Дар за Днес - Page 15 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 15 of 111 « 1 2 … 13 14 15 16 17 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 15-09-2014, 8:20 AM |Съобщение 211 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато правим за другите хора неща, които самите те трябва да направят за себе си, пречим за взаимното ни израстване. Може би е характерно за човешката ни природа да израстваме и се променяме само когато се налага. Неотслабваща болка може да ни послужи като мотиватор за промяна. Понякога ултиматумите са също ефикасни. Но да се извиняваме заради другите или да поемаме техните отговорности  дори когато това може да е в тяхна полза, е нещо, което не води до собствената ни промяна. В програмата научаваме, че единствените промени, които можем и над които трябва да се фокусираме, са промените които правим в себе си. Една от първите промени, които можем да направим, е да пуснем, да оставим на свобода другите: техните мнения, поведението им, както и техните отговорности. Нуждата те да изпълняват нашите очаквания, е свързана с нашата несигурност, а не тяхната. Всеки път, когато изискваме или поемаме задължения на другите, ние предотвратяваме, пречим на растежа - и на нашия, и на техния. Възможно е намеренията ни да са били добри. Но е вече време да се позволим на останалите да живеят собствения си живот. Това е една от предпоставките да започнем да се грижим за себе си. Днес няма да поема задачата на някой друг. Растежът идва, когато всеки поеме отговорността за себе си.

hope Дата: Вторник, 16-09-2014, 8:59 AM |Съобщение 212 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Анонимността означава и Безкористност Думата анонимност идва от namelessness (безимен, неизвестeн) но за нас - като принцип на новия ни живот, тя има по-голямо значение, защото включва и принципа на безкористност. Когато признаваме безсилието си и факта, че не можем да управляваме собствения си живот, с нашата първа стъпка се придвижваме и към отказа от своеволието си. Колкото по-малко се опитваме да контролираме как да протича живота ни, толкова повече откриваме силата и посоката, които преди му липсваха толкова силно. Но принципът на безкористност прави много повече от това. Той ни кара да се чувстваме по-добре, той ни помага да живеем по-добре. Предишните ни болни идеи - за това как трябва да работи света - започват да избледняват, когато спрем с опитите да налагаме собствената си воля на всички и всичко около нас. И когато се откажем от нашите лични претенции и започнем да признаваме значимостта на опита на другите, започваме да ги уважаваме. Интересите на другите стават толкова важни за нас, колкото и нашите собствени; постепенно започваме да мислим за това, което е най-добре за групата, а не най-доброто за самите нас. Ние започваме да живеем живот, който е повече от собствения ни живот и от това, което сме самите ние. Днес се моля да бъда освободен от моето своеволие. Моля се да живея безкористно.

hope Дата: Сряда, 17-09-2014, 8:57 AM |Съобщение 213 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато бързаш да критикуваш другия, погледни в себе си!  Нашите отрицателни отсъждания спрямо другите много често ни информират за собствените ни недостатъци. С други думи, това, което не ни харесва в другите, често е нещо, което не понасяме в себе си. Много по-добре би било, вместо да критикуваме чуждо отблъскващо поведение, да търсим решението вътре в нас - в собствените ни черти и нагласи. Желанието да критикуваме, да се произнасяме и съдим, ни предлага едно отлично огледало за това кои сме наистина. И изображението, което виждаме в това огледало, може да насочи движенията ни към превръщането ни в здрави и щастливи хора. Възможно е това, на което нашите негативни реакции са в състояние да ни научат, да не ни прави радостни, но ние трябва да сме готови да се учим от тях. Все пак е чудесно да знаем, че всеки момент на омраза всъщност ни предлага положителна възможност за промяна. Човешко е да открием, че сме виновни, но подобно усещане не бива да бъде преодолявано със срам. Човешко е и да не одобряваме поведение на другите, но с това не бива да ги караме да се чувстват виновни, нито да се срамуват. Във всички случаи, когато бързаме да критикуваме другия, ние възпрепятстваме своето личностно израстване и това не би могло да ни донесе истинска радост. Напротив, така само се отдалечаваме от този, който сме призовани да бъдем. Днес ще погледна отвъд грешките на другите, ще разпозная и призная моите собствени.

hope Дата: Четвъртък, 18-09-2014, 10:28 AM |Съобщение 214 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има дни, когато чувствам, че губя търпение за начина, по който протича животът ми. - Anonymous Може би защото емоционално ни оздравяване не е достатъчно бързо, често се чувстваме ядосани или разочаровани. Възможно е финансовите проблеми или работата да ни носят неудовлетворение. Възможно е грижите към децата или родителите все още да са твърде изморителни. Или по-вероятното - не можем да намерим нужното време за себе си.  Затова трябва да практикуваме търпение. Всеки ден.  Понякога най-трудното нещо, което трябва да направим, е да не правим нищо - да изчакаме събитията, да им позволим  да се разгърнат в собственото им време. Можем да се учим на едно от най-важните за нас умения - да спрем да изискваме и насилваме нещата да се случват. Не можем да контролираме всичко в живота, но можем да спрем с опитите си да контролираме. Нито можем, нито е необходимо да постигнем всички свои цели в един ден, или дори в един месец. Като зависими, много от нас често изпадаме в депресии. Когато се чувстваме депресирани,  може да се изкушим да се изолираме. А е възможно и депресията да се превърне в отчаяние. Не бива да позволяваме на депресията да ни отведе обратно към употребата. Вместо това, се опитваме да стъпим здраво в живота – тогава сбирките, контактите със спонсора са най-важните. Споделянето на чувствата помежду ни показва, че не сме единствените, които изпадат в депресия, докато се възстановяват. Работата с новодошли на сбирките може да направи чудеса за нашето собствено състояние. И най-важното - молитвата и медитацията могат да ни помогнат да се докоснем до силата, така необходима ни при депресия. Ние практикуваме приемане и не забравяме, че чувството за депресия, несъмнено ще изчезне с времето. Вместо да се борим с чувствата си, ние ги приемаме и търсим силата, за да преминем през тях. Колкото и трудно да ми изглежда, днес ще се опитам да бъда търпелив човек.

hope Дата: Петък, 19-09-2014, 9:26 AM |Съобщение 215 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благодарност  В активната си зависимост бяхме вечно неудовлетворени, недоволни и неблагодарни. Не виждахме причини, поради които да благодарим; не можехме да надмогнем гордостта си, за да го правим. Или пък се плашехме и срамувахме, за да кажем простичкото „Благодаря!”,  дори когато искахме. Във възстановяването започваме да практикуваме благодарността, и виждаме какво щастие и удовлетворение ни носи това. За да живеем живота с благодарност, е нужно да отворим очите си за безбройните начини, по които получаваме подкрепа от света около нас. Такъв живот означава по -малко място за нашето страдание, защото вниманието ни е по-често заето с това да забелязваме всичко, с което сме дарявани. Означава да си даваме сметка за малките и големи чудеса, с които се сдобиваме по целия път на възстановяването си. Означава да помним къде бяхме в началото, а след това да виждаме как постепенно се помиряваме с хората и с нещата – дори и да сме се чувствали наранени от тях. Благодарни сме, че имаме своята група, разбиращите ни приятели. Без тях все още щяхме да плуваме в морето от отчаяние, сами,  без цел и посока, без надежда. Благодарни сме, че не ни се налага да се тревожим за утрешния ден, защото ако живеем добре днес, утре със сигурност ще можем да се погрижим добре за себе си.  Благодарни сме за новия си живот, който ни дава нашето възстановяване, и в който новите ни сили нарастват независимо от старите ни слабости, от тяхното преодоляване, от нашия опит. Когато сме изпълнени с благодарност, не оставяме в себе си място за гняв, завист, страх или омраза. Нито пък има място за гордостта ни, тъй като когато сме благодарни, сме изпълнени със смирение. Да бъдем изпълнени с благодарност е начин на живот, който ни кара да изпитваме радост и удовлетворение. Днес ще изброя нещата, на които съм благодарен откакто избрах възстановяването. Ако не съм ги вписал в тетрадката си с благодарности, ще го направя.

hope Дата: Събота, 20-09-2014, 8:55 AM |Съобщение 216 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние сме тези, които мислим, че сме Как мислим за себе си - това оказва влияние върху нещата, които правим. Ако решим, че не сме толкова стойностни или пък способни в сравнение с други, защото сме болни, няма да можем да реализираме потенциала, който имаме. Ако решим, че болестта ни ще консумира всяка наша мисъл или всяко действие през останалата част от живота ни, тя вероятно ще го направи. Ако решим, че винаги ще бъдем жертви и че животът няма да ни донесе нищо друго освен нещастие, тогава животът ни просто ще тръгне в такава посока. От друга страна, ако започнем да вярваме в положителните неща за себе си, в крайна сметка и перспективата в живота ни ще стане положителна. Когато вярваме, че сме обичащи, ще можем да се справим с нашата болест, защото ще сме убедени че само заради нея не струваме по-малко от друг; че болестта ни е превърнала в това, което сме, но не може да ни попречи да станем тези, които искаме да бъдем. Можем да променим това което сме, като променяме онова, което вярваме че трябва да бъдем. Дали днес ще мога да си напомням моите способности, моите избори и моите възможности? Мисъл за деня: Моята нагласа и гледна точка могат да направят живота ми по-позитивен и радостен.

hope Дата: Неделя, 21-09-2014, 9:53 AM |Съобщение 217 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Позволете на затаените обиди да си отидат Затаените обиди са подли, хитри и коварни. Те могат да ни убедят, че са основателни. Те, както и негодуванията изобщо, могат да изсушат сърцата ни. Могат да саботират нашето щастие. Могат да саботират любовта. С повечето от нас,  в някакъв момент от живота ни , са се отнасяли несправедливо. Почти всички храним в себе си поне една обида, която отказваме или не искаме да простим. Повечето от нас знаят някой, който се оплаква от несправедливост, която сме извършили спрямо него (или нея). Животът може да бъде много благодатна почва за затаените обиди, ако го позволим. "Да, но този път наистина бях ощетен", се оплакваме ние. Може би сме били. Но затаяването и храненето на обидата не е решение. Ако беше, нашия списък със затаени обиди щеше да прилича на телефонния указател на Лос Анжелис. Това, което трябва да направим – решението, е да се справяме с чувствата си, свързани със затаените обиди. Да научим какъв урок има в тях. След това да позволим на тези чувства да си отидат. Затаените обиди могат да бъдат начин на поведение, но обикновено той е средство за оцеляване в живота. Те са форма на отмъщение. Проблемът е в това, че без значение спрямо кого недоволстваме, гневът в крайна сметка е насочен срещу самите нас. Отделете малко време. Потърсете в сърцето си. Не сте ли подмамвали себе си  - да затаите някаква обида в себе си? Ако е така, просто я пуснете да си отиде. Днес се моля за смирение, което идва с приемането.

hope Дата: Вторник, 23-09-2014, 10:32 AM |Съобщение 218 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Готовност В стъпка Трета се говори за готовност. Готовността е тази, която поставя нашите сърца и души в правилната ръка. Тази на Бог, какъвто Го разбираме. Готовността сама по себе си не може да ни отърве от страховете ни, но тя ни помага да намерим смелостта да работим над тях. Готовността не ни дава знанията, за да решим даден проблем, но може да ни даде нужната енергия, с която да напуснем своята изолация и да търсим други, които вече разполагат със знанието. Готовността не отпраща надалеч его-то ни; тя просто ни показва алтернатива на егото. Готовността е гласът на нашата Висша сила, която казва: "Аз вярвам в теб и искам и ти да направиш същото." Готовността е онова семенце, което иска да пробие почвата, за да види светлината на деня; за да бъде това, което е предназначено да бъде.  Молитва за Деня:  Моля се за готовността да направя следващото правилно нещо. Моля се да търся кураж, знания и подкрепата на другите, както и насоките на моята Висша сила.  Днешното ми действие:   Ще работя над себе си, за да забележа как готовността стои зад всичките ми действия. Днес ще работя върху  готовността да участвам в собствения си живот и в собственото ми възстановяване.

hope Дата: Сряда, 24-09-2014, 9:15 AM |Съобщение 219 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог не изисква нищо oт нас, ние трябва само да Му се доверим Вероятно никога досега не сме търсили вярата. Ние търсехме успеха – той беше важният за нас. Да бъдем успешни за повечето от нас означаваше осъществяването на достойни цели и получаването на заслужена похвала. Ние дори считахме, че да се разчита на вярата е нещо напразно и глупаво. За щастие и това, както и много от възгледите ни за живота, се променят след присъединяването ни към програмата за възстановяване. В Стъпка трета научаваме, че Бог иска от нас да имаме вяра. Ние започваме да разбираме, че в действителност, когато живеем така като че ли имаме вяра, започваме да я чувстваме. Разбирането, че трябва да оставим очакванията си на грижата на Бог е нещо, което коренно ни променя и благодарение на което започваме да възприемаме обстоятелствата в живота спокойно, а не като заплаха. Практикуването на вярата обещава, че ще започнем да се чувстваме успешни, защото поверявайки на Бог и волята, и живота си, ние най-после намираме своя душевен мир. Да вярваме в Бог, наистина да Му вярваме, може да бъде най-големият успех на нашия живот. Красотата на Третата стъпка е във вземането на решението да поверим нашите воля и живот на грижите на Бог. Това е едно решение. Действието идва от Бог. От нас не се изисква да правим каквото и да било, за да спечелим милостта на Бог. Всъщност тя не се печели. Тя е благодат и тя става наша, когато ние й позволим да дойде при нас. Да се доверим на любовта на Бог към нас е всичко, което е необходимо. Докато знам, че животът ми е в Божиите ръце, ще бъда в мир. Съобщението поправено от hope - Сряда, 24-09-2014, 9:17 AM

hope Дата: Четвъртък, 25-09-2014, 5:07 AM |Съобщение 220 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Направете място за Бог, за да може да ви помага. - Ernie K Човешко е да бъдем разочаровани, когато не получим това, което искаме. Но когато се вгледаме в причината на нашите разочарования, разбираме, че не сме намерили исканото от нас, защото сме забравили да приемем, че Бог може да има да ни каже нещо по-различно. Много от нас се молят „Да бъде Твоята воля!” , искаме да получим нещо, но често забравяме, че и ако не го получим, това може да е пак по Божията воля. Можем да знаем единствено в настоящия момент. Това е нашият живот - всичко от него. Когато живеем с тревога за бъдещето или разочаровани от вече миналото, ние не оставяме място за сегашния момент. Но когато позволим на Бог да се грижи за бъдещето и живеем по най-добрия начин в настоящето, можем да се чувстваме сигурни и да бъдем готови за по-добрите неща, които ни предстоят. Днес се моля да се доверя на Божията воля за мен.

hope Дата: Петък, 26-09-2014, 8:27 AM |Съобщение 221 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато губим Бог, не е Бог този, който се губи. – Анонимен  От време на време всеки от нас може да попадне в капана, в който се опитваме да правим сделки със Бог. Мислим си „ ако мога да се договоря с Бог, тогава ще мога да контролирам резултата, който иначе само Tой може да определя.” Ние не можем да се договаряме с Бог - не защото Бог е толкова упорит, а защото не се налага да се пазарим с Бог. Доброто, за което се опитваме да се пазарим,  рано или късно ще ни бъде дадено от Бог. Не се налага да се пазарим за благото на другите, защото Бог обича и тези хора и иска само доброто и за тях. И все пак, от време на време, чуваме себе си или другите да казват неща като: "Защо Бог не идва за мен? Правя много добри неща за моите съседи и приятели. Давам доброволния си труд за добри каузи. Но все още се чувствам несигурен и уплашен. Защо Бог не отговаря на моите молитви?” Може би задачата не е в това да смаем Бог с всичките ни усилия, а да слушаме тихо , и да открием, че Неговитя дарове винаги са били на нашата врата, но ние сме били прекалено заети, за да ги вземем от там. Днес ще бъдат отворен за прозренията за Бог според моето разбиране.

hope Дата: Понеделник, 29-09-2014, 1:24 PM |Съобщение 222 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Готовност и Непредубеденост за работа по Стъпките Новодошлият: Тази седмица се включих в две различни сбирки. Бяха в различни части награда, но и двете бяха посветени на Четвъртата стъпка. Непрекъснато чувам, че "няма случайни неща." Означава ли това, че трябва да започна Четвъртата стъпка сега? И как да разбера дали съм готов? Спонсорът: Преди всичко - радвам се да чуя, че посещаваш сбирки по стъпките, бих искал да те насърча да продължиш. Що се отнася до готовността ти – според мен тя вече ти помогна да извървиш толкова много път, тя ще продължи да бъде ключът и за по-нататък. Когато ми предстои да работя по следваща стъпка, намирам за полезно да се запитам дали съм преминал предходните стъпки, и то не само задълбочено, но и с отворено сърце. Връщам се към Стъпка Първа, и си припомням защо съм поел по този път -на възстановяването; кое е най-важното: защото зависимостта ми ме бе тласнала до духовна пропаст, в която не искам отново да пропадна. Прегледът на Втора стъпка ми напомня, че вече не съм сам, че вече имам вяра, и че ще ми се даде всичко, което ми е необходимо, за да се превърна отново в едно цялостно и свободно същество. Стъпка трета ми напомня, че съм взел решение: да се откажа да бъда Бог ида поверя и живота, и волята си на моята Висша сила – на нейните любящи грижи. Готов съм да направя необходимото за възстановяването ми и да се доверя на процеса. Припомням си, че трябва да върша само моята част, както и че напредъкът във възстановяването не зависи изцяло от мен. Моята Висша сила ще свърши останалото. Когато достигна до Четвърта стъпка, аз вярвам, че в процеса на описване на събитията от активната ми зависимост, Тя ще се грижи за мене. Днес се моля да бъда непредубеден и готов за следващата спирка в моето възстановяване. Ще се доверя, че не съм сам. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 29-09-2014, 1:27 PM

hope Дата: Вторник, 30-09-2014, 9:39 AM |Съобщение 223 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Всеки от нас, който се присъедини към 12-стъпковата програма и има желание да остане в нея, без да осъзнава, прави началото на Трета стъпка. Не е ли вярно, че по всички въпроси, свързани със зависимостта, решаваме да поверим живота си на грижите, защитата и насоките на Програмата? Така че, вече сме постигнали готовност да се откажем от собствената си воля и собствените си идеи за зависимостта, и решимост да изберем тези, предложени от Програмата. Ако това не е поверяване на волята и живота ни на новооткритото „Провидение”, тогава какво е?  Дали постигам духовно пробуждане като резултат от работата ми по 12–те Стъпки? Днес се моля: Моля се за съсредоточен в Бог живот. Благодаря на Бог за духовното пробуждане, което почувствах, след като Му поверих живота си. Нека думите "духовно пробуждане" бъдат диря за останалите – указание, че във всеки човек съществува духовна сила. Тя трябва просто да бъде открита и пробудена.

hope Дата: Сряда, 01-10-2014, 9:24 AM |Съобщение 224 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В свят на хора не може да има такова нещо като "най-добрите“. --Hosea Bellou Ние живеем в общество, управлявано от концепцията за конкуренция."Ние сме номер едно" проглушава ушите ни ежедневно, чрез рекламни и спортни събития. Посланието, което ни се изпраща по този начин, е, че ние трябва да бъдем „по-добри“, или че трябва да имаме нещо „повече“, ако притежаваме някакво чувство на гордост. Единствената друга опция е провалът. Но човешкото поведение не може да бъде преценявано или оценявано съобразно каквито и да било системи за рейтинг. Как е възможно – когато и да било, при каквито и да било обстоятелства, да  определим кой е най-добрият слушател, кой е най-мъдър или най-състрадателен?  Във всеки даден момент това, което е най-доброто за нас, може да не е най-доброто за някой друг.  Една простичка дума, която ни докосва право в сърцето, е най-добрата дума. Ако се чувстваме зле, и някой, който едва познаваме, ни кимне и се усмихне дори от другия край на стаята, тази усмивката ще бъде най-добрата за нас, тук и сега.  Протегнатата ръка, кратките думи на насърчение по време на нашите сбирки, едва ли някога ще бъдат обявени за „Номер Едно“ по телевизията; едва ли ще попаднат в Книги за похвали като най-добрата подкрепа получавана от друг, но за нас – възстановяващите се, това е най-доброто. Аз съм заобиколен от множество благословии. Те ми дават всичко, което ми е нужно; трябва само да ги приема.

hope Дата: Четвъртък, 02-10-2014, 11:20 AM |Съобщение 225 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Провалът е отношение, нагласа. --Susan B. Anthony Провалът е отношение. Ако в нас има отношение за провал, не можем да постигнем исканото; с него можем само да се нараним. И ако не  внимаваме, то може да се превърне в наш начин на живот. Така че, когато се чувстваме като неуспели, провалили се, е по-добре да обърнем внимание на своите нагласи. Нагласата за провал често идва от факта, че допускаме грешки. Като човешки същества ние винаги можем да сгрешим. Но можем да се научим да гледаме на  грешките си като на уроци. Това превръща грешките ни в печалби, а не неуспехи.  Понякога се опитваме да правим неща, които просто не може да бъдат направени. Когато например се опитваме да контролираме другите, ние всъщност се опитваме да се провалим, и обикновено се проваляме. Когато действаме все едно знаем всичко, ние пак ще се провалим. Ако се опитаме да действаме като Бог, провалът ни е неизбежен. Ние не можем да контролираме другите. Не можем да знаем всичко. Ние не сме Бог. Ние сме хора. Ако действаме като хора, човешки, ние печелим. Молитва за Деня: Висша сила, помогни ми да се уча от моите нагласи и отношения. Какъвто и да е резултатът, помогни ми да се поуча от него. Действие за Деня: Да се изправя срещу миналите си "провали" е първата стъпка да се уча от тях. Ще говоря с моя спонсор за мой минал неуспех и за доброто, дошло от него.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 15 of 111 « 1 2 … 13 14 15 16 17 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: