Дар за Днес - Page 11 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 18-07-2014, 11:03 AM |Съобщение 151
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за Деня:

Когато дойдох в Програмата, намерих хора, които знаеха какво точно имам предвид, когато най-накрая разказах за страховете си. Оказа се, че те са били там, където бях аз; те ме разбираха. Оттогава научих, че на повечето от страховете ми трябва да гледам, като ги вадя на светло. Като добия представа за същността им и един вид ги проектирам. Нормално е, например, да храня на "заден план" страх, че лицето което обичам, може да ме изостави. Но когато страхът ми добие предимство пред реалността и действителното ми отношение с човека, когото ме е страх да загубя, тогава аз съм в беда. Моята отговорност към самия мен включва следното: Аз не трябва да се страхувам от нереалното,от неща които не съществуват.

Днес се моля:

Моля се за Божията помощ, която да отпъди страховете ми - тези които са плод на мои фантазии, чудовищни ​​мисли и проекции на бедствия, които нямат отношение към настоящето. Моля се да стесня фокуса на моето въображение и да се съсредоточа върху  „Тук и Сега” винаги, когато стана склонен да виждам бъдещето през „увеличително стъкло”.


Съобщението поправено от hope - Петък, 18-07-2014, 11:05 AM
 
hope Дата: Събота, 19-07-2014, 9:56 AM |Съобщение 152
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Моралната инвентаризация ни помага да се изправяме лице в лице срещу проблемите си

Нашата програма ни призовава за "дълбока и безстрашна" морална инвентаризация на самите себе си, и не само в началото, но и в продължение на целия ни нов начин на живот.

Какво означава тя? Преди всичко – да бъдем напълно честни за това кои сме и какви сме всъщност. Ние не бива да омаловажаваме нашите проблеми, за да се избегнем личната си отговорност. Това няма да ни доведе до онова духовно прочистване, от което имаме нужда за да водим истински трезвен живот. Имаме нужда не от някакви повърхностни, а от дълбоки промени в характера ни, в поведението, в мисленето ни.


Да бъдем напълно честни е трудно, понякога болезнено трудно. Но става по-лесно, когато си припомним, че всичко е за нашето благо, за собственото ни  възстановяване. Ние получавамедуховни  дарове пропорционално на честността, с която работим по нашия списък по Стъпка Четвърта. Ако нашето търсене е дълбоко и безстрашно, резултатите ще бъдат далеч по-всеобхватни и съществени.

Днес няма да бягам от изправянето в лицето на истината за мен. Когато съм честен и  непредубеден, всичко което е нужно за самоусъвършенстването ми, ще се разкрива пред мен.
 
hope Дата: Неделя, 20-07-2014, 1:00 PM |Съобщение 153
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Животът e пълен с уроци, които можем да научим. Ние можем да ги запомним и споделяме с другите, или да ги забравим и да ги учим отново.  - Jan Pishok

Това, което е предназначено да научим в този живот, ще продължи да ни се показва, докато осъществим нужния "контакт" с него. Всеки един  опит е малка част от голямата картина на живота, която се разгръща пред нас непрекъснато.  Ако е необходимо, ние можем да получим нужната ни информация отново и отново. Но преди всичко трябва да се откажем от страха си за това къде отиваме и как ще стигнем до там. Когатосе поверим на Висшата си сила, ние сме в  грижовни, способни и любящи ни ръце. Ние ще стигнем до правилното местоназначение в точното време.

В програмата за възстановяване се учим да споделяме с другите това, на което са ни научили нашите преживявания. Има ли по-добър начин да си припомним това, което сме научили, от това да го разкажем на другиго?! 12-стъпковата програма е така направена,  че движим ли се по нея, ще опростим живота си. Стъпките ни превеждат през всяка ситуация,  освен това,  с тяхната помощ ние никога не изпитваме срам, ако се нуждаем от припомнянията на усвоените с тях уроци.

Днес ще помогна на другите чрез споделяне на моите собствени преживявания. В този процес самият аз ще изживея отново същността на уроците, които съм научил.
 
July Дата: Неделя, 20-07-2014, 11:09 PM |Съобщение 154
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
здравей Иво. Вече не си сам. Ще я получиш.
Пиши нещо повече. Ако желаеш тук. Ако желаеш на мейла ми е:
July_mf@abv.bg

п.п. отделих апела ти в нова тема
 
hope Дата: Понеделник, 21-07-2014, 9:51 AM |Съобщение 155
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Никой не може да изглежда глупаво,  ако задава въпроси и търси техните отговори.- Charles P. Steinmetz

Ние често пропускаме възможността да зададем въпрос, защото не искаме да се чувстваме неловко или глупаво. В миналото – като активни зависими, ние бяхме прекалено заети в опитите си да изглеждаме всезнаещи и контролиращи всичко; винаги знаехме това, което ни трябваше да знаем. Сега, във възстановяването, изграждаме нов начин  на живот, и в него осъзнаваме, че не можем да живеем живота си сами; че има много неща, за които трябва да зададем въпроси, да питаме. В това отношение можем да научим много от децата. Когато става дума за задаване на въпроси, те са свободни от задръжки, и са толкова чудесни! В резултат научават много неща, а техният свят се разширява.

Ние опознаваме по-добре и себе си, и другите, когато задаваме въпроси, когато търсим нови знания. Ние нямаме нужния опит, не сме научили, прочели  или  чули всичко, което трябва да знаем, така че ние имаме много въпроси, особено в областта на възстановяването. Сега ни е ясно, че можем попитаме за всичко, което ни интересува, и това е o.k.;  че отговорът може да помогне за подобряване качеството на живота ни. Колкото повече търсим и питаме, толкова повече ще научим, така ще постигнем и повече душевен мир и спокойствие. Подобно на децата, нашите умове са гладни за знания.

Днес се моля да задавам въпроси, без да се притеснявам дали ще изглеждам глупаво, и да отговарям на въпросите си по най-полезния начин, който мога.
 
hope Дата: Вторник, 22-07-2014, 10:06 AM |Съобщение 156
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за Днес:

Фразата"Живей и остави и другите да живеят" може да бъде изключително полезна,
когато имаме проблеми с толерирането на поведението на други хора. Вече знаем
със сигурност, че опитите да контролираме чуждото поведение - на когото и да
било, и без значение колко обидно, неприлично или порочно е то, биха ни стрували
пробив във възстановяването. Нашето собствено възстановяване е важното, и както
не трябва да се страхуваме от хора или ситуации, които ни причиняват
дискомфорт, така и трябва да полагаме специални усилия, за да се опитаме да
разберем другите хора - особено тези, които ни се струва че се отнасят с нас погрешно
или зле. Мога ли да приема факта, че за възстановяването ми е по-важно да разбирам,
отколкото да бъда разбран?

Днес се моля:

Когато усетя, че се впримчвам в неприятното за мен поведение на някой друг, се моля
първо да опитам всичко възможно, за да го разбера. След това, ако моята собствена
трезвеност изглежда застрашена, се моля да имам куража да се махна от ситуацията.

Днес ще помня:

Живей и остави и другите да живеят.


Съобщението поправено от hope - Вторник, 22-07-2014, 10:07 AM
 
hope Дата: Сряда, 23-07-2014, 8:57 AM |Съобщение 157
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Няма човек, който да враг на всички, нито приятел на всички, но всеки може да бъде учител за всички. --Florence Scovel Shinn

Във възстановяването се учим да бъдем отворени за възможностите на днешния ден. Те изобилстват в живота ни. Нито едно обстоятелство, в което се намираме, не е пагубно за нашия напредък. Нито едно взаимоотношение- било на работа или у дома, не е излишно за нашето развитие. Уроците – с техните учители, са навсякъде около нас. И когато станем готови за нов урок, той ще се появи.

Ние можем да останем удивени от чудото на живота, което ни се предлага днес. Можем да бъдем благодарни на нашите „вчера” за уроците, които са нипреподали. Можем да погледнем с надежда към идните дни – за даровете, които ще ни донесат всички те, стига да сме отворени за уроците, които ще дойдат утре. Във възстановяването ние сме на специално пътуване, със специална цел,  и възстановяването на всеки един е уникално за него. Нито някаква бариера, нито някакъв труден човек или трудно време не могат да прекъснат нашия напредък. Всички преживявания са просто за да ни научат на това, което все още трябва да научим.

Доверието в добротата на всички хора, на всички ситуации,на всички пътища към прогреса ще ни помогне да преодолеем страховете си, каквито и да са те, а това ще ни даде свободата да се движим с по-бърза крачка и с увереност.

Дванадесетте стъпки ни помагат да разпознаем учителите в нашия живот. Те ни помагат да отстраняваме тежестта на миналото, освобождават ни, за да можем да приемем и да се поверим на волята на Бог, когото опознаваме като своя нов учител.

Аз съм ученик на живота. Мога да се уча само ако отворя съзнанието си за моите учители.
 
hope Дата: Четвъртък, 24-07-2014, 10:38 AM |Съобщение 158
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Бъдете търпеливи с грешките на другите, тогава и те ще бъдат търпеливи с вашите.

Как се чувствате, когато някой, когото познавате, прави грешка? Какво се случва, когато шефът ви допусне грешка и се налага да работите извънредно, за да я оправите? Как се чувствате, когато касиерът ви ощети; когато пощата губи ваша пратка; когато механикът не може да поправи повредата?

Повечето от нас се гневим. Тъй като повечето от нас още в детството си бяхме изградили убеждението, че сме жертви, ни изглежда съвсем естествено и като възрастни да се чувстваме по същия начин. Ние си представяме, че всички тези хора действат по някакъв начин против нас, че те всички по някакъв начин  искат да ни накарат да страдаме.

Но всеки прави грешки. Кой от нас  е съвършен? Ние също допуснахме много грешки в живота ни, които най-вероятно са довели до неудобства (най-малко!) на другите. Ако можем да се научим да се отнасяме към грешките на другите с търпение и разбиране, а не с гняв и негодувание, ще открием, че и другите се отнасят към нас по същия начин – с разбиране и търпение.

Дали мога да приема грешките на другите с разбиране - така, както бих искал и те да приемат моите?


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 24-07-2014, 10:40 AM
 
hope Дата: Петък, 25-07-2014, 9:43 AM |Съобщение 159
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Вземи от другите урока, от който можеш да се възползваш. - Terence

Нашата Дванадесет Стъпкова програма ни предлага най-доброто образование в света, без
никaкво заплащане. Всички възстановяващи се има на какво да ни научат, ако ги
слушаме. Всеки от нас има уникален набор от преживявания и опит, проблеми и
решения. Един от друг можем да научим за възстановяването и изобщо за света.
Можем да чуем какво означава да живееш на улицата, дори и да не сме загубили
всичко заради зависимостта си. Можем да научим как другите намират отново
семействата си чрез програмите, в които участват и те. Можем да се запознаем с
проблемите, с които някой се е сблъскал на работа, как да ги избегнем, и как да
ги решим.

Опитът на другите ни дава редкия шанс да разширим хоризонтите си. Можем да се научим
какво е да се чувстваш като член на малцинство, как да обичаме достатъчно себе
си без да нараняваме другите, как да триумфираме след беда. Най-важното - като
се вслушваме в другите с уважение и любов, ние можем да се научим да ценим
наистина другите хора, дори и тези, които са различни от нас.

Днес се моля да оценя познанията, които ми предлага моята Дванадесет Стъпкова програма.
Моля се да продължа да уча.
 
hope Дата: Събота, 26-07-2014, 8:58 AM |Съобщение 160
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Благодарност

Понякога в живота нещата се случват прекалено бързо. Едва сме разрешили определен проблем, когато ни връхлитат нови два. Може да се чувстваме страхотно сутринта, но до
вечерта да се потопим в нещастие.

Всеки ден се сблъскваме с промени и предизвикателства. Изправени сме пред личностни
конфликти и разочарования. Често, когато се чувстваме претоварени, не можем да
видим уроците в тези преживявания.

Една простичка концепция може да ни измъкне и от най-стресиращите ситуации. Тя се нарича
благодарност. Научаваме се да благодарим за проблемите и чувствата си. Благодарим
за начина, по който стоят нещата. Дори нещо да не ни харесва особено, ние все
пак благодарим.

Докато стане обичайна, благодарността трябва да се практикува подобно на всеки нов навик –
дори да не ни се иска. Благодарността ни помага да спрем с опитите си да
контролираме резултатите. Тя отключва позитивната енергия в живота ни. Тя е
алхимията, която превръща проблемите в благословии, а неочакваните неща - в дарове.

Днес ще бъда благодарен. Посредством благодарността ще започна процеса, който превръща болката от днес в радост утре.
 
hope Дата: Неделя, 27-07-2014, 9:52 AM |Съобщение 161
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Понякога годините ни учат на много – на повече от това, което дните винаги са знаели. - Ралф Уолдо Емерсън

Не се налага да знаем всичко днес, нито можемда го знаем. Не знаем, а и не можем да знаем защо някои хора действат по определен начин, или защо ние сме зависими, когато други не са.
Всичко, коетотрябва да знаем днес, е какво да направим, за да запазим възстановяването си за
този ден. Това означава да правим малките неща, които са необходими точно сега.

Ние живеем живота си във всеки един момент, иможем да бъдем благодарни за това.
Няма нищо тoлкова трудно, което да не може дабъде направено точно в този момент. Ние сме чисти и трезви днес, сега, така
израстваме постепенно. И ако се опитаме да живеем пълноценно днес, ще разберем,
че трябва да даваме най-доброто от себе си във всеки момент на деня.

Днес се моля да живея живота по най-добрия начин,  който мога Сега, в Настоящето.
 
hope Дата: Понеделник, 28-07-2014, 11:16 AM |Съобщение 162
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Има толкова начини да се живее и расте, колкото са и  хората. Но нашият собствен начин
е единственият, който би трябвало да е от значение за нас.
--EvelynMandel

Желанието да контролираме другите хора, да ги направляваме как да живеят както на нас ни се иска,
прави невъзможно постигането на душевен мир и спокойствие. А именно последните са целта, към която
се стремим в тази програма за възстановяване, в този живот.

Ние всички сме безсилни спрямо останалите, и признаем ли го, се освобождаваме от голяма тежест.
Непосилната тежест, която носехме преди – в активната си зависимост.
Сега – възстановявайки се, приемаме, че контролирането на нашето собствено поведение е достатъчно важно.
И то изисква поемането на личната ни отговорност, но само така се сдобиваме с нужните ни свобода и мир.
Ставаме емоционално зрели хора.

Да се​​научим да се държим отговорно за самите нас изисква практикуването му.
Повечето от нас - в тази програма за възстановяване, сме се държали безотговорно през голяма част от живота ни. Емоционалната зрялост е трудна и бавна за постигане, но всяко едно отговорно действие, което извършим,
ни дава кураж за друго,  следващо, после още едно.
Нашето собствено удовлетворение е страничен продукт от натрупването на собствените ни отговорни действия.
Действията на другите не бива да засягат процеса на възстановяването ни.

Днес ще прегледам внимателно поведението си. Ще помня, че отговорното поведение е това, което ме води до
духовно израстване, до душевния мир и спокойствие, които търся.


Съобщението поправено от hope - Понеделник, 28-07-2014, 11:20 AM
 
hope Дата: Вторник, 29-07-2014, 10:04 AM |Съобщение 163
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Бъдете себе си. Кого другиго можете да изразите по-добре?  -FrankJ. Giblin, II

На кориците на почти всяко списание има филмови звезди и известни личности. Повечето от нас искаме да изглеждаме като тях - атрактивни и бляскави хора. Да носим това, което те носят; да ядем това, което те ядат;  косата и прическата ни дабъдат катотехните. Посланието, което си даваме, е: Да не бъдем себе си, да бъдем като тях - т.е. като някой друг.

Винаги ще  има някой, който изглежда по-добре от нас, с повече пари, с по-добри резултати  на тестове, или с повече творчески умения.  Ако винаги се опитваме да имитираме други хора, няма да търсим себе си, няма  да се вглеждаме в себе си и да се грижим за себе си. Имитацията може да бъде най-искрена форма на ласкателство, тя ни пречи да бъдем себе си.

Трябва да  спрем акцентуването върху това, което  другите имат, а ние нямаме. Трябва да погледнем навътре -  в своите добри качества, както и в недостатъците  си.Трябва да видим кои сме, когато сме себе си. Животът  не се състои от хора, които са само добри и лоши, само щастливи  и тъжни, само  бедни  и богати, само красиви и грозни. Животът сесъстои от хората такива, каквито  са.

Ще започна  да изразявам себе си. Моля се да покажа на другите  истинския мен, а не някаква имитация.
 
hope Дата: Сряда, 30-07-2014, 8:51 AM |Съобщение 164
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
"Ние сме това, което сме."
- Motto of Lake Wobegon, Garrison Keillor

Понякога отделяме толкова много усилия, за да бъдем това, което не сме, че губим възможността да бъдем това, което сме.
Случва се да имаме една идентичност за определен човек и друга - за друг човек.
Нашите колеги, съседи, приятели, семейство - всички  очакват различни неща от нас, като ни карат да се чудим кои сме в действителност. Как можем да сме толкова много и различни неща, за толковамного хора?

Бог иска да бъдем само това, което сме. Ние сме създадени с уникални характеристики, с определена цел, дори ако тази цел не винаги е ясна за нас.
Ние трябва да бъдем тези, които сме в действителност и да бъдем най-доброто, което можем да бъдем, - знаейки, че Бог ни одобрява, защото Бог ни е създал, каквито сме.

Преди – като активни зависими, ние предимно наранявахме другите. Наранявахме и себе си. Бяхме много объркани от всичко това. Така че много от нас навлизат във възстановяването, без да имат много доверие в себе си.
Истината е, че като зависими ние трудно се доверяваме. Но възстановявайки се, ние можем отново да се доверяваме. Ние отново живеем и обичаме – включително и себе си. Ставаме способни на това чрез нашето духовнo пробуждане и израстване. Чрез духовността в нас. Чрез мястото вътре в нас, в което живее нашата Висша сила.
Благодарение на духовността ние съграждаме отново, наново живота си ; намираме новите си духовни ценности; започваме да живеем по-добре живота си; възвръщаме отново доверието – и в себе си.

Днес си обещавам да бъда това, което съм, и да го изразявам без да се срамувам или обвинявам.


Съобщението поправено от hope - Сряда, 30-07-2014, 8:54 AM
 
hope Дата: Четвъртък, 31-07-2014, 12:30 PM |Съобщение 165
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ветровете  на благодатта духат непрекъснато. Трябва само да вдигнете  платната. --Sri Ramakrishna

 Ако Бог изглежда далеч, кой е този, който се е  отдалечил?

 В сърцевината на нашето същество съществува пълнота на живота, която иска да тече през нас под  формата на жизненост, любов,хармония, щастие и успех. Защо тогава понякога  не искаме да сме в допир с нея?  

Помислете за следното изображение: Вие стоите отвън в светлия, безоблачен ден и се оплаквате, че не можете да видите слънцето, и изведнъж забелязвате, че всъщност стоите под чадъра срещу слънце. И ако толкова малко нещо като чадъра може да блокира великолепието на слънцето, то  колко лесно е за нашите  страхове, съмнения, както и чувството на малоценност да блокират връзката с нашия източник?! Но точно както слънцето продължава да свети  дори и зад появяващите се облаци, така и Бог, който е във всеки от нас, е готов да общува с нас и в най-голямото ни отчаяние.  

Как да позволим на потока на живителните сили отново да движат живота ни? Първо, ние трябва наистина да  желаем да общуваме с Бог  и с вътрешното ни „аз” и  да отделяме време всеки ден, за  да го правим.След това – да утихнем. И да започнем  да слушаме.Скоро ще чуем вътрешния глас, който в началото може да е твърде слаб.

 Гласът на Бог търпеливо чака, за да го чуем  и приемем. Той тихо, но упорито чука на вратата на нашето съзнание. Отворете тази врата и вашето  същество ще се изпълни с любов и радост.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz