Дар за Днес - Page 43 - Форум на АА в България
Дар за Днес
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 25-02-2016, 10:48 AM |Съобщение 631 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Състезавайки се с другите хора
Някои от нас никога не са харесвали пряката конкуренция. Ние предпочитахме да бъдем ясните победители, или по възможност - да не се конкурираме с другите. Ние не искахме да имаме конкуренти, които да дишат във вратовете ни.
Това отношение ни пречеше да правим доброто за нас, и ние допускахме грешка, като си мислехме, че сме в конкуренция с другите. В действителност ние непрекъснато се конкурирахме със себе си, като се опитвахме да направим нещата по-добре, отколкото вчера. Присъствието на други хора само ни помага да определяме своите цели.
След като във възстановяването приемем идеята, че можем само да се самоусъвършенстваме, ние можем да се наслаждаваме на конкуренцията. Можем да постигнем удовлетворение и в ситуации, в които, въпреки че не сме номер едно, можем да сме на следващото, и то без да сме намусени.
Днес ще помня, че аз винаги работя с другите хора, а ако се конкурирам, то това е единствено с мен самия.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 26-02-2016, 3:04 PM |Съобщение 632 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Не съществува пряк път към живота. До края на дните ни животът е урок, който не сме научили докрай. --Harrison E. Salisbury
Няма перфектни дни. Ние се борехме отчаяно срещу тази истина. Ние бяхме прекалено взискателни; ние не искахме животът ни да бъде процес; борехме се срещу процеса на диалог и ученето от собствения ни опит. Ние искахме и търсехме съвършенството. Дори и сега - във възстановяването, понякога копнеем да направим нeщата „както трябва." Ние продължаваме да се учим и растем, но уроците, които научаваме, понякога не са нещата, които сме очаквали. Тогава скърбим, че сме научили някои неща прекалено късно, след това се втурваме да научим повече.
Заедно с духовното ни израстване в тази програма, ние се учим как да учим. Започваме да приемаме живота като процес, без пряк и точен, или пък единствен път към истината. Ние се учим как да се включим в този процес; учим се да приемаме, че в нашето духовно търсене обикновено няма правилен или грешен отговор.
Днес се моля да приема истината, която идва от уроците на моя опит, и да бъда толерантен към неговата непълнота.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 27-02-2016, 11:51 AM |Съобщение 633 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Надеждата прави всеки ден по-светъл и по-лесен.
Още с първото ни запознаване с други мъже и жени, които са се преборили със зависимостта от химически вещества, ние усещаме духа на надежда и в думите, и в лицата им. Някои от нас сме имали много малко или никаква надежда в продължение на много години. Затова не е чудно, че първоначално се съмняваме, че живота ни може да се промени. И сигурно си мислим, че нашата борба е различна от борбата, която е довела другите хора в програмата Дванадесет Стъпки. Но ние така или иначе се вслушваме в техните истории и бавно научаваме, че пътищата ни са сходни. Че в края на краищата нашите проблеми не са нещо по-различно от техните проблеми.
Ние започваме да разбираме, че да храним надежда, е решение. Другите мъже и жени са направили това решение. Ние също можем. С течение на времето ще разберем също така, че надеждата е тази, която прави възможно да очакваме по-положителни резултати за нашите проблеми. Това е толкова вярно, както и че получаваме точно това, което очакваме. Да гледаме в светлата страна на живота е нещо, което ни дава упование и сили, а и със сигурност не би могло да направи проблемите ни по-трудни!
Да се надявам - това ще отвори вратата за Висшата ми сила. Получаването на помощ следва от надеждата.
|
|
| |
hope |
Дата: Неделя, 28-02-2016, 1:02 PM |Съобщение 634 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Вече нямаме нужда от патерици.
Ние всички сме уникални и прекрасни хора. Да, ние имаме своите слабости, но имаме и своите силни страни, които понякога са извън нашето въображение.
Може би и сега – възстановявайки се, от време на време имаме нужда от старите патерици: алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Ние така бяхме свикнали с тях, че независимо че само ни забавяха или пречеха, се страхувахме от риска да се движим без тях. Постепенно патериците започнаха да контролират движенията ни и да направляват нашия живот. Ние станахме техни роби.
Тогава – в безизходицата си, попаднахме в тази Общност – 12 Стъпковата програма. Беше ни предоставена възможността да определим и се уповаваме на наша Висша сила, която да елиминира нуждата ни от патерици. Заинтригувани, ние започнахме да разчитаме на тази Висша сила по конкретни - свои начини, всеки ден.
Сега отново се учим как да ходим. Понякога е страшно без старите подпори, но стъпка по стъпка, ние продължаваме по пътя към възстановяването.
Днес ще оставя настрани патериците, от които вече не се нуждая, и ще разчитам на моята Висша сила.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 01-03-2016, 11:26 AM |Съобщение 635 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Иска ми се да живея без омраза, без ревност, без завист и страх. Иска ми се да бъда честен, откровен, естествен, с чист ум и чисто тяло … да мога да се изправям пред всяко препятствие и да отговарям на всяка трудност хладнокръвно и безстрашно. --Elbert Hubbard
Израствайки, ние научихме, че има много начини, по които да пожелаваме нещо: свещичките на тортата за рожден ден, първата падаща звезда… . Видяхме Дороти да се връща от Оз, след като бе пожелала да се върне у дома. А приказките, които обичахме толкова много, ни казваха, че всяко желание може да се сбъдне.
Ние не трябва да спираме да желаем, въпреки че много от нашите желания досега не се сбъднаха. Ние вероятно сме искали невъзможното, когато сме казвали: "Иска ми се нещата у дома да се оправят". Но ние може да сме намерили своя път, когато сме казвали: "Иска ми се тази болка да свърши." Нашите мечти се сбъдват с програмата за възстановяване.
Нашите най-добри пожелания могат да бъдат свързани със самите нас и с живота, който искаме да имаме. Може да си пожелаваме богатство и да намерим приятели със златни сърца. Може да си пожелаваме комфорт и здраве, и през нощта да спим здраво, със спокоен сън. Каквото и да си пожелаваме, ние можем да го получим.
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 02-03-2016, 11:43 AM |Съобщение 636 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Колебания и преразглеждане на поведението
След интензивна дискусия ние може да сме недоволни от това, сме казали и да ни се иска да бяхме казали нещо друго. Може да сме осенени от някоя „ брилянтна“ забележка дълго след като разговорът е приключил.
Ние можем да кажем само това, което идва при нас по време на дискусията. Най-добрата ни подготовка за всяка такава дискусия - все пак важна - е да търсим възмoжно най- доброто и най-приемливо за всички участници.
Възможно е „блестящите“ мисли, които идват при нас впоследствие, в действителност да са били неподходящи. В края на краищата, всички важни дискусии включват обмен на силни чувства, които влияят на срещата. Ако чувствата ни са в съответствие с висшите принципи на Програмата, дискусията би трябвало да протича добре. И в такива случаи ние вероятно ще кажем това, което би трябвало да кажем.
Днес ще правя най-доброто, без да се опитвам да преразгледам всяка моя дума или действие.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 04-03-2016, 9:44 AM |Съобщение 637 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Размишление за деня: "Ами ако ..." Колко често чуваме тези думи от новодошлите в програмата… И колко често, в действителност, ние сме склонни да ги кажем на себе си: "Ами ако загубя работата си - какво ще стане?"; "Ами ако колата ми се развали?"; "Ами ако се разболея и не мога да работя?"; "Ами ако детето ми започне да взема наркотици?" „Ами ако…“ - и започваме да проектираме нещата с нашите отчаяни фантазии. Само две малки думи, но колко много ужас, страх и тревожност носят със себе си… Отговорът на "Ами ако..." е ясен и прост - "Не фантазирай!" Ние можем да живеем само с нашите настоящи проблеми, когато те възникнат, като живеем „за днес“, в дадения момент. Дали се научих да мисля позитивно?
Днес се моля: Моля се да израствам духовно без да бъда спъван от тревоги. Моля се да не позволявам на фантазиите си и проектираните с тях страхове да ме отклоняват от моите занимания, за да мога извлека максимална полза от моето „днес“. Моля се да заменя страховете си с вяра. Ако направя място за Бог вътре в мен, Бог ще премахне страховете ми.
Днес ще помня: Мога да живея само с настоящите си проблеми. Моят живот е Тук и Сега.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 05-03-2016, 12:16 PM |Съобщение 638 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Опитвайки се да не обръщаме внимание на нашите притеснения, само ги избутваме под земята.
Да се преструваме, че не сме загрижени, когато сме, е тактика, с която не можем да заблудим никого, особено себе си. Опитът да игнорираме или да потиснем нашите страхове и тревоги не работи. Резултатът е често депресия или физическо заболяване, което показва, че подсъзнателно знаем много добре, че нещо не е наред.
Стриктната честност на начина на живот по Дванадесетте Стъпки ни спасява от разрушителните игри със самите себе си. Безпокойството, че ще видим нещата в светлината на деня е далеч по-малко заплашително от това, което ни кара да се опитваме да се скрием.
Така че нека се запитаме от какво се страхуваме. Ако дадено наше притеснение е рационално, ние трябва да обмислим какво можем да направим, за да го разрешим. Ако притеснението е ирационално, ние трябва да разберем как да се отървем от него. Но без значение дали тревогата ни е рационална или не, не можем да направим нищо, докато не признаем, че я имаме. Да извадим нашите притеснения на светло и да говорим открито за тях с хора, на чието мнение можем да се доверим, ни държи здраво стъпили на земята.
Ако днес съм притеснен за нещо, ще го разгледам съзнателно и внимателно, така че да мога да го разреша.
|
|
| |
hope |
Дата: Неделя, 06-03-2016, 11:33 AM |Съобщение 639 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Размишление за деня:
Промяната е част от потока на живота. Понякога сме разочаровани, защото ни се струва, че промяната се бави. Понякога се съпротивляваме на промяна, която си мислим, че ни е натрапена. Ние трябва да помним, че промяната сама по себе си, нито ни връзва, нито ни освобождава. Нашето отношение към промяната е това, което ни връзва или освобождава. Като се научим да се движим с потока на живота, като се молим за насоки по отношение на всяка промяна, като се молим също и за напътствия – в случай, че искаме да извършим дадена промяна и тя не ни изглежда все още ясна, ние постигаме нужната готовност. Дали съм готов да позволя на Бог да ме насочва в промените, които трябва да направя и в действията, които трябва да предприема?
Днес се моля:
Когато промяната идва твърде бързо - или не достатъчно бързо - за мен, се моля да се настроя така, че да се възползвам от свободата, предлагана ми от Програмата. Моля се за ръководството на Висшата ми сила при всяка една промяна, която трябва да предприема, независимо дали я искам или не. Моля се да вслушвам за носоките на тази Сила.
Днес ще помня:
Животът и духовното ми израстване са промяна.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 08-03-2016, 11:20 AM |Съобщение 640 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Времето е всъщност низ от непрекъснати промени. --Faith Baldwin
Ние се учим, докато вървим, и нашият опит хвърля светлина върху следващите ни стъпки. А стъпките, които вземаме в унисон с другите възстановяващи се, подобряват и улесняват самостоятелното движение на всички нас.
Ние често очакваме съвършенство от себе си, забравяйки, че всички ние сме начинаещи в живота. Най-доброто, което можем да направим, е да признаваме нашите грешки; да сме благодарни, че винаги можем да започнем отново всяка една задача; да бъдем благодарни, че разполагаме с опита на другите, за да ни води.
Животът е процес. Ние се учим, ние растем, разрешаваме проблемите си и онова което ни тежи, формулираме идеи, преструктурираме нашите ценности. Всяка промяна, която извършваме, променя стъпките, които предприемаме; променя също и движениятa на някой друг.
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 09-03-2016, 12:15 PM |Съобщение 641 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Мога да променям само себе си, но понякога това е достатъчно. --Ruth Humleker
„Щастието е по-краткотрайно за някои от нас, отколкото за други“ - ние може да обмисляме тази идея, но да не успяваме да схванем причината. Въпреки това, ако обърнем внимание на това как "щастливите хора" преминават през живота, ще проглeднем; ще забележим колко рядко те се оплакват от действията на другите. Ние ще открием, че те са готови да приемат другите такива, каквито са. Ние ще видим, че тяхното внимание като цяло е съсредоточено върху положителните аспекти на хората и обстоятелства, а не върху негативните.
Ние можем да се присъединим към парада на "щастливите хора", като изоставим нашата нужда да променяме хората и ситуациите, които ни смущават. Дори когато считаме, че някои други хора грешат, ние можем да се откажем от желанието си да ги контролираме. И разбира се, да правим това означава да променяме себе си. Собствената ни промяна - в края на краищата, е единственото нещо в живота, над което имаме контрол.
Аз ще променя себе си, ако реша и приема, че нещо в мен се нуждае от промяна днес!
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 10-03-2016, 11:30 AM |Съобщение 642 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Обвиняване и критикуване
Дали съм отегчен? Силно критичен? Дали ме е страх или съм разтревожен? Ако отговорът на някой от тези въпроси е "да", най-вероятно страдам от последиците от отлагането.
Ако съм измъчван от отегчение, може би не търся или не започвам конструктивните промени в живота си. Например, като отказвам да си задавам въпроси или да търся отговори на въпросите си, аз си създавам чувствата за провал и празнота и дори се обричам на тях.
Ако съм силно критичен към други, е много вероятно да не занимавам с нещата, които са ми необходими, или пък да бездействам. Хората, които са заети с желанията на сърцето им, имат малко време, за да се оплакват от действията или поведението на другите.
Ако съм нетърпелив или пък боя от бъдещето, аз може би отлагам за утре това, което трябва и мога да направя днес. Ако само се надявам животът ми да стане по-добър, като избягвам дадена неприятна задача или проблем, които са обаче неотложни, аз се отдалечавам от целите, които съм си поставил. Ако искам да изживея напълно моето „днес“, аз трябва да направя нещо конструктивно с него.
Днес ще се справя с най-малко две неща, които се ужасявам да направя. Няма да си губя времето и енергията, като се валям в скука, притеснение, критика или страх. Ще направя това, което трябва да се направи, дори ако това изисква повече усилия, риск и необходима промяна.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 12-03-2016, 2:02 PM |Съобщение 643 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Важното в живота е да подадеш ръката си на друг. --C.V. Lucas
Новодошъл: Мисля да говоря с друг спонсор. Не да Ви заменя - нашата връзка е важна за мен, но аз бих получил много и от него - в допълнение към това, което ми давате Вие.
Спонсор: Ние сме щастливци, че разполагаме с изобилие от трезв опит в Общността ни. Ние сме немалко, и ние можем да се опознаем с хора с различни периоди от време във възстановяването, с различни преживявания, както и с различни стилове на работа по стъпките. Да опознаваме другите и да споделяме с другите – така че и те да ни опознаят, е един от ключовете за израстването ни във възстановяването.
Аз мога само да подкрепя искането ти да увеличиш помощта, която ти е необходима чрез втори спонсор. Възможно е да има някой, например, с когото да искаш да се съсредоточиш върху духовните въпроси. Или други специфични за теб въпроси, нужни за възстановяването ти.
Твоето желание за допълнително спонсорство ни дава възможност да надникнем в нашето взаимоотношение. Възможно е да си мислиш, че аз няма да мога да разбера някой по-конкретен въпрос, който те безпокои. Възможно е да се тревожиш за това колко много вече си споделил с мен – на много от нас, идвайки в Общността, ни е трудно да се доверяваме и да се безпокоим за споделеното; това е много често срещано притеснение сред нас. Проблемите с взаимоотношенията често са в основата на зависимостта ни. Но каквото и да се случи, аз съм винаги отворен да те изслушвам, и аз не мога да критикувам нито твоите чувства, нито дори желанието ти да си отидеш от мен. Аз съм винаги с теб. Благодаря ти не само за готовността, но и за честността да говориш с мен за твоите желания и намерения.
Днес ще бъда готов да бъда честен и открит с тези, на които мога да се доверя.
|
|
| |
hope |
Дата: Неделя, 13-03-2016, 12:26 PM |Съобщение 644 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Когато се чувствам сама и уязвима, имам избор - мога да посея семената на моя копнеж за безусловна любов. --Mери Кейси
Колко лесно можем да попаднем в пипалата на неувереността в себе си, като се опасяваме, че сме неспособни или отблъскващи, а може би и двете... Колко обичайно е за нас да гледаме в лицата нашите приятели и интимни партньори, търсейки приемане и любов…
Това, което предизвиква нашето недоволство, е нашата отчужденост от себе си, един от друг, от Божия Дух, който съществува навсякъде. Нашата самота съществува, когато самите ние създаваме пречки, които продължават да ни разделят от нашите приятели и партньори, от семейството ни. Само ние може да преминем бариерите, които сме издигнали сами, и да предложим любов, за да получим любов.
Възстановяването ни предлага инструменти как да бъдем любящи, но ние трябва да се осмелим да ги ползваме. С изслушането на другите и споделянето за самите нас започва процеса на любов. А да предложим любов преди да я получим е нещо, което ще ни освободи от постоянното търсене на любовта в лицата на другите.
Днес няма да чакам да бъда обичан. Ще обичам някой друг, безусловно. Няма да се съмнявам, че аз също съм обичан. Аз ще го почувствам.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 14-03-2016, 10:12 AM |Съобщение 645 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Да сравнявам вътрешното в мен с външното в другите хора ме води до проблеми. --Joan Rohde
В по-голямата част от нашия живот ние се чувствахме зле, недооценявахме се, или пък си давахме ниска оценка. Другите ни изглеждаха по-умни, и по-привлекателни. Чувствахме се посредствени или по-низши всеки път, когато се сравнявахме с другите. Постигането на трезвеност не ни освобождава от това поведение и тези модели на мислене, поне не напълно. За щастие, сега ние имаме инструменти, които можем да използваме, за да променим онова поведение в себе си, което пречи на растежа ни.
Разговорът със спонсора, споделянето с приятел, или молитвата към Бог за помощ ни освобождават от затвора на негативните поведения. Сравнението с другите не бива да ни причинява срам или вина. Всичко, което е необходимо, е да спрем мисълта, че сме недостойни –защото в очите на Бог всички ние сме еднакво стойностни и ценни, после тихо да благословим и себе си и лицето, което несъзнателно предизвика нашата реакция. Нашият напредък в промяната на този недостатък ще бъде бърз като решението ни да предприемем това просто действие.
Днес мога да контролирам собствените си мисли. Бог ще ми помогне всеки път, когато започна да се сравнявам с някой друг.
|
|
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
Site created in uCoz |
|