Дар за Днес - Page 40 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 40 of 110 « 1 2 … 38 39 40 41 42 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 08-01-2016, 11:04 AM |Съобщение 586 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Все още не съм спечелил, но все още не съм и загубил. - Dennis C. Едно от най-мъдрите неща, казвани в спорта е: " Загубата не е в това да те победят. Загубата е в това да се примириш да бъдеш и да останеш победен. " И в живота, не само в спорта, тази идея е страхотно вярна. Подобно на нашите "Нека бъде не моята, а Божията воля " или " Предаваме се, за да спечелим", този израз ни напомня за важен основен принцип. Принципът, че битките не са войни, а по-скоро поредица от действия, кампании. Никой не печели всеки път, нито трябва да очаква това. А в някои битки не си струва да се бием в никакъв случай. Не воденето на битка, а нашите нереалистични очаквания са нашият „ад”.  Когато работим, за да поправим някои стари отношения или поведение, трябва да сме наясно, че ще трябва да извървим дълги разстояния. Когато работим със свой недостатък , то „врагът” е нещо от самите нас, и ние се изправяме срещу страхотен противник - част от нашето его, който няма да се откаже лесно . Трябва да сме наясно, че по пътя на промяната ни ще има много битки - и не малко поражения. А победил ще бъде този, който прояви най-много търпение и усърдие. Ако продължим с усилията си да печелим вътрешна промяна, не можем да загубим, освен ако не се откажем. Днес се моля да бъда търпелив и да проявя постоянство в работата си над мене. Ще се обърна към моята Висша сила за смелост, и ще постоянствам и в смелостта си .

hope Дата: Събота, 09-01-2016, 11:18 AM |Съобщение 587 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ох, каква заплетена съдба си тъчем, когато практикуваме измамата. -- Уолтър Скот Да измамим означава да заблудим хората да вярват в неща, които не са истина. Като активни зависими, ние правехме това по много начини. Ние лъжехме. Прикривахме факти. Бяхме подли. Но докато се опитвахме да заблудим и измамим другите хора, ние правехме това и със себе си. Всяка наша лъжа беше като един възел. Съвсем скоро се оказахме в заплетена бъркотия, а животът ни беше станал неуправляем. Нашата програма за възстановяване, която е програма на честност, ни показва как можем да разплетем живота си. С Първа Стъпка признаваме, че в резултат на зависимостта всички ние сме се заплели в живота си на зависими. Второ, ние осъзнаваме, че можем да го оправим. Трето, ние решаваме да се заемем с тази работа с помощта на Бог, без значение колко много работа е необходима. В Четвърта и Пета стъпки ние откриваме възлите с помощта на друг човек. В Стъпки Шеста до Десета ние разплитаме тези възли. Без плетеници, нашият живот е свободен и е готов да бъде използван за каквото и да решим. Стъпки Единадесет и Дванадесет ни помагат да намерим добри и полезни начини за използване на дара на живота. Молитва за деня: Висша сила, благодаря за предоставения ми нов, свободен живот. Моля Те да ми помогнеш да го съхраня, като съм честен със себе си и другите във всичко, което правя. Днешното ми действие: Днес ще работя по разплитането на един възел от живота ми - само един.

hope Дата: Понеделник, 11-01-2016, 11:27 AM |Съобщение 588 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Днес ще преразгледам целите, които съм си определил. Дали съм близо до някои от тях? Или обратно – не ми ли изгледат някои от тях непостижими? Ако е така, ще обмисля дали не мога да ги опростя, като ги направя на по-малки цели. Ако една от целите ми е да живея в един по-хубав дом, ще търся начини да започна да работя за постигане на тази цел. Дали вече знам каква къща искам? Къде е? Как изглежда? Колко ще струва? Може би мога да променя моите обичайни разходи, да спестявам повече пари, или да взема изгоден за мене кредит. А може просто да си представя моята нова къща, или да изрежа нейна снимка и да я поставя на моето огледало. Ако една от целите ми е да имам по-специфична кариера, ще си набавя каталог от нужния за нея колеж и ще разбера какви курсове биха ме подготвили за тази кариера. Може би мога да започна вечерно или друг вид обучение, или пък да работя за преквалификация на сегашната ми професия, или просто да помоля за помощта, което ми трябва. Днес ще избера една цел, която ми изглежда трудно достижима и ще направя списък на необходимите стъпки, за да я постигна. Когато работя за целите си стъпка по стъпка, за днес, мога да се почувствам успяващ всеки ден.

hope Дата: Вторник, 12-01-2016, 11:04 AM |Съобщение 589 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Колко хубаво е да не правиш нищо, а след това да си почиваш. --Испанска поговорка Същността на Третата стъпка е в това, че за нас няма истинска работа, която да се направи. Вземането на решение да оставим волята и живота ни на грижите на Бог не се нуждае от енергия, няма движение. Нито пък се налага да стиснем зъби. Става въпрос само за едно решение, което можем да направим с „едно мигване на окото“. Действието идва от Бог. Не е необходимо да правим нищо, за да спечелим Божията любов и благодат. В действителност, няма никакъв начин, по който бихме могли да ги спечелим. Тази любов и благодат е наша, когато я оставим да дойде при нас. Да се доверим на Божията любов към нас е всичко необходимо. Решението по Стъпка Трета. Днес ще си почина, знаейки, че животът ми е в любящите ръце на Бог.

hope Дата: Сряда, 13-01-2016, 11:19 AM |Съобщение 590 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние не искаме, а и не бива да живеем в миналото, но трябва да се научим да живеем комфортно с него. "Ние няма да съжаляваме за миналото, нито ще искаме да затворим вратата за него." - Това е едно от обещанията на 12-Стъпковата програма. Един от най-полезните инструменти, с които разполагаме, за да се научим да живеем с миналото, е  инвентаризацията ни по Четвърта Стъпка. След като разгледаме скритите си и тъмни „ъгли“ и споделим с някой друг времената, в които не сме били на висотата на нашите очаквания, ние вече не се страхуваме от спомените за тези времена, нито се опитваме да ги блокираме. Изискват се сили, за да се опитаме да поправим миналото, което трябва да бъде поправено и да оставим вратата затворена за ненужното в него . Когато започнем да изправяме грешките, които сме направили; да компенсираме хората, които сме наранили; когато започнем да прощаваме и на себе си, и на другите, ние освобождаваме онази енергия, която можем да използваме, за да живеем по-пълноценно сега, в настоящето. И когато си разрешим да отворим вратата към миналото, можем да открием в него добри и  мили спомени, които доскоро са били потискащи за нас. Има ли нещо, което трябва да направя днес, така че да мога да живея по-комфортно с миналото?

hope Дата: Четвъртък, 14-01-2016, 11:13 AM |Съобщение 591 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страданието е едно пътуване, което има своя край. --Matthew Fox Болката е част от живота. За да живеем духовен живот, ние се нуждаем от начин да  разберем страданието, което понякога изпитваме, а може би и едва понасяме. Поглеждането назад, към други трудни времена, може да ни даде по-добра перспектива за болката, която чувстваме днес. Всеки от нас може да си припомни за някаква загуба или внезапна трудна промяна, която не сме избрали или искали. Възможно е те да са ни изправяли лице в лице с несигурността или съмненията за нашето оцеляване. Сега, след като страданието е приключило, ние виждаме колко сме израснали. Ние се променихме; укрепнахме и станахме силни, и може би сме освободени от това, което ни се случи. Когато мислим за днешните страдания, може да не виждаме ясно доброто, което ни предстои и което е пред нас. Но ние сме предприели духовно пътуване, и то може да стане само с по една стъпка в дадения момент. Ние знаем, че пътуванията ни учат на важни уроци, и те нямат край. Нашата болка днес потвърждава, че ние сме живи хора. Ние знаем, че както ние, страдат и други, и ние можем да се обърнем един към друг, за да си даваме взаимно опит, надежда и сили, докато пътуваме. Моята болка ще ме научи на нещо, което трябва да знам, и тя ще има своя край. Ще обърна внимание на нейните уроци.

hope Дата: Петък, 15-01-2016, 10:52 AM |Съобщение 592 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвам, че има някакъв грандиозен план за моя живот; случиха ми се толкова много неща, които не съм очаквала. --Louise Jerome Думите на Louise – това, в което вярва, предлагат един голям душевен комфорт, особено ако сме изпълнени със страх и несигурност. Но не е толкова важно дали вярваме или не вярваме, че Бог е планирал всеки детайл от живота ни. В действителност, ако сме преживели много трудности или сътресения, може да имаме чувството, че Бог ни наказва. Но когато започнем да вярваме, че ние не сме ги преминали сами, че някаква Сила ни е помогнала да ги преодолеем – ето това е мястото, където лежи душевният комфорт. Това може да не е идея, на която да са ни научили като младежи. Възможно е да не сме убедени в нея и сега. Но вземането на решение да спрем с нашето безверие, да го изоставим за известно време, ни позволява да открием мира в рамките на тази идея, и така скоро ще разберем, че тя си заслужава. Припомнянето на миналото, на всяка част от него, без съмнение ще ни доведе до осъзнаването на резултати от ситуации, които изобщо не сме очаквали. Та нали ние толкова често – почти винаги - знаехме какво е най-добро за нас и другите. Каква глупост! Какво облекчение, също. Да се опитваме да си играем на Бог в живота на другите е тежко бреме. Ние все още може да сме в плен на тази идея и нейния лабиринт, но вече е възможно да се откопчим от него, да се освободим от това бреме. Това може да означава, че трябва да променим нашата гледна точка за начина, по който живота наистина работи, за ролята която играе в живота ни Бог, но възстановявайки се, ние можем да отворим съзнанието си за нови идеи. Да – със сигурност сега сме по-възрастни, но човешкият ум може да се променя във всяка възраст. Затова, нека прегърнем идеите, които облекчават нашето духовно пътуване. Днес денят ми може да е толкова спокоен, колкото го направя. Онова, което идва при мен, е точно за мен.

hope Дата: Събота, 16-01-2016, 3:27 PM |Съобщение 593 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Още си спомням как майка се държеше за сърцето си, заплашвайки, че ще получи инфаркт и ще умре, и обвиняваше мен за това. --Anonymous За някои от нас идеята, че сме отговорни за чувствата на другите хора, има своите корени в детството ни, и може би е създадена от членове на нашите семейства. Може би са ни натяквали, че сме направили родителите си нещастни, което е водело директно към идеята, че ние също така сме отговорни за нещата, които ги правят щастливи. Идеята, че ние сме отговорни за щастието или нещастието на нашите родители, може да ни е внушавала преувеличени чувства на власт или пък на вина. Ние не разполагаме с подобна власт над нашите родители - над  техните чувства, или над това как протича животът им. Но също така не бива да им позволяваме да имат такава власт и над нас. Родителите ни са направили за нас най-доброто, което са можели, на което са били способни. Но ние не сме длъжни да приемаме онези техни убеждения, които са нездравословни за нас. Те може да са нашите родители, но те не винаги са прави. Ние не бива да даваме възможност на техните разрушителни вярвания да контролират чувствата ни, нашето поведение, нашият живот, или самите нас. Днес ще започна процеса, в който ще се освободя от онези убеждения на моите родители, които са в разрез с моите ценности и които те се опитват да ми натрапят. Ще се стремя да поставя разумни и подходящи граници по отношение на това каква е действителната ми отговорност към тях.

hope Дата: Понеделник, 18-01-2016, 10:18 AM |Съобщение 594 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Аз живея моя живот в съответствие с моята вяра. --Рут Кейси Дали вярата в Бог ръководи действията ни, както прави това при Рут? Известно е, че нашите действия се ръководят от някакъв набор от вярвания и убеждения. Ако нашите спомени за минали ситуации са обезпокоителни, може би това е, защото ние позволяваме поведението ни да бъде контролирано от някои вярвания, които са ни причинили вреда. Как може да определим нашите вярвания днес? Дали сме в мир със себе си? Системите от вярвания не се случват просто в живота ни, или пък по мистериозен начин. Ние съзнателно избираме това, към което да се придържаме, независимо дали го осъзнаваме или не. Понякога нашите семейства да са ни натрапвали своите вярвания, дори когато те не са удобни за нас. Докато не станем достатъчно възрастни, за да решим какво работи по-добре за нас, ние имаме малко ресурси. Възможно е също по-късно да сме приели вярвания, които са съвпадали с тези на нашите връстници - въпреки че тези вярвания са противоречали на личната ни етика, на ценностите ни. Осъзнаването, че можем, а и трябва да имаме наш, собствен базов набор от ценности, ни дава сигурност, така също и облекчение. Това означава, че ние не трябва да прахосваме ценни часове, притеснявайки се за правилното нещо, което да направим във всяка ситуация. Действията, които се вписват в нашите системи от вярвания, ще бъдат очевидни за нас. Нека бъдем готови да наблюдаваме как нашите вярвания повлияват върху живота на хората около нас. Никога не е твърде късно, за да преценим дали да ги променим. Днешните ми преживявания ще бъдат отражение на нещата, в които избера да вярвам. Дали те ми обещават душевен мир?

hope Дата: Вторник, 19-01-2016, 11:14 AM |Съобщение 595 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да обичаш другия означава да му позволиш да бъде себе си. --Norman Vincent Peale Какво означава да обичаме другите хора? Това означава да уважаваме и да отделяме внимание на техните мнения и виждания за живота. Това означава да  уважаваме техните чувства, нагласи и ценности, без да ги съдим или да се опитваме да ги контролираме. Казано просто, да обичаме другите означава да им позволим да бъдат тези, които са, за да могат да носят своята индивидуалност. Откритото изразяване на уважение или обич към един приятел е дар и за двамата. Такива дарове се размножават, когато сме честни и безкористни, без скрити мотиви. Ние всички искаме да бъдем харесвани и обичани. И ние сме чували много пъти, че за да имаш приятел, трябва да бъдеш приятел. Това е формула, която изисква само едно просто решение. Всеки път, когато споделяме с друг обичта си, ние й позволяваме да докосне и него, и нас самите. Моите днешни действия са тези, които ще определят дали обичам и съм обичан.

hope Дата: Четвъртък, 21-01-2016, 11:00 AM |Съобщение 596 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Днес“ беше като сянка. Kриеше се зад гърба ми. Сега си е отишло завинаги. Защо ми е толкова трудно да се сприятеля с времето? --Mary Casey Всяка настояща, изминаваща минута е всичко, което сме сигурни, че имаме. Ние винаги имаме избор дали да се наслаждаваме на момента, да жънем всички негови облаги, знаейки, че ни се дава точно това, което ни трябва във всеки ден от живота ни. Ние не трябва да се пропускаме нещата, които ни се предлагат днес. Времето ни съпътства като приятел, макар и ние често да отричаме или игнорираме неговото приятелство. Ние не можем да си върнем това, което ни е било предложено вчера. Него го няма. Всичко, което стои пред нас, е тук, сега. Ние можем да подхранваме всеки наш момент и да знаем, че и болката, и удоволствията, които ни се предлагат с всеки един момент,  са наши приятели и учители, нужни за нашето вътрешно израстване . И ние не бива да забравяме, че точно това време, точно тази – настоящата комбинация от събития и хора, няма да дойдат отново. Те са дар от настоящето. На който да бъдем благодарни. Понякога ние пропускаме възможностите, които ни предлага денят, защото не можем да разпознаем преживяванията като уроци, предназначени за следващия етап от нашето развитие. Предложенията на момента са не само необходими, но и приятелски настроени към нашия духовен растеж. Аз ще взема „днес“ в ръцете си и ще го обичам. Ще обичам всичко, което ми предлага; то е един приятел, носещ изобилие от дарове.

hope Дата: Петък, 22-01-2016, 2:52 PM |Съобщение 597 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек, подобно на моста, е проектиран да носи тежестта на момента, а не тежестта на цялата година наведнъж. --William A. Ward Когато ни връхлетят неприятности, ние се чувстваме претоварени и обезпокоени. Поглеждаме към проблемите, пред които ще сме изправени в бъдеще, и виждаме планини от работа, която ще трябва да извършим. След това поглеждаме към миналото и виждаме болката и борбата със активната ни зависимост. Виждайки всичко това, може да се почувстваме отчаяни. Казваме си, че няма да можем да се справим. Иска ни се да избягаме. Мислите ни започват да препускат; чувстваме се като попаднали във вихрушка. Чувстваме, че ще се прекършим. После тихо, чуваме думите от програмата ни за възстановяване " Само за днес, за дадения момент". Ще открием, че можем да се позабавим и да отделим малко време, за да позволим да ни докосне спокойствието, идващо от нашата Висша сила. Сега можем да направим една малка стъпка - за дадения момент. Можем да започнем непосредствената задача пред нас – да направим нужното нещо. Като намалим скоростта си и предприемем най-неотложните действия, ние ще спрем препускането на ума, ще намерим спокойствие. Ще открием, че подобно на моста, ние можем да се справяме с напрежението на момента. И само за днес, в дадения момент, душевният мир става напълно възможен и лесно достижим. Днес се моля да остана фокусиран върху моментите на деня и живота си. Моля се да чувам спокойния глас на възстановяването.

hope Дата: Събота, 23-01-2016, 4:28 PM |Съобщение 598 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог ще ни чака толкова дълго, колкото ни е необходимо за нас. - Rev. R. Walters Колкото и да се опитваме да разберем, анализираме, или да се ровим твърде много в причините за любовта, ние едва ли ще проумеем истински защо някой ни обича/или не ни обича. Всичко, което наистина може да бъде направено с любовта, е да я приемем. Бог ни обича. Винаги ни е обичал. Ние сме обичани, и винаги сме били обичани от Него. Независимо от всички болезнени преживявания, които може да сме имали, и които са ни карали да вярваме, че никой никога не ни е обичал, или че любовта може да е за другите, но не и за нас - независимо от всичко, което може да сме научили за любовта - Бог ни обича. Има една прекрасна притча за изгубените овце и за овчаря. Когато една овца се загуби, овчарят не я „отписва“, не я приема като някакъв „разход“. Овчарят търси упорито, докато намери изгубената овца. Не се споменава нищо за мъмрене или наказание – описва се само радостта, която овчарят изпитва от намирането на нещо, което е било загубено. И ние, подобно на нея, от време на време се губим. Но независимо дали ние се чувстваме стойностни или не, Овчарят търпеливо ни търси. Ние не можем да избягаме от Божията любов. Днес се моля  да задълбоча своята вяра в Божията любов.

hope Дата: Понеделник, 25-01-2016, 10:09 AM |Съобщение 599 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Трябва да създадете мечтата си. И трябва да я отстоявате.  --Eric Burdon Ние разработваме своите цели, приоритети и мерки за действие. Чувстваме се изпълнени с енергия и готови да се движим с „пълен напред“. Но по средата, докато инерцията ни се засилва, нашият ум е обхванат от нови мисли. „Наистина ли искам това? Какво ще стане, ако си създам нови проблеми? Ако постигна тази цел, с какво друго всъщност ще се занимавам?“ Да бъдем раздвоени е състояние, което няма да ни отведе до никъде. И подобни мисли са просто начин, по който нашето его търси препятствията към целта. Попаднем ли в такива състояния, ние трябва просто да признаем, че имаме съмнения, след това бързо да ги захвърлим, и да вървим напред с пълна убеденост, подобно на воини. Ако целта все още ни изглежда правила, разумна и ясна, ние продължаваме да се движим напред. В сърцата си знаем,  че правим това, в което вярваме че ни държи на правилния път. Днес ще вярвам в моите цели.

hope Дата: Вторник, 26-01-2016, 9:45 AM |Съобщение 600 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Каквото и да можете да направите, за каквото и да можете да мечтаете, започнете го. Смелостта е гений, в нея има и магия, и сила. Започнете сега.  - Goethe Ето един прост начин да се свържете с вашите приоритети: Представете си, че имате нелечимо заболяване и са ви дали шест месеца живот. Когато лекарите ви информират за своите констатации, приемете предстоящата смърт с решителност - " Ще прекарам последните месеци от живота си, като правя нещата, които са наистина важни за мен.” След това си представете себе си, живеейки тези шест месеца по начина, по който сте решили. След това обърнете внимание на вашия опит, на преживяното. Какво сте направили през последните дни, с кого се видяхте,  къде ходихте? Какво означават тези ваши избори; сочат ли за нещо наистина важно за вас – за вашите ценности и приоритети? Ще можете ли да ги изживеете днес? Ако ли не, може би ще поискате да научите историята на Тони. След като беше диагностициран със СПИН, Тони реши да прегърне живота. Той купи къща, посади градина, подхранваше важните си взаимоотношения. В резултат на това живя оставащите му три години  живот в чиста радост. Трагедията е, че животът му приключи точно когато започна да  живее. Защо да чакаме за нещо животозастрашаващо, за да се мотивираме и да предприемем действия? Нека се изправим срещу страховете си и да преследваме това, което ни носи щастие и радост. Няма по-добро и подходящо време от Сега.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 40 of 110 « 1 2 … 38 39 40 41 42 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: