Дар за Днес - Page 21 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Събота, 20-12-2014, 10:16 AM |Съобщение 301
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Проблемът – когато е добре определен, е на половина разрешен проблем.
- Charles F. Kettering

Отричането никога не си отива истински, под някаква форма то продължава да се промъква в живота на всички ни, макар да се възстановяваме. Възможно е да сме приели, че сме безсилни пред алкохола и наркотиците, но все да още да вярваме, че по вина на някой друг сме станали зависими. Отричането е особено опасно за нас, защото то се разпространява, излиза от контрол, и в крайна сметка може да отнеме ни най-ценното ни притежание: трезвеността.

Но сега имаме инструментите, които са ни необходими, за да се справяме с отричането. Другите могат да ни помогнат да видим какво наистина правим. Можем да стигнем до себе си, да се опознаем по-добре. Можем да се научим да се променяме. Ден след ден, ние укрепваме във възстановяването си.

Днес се моля да разпозная това, което отричам; да призная това, в което греша, и да започна да го поправям.

--------------------------------------

Весели Коледни и щастливи Новогодишни празници на всички четящи и пишещи тук! smile И до нови срещи през Новата 2015 год., надявам се! smile
 
hope Дата: Вторник, 30-12-2014, 8:53 AM |Съобщение 302
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Дали изминалата година беше година на растеж?

Когато всяка година наближава към своя край, трябва да помислим  дали сме израснали в трезвеността си. Също така, трябва да установим в какво сме се променили през годината, което ни е позволило да  преодолеем лошите си навици и да се доближим  до по-добрите модели на живот.

Въпреки, че добрите резултати никога не са гарантирани, винаги трябва да помним, че трезвеността е нашата най-голяма награда. Разбира се, ние искаме пълноценен живот, но трябва да помним, че най-важното решение за нас е да се стремим и да поддържаме  трезвеността си на всяка цена.

Ние откриваме, че благодарение на трезвеността повечето ни други проблеми се решават като че ли от само себе си. Дори и ако не сме ги разрешили, ние имаме възможността да продължим напред и да постигнем  целите си, които – докато пиехме, винаги заобикаляхме. Всяка година в трезвеност е година на растеж.

Днес ще проследя положителните неща, който направих в живота си през изминалата година и касаещи всичките негови сфери. Наясно съм, че ако запазя трезвеността си, те ще продължат през  целия ми живот.
 
hope Дата: Сряда, 31-12-2014, 11:49 AM |Съобщение 303
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Не знам защо, а може би и неслучайно, но днес получих 2 дара. smile Споделям ги с всички вас, с пожелание да изпратим с благодарност отиващата си 2014 година, която да ни доведе една мирна, здрава и щастлива 2015 година! smile

---------------------------------

Времето е кръгoврат. Краят е начало.

Ден след ден, година идва и си отива. Днешният край е началото на оставащата част от живота. Ние взимаме с нас това, което сме научили днес. Ние сме същите и не съвсем същите.

Докато сме живи, ние ще продължим да се борим с въпроси,  да търсим отговори, да  решаваме проблеми. Нека да бъдем внимателни към себе си и другите, избирайки да отговаряме без да съдим, а с любов, и с приемане вместо нереалистични изисквания за съвършенство.

Ние открихме възстановяването. Предишните недостатъчна грижа за самите нас, и едновременно прекалено многото обсебване от самите нас,  ни доведоха до духовното решение. Всеки ден ни носи нови възможности за развитие – много по-голяма търпеливост, способност да  усетим съпричастност към чуждата болка, приемане на разочарованията. Днес е още един ден, за да научим как да бъдем спокойни и смирени, да подхранваме тялото и духа си, така че да можем да функционираме като цялостни същества. Ние ще продължим да учим и да растем, възстановявайки се.

Ще започна и ще приключа днешния ден, като се вслушвам във вътрешния си глас – там, където говори моята Висша сила.

-------------

Никога, никога не се стреми да бъдеш перфектен!

Отиващата си година не беше перфектна. Но има ли изобщо перфектна година?! Съществува ли такава?! Да бъдем чисти и трезвени не е гаранция, нито пък оферта за съвършенство. Това ни дава възможност да се стремим към напредък и духовно израстване. И когато се ръководим в нашите мисли и действия от Висшата си сила, се усъвършенстваме непрекъснато.

Въпреки разочарованията и болката от живота в активна зависимост, ние най-накрая започваме да се учим как да живеем. Най-накрая ние постигаме напредък.
Дали се старая да не търся перфектност в себе си и в живота си?

Висша сила, днес се моля да продължа да се стремя към напредък и да се уверя, че не мога да бъда съвършен човек.

smile


Съобщението поправено от hope - Сряда, 31-12-2014, 11:51 AM
 
hope Дата: Четвъртък, 01-01-2015, 11:32 AM |Съобщение 304
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за деня

В старите дни виждах всичко от гледната точка на „завинаги“. Изразходвах безкрайни часове в повтаряне на стари грешки. Опитвах се да спокоен със слабата надежда, че утре ще бъде "по-различно." В резултат на това живях един живот на илюзии и самозалъгвания, в който щастието беше всичко, но не съществуваше. Нищо чудно, че рядко се усмихвах и едва ли някога съм се смял на глас. Дали все още мисля от гледната точка на "завинаги"?

Днес се моля:

Моля се да определя моите цели за Нова година, които да постигам ден след ден. Моите досегашни и традиционни  обещания за Нова година бяха толкова величествено заявявани и толкова скоро разбити. Моля се да не отслабвам решимостта си, като на мястото на "завинаги" , или дори една дълга година поставя“ всеки нов ден“. Моля се да се науча да поправям предишните си грешки, когато използвах думата "завинаги". Вместо това, се моля всеки Божи ден в тази Нова година да подхранвам новооткритата ми надежда, наречена възстановяване.

Днес ще помня:

Честит Нов Ден!
 
hope Дата: Петък, 02-01-2015, 12:17 PM |Съобщение 305
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Всеки изгрев ражда нов ден.
--Helen Hunt Jackson

Вече знаем, че един напълно нов живот може да започне във всеки ден от годината, по всяко време на деня, дори по всяко време на часа. Този нов живот започва в момента, когато решим да се предадем и да приемем, че сме безсилни пред определено вещество или поведение. Той започва, когато приемем факта, че имаме нужда от помощ, и че можем да я получим винаги, стига просто да я поискаме.

Много от нас преди избирахме дните покрай Нова година като време за вземане на нови и често пъти генерални решения и изоставянето на лошите навици. И когато се проваляхме,  просто свивахме рамене и казвахме: "Може би ще мога да започна от утре, следващата седмица, а като не стане - то следващата Нова година". И непрекъснато"обръщахме прословутата нова страница."

Сега, в процеса на възстановяване, не се налага да  правим всичко сами. Ние знаем, че най-лесно можем да останем трезвени, когато споделяме с останалите членове на Общността си.

Моля се да помня, че всеки ден във възстановяване е най-важният момент от годината.
 
hope Дата: Събота, 03-01-2015, 10:37 AM |Съобщение 306
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Когато отидох на първата си сбирка, ми казаха: "Нека те обичаме, докато се научиш да обичаш себе си."
--Anonymous

Изисква се много време, за да се научим да обичаме себе си. За толкова много неща, които сме направили, ни изглежда трудно да си простим… И може би се опитваме да изровим под себе си тонове лош боклук, негативни образи. За щастие, нашите приятели в тази програма, ни обичат. Това ще ни подкрепя, докато се опитваме да поемем в правилната насока.

Това, което трябва да се заключим здраво в ума си, е, че е o.k. да бъдем това, което сме били и които сме сега. Нашата програма ни показва пътя към възстановяване, възвръщане на истинското самочувствие като се приемем за Божии творения. Бог ни е създал, и винаги ни обича точно такива, каквито сме.

Ще се опитам да обичам себе си, спомняйки си, че Бог и другите хора ме обичат какъвто съм.
 
hope Дата: Неделя, 04-01-2015, 9:40 AM |Съобщение 307
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Човек трябва да вярва в нещо; да има нещо, което да му носи безрезервен ентусиазъм.-- Hannah Senesh

Животът ни предлага малко, ако седим безучастно, без да участваме в някаква дейност. Участието в живота е предпоставка, ако искаме да израснем духовно. Ако искаме нашият живот да има цел, ние се нуждаем от ентусиазъм; имаме нужда от ентусиазъм, за да поздравим деня си и неговите възможности. Когато погледнем към деня с ентусиазирано очакване, ние сме отворени за всички възможности за действие.

Ако искаме да узреем емоционално и да се възстановим духовно, трябва да оползотворяваме възможностите и своите способности. Ленивото гледане на живота  - отстрани, е просто гаранция, че няма да постигнем развитие отвъд настоящето си ниво. Ние започваме да се променяме, след като  започнем да живеем ангажирайки се с Програмата ни – с нейните възможности и нашата цел - и това е, което ни променя много дни, което ни предвижва отвъд отрицателната и пасивна перспективата на дните от активната ни зависимост.

Програмата ни предлага нещо, в което да вярваме. Ние вече не сме хората, които бяхме. И още толкова по-различни трябва да станем! Всеки ден на възстановяване ни води все по-близо до изпълнението на целта, която сме си поставили в живота.

Аз вярвам в възстановяването; вярвам в моето собственo; когато вярвам в успеха, ще го постигна. Има нещо магично във вярата.
 
hope Дата: Понеделник, 05-01-2015, 9:56 AM |Съобщение 308
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Необходимост от почивка и релаксация

 „Твърде често", призна приятел, " бързам и се тревожа толкова много и излишно, че игнорирам собствените си нужди. Аз се насилвам да правя нещо, или да го получа, и изразходвам толкова много енергия, че още преди да усетя нуждата от почивка, се изтощавам и направо се разболявам физически. Трябва да има по-добър и по-лесен начин! "

Някои от нас, изглежда, трябва да научат колко важни са почивката и релаксацията. Да не достигат до тях по трудния начин. Ние се изтощаваме до краен предел, често до степен на заболяване или нараняване, преди да можем да си позволим да спрем.

Можем да избегнем този порочен кръг, ако осъзнаем, че все пак – като човешки същества, имаме своите ограничения. За едно от тези ограничения се говори в закона за "търсенето и предлагането." Ние не можем да отговорим на изискванията, ако сме изчерпали ресурсите, възможностите си. Точно както огънят не може да гори без гориво, така и нашите тела и умове не могат да функционират без храна и почивка.

Днес - преди да стигна точката на пълно изтощение, ще си заделя толкова време, колкото ми е необходимо, за да попълня изчерпаните си енергийни източници. Ще си позволя повече почивка, ще участвам в приятна дейност, или ще проведа вдъхновяващ разговор с приятел, за да подновя своите сила и кураж.
 
hope Дата: Вторник, 06-01-2015, 11:11 AM |Съобщение 309
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
„Господ ни изпраща само това, с което можем да се справим.“ - Мото на Анонимни Алкохолици

Има дни, в които сигурно се запитваме: Заслужава ли си? Ние се чувстват сами. Изглежда, никой не го е грижа за нас. Животът ни изглежда труден. Възстановяването също ни изглежда трудно.

Тогава просто трябва да намалим скоростта и да погледнем какво се случва. Ние се чувстваме по този начин, защото може би сме се отклонили от пътеката на възстановяването. Или може би сме се върнали в стария модел, в които искаме другите да следват нашия път, или да правят нещата по нашия начин. Искаме да контролираме.

Не бива да забравяме, че не всички проблеми са наши проблеми,нито пък всичката работа е наша работа. Че не можем да имаме всичко, и то по начина, по който искаме. Но ние можем да дадем своя принос в своята част, и да оставим останалото. Тогава ще можем да се почувстваме по-добре.

Молитва за днес:
Висша сила, помогни да помня, че единствената ми работа днес е да върша Твоята воля за мен. Не е моя работа да бъда Бог.

Действие за деня:
Ще говоря с моя спонсор или приятел за програмата си за днес. Ще говоря за това как да се справя с нещата, които ми изглеждат трудни или непосилни.
 
hope Дата: Сряда, 07-01-2015, 10:07 AM |Съобщение 310
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
"Животът е, за да му се наслаждаваме. Той не е състезание, за да видим колко много можем да извършим." --Jill Clark

Преди да се откажем от алкохола или други наркотици, ние губехме скъпоценни часове, дни, може би и години. И по някакъв начин чувствахме, че трябва да компенсираме загубеното време. Затова давахме обещания и поемахме ангажименти, но –разбира се, нямахме време или сили да ги изпълним. И това е напълно нормално, с оглед на тогавашните ни нагласи. Но в края на краищата, ние не успяхме да открием много прекрасни възможности, тъй като фокусът ни беше насочен към придобиване на „всичко или нищо“и гледане от високо към другите хора.

Начинът, по който „оползотворявахме“ миналото е нещо различно от оползотворяването на всеки двадесет и четири часа. В последния случай не става въпрос за това колко много ще постигнем в живота, а как се отнасяме към другите които срещаме по пътя си Днес. И което си струва. Ние можем да постигнем нашите ежедневни задачи като същевременно сме мили с другите хора. Този избор , и по-важно – нашите действия в тази насока, ще ни доведат до много по-голямо чувство на удовлетворение, отколкото "местенето на планини."

Ще свърша всичко, което наистина трябва да направя днес, и със сигурност ще ми бъде по-лесно и по-добре, ако бъда мил и съпричастен с хората, които пресекат днешния ми път.
 
hope Дата: Четвъртък, 08-01-2015, 8:07 AM |Съобщение 311
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
„Този, който контролира не се доверява на чуждата способност да живее въпреки болката и хаоса на живота. Няма живот без болка, точно както изкуството обикновено идва след хаоса.“ --Rita Mae Brown

За повечето от нас е много трудно да видим, че сме контролиращи. Ние може да се чувстваме напрегнати или внимателни, но да не осъзнаваме, че контролираме себе си, или начина по който хората ни реагират. Възможно е да се тревожим за поведението или безопасността на любим човек, но да не осъзнаваме, че да „ кръжим“ над него, е поведение на контрол. Може да сме напълно наясно за контролиращото поведението на други спрямо нас, но да не разбираме, че нашият техния контрол не се различава от техния; че и в двата случая става въпрос за опит да се промени чуждо поведение.

А какво духовно приключение е всъщност да рискуваш да живееш въпреки болката! Когато не търсим бягство или бързо решение, но имаме търпение към процеса, често се разкриват нови възможности. Ние можем да позволим на желанието за контрол да си отиде, и да го поверим на нашата Висша сила. И когато го направим, забравяме да поемем контрола обратно в рамките на минути или в рамките на час. След това го правим отново и отново.

Днес ще помня, че живея в един променящ се и уви - несигурен свят, но мога да вярвам, че мога да преминавам през неговия процес и да израствам.
 
hope Дата: Петък, 09-01-2015, 9:33 AM |Съобщение 312
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Практикуването на пет неща, при всички обстоятелства, са в основата на истинската  добродетелност; тези пет неща са: улегналост на характера, щедрост на душата, искреност, сериозност, и доброта.
--Confucius

Някои от нас умишлено отхвърляме щедростта на другите - като спорим кой да плати сметката в ресторанта, като не приемаме пари за да бъдем подпомогнати от някого, като не приемаме да бъдем нагостени в нечий дом. Някои от тези вярвания имат силна основа. Други са просто нашият страх от нечие налагане. Ние не искаме да се притесняваме, да се чувстваме „бедни и нямащи“ пред другите.

Щедростта е двупосочна улица. За някой да бъде щедър,  е толкова важно, както е и приемането на даваното. Повечето от нас обичаме да бъдем щедри. Когато даваме истински, от сърце, без условия, щедростта ни кара да се чувстваме добре, дори ни кара да се чувстваме страхотно. По същата причина, ние нямаме основание да отричаме и другите да изпитват това чувство (освен ако, разбира се, към нас се поставят известни условия). Всъщност, вероятно нашата собствена щедрост просто се връща към нас.

Днес ще позволя на другите да бъдат щедри към мен.
 
hope Дата: Събота, 10-01-2015, 11:47 AM |Съобщение 313
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Да вземеш нещо от себе си, за да го дадеш на друг - това е хуманно и щедро и никога не ти отнема толкова комфорт, колкото ти носи обратно. --Thomas More

Ние получаваме различни видове удоволствие от даването. Може би най-чистото даване е това за детето, което е толкова малко че не знае от къде идва наистина подаръкът; то е в чистата радост, която му носи едно плюшено мече и което сме подарили без каквото и да било очакване да ни се върне каквото и да било в замяна.

Когато децата пораснат, ние започваме да искаме от тях нещо в замяна: благодарност, уважение. Подаръкът ни, даването ни вече не са толкова чисти. Когато влюбените си разменят подаръци, те често примесват към даването някаква тревога:  Дали не давам повече, отколкото имам? Дали получавам повече от колкото дадох? 

Подаръците за приятелите и близките отразяват много неща: нашата благодарност, споделените спомени, нашето благоденствие. Ние сме склонни да даваме в дух на себеизразяване.

Може би най-близо до чистото даване е анонимното – дарът на доброволното служене, на даването на кръв, или приносът за някаква благотворителност. Това е подарък, който никога не може да бъде признат или върнат от тези, които са го получили, но той може да излекува нашия дух, когато сме изморени от прекалено многото си его.

Дарът от мен може да се превърне в подарък за мене.
 
hope Дата: Неделя, 11-01-2015, 10:08 AM |Съобщение 314
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Когато чуя някой да въздиша "Животът ми е труден", винаги се изкушавам да го попитам – „В сравнение с какво?” - Сидни Дж. Харис

Вероятно сме чували всякакви и много негативни определения за живота. Имаше време – в активната ни зависимост, когато ние ги споделяхме, вярвахме в тях. Като се има предвид какъв беше животът ни по това време, не е изненадващо , че сме го определяли като труден и брутален.
Със сигурност има много неща в живота, които са груби и жестоки; виждаме такива неща по вестниците всеки ден. Но в него има и много прекрасни неща. Просто ние бяхме свикнали да вярваме в ужасите, вместо в чудесата.

Днес може да е бил един дълъг и изморителен, скучен ден. Но това не означава, че всички дни са дълги, изморителни и скучни. В живота толкова хубави неща, които можем да видим, стига да си позволим и поискаме да видим... Винаги можем да слезем от импровизираната трибуна на „нещастния” си живот, и да чуем смеха и хумора, да видим усмивките, да се почувстваме добре. Вярно е - животът може да е труден на моменти, но също и хубав, интересен, чудесен.

Имам нужда да почувствам, че животът е хубав. Тази вечер ще анализирам днешните събития - какво се случи, заради което мога да се чувствам добре?
 
hope Дата: Понеделник, 12-01-2015, 10:23 AM |Съобщение 315
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
От всички тъжни думи, изричани от езика или перото, най-тъжните са тези - "А би могло/ А можех ...”
- John Greenleaf Whittier

Докато не се научим да живеем за днес, в настоящия момент, ние се подлагаме на опасност -  агонията на съжалението. Не можем да прекарваме цялото си време, подчинени на мисленето "животът не е справедлив." Не можем да си позволим и мисленето "какво щеше да стане, ако... ?" Ние използвахме тези думи непрекъснато по време на годините, които пропиляхме, водени от натрапчивото си зависимо мислене, дори да знаехме, че може да ни унищожи.

Ние помним годините преди възстановяването и ги приемаме като едни от най-важните уроци за това какво би станало, ако отново станем небрежни или самонадеяни. И не съжаляваме за тези уроци. Вече сме наясно, че съжалението, както и самосъжалението, водят до депресия и могат да ни върнат обратно към активната зависимост.

Трябва да спрем да съжаляваме за грешките от вчера. Те са вече извършени, а ние не можем да се върнем в миналото, освен за да се поучим от неговите уроци. Вместо това, трябва да започнем да се наслаждаваме на  добрите неща, които сега – във възстановяването, стават възможни.

Знам, че е невъзможно е да изживея наново миналото си. Но мога днес да живея по най-добрия начин който мога, така че утре да мога да погледна назад, без да се налага да кажа: "А можех да ... ."
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz