Дар за Днес - Page 17 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 17 of 111 « 1 2 … 15 16 17 18 19 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 18-10-2014, 9:50 AM |Съобщение 241 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има само едно кътче от Вселената, което със сигурност можеш да подобриш, и това е самия себе си. Така че трябва да започнеш там, а не отвън, не от другите хора. Отношенията с тях се подобряват, когато си работил достатъчно в собствения си ъгъл.  --Aldous Huxley Поемането на отговорност за собствените ни нагласи, действия и недостатъци е далеч по-трудно, отколкото да управляваме и насочваме живота на други хора.  Например, даването на съвети на друг  е много по-лесно от това да практикуваме собствените си убеждения и възгледи. Ако прилагаме нашите съвети над собствения ни живот, ние ще имаме по-малко време да критикуваме и коригираме другите, или да се намесваме в чуждите проблеми. Освен това, ще бъдем изумени колко много алтернативи имаме в рамките на собствените ни виждания, с които можем да разрешим, или поне да облекчим собствените си житейски проблеми.  ДНЕС – Моля се да осъзная, че съм много по-позитивен и продуктивен, когато концентрирам усилията и мислите си над собствената ми промяна и над собствените ми действия.

hope Дата: Неделя, 19-10-2014, 8:58 AM |Съобщение 242 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Актът на опрощение е този, който отваря вратата за единственият възможен начин да мислим творчески за бъдещето на всички.—Father Desmond Wilson Днешният ден е пълен с безкрайни възможности и мечти. В много случаи, ние сме ограничени само от нашия страх и липса на надежда за другите и себе си. Всеки нов ден е нова, чиста страница, за да живеем книгата на живота. Каква свободата откриваме, когато изберем да практикуваме изкуството на прошката! Опрощението на другите и  на самите нас ни позволява да пристъпим в този нов ден като свободни човешки същества. Наистина, какво може да ни нарани в настоящето, ако ежедневно прощаваме? Какво би могъл да ни каже приятелят, шефът, или неприятелят, което да си струва да рискуваме емоционалното си здраве, като затаим негодувание? Свободата е дар, който си подаряваме всеки път, когато решим да НЕ реагираме на болезнен коментар. Прибягването към старата неприязън, негодувание и притаени обиди изсмуква нашата творческа енергия, държи ни в капан и ни задушава. Решенията пред нас са: новата свобода или старото негодувание. Ние избираме свободата. Тя е дар, който си подаряваме, когато изберем в деня ни да грее топлината на прошката. Днес се моля да простя на всички и всичко – в минало и настояще – което би могло да ме отклони от духовното ми израстване.

hope Дата: Понеделник, 20-10-2014, 9:52 AM |Съобщение 243 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Разочарования  Как може разочарованията да бъдат възможности за нашето израстване? Когато се чувстваме разочаровани и обезсърчени, е трудно, но не и невъзможно да видим положителната страна на нашата болка. Повечето разочарования идват от усещането за провал, или когато не сe изпълнят очакванията ни за самите нас или спрямо другите. Ако можем да работим над първоначалната си реакция или над източника на неудовлетвореност, който се намира вътре в нас, то ние предприемаме правилните стъпки за превръщането на болката и страховете в ценен за израстването ни опит. Имаме ли нереалистични очаквания за себе си; зависим ли от одобрението от другите? Храним ли отрицателни чувства към себе си; успяваме ли да се видим като способни, а не неспособни човешки същества? Днес ще изследвам източниците на моето самочувствие. Ще търся щастието в себе си, а не в други хора, места или неща.

hope Дата: Вторник, 21-10-2014, 9:03 AM |Съобщение 244 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Истинска взаимопомощ Една от тайните за намиране на отговори на емоционалните ни проблеми, е да говорим за тях с членовете на Общността, на които можем да се доверим напълно. Не се налага да гледаме по-далеч от нашия спонсор или приятелите, които са част от нашето възстановяване. Ние намираме бързо тези, които винаги ще ни чуят и напълно ще разберат как се чувстваме. Тези приятели са перфектни слушатели, защото са страдали и оцеляли при същия вид проблеми. Те са състрадателни и обичливи. Те ни слушат търпеливо, докато напълно опишем своите чувства и емоции. След това обикновено споделят подробности за това как те са оцелели. Да знаем просто, че сме разбрани, е утешително за нас. Моите слушателите не могат да решат проблемите ми вместо мен. Но те ми показват как използват инструментите на програмата за работа при същите или подобни проблеми.

hope Дата: Сряда, 22-10-2014, 10:23 AM |Съобщение 245 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато човек започне да се ангажира и да поема отговорности за себе си, от своя страна и провидението започва да го движи. --W.H. Murray Ние вярваме, че Бог е винаги с нас, но можем да изпитаме по-видимо Божието присъствие, когато имаме куража да действаме. Решенията са трудни за нас. Понякога ние вземаме решение, едва когато почувстваме, че е абсолютно правилно. Лутаме се, мислим, че във всяко решение има нещо правилно и нещо погрешно. И по този начин никога не можем да се почувстваме напълно сигурни, в нищо. Днес вече можем да рискуваме да се движим напред, доверявайки се на себе си, и под ръководството на нашата Висша сила, която ни помага да се движим в правилна и ясна посока. След като започнем да се движим, ние ще се почувстваме по-добре. Когато предприемем подобен курс на действие, обикновено достигаме и получаваме това, от което имаме нужда. Днес се моля да спра да чакам и да отлагам, ще предприема действия. Съобщението поправено от hope - Сряда, 22-10-2014, 10:25 AM

hope Дата: Четвъртък, 23-10-2014, 11:13 AM |Съобщение 246 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия За да спрем определен начин на поведение, трябва да рискуваме с нов, непознат. - Jan Lloyd Старите модели ни държат толкова силно! Дори когато поведението ни се окаже болезнено за самите нас, ние не искаме да се откажем от него. Фактът, че то ни е познато, го прави допустимо за нас, предвидимо, донякъде управляемо, и далеч по-малко страшно отколкото опитването на нещо ново.  Въпреки това, сега сме наистина най-щастливите живи хора, защото процесът на възстановяване е подобен на тренировъчно игрище, където можем безопасно да опитваме нови поведения. Можем да изхвърлим овехтелите и самоунищожителни модели в безопасната среда на нашите Дванадесет стъпки. Ние сме на пътя на възстановяването, защото всеки от нас иска нов живот. Уморени сме от старите начини, които вече не работят. И започнахме да вярваме, че промяната в живота е възможна, ако я търсим на правилното място. Това е точното място! На всички сбирки можем да видим и други, които, като нас опитват ново поведение и постигат успех. Ние сме модел за подражание един за един друг, и всеки път, когато някой от нас опитва ново решение за стара ситуация, всички се окуражаваме и се придвижваме напред. Вече знаем, че това, което може да направи някой друг от нас, можем да направим и ние. Днес съм на правилното място, на което мога да пусна старото и да опитам ново. Подкрепата е навсякъде край мен. Няма да се плаша.

hope Дата: Петък, 24-10-2014, 11:18 AM |Съобщение 247 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нещастието е избор. Може да сме се научили да бъдем нещастни, но можем да изберем да го забравям. Въпреки, че не можем да контролираме нещата, които се случват с нас, ние можем да определим, да изберем как да реагираме на случващото се. Можем да стенем за нещата, които не харесваме, да ги използваме като извинения за самосъжаление ("бедният аз"), но можем и да приложим Молитвата за Смирение, приемайки това, което не можем да променим и променяйки това, което можем. В миналото ние често правехме себе си нещастни, защото обичахме да насилваме нещата. Колко често сега продължаваме да каним нещастието, като мислим, че трябва да сме в състояние да контролираме другите хора? Каква е ролята на нереалистичните ни очаквания, как те създават и поддържат нашето нещастие? Когато ни боли, ние трябва да направим нещо за болката си. Физическата болка може да изисква намесата на лекар; при емоционална болка можем да се обърнем към терапевт или приятел; духовното страдание може да сочи към необходимостта от повече молитва и медитация, по-близък контакт с Висшата сила. Ние можем да поемем отговорност за нашите чувства, да станем готови да направим всичко необходимо, за да се чувстваме добре, и да изберем да не бъдем нещастни. Нещастието не фигурира в моя списък с избори за днес.

hope Дата: Събота, 25-10-2014, 11:31 AM |Съобщение 248 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Обичайте се един друг, но не правете окови от любовта си. - Халил Джубран Любовта не изисква; любовта прави компромиси. Тя не притежава; тя освобождава. Любовта не злорадства; тя празнува. Любовта превръща непознатите в приятели. Тя омекотява грубостта и укрепва силата ни.  Знанието, че сме обичани, ни вдъхновява и ни позволява да даваме най-доброто от себе си. Даването на любов ни носи смирение и вътрешна радост. Никога не насочвайте живота на друг човек в името на любовта, вместо това празнувайте избора му,  дори когато той противоречи вашите собствени желания. Всички ние сме благословени с уникална съдба и сме необходими за другите в живота ни. Трябва да им позволим, както и на себе си, да пътуваме по своите пътища, и да даваме своята част от пълнотата на любовта. Дарете си свобода един на друг и опознайте истинската любов.

hope Дата: Понеделник, 27-10-2014, 10:15 AM |Съобщение 249 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гневът не помага за решаването на проблемите ни Някои от нас имат гневни изблици. Подобно на градоносни облаци, те заплашват да се взривят във всеки един момент. Другите хора – обикновено близките ни, се научават да ни проверяват – търсят в нас някакво предупреждение за предстояща буря. Те търсят време най-малкото за да си сложат някакво защитно покритие. Ние сме ги изненадвали преди, и това не им харесваше. Сега те се научават да внимават - да стъпват едва ли не на пръсти, когато сме наоколо. По този начин ние ги радваме по своеобразен начин, когато не сме наоколо; те могат да се отпуснат. Това е лош начин да се отнасяме към другите, лош пример за нашите взаимоотношения. И какво правят гневните изблици за самите нас? Има ли по-евтино усещане за власт или контрол от това за няколко минути? Дали по този начин не показваме, че не притежаваме достатъчно умения за справяне със ситуациите? Или си мислим, че „изпускането на парата“ е необходимо от време на време, удобно забравяйки, че същата тази пара може да се взриви в лицата на другите хора? Нито една гневна тирада, никога не е решение за проблем. Гневът не е добра стратегия. Ние нямаме право да го изливаме върху други хора. Нашата програма е тази, която може да ни научи на по-добри начини да се справяме с гнева си - с честност, яснота и справедливост към себе си и другите. Днес се моля на моята Висша сила да ми помогне да имам спокойно и честно сърце.

hope Дата: Вторник, 28-10-2014, 9:11 AM |Съобщение 250 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Връзката с Бог Новодошъл: От това, което чувам да се говори на сбирки, е очевидно, че Бог е доста важна част от Дванадесет-стъпковите програми. Ами ако аз не вярвам в Бог или във Висша сила? Спонсор: Ние нямаме нужда от религия, за да се възстановяваме. Единственото изискване за членство е желанието да спрем употребата на веществото, към които сме зависими, или към определено зависимо поведение. За да започнем възстановяването си, ние трябва да оставим това, към което сме пристрастени, и да посещаваме сбирки. Може би не е лесно, но е просто и ясно. Независимо дали вярваме в Бог или не, повечето от нас признаваме, че не сме в състояние да живеем изцяло самостоятелно. Фразата "Сила по-могъща от нас самите" от Втора стъпка за мен е напомняне, че не съм аз този, който управлява Вселената. Независимо какво точно вярвам за съществуването на Бог, ако искам да се възстановя, трябва да приема, че аз самият не съм Бог. Аз самият не мога да контролирам моята зависимост, с моите собствени сили, със собствената ми воля. Волята ми спря да работи за мен преди много време; и аз дължа новооткритото си желание и готовност да се възстановявам на някой или нещо, което е извън моя интелект или воля. Онези, които отхвърлят традиционните концепции за Бог, могат да се насочат към нещо вътре - това, което някои наричат "по-добрия себе си," своето "усещане за правилно и погрешно," или своя "дух" - които откриват тук. И това желание за възстановяване с помощта на „сила по-могъща от самите нас“ някак си се оказва по-силно от импулса ни към самоунищожение. Днес приемам, че аз не съм всемогъщ.

hope Дата: Сряда, 29-10-2014, 8:05 AM |Съобщение 251 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог не е космически пиколо. --Harry Emerson Fosdick Със сигурност бихме се смяли на себе си, когато погледнем назад към времената, в които третирахме Бог като наш слуга. Кой тогава си е мислил, че поверяването ни на Бог е това, което ще направи живота добър за нас? И как волята на Бог, а не нашата е тази, която ще работи за нас? Ние отбягвахме, не искахме да мислим така. Тогава искахме Бог да прави нещата, които искахме, и разбира се, му заповядвахме. Сега знаем, че нашата Висша сила не е наш слуга. С работата си по стъпките узнаваме, че не можем да заповядваме на нашата Висша сила. Ние не очакваме Бог да прави чудеса всеки път, когато искаме. Ние се молим на нашата Висша сила да ни ръководи. В края на краищата, кой знае какво е най-доброто за нас - нашата Висша сила, или ние? Нашата Висшата сила има много прекрасни дарове за нас. Нашата Висша сила ще ни помогне да видим ясно целите си, ще ни помогне да живеем в любов и радост, ще ни даде и нужната сила. Молитва за Деня: Висша сила, покажи ми начини, по които да помагам на другите така, както Ти ми помогна. Аз съм благодарен, че ме обичаш и ми помагаш. Действие за Деня: Днес ще направя списък за моментите, в които моята Висша сила ми е помогнала да се справя с трудности или неприятности.

hope Дата: Четвъртък, 30-10-2014, 11:13 AM |Съобщение 252 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Много от нас страдат, чувстват отчаяние. И все пак ние не си даваме сметка, че отчаянието е единствено липса на вяра. Ако сме готови да се обръщаме към Бог за помощ в трудностите си, ние не можем да изпитваме отчаяние. Когато сме объркани и не виждаме изход, то е само защото си представяме, че всички решения зависят от нас. Програмата ни учи да пускаме непреодолимите проблеми и да ги поверяваме на Бог – нека бъде Неговата воля за нас. Когато съзнателно поверявам волята си на Божията воля, усещам ли вяра в живота си? Днес се моля: Моля се да бъда свободен от отчаяние и депресия, които са резултат от чувството ми за безпомощност. Моля се да не забравям, че никога не съм лишен от помощта на Бог, че никога не съм безпомощен, когато Бог е с мен. Ако имам вяра, никога няма да бъда безпомощен и безнадежден. Днес ще помня: Отчаянието е липса на вяра.

hope Дата: Петък, 31-10-2014, 10:03 AM |Съобщение 253 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ароматът винаги остава в ръката, която дава розата.   --Hada Bejar Няма нищо по-привлекателно, по-хубаво от споделянето с другите. Няма по-възхитиеална черта от щедростта. Няма по-сигурен начин за спечелване на уважението на приятели от това да им показваме, че ни е грижа за тях, от това да им даваме от своето внимание и своята обич. Ние можем да дадем много неща. Не само пари, подслон, дрехи и храна за нуждаещите се. Ние можем да дадем на богатия любовта и разбирането, които парите не могат да купят. Ние можем да сме съпричастни с тези, които имат трудности, да ги утешаваме в болката им, дори и те да са по-богати от нас. Ние можем да споделяме опит, сила и надежда, с тези, които са болни или нещастни. Можем дори да споделяме нашето страдание с други, които страдат, и да осветяваме техния път към възстановяването. Какво мога да дам днес? ----------------- Видях в съседната тема, че приятелите от АА Варна скоро ще празнуват 7-мата си годишнина. Нека този дар бъде специален поздрав за тях - за вечно даващата им ръка.

hope Дата: Събота, 01-11-2014, 11:28 AM |Съобщение 254 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия С времето, прекарано  в опити да променям другите, крадем от времето за личната ни промяна.—Georgette Vickstrom От нас се изисква готовност за да можем да се променяме. И все пак да постигнем желание за промяна често пъти е много по-лесно, отколкото да го осъществяваме. Една от най-големите промени, които повечето от нас трябва да направим, е да се научим да позволяваме на останалите да бъдат това, което са, а не каквито ние искаме те да бъдат. Повечето от нас смятат, че животът ни щеше да бъде далеч по-гладък и по-продуктивен, ако другите хора живееха по нашите стандарти. Колко погрешно мислене! Ако можем да променим другите така, както искаме, те ще живеят много по-малко просветен живот. В действителност, чрез програмата ние откриваме възможности за личностно развитие, което да е в унисон с взаимоотношенията ни с хората, които толкова много ни пречеха преди.... Иронията е, че ние искаме те да се променят, но ако го направят, това няма да доведе до личния ни растеж. Днес ще се съсредоточа върху личното ми израстване и ще работя над себе си, като оставя другите да бъдат тези които са.

hope Дата: Понеделник, 03-11-2014, 9:57 AM |Съобщение 255 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не усложнявай! Прави го лесно! Старай се да не усложняваш! Усложняването не помага за нашето възстановяване; то само причинява по-голямо напрежение вътре в нас. "Това не работи," – си мислим - "ще се наложи да взема „големия чук“." Обикновено казваме това, когато сме нетърпеливи. Но ако можем да почакаме да ни се даде възможност, ще си дадем възможност да работим по всяка една от трудностите си, по всеки един проблем. Много по-добре е да работим над проблема, като правим две стъпки напред и една назад, вместо да се напъваме да го решим веднага и да се провалим, и след това да спрем да опитваме. И винаги трябва да помним, че Бог никога не би ни дал повече от това, с което да можем да се справим днес, в дадения момент, в конкретната ситуация. Дали се старая да се науча да не усложнявам? Висша сила, аз разчитам на теб за всеки мой проблем. Помогни ми да разбера, че колкото повече завися от Теб, толкова повече приемам Твоята помощ, и мога да се справям много по-добре.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 17 of 111 « 1 2 … 15 16 17 18 19 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: