Дар за Днес - Page 9 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 9 of 111 « 1 2 … 7 8 9 10 11 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

Гост Дата: Понеделник, 16-06-2014, 1:31 PM |Съобщение 121 Група: Гост Щастието зависи най-вече от вярата. --Clare Boothe Luce Негодуванията винаги пречат на духовното ни израстване. Никога няма да можем да опознаем пълното щастие, ако нашата визия е замъглена от негодувание. Защо е толкова трудно за нас да забравим малките наранявания от живота? На нас никога не ни е била обещавана свобода от болката. Много от уроците, които сме предназначени да научим, ще удрят по нашето его. Но ние ще опознаем напълно щастието, ако освободим съзнанието си от негодуванията. Формулата на щастието е проста. Ние нямаме нужда от материалното богатство, перфектна работа, или изключителни отношения. В действителност, е възможно да опознаем щастието и без работа, с много малко пари, и без да сме значими за другите. Щастието е страничен продукт на здравословно отношение. И здравословно отношение е това, в което приемаме нормалните сътресения на живота с вяра в Божието присъствие. Резултатът е приемането на Божията воля и увереност, че въпреки всичко, животът е добър. Аз съм отговорен за отношението ми днес. Щастието е избор, и аз мога да го направя независимо от това, което правят хората около мен.

hope Дата: Вторник, 17-06-2014, 10:15 AM |Съобщение 122 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не мога да ви дам формулата за успех , но мога да видам формулата за провал - опитайте се да се харесвате на всички. --Herbert Bayard Swope Принципите са правила или норми за поведение, които си поставяме - като честност, поемане и носене на отговорност. И ние се стремим да се придържаме към тези принципи. Когато правим компромис със свой принцип  заради някого, ние застрашаваме значението на този принцип за нас. Ако искаме да бъдем честни, но прикриваме друг, ние компрометираме действието на принципа честност. Ако искаме да бъдем точни, да не отлагаме, но заради някой друг пристигаме късно на уговорена среща, ние се компрометираме и се оставяме на желанието на някой друг да ни доминира. Трябва да имаме определени стандарти за себе си и да се придържаме към тях, дори и ако другият няма да бъде доволен. Да  поставим принципите си над нуждите и желанията на друг, е победа за нашия вътрешен мир. Ако сме верни на себе си, ще се научим да разчитаме на себе си.  Дали позволявам ли на някой друг да поставя изисквания към моите принципи? Днес се моля  да бъда верен на себе си и да не правя компромиси, за които да съжалявам. Съобщението поправено от hope - Вторник, 17-06-2014, 10:17 AM

hope Дата: Сряда, 18-06-2014, 11:26 AM |Съобщение 123 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Обещанията , които поемаме Решимостта да изпълним ангажиментите, които поемаме за себе си и другите, може да ни липсва, докато не се научим да разчитаме на мъдросттаи силата, предлагани от нашата по-висша сила - сила, която ще ни направи уверени във всяка ситуация; мъдрост, която ще ни застрахова за правилните действия. Това, което ни е трудно да направим сами, винаги става по-лесно в партньорството. Ние си обещаваме промяна в поведението, нови навици, може би и позитивна нагласа. След това пристъпваме и се фокусираме върху нашитезадължения, но понякога им придаваме много голяма власт. За да ги осъществим, е хубаво да практикуваме своите положителникачества - те ще ни насърчат да изпълним обещанията си. Възстановявайки се, вече не бива да се срамуваме за неизпълнените обещания. Каквито и да са нашите желания, каквито и да са нашите ангажименти, ако са за доброто на другите и на самите нас, ще дойде време да се осъществят. Ние можем да се помолим за насоки. Можем да се помолим за решителност, така щеможем да превърнем в реалност всяка „тайна” надежда и нереализирано обещание. Моите активи стават по-големи, когато ги използвам; те проправят пътя за Божията помощ.Всяко обещание може да даде плод, когато работя за него в партньорство с Бог. Съобщението поправено от hope - Сряда, 18-06-2014, 11:28 AM

hope Дата: Четвъртък, 19-06-2014, 9:17 AM |Съобщение 124 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът не гарантира справедловост.Животът гарантира възможности и шанс . --Bernie Y.  Животът не винаги е справедлив. Повечето от нас знаем това, но малко сме тези, които го приемаме. Нещо в нас като че ли се е вкопчило в идеята, че в крайна сметка, всички блага трябва да бъдат разделени по равно. И повече от всичко искаме да ни бъдат заплатени несправедливостите от миналото. Много от нас очакват и искат да бъдат обезщетени от съдбата. Смятаме, че животъттрябва да ни "се реванширам" по някакъв начин. Ето защо ни е толкова трудно да приемем това, което вече всъщност знаем: Не е задължително животът да е справедлив. В живота има много несправедливости - катастрофа, при която е осакатен любим човек, невъзможност да имаш деца -тези неща, разбира се, не са справедливи.Но животът може да бъде оприличен на семената и почвата. Шансът да приберем реколтата съществува, но само ако засадим семената.Дори и тогава е възможно да не получим реколтата, която очакваме или желаем, защото винаги има обстоятелства,независещи от нас. Акт на вяра, и на голяма смелост е да засадим семената за посев, когато не знаем какво ще получим. Но това е единственият ни шанс. Трябва да спрем да очакваме почвата сама да отгледа семената. По същия начин е и с живота –трябва да спрем да очакваме самият той да ни дава нещата, от които се нуждаем. Животът ни предлага възможности, предлага ни шанс, предлага ни уроци за учене. От нас зависи дали ще се възползваме от тях. Днес ще бъда благодарен, че съм жив. Този ден ми предлагавъзможност за по-пълноценен живот,и аз ще положа нужните усилия, за да се възползвам от тях.

hope Дата: Петък, 20-06-2014, 8:55 AM |Съобщение 125 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако виждаме само  себе си, това би бил един много самотен свят. Можем да се научим на разликата между това да се грижим за себе си, което е едно положително състояние, и толкова негативната егоцентричност, която ни принуждава да живеем като в единична килия, в която липсват и общуване, и загриженост – и към другите, и към самите нас. Трябва да знаем кои сме. Но също така трябва да знаем кой е нашият съсед, нашият приятел, нашата сестра, нашият бос, или нашето дете. За да опознаем другите хора - какво представят, трябва да бъдем в достатъчен комфорт със себе си  - за да можем да се отпуснем и да гледаме и слушаме. Трябва също да бъдем достатъчно смирени, за да осъзнаем, че можем да се учим от другите и да се възползваме от даровете, които носят на взаимоотношенията ни. С възстановяването идват новоосъзнатите съпричастност и загриженост. Когато успеем да разхлабим хватката на своеволието, ние ставаме отворени за познанието, което подобрява взаимоотношенията с хората около нас. И тъй като нашето съзнание вече не е така замъглено от проблемите на физическата зависимост, можем да видим по-ясно другите, и така да ги разбираме по-добре. Възстановяването ни предлага изход отсамотата  - в общуването и в Общносттани. Днес ще бъда съпричастен към тези, които срещна по пътя си, за да мога да ги разбера по-добре. Съобщението поправено от hope - Петък, 20-06-2014, 8:58 AM

hope Дата: Събота, 21-06-2014, 10:22 AM |Съобщение 126 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мъката може да е път към най-дълбоките ни връзки. Хората често казват: "Не искам да те отегча с моитепроблеми, имаш си достатъчно притеснения." И все пак споделянето на нашите проблеми с близки приятели ни помага да видим проблемите в тяхната светлина, помага ни да възстановим душевното си равновесието. Споделянето на нашите преживявания, как се чувстваме по отношение на тях, ни помага да намерим смисъла, който се крие зад тях. Споделянето с другите ни вади от изолацията, носи ни приятелства. Възможно е да се почувстваме изненадани от това, как възлите в стомасите ни се разхлабват, когато разказваме своите истории, споделяме притесненията или мъката си. Мъката понякога може да ни накара да се чувстваме по-самотни, отколкото сме. Но може също така да бъде път към една дълбока връзка. Когато говорим и споделяме с нашите приятели, ние събаряме стената на изолацията и изграждаме мостове, които ни свързват. Ако днес нещо ме измъчва, ще го споделя с приятел. Съобщението поправено от hope - Събота, 21-06-2014, 10:23 AM

hope Дата: Неделя, 22-06-2014, 10:06 AM |Съобщение 127 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пътешествието от хиляда мили започва с една единствена стъпка. - Китайска поговорка Сега,когато сме трезви, животът ни предлага множество възможности за избор. Можем да отидем на толкова много места, които искаме. Можем да видим толкова много неща. Можем да направим толкова много неща... Сега – макар и бавно, се учим да се доверяваме на нашите мечти, учим се да ги постигаме. Нашата програма ни учи да живеем  „за днес”, в дадения ден, в дадения момент. Ние постигне напредък, като следваме препоръките на фразите „Първо – най важното”, „ Правете го просто/лесно”. Възможно е нашите мечти да ни изглеждат твърде големи и далечни.  И да се чудим дали някога ще ги постигнем. Но нашата вяра ни дава смелостта да ги следваме. И ние знаем как: Стъпка по стъпка, с по една стъпка в дадения момент. Молитва за Деня:  Висша сила, помогни ми да узная и разбера важните за мен житейски въпроси. Помогни мида си поставям цели, към  които мога да се стремя, с по една стъпка в дадения момент. Действие за Деня:  Днес ще мисля за една от целите ми. Ще изброя десет малки стъпки, които ще ми помогнат да я постигна. Съобщението поправено от hope - Неделя, 22-06-2014, 10:08 AM

hope Дата: Вторник, 24-06-2014, 12:49 PM |Съобщение 128 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако сте погълнати от мисълта, че сте били измамени, животът ви ще стане много неприятен.- Felix Salten Понякога се чувстваме измамени, че ни е дадена тази болест – зависимостта, с която ни е дяволски трудно да се справим. Защо ние? Защо не можем просто да бъдем като нормалните хора? Защо ние трябва да претърпим толкова много неприятности и болка в резултат на заболяване, което пропуска другите хора, но не пропуска нас? Съществува и друг начин, по който да погледнем на болестта си: Хей, аз съм наистина щастливeц. Имам заболяване - убиец, но сега се възстановявам. Животът ми става все по-здравословен - с всеки ден. Върнах си живота обратно. Да, страдам от смъртоносна болест, но мога да се възстановя от нея. Обещанията на Голямата книга (на страници 83 и 84), казват, че всяко чувство на самосъжаление ще изчезне с времето, с  работата по  стъпките, особено по Стъпка Девета. Възможно е дори да станем благодарни за пътя, който ни доведе до възстановяването. Дали можем да повярваме в това? Има само един начин да разберем: Трябва да го опитаме. Молитва за Деня:  Висша сила, помогни ми да помня, че в живота има много по-лоши неща от това да страдаш от болест, от която можеш да се възстановиш. Днешното ми действие:  Мога ли да изброя пет добри неща, които съм придобил, откакто се възстановявам? Десет? Аз ще ги запиша, и ще си ги припомням всеки път, когато се изкуша да се самосъжалявам. Съобщението поправено от hope - Вторник, 24-06-2014, 12:51 PM

hope Дата: Сряда, 25-06-2014, 6:41 AM |Съобщение 129 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не  сеотказвайте от чудото преди да се е случило. - Aнонимен Когато дойдохме в програмата, повечето от нас разполагахме с много малко, с което да разкажем за живота си. Ние не вярвахме в нищо. Бяхме изпълнени с големи и дълбоки  разочарования. Подобно на ненаситен кредитор, нашата зависимост ни бе отнела всичко, което беше от значение за нас. Не беше ни оставила нищо друго, освен болка и мизерия. Сега, на сбирки, чуваме невероятни истории за възстановяването. Чуваме новите ни приятели да разказват как, следвайки някои прости инструкции, и работейки честно по  програмата, са се освободили от хватката на своята зависимост. Всеки път чуваме лична история, която звучи почти като нашата. Забележително близко  до личната ни история. Освен това, приятелите ни казват, че чрез работа по 12-те Стъпки, и с помощта на Висшата сила, ние също можем да се докоснем до чудесата на възстановяването. Най-важното чудо, което мога да очаквам, и на което разчитам всеки ден, е свободата от зависимостта ми. И мога да се доверя, че ако остана в близост до Програмата, това чудо ще се повтаря - ден след ден.

hope Дата: Четвъртък, 26-06-2014, 12:58 PM |Съобщение 130 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ниско самочувствие Много от нас страдат от ниско самочувствие, то е често срещано сред зависимите. При някои от нас то може да се дължи на факта, че сме израснали в семейства, засегнати от употребата на алкохол или други наркотици. Или може би защото често са ни критикували в училище, или пък заради несполучливите ни брачни взаимоотношения. Можем да изредим хиляди причини за липсата на самочувствие, за чувството за малоценност. Но в основата на всички тях лежи несигурността ни. И обратно – ниското самочувствие ни води до още по-голяма несигурност и множество съмнения относно стойността ни като личности. Програмата от 12 Стъпки е основана на духовността, и в нея ние се срещаме със своята Висша сила, опознаваме я. Повечето от нас преди не сме имали Висша сила, а дори и да сме имали, не сме й  разчитали, за да може да ни помогне да се чувстваме стойностни хора. Работейки по програмата, ние се учим да се поверяваме на нашата Висша сила всеки ден - за душевен мир, но и за уверение, че сме обичани, че сме обгрижвани. С течение на времето, благодарение на безусловната любов на Висшата ни сила, ние израстваме и започваме да обичаме себе си, а това постепенно ни освобождава от ниската самооценка и ниско самочувствие. Днес ще приема себе си като достоен човек, с вярата че моята Висша сила ме обича такъв, какъвто съм. Това ще ми помогне да се приема като стойностна личност. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 26-06-2014, 1:00 PM

hope Дата: Петък, 27-06-2014, 11:01 AM |Съобщение 131 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което трябва да знам днес е, че искамживотът ми да бъде различен. Желанието е ключът към свободата. Когато съм с отворено съзнание, когато съм готов да слушам идеи и предложения, аз вече променям живота си към по-добро. Какви прекрасни неща могат да се случат в живота ми, ако можех да се отърва от естествения си импулс да оправдавам действията си? Толкова ли дълбоко съм потиснал честността си под слоевете вина, че не мога да я освободя, за да разбирам истинските си мотиви? Да бъдем честни със себе си не е лесно. Трудно ни е да открием защо имаме един или друг импулс и по-важното - защо действаме водени от него. Нищо не ни кара да се чувстваме толкова уязвими, като това да се откажем от удобството на оправданията си. Разбираме, че ни е необходимо да извървим дълъг път, за да се откъснем от него, но това е начинът да се променяме и растем духовно. Наясно ли съм, че самозаблудите ми умножават проблемите, които имам? Днес се моля: Моля се Бог да отстрани желанието ми да се оправдавам. Моля се да ми помогне, за да се изправя пред моята реалност и пред истинските ми проблеми – такива каквито са, когато съм честен със себе си. Моля се да ми помогне да разбера, че както денят следва изгрева на слънцето, така и моите трудности ще намалеят, когато се доверя на Неговата воля.

hope Дата: Събота, 28-06-2014, 9:08 AM |Съобщение 132 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия За да оправдаят себе си,  хората често обвиняват обстоятелствата. - Джордж Бърнард Шоу  Лесно е да позволим на обстоятелствата да определят как да мислими как да се държим. Макар да е вярно, че има обстоятелства, които са разрушителни , връзката ни с по-висша сила може да ни помогне да ги приемаме, дори да израстваме от обстоятелства, с които ни изглежда невъзможно да се справим.  Ние всички сме чували за мъже и жени ,които са преодолявали тежки разстройства - далеч по- леки, отколкото имаме ние.Как са го правили? Те не са ползвали магия. Вместо това, те са се поверявали на тяхната Висша сила - да им помогне да приемат и разбират трудните им и нелеки обстоятелства. След като приемем нашия гняв или разочарование, ние сме свободни да преминем към по-добри чувства. Започваме да осъзнаваме, че имаме право на избор относно това как гледаме на проблемите си.  На нас никога не ни се дава повече от това,с което можем да се справим. И ние можем да развием приемането на всички обстоятелства – независимо какви са, но успехът ни в това отношение идва главно от поверяването ни на Бог, който да ни показва и сочипътя.  Бог ще ми помогне да се справя с неконтролируемите събития днес. Чрез приемане, аз мога да променя чувствата си във всеки един момент -дори и точно сега.

hope Дата: Неделя, 29-06-2014, 11:28 AM |Съобщение 133 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Себеуважението идва с действията на уважение Веднъж си купих саксия с красиво растение. То стоя на масата в моята трапезария  в продължение на три седмици, а аз го чаках да цъфне. Всяка седмица чаках нещо да се случи. Но след три седмици, вместо очаквания от мен пищен цъфтящ храст, се получи някакъв сух и сбръчкан. На сутринта избухнах гневно в магазина и поисках обяснение от цветаря защо ми е продал растение, което загина. Озадачен, но относително спокойно, цветарят попита: "Ти направи ли всичко, което ти казах?" "Абсолютно!” – отговорих аз. – „ Чаках три седмици - точно както каза ти. Просто чаках, а сега  растението ми е мъртво." Поклащайки главата си в почуда, той попита: "А полива ли цветето на всеки три дни? Слагаше ли от храната за растения, която ти дадох? Държа ли го далеч от пряката слънчева светлина? Кажи ми, направи ли всичко това?" Отговорих му: "Не го поливах, защото не ми се струваше необходимо. Загубих храната, която ми даде, и нямах време да купя друга. И си мислех, че е по-добре да го държа на пряка слънчева светлина. Изчаках три седмици, преди да ти се обадя, защото си помислих, че правя нужните неща. Освен това си мислех, че ако го оставя на Бог – Той да се погрижи, то в крайна сметка ще цъфне. " Колко лесно е да вярваме погрешно, че " нека бъде Божията воля" означава да седнем и да не правим нищо... Възможно е да не казваме нищо, но поведението ни да говори: "Ако просто чакам, Бог ще се погрижи, така добрите неща ще се случат и без да се налага да правя нещо." Съобщението поправено от hope - Неделя, 29-06-2014, 11:31 AM

hope Дата: Неделя, 29-06-2014, 11:31 AM |Съобщение 134 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато изразяваме неуважение към другите и нещата, е лесно да си помислим, че нашето поведение е признак на сила и самочувствие. Напротив, то предполага, че ние се грижим малко за себе си, защото ни е малко грижа за другите.  В продължение на години аз имах много „извинения” за лошото си поведение. А моето поведение в магазина за цветя беше меко казано неуместно. То не беше начинът, по който да говоря с когото и да било. В крайна сметка, по-късно (работейки по 8 и 9 Стъпки) аз се върнах, извиних се и се реванширах на цветаря за начина, по който бях говорила с него. Себеуважението идва от актовете на уважение към другите. Съобщението поправено от hope - Неделя, 29-06-2014, 11:33 AM

hope Дата: Понеделник, 30-06-2014, 9:58 AM |Съобщение 135 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако някой започне да ме контролира, знам, че трябва да бъда себе си. - Sarah B. Нашата програма е, и трябва да бъде програма на здравия егоизъм. Нашето възстановяване трябва да бъде  най-важното за нас нещо на света. Понякога приятели и близки ни объркват и ни нараняват, защото не доумяват защо отдаваме толкова много време и енергия в работата по възстановяването ни.Трудно им е да си обяснят защо трябва да отидем и на днешната сбирка, не можем  ли да пропуснем „самотози път”. Но колкото и трудно, болезнено или объркващо може да изглежда нашето поведение за другите, ние трябва да се грижим на първо място за собствените ни потребности. Ние неспираме със зависимото си поведение заради нашите приятели и семейството си, а заради себе си. Нашите избори са напърво място, колкото и егоистично да изглежда това за другите. Нашето възстановяване трябва да бъде на първо място, преди нуждите на другите, дори преди собствения ни комфорт. Трябва да продължим с новата си решителност, и да работим за новия си начин на живот. Преди ние си казвахме, че ще откажем да пием утре, че утре нещо ще се случи и то ще нипромени. Сега, най-сетне, разполагаме с инструментите, с които да преодолеем зависимостта си, но тезиинструменти ще работят само ако ги използваме. Днес се моля за смелостта да следвам собственияси път.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 9 of 111 « 1 2 … 7 8 9 10 11 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: