Дар за Днес - Page 10 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 10 of 111 « 1 2 … 8 9 10 11 12 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 01-07-2014, 2:51 PM |Съобщение 136 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Помнете Златния ключ Всеки път, когато възникне някакъв проблем, първото нещо което да направим, е да го поверим на нашата Висша сила. Можем да предприемем всички необходими практически стъпки за решаване на проблема, но не бива да определяме какъв би бил отговорът. Ако действаме така, скоро трудността на проблема ще намалее, ще отстъпи. Това е същността на формулата за Златния ключ, за която говори Емет Фокс. Това е и основната идея на нашите Трета и Единадесета стъпки. Това е начин на живот – живот, в който сме съпътствани от постоянното знание, че Висшата ни сила е винаги част от него. Също така ние трябва да вярваме, че нашата Висша сила е била с нас през цялото време и ще продължи да ни показва пътя. И Нейните любящи грижи не зависят от това перфектни ли сме (нещо, което отчаяно искахме в миналото), или не. С всички наши слабости, ние сме и винаги ще бъдем деца на Бог. Днес моята Висша сила ще е винаги с мен, ще ми предоставя всичко необходимо за изпълнението на всяка моя добра цел Съобщението поправено от hope - Вторник, 01-07-2014, 2:53 PM

hope Дата: Сряда, 02-07-2014, 11:31 AM |Съобщение 137 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Себепознанието и себеусъвършенстването са много трудни за повечето хора. За тях обикновено се изискват голяма смелост и много усилия.- AbrahamMaslow 12-стъпковата програма е проста, но не е лесна. Ние не можем да прилагаме принципите й, ако само ги прочетем като обикновена прочитна книга. Ние трябва да живеем с тези принципи, да ги прилагаме ежедневно във всички сфери на живота си. Можем да започнем прилагането им в общението си с други, които също работят по програмата, с тези които са с нас в духовното ни пътуване. Постепенно те попиват във всяка фибра на нашето същество. Но това отнема време, изисква нашата отдаденост и безкомпромисна честност. Честността, която ни е необходима за работа по програмата, понякога е страшна и болезнена. Всеки, който остава верен на тази програма, притежава голяма смелост, затова заслужава дълбоко уважение. И на нас не ни се налага да чакаме дълго, за да започнем да се сдобиваме с наградите на програмата. Новите свободи, добрите чувства и приятелства идват бързо и се развиват, и както ни е обещано – ползите от работата ни продължават да нарастват; ние ги получаваме през целия ни по-нататъшен живот. Какви награди получих в резултат на моите смелост и усилия? Съобщението поправено от hope - Сряда, 02-07-2014, 11:33 AM

hope Дата: Четвъртък, 03-07-2014, 10:02 AM |Съобщение 138 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът не винаги е това,което искаме да бъде, но да правим най-доброто в него, е единственият начин да бъдем щастливи. --Jennie Jerome Churchill Ние обикновено сме абсолютно сигурни, че знаем какво е най-доброто за самите нас. И сме точно толкова сигурни, че това, което мислим, най-добре ще ни гарантира щастие. Може би трябва да се обърнем към миналото на активната си зависимост, когато нашите желания - за щастие, не се сбъдваха. Дали някой освен нас очаква да бъдат направени точно днес нещата, които всички правим? Ние може да очакваме добро поведение на децата си, определен вид на дома ни, определена кариера, но дали наистина можем да очакваме всички неща, които се случват в живота? Нашата зависимост, и след това - възстановяването от нея, най-вероятно не са били в нашите очаквания. Но те са реална част от общата картина на живота ни. Случиха се. Щастието, което преживяваме днес, вероятно не ни посещава по начина, по който сме очаквали преди няколко години  Но то се измерва в съответствие с нашите нужди. Изборът да бъдем щастливи с това, което имаме, е наш, и можем да го правим във всеки един миг. Мога да приема живота такъв, какъвто е, и вярвам, че той е точно това, което трябва да бъде. Голямата му картина гарантира за мен трайно щастие. Днешните ми преживявания ще се движат с по една стъпка по-близо към него. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 03-07-2014, 10:03 AM

hope Дата: Петък, 04-07-2014, 9:34 AM |Съобщение 139 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако никога не си бил уплашен, притеснен или наранен, значи не си живял. --Julia Soul Трябва ли да  избягваме нови приятелства, защото ни е страх,че няма да бъдем харесани? Трябва ли да се смущаваме, когато допуснем грешка и след това да ни е страх отново да опитаме? Когато се чувстваме наранени, смятаме ли,че сме лоши хора, или че нещо с нас не е наред? Да бъдем уплашен или срамежливи, или да ни боли  - всичко това е част от това да сме живи. Но ако се опитваме да стоим настрана от болезнените чувства и да се предпазваме от тях, ние всъщност избягваме, лишаваме се от много и прекрасни преживявания. Ако ни е страх да се срещаме с нови хора, ние никога няма да имаме близки приятели – не е ли така? Ако спрем да се опитваме правенето на нещо само защото се чувстваме неудобно, ние никога няма да се научим на по-добър начин за правене на нещата. И ако не споделяме за своите наранени чувства, ние никога няма да разберем, че и друг има същите чувства. Какво мога да опитам да направя отново днес? Нещо, в което се провалих вчера? Съобщението поправено от hope - Петък, 04-07-2014, 9:35 AM

hope Дата: Събота, 05-07-2014, 10:09 AM |Съобщение 140 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Целта на обучението ни, работейки по програмите от 12 стъпки, е духовното ни израстване. Има области в нашия живот, в които сме на правия път. В тях нашето ниво на зрялост е точно каквото трябва да бъде, и ние преминаваме през етапите, които трябва да преживеят хората на нашата възраст. Но в други областиот живота ни не е така. Taм се проявяваме като типични зависими - сложни хора, неуравновесени, непостоянни. Във всички нас има области, които са прекалено емоционални и едновременно като сковани от лед;  области, които не са усетили освобождаващата топлина на слънцето. Ние неможем да очакваме от себе си да се движим само напред и да напредваме бързо. Не само че понякога е добре да се движим бавно, но и често това е единственият начин да напредваме. Объркването, конфликтите, или болката могат да ни накарат да замразим наши спомени и чувства на безопасно разстояние, и така да ги запазим.  Възстановяването - това е дълъг процес , и ниеможем да си позволим повече време, за да се лекуваме. Задачата сега е да не отричаме, да не се крием от промените, а да имаме доверие, че лечебната топлината на програмата ще се отрази върху всички области на живота ни. Днес съм благодарен, че с програмата за възстановяване ми се предоставя време, както и възможност да развия нужното търпение, за да продължа растежа си.

hope Дата: Неделя, 06-07-2014, 8:45 AM |Съобщение 141 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възстановяването ни носи свобода.  Свободата е това, което възстановяването дава на всички. Ние се освобождаваме не само от зависимото си поведение; ние ставаме свободни да станем това, което сме;ставаме свободни да се наслаждаваме на всичко, което животът ни предлага. Възможно е да не виждаме фойерверки всеки ден, но опознаваме нови измерения на душевните мир и спокойствие.  Въпреки че възстановяването не гарантира свобода от болката и страданието, то ни обещава по-големи ресурси за справяне с проблемите. С помощта  навъздържанието и Дванадесетте стъпки, ние ставаме свободни да работим за решаването на нашите проблеми, вместо да ги избягваме, или да вземаме лесни но неверни решения.  Ние трябва да останем силни, за да запазим свободата, която идва с въздържанието. Трябва да избягваме всичко, което заплашва въздържанието: ние не искаме да се прехвърлим от една зависимост към друга, като например мания за пазаруване(шопинг мания), или пък зависими взаимоотношения. За да останем свободни, ние оставаме в контакт с други хора, които също се възстановяват, както и с Висшата си сила, която ни направлява и подкрепя.  Ще празнувам свободата си днес и всеки ден.

hope Дата: Понеделник, 07-07-2014, 11:25 AM |Съобщение 142 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Въпреки всичко, аз все още вярвам, че хората наистина са добри по душа.  - Anne Frank Новодошлият: Аз съм разстроен и обезкуражен заради това, което чета по новините. В голямата си част те са за насилие и трагедии, лъжи и корупция. Всичко там е толкова различно от това, което виждам по време на сбирки... Иска ми се всеки човек да има това, което ние имаме. Спонсорът: Понякога ни изглежда така, сякаш светът е пълен само с нещастия имъки. А и нашите зависимости, независимо от какъв вид, все още са широко разпространени и причиняват значителни щети. Но какво да кажем за изцелението ни, за поемането на отговорност, за промяната на живота ни? Новините за възстановяването, за промените в съзнанието, за духовното израстване и  служенето не са в продаваните вестници, но те са реална и жизнено важна част от случващото се в света. Дванадесет-стъпковото възстановяване е от по-малко от век, но неговите лечебни принципи са навлезли в съзнанието и живота на милиони хора по целия свят. Ако си помислим какъв живот водехме преди възстановяването си, и какви фундаментални промени постигаме дори и за кратко време, това ни дава надежда и чувство, че е възможно да постигнем още повече.  Днес аз съм благословен с надежда. Ако искам някаква промяна, тя започва от мен.

hope Дата: Вторник, 08-07-2014, 9:18 AM |Съобщение 143 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Живот без дисциплина е живот без радост.  -- Muriel B.  Чакайте малко. Не е ли радостта това, което искаме? Това не е ли свободата никога да не се налага да правим нещата, които не искаме да правим? И не е ли дисциплината - която сме научили  още от нашите родители – в основата на нещата, които се налага да правим, но не искаме да правим?  Всъщност, радостта е свободата да правим това, което трябва да се направи. И всъщност свободата съдържа дисциплина. Защо ли? Защото без нужната дисциплина ние обикновено, и в крайна сметка правим единствено това, което ни е познато. И нашият опит ясно ни показва, че старото мислене и старото поведение не ни носят никаква радост.  Изисква се дисциплина, за да кажем „не”, когато усещаме нужда - когато всяка фибра на нашето същество - ни подтиква да се върнем към употребата. Изисква се дисциплина, за да се изправим и да се откъснем от старите модели, да изберем нужния нов начин по който да посрещаме всяка една ситуация.  Дисциплината не е лесна или забавна, но тя е най-добрият приятел, който можем да имаме. Да се практикува самодисциплина е равнозначно на това да преминаваме през дните си със сигурността, че ще стигнем там, където отиваме - там където е нужно.  Днес ще помня, че самодисциплината е в самия мен.

hope Дата: Сряда, 09-07-2014, 12:38 PM |Съобщение 144 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние се възстановяваме Много от нас пострадахме болезнено в активната си зависимост. И физически, и емоционално. Възможно е някои да са пострадали по по-незабележим начин, но пак болезнено. Ние нямахме посока и цел в живота. Бяхме духовно пусти. Чувствахме се изолирани, нo и не бяхме в състояние да усетим съпричастност с другите. Нямахме почти нищо, което да дава смисъл и стойност на живота ни. Употребявахме в напразни опити да запълним празнотата в себе си. Онова, което ни предлага възстановяването, е шанс за нов живот. Дава  ниинструментите, с които да разчистим останките от предишния ни живот. Дава ни подкрепата, с което да се движим напред по новияси път. Предлага ни вътрешната сила и посоката, които толкова силно ни липсваха в миналото. Разбира се, след известно време, добрите неща започват да се случват в живота ни. Ние получаваме изобилие от духовни дарове - онези подаръци, за които винаги сме мечтали, но никога не посмявахме да поискаме, или не се надявахме че можем да получим. И те са истински подаръци, те не са ни обещавани. Те са ни само предложени. Те са предимствата на възстановяването. Всичко, което то ни обещава, е свободаот зависимостта. Но това ни е повече от достатъчно! Днес ще помня, че възстановяването ми дава едно обещание – свобода от зависимостта ми, но ми предлага безброй награди, които мога да спечеля, когато работя за тях.

hope Дата: Четвъртък, 10-07-2014, 9:45 AM |Съобщение 145 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чувството за принадлежност е дар. Чувството за принадлежност – да знаем, че имаме място - е един от най-важните дарове, които двама партньори могат да дадат един на друг. Когато сме съгласни да се ангажираме с партньорство, ние даваме един на друг ключа към нашето ежедневие. Ние позволяваме на нашия партньор да бъде там, с нас, и по начин, който не бихме позволили на другите. Това означава, че можем да очакваме да имаме едно място, което не трябва да бъде предоговаряно всеки ден. Това чувство за принадлежност е дар , но той трябва да бъде получен . По същество, ние казваме на нашия партньор , " Заемам своето място тук, в твоя живот, защото имаме своите – нашите взаимни взаимоотношения. Място, на което мога да се отпусна. На което да не ми се налага да стоя на вратата и хлопам. Ние вече си казахме един на друг, че сме включени в живота на другия. " Това чувство за принадлежност е в рязък контраст с чувствата на изолация и отчуждение, които преди усещахме по толкова много начини. То не означава, че единият партньор е собственик на другия, или че между тях не съществуват граници или отделеност. Но радостта на връзката освобождава хората, които са във взаимоотношения, да дават пълнота на живота си, докато са в близост благодарение на обичта си. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 10-07-2014, 9:50 AM

hope Дата: Петък, 11-07-2014, 10:10 AM |Съобщение 146 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да планираме целите си е нещо важно; приемането на непланираните резултати е нещо наложително. -- Molly McDonald Понякога се чувстваме объркани за това как да живеем само за днес, в дадения момент, докато правим своите планове за бъдещето. Изглежда ни противоречиво да се опитваме да правим и двете. Но точно това е, което значи здравословно възстановяване. Целите ни помагат да насочваме вниманието си. Те ни дават необходимия фокус. Те ни дават ентусиазъм, с който да извличаме максимална полза от нашето възстановяване. Но точно както се нуждаем от целите - за да укрепим решителността си да продължим напред, се нуждаем и от готовността да позволим на Бог да се включи в усилията ни и, още по-важно – да поеме отговорност за резултата. Божията и нашата роля, макар и свързани, са всъщност съвсем отделни. В стремежа си да се движим напред, ние понякога забравяме да предадем „юздите”, след като сме извършили нашата част. Ние се учим да се радваме на живота ден след ден - всеки един ден, в дадения момент. Ние се поверяваме на Бог, поверяваме му и отговорността за резултатите от нашите усилия. Всеки ден във възстановяването ни дава все повече време, за да практикуваме извършването само на това, което ние трябва да направим, и оставянето на останалото в Божиите ръце. Днес трябва да позволя на Бог да поеме отговорността за резултатите от усилията ми. Ако го направя, ще се погрижа за себе си по най-добрия начин.

hope Дата: Събота, 12-07-2014, 9:20 AM |Съобщение 147 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Трезвеността екато подарък в огромна кутия, пълна със стотици малки пакетчета - трябва само даги разопаковаме.   - Oscar Morris Трезвеността сама по себе си е награда, но тя води и до много други награди. Трезвеността е състояние на откритост и възприемчивост към съкровищата на живота. Това е способността да виждаме света през нежни очила и да чуваме нашите събратя с добросърдечни уши. Това е способността да виждаме нещата такива, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат. Това е състояние на честност и желание да бъдем верни на себе си и другите. Когато сутрин погледнем през прозореца, без значение какво виждаме - нова сграда, градина, дори шахта - те ни напомнят, че не сме същите хора, които сме свикнали да бъдем. Вече можем да погледнем на този свят без да се страхуваме. Той повече няма да ни хапе. Трезвеността е да виждаме света с отворени очи. Тя е дар на научаването да гледаме на света като на приятелско и любящо място. Трезвеността плаче без да се срамува и се смее искрено, от сърце. Тя е дар, който ни събужда с надежда, и ни оставя да спим със спокойствие и мир. Днес се моля да ценя всички дарове на моята трезвеност.

hope Дата: Неделя, 13-07-2014, 9:44 AM |Съобщение 148 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Позволете на затаените обиди да си отидат Затаените обиди са подли, хитри и коварни. Те могат да ни убедят, че са основателни. Те, както и негодуванията изобщо, могат да изсушат сърцата ни. Могат да саботират нашето щастие. Могат да саботират любовта. С повечето от нас,  в някакъв момент от живота ни , са се отнасяли несправедливо. Почти всички храним в себе си поне една обида, която отказваме или не искаме да простим. Повечето от нас знаят някой, който се оплаква от несправедливост, която сме извършили спрямо него (или нея). Животът може да бъде много благодатна почва за затаените обиди,ако го позволим. “Да, но този път наистина бях ощетен”, се оплакваме ние.Може би сме били. Но затаяването и храненето на обидата не е решение. Ако беше, нашия списък със затаени обиди щеше да прилича на телефонния указател на Лос Анжелис. Това, което трябва да направим – решението, е да се справяме с чувствата си,свързани със затаените обиди. Да научим какъв урок има в тях. След това да позволим на тези чувства да си отидат. Затаените обиди могат да бъдат начин на поведение, но обикновено той е средство за оцеляване в живота. Те са форма на отмъщение. Проблемът е в това, че без значение спрямо кого недоволстваме, гневът в крайна сметка е насочен срещу самите нас. Отделете малко време. Потърсете в сърцето си. Не сте ли подмамвали себе си - да затаите някаква обида в себе си?Ако е така,просто я пуснете да си отиде. Днес се моля за смирение, което идва с приемането. Съобщението поправено от hope - Неделя, 13-07-2014, 9:47 AM

hope Дата: Понеделник, 14-07-2014, 10:08 AM |Съобщение 149 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пожелавам ви да живеете през всички дни на живота си.  - Джонатан Суифт Всъщност животът много прилича на игра – едновременно сериозна и носеща смях и релакс. Ако погледнем на живота като на игра, е нужна способността да го играем. Така или иначе, животът изисква внимание. Има много неща от живота, които са наистина вълнуващи и увлекателни – но дали се вглеждаме за тях, дали ги виждаме? В него има веселие и хумор – виждаме ли ги? В живота присъстват много неща, които са трогателни и изпълнени с героизъм – дали сме отворени, за да ги видим? Всички те не само присъстват, те СА нашият живот! Точно тук, където живеем, в живота ни днес, ще има и разочарование, и причина да празнуваме; ще има нещо красиво и нещо грозно. Тези неща не са някъде там; те са точно тук при нас, в нас, навсякъде около нас.Задачата ни е не само да присъстваме в собствения си живот, но и  да го усетим и живеем, за да вкусим и оценим своята реалност, както и да открием значимостта на дара да сме живи. Животът е ценен. Днес няма да приема живота си просто за даденост. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 14-07-2014, 10:10 AM

hope Дата: Вторник, 15-07-2014, 10:18 AM |Съобщение 150 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Те могат, защото вярват, че могат.  --Virgil За повечето от нас активната ни зависимост беше изпълнена със съмнения. Бяхме спряли да вярваме в себе си. Нашите мисли бяха объркани; бяхме мнителни, вечно изплашени, недоверчиви и гневни. Ние не вярваме в почти нищо. Не поемахме рискове. Винаги търсехме по-лесния и по-безболезнен но само за нас начин. Във възстановяването започваме отново да вярваме. Ние вярваме впрограмата. Ние вярваме, че съществува по-могъща от нас сила. Вярваме в нея. Започваме да вярваме и в хората. И с течение на времето, започваме отново да вярваме в себе си. Започваме да поемаме все повече рискове. Ние сме в състояние да останем трезвени, защото вярваме, защото поемаме рискове. Като оставаме трезвени,  и с помощта надругите, можем да се изправим срещу всекидневните си обстоятелства. Молитва за Деня: Висша сила, аз се научих да вярвам в Теб. Помогни ми да повярвам в себе си. В мен има нещо, което да дам на този свят. Помогни ми да го дам свободно и щедро. Действие за Деня:  Днес ще се изброя десет добри неща за себе си. Ще ги споделя с приятел. Съобщението поправено от hope - Вторник, 15-07-2014, 10:19 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 10 of 111 « 1 2 … 8 9 10 11 12 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: