Дар за Днес - Page 49 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 49 of 110 « 1 2 … 47 48 49 50 51 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 02-08-2016, 8:29 AM |Съобщение 721 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Готовност Хората често ни питат: "Как работи програмата?" „Как?“ на тази програма е: честност, непредубеденост, готовност. Често ние трябва да се молим за готовност; понякога дори трябва да се молим, за да станем готови да постигнем готовността! Ние имаме много упорити ” завещания” от нашето минало. Ако обаче практикуваме ежедневно предаването, ще можем да постигнем много добро - и за себе си, и за другите. Със сигурност тези, които казват: "Аз ще го направя" но не го правят, не са толкова близо до сърцето на Бог както тези, които казват "Не знам дали ще мога, но съм готов да опитам," и го правят! Дали наистина постигнах готовност? Боже, помогни ми да разбера, че за да мога да изпълня Твоята воля за мен днес, трябва да се откажа от собствената си воля – от своеволието си.

hope Дата: Сряда, 03-08-2016, 11:23 AM |Съобщение 722 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдем отворени Понякога си мислим, че би трябвало възстановяването ни да протича по –добре, по-гладко. Възможно е и да чувстваме необходимостта да впечатлим нашите връстници с успеха над алкохола или другите наркотици, чиято употреба сме спрели. Но може би в действителност се опитваме просто да убедим себе си.  Ние знаем колко е трудно възстановяването. Ако се опитаме да скрием проблемите си, никой не може да ни помогне за тях. За да получим помощ, ние трябва да кажем на хората къде сме наистина, какво се случва с нас, какво ни тревожи или плаши. Никой не може да чете затворена книга. Дали съм отворен за другите? Висша сила, помогни ми да вярвам в думите: "Искайте и ще ви се даде."

hope Дата: Четвъртък, 04-08-2016, 10:28 AM |Съобщение 723 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Какви прекрасни неща могат да се случат в живота ми, ако мога да се отърва от естествения ми импулс да оправдавам и рациоанализирам действията си, и което всъщност ме води единствено до самозаблуди!? Дали честността ми е толкова дълбоко потисната под слоя от вина, че не мога да я освободя, за да разбера истинските си мотиви? Да бъдеш честен със себе си не е лесно. Трудно е да издиря защо имах този или онзи импулс и, по-важното - защо съм действал, воден от него. Нищо не ме кара да се чувствам толкова уязвим, както това да се откажа от патерицата на „алибитата“ си; желанието ми да се чувствам уязвим ще трябва да извърви дълъг път, за да мога да го преодолея и така да раста чрез програмата. Дали съм все по-наясно, че самозаблудите умножават проблемите ми? Днес се моля: Моля се Бог да премахне желанието да се оправдавам. Моля се да ми помогне да се изправя пред реалността, което става когато съм честен със себе си. Моля се да разбера, че както със сигурност денят следва изгрева, и моите затруднения и проблеми ще намалеят, ако мога да се доверя на Божията воля. Днес ще помня: Трябва да бъда напълно готов да изпълнявам Божията воля за мен.

hope Дата: Петък, 05-08-2016, 10:40 AM |Съобщение 724 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нито едно човешко същество не може да заповяда да го обичат. --George Sand Ако ние се опитваме да накараме другите да ни обичат, всичко, което всъщност правим, е че се опитваме да ги поставим под наш контрол. Опитите да контролираме другите могат да бъдат мощен наркотик. Не забравяйте, че ние не можем да контролираме другите. Ние не можем да накараме другите да ни обичат. Нашата Висша сила има контрол, не ние. И така, какво трябва да направим? Да оставим нещата в ръцете на нашата Висша сила и просто да бъдем себе си. Разбира се, това може да ни изплаши - да бъдем просто себе си. Истината е, че не всеки ще ни обича. Но ако сме честни за това кои сме, другите най-малкото ще ни уважават. Самите ние ще се харесваме повече. И ще имаме по-добър шанс да обичаме другите и да бъдем обичани. Молитва за деня: Днес се моля да се откажа от опитите да контролирам другите. Моля се да се откажа своеволието си. Действие за деня: Днес ще посоча пет начина, по който се е проявявало своеволието ми, в частност – как съм се опитвал да контролирам другите, и ще си отговоря честно дали това не ми е донесло единствено беда. Съобщението поправено от hope - Петък, 05-08-2016, 10:41 AM

hope Дата: Сряда, 10-08-2016, 10:22 AM |Съобщение 725 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия И в добрата градина може да има някои плевели.  -Томас Фулър Новодошлият: Правил съм неща, с които не се гордея, но те не са ли част от това да съм човек? Другите хора също не са перфектни. Спонсорът: Честното и безстрашно анализиране на нашето поведение, в същото време – проявата на състрадание към себе си, е мощна комбинация. Стъпки Четвърта до Девета ни предлагат един прост метод за изчистването на останките от миналото, така че да можем да живеем без тежестта на съжалението. Във възстановяването имаме възможност да се променяме към по-добро и да се усъвършенстваме, а не да изискваме съвършеност от себе си или другите. Понякога моят перфекционизъм ме кара да забравя, че съм ангажиран с процес на промяна, който настъпва с течение на времето. Пак перфекционизмът ми ме кара да преувеличавам колко "добър" или пък "лош" съм. Ако в дадени ситуации не мога да бъда "най-добрият", решавам, че мога да бъда "най-лошият." Какъв странен начин да си придавам сам значение!  Програмата ми напомня да не се сравнявам нито вътрешно, нито външно с другите хора. Аз имам своите собствени, уникални качества, получавам дарове назначени специално за мен; приемането и подхранването на всичко това ми носи радост, позволява ми да давам дела си за човешката общност. Хората - по принцип - сме способни да изпитваме любов и съпричастност дори към тези, които са далеч от съвършенството. Във възстановяването трябва да се научим как да разширим тази любов и съпричастност  - и към себе си. Днес ще изтрия думата "перфектност" от моя речник и ще практикувам използването на думата "по-добре."

hope Дата: Четвъртък, 11-08-2016, 11:02 AM |Съобщение 726 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страхът е само една илюзия. Това е илюзията, с която си създаваме усещането за изолираност – онова измамно чувство на изолация, което обаче съществува само във въображението ни. - Jeraldine Sounders Когато се чувстваме сами, сме сами единствено в нашите умове. В действителност, ние всички допринасяме с нещо, необходими части сме от цялостта на Вселената. Самото ни съществуване гарантира равенство с всички други хора на Земята, и приемем ли това, бихме улеснили работата над нашите страхове. Когато осъзнаем, че всички сме равнопоставени, няма да имаме причина да се страхуваме от собственото ни присъствие или от присъствието на другите; няма да имаме причина да се страхуваме и от новите ситуации. Няма такъв между нас, който да е най- значим, нито един не с по-голяма стойност от другия,  и всеки един от нас е безценен по своя собствен начин. Свободата от страха е решение, което можем да изберем  по всяко време. Можем просто да се предадем пред страха и да го заменим с новото разбиране за равнопоставеността ни с всички други. Поемането на отговорност за нашите страхове, или освобождаването ни от тях, е първата стъпка към перспективата, обещаваща ни по-здравословно емоционално развитие. Ако се страхувам днес, то е защото забравям за истинността на моето съществуване. Аз съм значимо човешко същество -  точно толкова, колкото са и всички други хора, и всички ние сме необходими един на друг.

hope Дата: Петък, 12-08-2016, 3:12 PM |Съобщение 727 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато се храня с негодувание, обиди и гняв, им отдавам пространство в главата ми без да търся наем от тях. --Kathy Kendall Да бъдем консумирани от нашите емоции (предимно негативни!) е твърде познато състояние за нас. Това беше любимото ни занимание, преди да станем чисти и трезвени, и то все още може да ни "притежава". За наша голяма тревога, спонсорите ни напомнят, че ако продължим с това състояние, ще стигнем скоро до „финала“ и няма да можем да запазим трезвеността си. Те също ни казват, че никога не е твърде късно да се откажем от него. Ние може да започнем веднага. Нека да подишаме в позитивизма. Това отнема същите усилия, като да живеем в негодувание, и резултатът е много по-здравословен за нас. Можем на първо място да изречем своите благословии, дори и на ум . След това да вдишаме образите на приятелите и споделените усмивки с тях. Да вдишаме образа на нашата Висша сила и нейните утешителни ръце. Да вдишаме ярката светлина на изцелението, което е дар на Програмата. Да вдишаме онзи душевен мир, който идва със осъзнаването, че най-накрая всичко ще бъде добре. Отдаването на съзнанието ни на любящи изображения ни лекува. Раните от миналото може да зарастнат, ако дишаме в доброто. Днес ще обитавам и живея в безопасността и спокойствието на моето пътуване.

hope Дата: Понеделник, 15-08-2016, 9:19 AM |Съобщение 728 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да живееш в настоящето Днешният ден – просто днес - това е, което имаш. И то е достатъчно. Не поглеждай назад и не скърби за миналото, защото него го няма. Не се безпокой за бъдещето, защото то все още не е дошло. Живей в настоящето, и го направи толкова красиво, че да си го спомняш с обич.

hope Дата: Вторник, 16-08-2016, 10:31 AM |Съобщение 729 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страхът ни прави затворници, вярата ни дава свобода; страхът ни парализира, вярата ни дава сили; страхът ни обезсърчава, вярата ни насърчава; страхът ни разболява, вярата ни лекува; страхът ни прави безполезни, вярата ни прави полезни. -- Harry Emerson Fosdick Казано е, че противоположността на страха е вярата. Но как да променим нашите страхове във вяра, ако имаме малко или никаква вяра? Как да започнем да вярваме? Един от най-лесните начини да се развива алтернатива на страхa е да се запитаме в  момент на страх: Какво е най-лошото, което може да се случи? След като знаем отговора на този въпрос, ние трябва да се заемем с източника на нашия страх (който всъщност е източник на всичките ни страхове) - неизвестното. От какво ни е страх сега? Първо трябва да идентифицираме всички неизвестни, от които се страхуваме. След като разпознаем всички неща, които могат да се случат, ще можем да се подготвим за евентуална щета, загуба, или тъга. Като разпознаваме и признаваме страховете си, ние отнемаме част от тяхната власт над нас. След това можем да повярваме и да се доверим, че всичко ще бъде наред. От какво се страхувам и защо то ме плаши? Знам, че ще бъда добре, защото вече съм идентифицирал моя страх.

hope Дата: Сряда, 17-08-2016, 10:07 AM |Съобщение 730 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Стани и се събуди за късмета си. - Персийска поговорка На нас ни бе дадено възстановяването. За това, ние сме късметлии. И ние сме благодарни. Възстановявайки се, трябва да работим над нашите избори. Например когато се страхуваме, дали не избираме да бъдем сами? Или избираме да отидем на допълнителна сбирка? Когато не сме честни, дали не го пазим в тайна? Или го признаваме и  се опитваме да бъдем по-честни? Без значение какво избираме, ние сме отговорни за своя избор. Чрез изборите, които вземаме, ние всъщност превръщаме програмата за възстановяване в силна, или пък в слаба за нас. Можем да изберем да бъде щастливи. Или можем да изберем да не бъдем. Изборът е наш. Нашата зависимост ни отне правото на избор, както и ни лиши от отговорност. Тя ни научи да обвиняваме другите. Сега ние виждаме себе си като отговорни хора. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да избирам разумно. Помогни ми да помня, че съм отговорен за моя избор. Днешното ми действие: Днес ще работя над отговорността за моите лични избори. Ще се виждам като един щастлив човек.

hope Дата: Четвъртък, 18-08-2016, 2:29 PM |Съобщение 731 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никой не обича „мъчениците“. Как се чувстваме, когато сме край „мъченици“? Виновни, ядосани, като в капан, с желание да избягаме от тях. По някакъв начин много от нас са развили убеждението, че ако се лишават, ако не се грижат за себе си, ако се оставят да бъдат наранявани и страдат ненужно, ще  получат това, което искат. Нашата работа е да разпознаем нашите способности, нашите силни страни и да се грижим за себе си, като ги разработваме и действаме, водени от тях. Наша работа е да забележим болката и умората си и да се грижим за себе си по подходящия начин. Наша работа е също така да забележим от какво се лишаваме и да започнем да предприемаме стъпки, за да го запълним. Тази работа започва вътре в нас, чрез промяна на това, което вярваме, че заслужаваме; като започнем да се отнасяме към себе си по начина, по който заслужаваме да бъдем третирани. Животът е труден, но ние не трябва да го правим по-труден, като пренебрегваме себе си. В страданието няма нищо друго, освен страдание. Нашата болка няма да спре, като дойде незнаен спасител, а когато поемем отговорност за себе си и спрем собствената си болка. Днес ще бъда спасител на себе си. Ще спра да очаквам някой друг да работи за моите проблеми и да ги решава за мен.

hope Дата: Петък, 19-08-2016, 10:29 AM |Съобщение 732 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако нямаш чувство за хумор, ти бързаш да остарееш. --Janice Clark Всички сме били в компанията на хора, които постоянно се оплакват. Те развалят настроението на всеки срещнат. Дали и ние нямаме подобно поведение? Може би изглежда невъзможно лицето ни е да щастливо през цялото време. И не винаги е лесно да се смеем на себе си, особено когато сме чувствителни и уязвими. Въпреки това, да погледнем с хумор на слабостите си, да се научим да не се вземаме толкова на сериозно, е нещо добрo и си струва усилията. Щастливите и приветливи хора умеят това, и ние ги разпознаваме незабавно. Ние по принцип обичаме да сме около тях. Смехът е добро лекарство. Независимо дали става дума за нещо в нас или за ситуация в която сме, смехът повдига нашето настроение, като по този начин облекчава каквато и тежест да носим. Повечето от нас сме се страхували още от младежките си години от финансова нестабилност, от несгоди в семейството, за кариерата си. Животът наистина има множество сериозни аспекти. Но ние никога не сме длъжни да се справяме с всеки от тях сами. Ако разчитаме на Бог според нашето разбиране, ще можем да приемаме по-лесно всички житейски тежести. Това ще ни дава време, за да дишаме по-лесно. А смехът ще идва при нас по-често. Това е едно просто решение, за да виждаме и приемаме всички обстоятелства с по-леко сърце. Много по-хубаво е да се смея, вместо да се оплаквам. Това ще бъде моят избор за днес.

hope Дата: Събота, 20-08-2016, 9:46 AM |Съобщение 733 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Разочарования и чувство на неудовлетвореност Ако ние сляпо приемаме убежденията или мненията на някой друг - да ги приемаме като наши собствени - тогава си постиламе пътя към разочарованията и душевната болка. Ако ние не разглеждаме чуждата гледна точка през призмата на нашия собствен опит и способности, ние поставяме контрола над нашето щастие или нещастие в ръцете на някой друг. Един приятел илюстрира този момент с история от собствения си живот. "Баща ми винаги е гледал на професията и работата като на знак за стабилност. Това го караше да остане на една и съща работа в продължение на години, макар и да го правеше нещастен. Той обаче считаше, че това е емоционална зрялост. Никога не съм подлагал под въпрос това негово мнение. Така че, когато аз загубих моята първа работа - преподаване, аз загубих цялото си самочувствие, както и одобрението на баща ми. Вярвах, че съм емоционално незрял и нестабилен. След това последваха малко повече от четири години, в които губех преподавателската си работа. Тогава открих истинския си проблем. Той не беше в липсата ми на зрялост или стабилност. Той беше в моята непригодност за самата  - преподавателска работа. Освен това открих,че мразех преподаването само заради сигурността на едната заплата. Това, което наистина исках да направя, беше да пиша. Това правя сега, и то ми носи и удовлетворение, и щастие, но за да ги постигна, трябваше да изгубя пет години, воден от мнението и възгледите на баща ми, преди да намеря това, което е правилно за мен. " Днес няма да приема на сляпо чуждо мнение, без да го разгледам в светлината на собствените си преживявания, способности и желания.

hope Дата: Понеделник, 22-08-2016, 10:35 AM |Съобщение 734 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Хората, които живеят с нагласата „само ако“ обикновено са неуспешни. --Moрган Дженингс Обстоятелствата на нашия живот не винаги водят до сбъдване на нашите очаквания или желания, не винаги отговарят на тях. Въпреки това, всяко едно обстоятелство ни предлага възможност за растеж или промяна, шанс за по-добро разбиране и на височините, и на клопките на живота. Всеки път, когато решим да се оплакваме от това, каквото „не е“, ние затваряме вратата към по-доброто съществуване. Ние просто не знаем точно какво е най-добрo за нас. Нашата визия е ограничена. По-малко днес, отколкото вчера, но все още - ограничена. Но нашите очаквания ще успеят да бъдат задоволени, когато очакваме по-малко от това, което Бог е планирал за нас в идните дни. Ние получаваме това, което ни е необходимо чрез взаимоотношенията си, чрез приключенията, радостите и тъгата. Днес и всеки ден. Да се радваме на това, което получаваме, знаейки, че е за наше добро, е нещо, което облекчава всяка трудност, на която сме подложени. Ние сме обгрижени, точно сега. Ние имаме нещата, от които имаме нужда. И трябва да вярваме и да сме сигурни, че винаги ще получаваме това, от които имаме нужда - тогава, когато имаме нужда от него. Ще дишам дълбоко и ще се отпусна. В този момент всяка моя нужда се обгрижва.

hope Дата: Вторник, 23-08-2016, 11:11 AM |Съобщение 735 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Някои хора смятат дисциплината за скучна. За мен тя е начин, който ме прави свободен да летя. --Julie Andrews Когато мислим за думата „дисциплина“, е възможно да я визуализираме като форма на наказание или порицание от учители, родители, или шефове. И все пак дисциплината не трябва да бъде нещо негативно, или пък да гледаме на нея като на преживявания потопени в кръв, пот и сълзи. Дисциплината може да бъде онази структура, от която се нуждаем, за да постигнем целите си. В рамките на програмата ние постигаме дисциплината, нужна ни да следваме и постигаме целта на един обновен облик на живота. 12-те Стъпки ни дават може би най-добрата дисциплина, защото те ни предоставят рамките, в които да формулирамe по-позитивни вярвания за себе си и живота си. Посещаването на сбирки е друга форма на дисциплина, която ни помага да се задържим „ на пистата“, тъй като благодарение на тях се учим и израстваме. Има и други форми на дисциплина - споделяне с другите, четене  на литература за възстановяване, ангажиране с групата ни и служене, практикуване на принципите на програмата във всички наши дела. Всички тези форми на дисциплина ни помагат да продължим фокусирането си върху крайната ни цел - свобода от всички минали мании и негативизъм. С дисциплината на програмата можем да се научим да летим -свободни. Моля се днес да бъда самодисциплиниран, за да остана фокусиран върху Програмата. Знам, че от такава дисциплина мога да имам единствено ползи. Съобщението поправено от hope - Вторник, 23-08-2016, 11:14 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 49 of 110 « 1 2 … 47 48 49 50 51 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: