Дар за Днес - Page 16 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 16 of 111 « 1 2 … 14 15 16 17 18 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 03-10-2014, 9:47 AM |Съобщение 226 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирено помолихмe Бог да отстрани нашите недостатъци. - Стъпка седма В Шеста и Седма стъпки на програмата ние ставаме готови да работим за отстраняването на нашите недостатъци - черти, поведение, стари чувства, неразрешени огорчения и онези убеждения, които ни блокират за радостта, за свободата и душевния мир. След това молим Бог да ги отстрани от нас. Изглежда просто, нали!? И то наистина е просто. Не лесно, но просто. Не се налага да контролираме, за да променим себе си. Не се налага и да насилваме промяната. За първи път не трябва да „го направим сами.” Всичко, което трябва да направим, е да се стремим към отношението на готовност и смирение. Всичко, което трябва да направим, е да помолим Бог за това, което искаме и от което се нуждаем, и след това се поверим на Бог - да направи за нас това, което сами не можем ( а и не се налага) да направим за себе си. Не бива да чакаме и гледаме със затаен дъх как и кога ще се променяме. Това не е програма за самопомощ. В тази чудотворна и ефективна програма, която е допринесла за възстановяването и промяната на милиони, ние постигаме промените с работа по стъпките и споделяне с другите. Господи, помогни ми днес да се доверя на възстановяването и на процеса на промените. Помогни ми да се съсредоточа върху нужната ми стъпка. Помогни ми да извърша моята част и да позволя на останалото да се случи.

hope Дата: Събота, 04-10-2014, 8:28 AM |Съобщение 227 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Готовност за извършването на поправки В Осма стъпка всъщност става въпрос за една лечебна промяна. Тази стъпка е за промяна на нашата роля във взаимоотношенията ни; за едно ново наше отношение, което може да доведе до огромно изцеление и на взаимоотношенията ни с другите, и на отношението към самите нас. Тя означава, че трабва да станем готови да се откажем от коравосърдечието и да станем добросърдечни. А липсата на доброжелателност и добросърдечност блокира способността ни да даваме и получаваме любов. В Осма стъпка ние правим списък на всички хора, които сме наранили и ощетили по някакъв начин, и си позволяваме да изпитаме изцеление в отношенията си към тях. Изграждаме към тях отношение на любов. На този етап работата ни не е да започнем да крещим : “Съжалявам! “ Не. Ние правим нашия списък не за се чувстваме виновни, а за да улесним изцелението.  Преди да можем да поправяме реално вредите си, преди да започнем да обмисляме подходящите поправки, ние променяме отношението си. Това е мястото, където започва лечението на взаимоотношенията ни - вътре в нас. И всъщност процесът на възмездяване започва много преди да си отворим устата, за да кажем „съжалявам”. Тази промяна в отношението ни отваря вратата за любовта. Отваря вратата за силата и изцелението на любовта. Дава ни възможност да се освободим от негативните чувства и енергия, да отворим вратата за положителните чувства и енергия. Тази енергия може да се усети навсякъде край нас, и тя започва вътре в нас. Колко често, след като сме били наранени, сме искали съответния човек просто да признае нашата болка, и да каже: “Съжалявам!” или „Извинявай!”? Колко често сме искали просто да бъдем видяни, чути от този, който ни обижда, и  вместо обида да получим любов? Колко често сме копняли поне някой да промени сърцето си, за поне малка доза помирение във важни за нас отношения? Често пъти другите също са ни наранявали. Това не е тайна. Но изцелението започва от нас, вътре в нас. Нашето желание за поправки може ( или пък не може) да бъде полезно за другото лице; той или тя може (или не може) да има желание да приеме поправките ни, или да ги обсъжда с нас. Но ние се изцеляваме. Ние ставаме способни да обичаме . Днес, ако в мен има коравосърдечие, самозащита, вина или горчивина, ще работя за промяната вътре в мен.

hope Дата: Неделя, 05-10-2014, 10:05 AM |Съобщение 228 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Боже, дари ни със смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, със смелостта да променяме нещата които можем,  и с мъдростта да разбираме разликата.  --Молитвата за Смирение  Новодошлият: Какво ще стане, ако този, на когото се опитвам да се реванширам, все още е твърде ядосан, за да приеме извиненията ми, или не иска да има нищо общо с мен?  Спонсорът:  Това е един важен въпрос. Преди да изговарим на глас своите извинения по Стъпки 8 и 9, или ги напишем примерно в писмо, трябва да осъзнаем истински вредата, която сме причинили. И когато поемем отговорността да поправим нещата, с които сме причинили вреда, ние се реваншираме истински; ние сме изпълнили нашата част.  Едно от нещата, върху които ние нямаме контрол, е начинът по който другият човек реагира на нашето поправяне. Той или тя може да се отнесе с разбиране, може да се прояви като любящ и щедър човек. Но може и да не бъде готов да ни прости, дори и ако признаваме вредата, която сме му причинили. Нашият разговор с него може да възроди стария гняв или болка. Възможно е някои хора да мислят, че ние се опитваме да се измъкнем много лесно. Дори самото ни възстановяване може да предизвика възмущение.  С течение на времето, отношението на приятели или роднини към нас може да се промени, но е възможно и  да не се промени.  Ние не можем да принудим другите да ни простят, или да ни поискат обратно в живота си; ние не можем да накараме нещата да се случват както и когато на нас ни се иска.  Днес ще извърша част от предприемането на подходящи действия за поправяне на вредите, които съм причинил на другите; резултатите от тези действия обаче ще поверя на моята Висша сила.

hope Дата: Понеделник, 06-10-2014, 9:24 AM |Съобщение 229 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Лично възмездихме тези хора, където бе възможно, с изключение на случаите, когато това би наранило тях или други хора. - oт Стъпка Девета Когато извършваме своите поправки, трябва да сме наясно с това, за което се извиняваме, и за най-добрият начин по който да кажем, че съжаляваме. Това, което наистина правим с нашите поправки, е поемането на отговорност за поведението ни. Трябва да сме сигурни, че самият процес няма да бъде обречен на провал, или че ще бъде болезнен. Понякога трябва да се извиним директно за конкретно нещо, което сме направили или за нашата част в конкретен проблем. Друг път това, което трябва да направим, е вместо да се извиним, да работим за промяна на поведението ни спрямо определено лице. Има моменти, когато вглеждането в това, което сме направили и извинението за него, могат да направят нещата по-лоши. Ние трябва да се доверим на времето, на интуицията си, на насоките които ни се дават в процеса на поправки. След като станем готови, можем да се отпуснем и да се справим с поправките си по тих и спокоен, последователен и хармоничен начин. Ако чувстваме че нещата не са правилни или подходящи, или усещаме, че това, което се готвим да направим, ще предизвика криза или хаос, трябва да обърнем сериозно внимание на това чувство. Освен това, се нуждаем от непрекъснати разговори със своя спонсор, да се вслушваме в неговите препоръки и предложения. Ние заслужаваме да бъдем в мир със себе си и с другите. Днес ще бъда отворен за всички поправки, които трябва да направя. Ще се вслушвам за божественото напътствие в процеса на поправките, които не са ми ясни. Нека Бог  ми помогне да изоставя страха си от хората и от поемането на отговорност за моето поведение. Моля се да помня, че по този начин не накърнявам самоуважението си, а го увеличавам.

hope Дата: Вторник, 07-10-2014, 9:27 AM |Съобщение 230 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Стараехме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да узнаем Неговата воля за нас и да ни дари със силата да я изпълним. - Стъпка Единадесета  „... се молехме единствено да узнаем Неговата воля за нас и да ни дари със силата да я изпълним” означава, че искаме всеки ден да ни бъде показван Неговият план за нас, за този ден. Ние също така Го молим за силата, от която се нуждаем, за да осъществим замисъла Му за нас. Тези две молби са свързани. Ние не се молим да ни бъде указана волята на други хора за нас. Ние отправяме молитвата към Бог за себе си. След това се довeрваме, че ще ни бъде дадена възможността Божията воля да бъде осъществена посредством нас. Бог никога, никога не иска от нас да правим нещо, на което не сме способни. Той никога не иска от нас да направим неща, които не можем да направим. Ако наистина искаме да направим нещо от Неговия замисъл, то тогава ще ни бъде дадена възможност. Това е най-лесната част от тази програма. Ние никога не трябва да правим повече, отколкото можем, или нещо, което не можем. Ако искаме да се притесняваме и да се сърдим - можем, но не сме длъжни. Това е наш избор. Когато не знаем каква да бъде следващата ни стъпка, Бог знае. Всекидневната ни работа по стъпка Единадесeта ще ни отведе до места, до които никога не бихме пропътували сами. Днес ще се фокусирам над молбата Бог да ми покаже това, което Той иска от мен да направя. И ще помоля Бог за силата да го направя. Боже, помогни ми да пусна да си отидат страхове ми за живота. Помогни ми да вярвам, че когато животът се живее просто и с доверие, може да бъде изтъкана красива мозайка, наречена „живот”.

hope Дата: Сряда, 08-10-2014, 9:27 AM |Съобщение 231 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Подобряване на съзнателния контакт Единадесета стъпка: „Стараехме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде разкрита Неговата воля за нас и за силата да я изпълним.” Ние започваме да създаваме своя по-здравословен начин на живот, необременени от миналото и по-благодарни на настоящето. По пътя се научаваме да се доверяваме на Висшата си сила като на надежден водач, който ни помага да открием и да поддържаме душевния си мир. Стъпка Eдинадесета изисква да продължим да се молим и медитираме, за да подобрим връзката си с Висшата ни Сила. Когато се молим, ние разговаряме с Висшата си сила; когато медитираме, се стараем да я чуваме. Ако имате нужда от конкретни доказателства, че този процес работи, просто се вгледайте в чудесата, които са ви се случили досега. Продължавайте да се доверявате на този процес, като се молите единствено за узнаването на волята на Висшата сила за вас, и за силата да осъществите нейната воля за вас! Действие за деня: Ще прекарам време, в което в тишина да си напиша молитвата по Единадесета Стъпка, като благодаря на Висшата си сила и я помоля да продължи да ми дава насоки. След това ще медитирам и ще се вслушам в това, което Тя има да ми каже. Мисъл за деня: „Като планираме деня си, ние се молим за познаването на Божията воля и за божествените напътствия, с които да можем да вземаме правилните решения. Нашите молитви трябва да бъде неегоистични и полезни за другите.” – Малката червена книга

hope Дата: Четвъртък, 09-10-2014, 10:15 AM |Съобщение 232 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Първоначално, когато приятелите ми в програмата ми казаха за Бог и за кратката молитва „Нека бъде Божията воля”, се ядосах -- Myrna K. Кой, след като реши да се възстановява, продължава съзнателно да играе ролята на Бог, но не го признава? Не и аз. Навярно не и ти. Но много от нас преминават през ужасен период, докато оставят Бог да управлява света. Без значение колко твърдо е решението ни да се откажем, ние продължаваме с опитите си да контролираме неща, които са извън нашия контрол. Това е всъщност да си играем на Бог, и точно това много от нас са правили дълго, много дълго време. Да поемаме ролята на Бог е не само мъчителна работа, това е един отличен начин да съсипем взаимоотношенията си. Хората не обичат да бъдат около кандидат-тленните "богове", чиито глинени крака са твърде видими. И дори намеренията ни да са добри, те не помагат на хората да се чувстват защитени край нас. Да се откажем от ролята на Бог за другите не е лесно. Особено ако не го правим с нужната грижовност. Разбира се, че нас ни е грижа за другите. Но това не трябва да означава, че ние сме отговорни за другите. Ние трябва да им позволим да живеят собствения си живот – да допускат собствените си грешки, да печелят собствените си победи, да поемат отговорност за собствения си живот. Ако не им го позволим, без значение колко добри намерения имаме, бихме допринесли за пораждането на зависимост помежду ни. Ние просто трябва да им поовлим да бъдат себе си.

hope Дата: Петък, 10-10-2014, 10:22 AM |Съобщение 233 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самочувствието идва, когато се отнасяме с уважение към възстановяването си Моят живот не е съвършен. Допускам грешки, понякога се препъвам, друг път падам. Но работата над мене е процес. И когато си спомням този прост факт, мога да работя по-добре над себе си. Лесно е да започнем пътя на промяната. Но понякога сме толкова заети да правим нещата, което трябва, че пропускаме да признаваме усилията, които вече сме положили. Пропускаме уважението към нашето собствено здравеене. Има моменти, когато трябва да си напомням, че трябва да направя за себе си същото, което правя и за другите.  Спомням си, че един ден се чувствах унизително на работа, защото не бях направила възложен ми проект по перфектния начин. Когато казах на колежката си, че се чувствам ужасно от това, и прекарах около десетина минути да се самоупреквам, тя не можеше да повярва, че е възможно някой дотолкова да омаловажава труда си. "Опитай се да бъдеш един от твоите собствени клиенти", - каза тя. – „ Пред него какво би правила – би изтъквала, че това, което му предлагаш е ненужно, или би изтъкнала предимствата му?”. Колко права беше…! Изцелението е упорита работа. То изисква полагането на големи усилия, за да останем на пътя, който ни води към целенасоченото себеоткриване. Изисква се енергия - устойчива енергия – за да бъдем активни участници в създаването на новия ни живот. Оздравителният път изисква смелост, за да позволяваме да изгрява светлината вътре в нас, която толкова сме крили от себе си. Да, нужна е смелост, за да можем да виждаме работата, която трябва да извършим. Но трябва да оценяваме и уважаваме и усилията, която вече сме положили.

hope Дата: Събота, 11-10-2014, 9:46 AM |Съобщение 234 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кога съм манипулативен?  Без разбиране и осъзнаване на истинските ни мотиви, можем лесно да изпаднем в поведение, насочено към манипулиране на другите. Цупенето например е средство да подскажем на другите, че сме недоволни, да ги принуждаваме да се опитат да спечелят нашето одобрение. Ласкателството е фалшив израз на одобрение, което в действителност не изпитваме, но с него насочваме умело другите към ходове, които са добри за нашата собствена цел. Неизразяването на заслужена похвала е средство да потискаме другите, и е нещо, което е по-вероятно да правим, когато всъщност изпитваме завист.  Манипулативното поведение е почти винаги егоистично поведение. Обикновено е фалшиво, и цели да упражняваме натиск върху другите така, че да постигнем „нашия начин“. Това със сигурност е незрял начин за справяне с хората и ситуациите.  Най-добрият начин да избегнем манипулативността е да бъдем себе си винаги, по всяко време. Ние нямаме нито правото, нито способността да контролираме или направляваме другите хора. Най-добрият ни подход  в опитите да повлияем на действията на някой друг, е просто да изложим вижданията си за конкретната ситуация с искреност и честност. Да им покажем истинското си лице; да им разкажем открито собствената си история, или отделните си случаи. Другите трябва да бъдат свободни да действат, свободни да избират, и свободни да вземат своите собствени решения, без манипулативна намеса от наша страна.  Днес ще бъда себе си по всяко време. Няма да приемам фалшиви роли, за да огъна или да наложа на другите собствената ми воля. Манипулативното поведение е контролиращо поведение, което трябва да избягвам.

hope Дата: Неделя, 12-10-2014, 10:05 AM |Съобщение 235 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Можеш да промениш живота само на един човек- твоят. --Ruth Casey Промяна не е лесна, но е абсолютно неизбежна. Ще има врати, които ще се затворят. Ще има бариери, които ще се изпречат. Ще има разочарования, и е възможно те да са дълбоки. Нищо на този свят не остава завинаги същото, и е глупаво да искаме обратното. Израстването ни се придружава с положителни промени; а разбирането, че е и рисковано, и извън нашия контрол да определяме резултата от промяната в поведението или отношенията ни, ще засили нашите собствени възприятия. Ние ще се преместим напред; във всеки случай, животът ни ще бъде повлиян от промените, които всеки един от нас може да направи. Разбира се, само за себе си. Всички сме се страхували от промените, които знаехме, че трябва да направим. Може би дори и сега се страхуваме от някои предстоящи промени. Къде може да ни отведат? Може все още да ни е трудно да приемем, че резултатът  е нещо, което не можем да контролираме. Собствените ни усилия са тези, които зависят от нас. Но за нас е утеха, че положителните промени, които знаем, че са правилни за нас и другите хора в живота ни, никога няма да ни заблудят. В действителност, те са необходими за гладкото ни духовно пътуване. Когато сме обезпокоени от обстоятелства в живота ни, това е знак, че има промяна, която трябва да започнем. Когато погледнем на настоящето си, и след това - към миналото, ще видим, че промените, които са ни изглеждали най-страховити, са повлияли положително върху живота ни по безброй много начини. Днес се моля за смелостта да се променям, като гледам на промените като на необходимост за израстването ми.

hope Дата: Понеделник, 13-10-2014, 9:16 AM |Съобщение 236 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не е толкова важно какво се случва с нас, а как му отговаряме.  Външните събития от живота ни до голяма степен са извън нашия контрол. Ние не избираме своите родители, емоционалната си среда, историческия период в който живеем, типа на своето тяло, или потока от обстоятелства, които оформят нашия опит. Това са дадености. Ние не ги избираме, но можем да изберем как ще им реагираме, и в този избор е нашата лична свобода, но и отговорност. Вместо да се оплакваме колко малко ни е дадено, можем да се концентрираме върху него и да се възползваме възможно най- добре. Това е начин, по който да упражняваме нашата свобода. Когато търсим прозрението и използваме и възможностите си, и недостатъците си за да израстваме духовно, онова, което може да изглежда случайност, приема смисъл и цел. Нашата отговорност е да направим всичко, което можем - с това, което имаме, и където сме. И ние не го правим сами. Разполагаме с помощ при изучаването как най-добре да отговаряме. Имаме група която ни подкрепя, имаме Висша сила, имаме и вътрешна насока, ако се вслушаме за нея. Днес ще помня, че в живота ми не е толкова важно „какво”, а „ как”.

hope Дата: Вторник, 14-10-2014, 10:06 AM |Съобщение 237 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нашият проблем е, че очакваме да се чувстваме сигурни.  Много от нас са имали в миналото кризи и проблеми, но нашите притеснения и тревоги продължават и в настоящето. Ние вярваме, че самата ситуация, в която се намираме, предизвиква страховете ни, и казваме: "Ако нещата бяха различни, щях да се отпусна и нямаше да се безпокоя. " Но дори и когато всичко върви добре, ние все още се безпокоим, че нещо - дори и да не го виждаме -, не е наред. Когато сме потопени в нашите страхове, сме неспособни да се отпуснем и да живеем живота си с радост, а това може да ни отдалечи емоционално дори от нашите близки. Нашият проблем не е, че животът е несигурен – това, разбира се, е така. Нашият проблем е, че ние очакваме да се чувстваме сигурни. Ние изразходваме огромна енергия за постигането на контрол и за да имаме нещата "точно сега", но съвсем естествено се оказваме извън контрол. Тогава започваме да мислим, че нещо не е наред. Вместо всичко това, можем да изберем да поверим нашите страхове на нашата Висша сила. Ние правим това, като говорим за страховете си и предприемаме стъпките, които можем, и доверявайки се на своята Висша сила за резултатите. След това можем отново да постигнем емоционална стабилност в нашите отношения. Днес ще споделя за нещо, от което се страхувам, и ще го предам на моята Висша сила.

hope Дата: Сряда, 15-10-2014, 10:16 AM |Съобщение 238 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки от нас има своя, особена връзка с Бог. - George MacDonald Всеки един от нас вижда и опознава Бог по някакъв специален, уникален начин. Няма двама души, които да виждат и разбират нещата по напълно еднакъв начин. Ето защо нашата програма от 12 Стъпки не е догма. Всеки от нас бива насърчаван да следва духовен път, който изглежда е бил създаден за него. И не е нужно да се притесняваме дали сме на правилния път, защото всеки път води към Бог. Ще ни упрекне ли Бог за начина по който искаме да се свържем с Него, или ще ни отблъсне? Разбира се, че не. Ние сме тези, които трябва да узнаем как да достигнем до Бог, и дали е необходима корекция на курса ни към Него. Всеки от нас разбира Бог по начин, който е индивидуален и личен. В Божията любов има място за всеки един от нас. И от мястото, на което се свързваме с Бог, ние можем да дадем светлина и на други хора - точно както ни беше дадена светлина и на нас. Аз ще култивирам мое, уникално виждане за Бог, така че да мога да донеса светлина и на някой друг.

hope Дата: Четвъртък, 16-10-2014, 8:35 AM |Съобщение 239 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Усъвършенстването е в търсенето и изпълнението на Божията воля. Спонсорите ни казват, че Програмата от 12 стъпки е една проста програма, която ние сме склонни да усложняваме. Ако поразмислим над живота си, най-вероятно ще се съгласим. Защото ще видим как допускаме съмнения, че Бог ще ни укаже как да се справяме с обстоятелствата, пред които се изправяме. Как понякога се движим напред агресивно, вземайки решения, които често не не са в синхрон с Божията воля, и със сигурност не удовлетворяват интересите ни – не и по добър начин. Ще видим как самите ние усложняваме ненужно живота си. Преди да се присъединим към програмата 12 Стъпки, повечето от нас искахме да бъдем перфектни. Ние работехме усилено, но за да успяваме имахме нужда от хвалбите на другите. Тъжно е, защото твърде често разчитахме единствено на себе си, или на хората, от които бяхме зависими. Сега се учим да позволяваме на Бог да ни ръководи. Всеки път, когато изпълняваме Божията воля, ние се усъвършенстваме – това, за което бяхме чакали да ни хвалят толкова дълго време. И разбираме, че с поверяването на Бог избираме много по-прост, лесен начин да живеем. Днес, всеки път, когато възникне въпрос свързан са моя живот, ще практикувам Трета стъпка.

hope Дата: Петък, 17-10-2014, 12:16 PM |Съобщение 240 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Поверяването на Бог трябва да започва винаги, всеки ден, отначало... - C. S. Lewis  Ние често се опитваме да поверим волята и живота си на грижите на Бог, както Го разбираме, но не винаги успяваме. В това няма нищо странно – все пак сме хора, които променяме своя начин на мислене. Стремим се към нови, добри модели. Но понякога забравяме за това и попадаме обратно в старите, разрушителни модели на мислене и настроение. Всичко, което трябва да направим в Трета стъпка, е да вземем решение. Не се налага да извършваме действие. Просто трябва да вземем решение да се откажем от своята воля и да поверим и нея, и живота си на грижата на Бог според собственото ни разбиране. Когато го вземем, често изненадващо откриваме, че някой наистина се грижи за нас. Откриваме, че се наслаждаваме на това, което изглежда е Божията воля за нас. Тайната се крие в процеса на вземане на решение – решение, което вземаме толкова често, колкото е необходимо. Можем да вземаме решението ежедневно или дори ежечасно. В действителност, ние можем да разчитаме на Бог всеки път, когато имаме нужда от помощ. Този ден и всеки ден, аз ще реша да разчитам на Бог за всичко.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 16 of 111 « 1 2 … 14 15 16 17 18 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: