Дар за Днес - Page 22 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 22 of 111 « 1 2 … 20 21 22 23 24 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 13-01-2015, 7:26 AM |Съобщение 316 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възстановяването прилича на война, но това е една война, която може да бъде спечелена. --Sister Imelda Колко често чуваме хората да казват: "Знам, разбира се, че това е правилното нещо което да направя - но е  много по-лесно да се каже, отколкото да се направи". Но „това“, каквото и да е "то“ за всеки от нас, в действителност е по-лесно да бъде направено, отколкото не направено. Колкото и да е трудно да се доверим на възстановяването, да поверим волята и поведението си на него, да не се възстановим е много по-трудно. В крайна сметка, всяка цена, която плащаме за възстановяването си, е много по-малка от цената на отказа от всичко, което вече сме придобили и спечелили възстановявайки се. Някои от нас изпитват голяма трудност да провеждат телефонни разговори. Други са уплашени до смърт да споделят по време на сбирки, да говорят с непознати, или да признаят чувствата си. Но алтернативата е твърде болезнена. Каквото и да трябва да направим за възстановяването си, то си струва. Отплатата е огромна. Колко от нас, които се страхуваме да присъстваме на сбирка, след нея чувстваме огромна вълна от самочувствие и щастие? Колко често, когато стъпвайки на земята, сме били изплашени, че ще пропаднем в нея, но установяваме, че тя не само ни убива, но и имаме чувството, че можем да тичаме по целия свят? Отплатата е, че ние се учим да харесваме повече себе си, и че от това се чувстваме добре. Днес ще се постарая да бъда сигурен, че не съм забравил ползите и наградите от възстановяването, и че тяхната цена си струва да бъде заплатена.

hope Дата: Сряда, 14-01-2015, 12:39 PM |Съобщение 317 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Колкото повече научавам за проблемите на другите, толкова повече ми се разкриват моите собствени- Tarthang Tulku Rinpoche Новодошлият: Във втората част на Стъпка Осма се казва: "пожелахме да изкупим вината си пред всички тях." Трябва да призная , че за мен това е много по-трудно, отколкото просто да призная, че съм причинил вреда. Не знам дали съм готов да говоря с някои хора. Спонсорът: Готовността да се реваншираме на всички, на които сме навредили, дори и на тези, които от своя страна също може да са ни навредили, е нещо, което не се налага да правим принудително или въпреки силите си. Ние постигаме готовност в постепенния процес на възстановяване. Започваме да разбираме, че нещата тук са взаимосвързани - че каквото и да сме причинили на другите, в известна степен сме го причинили и на себе си. И това е вярно не само по отношение на вредите, които сме причинили, но и по отношение на състраданието, което започваме да чувстваме. Започваме да разбираме влиянието на зависимостта върху целия ни живот, започваме да споделяме своите тайни, едновременно с това започваме да се изпълваме с нежност и разбиране, и постепенно заменяме старите чувства на срам и вина със състрадание. Нашата новопридобита способност да чувствате състрадание към себе си води до ново отношение и към другите; до нашето разбиране, съпричастност и грижовност спрямо тях. В крайна сметка, ние ставаме готови да се реваншираме, когато осъзнаем, че по този начин се лекуваме. Днес ще култивирам откритост и състрадание към другите .

hope Дата: Четвъртък, 15-01-2015, 11:58 AM |Съобщение 318 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ти ме обичаш толкова много,че искаш да ме държиш в джоба си. И аз трябва да умра там, задушавайки се. --D. H. Lawrence Ние често се опитваме да контролираме хората, за да се предпазим от отдалечаването им, или за да не бъдем изоставени. За да бъдем сигурни, че няма да бъдем изоставени, може да ги задушим-обичайки ги прекомерно и ненужно силно. Разбира се, ние ставаме обсебен от лицето, което се опитваме да контролираме. Но което е още по-лошо - това поведение на защита в крайна сметка ни кара да станем по-зависими от проблема, отколкото от лицето. Ние ставаме добри в решаването на проблемите на другите хора и им помагаме да бършат сълзите си - в това ставаме доста добре обиграни. И в крайна сметка ние често сме привличани от хора, които имат огромни лични проблеми. Много пъти прекаленото висене на шията на другия проваля връзката. Когато се опитваме да контролираме тези, които обичаме, ние рискуваме да осакатим и нашите близки, и себе си. Това, което най-много ни трябва, е да се стремим да оздравим себе си - само тогава ще можем да се научим да бъдем част от една здрава връзка. Днес ще позволя на любимите си хора да се изправят пред собствените им проблеми. Мога да обичам тези хора, без да ги контролирам.

hope Дата: Петък, 16-01-2015, 9:49 AM |Съобщение 319 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чувствам се най-добре когато помогна на другите да вярват в себе си.  - Bud Sherman Насърчaването е един от най-големите дарове, които можем да даряваме един на друг. Винаги има някой, който ни е окуражил – дори и преди много години, и за който можем да си спомним. Възможно е да е бил учител или работодател, който е проявил специален интерес към нас, и ние никога не сме забравили този човек. Навярно помним и някой друг. И е хубаво да се наслаждаваме на тези спомени, нали?  Няма нищо, което да ни пречи да продължаваме да пазим спомени за другите. Но днес, всеки ден се срещаме със хора, за които денят или дадена ситуация биха станали много по-добри, ако ги насърчим или похвалим. Това ще бъде от полза и за самите нас. Другият ще се почувства добре, ако признаем негов принос.Това ще усили и нашето собствено желание да дадем своя принос. Няма разговор или общуване без цел. Дори и тези, които на пръв поглед ни изглеждат безсмислени, могат да бъдат използвани като възможности да подобрим мнението на някой друг за самия него. И не е ли една от най-големите добрини да бъдем любящи и полезни за някой друг, който върви по нашия път, с нас? Ако преди не сме обръщали достатъчно внимание на тази част от нашата мисия, нека започнем сега. Това ще помогне всеки един от нас да се почувства много по-добре. Няколко думи на насърчение към друг е всичко, което днес се иска от мен. И аз мога да направя това.

hope Дата: Събота, 17-01-2015, 10:15 AM |Съобщение 320 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Успехът може да се измерва само по отношение на изминатото разстояние.  --Mavis Gallant  Ние винаги се движим от едно преживяване към друго, от едно предизвикателство към друго, от една връзка към друга. Нашата способност да се справяме уверено с всички тези срещи е дар на програмата; той ни съпровожда през всеки ден, и ние трябва да изразяваме смирено благодарността си за него. Успехът е наш, когато сме благодарни.  Ние не стоим на едно и също място. Без значение колко спокоен може да изглежда живота ни, ние пътуваме към своята съдба, и всички трепети и сълзи, радости и скърби през които преминаваме, допринасят за успеха на нашето пътуване. С всеки нов чист и трезв ден, с всяка нова стъпка, ние сме успяващи.  Можем да погледнем назад към своето вчера, или към изминалата седмица или изминала година. Какви бяха нашите проблеми тогава? Може дори да не ги помним. Ние поставихме разстояние между тях и нас. По някакъв, определен начин, повечето от тях са разрешени. Успяхме да се освободим от тях. Успяхме да се движим отвъд тях.  Докъде сме стигнали днес! И ние ще запазим правото си на движение напред - докато разчитаме на програмата, можем да бъдем уверени в успеха си.  Когато приемам смирено подаръците на програмата, аз мога да направя успешно това, което ми е нужно днес.

hope Дата: Неделя, 18-01-2015, 9:43 AM |Съобщение 321 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не съществува точен начин, по който да се молим. Молитвата не е изискване на Дванадесет Стъпковите програми. Всъщност, в програмата няма никакви изисквания. Тя съдържа единствено предложения, които - ако следваме, ще променим начина, по който гледаме на своите преживявания. Това от своя страна мистериозно променя самите ни преживявания. Едно от предложенията на Програмата е да се стремим да опознаем и Бог, и Божията воля за нас чрез молитва и медитация. Идеята за молитва плаши някои от нас в началото. Изглежда ни твърде религиозна. Въпреки това, ние се учим от другите, които споделят, че програмата не е религиозна, а  духовна. Просто трябва да се отворим към това схващане. Духовността означава, че можем да очакваме помощ от Сила, която иска да защищава и се грижи за живота ни. Всичко, което трябва да направим, е да се поверим на тази Сила, като използваме всеки начин, с който се чувстваме комфортно. Не всеки обича да се моли, коленичил. А и това не е задължително необходимо. Някои провеждат приятелски разговор с тази Сила, други търсят да опознаят Бог в песента на птиците, или в начина по който цъфти цветето. Всичко, което е удобно и ни върши работа, е не само достатъчно, но и подходящо. Молитвата - по нашия собствен, специален начин, се превръща в прекрасен навик. Навик, който ни предпазва през целия ден, като ни дава сили всеки път, когато се нуждаят от тях. Днес ще се наслаждавам на моментите ми с Бог. Това ще ми помогне при всякакви обстоятелства. Докато съм с Него, никога няма да бъда сам.

hope Дата: Понеделник, 19-01-2015, 8:53 AM |Съобщение 322 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Веригите на навика са твърде слаби за да се усещат, но твърде силни, за да бъдат счупени. Samuel Johnson  Дванадесетте стъпки няма да работят за никого, ако не се практикуват. Ето защо толкова много ветерани от тази програма работят по стъпките отново и отново. Това е един добър навик, а добрите навици - точно като лошите - укрепват с използването им и с времето. Молитвата е важна част от тази програма, и тя работи, когато се практикува, когато се превърне в навик – един навик, който си струва да създадем. Общуването с Бог в подходящ за нас момент, или няколко пъти но всеки ден, ни дава ежедневна енергия,  дава ни и нужните духовни резерви. Ежедневният контакт с нашата Висша Сила ни дава специални прозрения за собствените ни действия и ни помага да гледаме на хората около нас с любов. Днес ще се стремя да превърна молитвата в навик.

hope Дата: Вторник, 20-01-2015, 10:30 AM |Съобщение 323 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Намали скоростта и живей! Много от нас се втурваме в дните, като често се оставяме да бъдем толкова заети, че не можем да се наслаждаваме на това, което правим. Ние буквално поглъщаме живота на големи глътки, вместо да го опитваме миг след миг. Прибързаността и свръх-заетостта са форми на нашето своеволие, на самонадеяността ни. Заблудени от преувеличеното чувство за собствената си значимост, считаме за изключително важно да изпълняваме всички задачи и дейности в съответствие с личния си график. Нетърпеливи спрямо ежедневните събития, спрямо бавенето на други хора, или неизбежните забавяния, ние правим ставаме напрегнати. Едновременно - и нещастни, заради нашия отказ да приемем живота какъвто се случва. Времето, прекарано всеки ден в тиха медитация, може да ни помогне да съзрем Божиите безвремие и непреходност. Ще видим, че в крайна сметка нашите разписания не са толкова важни, когато се измерват спрямо вечността. Когато Божието присъствие се просмуква в съзнанието ни, ние можем да се отпуснем в пълнотата и спокойствието на всеки миг. Поверявайки  живота си на своята Висша сила, Която да го направлява, ние можем да намалим скоростта и да се насладим на Божиите дарове. Днес се моля да заменя бързането и заетостта си със спокойствие и мир.

hope Дата: Сряда, 21-01-2015, 10:26 AM |Съобщение 324 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Присъствието ни за другите е израз на любов. Когато някой, за когото ни е грижа, е в беда, е възможно да знаем какво да му кажем. Сигурно бихме искали да направим така, че болката му да си отиде, и да направим всичко по силите си за това, но да се чувстваме неловко и безсилни. Понякога най-големият дар, който можем да дадем един на друг, е нашето присъствие, нашето внимание. Заедно с възстановяването си, ние ставаме емоционално по-достъпни за тези, които обичаме; по-малко заети с непреодолимото желание за контрол; по-малко необщителни и изолирани. С целителната подкрепа на Дванадесет -стъпковите групи, се научаваме да споделяме нашата сила и надежда с някой друг,понякога – просто с присъствието си за друг, независимо от това дали човек е в програмата. Ние знаем, че всеки от нас трябва да намери своите собствени отговори. Има много моменти, когато, колкото и да искаме, не можем да определи проблемите на нашите приятели, деца, родители или други членове на семейството. Това, което можем да направим, е да им покажем с присъствието си, че ни е грижа за тях и че сме на тяхна страна. Можем да прекарваме времето си с тях, или ако сме географски разделени -  да им се обаждаме или да им пишем. И можем да бъдем уверени, че една и съща Висша сила - тази, която подкрепя нас, подкрепя и тези, които обичаме. Моля се днес - със присъствието си, да направя нещо добро за скъп за мен човек.

hope Дата: Четвъртък, 22-01-2015, 10:15 AM |Съобщение 325 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато се чувстваме необичани и депресирани, когато усещаме вътрешна празнота, истинското разрешение не е в това да намерим някой, който да ни дари любов --Gerald G. Jampolsky Всеки от нас иска да бъде значителен за някой друг. И ние сме – всички ние сме значителни,  за всички живи същества, които докосваме в този момент. Празнотата, която понякога чувстваме, е добро напомняне, че има жени и мъже в живота ни, които се нуждаят от нашата помощ. Твърде многото фокусиране върху самите нас всъщност стимулира чувството ни на самота, след което с отчаяние гледаме към другите, за да я запълнят. Парадоксът е, че ние лекуваме себе си, когато предлагаме нашето внимание на някой друг, който е по нашия път. Не е случайно, че животите ни са преплетени. Ако днес предложим обич на някой друг, ще лекуваме две рани – и своята, и неговата.

hope Дата: Петък, 23-01-2015, 12:04 PM |Съобщение 326 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гняв Гневът може да умножи нашите трудности в много ситуации. Всички ние можем да погледнем назад и да си спомним моменти, когато направихме нашите проблеми още по-големи, защото предпочитахме да реагираме с гняв, и бяхме неспособни да го укротим. Сега  - във възстановяването, ние израстваме духовно, ставаме все по-зрели хора. Учим се да управляваме нашите чувства,  да ги изразяваме и използваме по по- добър начин. Това не се случва за една нощ. Но ще постъпим добре, ако си припомним как сме се чувствали, когато позволявахме на нашия гняв да ни води и колко много обичахме макар и моментната „сила”, която той ни даваше, как ни караше да се „вихрим”. В Стъпки 8 и 9 ние се изправяме пред щетите, които сме причинили, направлявани от гнева ни. Думата „ съжалявам” не е достатъчна: ние трябва да бъдем готови да предприемем по-трудната задача - промяна в поведението ни. Когато приемем , че в миналото сме били водени от силата и енергията на нашия гняв и агресия, и че така сме причинили само вреди – и на нас, и на другите, ние можем да започнем да го обуздаваме и да поемаме отговорност за него. Днес няма да се отдам на „удоволствието” от гнева, няма да му позволя да се развихри.

hope Дата: Събота, 24-01-2015, 10:51 AM |Съобщение 327 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да оставим другите да живеят живота си е едно от най-добрите решения, които можем да вземем. Манията да оказваме натиск върху други хора, за да виждат нещата по нашия начин, е нещо, което ни възбужда, но и ни кара да чувстваме безпокойство. Обратно - мъдростта да разберем, че всеки човек има свои виждания, и които са валидни най-малко за него, е дар, който получаваме с работата си по Дванадесетте стъпки. Наша ежедневна задача е да бъдем търпеливи и да слушаме, така че да можем да се поучим от уроците на тези, които вече са минали по този път; на жени и мъже, които вече са разбрали, че да оставим другите на свобода ни обещава облекчение от тревожността, когато се поддадем на манията си за контролиране. Огледайте се. Всички от нас сме се опитвали да налагаме едно или друго решение, които не са били подходящи. И ние буквално сме се влудявали в опитите си да контролираме поведението на другите, налагайки им, че правенето на нещата по „нашия начин“ е не само разумно, но и правилно. Затова и миналото ни понякога може да изглежда като серия от неуспехи. Но сегашният ни опит може да бъде спокоен, надежден и успешен. Това е заради нашето решение да пуснем другите, да ги оставим на свобода. Малко решение, което можем да избираме много пъти днес, всеки ден. „Остави другите“ са малки думи, но с огромни награди. Ако искам, днес мога да се откажа от опитите за контрол над някого. Мирът ще бъде моята награда.

hope Дата: Неделя, 25-01-2015, 9:03 AM |Съобщение 328 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Движейки се напред Времето, което е минало, си е отишло завинаги, и никога не можем да се върнем към него. Дори нашата болест прогресира напред. Не можем да очакваме, че можем да я управляваме, като се върнем към мерките, които може да са работили в продължение на известно време в миналото. Тези методи в крайна сметка са се провали, и да ги опитваме отново само ще ни доведе до същата точка на провал. Единственият начин да избегнем повторен провал, е да продължим напред, с творческата енергия на нашата Висша сила, която ни води. Всеки ден е ново начало, и всеки ден ни носи нови уроци и възможности. Разбира се, ние градим върху това, което е минало, но не се налага да го повтаряме. Движението напред включва да рискуваме в неща, които са неизвестни. Старият, познат път, по който се движехме, беше депресиращ и болезнен, но все пак ни е известен. Преместването от него изисква да имаме кураж и да вярваме в Бог, който ни обича и се грижи за нас. За да продължим напред, трябва да действаме. Духовното прозрение не води до израстване, ако не е придружено от конкретни действия. Днес се моля да рискувам с нови действия, докато Бог ме води напред.

hope Дата: Понеделник, 26-01-2015, 9:42 AM |Съобщение 329 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Очаквания Очакванията могат да предизвикат хаос в ежедневието ни. Ние всички имаме правото да бъдем третирани с достойнство и уважение, но това не означава, че животът винаги ще се движи по „нашия начин“. Обратите в живота често ни носят по реки от разочарования до брегове, на които никога не сме избирали да бъдем. Посрещането на живота  - с нашата ангажираност и отговорност за действията ни, но без очаквания за резултатите, е може би най-добрият, най-умен начин за пътуване. Да правим планове, без да очакваме определени резултати, ни прави гъвкави хора – учещи се да се движим по течението. Казано е, че има пряка зависимост между степента на нашите очаквания и големината на стреса в нашия живот. Доверието в резултатите на един по-голям План, ни позволява да се отпуснем и да се наслаждаваме на пътуването си. Когато сме по-близо до нашата Висша сила, и оставим резултатите на Нейната воля, откриваме, че можем да да сме по-спокойни и уверени, по-малко напрегнати и контролиращи. Вярата, че нашата Висша сила ще ни пази и защити, без значение на какво се натъкваме през пътуването си, ни помага да посрещнем бъдещето със спокойно и любящо сърце. Днес се моля да се движа по потока на живота и да поверя очакванията си на моята Висша сила.

hope Дата: Вторник, 27-01-2015, 10:25 AM |Съобщение 330 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Другите хора могат да отговорят на нуждите ни,ако им кажем какви са те. Ние се нуждаем от нежността и грижите на нашите семейства и приятели. Нуждаем се да бъдем приемани, разбирани и подкрепяни от тях. Понякога имаме нужда и от техните критики и прошка. Каквото ида е това, от което се нуждаем, другите вероятно ще ни помогнат – най-малко ще откликнат. Но ако го задържим в нас, заключим го в собствените си умове и знаем точно какво искаме, но не го казваме, ние вероятно ще бъдем разочаровани. Да бъдем честни и откровени за това, от което се нуждаем и за нашите чувства във връзка с това, е едно от най – важните неща за нашето възстановяване. Вярно е, че другият може да ни каже „ не”,когато го помолим за нещо. Но самата ни готовност и способността да можем да кажем точно и ясно „Имам нужда за… / от…”, „Трябва ми помощ за…” повдигат нашето самочувствие, отварят вратата за пълноценното споделяне и общуване. Днес ще се опитам да помоля някого открито за нещо, от което се нуждая. Няма да се срамувам да помоля за помощ. Съобщението поправено от hope - Вторник, 27-01-2015, 10:27 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 22 of 111 « 1 2 … 20 21 22 23 24 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: