Дар за Днес - Page 45 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 45 of 110 « 1 2 … 43 44 45 46 47 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 16-04-2016, 10:47 AM |Съобщение 661 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирение = Реализъм = Вътрешно спокойствие и сила.  - Anonymous Повечето от нас сме преследвали в продължение на години  неуловимото нещо, наречено душевно спокойствие. Мислехме, че нашите бягства от реалността ще ни донесат мир и спокойствие. Когато се връщахме в действителността, откривахме отново жестоката болка, която ни караше да се затичаме обратно към употребата. Така беше ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Бягахме от болката – отново ни болеше – тичахме обратно, за да избягаме от болката, но само за да открием нова, още по-жестока болка. След това нещо се случи. Нашата зависимост вече не можеше да ни помогне да избягаме. Вече не намирахме това, което търсехме. Опитахме с помощта на нещо друго. И накрая, всичко, което беше останало от живота ни, беше болката. Програмата и Общността ни помагат да разберем, че реалността не е нашият проблем. Нашият проблем е в опитите да избягаме от реалността. Когато практикуваме поверяването на нашата воля и живот на по-могъща сила, идва спокойствието, което води до приемането на реалността. Това ни дава така жадуваните вътрешен мир и сила. Надявам се и вярвам, че промените в моето възстановяване са необходими и добри за мен.

hope Дата: Неделя, 17-04-2016, 12:51 PM |Съобщение 662 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Ако съм смутен, притеснен, отчаян или разочарован, дали не съм склонен да рационализирам ситуацията си и да обвинявам за нея някой друг? Когато съм в такова състояние, дали мисленето ми не  е белязано с: "Той направи… ."; "тя каза… ."; "те направиха."? Или мога честно да призная, че може би съм виновен самият аз? Моето спокойствие зависи от преодоляването и на моите негативни нагласи, и на склонността ми да рационализирам. Дали мога да опитам - от ден на ден - да бъда строго честен със себе си? Днес се моля: Моля се да се уловя, когато говоря в трето лице: "Той направи ...", или "Те обещаха ...", или "Тя каза, че ще ...", и да си спомня, че да обвинявам другите за собствените ми ситуации е болестен за мен модел, с който подхранвам самозаблудите си. Моля се вместо да обвинявам другите и да бягам от собствената си отговорност, да се изправя лице в лице с реалността – такава, каквато е. Днес ще помня: Честността е абсолютно необходима за възстановяването ми.

hope Дата: Понеделник, 18-04-2016, 4:28 PM |Съобщение 663 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Молбата за помощ е първата стъпка към здравословния начин на живот. Чрез допускането на нашите приятели, когато не знаем какво трябва да направим при объркващи, понякога плашещи обстоятелства в живота ни, ние отваряме вратата за нашата Висша сила, за да се свърже с нас. Това е често начинът, по който помощта идва при нас. От време на време се случва да отворим книга и да намерим отговор в определен пасаж от нея, или пък да се събудим с чувството, че сякаш Бог ни е отговорил в съня ни. Но по-често и ярко, помощта е в нежните думи на един приятел. Много от нас отлагахме получаването на помощ, тъй като се страхувахме да попитаме за нея и да я потърсим. Мислехме, че молбата за помощ ще ни накара да изглеждаме слаби и безволеви. Ние така искахме да бъдем харесвани и да ни се възхищават, че се преструвахме, че всичко е наред, докато в действителност всичко беше ужасно. А какво огромно облекчение е да споделяме грижите си с другите хора... И най-хубавото е, че направим ли го, винаги ще получим необходимата насока. Днес няма да се страхувам да викам "Помощ!". Моята Висша сила може да ми помогне само ако аз съм отворена за Нея.

hope Дата: Сряда, 20-04-2016, 10:32 AM |Съобщение 664 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Учим се да споделяме страховете си Споделянето на нашите страхове с другите - от започването на нова работа, от слагането на край на връзка, от започването на терапия, или дори от присъединяването към социален клуб, ще ни помогне да видим страховете си в перспектива. Страховете, които остават необсъдени, нарастват – стават по-големи, и започват да контролират живота ни. С течение на времето откриваме, че заради срама, че се страхуваме, ние се изолираме от хората, които могат да ни помогнат. Всеки от нас се страхува от време на време. Нашите страхове обаче могат да бъдат успешно управлявани, ако използваме инструментите, предлагани ни от програмата и в Общността ни. Спонсорите, приятелите и сбирките са онези канали, благодарение на които можем да се освободим от страховете си. Назоваването на страха, неговото определяне, разхлабва хватката му върху нас. И също толкова важно - ние откриваме, че другите разбират нашия страх, защото те са преживели нещо много подобно. Това разбиране ни помага да разкрием по-лесно още един страх, следващият път. Може би най-добрият подарък, който мога да дам на някого, е да му говоря за нещо, от което се страхувам. Да назова името на страха ще ми помогне. А споделянето му ще помогне и на мен, и на другия заради връзката, която ще почувстваме помежду си.

hope Дата: Четвъртък, 28-04-2016, 9:38 AM |Съобщение 665 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Какво е силата, ако в нея няма мъдрост? Тя може и да е необятна, но ще е обременяваща, горда и уязвима, и само с нея човек може и да падне. --John Milton Какво имаме предвид, когато казваме, че някой е силен? Това, че има големи мускули? Че може да издържи на всичко, без да се умори, камо ли да се откаже? Че никога не се огъва? Никога не се пречупва? Някои от нас се страхуваме да покажем каквато и да било слабост, от всякакъв вид. Приемаме силата като централен факт от живота ни. С течение на времето дори може да започнем да мислим за себе си като за неразрушими. Ние си представяме, че всичко - хора, места и неща - може да си дойдат на мястото, ако упражним достатъчно сила. Един мъж сподели на сбирка, че след тежка сърдечна атака е бил прикован на болничното легло. Докато му е било забранено всякакво физическо напрежение, той си казал, че трябва да стане от леглото и да се разходи из стаята. Само за да докаже, че може - каза той. И за малко не го направил ( и добре, че не го направил!)  – просто нямал достатъчно сили. Много от нас сме като този човек – не искаме да признаем, отказваме да се примирим, когато сме слаби. Но както се казва в горната мисъл, истинската сила е в това, че в нея има мъдрост. В нея има здрав разум, а не своеволие и самонадеяност. Днес се моля да приема, че съм само човек и имам своите реални ограничения.

hope Дата: Петък, 29-04-2016, 8:47 AM |Съобщение 666 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възможностите и чудесата са еднo и същo нещо. --Anonymous Много от нас сме гледали на щастието като на цел, която не можем да постигнем. Като деца може би повечето са ни учели, че животът е твърде тежък - виждане, което пренесохме и в живота ни като възрастни. Знаеш ли какво? Сграбчи деня! Нито един от неговите часове не може да бъде заменен. Защо да се притесняваш за миналите си неуспехи, ако има една победа, която можеш да спечелиш сега? Защо да си мислиш непрекъснато за миналите грешки, когато вместо това можеш да практикуваш добродетели и положителни качества? Сграбчи деня – дръж здраво всеки негов момент и гледай на всеки един с широко отворени очи и ум. Те са нашия живот, специални са за всеки един от нас. Моментите преминават бързо в спомени. Нека тези спомени бъдат добри, изпълнени с радости – и големи, и малки. Не мога да променя вчерашното си нещастие, но щастието ми днес зависи от мен – то е мой избор и моя собствена отговорност.

hope Дата: Събота, 30-04-2016, 9:48 AM |Съобщение 667 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки нов ден е едно ново начало. Всеки момент е начало. Ние не трябва да изчакаме до понеделник, за да се върнем на програмата или да почистим килера, или пък да справим с трудна, но неотложна задача. Нито пък трябва да изчакаме до утре сутринта. Сега е моментът да се обадим на спонсора си; сега е мометът да почистим; сега е моментът да започнем проекта, който сме отлагали. Няма начин да променим това, което сме направили преди пет минути, нито пък можем да предскажем какво ще се случи след половин час. Ние можем да се справим само с това, което е Тук и Сега. Правейки това, което трябва да се направи в сегашния момент, ние се възползваме максимално от всеки настоящ момент. Докато сме живи, винаги сме свободни да започнем отначало. Вместо да следваме един стар, износен навик, в този момент можем да положим едно свежо ново начало, което да ни служи до края на живота ни. Боже, дари ми смелостта да положа нужното ми начало. Сега, в този момент.

hope Дата: Неделя, 01-05-2016, 3:14 PM |Съобщение 668 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се движиш бързо не е същото като да предвижиш до някъде. ***** Смелостта е страхът, който споделяме в своите молитви. ***** Вярата е най-големият ни подарък; да я споделяме с другите е най-голямата ни отговорност. ***** Първата стъпка за преодоляването на грешките е да ги признаем. ***** Най-добрият начин да размножаваме щастието е да го раздаваме. ***** Опитай програмата за 90 дни. Ако не си доволен, може би ще трябва да се задоволиш отново с нещастието.

hope Дата: Вторник, 03-05-2016, 10:45 AM |Съобщение 669 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-добрият ми приятел е този, който ме кара да покажа най-доброто от мен. --Henry Ford Да бъдеш приятел е до известна степен риск. Приятелите се сблъскват помежду си, когато това е необходимо, но ако са истински, го правят с любов и със съпричастност. Всички ние се нуждаем от приятел, който да ни каже кога се отклоняваме от пътя, кога „преминаваме линията“, кога "не можем да видим гората заради дърветата." Приятелите са винаги там - за нас –в нашите борби, и дори и да са понякога твърде строги или сурови и да ни дразнят с това, ни помагат да преминем през трудностите, и в крайна сметка ни помагат да постигнем желаното от нас. Приятелите рискуват да ни разстроят, ако това означава да станем по-добри хора. Трябва да сме благодарни на тези хора. Не винаги е лесна работа да бъдеш истински приятел. Много от нас притежаваме онова горделиво его, което не ни позволява да кажем, че нещо с нас не е наред. Въпреки това, и дори и ние да не действаме по най-добрия начин, приятелите продължават да виждат най-доброто в нас. Техни са онези лица, които виждаме поглеждайки назад към живота ни, особено в условията на кризи и предизвикателства. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да бъда приятел, и ми помогни да бъда благодарен за моите приятели. Днешното ми действие: Днес ще се държа така, че да изведа навън най-доброто от хората около мен, дори ако това означава да им кажа сурови неща. Ако се наложи да се изправя срещу някой, ще го направя с любов и състрадание.

hope Дата: Сряда, 04-05-2016, 10:22 AM |Съобщение 670 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Искам да променя нещата. Искам да видя нещата да се случват. Не искам само да говоря за тях. --John Kenneth Galbraith Новодошъл: Имам чувството, че трябва да правя много повече от това просто да остана във възстановяването и да ходя на сбирки. И все пак, когато имам свободно време, не върша много неща. Отивам на сбирка и след това на кафе - "сбирка след сбирката", а когато се прибера у дома, се чувствам твърде уморен, за да направя нещо повече. Когато пък имам много свободно време, не знам как да го използвам. Чувствам се объркан и обезкуражен. Спонсор: Тази точка във възстановяването е време, в което да бъдем особено внимателни към себе си. Когато погледнем назад към начина, по който сме се чувствали и какво сме правили точно преди да влезем във възстановяването, можем да видим, че "просто да останем във възстановяването и да ходим на сбирки" е голяма промяна. Да бъдем свободни от нашата зависимост,  да поемем ангажимент по програмата за възстановяване - това е една огромна революция в живота ни. Ние поемаме отговорност да живеем, а не да се наказваме, че не живеем по-бързо и по-перфектно. "Сбирката след сбирката" не е загуба на време. Важно е да се запознаем нашите приятели във възстановяването. Можем да се учим един от друг, да се подкрепяме един друг. Промените, които извършваме, се отразяват обратно към нас от другите хора, които са подложени на подобни трансформации. Да бъдем с хора, които са се отказали от "помощта" на веществото или поведението, от които зависим и ние, ни дава незаменим и безценен опит. Ние не трябва да се тревожим, че отделяме толкова време в началото на възстановяването ни. Цяло чудо е, че ние можем отново да се върнем към живота; че можем просто да бъдем. Днес ще си позволя просто да бъда.

hope Дата: Четвъртък, 05-05-2016, 1:28 PM |Съобщение 671 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Връщайки се към основното Сега и след това, дискусиите в AA се фокусират върху темата за "връщане към основното." Това е добър момент да се отърсим от прекомерните опасения, че животът ни може да се обърка или че в него може да настъпи хаос. Или обратното – с лека ръка и самонадеяно да мислим, че започнем ли да се възстановяваме, в живота ни няма да настъпи какъвто и да било хаос. Без значение колко дълго живеем в трезвеност, ние никога не можем да си позволим да отхвърлим; никога не бива да забравяме основните причини, поради които дойдохме за пръв път в АА. Бяхме направили пълна бъркотия с живота си, и нямаше човешка сила която да може да облекчи нашия алкохолизъм. С приемането и признаването на това, ние бяхме в състояние да намерим новия начин на живот. Това беше и нашият входен билет, нашият пропуск към цялото човешко общество, в което хората се интересуват и грижат за много неща. Ние понякога се улавяме прекалено за всички тези проблеми, дори до степен да забравяме собствените си нужди. Затова е добре от време на време да се съсредоточаваме върху основното в АА и в програмата за възстановяване. То е от съществено значение и днес, така както е било и когато за пръв път узнахме, че се нуждаем от него. Днес ще си напомням, че основите на програмата ми дават стабилната основа, върху която винаги мога да се изправя.

hope Дата: Петък, 06-05-2016, 11:40 AM |Съобщение 672 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самоуважението идва, когато почитаме изцелителното си пътешествие Моят живот не е съвършен. Допускам доста грешки. Понякога се препъвам, дори падам. Но работата над мен е процес. И когато си спомня този простичък факт, се чувствам по-добре и продължавам по-лесно работата по възстановяването ми. Понякога, започвайки пътя на промяната, допускаме да станем толкова заети с нещата, които трябва да направим, че пропускаме да поспрем, да подишаме, и да признаем усилията които вече сме положили. Ние забравяме да почетем нашето собствено изцелително пътуване. Има моменти, когато трябва да се напомням да направя за себе си това, което правя за другите. Един ден приятел ме хвана да зачерквам работата си по проект, защото не я бях направила перфектно. Когато той ме попита защо, му казах: "Не мога да направя перфектния проект – какъвто искам. Това е ужасно." След това прекарах десет минути ( колкото дълго приятелят ми можа да издържи празнодумствата ми!), омаловажавайки работата, която бях извършила за проекта досега. Той не можеше да повярва, че слуша думите ми - "Ти можеш да бъдеш един от собствените си клиенти -опитай се поставиш на неговото място. Как би могла да му предложиш нещо, което според теб не струва абсолютно нищо?!" - ми каза. И колко беше прав!  Изцелението е трудна работа. Изискват се големи усилия, за да останем на пътя, който води до целенасоченото себепознание. Изисква се енергия - постоянна енергия - да бъдем активни участници в създаването на нашия живот. Пътят на изцеление изисква смелостта да виждаме винаги светлината, или да й позволяваме да изгрее, когато предпочитаме да сме на тъмно. Означава да имаме смелостта да  виждаме работата, която все още трябва да се направи. Но нашето изцеление изисква и да оценяваме усилията, които вече сме положили. Важно е да продължим да се лекуваме, но е важно и да уважаваме извършената работа.

hope Дата: Неделя, 08-05-2016, 1:29 PM |Съобщение 673 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Който познава себе си, може да познава и другите. --Charles C. Colton Във възстановяването ние се сдобиваме с много дарове, стига да сме отворени за тях. Един от тях е способността да помагаме на другите. Когато усещаме гняв, вина и тъга, ние сме по-способни да идентифицираме същите чувства и у другите. Можем да стаем по-толерантни към другите и да сме съпричастни към тези, които имат подобни на нашите болки. И ако ние преодолеем болката от собствените ни разочарования, можем да споделим действията, които са ни помогнали, с тези, които още ги боли. Друг дар е способността да прощаваме на себе си. Когато ние не отричаме нашата болка, а полагаме усилия, за да работим над нашите чувства на гняв, отхвърляне и чувство за вина - ние получаваме по-добра перспектива за себе си и по-добро разбиране на другите. Ние се запознаваме с най-дълбоките ни желания и нужди, с най-дълбоките ни несигурност и страхове, с нашите слабости и нашите силни страни. Когато можем да приемем и да разберем своята несъвършена природа, можем да приемем несъвършенствата и болките на растежа и на другите. Днес ще използвам това, което съм узнал за себе си, за да разбера по-добре другите. Ще се опитам да помогна на другите да преодолеят болките си, като им споделя моите борби и победи с тях.

hope Дата: Вторник, 10-05-2016, 10:30 AM |Съобщение 674 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Можете да чувствате само собствените си чувства, не и тези на друг човек. Да сме съпричастни с хората, които обичаме, и да сме способни да споделяме техните радости и скърби, е част от нашата природа като е топли, грижовни човешки същества. Но да сме съпричастни до крайност може да означава, че ние губим нашите граници като емоционално отделни индивиди. Когато това се случи, никой не печели. Ние сме отговорни за собствените си чувства. Ако сме прекалено дълбоко ангажирани с емоционалното състояние на друг човек, ние не можем да сме наясно с нашите собствени чувства, не и истински. Ако приемем на сляпо отговора на някой друг за определена ситуация като свой, ние губим правото на наш собствен отговор; губим мястото си в ситуацията. Във всяка една ситуация, особено в такава, която е силно заредена с отрицателни емоции, ние трябва да поддържаме усещането за себе си. Ако си позволяваме да бъдем пометени от гнева, страха, мъката или отчаянието на някой близо до нас, ние ставаме по-малко способни да дадем помощ и подкрепа. Емоционалната зрялост е една от целите на възстановяването. Ние напредваме към него, когато можем да си позволим как да се чувстваме и да се отграничим от това как се чувства другият. Мога да зачитам чувствата на другите, без да ги правя мои.

hope Дата: Сряда, 11-05-2016, 10:46 AM |Съобщение 675 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чудото е това - колкото повече споделяме, толкова повече имаме. --Leonard Nimoy Огледайте се в най-щастливите хора, които познавате. Те са и най-щедрите и даващи на хората. Щедрият дух създава своя собствена среда. Във възстановяването ние говорим много за благодарността - и ние имаме много причини да бъдем благодарни. Това чувство на благодарност ни вдъхновява да бъдем щедри към другите по много и различни начини. Не е толкова важно споделянето на материалните неща, а споделянето на нашата духовност, нашата прошка и нашето уважение към другите. Ние можем да култивираме щедрия дух в себе си, като си напомняме, че имаме достатъчно. Имаме достатъчно, за да живеем добре; заобиколени сме от любов; ние сме опростени за толкова много грешки, които сме извършили, а животът е изпълнен с интересни приключения. Когато споделяме това усещане за изобилие, расте и нашето усещане за благополучие. Днес ще бъде щедър и ще споделям щедростта си с хората, с които ще се срещна.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 45 of 110 « 1 2 … 43 44 45 46 47 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: