Дар за Днес - Page 47 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 47 of 111 « 1 2 … 45 46 47 48 49 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 30-05-2016, 8:51 AM |Съобщение 691 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Важното е да не се спираш да питаш. --Алберт Айнщайн Ние бяхме свикнали да мислим, че знаем всичко. Имахме грандиозни идеи за себе си. Спряхме да задаваме трудните въпроси, които биха могли да накарат нашия крехък свят от илюзии и непочтеност да се срути. Защитавайки зависимостта си, бягахме от въпросите, които биха могли да ни тласнали към пътя на възстановяването. Дойде обаче ден, в който вече не можехме да обуздаем въпросите си. Защо съм извън, защо губя или нямам контрол? Как така не мога да гледам любимия ми в очите? Защо не мога да имам време за приятелите ми? Защо се дразня от моите деца? Защо се чувствам толкова зле, така изпълнен със срам? Защо не мога да се справя? Защо моят живот е неуправляем? Неуправляем? Когато ние почувстваме този въпрос по-надълбоко, то ние вече сме на пътя на възстановяването, защото знаем, че не можем да продължим да се справяме сами. Въпросът предполага отговор; ние се нуждаем от другите, от една по-различна система на подкрепа, от програма за възстановяване, от Висша сила, от спокойствие, от любов. Това е, което ние наистина искаме и ни е необходимо, и това е, което ние намираме в  Дванадесет Стъпковата програма. Да се научим да бъдем честни означава да продължаваме да задаваме въпроси за себе си и за нашето място в света.

hope Дата: Вторник, 31-05-2016, 2:00 PM |Съобщение 692 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Получи се малко в унисон с последния пост на July към zugor =========== Това е програма "ние". -- Споделено на сбирка Новодошъл: Защо трябва да имам спонсор? Не мога ли да се справя сам? Спонсор: Спонсорството е предложение, то е препоръка, а не правило или догма. Нашата програма е основана не на закони, а на предложения. И да - някои хора могат да останат във възстановяването и без спонсор. И не - ние не можем да се възстановим изцяло сами, само със собствената ни сила; това не се и налага. Затова и с опираме на по-висша сила, без значение каква е тя, коя е тя – всеки един от е свободен да си я избира. Предложението на програмата за поддържане на връзка със спонсор има големи своите предимства. Възстановяването е огромна промяна - то е едно от най-трудните, най-смели неща, които можем да направим в живота си. А спонсорът, като човек, който е оцелял при възходи и падения, особено в началото на възстановяването ни, може да ни служи като ръководство и ментор. Той или тя може да отговори на въпросите ни и да ни помогне да работим по Стъпките, давайки ни от своя опит. Спонсорът е свидетел на нашия процес за възстановяване, той може да ни предложи перспектива и подкрепа, за да преодоляваме по-леко трудностите и проблемите. Когато бях активен зависим, аз избягвах интимността в отношенията, избягвах да съм отворен към другите или да им се доверявам. Дори от време на време, когато в живота ми имаше много хора, аз гледах да избягвам и да се крия от тези, които ме караха да се чувствам неудобно. А връзката спонсор-спонсориран може да послужи като начало – на това да научим, че човешките същества могат да се движат и пътуват в живота заедно, един до друг, да се доверяват един на друг. Днес ще помня, че не съм сам във възстановяването. Съобщението поправено от hope - Вторник, 31-05-2016, 2:05 PM

hope Дата: Сряда, 01-06-2016, 10:56 AM |Съобщение 693 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нещата се случват Понякога губим ценни приятели. Принудени сме да се откажем от някое хоби в името на нещо много по-значимо. Съпруг, който е изцяло отдаден на своя брак, се връща у дома и намира жена си в леглото с друг мъж. Понякога семейство, живеещо в глад, намира пред вратата на дома си торби с хранителни стоки, оставени от неизвестни хора. Когато голяма компания се готви да затвори врати, получава дарения и избягва фалит, започва нов живот. Понякога в живота има обрати. Понякога нещата се носят главоловно от една в друга посока. Неща просто се случват. Понякога ние слагаме на тези събития етикет “добри”, понякога – “лоши”. Ние не винаги можем да видим причината за тях, или тяхната цел, но повечето от нас избират да вярват, че има Божествен план и замисъл. Аз не знам защо съм получила някои от благословиите, които са ми дадени; не знам защо понякога скръбта застава на пътя ми. Всичко, което мога да направя, е да се доверя, че каквото и да идва по моя път, носи със себе си някакъв урок. Възможно ли е да се фокусираме върху обстоятелствата на живота, вместо на уроците им? Обстоятелствата са инструментите. Ние трябва да участваме в тях. Да почувстваме и изживеем и болката от загубата, и въодушевлението от победата. И нека позволим на състраданието да работи в живота ни. Да се научим на грижи и доброта към другите, както към себе си. Вместо да се питаме „защо?“, нека се научим да търсим каква е поуката. В момента, в който станем готови да я приемем, ще ни стане ясен и урокът. Боже, помогни ми да приема всички обрати по пътя ми. Помогни ми да се уча и от доброто, и от недоброто, което идва в моя живот.

hope Дата: Неделя, 05-06-2016, 12:34 PM |Съобщение 694 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни . --Стъпка Шеста на Анонимни алкохолици Готовността е ключът към всички важни неща в живота. Докато не сте готови да се узнаем нещо, то ще си остане тайна. Докато не сме готови да направим нещо, не можем да мобилизираме силата си. Докато не сме готови да получим  дар, дори и да се спъваме в него, дарът няма да бъде наш. Той може дори да не бъде приет като дар. Шеста стъпка говори за готовността ни да отстраним пречките за нашето щастие. Тези пречки са дефектите на нашия характер. Докато не сме готови да ги пуснем, те ще си останат. Толкова е просто. Шеста стъпка също е много специфична за това кой ще „ вземе“ тези дефекти, кой ще ги поеме и ще ни освободи от тях. Колкото и интелект и воля да притежаваме, ние не сме тези, които можем да го направим. Когато сме готови да признаем силата на Бог в живота ни и се поврим на Неговата воля - едва и само след това ние ще бъдем готови за свободата. Опитът на моите събратя ми дава достатъчно основания да вярвам във възраждането ми.

zugor Дата: Неделя, 05-06-2016, 11:37 PM |Съобщение 695 От скоро Група: Потребител Постове: 19 Статус: Извън линия  Една (не)обикновена история за смисъла на живота Мигел стоеше сам на плажа и чакаше. Минаваха минути, часове. Слънцето залезе и покривалото на мрака започна полека да се спуска над него. Появиха се и първите звезди. Той знаеше, че скоро на изток ще изгрее Луната, преди два дни беше пълнолунието и вече беше време лунният диск да се появи на хоризонта. Но не Луната чакаше Мигел, а прозрение - накъде да върви, как да продължи да живее.   Всичко започна преди около месец, когато в момент на откровение, като че ли дошло от Небето, той узна тайните на света. Това не се случи в един миг, по-скоро минаха няколко седмици, през които съзнанието му се разшири до степен да разбере и да намери отговор на всички въпроси, на които бе търсил отговор досега.   Не, той не чуваше глас, който да му нашепва откровения, нито имаше видения. Но всичко, което до този момент бе чел, цялата информация, която бе погълнал в живота си, сякаш се преподреди и наедно с това нови проблясъци концентрирано знание запълваха белите полета в съзнанието му. Сякаш се получи някаква верижна реакция, която умножи всичко, което знаеше, по скоростта на светлината на квадрат.   И докато течеше този процес, той ходеше на работа, срещаше се с приятели, но участваше в собствения си живот с 10% от съзнанието си, останалата част беше ангажирана да обработва океаните от нова информация, които се раждаха в главата му. Не беше се стремил към това, но то се случи и сега трябваше да се справя с целия този товар – да намери начин да подреди, да класифицира и да осмисли всичко. Години наред той търсеше истината за живота, за смъртта, за прераждането, за Бога, за скритите закони, които движат света, и сега ето - той знаеше Истината.   Много от нещата, които бе чел и в които вярваше, се оказаха илюзии. А доскоро смяташе, че е едва ли не най-просветеният човек в своето обкръжение. Колко дълбоко се бе заблуждавал! Също и духовните му приятели. А родителите, роднините, хората, с които бе живял десетки години - те дори не подозираха нищо от това, което той знаеше! По-тъжното бе, че дори не се интересуваха...   Целите, към които се бе устремил, сега вече му изглеждаха безсмислени. В мига, в който осъзна какво е животът, неговият като че ли изгуби смисъл. Не очакваше, че познанието за истината ще го доведе до задънена улица, та нали е казано: „Истината ще ви направи свободни.”   Именно в търсене на смисъла той отиде в неделния ден на брега на морето. Искаше да остане насаме с мислите си, да открие защо да продължи да живее...   Луната изгря на източния хоризонт - голяма и оцветена в бледожълто. Лунната пътека го мамеше да влезе във водата. За момент се замисли дали да не я последва. Но не, беше прекалено здравомислещ, за да го стори. Продължи да седи на брега с часове и да разсъждава. Мислите му се блъскаха една в друга, без да родят прозрението, от което така отчаяно се нуждаеше.   Призори, уморен и премръзнал, Мигел бе решил да се прибере у дома, но нещо го възпря. „Нека поне да видя изгрева на Слънцето” - помисли си той. И не трябваше да чака дълго – скоро първите лъчи оповестиха началото на новия ден. Слънчевият диск бързо изплува над хоризонта и тръгна по пътя си към зенита.   За момент той се постави на мястото на Слънцето. Представи си как енергията се излъчва от него и се разпространява с невероятна скорост във всички посоки. Слънцето със сигурност знае, че дава топлина и светлина на цялата Земя - каза си той. И все пак продължава да свети! Всеки ден в продължение на милиарди години то изпълнява неотклонно своята роля и ще го прави поне още толкова според астрофизиците.   В този миг светлината на прозрението озари Мигел. Той се усмихна. Да, това е – не е достатъчно просто да знаеш, нужно е да правиш това, което знаеш. Да живееш според знанията си. Да бъдеш като Слънцето, да раздаваш себе си на другите, следвайки призванието си.   С всяка изминала секунда сърцето му все повече се изпълваше с радост. „Това е, това е!” – повтаряше си той. Изпълнен с въодушевление, стана и тръгна към града.

zugor Дата: Неделя, 05-06-2016, 11:48 PM |Съобщение 696 От скоро Група: Потребител Постове: 19 Статус: Извън линия Изтрийте това мнение, че се повтори при рефреш на страницата  :) Съобщението поправено от zugor - Неделя, 05-06-2016, 11:49 PM

hope Дата: Понеделник, 06-06-2016, 5:10 PM |Съобщение 697 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия :) Пуснете безпокойствата си  Какво би станало, ако знаехме със сигурност, че всичко, за което се притесняваме днес, ще приключи успешно? Какво би станало, ако …  имахме гаранции, че проблемът, който ни притеснява, ще бъде разрешен по най-перфектния начин, във възможно най-доброто време? Освен това, какво ако знаехме, че след три години ще бъдем благодарни за този проблем и неговото решение? Какво би станало, ако …  знаехме, че дори и най-лошия ни страх ще бъде разрешен по най-добрия начин? Какво би станало, ако… имахме гаранция, че всичко, което се случва и се е случило в нашия живот, е трябвало да бъде; че е планирано само за нас и в наш интерес? Какво би станало, ако … имахме гаранция, че хората, които обичаме, ще направят точно това, от което те се нуждаят, за да се превърнат в тези, които са предназначени да бъдат? Освен това, какво ще стане, ако имахме гаранция, че и другите могат да бъдат отговорни за себе си, и ние не трябва да ги контролираме или да поемаме отговорност за тях? Какво би станало, ако … знаехме, че бъдещето ни ще бъде добро, и ние ще имаме изобилието от ресурси и насоки да се справяме с всичко, което идва при нас? Какво би станало, ако… знаехме, че всичко е наред, и ние не трябва да се тревожим за нещо? Какво ще правим тогава? Ние сме свободни да пуснем безпокойствата си и да се наслаждаваме на живота. Днес ще знам, че не е нужно да се притеснявам за нищо. Ако се безспокоя, ще го направя разбирайки, че аз съм направил този избор, и това не е необходимо.

hope Дата: Вторник, 07-06-2016, 11:03 AM |Съобщение 698 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приятелство Преди да започнем възстановяването си, ние бяхме приятели с тези, с които пиехме или употребявахме; ние се прегръщахме с много хора, но най-често нямахме истински приятел, на когото дори да се обадим. За дълго време, ние самите не бяхме надеждни приятели. Твърде бедни тялом и духом, за да бъдем щедри, ние не бяхме приятели дори на себе си - как бихме могли да да бъдем приятели на някой друг? И накрая, ние просто се отказахме от приятелството. Отношението ни към него стана „Защо всъщност са ми приятели? И кой всъщност има нужда от мен?” С възстановяването си осъзнахме, че вече имахме приятели. Добри приятели. Бяхме станали хора, заслужаващи любов. И най-удивителното нещо беше, че всички те, до един ни обичаха. Вече можехме да имаме истински приятели. Ние самите също можехме да бъдем приятели. Вече не бяхме ненадеждни и бедни, вече можехме да даваме от себе си. Вече не се налагаше да купуваме чуждата любов, достатъчно беше да можем да приемем любовта на другите. Вече не подозирахме мотивите на другите, за да можем да приемем приятелството им. Научавайки се да обичаме себе си и другите, ние започнахме да приемаме, че другите хора биха могли да ни обичат, и то много. Сега можехме да се доверяваме и на себе, да бъдем добри приятели със себе си. С все по-голям кръг от приятелски настроени хора, ние можехме да рискуваме да бъдем себе си. Знаехме, че каквото и да се случи, ние можем да се справим. Какво прекрасно усещане за сигурност и доверие имахме сега, когато открихме приятелството! Днес се моля да ценя приятелите си и да мога да бъда добър приятел на другите.

hope Дата: Четвъртък, 09-06-2016, 11:13 AM |Съобщение 699 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Денят е кратък - както винаги; времето е толкова дълго, колкото е. - Geechee Proverb Новодошъл Има промяна в работния ми график, което означава, че вече не мога да посещавам редовната си сбирка. По времето, когато ще бъда в състояние да стигна до там, ще е останал само на половин час от нея. Не си струва. Спонсор: Веднъж, когато бях по работа в друг град, с  един приятел търсихме сбирките, за които бяхме чували. Бяхме в непозната територия и намирането на улицата и адреса ни отне повече от час. Междувременно ние си говорихме за нашия живот и нашето възстановяване; имахме какво да споделим. Най-сетне стигнахме до мястото на сбирката. Дадохме си сметка, че сигурно пристигаме в края, и наистина влязохме точно когато всички се бяха хванали за ръце. Ние се присъединихме към кръга и изрекохме Молитвата за смирение с групичката непознати ни възстановяващи се. Те изглеждаха щастливи, че сме се включили макар и в края на сбирката. Всички бяхме останали трезви до следващия ден. Да, важно е да бъдем на целите сбирки; те са от съществено значение за възстановяването ни. Но ако при специални обстоятелства единствената сбирка, която можем да посетим, е част от сбирката, ние го правим. Пропускането на сбирки, където можем да се свързваме с други възстановяващи се хора, може да доведе до чувство на изолация. А то е огромна опасност за нашето възстановяване. В този ден на възстановяване, каквото и да правя, ще го направя с цялото си внимание.

hope Дата: Петък, 10-06-2016, 3:25 PM |Съобщение 700 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да предприемаме стъпка по стъпка - за дадения момент, внякои дни може да ни изглежда нещо твърде бавно. --Kay Marie Porterfield Нетърпението със сигурност не е добродетел. Въпреки това, ние често го показваме - като мислим „ами ако се окаже късно“; или пък когато смятаме, че ако не изпълним някаква задача точно сега, ще се провалим „ за всички времена“. Какво трябва да имаме предвид, преди да проявим нетърпеливостта си? Идвайки в тази програма за възстановяване, може би сме чули, че винаги ще имаме достатъчно време, за да постигнем това, което Бог възнамерява да направим. Някои от нас със сигурност са се съмнявали в истинността на тази мъдрост. Но ние започваме да вярваме в нея сега. С течение на времето ще видим, че всички простички послания на програмата се сбъдват. Всяко едно мото на Общността ни е отличен пример за това. "Само за днес“; „Една стъпка в дадения момент" - те никога няма да ни провалят. Следваме ли техния съвет, ние ще се справяме с каквото и да било, идващо при нас. Вярвам, че мога да постигна това, от което имам нужда да днес, в нужното за него време. Съобщението поправено от hope - Петък, 10-06-2016, 3:26 PM

zugor Дата: Неделя, 12-06-2016, 5:30 AM |Съобщение 701 От скоро Група: Потребител Постове: 19 Статус: Извън линия Финалната линия е началото на едно ново състезание. - анонимен Разликата между цел и мечта е крайният срок. - Стив Смит Just do it™. - Найк В правенето на другите хора щастливи, ние намираме и нашето щастие. - анонимен Тайната да излезеш начело е да започнеш. - Марк Твен Не този, който си ти, те държи в застой, а този който си мислиш, че не си. - анонимен Късметът е когато подготовката срещне възможността. - Опра Уинфри Никога не е късно да бъдеш този, който си можел да станеш. - Джордж Елиът Изчисти си разума от "не мога". - Самюъл Джонсън

hope Дата: Понеделник, 13-06-2016, 1:03 PM |Съобщение 702 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благодаря от сърце за включването ти тук, zugor :) . Ще с радвам да продължиш  . --------------- Ще ти разкрия една голяма тайна, приятелю. Не чакай последната си присъда – тя е всеки ден. - Албер Камю "По-късно." Колко често сме казвали това?! Този трик ни помага да се избегнем задачите си за деня. Животът е пълен със задачи - някои забавни, други - скучни, а трети - трудни. Дали приемам задачите, които имам да извърша като лесни или са ми трудни? Когато пиехме или вземахме наркотици, обикновено избягвахме задачите, които бяха трудни за нас. Ние вярвахме, че имахме повече контрол, отколкото наистина притежавахме. Вярвахме, че можем да контролираме резултатите. Това, което наистина направихме със себе си, беше едно голямо падение и провал. Ние не признавахме съществуването на Висша Сила, а дори и да приемахме че тя съществува, когато Тя ни посочваше задачи, ние казвахме „не”, и се обръщахме. По този начин се отдръпвахме от насочващата, ръководеща ръка на нашата Висша сила. Молитва за деня: Господи, помогни ми да приема задачите, които ми посочваш. Направи ми благодарен ученик на живота. Днешното ми действие: Днес ще говоря с приятели. Ще им разкажа над какви задачи работя.

hope Дата: Вторник, 14-06-2016, 9:36 AM |Съобщение 703 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Много евтина е щедростта, която обещава бъдещето като компенсация за настоящето. -- A. Спендър Животът в този момент е всичко, което наистина имаме. Ние сме постоянно обсипвани със съвети как да живеем в бъдеще; казва ни се да градим успешна кариера, за да обезпечим бъдещето си; да се жертваме сега, за да имаме по-късно награди. Ние отлагаме да прекарваме време с децата си, а по-късно виждаме, че те вече не са същите деца. Ние отлагаме да се видим с приятели сега, за да открием по-късно, че сме изгубили връзките си с тях. Разбира се, ние не бива да бъдем лекомислени относно нашето бъдеще. Ние трябва да направим някои планове, заради които да се наложи да отложим или дори да се откажем от някои непосредствени удоволствия. Но настоящето е единственото време, когато се случват нещата; единственото време, в което може да се случи някаква промяна. Този - сегашният момент, е този в който живеем, в който ни има. Останалите са или мечти, или спомени. Моля се да почувствам тръпката от това, че съм жив, че ме има в този момент.

hope Дата: Сряда, 15-06-2016, 11:06 AM |Съобщение 704 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отново и отново, ние започваме отначало. --Banana Yoshimoto Новодошъл: Вчера ми беше толкова труден ден... Но независимо от всичко сега е отново сутрин. Аз прекарах още 24 часа без алкохол. Искаше ми се от вчера да знам, че тази сутрин няма да се чувствам зле. Спонсор: Вчера ние направихме най-доброто, което можехме. Вчера е приключило. Ние обикновено си мислим: „ зная някои неща от това, което ще ми донесе днешният ден“ – че пак ще си направим кафе, в същата кухня; че ще преминем през същия маршрут, за да отидем на работа; че ще видим някои от хората, които обикновено виждаме. По време на сбирката, на която ще отидем, ще чуем да говорят приятели които вече познаваме; ще усетим спокойствие от слушането на думите, които сме чували преди. Може би нашите рамене – прегърбени от напрежението, което усещаме в момента, ще олекнат и ще се изправят при звука на тези думи, с които сме свикнали, и ние ще се отпуснем. Това са все предвидими, обичайни за всеки наш ден неща. Но заедно с предвидимите, можем да имаме хиляди неочаквани преживявания: нов цвят или нюанс на небето, усмивка която отговаря на нашата собствена, фраза от музика която не сме чували, чувство на желание да направим нещо различно. Нека направим дълбоки, бавни вдишвания и започнем деня с вяра, че каквото и да ни донесе, ще бъде негов дар. Този ден е дар, който ми дава моето възстановяване.

hope Дата: Четвъртък, 16-06-2016, 9:30 AM |Съобщение 705 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Малко по малко, аз преодолявам моята склонност да отлагам. Преди винаги гледах да оставя нещата „за утре“, и, разбира се, те никога не се вършеха. Вместо "Направи го сега," моят девиз беше "И утре е ден." В Програмата научих, че е далеч по-добре от време на време да греша, отколкото никога да не правя нищо. Дали се научих да правя нужните неща сега? Днес се моля: Моля се Бог да ми помогне да излекувам моето обичайно отлагане и протакане на нещата, които трябва да свърша сега. Моля се да се освободя от хаоса на живота, който създадох с отлагането и прекаленото бавене: просрочени за връщане библиотечни книги, пропуснати задължения, задачи оставени за „ на края“, неспазени графици, наполовина сготвени ястия. Нека Бог да ми даде нужното спокойствие, за да възстановя реда и организацията в ежедневния ми живот. Днес ще помня: Ако не искам в живота ми да цари хаос, не бива да се оставям на склонността да отлагам.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 47 of 111 « 1 2 … 45 46 47 48 49 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: