Дар за Днес - Page 47 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 47 of 110 « 1 2 … 45 46 47 48 49 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

zugor Дата: Неделя, 05-06-2016, 11:37 PM |Съобщение 691 От скоро Група: Потребител Постове: 19 Статус: Извън линия  Една (не)обикновена история за смисъла на живота Мигел стоеше сам на плажа и чакаше. Минаваха минути, часове. Слънцето залезе и покривалото на мрака започна полека да се спуска над него. Появиха се и първите звезди. Той знаеше, че скоро на изток ще изгрее Луната, преди два дни беше пълнолунието и вече беше време лунният диск да се появи на хоризонта. Но не Луната чакаше Мигел, а прозрение - накъде да върви, как да продължи да живее.   Всичко започна преди около месец, когато в момент на откровение, като че ли дошло от Небето, той узна тайните на света. Това не се случи в един миг, по-скоро минаха няколко седмици, през които съзнанието му се разшири до степен да разбере и да намери отговор на всички въпроси, на които бе търсил отговор досега.   Не, той не чуваше глас, който да му нашепва откровения, нито имаше видения. Но всичко, което до този момент бе чел, цялата информация, която бе погълнал в живота си, сякаш се преподреди и наедно с това нови проблясъци концентрирано знание запълваха белите полета в съзнанието му. Сякаш се получи някаква верижна реакция, която умножи всичко, което знаеше, по скоростта на светлината на квадрат.   И докато течеше този процес, той ходеше на работа, срещаше се с приятели, но участваше в собствения си живот с 10% от съзнанието си, останалата част беше ангажирана да обработва океаните от нова информация, които се раждаха в главата му. Не беше се стремил към това, но то се случи и сега трябваше да се справя с целия този товар – да намери начин да подреди, да класифицира и да осмисли всичко. Години наред той търсеше истината за живота, за смъртта, за прераждането, за Бога, за скритите закони, които движат света, и сега ето - той знаеше Истината.   Много от нещата, които бе чел и в които вярваше, се оказаха илюзии. А доскоро смяташе, че е едва ли не най-просветеният човек в своето обкръжение. Колко дълбоко се бе заблуждавал! Също и духовните му приятели. А родителите, роднините, хората, с които бе живял десетки години - те дори не подозираха нищо от това, което той знаеше! По-тъжното бе, че дори не се интересуваха...   Целите, към които се бе устремил, сега вече му изглеждаха безсмислени. В мига, в който осъзна какво е животът, неговият като че ли изгуби смисъл. Не очакваше, че познанието за истината ще го доведе до задънена улица, та нали е казано: „Истината ще ви направи свободни.”   Именно в търсене на смисъла той отиде в неделния ден на брега на морето. Искаше да остане насаме с мислите си, да открие защо да продължи да живее...   Луната изгря на източния хоризонт - голяма и оцветена в бледожълто. Лунната пътека го мамеше да влезе във водата. За момент се замисли дали да не я последва. Но не, беше прекалено здравомислещ, за да го стори. Продължи да седи на брега с часове и да разсъждава. Мислите му се блъскаха една в друга, без да родят прозрението, от което така отчаяно се нуждаеше.   Призори, уморен и премръзнал, Мигел бе решил да се прибере у дома, но нещо го възпря. „Нека поне да видя изгрева на Слънцето” - помисли си той. И не трябваше да чака дълго – скоро първите лъчи оповестиха началото на новия ден. Слънчевият диск бързо изплува над хоризонта и тръгна по пътя си към зенита.   За момент той се постави на мястото на Слънцето. Представи си как енергията се излъчва от него и се разпространява с невероятна скорост във всички посоки. Слънцето със сигурност знае, че дава топлина и светлина на цялата Земя - каза си той. И все пак продължава да свети! Всеки ден в продължение на милиарди години то изпълнява неотклонно своята роля и ще го прави поне още толкова според астрофизиците.   В този миг светлината на прозрението озари Мигел. Той се усмихна. Да, това е – не е достатъчно просто да знаеш, нужно е да правиш това, което знаеш. Да живееш според знанията си. Да бъдеш като Слънцето, да раздаваш себе си на другите, следвайки призванието си.   С всяка изминала секунда сърцето му все повече се изпълваше с радост. „Това е, това е!” – повтаряше си той. Изпълнен с въодушевление, стана и тръгна към града.

zugor Дата: Неделя, 05-06-2016, 11:48 PM |Съобщение 692 От скоро Група: Потребител Постове: 19 Статус: Извън линия Изтрийте това мнение, че се повтори при рефреш на страницата  :) Съобщението поправено от zugor - Неделя, 05-06-2016, 11:49 PM

hope Дата: Понеделник, 06-06-2016, 5:10 PM |Съобщение 693 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия :) Пуснете безпокойствата си  Какво би станало, ако знаехме със сигурност, че всичко, за което се притесняваме днес, ще приключи успешно? Какво би станало, ако …  имахме гаранции, че проблемът, който ни притеснява, ще бъде разрешен по най-перфектния начин, във възможно най-доброто време? Освен това, какво ако знаехме, че след три години ще бъдем благодарни за този проблем и неговото решение? Какво би станало, ако …  знаехме, че дори и най-лошия ни страх ще бъде разрешен по най-добрия начин? Какво би станало, ако… имахме гаранция, че всичко, което се случва и се е случило в нашия живот, е трябвало да бъде; че е планирано само за нас и в наш интерес? Какво би станало, ако … имахме гаранция, че хората, които обичаме, ще направят точно това, от което те се нуждаят, за да се превърнат в тези, които са предназначени да бъдат? Освен това, какво ще стане, ако имахме гаранция, че и другите могат да бъдат отговорни за себе си, и ние не трябва да ги контролираме или да поемаме отговорност за тях? Какво би станало, ако … знаехме, че бъдещето ни ще бъде добро, и ние ще имаме изобилието от ресурси и насоки да се справяме с всичко, което идва при нас? Какво би станало, ако… знаехме, че всичко е наред, и ние не трябва да се тревожим за нещо? Какво ще правим тогава? Ние сме свободни да пуснем безпокойствата си и да се наслаждаваме на живота. Днес ще знам, че не е нужно да се притеснявам за нищо. Ако се безспокоя, ще го направя разбирайки, че аз съм направил този избор, и това не е необходимо.

hope Дата: Вторник, 07-06-2016, 11:03 AM |Съобщение 694 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приятелство Преди да започнем възстановяването си, ние бяхме приятели с тези, с които пиехме или употребявахме; ние се прегръщахме с много хора, но най-често нямахме истински приятел, на когото дори да се обадим. За дълго време, ние самите не бяхме надеждни приятели. Твърде бедни тялом и духом, за да бъдем щедри, ние не бяхме приятели дори на себе си - как бихме могли да да бъдем приятели на някой друг? И накрая, ние просто се отказахме от приятелството. Отношението ни към него стана „Защо всъщност са ми приятели? И кой всъщност има нужда от мен?” С възстановяването си осъзнахме, че вече имахме приятели. Добри приятели. Бяхме станали хора, заслужаващи любов. И най-удивителното нещо беше, че всички те, до един ни обичаха. Вече можехме да имаме истински приятели. Ние самите също можехме да бъдем приятели. Вече не бяхме ненадеждни и бедни, вече можехме да даваме от себе си. Вече не се налагаше да купуваме чуждата любов, достатъчно беше да можем да приемем любовта на другите. Вече не подозирахме мотивите на другите, за да можем да приемем приятелството им. Научавайки се да обичаме себе си и другите, ние започнахме да приемаме, че другите хора биха могли да ни обичат, и то много. Сега можехме да се доверяваме и на себе, да бъдем добри приятели със себе си. С все по-голям кръг от приятелски настроени хора, ние можехме да рискуваме да бъдем себе си. Знаехме, че каквото и да се случи, ние можем да се справим. Какво прекрасно усещане за сигурност и доверие имахме сега, когато открихме приятелството! Днес се моля да ценя приятелите си и да мога да бъда добър приятел на другите.

hope Дата: Четвъртък, 09-06-2016, 11:13 AM |Съобщение 695 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Денят е кратък - както винаги; времето е толкова дълго, колкото е. - Geechee Proverb Новодошъл Има промяна в работния ми график, което означава, че вече не мога да посещавам редовната си сбирка. По времето, когато ще бъда в състояние да стигна до там, ще е останал само на половин час от нея. Не си струва. Спонсор: Веднъж, когато бях по работа в друг град, с  един приятел търсихме сбирките, за които бяхме чували. Бяхме в непозната територия и намирането на улицата и адреса ни отне повече от час. Междувременно ние си говорихме за нашия живот и нашето възстановяване; имахме какво да споделим. Най-сетне стигнахме до мястото на сбирката. Дадохме си сметка, че сигурно пристигаме в края, и наистина влязохме точно когато всички се бяха хванали за ръце. Ние се присъединихме към кръга и изрекохме Молитвата за смирение с групичката непознати ни възстановяващи се. Те изглеждаха щастливи, че сме се включили макар и в края на сбирката. Всички бяхме останали трезви до следващия ден. Да, важно е да бъдем на целите сбирки; те са от съществено значение за възстановяването ни. Но ако при специални обстоятелства единствената сбирка, която можем да посетим, е част от сбирката, ние го правим. Пропускането на сбирки, където можем да се свързваме с други възстановяващи се хора, може да доведе до чувство на изолация. А то е огромна опасност за нашето възстановяване. В този ден на възстановяване, каквото и да правя, ще го направя с цялото си внимание.

hope Дата: Петък, 10-06-2016, 3:25 PM |Съобщение 696 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да предприемаме стъпка по стъпка - за дадения момент, внякои дни може да ни изглежда нещо твърде бавно. --Kay Marie Porterfield Нетърпението със сигурност не е добродетел. Въпреки това, ние често го показваме - като мислим „ами ако се окаже късно“; или пък когато смятаме, че ако не изпълним някаква задача точно сега, ще се провалим „ за всички времена“. Какво трябва да имаме предвид, преди да проявим нетърпеливостта си? Идвайки в тази програма за възстановяване, може би сме чули, че винаги ще имаме достатъчно време, за да постигнем това, което Бог възнамерява да направим. Някои от нас със сигурност са се съмнявали в истинността на тази мъдрост. Но ние започваме да вярваме в нея сега. С течение на времето ще видим, че всички простички послания на програмата се сбъдват. Всяко едно мото на Общността ни е отличен пример за това. "Само за днес“; „Една стъпка в дадения момент" - те никога няма да ни провалят. Следваме ли техния съвет, ние ще се справяме с каквото и да било, идващо при нас. Вярвам, че мога да постигна това, от което имам нужда да днес, в нужното за него време. Съобщението поправено от hope - Петък, 10-06-2016, 3:26 PM

zugor Дата: Неделя, 12-06-2016, 5:30 AM |Съобщение 697 От скоро Група: Потребител Постове: 19 Статус: Извън линия Финалната линия е началото на едно ново състезание. - анонимен Разликата между цел и мечта е крайният срок. - Стив Смит Just do it™. - Найк В правенето на другите хора щастливи, ние намираме и нашето щастие. - анонимен Тайната да излезеш начело е да започнеш. - Марк Твен Не този, който си ти, те държи в застой, а този който си мислиш, че не си. - анонимен Късметът е когато подготовката срещне възможността. - Опра Уинфри Никога не е късно да бъдеш този, който си можел да станеш. - Джордж Елиът Изчисти си разума от "не мога". - Самюъл Джонсън

hope Дата: Понеделник, 13-06-2016, 1:03 PM |Съобщение 698 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благодаря от сърце за включването ти тук, zugor :) . Ще с радвам да продължиш  . --------------- Ще ти разкрия една голяма тайна, приятелю. Не чакай последната си присъда – тя е всеки ден. - Албер Камю "По-късно." Колко често сме казвали това?! Този трик ни помага да се избегнем задачите си за деня. Животът е пълен със задачи - някои забавни, други - скучни, а трети - трудни. Дали приемам задачите, които имам да извърша като лесни или са ми трудни? Когато пиехме или вземахме наркотици, обикновено избягвахме задачите, които бяха трудни за нас. Ние вярвахме, че имахме повече контрол, отколкото наистина притежавахме. Вярвахме, че можем да контролираме резултатите. Това, което наистина направихме със себе си, беше едно голямо падение и провал. Ние не признавахме съществуването на Висша Сила, а дори и да приемахме че тя съществува, когато Тя ни посочваше задачи, ние казвахме „не”, и се обръщахме. По този начин се отдръпвахме от насочващата, ръководеща ръка на нашата Висша сила. Молитва за деня: Господи, помогни ми да приема задачите, които ми посочваш. Направи ми благодарен ученик на живота. Днешното ми действие: Днес ще говоря с приятели. Ще им разкажа над какви задачи работя.

hope Дата: Вторник, 14-06-2016, 9:36 AM |Съобщение 699 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Много евтина е щедростта, която обещава бъдещето като компенсация за настоящето. -- A. Спендър Животът в този момент е всичко, което наистина имаме. Ние сме постоянно обсипвани със съвети как да живеем в бъдеще; казва ни се да градим успешна кариера, за да обезпечим бъдещето си; да се жертваме сега, за да имаме по-късно награди. Ние отлагаме да прекарваме време с децата си, а по-късно виждаме, че те вече не са същите деца. Ние отлагаме да се видим с приятели сега, за да открием по-късно, че сме изгубили връзките си с тях. Разбира се, ние не бива да бъдем лекомислени относно нашето бъдеще. Ние трябва да направим някои планове, заради които да се наложи да отложим или дори да се откажем от някои непосредствени удоволствия. Но настоящето е единственото време, когато се случват нещата; единственото време, в което може да се случи някаква промяна. Този - сегашният момент, е този в който живеем, в който ни има. Останалите са или мечти, или спомени. Моля се да почувствам тръпката от това, че съм жив, че ме има в този момент.

hope Дата: Сряда, 15-06-2016, 11:06 AM |Съобщение 700 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отново и отново, ние започваме отначало. --Banana Yoshimoto Новодошъл: Вчера ми беше толкова труден ден... Но независимо от всичко сега е отново сутрин. Аз прекарах още 24 часа без алкохол. Искаше ми се от вчера да знам, че тази сутрин няма да се чувствам зле. Спонсор: Вчера ние направихме най-доброто, което можехме. Вчера е приключило. Ние обикновено си мислим: „ зная някои неща от това, което ще ми донесе днешният ден“ – че пак ще си направим кафе, в същата кухня; че ще преминем през същия маршрут, за да отидем на работа; че ще видим някои от хората, които обикновено виждаме. По време на сбирката, на която ще отидем, ще чуем да говорят приятели които вече познаваме; ще усетим спокойствие от слушането на думите, които сме чували преди. Може би нашите рамене – прегърбени от напрежението, което усещаме в момента, ще олекнат и ще се изправят при звука на тези думи, с които сме свикнали, и ние ще се отпуснем. Това са все предвидими, обичайни за всеки наш ден неща. Но заедно с предвидимите, можем да имаме хиляди неочаквани преживявания: нов цвят или нюанс на небето, усмивка която отговаря на нашата собствена, фраза от музика която не сме чували, чувство на желание да направим нещо различно. Нека направим дълбоки, бавни вдишвания и започнем деня с вяра, че каквото и да ни донесе, ще бъде негов дар. Този ден е дар, който ми дава моето възстановяване.

hope Дата: Четвъртък, 16-06-2016, 9:30 AM |Съобщение 701 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Малко по малко, аз преодолявам моята склонност да отлагам. Преди винаги гледах да оставя нещата „за утре“, и, разбира се, те никога не се вършеха. Вместо "Направи го сега," моят девиз беше "И утре е ден." В Програмата научих, че е далеч по-добре от време на време да греша, отколкото никога да не правя нищо. Дали се научих да правя нужните неща сега? Днес се моля: Моля се Бог да ми помогне да излекувам моето обичайно отлагане и протакане на нещата, които трябва да свърша сега. Моля се да се освободя от хаоса на живота, който създадох с отлагането и прекаленото бавене: просрочени за връщане библиотечни книги, пропуснати задължения, задачи оставени за „ на края“, неспазени графици, наполовина сготвени ястия. Нека Бог да ми даде нужното спокойствие, за да възстановя реда и организацията в ежедневния ми живот. Днес ще помня: Ако не искам в живота ми да цари хаос, не бива да се оставям на склонността да отлагам.

hope Дата: Събота, 18-06-2016, 10:50 AM |Съобщение 702 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Негодуването и съжаленето са ужасяваща загуба на енергия, с тях не може да се гради нищо. --Katherine Mansfield Новодошъл: Човек, за който се надявах, че е важна част от моя живот за години напред, ме напусна. Съкрушен съм. Не знам колко от това, което се случи, е по моя вина; мисля си: "Само да не бях казвал това, което казах..." Спонсор: Човешкият живот е пълен с всички видове раздяла. Приятели, партньори, членове на семейството - хората в живота ни не са дадени само на нас. Ако те ни придружават в някаква част от нашето пътуване, ние сме благословени. Но ние не можем да ги контролираме, нито имаме власт да ги запазим. Изреченията, започващи с "само ако" няма да ни отведат до никъде, освен до съжаление. Те подкрепят нашата фалшива вяра, че можем да контролираме това, което се случва в живота на другите хора. "Аз трябваше …", "Аз можех …" и "Аз ще трябва …" са все вариации на една и съща тема. Те само отлагат приемането на станалото, на случилото и случващото се. Понякога самите ние сме тези, които водят до това да ни напуснат. Но ако имаме смелостта да признаем истината за провалила се връзка, ние можем да броим това за успех, а не провал. Ако днес премина през някоя болка, ще я приема - така ще мога да се радвам на силата и яснотата, които тя ми дава.

hope Дата: Понеделник, 20-06-2016, 9:28 AM |Съобщение 703 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научих това: не е толкова важно дали правим нещо погрешно, а дали можем да отговаряме за последиците му. --Oscar Wilde Има безброй начини да бягаме от отговорностите си в живота или да се стремим единствено към удоволствията в него. Бихме могли да избегнем или заобиколим дължими данъци, или пък да излъжем любим човек за това къде сме били. Ние си казваме: "Това няма да нарани никого!", или: "Всички го правят." Но ако искаме да уважаваме себе си, ние трябва да живеем по правилата, в които вярваме. Независимо дали „ще ни хванат“ или не - това не е най-важното. Важното е да не изграждаме свои ценности, а след това многократно да се оправдаваме за неспазването им. Какво става с нас, ако го правим? Това подкопава нашето самочувствие и вреди на вярата, която имаме в себе си. Ние не очакваме да сме перфектни, но трябва да сме отговорни. Ако сме честни със себе си, ние ще признаем грешките си и ще сме готови да ги поправим, за да възстановим нашето самоуважение. Днес ще се погрижа да направят избори, които съответстват на моите ценности.

hope Дата: Вторник, 21-06-2016, 2:16 PM |Съобщение 704 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Свободата е дар, от който трябва да се възползваме всеки ден. --Flo Kennedy Нищо не остава на едно и също място. Промяната е закон на живота. Понякога може да смятаме, че нашите лични победи трябва да бъдат спечелени отново и отново. Но погледнато от друга гледна точка, това не е така: нашите лични победи са тези, които никой и нищо не може да отнеме от нас. Те са инструменти за продължаване на растежа ни. Работа, вещи и домове могат да се сменят, но спокойствието и свободата на духа ни са нещо, което трябва да се постигне - да се поддържа -  да се раздава. Свободата означава избор - изборът ни на това, което правим с нашите тела, нашите желания, с живота ни. Ако ние откажем да изберем, изборът ще бъде направен за нас, вместо нас. Ако не използваме свободата си, ние я отдалечаваме от нас. Животът се нуждае от нашето активно, творческо участие във всеки един момент. Аз трябва ежедневно да упражнявам свободата си. Това е нещо, което никой друг не може да направи за мен.

hope Дата: Сряда, 22-06-2016, 1:14 PM |Съобщение 705 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Програмата работи, ако искате тя да работи. --Anonymous Алпинистите рядко гледат нагоре, за да видят дали и колко далеч са все още от върха. Вместо това, когато почиват, те поглеждат надолу - към началната точка на пътуването си. Изгледът ги уверява, че те вече са изминали дълъг, дълъг път. Подобно на алпинистите, и ние трябва да държим очите си отворени за това къде сме и къде сме били, а не толкова към мястото, където отиваме. Когато се почувстваме обезсърчени относно напредъка на нашето възстановяване, ние само трябва да погледнем назад – за да видим къде сме били, от къде сме тръгнали, докъде сме стигнали. Това ще ни даде куража да продължим. Можем да си припомним, че преди живеехме без надежда и с мисълта за предстоящата гибел. Сега гледаме напред  към живота - с увереност и доверие. Днес ще си припомня, че трябва да гледам на изкачването ми към новия живот с оптимизъм. Дори напредъкът понякога да ми изглежда бавен, аз съм много далеч от мястото, на което някога бях.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 47 of 110 « 1 2 … 45 46 47 48 49 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: