Дар за Днес - Page 20 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 20 of 110 « 1 2 … 18 19 20 21 22 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 08-12-2014, 12:47 PM |Съобщение 286 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Израстването не се случва наведнъж .... Постепенно е. Изисква много време. --Margery Williams Нашето духовно пробуждане е отчасти процес на връщане към реалността. Движим се от външния контрол  - на представите и мненията на другите до вътрешния контрол на честност, слушане на нашия вътрешен глас, и като постигаме истински взаимоотношения. Ние изоставяме играта, които поддържаше старият ни стил на живот – игра на "мачо" , "герой" или "бедният аз." На мястото на старата фалшива повърхност ние развиваме истински взаимоотношения със самите себе си. Ставаме все по-наясно с емоциите си, с нуждата от почивка, с потъпкването на нашите ценности. Понякога промяната идва като проблясък на прозрение или момент на внезапна яснота, но по-често се постига постепенно - малко по малко, момент след момент. Заедно с работата по Стъпките, като оставаме верни на нашия вътрешен глас, като продължаваме да се стремим към съзнателен контакт с нашата Висша сила, като ставаме все по-близки с приятелите си, ние ставаме по-реални по отношение на себе си. Заедно с израстването си виждам, че винаги съм бил истински. Просто съм се гледал отвън.

hope Дата: Вторник, 09-12-2014, 8:21 AM |Съобщение 287 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Стани и се събуди за закъсмета си. - Персийски поговорка  На нас ни бе дадено възстановяване. Късметлии сме с него. И сме му благодарни. Сега всичко зависи от нас. Трябва да направим своите избори. Когато се страхуваме - да изберем дали да сме сами? Или ще изберем да отидем на сбирка или да поговорим със спонсора си? Когато не сме честни – ще го запазим ли в тайна? Или ще го признаем и ще се опитаме да бъдем по-честни? Каквото и да изберем, ние сме отговорни за този избор. Чрез своя избор всъщност ще изберем дали програмата ще бъде силна или слаба за нас. Ние можем да изберем да бъдем щастливи. Или можем да изберем да не бъдем. Изборът е наш. Нашата зависимост ни беше лишила от свободата, но и от отговорността за избор. Тя ни бе научила да обвиняваме другите. Сега е време да бъдем отговорни. Молитва за днес: Висша сила, помогни ми да избирам разумно. Помогни ми да помня, че съм отговорен за моите избори. Днешното ми действие: Днес ще работя над способността си да бъда отговорен за моите избори.

hope Дата: Сряда, 10-12-2014, 11:05 AM |Съобщение 288 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дали се харесвам на всички? Когато мислим, че хората трябва да ни харесват; че трябва да ни одобряват, трябва да признаем това за свой проблем. Това е проблем, защото отразява желанието ни да имаме всеобщото одобрение, да бъдем харесвани от всички. Но от това, което знаем за човешките взаимоотношения, подобно нещо е невъзможно. Без значение колко усилено работим, колко се стaраем в името на всички, някои хора може да не ни харесват, те дори може да ни ненавиждат - по причини, които не можем да разберем. Когато това се случи, не трябва да се чувстваме виновни. Нито да мислим, че другите са ни виновни. Най-добрият начин да стигнем и до тях, е да търсим топлотата и сърдечността; да избягваме пререканията, споровете, оправданията. За някои от нас, угаждането на другите се е превърнало в начин за получаване на необходимото ни, в начин да искаме да бъдат изпълнени наши желания. Такива хора, всъщност, са манипулативни. Когато сме такива, ние мамим и себе си. Заети с това да бъдем приятни на другите, ние забравяме да бъдем верни на себе си (както и на тези, на които се правим приятни). Вместо да манипулираме, нека просто запитаме първо себе си - но откровено, от какво се нуждаем, какво искаме. Заслужаваме да бъдем честни със себе си.  Когато нашето собствено поведение е зряло и разумно,  дори и хората, които са различни от нас, най-малкото ще ни уважават. Това може да е най-доброто, на което можем да се надяваме, и то със сигурност е много по-добро от това някой да ни казва, че сме му приятни, а всъщност да не ни харесва. Днес ще се постарая да съм приятелски настроен и сърдечен с всички, с които срещна.  Ако някой не ми отговори по същия начин, ще приемa това, без да се чувствам наранен или предаден.

hope Дата: Четвъртък, 11-12-2014, 11:32 AM |Съобщение 289 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благородните дела са най-доброто лекарство при депресия. --Dodie Smith Когато променяме живота ни, ние се отказваме от старите модели. Някои от тези стари модели, колкото и вредни да са били, бяха наши най-добри приятели. Можехме да се обърнем към тях както за комфорт, така и за бягство. Скоро след първоначалните възвишени чувства на освобождение, които ни даваха, разбрахме, че с тях можем да се справяме и с депресията,  и с мъката от загуба. Какво трябва да запомним за подобни времена?  На първо място, депресията има начало, но тя има и своя край. Когато ни обхване, може да почувстваме, че вече нищо няма да изглежда добре. Не и отново. Но това не е така. Загубата на енергия, тъжното настроение, безнадеждността - всичко ще премине, и ще си възвърнем нашата жизненост и радост от живота.  Второ, тя ни помага да станем активни. Физическата активност е едно от най-добрите лекарства за потиснато настроение: енергични разходки, физически труд, или една добра тренировка във фитнеса. Друг вид дейност е да помагаме на другите, като се опитаме да достигнем до тези, които се нуждаят от ръка за помощ. Учудващо е колко добре се чувстваме самите ние, когато помогнем за промяната в живота на друг човек.  Третото нещо, което можем да направим, е да спрем негативните си мисли. Можем просто да прекъснем реда на такива мисли по същия начин, по който може да прекъснем разговор и да сменим темата.  И накрая, ние можем да потърсим утеха във вярата, че нашата Висша сила ще ни предостави това, от което имаме нужда, и то в дългосрочен план. Днес ще се грижа добре за моето психическо здраве.

hope Дата: Петък, 12-12-2014, 9:15 AM |Съобщение 290 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Децата обичат своите родители; с напредване на възрастта си ги съдят; понякога им прощават. --Oscar Wilde Зрелият човек в крайна сметка прощава на родителите си. Всеки възрастен може да погледне назад и да види в детството си обиди и несправедливост. Много от нас сме били разочаровани от родителите си, били сме пренебрегвани или наранявани от тях. Ние със сигурност не сме получили всичко, което сме искали, или ни е било нужно. И все пак, с присъединяването си към редиците на възрастните, започваме да поемаме отговорност за себе си. Всяка ситуация, в която попадаме, има ограничени възможности за избор, и ние работим с това, което имаме. Като възрастни, ние осъзнаваме, че сме точно там, където са били и нашите родители, в същите ситуации. Те също са родени в един несъвършен свят и са могли да направят най-доброто, на което са били способни. Когато станем способни да прощаваме на нашите родители, ставаме свободни да ги приемем такива, каквито са, както бихме могли да приемем приятел. Ние можем да ги приемем, да се наслаждаваме на взаимоотношенията си с тях, и да забравим за „събирането на старите дългове“. Осъществяването на мир със тях ни дава възможност, че и тяхното поведение е имало и има своите силни страни, помага ни да бъдем повече в мир и със себе си. Днес се моля за зрелостта и мъдростта, необходими да бъда по-снизходителен към родителите си.

hope Дата: Събота, 13-12-2014, 9:51 AM |Съобщение 291 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-доброто място, на което можеш да намериш ръка за помощ, е краят на собствената ти ръка. --Шведска поговорка По време на активната си зависимост ние наранявахме другите. Наранявахме и себе си. Бяхме много объркани. Ето защо много от нас навлизат във възстановяването без да вярват в себе си. Истината е, че като зависими, на нас не можеше да се вярва или разчита. Но в процеса на възстановяване, ние отново можем да развием доверие в себе си. Отново можем да живеем и да обичаме себе си. Ние правим това чрез откриването и развитието на духовното в нас. Това е мястото вътре в нас, където живее нашата Висша сила. Ние й поверяваме и волята, и живота си. Оставяме се да ни насочва и ръководи, правим нещата които тя ни подсказва. И в духовността откриваме нови ценности, възстановяваме потъпканите. Ние започваме да живеем по-добър живот. Започваме отново да се доверяваме – включително и на себе си. Молитва за днес: Висша сила, благодаря Ти, че ми помогна отново да повярвам в себе си; да се отнасям към себе си с любов и доброта – както и Ти се отнасяш към мене.  Действие за деня: Днес ще опиша четири причини, поради които не можех да се доверя на себе си по време на активната ми зависимост. Ще опиша и четири причини, заради които сега мога да вярвам в себе си.

hope Дата: Неделя, 14-12-2014, 10:05 AM |Съобщение 292 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всички рани се лекуват. Времето е прекрасен способ за заличаване на лошите изживявания и чувства, така че да продължим да живеем с по-добрите. Нашите спомени са селективни, и за щастие приятните,изглежда, са по- издръжливи. Това, което наистина е значимо за нас, е склонно да остане с нас - останалото постепенно избледнява. Ние можем да се подпомогнем този селективен процес на паметта чрез съзнателно изоставяне на мислите и чувствата, които нарушават нашия душевен мир. Можете например да си представите как правите пакет, в който поставяте своите разочарования, враждебност, неприязън, наранени чувства, или каквото и да е друго, което пречи на вашата духовност. Опаковайте плътно пакета, и го изпратете на Висшата си сила. Ако искате, го изпратете  с“въздушна поща“. В нашата програма за възстановяване няма място за самосъжаление. Отсрочката от нашата зависимост може да бъде ежедневна, и това зависи от нашето духовно състояние. Благодарността за всичко, което ни прави щастливи по нашия път, ни поддържа здравеещи. Ще помня, че това, от което ме боли днес, ще премине с времето. Мога да ускоря този процес, като откажа да се отдам на самосъжалението си.

hope Дата: Понеделник, 15-12-2014, 10:00 AM |Съобщение 293 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Практикуване на смирение Ние често се призоваваме да побързаме, когато няма основателна причина за това. В такива моменти всичко, което наистина създаваме, е излишно напрежение и тревожност. Мотото „Не усложнявай!“ е нашият отговор на вътрешните ни призиви да бързаме. То предполага, че ние просто трябва да се оставим на ритъма на живота, да се движим в унисон с него. Не бързането, а постоянните усилия са тези, които в крайна сметка ни водят до постигане на желаното, на нашите цели. Като активни зависими бързахме твърде много, бяхме се отдали изцяло на нетърпението. Това, от което наистина се нуждаем възстановявайки се, са уверените и упорити усилия в правилната посока. Можем да си напомним това например в случаите,  когато виждаме тревожни, нетърпеливи хора да преминават с превишена скорост през трафика, понякога – и без да чакат за минута на светофарите, рискувайки живота и здравето на много хора. Едно добро, стабилно темпо е това,от  което имаме нужда, и той е винаги печелившо. Днес ще бъда активен, но не свръхактивен. Ще следя за ритъма и ефективността във всичко, което правя.

hope Дата: Вторник, 16-12-2014, 10:38 AM |Съобщение 294 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да избягваме болката на всяка цена значи да отхвърлим половината от уроците, на които животът може да ни научи. - Jan Pishok  Ако можем да запомним, че всеки опит който някога сме имали, е уникален и ни преподава някакъв урок, ние ще израснем от болката, бихме я приемали с далеч по-голяма лекота. Какво има да се страхуваме от нея? Бог никога не ни напуска. Всъщност Бог присъства, с нас е по време на всяко наше преживяване. Запомнянето на това ни прави смели, докато преминаваме през житейските сътресения, и ни носи душевен мир. Преди да дойдем в тази програма, ние се бояхме от повечето от ситуациите, които ни призоваха, и това е разбираемо. Ние често се опитваме да направим невероятното, без да разполагаме с мъдростта или насоките, които биха могли да ни гарантират успех. Като правим Трета стъпка всяка сутрин - както ни се предлага, ние можем да повлияем положително върху резултата от всеки опит, който предприемаме.  Днес, ако ми се наложи да се изправя пред болка, няма да я избягвам. Просто ще помня, че Бог присъства и е до мен, и че трябва да знам за какво ме зове.

hope Дата: Сряда, 17-12-2014, 9:45 AM |Съобщение 295 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Справяне с гнева  Писането на гневно писмо, което после да пратим в кошчето за боклук, може да се окаже един чудесен начин за справяне с нашия гняв.Четем за него като за съвет на много места в нашата литература за възстановяване. Това всъщност е и правилен начин да се справим с гнева. С писането на гневно писмо можем да видим черно на бяло чувствата си. Това е далеч по-здравословно и разумно от прикриването на гневните ни чувства, и от преструването, че не е имало нищо, което да ни е наранило и така да е предизвикало гнева ни.  Изпращането на гневното ни писмо обаче може да се окаже по-разрушително и от куршум. Също така, ако продължим да живеем, съжалявайки, че не сме го изпратили, можем да си навлечем много лоши последици за самите нас. Защото ще продължим да подхранваме гнева си.  Ето защо кошчето за боклук става най- удобният начин да се справяме с гнева си. Ние изхвърляме писмото надалеч и оставяме времето и мъдростта да ни излекуват. Както обикновено – оставяйки се на волята и грижите на нашата Висша сила, ние намираме много по-задоволителен начин за уреждане на случилото се – каквото и да е то.  Ако днес почувствам гняв,  ще го призная пред себе си. Може би ще опиша чувствата си на хартия. Но при всички случаи, ще постъпя най-добре, ако не предприема действия, воден от гневните си изблици.

hope Дата: Четвъртък, 18-12-2014, 9:30 AM |Съобщение 296 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Аз съм само човек, но все пак съм човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо; и тъй като не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“. --Eдуард Еверет Хейл Веднъж чух някой да казва: " Само знанието не може да ви държи трезвени." Познанието може да бъде отправна точка, но нашите действия са тези, които ще ни помогнат да останем трезвени. Възстановяването е програма на действието; тя е в извършването на нещата, които ще допринесат за нашето възстановяване днес. Дори да разполагаме с цялото познаниетo на света, то няма да ни помогне да се възстановяваме, ако не използваме това, което сме научили. Подобно на добрите намерения, знанието е само началото. Следват нещата, които трябва да правим - и съответно да не правим. Така нещата, които сме научили, ще ни помогнат да постигнем напредък във възстановяването. Трябва да направим така, че Стъпките да работят в живота ни, да ги практикуваме всеки ден. За днес. Ние поемаме лична отговорност за работата си по тях, за прилагането им, за посещаването на сбирки. Откриването на Висшата ни сила – или Бог, какъвто всеки един Го разбира, молитвата и медитацията, с които укрепваме този контакт, непрекъснато укрепват целия ни духовен живот. Да знаем това, което трябва да направим, е добра първа стъпка. Поставянето на тези знания в действие – ден след ден, момент след момент, ще ни донесе радостта от истинското възстановяване и новия живот. Днес се моля да предприема действия за моето възстановяване – необходимите за този ден.

hope Дата: Петък, 19-12-2014, 12:00 PM |Съобщение 297 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Не знам ключа към успеха, но ключът към провала е да се опитваш да угодиш на всички." --Bill Cosby "О, колко ми се иска баща ми да спре да пие!" "О, как ми се иска приятелката ми да разреши проблема си с храненето!" "О, как ми се иска да накарам майка да ме разбере." Когато станем обсебени от желанието си другите да се променят, ние поставяме преграда пред нашeто собствено щастието. Поставяме го в „режим на изчакване“.  Ние чакаме, надяваме се, дори хитруваме, за да видят другите, че имат множество проблеми. Така ние се пренебрегваме. Това наподобява мисленето, че не е честно да сме щастливи, когато другите са нещастни. Но когато ние се отделим с любов от техните проблеми, ние продължаваме да се интересуваме от тях, да се молим и да искаме доброто им, знаейки обаче, че проблемите на другите хора принадлежат на тях, не на нас. Днес се моля да приема факта, че ако се отделя с любов от проблемите на близките ми, никой няма да умре, а аз просто ще бъда по-здрав и щастлив.

hope Дата: Събота, 20-12-2014, 10:16 AM |Съобщение 298 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Проблемът – когато е добре определен, е на половина разрешен проблем. - Charles F. Kettering Отричането никога не си отива истински, под някаква форма то продължава да се промъква в живота на всички ни, макар да се възстановяваме. Възможно е да сме приели, че сме безсилни пред алкохола и наркотиците, но все да още да вярваме, че по вина на някой друг сме станали зависими. Отричането е особено опасно за нас, защото то се разпространява, излиза от контрол, и в крайна сметка може да отнеме ни най-ценното ни притежание: трезвеността. Но сега имаме инструментите, които са ни необходими, за да се справяме с отричането. Другите могат да ни помогнат да видим какво наистина правим. Можем да стигнем до себе си, да се опознаем по-добре. Можем да се научим да се променяме. Ден след ден, ние укрепваме във възстановяването си. Днес се моля да разпозная това, което отричам; да призная това, в което греша, и да започна да го поправям. -------------------------------------- Весели Коледни и щастливи Новогодишни празници на всички четящи и пишещи тук! И до нови срещи през Новата 2015 год., надявам се!

hope Дата: Вторник, 30-12-2014, 8:53 AM |Съобщение 299 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дали изминалата година беше година на растеж? Когато всяка година наближава към своя край, трябва да помислим  дали сме израснали в трезвеността си. Също така, трябва да установим в какво сме се променили през годината, което ни е позволило да  преодолеем лошите си навици и да се доближим  до по-добрите модели на живот. Въпреки, че добрите резултати никога не са гарантирани, винаги трябва да помним, че трезвеността е нашата най-голяма награда. Разбира се, ние искаме пълноценен живот, но трябва да помним, че най-важното решение за нас е да се стремим и да поддържаме  трезвеността си на всяка цена. Ние откриваме, че благодарение на трезвеността повечето ни други проблеми се решават като че ли от само себе си. Дори и ако не сме ги разрешили, ние имаме възможността да продължим напред и да постигнем  целите си, които – докато пиехме, винаги заобикаляхме. Всяка година в трезвеност е година на растеж. Днес ще проследя положителните неща, който направих в живота си през изминалата година и касаещи всичките негови сфери. Наясно съм, че ако запазя трезвеността си, те ще продължат през  целия ми живот.

hope Дата: Сряда, 31-12-2014, 11:49 AM |Съобщение 300 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не знам защо, а може би и неслучайно, но днес получих 2 дара. Споделям ги с всички вас, с пожелание да изпратим с благодарност отиващата си 2014 година, която да ни доведе една мирна, здрава и щастлива 2015 година! --------------------------------- Времето е кръгoврат. Краят е начало. Ден след ден, година идва и си отива. Днешният край е началото на оставащата част от живота. Ние взимаме с нас това, което сме научили днес. Ние сме същите и не съвсем същите. Докато сме живи, ние ще продължим да се борим с въпроси,  да търсим отговори, да  решаваме проблеми. Нека да бъдем внимателни към себе си и другите, избирайки да отговаряме без да съдим, а с любов, и с приемане вместо нереалистични изисквания за съвършенство. Ние открихме възстановяването. Предишните недостатъчна грижа за самите нас, и едновременно прекалено многото обсебване от самите нас,  ни доведоха до духовното решение. Всеки ден ни носи нови възможности за развитие – много по-голяма търпеливост, способност да  усетим съпричастност към чуждата болка, приемане на разочарованията. Днес е още един ден, за да научим как да бъдем спокойни и смирени, да подхранваме тялото и духа си, така че да можем да функционираме като цялостни същества. Ние ще продължим да учим и да растем, възстановявайки се. Ще започна и ще приключа днешния ден, като се вслушвам във вътрешния си глас – там, където говори моята Висша сила. ------------- Никога, никога не се стреми да бъдеш перфектен! Отиващата си година не беше перфектна. Но има ли изобщо перфектна година?! Съществува ли такава?! Да бъдем чисти и трезвени не е гаранция, нито пък оферта за съвършенство. Това ни дава възможност да се стремим към напредък и духовно израстване. И когато се ръководим в нашите мисли и действия от Висшата си сила, се усъвършенстваме непрекъснато. Въпреки разочарованията и болката от живота в активна зависимост, ние най-накрая започваме да се учим как да живеем. Най-накрая ние постигаме напредък. Дали се старая да не търся перфектност в себе си и в живота си? Висша сила, днес се моля да продължа да се стремя към напредък и да се уверя, че не мога да бъда съвършен човек. Съобщението поправено от hope - Сряда, 31-12-2014, 11:51 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 20 of 110 « 1 2 … 18 19 20 21 22 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: