, което мога да направя за възстановяването си, и ще го приведа в действие. Днес ще казвам по-малко и ще правя повече.

hope Дата: Събота, 10-09-2016, 10:31 AM |Съобщение 738 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Винаги съм готов да се уча, въпреки че не винаги обичам да ме учат. -- Winston Churchill Ние сме свикнали да учим по трудния начин. Много от нас мислим, че сме различни и можем да правим нещата по собствения ни начин. Но тогава ние изпадаме в твърде много проблеми или болка. Първите А.А. членове са били точно като нас. Те са знаели колко мразим да ни се казва какво да правим. Така че те само ни предлагат да следваме Дванадесетте стъпки. Те не ни казват, че трябва да направим нещо. Те не ни казват, че работата по Стъпките е единственият начин да живеем в трезвеност. Те само ни казват, че Стъпките са проработили при тях. Ние откриваме, че Стъпките работят също и за нас. Ние не сме длъжни да работим по тях. Ние не сме длъжни да останем трезвени. Ние просто харесваме новия ни трезвен живот, който е по-добър от стария живот на пиене. И ние се учим как да живеем този нов живот с работата си по Стъпките. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да бъде отворен за Твоите уроци. Научи ме да слушам. Действие за деня: Ще  опиша начините, по които се уча, възстановявайки се.

hope Дата: Неделя, 11-09-2016, 3:22 PM |Съобщение 739 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честната игра е предимно в това да не обвиняваме другите за нещо, което не е наред със самите нас. --Eric Hoffer Като възрастни, ние приемаме отговорността за нашите чувства и нашите обстоятелства. Ние не винаги избираме нашите собствени проблеми, но винаги имаме работа, с която да се справяме с тях. Ако един човек падне и си счупи крака, лесно може да каже на някого: "Това стана по твоя вина, и аз ще те накарам да си платиш!", но това няма да оправи крака му. Лечението трябва да дойде отвътре, да започне от самия него. Нашето желание да обвиняваме другите е опит да избягаме от своите отговорности. Ние ставаме свръхкритични. Ние искаме някой друг да поеме вината за нашата болка и нашите безобразия, но това забавя само нашата цялостност, нашето духовно израстване. Няма смисъл и да тънем в самообвинения. Когато се изправим лице в лице с дадения си проблем или дискомфорт и поемем отговорността да се справим с него, е възможно отново да почувстваме вътрешно желание да избягаме от него. Но ако останем с него известно време, можем да започнем нов етап - лечебният етап на признаването и приемането на проблема. И когато започнем работа над него, поемайки нужната отговорност, ще дойде чувството за цялостност, усещането че сме истински хора които правят всичко по своите сили. Днес ще внимавам да не се отдам на чувството за вина - към себе си или някой друг. Вместо това ще бъда силен и отговорен.

hope Дата: Четвъртък, 15-09-2016, 12:44 PM |Съобщение 740 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има наистина само два начина да се живее живота - като жертва или като боец - и вие трябва да решите дали искате да действате или да реагирате; дали да се справяте с вашите собствени карти или да играете с тези, наредени от друг. И ако не решите по какъв начин да играете с живота, той винаги ще си играе с вас. --Merle Shain Да бъдеш жертва е, или е било състояние, до болка познато на много от нас. Може би някои от нас едва сега разбират, че винаги разполагаме с избор и че не е необходимо да позволяваме на живота ни просто да се случва. Ставайки отговорни за себе си, ние разбираме, че имаме избор за поведението си, за вярванията си, за приятелите, за дейности които ни радват – нещо, което не сме осъзнавали доскоро – преди възстановяването. Колкото повече избори правим, толкова по-живи се чувстваме. Колкото по-живи се чувстваме, толкова по-здавословни стават нашите избори. Нашата цел е възстановяването. Възстановяване означава да участваме пълноценно в живота си. Това означава самооценка и самостоятелна отговоност. Това означава доверие да се движим напред - стъпка по стъпка, избор по избор, знаейки през цялото време, че няма толкова трудно обстоятелство, през което да не можем да преминем. Моля се изборите, които направя днес, да ме предвижват към целта ми – моето възстановяване.

hope Дата: Петък, 16-09-2016, 8:32 AM |Съобщение 741 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Скръб, кризи … приемайте ги като мъдри учители. Родители имат едно единствено дете, за което са готови на всичко, за да го защищават, но детето се разболява и се намира близо до смъртта… Една жена посвещава години на кариерата си; след това икономиката се срива, оставяйки я без работа… Зависимостта отклонява човек от пътя му, и той губи всичко, което има смисъл за него и го е грижа... Животът ни носи и изпитания, и поражения, и те са неизменна част от него. Ние никога не искаме поражението; не можем да се избягаме от неговата болка, но можем да го приемем като мъдър учител. От поражението се ражда нова сила. Имаме нужда от мъдрост, за да се справяме с поражението и скръбта. Ние ще ги срещаме навярно и заедно, и то повече от веднъж. Фалшивите удобства на самосъжалението и вината може да ни изкушават в нашата болка, но те вземат много повече от нас, отколкото ни дават. Чрез кризата ние виждаме ясно какво наистина има значение в живота ни, а и тя ни учи да се насладим на удоволствието, когато то пристигне.

hope Дата: Събота, 17-09-2016, 1:38 PM |Съобщение 742 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден сам ще се безпокои за себе си. --Matthew 06:34 Да се тревожим предварително за нещо е загуба на време и енергия, които биха могли да бъдат използвани за да живеем по-добър и по- пълноценен живот днес. Например, ако днес прекараме часове в притеснения за важен тест в училище утре, ние може да не се съсредоточим много добре върху ученето днес. И ако лежим будни тази вечер, измъчвайки се над това, което не знаем или не сме научили, ще се изчерпим утре, когато се явим на изпит. Не би ли било по-добре да се съсредоточим върху това, с което можем да се подготвим за теста днес, а след това, знаейки, че сме направили всичко възможно, да го пуснем тази вечер и да спим един добър нощен сън? В действителност, ако правим това всеки ден от годината, когато се изправим пред някакъв житейски тест, ние ще знаем, че сме толкова готови, колкото можем да бъдем, и няма да има нещо, за което да се притесняваме. Какво облекчение е да знаем, че сме направили най-доброто за днес и всеки ден. Какво мога да направя днес, така че да не се тревожа за него утре?

hope Дата: Понеделник, 19-09-2016, 10:38 AM |Съобщение 743 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато наистина разберем факта на отделните реалности, ще спрем да отдаваме толкова много време и енергия в опити да променяме реалността на другите. --Jane Nelsen Какво ни кара да искаме да контролираме другите, не само техните действия, но също и техните мнения? Дали нашите лични мнения трябва да бъдат валидни за всички, за да се чувстваме добре и комфортно? Да започнем да вярваме, че всички ние имаме свои отделни, специални перспективи на живот е равносилно на това да започнем да вярваме, че има Висша сила, която отговаря за живота ни. Това изисква готовност да спрем с нашата самонадеяност и да приемем принципите на тази програма. Освобождаващо е, дори вълнуващо да осъзнаем, че всички ние виждаме ситуациите по различен начин. Всички ние имаме различни - свои преживявания, свой различен опит, свои собствени нагласи. Как виждам и оценявам моите преживявания днес е моя работа; как моите приятели виждат техните е тяхна работа. Моето мнение може да допълни техните, но то е мое, и само едно от многото.

hope Дата: Вторник, 20-09-2016, 11:04 AM |Съобщение 744 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Предай се на болката. След това се научи да се предаваш на доброто. То е там, и може още да е на път. --Отвъд съзависимостта Нашата цел във възстановяването е да направим така, че да се чувстваме комфортно, спокойно, стойностни, щастливи. Ние искаме да бъдем в мир със себе си и заобикалящата ни среда. Понякога, за да го постигнем, трябва да бъдем готови да се изправим, да почувстваме и да преминем през даден дискомфорт. Не говоря за пристрастяване към мизерията и болката. Не говоря за създаването на ненужна болка. Аз говоря за този дискомфорт, който трябва да изживеем, докато се лекуваме. Когато претърпим хирургическа намеса, болката е най-силна на следващия ден след операцията. Когато работим над нещо, пред което сме изправени във възстановяването, ние извършваме един вид емоционална, умствена и духовна операция на себе си. Ние премахваме части от нас, които са инфектирани и възпалени. Понякога процесът боли. Но ние сме достатъчно силни, за да оцелеем независимо от дискомфорта и временните чувства на емоционална болка. След като сме готови да се изправим и почувстваме дискомфорта и болката, ние сме почти до точката на освобождаване от тях. Днес ще бъда готов да се изправя пред дискомфорта, доверявайки се, че изцелението и освобождаването са от другата страна. Помогни ми, Господи, да бъде отворен за всяко едно чувство, което трябва да почувствам, за да бъда излекуван и здрав. Докато правя това, ще се доверя, че съм обгрижван и защитен от себе си, от моите приятели, от моята Висша сила, от Вселената.

hope Дата: Четвъртък, 22-09-2016, 10:39 AM |Съобщение 745 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Сега, когато съм в програмата, аз вече не съм роб на алкохола и другите наркотици. Напротив – вече съм свободен; свободен най-сетне от сутринния махмурлук и тремор, от тридневната брада, от зачервените очи. Най-сетене съм свободен от изработване на алибитата и надеждата, че никой няма да ги разгадае; свободен от непрекъснатото поглеждане на часовника в очакване на времето за вечерното питие; свободен от отчаяната нужда от "само една чаша." Дали ценя свободата си от поробването от алкохола? Днес се моля: Благодарен съм на Бог, че съм свободен от алкохола. Това е първата ми свобода, от която ще се развият други свободи - свободата да преценявам поведението ми нормално и конструктивно, свободата да се развивам като човек, свободата да поддържам взаимоотношения с другите на здрава основа. Аз никога няма да престана да благодаря на моята Висша сила, че ме води далеч от моята зависимост и нейното поробване. Днес ще помня: Да съм благодарен на Бог за свободата си.

hope Дата: Петък, 23-09-2016, 11:27 AM |Съобщение 746 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В мен има тъмнина. Но във вас има светлина. --Dietrich Bonhoeffer На сбирка спикерът каза: "За да продължа нещо, когато правя грешки, изисква емоционален кураж." Той говори за вземането на решение да повери своите воля и живот на неговата Висша сила, и как Тя работи в живота му. Да поверим волята и живота си на Божията грижа, и да продължим да го правим, е като да се движим в непозната територия. Ние ще правим грешки, ето защо ние се нуждаем от Божията грижа, на която се поверяваме в Трета стъпка. Трудно е да продължаваме напред, след като сме се препъвали и падали, особено когато продължаваме да се препъваме отново и отново. С въздържанието идва яснотата и разбирането, че трябва да погледнем честно в себе си и в нашите грешки. Ние искаме да спрем да ги правим. Често искаме да бъдем перфектни. Нетърпеливи сме да се променим. Но промяната не идва по този начин. Винаги трябва да помним, че грижовният Бог ни подлага „възглавнички“, когато падаме; обича ни безусловно, и ни дава всичко, което ни е нужно. Ако Бог може да ни прости, когато направим грешка, защо да не можем да направим същото и ние? Ако падна днес, ще падна в ръцете на моята Висша сила. И тогава ще мога да се изправя отново.

hope Дата: Понеделник, 03-10-2016, 4:15 PM |Съобщение 747 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На човешкото сърце, което е опърничаво и отказва да прости, му е трудно да избегне омразата и отмъщението. --Moses Luzzatto Тази програма (12 Стъпки) обещава много награди за тези, които я следват, тя обаче не обещава работата по нея да бъде лесна. Ние търсим в нашата съвест – дали не таим негодувание и непростени обиди, и се стараем да се изправим срещу тях, да ги признаем. Никой от нас не може да напредне във възстановяването, докато държи в себе си негодувания, стари обиди и омраза. Когато ги задържамеи, ние препречваме на тъмните кътчета на душите ни просветляването, от което имаме нужда. Както започнем работа по тази програма, ние вече не пазим тези малки ъгли, за да си играем на власт, обидчивост и негодувание. Ако не го направим, те в крайна сметка ще ни консумират, и ще тласнат съзнанието ни към връщането към старите, неработещи модели. Нищо старо – като модел на мислене и поведение, не бива да бъде задържано. Ние трябва да бъдем готови да се откажат от всичко него - дори и ако ние не знаем как. Никой не може да спре да бъде обиден просто като реши да спре. Когато станем готови да бъдем честни, да бъдем смирени, да се учим на новото, да бъдем водени в конструктивна посока; когато позволим на времето да ни ръководи, вместо да търсим незабавно изцеление, ще можем да се научим на доверие в процеса на възстановяване и със сигурност ще постигнем духовно израстване. Не ми е нужно да зная как точно да пусна негодуванията си или да знам какво ще се случи, след като го направя. Аз просто трябва да бъда готов да ги пусна.

hope Дата: Вторник, 04-10-2016, 11:14 AM |Съобщение 748 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Инерцията е мощна сила. Тя е и натрапчиво поведение. "Безумие е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати" казваме в АА. Мисля, че в безумието си и в липсата на здрав разум ние правим едно и също нещо отново и отново, защото не можем да намерим бутона, който казва: "Стоп". "Майка ми умираше", сподели една жена. "Отидох да живее с нея, да се грижа за нея. Имахме нашите проблеми, като повечето майки и дъщери. Но аз обичах майка си, и тя се намираше в края на живота си. Тя имаше студио и двете живеехме в него. Трябваше да излизам от време на време. Всеки път, когато се връщах, аз знаех какво да очаквам: Майка ми щеше да ме нападне със саркастични забележки като:„ Добре е да знам, че аз не съм толкова важна за теб като твоите приятели. "  Майка ми беше използвала сарказма, за да прикрива емоциите си през целия си живот. Аз се опитвах да й обясня това, както и как се чувствах, когато тя беше саркастична с мен. Тя или не ме разбираше, или просто не искаше да се промени. Винаги когато се прибрах вкъщи, се страхувах от разяждащите й забележки. Една нощ влязох на пръсти. Молех се на Бог майка да беше заспала. Но тя не беше. Тя лежеше и ме чакаше. Свалих палтото си, казах й че съм имала хубава вечер, и я попитах какво прави." Радвам се, че си прекарала добре "- каза мама – „ но аз се чувствам наистина тъжна и уплашена, когато съм сама. И се чувствам много по-добре сега, когато си тук. " Не можех да повярвам на чутото. Затова не ми казвайте, че е твърде късно някои неща да се правят по различен начин. Майка ми направи избор и предприе действия, за да се промени през последната седмица от живота си." Поставянето на ценностите в нашия живот в действие изисква кураж и упорита работа. Понякога малките стъпки, които предприемаме, значат много.

hope Дата: Сряда, 05-10-2016, 10:37 AM |Съобщение 749 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Грешка е да гледаме твърде далеч напред. В дадения момент може да се работи само над една брънка във веригата на съдбата. -- Уинстън Чърчил Колко пъти днес ще помислим или ще си кажем: "Иска ми се да знаех какво ще се случи"? Ние обаче можем да намерим душевен комфорт в знанието, че Бог ще се погрижи за нас, независимо от изхода на всяка ситуация. И още по-важното е, че Бог вече знае резултата, а ние ще го узнаем, когато настъпи нужното и подходящо време. Ние никога не трябва да се притесняваме излишно; трябва да се довем, че всичко ще бъде наред. На нас ни се дават и познанията, и посоката, от които имаме нужда, когато сме готови за тях. Ако преди две или три, или пък преди десет или двадесет години знаехме, че ще споделяме сегашното си пътуване с  мъже и жени, които не пият, ние вероятно бихме изпитали ужас и неверие. И все пак, ние сме тук, изпълени с благодарност, защото изживяваме повече мирни и пълноценни моменти, отколкото някога сме предполагали за възможни. Ние сме тук, получаваме всичко необходимо не – дори да е малко по малко, с Божията помощ. И ние ще стигнем там, където трябва да бъдем, по същия любящ начин. Днес се моля да доверя всеки миг от живота си на Божията любяща грижа.

hope Дата: Петък, 07-10-2016, 9:47 AM |Съобщение 750 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия При всяка грешка има момент, може би части от секундата, когато можем да си я припомним, а може би  - и да я предотвратим. --Pearl S. Buck Ние допускаме грешки, защото сме хора, и като такива не сме съвършени, освен това често сме изложени на контакт с ритмите на момента. Когато нашите умове са все още в капана на миналото, в състояние на неопределеност, или обхванати от страх от бъдещето, ние обикновено не успяваме, защото се боим от опита на настоящето. И само тогава, когато се потопим изцяло в настоящия момент, ние можем да отговорим точно на неговия смисъл. Рядко грешката е толкова важна, колкото това, че й даваме възможността да бъде нааправена. Ние винаги можем да проследим стъпките си; често не можем да приключим определена задача без някои промени по протежение на пътя. Може би ще направим добре да обмислим всички допустими грешки просто като изменения в първоначалните ни планове. Освен това поправките на грешки може да водят до по-добри резултати. В действителност, грешките могат да бъдат част от процеса, да са необходими, за да се запазим фокусирани над нашата духовна програма. Тяхната роля в живота ни може да е от по-голямо значение, отколкото някога сме предполагали. Независимо от това, ние трябва да се фокусираме не толкова над грешката, а по-скоро на урока и лека, които тя ни дава. Днес ще бъда готов да променя моите стъпки, вероятно няколко пъти, за да не допусна грешка –особено позната ми.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 50 of 110 « 1 2 … 48 49 50 51 52 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: