Дар за Днес - Page 35 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 35 of 111 « 1 2 … 33 34 35 36 37 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 25-09-2015, 8:32 AM |Съобщение 511 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемане на промените Ветровете на промяната веят през нашия живот - понякога нежно, понякога подобно на тропическа буря. Да, ние имаме места за почивка - време, за да се приспособим към друг начин на живот, време да намерим баланс, време да се насладим на наградите които ни носи животът.  Но промяната е и неизбежна, и желателна. Понякога, когато ветровете на промяната започнат да шумолят, ние не сме сигурни, че промяната е за добро. Можем да изпаднем в стрес или друго трeвожно състояние, но след това нормалното ни състояние определено се възстановява. Понякога ние се съпротивляваме. Ние крием глава или загърбваме вятъра, надявайки се, че нещата бързо ще се успокоят, или ще станат такива каквито са били. Възможно ли е да да се подготвим за новото по "нормален" начин? Промените ще преминават, понякога – и профучават през нашия живот, когато са необходими, за да ни отведат там, където отиваме. Можем да се доверим, че нашата Висша сила има план за нас дори когато ние не знаем къде ни водят промените. Можем да се доверим, че промените са за наше добро. Вятърът им ще ни отведе на мястото, където трябва да бъдем. Днес се моля Бог да ми помогне да не се съпротивлявам на промяната. Моля се да бъда непредубеден към процеса на промените. Моля се да вярвам, че мястото на което ще ме отведе промяната, ще бъде по-добро от мястото, на което искам да остана. Моля се да се доверя и приема всяка една промяна, дори ако не я разбирам.

hope Дата: Събота, 26-09-2015, 12:49 PM |Съобщение 512 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се харесваш на другите  За някои от нас да се харесваме на другите се е превърнало в начин да получаваме необходимото и исканото. Но то е всъщност манипулативно, едновременно с това– унизително поведение. И с което мамим себе си. Когато сме заети да угаждаме на другите, ние не сме верни на себе си, не сме честни пред себе си (нито пред тези, на които се стремим да сме приятни). Вместо да манипулираме хората, нека просто ги помолим за това, от което имаме нужда и което искаме. Ние всички заслужаваме обич и я заслужаваме точно каквито сме. Само можем да зарадваме и себе си, и другите, когато казваме истината за себе си.  Мога ли днес да попитам  честно за това, което искам, или от което се нуждая? Мисъл за деня: Пътят към истинските взаимоотношения с другите е да бъда себе си. Начинът да получа това, което ми е нужно, е да помоля честно и открито за него.

hope Дата: Понеделник, 28-09-2015, 11:13 AM |Съобщение 513 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние сме само хора, човешки същества. Затова трябва да признаем нашите ограничения и недостатъци. Когато признаем истината за нашите ограничения и недостатъци, ние създаваме плодородна почва за нов растеж и промяна. Но ако се валяме в безнадеждното убеждение, че истинската ни същност се свежда единствено до дефектите ни, ние растем ангажирани от тях. Това е разликата между безсилие и безпомощност. Когато приемем нашето безсилие да контролираме всичко и всички, ние се събуждаме за дълбоката мъдрост,  че колкото повече е нашето своеволие, толкова повече поражения ще претърпяваме. Някои от нашите нужди могат да бъдат удовлетворени, и можем да достигнем известно израстване само когато получим изцеление и помощ отвън – извън самите нас. Когато ние упорито отказваме да приемем собственото ни безсилие, именно упоритото ни своеволие прави трудни дори и нещата, които не можем да направим сами. В крайна сметка това ни води до изолация и безпомощност. По-добрият избор е едновременно и болезнен, и надежден: Ние можем да признаем нашите ограничения и недостатъци. Тогава ставаме по-възприемчиви за помощта, предлагана ни и от другите хора, и от нашата Висша сила, и можем да я приемем много по-лесно. Днес ще опиша един от недостатъците си, от които съм готов да се откажа.

hope Дата: Вторник, 29-09-2015, 10:01 AM |Съобщение 514 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки ден … животът ни изправя пред нови проблеми, които трябва да бъдат решени, и това изисква да коригираме по съответния начин старите си модели. --Dr. Ann Faraday Да посрещнем деня понякога е направо трудно. Това са онези дни, в които ни се иска да припълзим обратно под завивките и да останем там, защото сме убедени, че не можем да се справим с каквото и да било. Може би днес е един от тези дни. Може би се чувстваме на 12 години, вместо на 42, защото ни е трудно да посрещнем отговорностите си като 42-годишни. В подобни случаи да действаме "сякаш" е едно от най-хубавите неща, на които ни учи програмата. Да действаме "сякаш" е полезно дори и когато нещо съвсем малко пречи на развитието на деня ни. За повечето ни проблеми няма лесни решения, или пък вече познати ни. Въпреки това, повечето проблеми стават лесни за премахване, когато ги виждаме като възможности за творчески отговор, когато търсим спокойно нужните ни насоки, и след това напредваме макар и бавно, но наясно с последиците от нашите действия. Днес, както и всеки ден, ще имам възможност да мисля творчески и да разчитам на насоките на моята Висша сила, на нейното ръководство. Вместо да се боя от непознатото, ще се радвам за него. Това ще ме движи все по-близо до разбирането на тайните на живота.

hope Дата: Сряда, 30-09-2015, 9:00 AM |Съобщение 515 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Хората имат нужда да почувстват болката си. Много често болката е начало на осъзнаването, защото като енергия, тя пробужда съзнанието. - Arnold Mindell Барбара, която срещнах в старата гимназия, не беше същият човек, когото познавах десетилетие по-рано. Чувствителен и грижовен човек беше застанал на мястото на хитрата и манипулативна личност, която помнех. Сегашният й мек поглед говореше за състрадание и разбиране. Попитах приятел на Барбара как е настъпила тази трансформация при нея. “Много просто,” отговори ми той, “Тя беше в ада и се върна от него.” Историята на Барбара е универсална. Това е опитът на болката - физическа, емоционална, духовна - която ни подтиква да започнем търсенето на нещо различно, ново. Много велики учители и лечители са започнали духовното си търсене като начин да се справят с болката - от болест, развод или друга загуба. Дискомфортът ги е принудил да се откажат от статуквото и да предприемат нов и непознат им досега курс. Курс, който ги е довел до съществена промяна. Дали болката е единственият начин, чрез който можем да израстваме и да се трансформираме? Не е задължително. Пътят на възстановяването не е нито лесен, нито гладък. В началото - когато започнем работа над себе си и да се учим от своите грешки, е възможно възходите и спадовете в живота ни да станат интензивни. Но пък уроците ще започнат да идват постепенно по все по-мек и по-безболезнен начин. Отворим ли сърцето си, ще са ни нужни все по-малко усилия, за да вървим по пътя на възстановяването. Ние се движим към точка, в която радостта и покоят са всеобхватни. До тогава болката може да бъде най-добрият ни учител.

hope Дата: Петък, 02-10-2015, 9:30 AM |Съобщение 516 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честността изисква преди всичко да не обвиняваш другите  - Eric Hoffer  Като възрастни ние поемаме отговорност за своите чувства, за обстоятелствата си. Дори да не сме виновни за заболяването си, дори да не сме избрали бедите свързани с него, точно на нас ни предстои работа, за да се справяме с тях. Ако човек падне и счупи крака си, той може да набеди друг: „Ти си виновен, и аз ще те накарам да си платиш за това!” Но това няма да излекува крака му. Оздравителният процес трябва да дойде отвътре. Нашият импулс да обвиняваме другите е опит да избягаме от своите лични отговорности. Ние ставаме прекомерно критични. Искаме някой друг да поеме вината за нашата болка и нашите злодеяния, но това само ни пречи, забавя израстването ни. Няма смисъл да обвиняваме другите, безсмислено е да обвиняваме и себе си.  Когато за първи път се изправим лице в лице срещу причината за наш дискомфорт и трябва да поемем отговорността да се справим с нея, може да почувстваме отново вътрешното желание да избягаме. Ако останем с дискомфорта известно време, усетим го именно като такъв, започва нов етап – целебният етап на приемането. И идват чувството за цялостност и усещането, че сме истински хора. Днес се моля да не обвинявам никого - нито себе си, нито някой друг. Вместо това, се моля да бъда силен и отговорен.

hope Дата: Събота, 03-10-2015, 10:30 AM |Съобщение 517 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия ... като се молехме единствено да ни бъде разкрита Неговата воля за нас и за силата да я изпълним.  - от Стъпка Единадесета на АА Стъпка Единадесета ни учи как да се молим. Молим се Божията воля да замени нашата, защото нашата воля ни донесе беди. Божията воля ни води до спокойствие и душевен мир. Молим се за силата да живеем един по-духовен живот. Това е важно, защото за да се живее духовен живот се изискват много сила и смелост. Пътят на трезвеността не винаги е лесен. Той изисква самодисциплина. Ние трябва да кажем „не“ на нашето своеволие. Ние следваме Божията воля за нас. В резултат получаваме прекрасни дарове. Запазваме трезвеността си. Сдобиваме се с душевен мир и спокойствие. Сдобиваме се с приятелство. Възвръщаме си семейството. Сдобиваме се с дълбока и любяща връзка с Висшата сила, която иска мир и радост за нас и за света. Молитва за деня: Висша сила, днес се моля с думите на Стъпка Единадесета. Моля се да ми се разкрие Твоята воля за мен. Моля се и да имам силата да я изпълня. Действие за деня: Ще разгледам живота си. Ще потърся да видя как моята воля е заставала, и дали и как застава сега на пътя на Божията воля.

hope Дата: Неделя, 04-10-2015, 7:29 AM |Съобщение 518 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има ли пречки във възстановяването ти? Неуправляемостта означава липса на ред, на начина по който трябва да бъдат нещата. Дали се убедихме, че зависимото ни поведение е в противоречие с начина, по който сме предназначени да функционираме? Дали някъде в дъното на съзнанието ни не лежи идеята, че никога няма можем да променим навиците си? Страхът от промяна, нежеланието да се променяме, липсата на доверие в способността ни да се променим - всички те са пречки за възстановяването ни. Да повярваме в нашите възможности е първата стъпка към изчистването на тези пречки и към реализирането на потенциала ни да се възстановяваме. Някъде по линията на живота ние развихме зависимостта си, но не сме длъжни да останем завинаги под нейна власт. Можем да мислим за това, което Висшата сила би искала за нас, и можем да решим да се движим към тази положителна цел. Блокадите на страха, нежеланието и липсата на доверие ще отстъпят, когато се оставим да бъдем движени от своята Висша сила, когато работим по Дванадесет-стъпковата програма. Имаме нужда от помощ, и разполагаме с помощ. Не се ли страхуваме да поискаме помощ, я получаваме. Промяната към конструктивни навици понякога може да е по-бавна, но е винаги възможна. Ако днес съм изправен пред пречка, ще призова на помощ духовните си ресурси.

hope Дата: Понеделник, 05-10-2015, 11:03 AM |Съобщение 519 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самосъжаление "Бедният аз!" Колко често се поддаваме на това изкушаващо мислене? Обикновено това е начин за оправдание - за да не правим това, което знаем че трябва, но не искаме да направим. Или пък е начин да манипулираме някой друг да направи за нас нещо, което трябва да направим сами. Ако ние прекарваме времето си в стенания за това колко несправедлив е животът ни, ние не разполагаме с много шанс да ни се разкрие планът, който има за нас Висшата ни сила, нито ще сме в състояние да изпълняваме Божията воля за нас. Колкото и изтъркано или банално да звучи, лекът за самосъжалението е да мислим за тези, които са с по-малко късмет, и да помислим за благословиите които ни се дават във възстановяването. Предприемането на някои действия, правенето на някои дори и малки неща за някой друг – като едно телефонно обаждане -  това са конструктивни стъпки, които ще ни отдалечат от самосъжалението. Когато започнем да се самосъжаляваме, нека не забравяме от къде дойдохме и какви бяхме преди да открием програмата. Днес ще бъде ден, в който ще помня: Нямам нужда да се самосъжалявам!

hope Дата: Вторник, 06-10-2015, 8:28 AM |Съобщение 520 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гледам в огледалото през очите на детето, което бях. --Judy Collins Детето вътре - във всеки един от нас, е крехко, но много живо и то интерпретира нашите преживявания дори преди да сме ги осъзнали. Това е детето в нас, което може би се бои от нови места, непознати хора и странни ситуации. То се нуждае от подхранване, и то от такъв вид, който може да не е получавало в миналото. Можем да вземем ръката му, да го убедим заедно, да му кажем, че няма да бъде изоставено. Че новото място, непознатото лице, или странната ситуация не са длъжни да го смажат. Учудващо невероятна е силата, която идва при нас когато започнем да се грижим за себе си, когато разпознаем изплашеното дете вътре в нас и го накараме да се почувства в сигурност, защитено. Ние не се изправяме пред нищо сами. Заедно можем да се изправим пред всичко. Днес ще се погрижа за моето вътрешно дете и няма да го изоставя; няма да му позволя да се изправи само пред ситуациите, които може да поднесе днешният ден.

hope Дата: Сряда, 07-10-2015, 11:07 AM |Съобщение 521 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдеш  смирен не значи да бъдеш унижаван. Всички сме се чувствали унижени. Възможно е съпругът да ни се е присмивал публично, или пък родител да е нарушавал обществения ред, и заради това да сме се срамували пред нашите приятели. Или пък защото шефът ни е критикувал пред колеги. Въпреки това, бихме могли да направим така, че нашето его да не бъде наранявано. Нито един човек не е длъжен да позволява душата му да бъде наранявана от другите. И нашата Програмата ни учи точно на това. Ние се учим на истинско смирение. За да бъдем смирени, е необходимо да се предадем, за да можем да се откажем от опитите си да променяме хората или обстоятелства, за да се откажем да налагаме своята воля на другите.  Смирението е в тихия ум, в душевния покой и във вярата, че Бог присъства във всяка ситуация. Смирението винаги е тихо, мирно.  Никой не може да ме унижи, освен ако аз не го позволя.

hope Дата: Четвъртък, 08-10-2015, 9:08 AM |Съобщение 522 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не приемайте всички бури твърде лично. Някъде в Тихия океан се развихри буря, без дори да докосва земята. Три дни по-късно, под ясното синьо небе, бурята достигна бреговете на Калифорния, в близост до Лос Анджелис. Океанът изхвърляше по моята къща цели камъни, а вълните се стовариха по множество сгради. По-нататък по нашата улица погълнаха задните веранди на две къщи. Цяла нощ брегът се тресеше и клатеше, попаднал под властта на океана. На следващата сутрин приливът се отдръпна, вълните се успокоиха, а небето стана лазурно синьо. Минах по плажа, ужасена от начина, по който океанът го беше напълнил с огромни парчета от корени и камъни.  Понякога бурите не се отнасят за нас. Понякога приятели или близки ни атакуват без видима причина. Те се сърдят, гневят се, противопоставят ни се. Ако ги попитаме защо, те казват: "О, съжалявам. Имах лош ден на работа." Но ние продължаваме да се чувстваме наранени и разстроени. Дръжте хората отговорни за поведението им.  Не им позволявайте да се отнасят зле със вас. Но не приемайте бурите от техния живот лично. Те може да нямат нищо общо с вас. Потърсете подслон, ако е необходимо. Махнете се приятелите, които ви нараняват, докато не намерят време да се успокоят;  след това - когато това е безопасно, можете да се върнете. Ако бурята не се отнася за вас, няма нищо, което трябва да направите. Ще можете ли да спрете вълните на океана, като стоите на прибоя с протегнати ръце? Боже, помогни ми да не вземам бурите в живота на моите приятели и близки твърде лично.

hope Дата: Петък, 09-10-2015, 10:13 AM |Съобщение 523 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвам, че Бог има план за моя живот. – анонимен  В началото не е толкова важно дали вярваме, че Бог е планирал всеки детайл от живота ни.  Всъщност, ако сме причинили лоши неща, може да мислим, че Бог е, за да ни накаже. Когато започнем да вярваме, дори и да нямаме никакъв опит, започваме да чувстваме душевен мир.  Да вярваме означава да спрем с нашето недоверие, за да открием покой в рамките на една духовна идея. Досега почти неизменно мислехме, че сме знаели кое е най-доброто за нас и за другите. Каква суета и какво тежко, непосилно бреме е да се опитваме да играем ролята на Бог в живота си и в този на другите... И какво облекчение ни носи да поверим ролята на Бог на Висшата си сила. Започваме да се справяме с житейски ситуации, които преди ни плашеха и подтикваха към изолация. Освобождаваме умовете си от вечното желание за контрол.  Отказът от съпротива може да е ни е много полезен. Той всъщност означава отказ от егоцентризма.  За много от нас егото, по-специално когато е маскирано като фалшива гордост, ни подтикваше да се борим, да водим война след война. „Не могат ли да видят, че съм прав?”- стенехме ние и нашата съпротива създаваше още повече съпротива.  Новият ни живот изисква да се откажем от егоцентризма си. Само тогава душевният мир идва при нас. Намираме спокойствие всеки път, когато имаме желание да се смирим.  И постепенно разбираме, че всеки един отказ от съпротива означава духовно израстване.

hope Дата: Събота, 10-10-2015, 10:32 AM |Съобщение 524 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Потокът на живота  Ако не можем да бъдем толерантни към грешките си, никога няма да научим техните уроци. Никога няма да можем и да се приемем такива, каквито сме. Няма да можем да проявяваме толерантност и към грешките на другите, няма да сме в състояние да ги приемем такива, каквито са. Животът е риск. Обвързването с друго човешко същество е риск. Да бъдем себе си, като изразяваме мнение или свои най-дълбоки чувства, да бъдем грижовни един към друг – всички те са удоволствия от това да бъдем живи. Ако търсим единствено безопасността, никога няма да усетим тръпката и радостта от живота.  По същия начин и животът ни един с друг става скучен и празен, ако не поемем някои рискове. Имаме право да бъдем слаби, както и силни; право да бъдем уважавани в същата степен и когато се чувстваме достойни, и когато се чувстваме глупаво; имаме право да казваме това, в което сме убедени, дори ако то е недообмислено. Най-голямата грешка е никога да не се ангажираме с живота си. Kогато сме способни да приемем всичко, което идва при нас, изискванията ни и за деня, и за живота намаляват. Когато се противопоставяме на промяната, или не искаме да я опознаем,  се окопаваме в собствения си затвор, крием се от Божията помощ, както и от възможностите да израстваме. Но когато приемаме уроците и на живота, и на собствения ни опит с доверие и вяра, и ги възприемаме като благословии, ние сме в състояние да се присъединим изцяло към потока на живота.

hope Дата: Понеделник, 12-10-2015, 9:01 AM |Съобщение 525 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има разлика между това да чувстваме благодарност и признателност за нещо, и между това да сме зависими от нещо.  Благодарността и признателността са форми на чистата любов, а зависимостта включва страха, че ще загубим или няма да получим онова, от което сме толкова зависими.  Когато става въпрос за нещо, което искаш в живота си, благодарността и признателността го привличат, а зависимостта и вманиачването го отблъскват. Ако се страхуваш, че няма да получиш желаното или ще загубиш това, което имаш, значи си развил зависимост. За да се откъснеш от зависимостта си, не спирай да благодариш и да цениш това, което имаш, докато почувстваш, че страхът си е отишъл. Ако отделиш време, за да направиш списък на всички неща, за които си благодарен и наистина усещаш тази благодарност, ще се чувстваш страхотно. Ще живееш с обич живота си, ще пръскаш радост където и да отидеш, ще въздействаш благотворно на всеки срещнат. Когато живееш така всичко, което искаш, ще идва дори още преди да си го пожелал. Когато съществуваш в прекрасното състояние на благодарност, ти се превръщаш в човек, който иска само да дава. Ставаш толкова щедър, че това започва да определя целия ти живот и всеки ден искаш единствено да даваш. Даваш радост, даваш любов и нежност. Даваш най- доброто от себе си в работата, в отношенията си дори и с непознати хора. Когато достигнеш най- високите нива на благодарността си, всяка твоя мисъл, всяка твоя дума и всяка твоя постъпка ще идват от чиста доброта. Ще разбереш кога си открил истинската благодарност, защото ще станеш щедър.Човек, който е истински благодарен, не може да бъде друг.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 35 of 111 « 1 2 … 33 34 35 36 37 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: