Дар за Днес - Page 20 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 20 of 111 « 1 2 … 18 19 20 21 22 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 04-12-2014, 10:04 AM |Съобщение 286 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Птиците пеят след буря. Защо да не можем и ние? --Rose Kennedy Някои от нас са минали през много ужасии. Изпитали сме много болка и безнадеждност. Сега, възстановявайки се, разполагаме с възможности за избор, за решения които можем да вземем. Ние можем да позволим на нашето минало да ни кара да се чувстваме зле,но можем да изберем и да пеем след бурята. Можем да се чувстваме горди, че ние не се отказваме, че не искаме да бъдем унищожени. Миналото няма да се промени, и лошите неща няма да изчезнат магически. Но ние можем да се научим да вървим напред. Можем да поставим миналото там, където му е мястото, но достатъчно близо - така че никога да не забравим уроците му, и достатъчно надалече - така че да не му отдаваме цялото си внимание. Слънцето не прави дъгите само за другите хора; дъгите са и за нас. Днес се моля да си кажа, че всичко ще бъде наред, така че да се чувствам добре за себе си.

hope Дата: Петък, 05-12-2014, 9:49 AM |Съобщение 287 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Въпреки че не мога да реша твоите проблеми, ще те изслушвам всеки път, когато имаш нужда от мен. --Sandra K. Lamberson Една от наградите, които получава всеки един от нас – възстановяващите се, е способността ни да предложим пълно и загрижено внимание на хората, които търсят нашите съвети. И почти няма ден, в който да не ни се дава възможност да изслушваме, да се грижим, да подарим надежда там където тя е угаснала. Ние не сме разделени един от друг. Взаимозависимостта е нашата благословия; но въпреки това, ние не винаги можем да я признаем, когато се намираме на жизненоважен кръстопът. Обмисляме и размишляваме сами. Около нас, другите също често страдат мълчаливо. 12 –те Стъпки, които ръководят новия ни живот, ни помагат да наруши мълчанието. Тайните, които пазим, всъщност ни отдалечават от здравето, което заслужаваме. Нашето емоционално възстановяване и зрелост нараства всеки път, когато споделяме личните си истории и преживявания, или държим отворени ушите си за да чуем другите. Ние трябва да споделяме взаимно болката си – така израстваме духовно. Болка има своята цел в живота ни. В живота на нашите приятели, също. Споделената и обща болка е нашата връзка един със друг; мостът, който скъсява разстоянието помежду ни. Ние обикновено се ужасяваме от своята болка. Мразим страданията, които трябва да издържат нашите приятели. Но всеки от нас побеждава, когато ги приемем като предизвикателства като възможности за растеж и близост с другите хора. Тайните ни държат в болестта. Затова днес ще слушам и ще споделям – така ще бъда добре, ще здравея.

hope Дата: Събота, 06-12-2014, 12:21 PM |Съобщение 288 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Днес знам, че трябва непрестанно да се опитвам да живея съобразно предложенията от Стъпките на програмата, като правя най-доброто, на което съм способен. Това означава да се стремя на първо място към честност най-напред със себе си, а след това - и с другите. Означава дейност, насочена навътре, към същността ми, за да мога да видя по-ясно и себе си, и връзката моята Висша сила. Само така мога да израстна духовно в програмата. Трябва ли другите да вършат цялата работа по време на сбирки? Готов ли съм да поема моята част? Днес се моля: Моля се да разбера, че поверяването ми на грижите на Бог не означава, че не е нужно да полагам усилия в работата си по програмата. Аз трябва да работя по Дванадесетте стъпки, за да се науча на новото мислене, основаващо се на честността. Моля се да правя разлика между свръхактивността - обикновено работохолизъм, която много лесно може да премине във зависимо поведение, и внимателната и обмислена дейност, която ми помага да израствам. Днес ще помня: Поверяването на Бог означава да следвам Божията воля за мен, като извършвам нужните действия. Означава да позволя на Бог да ми указва „как“.

hope Дата: Понеделник, 08-12-2014, 12:47 PM |Съобщение 289 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Израстването не се случва наведнъж .... Постепенно е. Изисква много време. --Margery Williams Нашето духовно пробуждане е отчасти процес на връщане към реалността. Движим се от външния контрол  - на представите и мненията на другите до вътрешния контрол на честност, слушане на нашия вътрешен глас, и като постигаме истински взаимоотношения. Ние изоставяме играта, които поддържаше старият ни стил на живот – игра на "мачо" , "герой" или "бедният аз." На мястото на старата фалшива повърхност ние развиваме истински взаимоотношения със самите себе си. Ставаме все по-наясно с емоциите си, с нуждата от почивка, с потъпкването на нашите ценности. Понякога промяната идва като проблясък на прозрение или момент на внезапна яснота, но по-често се постига постепенно - малко по малко, момент след момент. Заедно с работата по Стъпките, като оставаме верни на нашия вътрешен глас, като продължаваме да се стремим към съзнателен контакт с нашата Висша сила, като ставаме все по-близки с приятелите си, ние ставаме по-реални по отношение на себе си. Заедно с израстването си виждам, че винаги съм бил истински. Просто съм се гледал отвън.

hope Дата: Вторник, 09-12-2014, 8:21 AM |Съобщение 290 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Стани и се събуди за закъсмета си. - Персийски поговорка  На нас ни бе дадено възстановяване. Късметлии сме с него. И сме му благодарни. Сега всичко зависи от нас. Трябва да направим своите избори. Когато се страхуваме - да изберем дали да сме сами? Или ще изберем да отидем на сбирка или да поговорим със спонсора си? Когато не сме честни – ще го запазим ли в тайна? Или ще го признаем и ще се опитаме да бъдем по-честни? Каквото и да изберем, ние сме отговорни за този избор. Чрез своя избор всъщност ще изберем дали програмата ще бъде силна или слаба за нас. Ние можем да изберем да бъдем щастливи. Или можем да изберем да не бъдем. Изборът е наш. Нашата зависимост ни беше лишила от свободата, но и от отговорността за избор. Тя ни бе научила да обвиняваме другите. Сега е време да бъдем отговорни. Молитва за днес: Висша сила, помогни ми да избирам разумно. Помогни ми да помня, че съм отговорен за моите избори. Днешното ми действие: Днес ще работя над способността си да бъда отговорен за моите избори.

hope Дата: Сряда, 10-12-2014, 11:05 AM |Съобщение 291 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дали се харесвам на всички? Когато мислим, че хората трябва да ни харесват; че трябва да ни одобряват, трябва да признаем това за свой проблем. Това е проблем, защото отразява желанието ни да имаме всеобщото одобрение, да бъдем харесвани от всички. Но от това, което знаем за човешките взаимоотношения, подобно нещо е невъзможно. Без значение колко усилено работим, колко се стaраем в името на всички, някои хора може да не ни харесват, те дори може да ни ненавиждат - по причини, които не можем да разберем. Когато това се случи, не трябва да се чувстваме виновни. Нито да мислим, че другите са ни виновни. Най-добрият начин да стигнем и до тях, е да търсим топлотата и сърдечността; да избягваме пререканията, споровете, оправданията. За някои от нас, угаждането на другите се е превърнало в начин за получаване на необходимото ни, в начин да искаме да бъдат изпълнени наши желания. Такива хора, всъщност, са манипулативни. Когато сме такива, ние мамим и себе си. Заети с това да бъдем приятни на другите, ние забравяме да бъдем верни на себе си (както и на тези, на които се правим приятни). Вместо да манипулираме, нека просто запитаме първо себе си - но откровено, от какво се нуждаем, какво искаме. Заслужаваме да бъдем честни със себе си.  Когато нашето собствено поведение е зряло и разумно,  дори и хората, които са различни от нас, най-малкото ще ни уважават. Това може да е най-доброто, на което можем да се надяваме, и то със сигурност е много по-добро от това някой да ни казва, че сме му приятни, а всъщност да не ни харесва. Днес ще се постарая да съм приятелски настроен и сърдечен с всички, с които срещна.  Ако някой не ми отговори по същия начин, ще приемa това, без да се чувствам наранен или предаден.

hope Дата: Четвъртък, 11-12-2014, 11:32 AM |Съобщение 292 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благородните дела са най-доброто лекарство при депресия. --Dodie Smith Когато променяме живота ни, ние се отказваме от старите модели. Някои от тези стари модели, колкото и вредни да са били, бяха наши най-добри приятели. Можехме да се обърнем към тях както за комфорт, така и за бягство. Скоро след първоначалните възвишени чувства на освобождение, които ни даваха, разбрахме, че с тях можем да се справяме и с депресията,  и с мъката от загуба. Какво трябва да запомним за подобни времена?  На първо място, депресията има начало, но тя има и своя край. Когато ни обхване, може да почувстваме, че вече нищо няма да изглежда добре. Не и отново. Но това не е така. Загубата на енергия, тъжното настроение, безнадеждността - всичко ще премине, и ще си възвърнем нашата жизненост и радост от живота.  Второ, тя ни помага да станем активни. Физическата активност е едно от най-добрите лекарства за потиснато настроение: енергични разходки, физически труд, или една добра тренировка във фитнеса. Друг вид дейност е да помагаме на другите, като се опитаме да достигнем до тези, които се нуждаят от ръка за помощ. Учудващо е колко добре се чувстваме самите ние, когато помогнем за промяната в живота на друг човек.  Третото нещо, което можем да направим, е да спрем негативните си мисли. Можем просто да прекъснем реда на такива мисли по същия начин, по който може да прекъснем разговор и да сменим темата.  И накрая, ние можем да потърсим утеха във вярата, че нашата Висша сила ще ни предостави това, от което имаме нужда, и то в дългосрочен план. Днес ще се грижа добре за моето психическо здраве.

hope Дата: Петък, 12-12-2014, 9:15 AM |Съобщение 293 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Децата обичат своите родители; с напредване на възрастта си ги съдят; понякога им прощават. --Oscar Wilde Зрелият човек в крайна сметка прощава на родителите си. Всеки възрастен може да погледне назад и да види в детството си обиди и несправедливост. Много от нас сме били разочаровани от родителите си, били сме пренебрегвани или наранявани от тях. Ние със сигурност не сме получили всичко, което сме искали, или ни е било нужно. И все пак, с присъединяването си към редиците на възрастните, започваме да поемаме отговорност за себе си. Всяка ситуация, в която попадаме, има ограничени възможности за избор, и ние работим с това, което имаме. Като възрастни, ние осъзнаваме, че сме точно там, където са били и нашите родители, в същите ситуации. Те също са родени в един несъвършен свят и са могли да направят най-доброто, на което са били способни. Когато станем способни да прощаваме на нашите родители, ставаме свободни да ги приемем такива, каквито са, както бихме могли да приемем приятел. Ние можем да ги приемем, да се наслаждаваме на взаимоотношенията си с тях, и да забравим за „събирането на старите дългове“. Осъществяването на мир със тях ни дава възможност, че и тяхното поведение е имало и има своите силни страни, помага ни да бъдем повече в мир и със себе си. Днес се моля за зрелостта и мъдростта, необходими да бъда по-снизходителен към родителите си.

hope Дата: Събота, 13-12-2014, 9:51 AM |Съобщение 294 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-доброто място, на което можеш да намериш ръка за помощ, е краят на собствената ти ръка. --Шведска поговорка По време на активната си зависимост ние наранявахме другите. Наранявахме и себе си. Бяхме много объркани. Ето защо много от нас навлизат във възстановяването без да вярват в себе си. Истината е, че като зависими, на нас не можеше да се вярва или разчита. Но в процеса на възстановяване, ние отново можем да развием доверие в себе си. Отново можем да живеем и да обичаме себе си. Ние правим това чрез откриването и развитието на духовното в нас. Това е мястото вътре в нас, където живее нашата Висша сила. Ние й поверяваме и волята, и живота си. Оставяме се да ни насочва и ръководи, правим нещата които тя ни подсказва. И в духовността откриваме нови ценности, възстановяваме потъпканите. Ние започваме да живеем по-добър живот. Започваме отново да се доверяваме – включително и на себе си. Молитва за днес: Висша сила, благодаря Ти, че ми помогна отново да повярвам в себе си; да се отнасям към себе си с любов и доброта – както и Ти се отнасяш към мене.  Действие за деня: Днес ще опиша четири причини, поради които не можех да се доверя на себе си по време на активната ми зависимост. Ще опиша и четири причини, заради които сега мога да вярвам в себе си.

hope Дата: Неделя, 14-12-2014, 10:05 AM |Съобщение 295 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всички рани се лекуват. Времето е прекрасен способ за заличаване на лошите изживявания и чувства, така че да продължим да живеем с по-добрите. Нашите спомени са селективни, и за щастие приятните,изглежда, са по- издръжливи. Това, което наистина е значимо за нас, е склонно да остане с нас - останалото постепенно избледнява. Ние можем да се подпомогнем този селективен процес на паметта чрез съзнателно изоставяне на мислите и чувствата, които нарушават нашия душевен мир. Можете например да си представите как правите пакет, в който поставяте своите разочарования, враждебност, неприязън, наранени чувства, или каквото и да е друго, което пречи на вашата духовност. Опаковайте плътно пакета, и го изпратете на Висшата си сила. Ако искате, го изпратете  с“въздушна поща“. В нашата програма за възстановяване няма място за самосъжаление. Отсрочката от нашата зависимост може да бъде ежедневна, и това зависи от нашето духовно състояние. Благодарността за всичко, което ни прави щастливи по нашия път, ни поддържа здравеещи. Ще помня, че това, от което ме боли днес, ще премине с времето. Мога да ускоря този процес, като откажа да се отдам на самосъжалението си.

hope Дата: Понеделник, 15-12-2014, 10:00 AM |Съобщение 296 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Практикуване на смирение Ние често се призоваваме да побързаме, когато няма основателна причина за това. В такива моменти всичко, което наистина създаваме, е излишно напрежение и тревожност. Мотото „Не усложнявай!“ е нашият отговор на вътрешните ни призиви да бързаме. То предполага, че ние просто трябва да се оставим на ритъма на живота, да се движим в унисон с него. Не бързането, а постоянните усилия са тези, които в крайна сметка ни водят до постигане на желаното, на нашите цели. Като активни зависими бързахме твърде много, бяхме се отдали изцяло на нетърпението. Това, от което наистина се нуждаем възстановявайки се, са уверените и упорити усилия в правилната посока. Можем да си напомним това например в случаите,  когато виждаме тревожни, нетърпеливи хора да преминават с превишена скорост през трафика, понякога – и без да чакат за минута на светофарите, рискувайки живота и здравето на много хора. Едно добро, стабилно темпо е това,от  което имаме нужда, и той е винаги печелившо. Днес ще бъда активен, но не свръхактивен. Ще следя за ритъма и ефективността във всичко, което правя.

hope Дата: Вторник, 16-12-2014, 10:38 AM |Съобщение 297 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да избягваме болката на всяка цена значи да отхвърлим половината от уроците, на които животът може да ни научи. - Jan Pishok  Ако можем да запомним, че всеки опит който някога сме имали, е уникален и ни преподава някакъв урок, ние ще израснем от болката, бихме я приемали с далеч по-голяма лекота. Какво има да се страхуваме от нея? Бог никога не ни напуска. Всъщност Бог присъства, с нас е по време на всяко наше преживяване. Запомнянето на това ни прави смели, докато преминаваме през житейските сътресения, и ни носи душевен мир. Преди да дойдем в тази програма, ние се бояхме от повечето от ситуациите, които ни призоваха, и това е разбираемо. Ние често се опитваме да направим невероятното, без да разполагаме с мъдростта или насоките, които биха могли да ни гарантират успех. Като правим Трета стъпка всяка сутрин - както ни се предлага, ние можем да повлияем положително върху резултата от всеки опит, който предприемаме.  Днес, ако ми се наложи да се изправя пред болка, няма да я избягвам. Просто ще помня, че Бог присъства и е до мен, и че трябва да знам за какво ме зове.

hope Дата: Сряда, 17-12-2014, 9:45 AM |Съобщение 298 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Справяне с гнева  Писането на гневно писмо, което после да пратим в кошчето за боклук, може да се окаже един чудесен начин за справяне с нашия гняв.Четем за него като за съвет на много места в нашата литература за възстановяване. Това всъщност е и правилен начин да се справим с гнева. С писането на гневно писмо можем да видим черно на бяло чувствата си. Това е далеч по-здравословно и разумно от прикриването на гневните ни чувства, и от преструването, че не е имало нищо, което да ни е наранило и така да е предизвикало гнева ни.  Изпращането на гневното ни писмо обаче може да се окаже по-разрушително и от куршум. Също така, ако продължим да живеем, съжалявайки, че не сме го изпратили, можем да си навлечем много лоши последици за самите нас. Защото ще продължим да подхранваме гнева си.  Ето защо кошчето за боклук става най- удобният начин да се справяме с гнева си. Ние изхвърляме писмото надалеч и оставяме времето и мъдростта да ни излекуват. Както обикновено – оставяйки се на волята и грижите на нашата Висша сила, ние намираме много по-задоволителен начин за уреждане на случилото се – каквото и да е то.  Ако днес почувствам гняв,  ще го призная пред себе си. Може би ще опиша чувствата си на хартия. Но при всички случаи, ще постъпя най-добре, ако не предприема действия, воден от гневните си изблици.

hope Дата: Четвъртък, 18-12-2014, 9:30 AM |Съобщение 299 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Аз съм само човек, но все пак съм човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо; и тъй като не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“. --Eдуард Еверет Хейл Веднъж чух някой да казва: " Само знанието не може да ви държи трезвени." Познанието може да бъде отправна точка, но нашите действия са тези, които ще ни помогнат да останем трезвени. Възстановяването е програма на действието; тя е в извършването на нещата, които ще допринесат за нашето възстановяване днес. Дори да разполагаме с цялото познаниетo на света, то няма да ни помогне да се възстановяваме, ако не използваме това, което сме научили. Подобно на добрите намерения, знанието е само началото. Следват нещата, които трябва да правим - и съответно да не правим. Така нещата, които сме научили, ще ни помогнат да постигнем напредък във възстановяването. Трябва да направим така, че Стъпките да работят в живота ни, да ги практикуваме всеки ден. За днес. Ние поемаме лична отговорност за работата си по тях, за прилагането им, за посещаването на сбирки. Откриването на Висшата ни сила – или Бог, какъвто всеки един Го разбира, молитвата и медитацията, с които укрепваме този контакт, непрекъснато укрепват целия ни духовен живот. Да знаем това, което трябва да направим, е добра първа стъпка. Поставянето на тези знания в действие – ден след ден, момент след момент, ще ни донесе радостта от истинското възстановяване и новия живот. Днес се моля да предприема действия за моето възстановяване – необходимите за този ден.

hope Дата: Петък, 19-12-2014, 12:00 PM |Съобщение 300 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Не знам ключа към успеха, но ключът към провала е да се опитваш да угодиш на всички." --Bill Cosby "О, колко ми се иска баща ми да спре да пие!" "О, как ми се иска приятелката ми да разреши проблема си с храненето!" "О, как ми се иска да накарам майка да ме разбере." Когато станем обсебени от желанието си другите да се променят, ние поставяме преграда пред нашeто собствено щастието. Поставяме го в „режим на изчакване“.  Ние чакаме, надяваме се, дори хитруваме, за да видят другите, че имат множество проблеми. Така ние се пренебрегваме. Това наподобява мисленето, че не е честно да сме щастливи, когато другите са нещастни. Но когато ние се отделим с любов от техните проблеми, ние продължаваме да се интересуваме от тях, да се молим и да искаме доброто им, знаейки обаче, че проблемите на другите хора принадлежат на тях, не на нас. Днес се моля да приема факта, че ако се отделя с любов от проблемите на близките ми, никой няма да умре, а аз просто ще бъда по-здрав и щастлив.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 20 of 111 « 1 2 … 18 19 20 21 22 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: