Дар за Днес - Page 52 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 52 of 110 « 1 2 … 50 51 52 53 54 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Неделя, 06-11-2016, 9:25 AM |Съобщение 766 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нещата не се случват всички наведнъж .... Трябва да сте подготовени, че някои изискват много време. --Margery Williams Нашето духовно пробуждане е процес, с течение на който откриваме истинското си „аз“. Ние се движим от външните контури на изображенията и мненията на другите към вътрешния контрол на честност; към слушането на нашия вътрешен глас; към истински взаимоотношения. Ние се провалихме в игрите, с които поддържахме нашия стар стил на живот - "мачо" или "герой", или "бедният аз." На мястото на старата фалшива повърхност, ние развиваме истинска връзка със самите себе си. Ставаме все по-наясно с нашите емоции, с нуждата ни от почивка, с онова което сме рзрушил в нашите ценности. Понякога промяната идва като проблясък на прозрение или в резултат на внезапно достигнала до нас информация, но много по-често става въпрос за постепенна и бавна промяна – момент след момент. Като работим по Стъпките, като сме верни на нашия вътрешен глас, като продължаваме да търсим съзнателния контакт с нашата Висша сила, като оставаме близо до нашите приятели, ние добиваме все по-реална представа за истинските себе си. Днес се моля да продължа духовното си пътешествие, за да се опозная още по-добре, и за да мога да работя над онова, което искам да променя в себе си.

hope Дата: Сряда, 09-11-2016, 11:41 AM |Съобщение 767 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мисъл за седмицата: Научете се на нови умения Това е акт на смелост - да научиш нещо ново. Потвърждение за седмицата: Аз съм готов да се уча на нови умения. Тази седмица ще рискувам да направя нещо, в което все ще не се считам за достатъчно добър. Действия за седмицата: Някога избягвал ли си да правиш нещо, защото ти се е струвало твърде голямо или твърде страшно? Отказвал ли си се някога да научиш ново умение, защото си се страхувал, че ще допуснеш грешка или просто ще изглеждаш глупаво? Ако си като повечето от нас, то ти си правил това. И подобно на много от нас, си пропуснал много възможности, защото си се страхувал да научиш нещо ново. Помисли за нещата, в които си добър. Сега си спомни първия път, когато си направил някое от тях. Обзалагам се, че не си се справил много добрe. Всъщност, ако си като мен, е трябвало да се опитваш, да се опитваш, и да се опитваш отново, преди да навлезеш в същността на нещата. Права ли съм? И все пак това става въпрос за съзнателна дейност, за последователно практикуване на новото умение, което в крайна сметка те прави опитен и уверен, че можеш да се справиш. Помисли за това колко добре си се чувствал, когато най-накрая си се справил. Без съмнение ученето на нови умения е трудно, то е страшно, от време на време – не твърде удобно. В миналото, всеки път, когато се опитвах да направя нещо ново и не успявах от първия път, аз исках да се откажа. Чувствах се като в края на моя свят. Но сега не се отказвам, не се предавам. И сега имам дни, когато знам какво правя, но все още се чувствам сякаш съм на огромно и непреодолимо разстояние от него. През тези дни аз просто не се отказвам. Днес знам, че с каквото и да се срещна, ще е част от процеса ми на учене, независимо дали е с моя компютър или е свързано с говорене пред другите. Моята задача е да остана готова да се уча.

hope Дата: Петък, 11-11-2016, 12:47 PM |Съобщение 768 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато една врата се затваря, съдбата обикновено отваря друга. - Фернандо Де Рохас Понякога, особено в началото на възстановяването, ние се концентрираме върху нашите загуби, вместо въху печалбите. Виждаме как една глава в нашия живот се затваря, и скърбим. Ние трябва да оставим зад себе си някои приятели, или да кажем „довиждане“ на социалния живот, от който сме се ползвали. Трябва да се откажем от активната си зависимост, която беше станала нашият най-добър приятел и ни осигурявваше комфорт. Възможно е дори да се наложи да напуснем нашите семейства, поне за известно време, за да се концентрираме върху собствените си нужди, собственото си възстановяване. Не трябва да скърбим за всички тези загуби. Тогава ще можем да видим по-ясно какво ни носи възстановяването. За всяка загуба ние сме придобили някаква благословия. За всеки отишъл си приятел имаме възможността да създадем много повече, и то истински, здрави приятелства. Един съвсем нов трезвен живот ни очаква, когато сме готови да бъдем част от него. Когато се отказаме от фалшивите удобства на зависимостта, ние откриваме истински комфорт в дълбокия сън и здраво тяло, в спокойните дни и спокойни нощи. Когато станем готови да се откажем от гнева и негодуванието, ние откриваме щедростта и прошката към другите, както и към себе си. Вярно е -  възстановяването затваря една врата. Но най-накрая ни отваря друга, по-добра врата. Днес се моля да бъда благодарен за новия си живот. Моля се да не скърбя за загубите от предишния начин на живот, за да мога да оценявам всичко, което ми се дава.

hope Дата: Събота, 12-11-2016, 2:34 PM |Съобщение 769 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Хората, които се борят с огъня с огън, обикновено завършват в пепелта. --Abigail Van Buren Как станахме толкова убедени, че „нашият начин“ обикновено е най-добрият? Ние със сигурност не сме имали живот, съпроводен с постоянен успех. Как стигнахме до извода, че определящо е нашето мислене по даден въпрос? Ние едва ли сме проучвали всички възможни алтернативи. Тази наша непреклонност вероятно ни е помогнала да оцелеем в детството. Но сега е една стена, която ни изолира. Тя затваря умовете ни на разстояние от идеите, които са в съответствие с мястото, където искаме да бъдем. Освен това ни затваря от хората, с които бихме искали да бъдем. Във възстановяването ние забелязваме хора, които не са толкова непреклонни, не са толкова самонадеяни. Те не се произнасят веднага, не бързат да критикуват. Тяхното спокойствие е очевидно, и ние искаме същото това спокойствие. Тяхната отвореност и непредубеденост им позволява да чуват повече другите, а това е начин да трупат знания и опит, да се променят и израстват. Ние откриваме, че слушането на другите сега е благословия, а не тежест. Днес се моля да бъда отворен за опита на другите.

hope Дата: Сряда, 16-11-2016, 12:03 PM |Съобщение 770 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирението изисква да направиш правилна преценка на самия себе си. - Charles Haddon Spurgeon Какво е необходимо, за да стигнем до мястото, където можем да заменим гордостта със смирение? Първо, ние трябва да спрем шарадата на жалване, че не сме нищо добро. "Аз съм безполезен" - често говорим ние, мислейки, че това означава смирение. Но тези думи, както и всякакви други думи, които изразяват същото чувство, са самоосъждане и повод да се самоизолираме. Същността на смирението е обобщена в Молитва за Смирение: „ Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим; смелостта да променяме нещата, които можем; и мъдростта да прозираме разликата“. Смирението е истина. Да бъдем смирени – това е да знаем истината за нашите граници, да признаем това, което може да се промени, и да приемем, че всички добри неща са възможни с помощта на нашата Висша сила. Прекомерната гордост забранява приемането, защото с н ея се забранява истината, а истината е, че някои неща са непроменими. Отказът да приемем тази истината ни носи много разочарования и гняв - и най-малкото - смирение. Днес смирено ще помоля Бог за мъдрост, за да приема това, което е, и да пусна останалото.

hope Дата: Четвъртък, 17-11-2016, 10:12 AM |Съобщение 771 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Имаме нужда от четири прегръдки на ден, за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки на ден, за да издържим. Имаме нужда от дванадесет прегръдки на ден, за да израстваме. --Virginia Satir Вирджиния е била международно всепризнат терапевт. Тя е знаела много за това, от което се нуждаят хората, за да бъдат здрави и щастливи и да живеят в добри отношения един с друг. Тя е била много умна, и повечето от съветите й са били прости и ясни. Да вземем прегръдките например. Има ли нещо по-просто? Един човек докосва друг човек с акт на внимание. Колко е просто. Какво дават прегръдките на хората? Комфорт. Приемане. Защитеност. Основното, от което всички ние се нуждаем, без значение къде се намираме днес. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да потърся прегръдките, от които се нуждаят и искам днес. Напомни ми днес да предложа прегръдки на хората около мен. Помогни ми и да се почувствам Твоята силна прегръдка за мен. Днешното ми действие: Днес ще говоря с моя спонсор за този въпрос:  Какво е по-лесно за мен - да получа прегръдка или да я дам?

hope Дата: Петък, 25-11-2016, 10:30 AM |Съобщение 772 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което ни дразни в другите, може да ни доведе до разпознаване на себе си. --Carl Jung В нашите най-лоши дни – като активни зависми, ние бяхме раздразнителни, трудно ни беше да живеем с другите и със себе си. И когато се чувствахме най-раздразнителни, е малко вероятно да сме се вглеждали в себе си.  Сега, във възстановяването, се учим, че когато някой ни дразни, е много полезно да се запитаме защо сме толкова раздразнени. Ние често откриваме, че много от нещата, които ни дразнят в другите, е обикновено някаква черта в самите нас, пред която обаче не искаме да се изправим. Когато нечий дефект да се оплаква ни дразни, може би това е нашата собствена склонност да се жалваме и изживяваме като жертви, която отхвърляме. Когато някой се опитва да „влезе под кожата ни“, ние вероятно се дразним, защото е засегнат собствения ни егоцентризъм. Понякога е по-лесно да се оплакваме от чертите и недостатъците на другите, отколкото да признаем, че ние също ги притежаваме. Днес ще използвам моето чувство на раздразнение – ще го оставя да ме води навътрев мен и да се опозная по-добре.

hope Дата: Събота, 26-11-2016, 3:58 PM |Съобщение 773 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато се доверим на Висшата сила, ние откриваме, че ставаме по-съсредоточени над задълженята си, а нашето его става по-малко, по-неубедително и не така заплашително. --Jerry Hirshfield Понякога ние забравяме, или ни е трудно да приемем и помним, че нашата Висша сила никога не се отдалечава от нас. Бог е толкова близо, колкото собствения ни дъх, и Той винаги ни  чака търпеливо да му се поверим – с онова, което ни е трудно да извършим. Всеки път, когато приятел ни се усмихне или ни протегне ръка за помощ, ние се отпускаме, става ни леко. Това са мигове, в които е хубаво да си припомним, че ни говори Бог. За да повярваме и да се доверим, че всичко ще бъде наред. Нашето его е това, което се бори и не иска да се откаже от контрол – особено в по- ранните етапи на много от нашите тревожни преживявания. Така се разочароваме отново и отново, тъй като се опитваме да принудим да стане това, което мислим, че е най-доброто решение; отново и отново, в края на краищата, след като сме най-накрая откажем от тази борба, Бог изглажда пътя ни. Тази програма ни гарантира плавно пътуване, с всяка стъпка от пътя. Всичко, което трябва да направим, е да се откажем от контрола и да го оставим на Бог, който винаги ни чака и е на наше разположение, за да ни насочва, обгрижва и обича. Днес ще се чувствам спокоен и радостен, защото ще помня, че моята Висша сила присъства около и за мен.

hope Дата: Неделя, 27-11-2016, 12:09 PM |Съобщение 774 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Себепознанието и самоусъвършенстването са много трудно за повечето хора. Те обикновено се нуждаят от голяма смелост и дълга борба. --Abraham Maslow Програмата 12 Стъпки е една проста програма, но тя не е лесна. Ние не можем просто да вземем принципите, които научаваме, и по този начин да ги усвоим; те не са като просто да четеш книга. Ние трябва да живеем с тези духовни принципи. Това изисква време и отдаденост. Честността – един от основните и най-важни принципи, понякога е страшна и болезнена. Всеки, който остава верен на тази програма, притежава голяма смелост и заслужава дълбоко уважение. И на нас не ни се налага да чакаме дълго, за да започнем да се сдобиваме с даровете, предлагани от Програмата. Нови свободи, добри чувства и приятелства бързо се развиват; обещание на Програмата е, че даровете ще продължат да нарастват и ние ще се сдобиваме с тях през целия ни по-нататъшен трезвен живот. Какви дарове получавам в реззултат на моята смелост и борба? Днес си обещавам, че ще дам много на моя духовен растеж, защото самият той ми дава много.

hope Дата: Понеделник, 28-11-2016, 8:35 AM |Съобщение 775 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Негодувания От всички негативни емоции, негодуванието ни руши най-много. То е в неоправдания гняв към тези, които имат нещо, което ние искаме, но нямаме, и ни води до съжаление към  себе си. То изсмуква  енергията, която ни е нужна, за да променяме и себе си, и живота си, и да работим за това. Недоволството и негодуванието ни карат да бъдем строги съдници за всички "трябва" и "не трябва" и така ни отдалечават от постигането на успешно възстановяване. Всички "трябва" нагласи са безсмислени, с тях само размножаваме недоволството и губим безценни време и енергия. Освен това, негодуванието е грозно като гледка и дори още по-грозно като чувство. Когато негодуваме, ниев крайна сметка изпитваме омраза към другите и себе си. Днес ще се помоля за смирението да приема моите ограничения, без да негодувам спрямо хората, които ги надвишават. Ще се помоля за смелостта да преследвам собствените си цели, без да сравнявам себе си с другите.

hope Дата: Вторник, 29-11-2016, 11:46 AM |Съобщение 776 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: В миналото, а понякога дори и сега, когато се опитвам да науча, че първият ми проблем е да приема настоящите си обстоятелства, каквито са; себе си, какъвто съм, и хората край мен такива каквито са, аз автоматично допускам мисълта "Защо аз?". Точно както най-накрая приех моето безсилие над моята зависимост, така трябва да приема и моето безсилие над другите хора, места и неща. Дали се научих да приемам живота с неговите условия? Днес се моля: Моля се да се науча да не допускам желанието да контролирам, да принуждавам, да направлявам, организирам и определям живота на другите. Моля се да се науча да приемам ситуациите и хората такива, каквито са, вместо такива каквито бих искал да бъдат. По този начин се моля да премахна разочарованието, че като човек не мога да контролирам нито природата, нито обстоятелствата, пред които съм непрекъснато изправен. Моля се да бъда напълно готов Бог да отстрани този дефект на характера ми – желанието да конролирам.

hope Дата: Сряда, 30-11-2016, 10:24 AM |Съобщение 777 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Извинения и оправдания Понякога ние действаме по начин, с който се чувстваме удобно, но навреждаме или нараняваме другиго. Това е напълно в човешката природа. Ето защо ние имаме думите "Съжалявам", „Извинявам се“.  Те лекуват и преодоляват пропастта, която сме създали. Но ние не бива да казваме "Съжалявам", ако не сме направили нищо лошо. Прекаленото чувство за срам може да ни кара да се извиняваме за всичко, което правим; за всяка дума, която казваме; за това че сме живи и сме това, което сме. Не е нужно да се извиняваме за това, с което се грижим за себе си; за изцеляването на чувствата си, търсейки граници; за това, с което се забавляваме или което помага за нашето оздравяване. Ние никога не трябва да променяме курса си, ако това е в наш интерес, но понякога  - когато проблемите на дадени обстоятелства или взаимоотношения не са ясни, трябва да признаваме, че и другите имат своите чувства, които са нараними. Полезно е, ако сме ги увредили, да можем да кажем: "Съжалявам за това спречкване, което имахме“; „ Съжалявам, ако това, което трябваше да направя, за да се погрижа за себе си, те нарани. Не съм го искал." След като веднъж се извиним, ние не сме длъжни да се повтаряме. Ако някой иска да продължи да измъква от нас  извинение за един и същи инцидент, това е негов проблем, и ние не бива да се  да се чувстваме ангажирани или пък отговорни. Ние можем да се научим да приемаме нашите извинения като нещо сериозно и да не ги раздаваме, когато те не са нужни. Когато се чувстваме добре със себе си, ние знаем кога е време да кажем, че съжаляваме и кога - не е. Днес ще се опитам да бъда ясен и здравомислещ в моите извинения, поемайки отговорност само за моите действия и на никой друг.  Боже, помогни ми да узная това, за което трябва да се извиня, и това което не е моя отговорност.

hope Дата: Четвъртък, 01-12-2016, 10:12 AM |Съобщение 778 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако си играеш с нещо достатъчно дълго, със сигурност ще го счупиш. --Anonymous Има някои неща, с които не бива да си играем. Нашата програма за възстановяване е едно от тези неща. Когато си играем с нашата програма, ние рискуваме – и възстановяването, и себе си. Ние си играем с програмата, когато пропускаме сбирки. Или като не се обаждаме и не търсим нашите спонсори. Или като прескачаме Стъпките, които мислим, че са прекалено трудни. Хубаво е да се забавляваме и играем. Но не е добре да си играем с нашата програма за възстановяване. Когато си играем с нея, ние рискуваме живота си. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да осъзная и помня, че трябва да работя по тази програма с внимание и уважение. Действие за деня: Днес ще направя два списъка. На единия списък ще опиша начините, по които работя по моята програма за възстановяване. Вт другия ще опиша начините, по които си играя с нея. Ще вложа енергията си в работа по програмата.

hope Дата: Петък, 02-12-2016, 2:09 PM |Съобщение 779 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Работа с перфeкционизма ни Когато работим над нашите недостатъци и несъвършенства, ние се занимаваме с основните въпроси на това да бъдем човешки същества. Възможно е да бъдем критични и цинични към несъвършенствата на другите, или можем да приемем, че всеки човек е несъвършен, но може да се развива и израства, точно като нас. Начинът, по който гледаме на чуждите грешки и начинът, по който гледаме на нашите собствени, са тясно свързани. В нашето духовно пътуване ние трябва да започнем от предпоставката, че нито един човек, никога не може да постигне съвършенство, че няма и не може да има перфектни хора. Съвършенството не е това, което е животът изобщо, тъй като съвършенство не съществуваща. Но винаги можем да изберем да сме мили, и ние можем да обичаме в процеса на живеене на живота си. Тъй като не сме съвършени, ние трябва да сме отговорни. Трябва да сме отговорни за нашето поведение и да признаваме своевременно грешките си, както и да ги поправяме винаги, когато можем. Аз ще се опитам да призная грешките си и да се откажа от идеята някога да стана перфектен.

hope Дата: Събота, 03-12-2016, 12:24 PM |Съобщение 780 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ти си навсякъде, но аз се прекланям пред Тебе тук; Ти не се нуждаеш от хвалби, и аз Ти предлагам моите молитви. --Hindu prayer Историята на Дванадесетте стъпки разказва, че в първата малка А.А. група е имало противоречия относно думата Бог. За някои от членовете Бог е бил известният от традиционните религиозни възгледи; други членове са били агностични. Тази първа група е последвала общата групова съвест. Те са преодолели несъгласиятта помежду си, като са намерили нов израз на тяхната духовна връзка. Започнали са да говорят за "Сила по-могъща от самите нас" и за "Бог, така както Го разбираме." Днес ние се обръщаме към Бог, както ние разбираме Бог, защото нашите определения са толкова много, колкото сме и ние. Всеки един от нас е свободен да избере своето понятие за Бог и Висша сила. И по-важното е, че ние просто знаем и от нашите собствени преживявания, и от историите на хиляди мъже и жени, които са били преди нас, че тази духовна програма е много практична и проста. Тя работи. Тя възстановява живота ни. Днес ще бъда изпълнен с благодарност към Силата по-могъща от мен самия.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 52 of 110 « 1 2 … 50 51 52 53 54 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: