Дар за Днес - Page 13 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 13 of 111 « 1 2 … 11 12 13 14 15 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 14-08-2014, 11:03 AM |Съобщение 181 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Не мога да го направя". . . - казваме всички ние, когато не искаме да се опитаме. - Eva Lathbury Безотговорното поведение не е непознато за нас.Пасивността също ни е толкова позната...  В миналото непрекъснато търсехме извинения, защото не можехме и не искахме да поемем отговорност, и за да избегнем обвиненията. Във възстановяването научаваме, че всичко това е било, защото не  сме се чувстваме достойни да използваме своя потенциал, и повече от всичко сме се страхували, че ще се провалим. Нашият страх от провал ни помагаше да бъдембезотговорни. Възможно е все още да се боим, че няма да успеем, но програмата ни предлага противоотрова. Ние не можем да се провалим, ако сме поверили живота и волята си на нашата по-висша сила. Тя винаги ни показва начина, по който да действаме. А нашите спътници - приятели от Общността, непрекъснато ни предават послания,  с които осветяват пътя ни. Аз избрах възстановяването. Вече казах: „ Мога” и ще отпразнувам факта, че днес вече нося отговорност за живота и себе си. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 14-08-2014, 11:04 AM

hope Дата: Петък, 15-08-2014, 11:12 AM |Съобщение 182 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В търсене на израстване Ние сме там, където сме, и за това има причина. И докато тази причина продължава, оставаме там, където сме. Ако не сме там, където смятаме че трябва да бъдем, ще ни помогне работата по програмата. Тя ще ни отведе до мястото, на което копнеем да бъдем с най-дълбоката си същност. Това е израстването ни. Израстването е процес, то изисква много и усилена работа от самите нас. Всъщност трябва да бъдем готови да направим най-простите неща, които новите ни разбирания изискват от нас. Никога не ни се дава повече от това, с което можем да се справим, и любящата помощ е винаги по пътя ни, на наше разположение. Но ние никога не получаваме тази помощ по-рано, а само когато имаме истинска нужда от нея, и изразим желанието да я получим. Дали търся израстването? Висша сила, моля Те да ми помогнеш да израствам и да бъда готов ден след ден да правя простите неща, които ме водят до големи промени. Съобщението поправено от hope - Петък, 15-08-2014, 11:15 AM

hope Дата: Събота, 16-08-2014, 8:48 AM |Съобщение 183 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ограниченията са в самите нас „Най-големите ми ограничения” – сподели един от членовете на сбирка, - „ са в съзнанието ми. Докато не попаднах тук, дори не бях наясно, че много от негативните обстоятелства в живота ми са пряк резултат от моите изкривени нагласи.” ” Самият аз си причиних много и ненужно нещастие, като мислех, че е моя отговорност да управлявам и насочвам живота на другите хора. Аз вярвах, че когато отговарям за тях, го правя, за да бъдат щастливи и сигурни те. Така че непрекъснато поставях нуждите на всички останали на първо място, а същевременно нямах представа кой съм и какво ми е необходимо за собственото ми щастие и комфорт. Това беше изтощително и безумно - да се опитвам да предполагам за и вместо всеки друг. Освен това, по този начин не давах възможност - и на самия мен, и на другите да мислят, чувстват и да действат за себе си. Днес няма да управлявам или насочвам живота на други хора, нито ще очаквам друго човешко същество да запълни вътрешната ми празнота. Имам достойнство, имам правото и отговорността да живея собствения си живот, точно както и другите имат своите. Ще намеря моите собствени източници на комфорт, радост и мир, без значение на това което другите правят с живота си и което е техен свободен избор. Съобщението поправено от hope - Събота, 16-08-2014, 8:49 AM

hope Дата: Неделя, 17-08-2014, 8:32 AM |Съобщение 184 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-доброто за всеки от нас Най-доброто нещо за нас, което трябва да практикуваме в нашата 12 Стъпкова програма, е да бъдем честни за това как действаме и мислим. Трябва да вярваме в това. Ние не можем да мислим за и вместо другите, и те немогат да мислят за и вместо нас. Приятелите могат да ни споделят уроците, които са научили от своите преживявания. Ако тези уроци съответстват на преживяваното от нас, ние можем да ги използваме, за да ни помогнат  - и на нас, и на нашето мислене. Неслучайно често чуваме фразата: "Вземи това, което ти трябва, и остави останалото." Колкото и добри да са нашите идеи за нас, ние не бивада ги налагаме на другите. Можем само да им ги предложим. И няма да бъдем верни на себе си, ако сляпо приемаме идеите на други хора. Ние никога не знаем какво можем да направим, докато не се опитаме, и не можем да бъдем сигурни кои идеи са най-добри за нас, докато ние ги тестваме. Дали вярвам и следвам нещата, които са най-добри за мен - в моето възстановяване? Съобщението поправено от hope - Неделя, 17-08-2014, 8:34 AM

hope Дата: Понеделник, 18-08-2014, 11:45 AM |Съобщение 185 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Oтговорен съм за  себе си, за моето  възстановяване, за благосъстоянието си, за моето щастие.  Всички тези неща, в крайна сметка, са моя  собствена отговорност.  --Анонимен Нашата Висшата Сила  не предявява претенции към собствената ни воля. Тя е свободна – в крайна  сметка можем да изберем да не  носим лична отговорност, и така да направим  себе си по-нещастни, като достигнем нови нива на отчаяние и депресия. Но можем да изберем да се възползваме от всяка възможност за по-добър живот. Ние сме отговорни.  Когато бяхме нови в програмата, когато  току-що бяхме започнали живот съобразно нея,  принципно бяхме много объркани. Тогава (и не само тогава!) ние приветствахме всяка една подкрепа. Много от нас почти бяхме погубили живота си, и  свободата която  ни се предлагаше, беше друг, нов модел на живот, който не знаехме  как да живеем. Но постепенно се научихме да  поставяме в действие това, на което се учехме. Ние сме отговорни за това какъв живот да  живеем.   Нашите спонсори ни  дават полезни съвети и инструкции. Можем да изберем да се вслушаме в  съветите им, или не. Ние сме отговорни.   Въпреки, че винаги ще бъдем зависими от Бог за нашата сила, от нас зависи дали ще се молим на Бог за тази сила и дали ще извършим необходимата работа, за да я получим.  Ние сме отговорни.   Днес ще помня, чемоята  Висша сила ми е дала свободната воля да приема или  да отхвърля отговорността за себе си. Ще помня и че животът ми става  по-добър, когато действам отговорно.

hope Дата: Вторник, 19-08-2014, 9:26 AM |Съобщение 186 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за Деня  Поглеждайки назад,осъзнавам каква голяма част от живота си съм прекарал, мислейки за  грешките на другите. Това ми осигуряваше огромно самодоволство, но  сега разбирам колко коварно, и всъщност извратено е било това. В крайна  сметка, ефектът от съсредоточаването ми над чуждите  грешки, беше осигуряването на комфорт за собствените ми грешки и недостатъци. Дали все  още соча с пръст  другите и по този начин се самозаблуждавам, като пренебрегвам собствените си недостатъци?  Днес се моля:  Моля се да разбера, че като  се занимавам с грешките на другите, спускам димна завеса, която да ме предпази от честния поглед към собствените ми недостатъци, както и че това е начин да „напомпам”  собственото  си его. Моля се да спра да съдя другите. Моля се да осъзная, че моята  работа се свежда до честното вглеждане единствено в мен самия.  Днес ще помня:  Да осъждам и обвинявам другите е като да играя на руска  рулетка.

hope Дата: Сряда, 20-08-2014, 10:27 AM |Съобщение 187 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Направихме дълбок и безстрашен морален анализ  на самите себе си.  -  Стъпка Четвърта  Ние избягваме Четвърта стъпка. Ние я отлагаме. Ние се страхуваме от това, което ще намерим вътре в нас. Може  да разберем, че сме зли, гневни, егоистични, и се страхуваме от това. Може  да видим колко зле сме действали спрямо другите исебе си. Имали сме сила предимно да нараняваме, и сме я използвали. Ние всички имаме тези черти вътре в нас. Но ние също така разполагаме с любов, доверие, вяра и надежда. Обичаме изкуството,  музиката, природата, или спорта. Разполагаме  със силата да здравеем, която също можем да използваме. Четвърта стъпка ни помага да узнаем  нашата вътрешна сила. И след като научим в какво е  собствената ни сила, можем да я използвате внимателно, по предназначение, и  да творим добро.             Молитва за деня: Висша сила, помогни ми даизползвам доброто в мен, и да изпълнявам Твоята воля. Нека Твоята воля работи  чрез мен. Действие за деня: Днес ще наблюдавам моите действия и думи. Ще наблюдавам как те засягат  другите. Ще говоря за това с моя спонсор.

hope Дата: Събота, 23-08-2014, 11:16 AM |Съобщение 188 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Уязвимост Някои от нас може да са взели решение, че повече няма да позволят на нищо и никого да ни нарани. Ние може автоматично да се опитваме да „ замразяваме “ чувствата си, когато се сблъскваме с емоционална болка. Или може да прекратим отношение още при първия път, когато се почувстваме наранени. Болезнените чувства са част от живота, от отношенията, от възстановяването. Разбираемо е, че ние не искаме да чувстваме повече болка. Много от нас  може да са се чувствали претоварени и смачкани от болката, която са изпитвали. Ние може да не сме знаели как да се справим с болката или как да се грижим за себе си. Това беше вчера. Днес бива да бъдем толкова уплашени от болката. Тя не бива да ни смазва. Възстановявайки се, ние ставаме достатъчно силни да се справяме с нараняващите ни чувства. Възможно е нашата болка да ни показва, че сме поели в грешна посока и че трябва да я сменим, да променим нещо в себе си, може да е предизвикана от самия процес на оздравяване и духовно израстване. Няма нищо лошо в това да чувстваме болка, няма нищо лошо в това да плачем, няма нищо лошо в това да я лекуваме. Нашето желание и способността да чувстваме радостта в крайна сметка стават по-силни след като разберем болката. Възстановяването не означава живот без болка, то означава да можем да се грижим за себе си , когато изпитваме болка. Днес няма да обвинявам тези, които ми причиняват болка. Ще почувствам и изживея всички мои емоции и ще поема отговорност за тях. Ще приема и болката, и радостта в живота.

hope Дата: Неделя, 24-08-2014, 9:46 AM |Съобщение 189 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за Деня Какво е определението за смирение? "Идеалното смирение” – пише съоснователят на АА Бил У. – „ би било състоянието на пълна свобода от самия мен; свобода от твърденията, че недостатъците на характера ми са огромно бреме за мен. Идеалното смирение би била пълната готовност на всяко място и по всяко време да търся и изпълнявам волята на Бог". Дали се стремя към смирение? Днес се моля: Нека Бог ми помогне, за да разширя моето тълкуване за смирението – то да не се свежда до унизителното раболепие или страхопочитание към величието на другите. Нека моето смирение означава свобода от самия мен - свободата, която може да дойде само чрез поверяването ми на Божията воля. Моля се да усетя всемогъществото на Бог, което е едновременно и скромно, и вълнуващо. Моля се да бъде готов да изпълня Божията воля за мен. Днес ще помня: Смирението е свобода. Съобщението поправено от hope - Неделя, 24-08-2014, 9:47 AM

hope Дата: Понеделник, 25-08-2014, 10:21 AM |Съобщение 190 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самонадеяността подхранва  старото поведение и поражда ненужни проблеми  Обещанията,предложени в Голямата Книга, ясно показват, че ако искаме наградите, които гарантира програмата за възстановяване, имаме да вършим работа. Ако сме самонадеяни и не се възползваме от инструментите, които ни дава програмата, не бихме могли да се придвижваме напред. Напротив, ще си отворим вратата, но за отстъплението. И не след дълго ще се върнем към старата си игра на манипулации, а животът ни отново ще се изпълни с напрежение.  Имапрости антидоти за самонадеяността. Благодарността е един от тях. Всяка сутринможем да отделим малко време, за  да оценим всичко добро в живота ни. Друга силна противоотрова е отделянето на време, в което да се свържем съзнателно с нашата Висша сила. Бог е винаги на разположение, за да ни помогне; ние просто трябва да отворим вратата. Споделянето с другите е може би най-мощната противоотрова, защото тя помага най-малко на двама души – на споделящия и на слушателя, който чува споделената история.  Дванадесет- стъпковата програма превръща всеки един от нас в пратеник на Бог. Когато се изолираме, забравяйки за ролята ни в тази картина, ние си връщаме старите нагласи и поведения. Ненапразно ни се казва, че трябва да бъдем старателни в усилията си по програмата. В замяна това ни носи множество и все безценни дарове.  Днесще се постарая да не бъда самонадеян, нито безучастен към другите в живота ми. Ще бъда признателен на Бог за всичко, което правя.

hope Дата: Вторник, 26-08-2014, 10:04 AM |Съобщение 191 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Често прекарвах живота си в опити да отговарям на очакванията на другите за мен, но не успявах. Да не им се харесвам ми се струваше проява на егоизъм. - JoAnn Reed Ние можем да се чувстваме обременени, ограничени и смазани от очакванията, дори когато те са нашите собствени. По-често, обаче, проблемът започва извън нас. Преди да се присъединим към програмата, лесно попадахме в капана на очакванията на други хора, защото не знаехме кои сме в действителност. Сега сме в процес на възстановяване, а Четвърта стъпка ни предлага възможност да се опознаем и се разберем по-добре, което от своя страна ни помага да определим собствените си ценности и цели. Вече не се налага целите на някой друг да вкарват вината ни в действие. Запознаването с истинската свобода от очакванията на другите е дву-етапен процес. Първо трябва да видим ясно кои очаквания са наши, и кои принадлежат на някой друг. След това трябва да се обърнем към своята Висша сила за помощ при изпълнението на нашите собствени, само нашите собствени очаквания. Преди да предприема действия, днес ще се уверя, че не изпълнявам очакванията на някой друг. Бог ще ми помогне за тази задача. Съобщението поправено от hope - Вторник, 26-08-2014, 10:06 AM

hope Дата: Сряда, 27-08-2014, 4:40 PM |Съобщение 192 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-важната крачка е да започнеш. За да направим нещо – каквото и да било, първото най-важно и същевременно най-просто нещо, е да го започнем. Ние трябва да можем да да виждаме по-добре новите възможности, разгръщащи се пред нас. Да започнем да ги използваме, за да правим и да създаваме нещата за нас. Най-важната крачка винаги е да започнем. В повечето случаи, за да използваме новите възможности, които ни се дават, се налага предимно да действаме. Ако поемем риска на първото стъпало и го изкачим с отворени очи, ще можем да видим и следващото стъпало. Твърде многото планиране, твърде многото предпазливост или плашливост могат да блокират действията ни. Възможно е да се чувстваме въвлечени в модела на нашите партньори, близки и приятели. Възможно е дори да се чувстваме безнадеждни. Тогава, вместо да обмисляме прекалено дълго, ние бихме могли да предприемем действия, да направим нещо, дори да е едно – за което знаем, че са правили хората, чийто опит искаме да следваме. За да бъдем в състояние да поемем риска на първата стъпка, ние можем винаги да потърсим помощта на нашата Висша Сила. Когато ги предприемаме с надежда и доверие, - стъпка по стъпка, всяка една от тях ни дава познанието и силата, които водят към следващата стъпка. Всеки ден можем да изберем да направим нещо ново и полезно.Ако се доверяваме достаъчно на Висшия разум, а не на собствения си, ние нямаме нужда да знаем къде ще ни отведе той. Просто трябва да опитаме - да започнем. Съобщението поправено от hope - Сряда, 27-08-2014, 4:42 PM

hope Дата: Четвъртък, 28-08-2014, 1:12 PM |Съобщение 193 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страхът да даваме  Обикновено страхът от  отхвърляне е този, който ни кара да се страхуваме да даваме от себе си. Човекът, който не  е  склонен да сподели на сбирка, вероятно  прави това заради този страх. Защото да споделим, означава да разкрием кои сме и къде сме. И ако примерно се чувстваме незначими, не искаме да  покажем тази своя въображаема незначимост пред другите хора.  Ако нашата представа за самите нас е твърде велика и напомпана, едвали ще  можем да се издигнем до нея реално. Очакването за съвършенство ни създава безсилие и страх, тъй като дълбоко в себе си знаем, че нашия имидж е далеч от съвършенството.  Със смирението идва желанието да  даваме това, което имаме и това,  което сме в момента, без да чакаме да станем по-красноречиви или по-завършени. Това, което трябва да споделим, е това, което някой друг има нужда да получи. Когато се съсредоточаваме повече върху  нуждите на другите и по-малко върху въображаемата представа за себе си, което всъщност е нашето его, се научаваме да преодоляваме страха да даваме.   Днес се моля да не се страхувам да давам.

hope Дата: Петък, 29-08-2014, 10:18 AM |Съобщение 194 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Който не може да прости на другите, разрушава моста, по който самият той трябва да мине; всеки човек има нужда да му бъде простено. - Томас Фулър  Ние често се страхуваме  дапрощаваме на тези,които са ни наранили, защото вярваме, че по този начин одобряваме това, което са направили. Но това не е вярно. Когато прощаваме, ние казваме:"Аз ти прощавам,отказвам се от всякакви  претенции за отмъщение, ти вече не си мивраг."  Човешките взаимоотношения не са само черни  или бели. Възможно е да простим на определени хора, но все още да не искаме да прекарваме времето си с тях. Прошката е за самите нас. Тя е прочистване на сърцето. Тя ни помага да се чувстваме добре, да се избавим от гнева и горчивината и да погледнем към живота  си и всички в него с опрощаващи – затова и светли, добри, любящи очи.  Днес се моля да простя - мълчаливо или на глас, - на някой, който ме е наранил.

hope Дата: Събота, 30-08-2014, 11:47 AM |Съобщение 195 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честният човек е може би най-благородното дело на Бог. --Alexander Pope  Стъпка Пета казва: "Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на своите грешки." Когато правим тази стъпка, човекът, пред който признаваме грешките си, не бяга от нас, не ни отхвърля. Този човек остава с нас. Казва ни, че те са съвсем човешки грешки, така както и ние самите сме просто човешки, а не някакви съвършени същества. Работата ни по Пета стъпка ни помага и да видим, че сега, когато сме трезви, можем да се променяме към по-добро.  Най-важната част от Пета стъпка е да бъдем напълно честни за себе си. Отношенията ни - с по-висша сила, със самите себе си, а и с другите, могат да бъдат построени, ако сме напълно, до болка честни. Ние се изправяме пред истината. И разбираме, че никога не бива, а и не се налага да лъжем.  Молитва за днес:  Висша сила, знам, че нито една Пета стъпка не може да бъде изработена перфектно. Затова Те моля да ми дариш сили, за да бъда възможно най- честен.  Действие за деня:  Ако съм избягвал да направя нещо по Пета стъпка, днес ще говоря за това с моя спонсор. Съобщението поправено от hope - Събота, 30-08-2014, 11:55 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 13 of 111 « 1 2 … 11 12 13 14 15 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: