Тема на nadejda_posledna - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Тема на nadejda_posledna
Тема на nadejda_posledna
July Дата: Четвъртък, 09-11-2017, 7:37 PM |Съобщение 1
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
nadejda_posledna, здравей и добре дошла във форума.
Радвам се, че споделяш с нас. Отделям темата ти за да е по-удобно на пишещите в нея
и на тези в другата тема
 
nadejda_posledna Дата: Четвъртък, 09-11-2017, 7:38 PM |Съобщение 2
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Здравейте, на 42 години съм и да, най-после си признавам - алкохолик. Историята на моята болест  датира от десет години, но до преди две седмици не осъзнавах, че имам проблем с алкохола. Започна съвсем безобидно, съпругът ми си пийва редовно, а аз гледах децата и се грижех за семейството, алкохол не близвах даже и шампанско, дори и в тинейджърските си години.По принцип винаги съм била безпроблемно и добре възпитано дете. Не работех, защото не ни липсваха пари. Мога да определя себе си като антисоциален човек, нямам много приятели, защото съм много стеснителна. Това беше причината да давам цялата си любов и сила на децата и моят съпруг, друго не ме интересуваше. Не се събирах с никой, защото не обичам клюките, а познатите с които се срещахме нямаха друга тема на разговор. Мен ме интересуваха книги, музика и други подобни неща. Нещата се промениха след като навърших 30 години. Децата пораснаха и мама не им беше вече най-добрата приятелка, налегнаха ни финансови проблеми и се наложи да тръгна на работа. Някъде по това време развих страх от загубата на хората, на които държа. Откачих на тема болести и започнах да се опитвам да контролирам всички около мен. Звънях на децата дори и в час да не би да са паднали някъде, някой да не ги е нагрубил, ослушвах се диша ли съпругът ми, на себе си поставях различни диагнози. Най-лошото е, че не можех да говоря с тях за своите страхове, а и с никой да не досадя на хората. Отстрани изглеждах като чудовище. Една вечер моят мъж му писна и каза абе жено вземи да пийнеш с мен една ракийка да се отпуснеш стига си изживявала всичко толкова емоционално. И така се започна. В началото, първата ракийка едвам се насилих да я изпия,после знаете онази приятна топлина, която се разнася по тялото. Всички страхове и грижи се стопиха като с магическа пръчка. Под влиянието на алкохола ме налегнаха едни философски размисли, за смисъла на живота, и за това каквото ти е писано ще се случи. Станах някаква уверена, дори за първи път влезнах в един чат да си "полафя" с хора. Комуникацията така хубаво ми тръгна, чувствах се остроумна, интересна и в центъра на вниманието..От тогава  взех редовно аз да си пия "магическото лекарство" срещу всички страхове. Първо по две ракии, после все повече увеличавах количеството. Сега  вече, аз чаках и подканях моят мъж да пийваме вечер със салатката. И се започна омагьосаният кръг - работа, едвам чакам вечерта да настъпи и ракии, уискита, чат с непознати хора до през нощите, после работа и всичко наново. Та така преминаваха нещата около пет години в един безсмислен, приятен живот. Количеството на алкохола стана вече триста грама, че и нагоре, но това ми се струваше в реда на нещата. Под влияние на алкохола бях безгрижното мамче, оставящо децата да си правят кой каквото знае. За непознатите чатъри - приятен и остроумен събеседник. Междувременно финансовите проблеми се задълбочаваха, децата започнаха сериозно да ми правят забележки - стига си пила, и някак си всичко се случваше някак си покрай мен. След около петата година забелязах, че страховете ми се върнаха, но този път алкохола не ми помагаше, а дори демоните в главата ми ставаха по-жестоки. Но аз упорито си мислех, че алкохола ми помага. Един ден в обедната почивка реших че малко алкохол ще ми се отрази добре и така започнах да пия и по обед. Няколко пъти от сутринта. Изобщо не ми беше хрумвало, че съм алкохолик, защото в моята представа алкохолиците са някви заядливи хора, които налитат на бой и не могат да спрат да пият, докато аз, ако кажа и ако искам веднага ще го спра. Да ама не , Всяка вечер се наливах здраво. Точно преди две седмици реших, че няма да пия. И като го реших, веднага мисълта ми започна да търси хиляди причини да си сипя само едно поне. Това ме ужаси. Потърсих в нета информация за алкохолизма и ето ме тук с надежда за помощ и разбиране. Четох ви няколко дена и реших да действам сега. От вчера не пия и се надявам да имам сили да продължа. Според вас има ли надежда да се справя?
 
nadejda_posledna Дата: Четвъртък, 09-11-2017, 7:38 PM |Съобщение 3
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Извинявам се, ако не съм постнала темта където, трябва, но не мога да направя нова тема, а и съм малко зле с ориентацията
 
hope Дата: Четвъртък, 09-11-2017, 7:38 PM |Съобщение 4
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Здравей от мен и добре дошла smile

Предполагам, че ако се налага, модераторите ще отделят темата ти. Но ще  ти пиша тук.
Да си призная, нещо не ми хареса ника ти. Надежда винаги има, nadejda_posledna. Винаги. Ти си направила първата крачка - осъзнала си, че имаш проблем, признаваш го, търсиш помощ. А и имаш вече трезвен ден зад гърба си, за който те поздравявам. Просто остани тук, споделяй с нас за проблемите си, кое ти е нужно, от кое те е страх и т.н. Винаги ще има някой, който да ти отговори.

А аз съм едно от живите доказателства, че винаги има надежда да се спре алкохола. Борих се сама около 20 години. Сама, донякъде търсех помощ в болници и клиники. Ту спирах да пия, ту пак го започвах. Защото като тебе ми даваше смелост. Онази фалшивата гордост.
Спирала съм да пия за година -две, после - отново, защото докато не пиех, не знаех как да живея непиейки. Кое и как ще ми дава и смелост, и кураж да живея. Научих се, и продължавам да се уча вече 8 години, след като - подобно на теб попаднах във форум на АА. Там се запознах с възстановяващи се алкохолици, разбрах за програмата 12 Стъпки на АА, намерих си спонсор и започнах да работя по тях. Винаги когато можех, посещавах сбирки (онлайн, защото при мен няма живи сбирки). Така започна моето възстановяване. 
Едно от първите неща, които научих, беше, че се налага да не пия днес. За днес. И така - всеки ден.
Ние обичаме да казваме - щом аз успях, значи можеш и ти.:) 

Просто остани тук. Сигурна съм, че ще ти пишат и други.
Надежда има. Винаги.
 
magisd Дата: Петък, 10-11-2017, 8:33 AM |Съобщение 5
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
Здравей nadejda-....Разбира се,че мисля,че има надежда.Въпроса е да повярваш,че имаш проблем и да започнеш да го решаваш,стъпка,по стъпка.И аз като теб имах изграден съвсем друг стереотип за алкохолика,аз не влизах в него.Вслушай се в съветите на hope,същевременно пиши тук,можеш да ми пишеш и питаш за всичко и на лични.Прочети голямата книга,намери си какво да занимава главата ти,по времето в което си пиела.Чети за болестта,информирай се,може да прочетеш страшни неща,но ги приеми и осъзнай защото са истина.Споделяй,това помага ужасно много,ако няма с кой прави го с нас.Ако имаш възможност посещавай сбирки.Старай се да не пиеш само днес,утре не го мисли.Успех ти желая и пиши и споделяй.
 
nadejda_posledna Дата: Петък, 10-11-2017, 9:33 AM |Съобщение 6
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Здравейте, благодаря Ви за топлото посрещане, имам нужда от него. Вчера беше вторият ден, в който не пих. Днес ще му мисля. Опитвам се да избегна всичко, което правих, пиейки алкохол. Най-напред смених стаята. Искам да Ви попитам, нормално ли е да ме боли главата и да ми е лошо? За сега алкохол не ми се пие, но го свързвам с това, че прекалено съм пренавита да се откажа. Много ме е страх да не посегна пак.
 
magisd Дата: Петък, 10-11-2017, 10:05 AM |Съобщение 7
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
Ами нормално е разбирасе да те боли главата.Нормални са и доста други симптоми,който не е задължително да са на куп или да се появаят веднага.Все пак организма се чисти и неразположения са присъщи.Опитай да не мислиш за пиенето,избутвай мисълта,и си казвай един час няма да пия,после още час и така час по час.Стискам палци и пиши тик,когато имаш нужда,допие ти се или искаш да питаш.

Съобщението поправено от magisd - Петък, 10-11-2017, 10:06 AM
 
July Дата: Петък, 10-11-2017, 10:49 AM |Съобщение 8
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
nadejda_posledna,
нормално е да те боли главата. Но това ще мине. Няма да е вечно wink 
Ако искаш виж това видео.  На мен много ми е помогнало:
Започни от днес
Втората връзка работи.

 
shundi Дата: Петък, 10-11-2017, 12:11 PM |Съобщение 9
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
ДОбре, дошла и успех!И аз съм в началото на отказването, голям зор е, но няма да се даваме!
 
tanyaivanova1984 Дата: Петък, 10-11-2017, 12:28 PM |Съобщение 10
С опит
Група: Потребител
Постове: 54
Статус: Извън линия
Пожелавам успех!От днес се регистрирах при вас и се надявам да се справим.
 
shundi Дата: Петък, 10-11-2017, 1:28 PM |Съобщение 11
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
Добре е , че форума се оживи!
 
magisd Дата: Петък, 10-11-2017, 1:43 PM |Съобщение 12
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
Да shundi много е хубаво,че хората търсят помощ.Хубаво е,че имаме достъп до всякаква информация и виртуална подкрепа.Естествено,че е жалко ,че все повече хора стигат до нашето положение,но факт е ,че тази болест се разпространява мълнеиеносно,и вирее чудесно в напрегнатото и натоварено ежедневие.Но пък начин за трезвен живот намират,само тези,който го търсят.Така,че нека обменяме опит и си помагаме взаймно.Успех.
 
shundi Дата: Петък, 10-11-2017, 2:20 PM |Съобщение 13
С опит
Група: Потребител
Постове: 435
Статус: Извън линия
magisd, Абсолютно напред и нагоре!
 
nadejda_posledna Дата: Петък, 10-11-2017, 4:33 PM |Съобщение 14
С опит
Група: Потребител
Постове: 36
Статус: Извън линия
Здравейте, и на вас Hope, Magisd, Juli, Shundi, Tanya,
Аз разчитам на тази онлайн подкрепа, защото нямам възможност да посещавам сбирки. Някак си успокояващо е да четеш, че има хора с твоите проблеми и не си сама. Сега основната задача проблем пред мен е как да се справя с цялото време, непиейки. Разбирам, че и сега неприятните ситуации в живота ще възникват. Трябва обаче този път да остана трезва. Въпрос към всички Вас. С какво започнахте да си изпълвате времето, за да не се подсещате за алкохола? Намерихте ли си някакво хоби и занимавка, която да ангажира вниманието ви и да ви отклони от пиенето?
Аз точно в момента нямам интерес към абсолютно нищо. Постоянно кръстосвам от стая в стая и не мога да си намеря място. другото , което забелязах е , че увеличих пушенето на цигари. Написах на вратата на стаята си датата на която от толкова години за пръв път не пих и там вече има две чертички , ако и днес мине утре ще сложа още една. Само при тази мисъл ми става приятно, но до тогава има още доста време:)


Съобщението поправено от nadejda_posledna - Петък, 10-11-2017, 4:36 PM
 
magisd Дата: Петък, 10-11-2017, 4:55 PM |Съобщение 15
С опит
Група: Потребител
Постове: 342
Статус: Извън линия
Дръж фронта nadejda стисни зъби,в началото е най трудно с времето при мен ставаше все по добре.Замисли се,какво преди си обичала да правиш!Какво преди да започнеш да пиеш ти е доставяло радост и удоволствие.Например,книги,готвене,спорт,гоблени,рисуване всичко ,което се сетиш ,че може да те отпусне,развлече и разсее.Може да изненадаш децата,близките с нещо ,което направиш за тях.Първите дни при мен бяха въпрос на воля,не можех да се средоточа в нищо,но малко по малко започна да се получава.След това открих безброи хобита.Има онлайн сбирки,ако можеш включи се в някоя.Не ее нужно да говориш,можеш просто да послушаш,дейста,като психотерапия.И при мен много помогна опознаването на болестта,в началото четях много.Смятам,че когато знаеш какво те чака и си запознат с проблема се стряскаш и се стремиш към лечение.Това беше при мен.
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Тема на nadejda_posledna
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz