Дар за Днес - Page 4 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 4 of 111 « 1 2 3 4 5 6 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

puvpav Дата: Неделя, 03-11-2013, 2:31 PM |Съобщение 46 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Този, който  допусне грешка и не я коригира, допуска и друга грешка. - Конфуций Десета стъпка ни казва, че когато допуснем грешка, трябва "незабавно" да я признаем. Ние не сме свикнали да признаваме грешките си. Ние сме свикнали да се защитаваме или пък да обвиняваме другите. Това се нарича отричане. Отричането е лошо по две причини. Първо, то ни пречи да се учим от грешките си, и затова пак ги правим. Второ, ние не се вслушваме в другите, така се затваряме в себе си, изолираме се и оставаме самотни. А какво облекчение е да признаем грешките си! Правим ли го, не се налага да продължаваме с опитите да правим нещата по трудния начин. Можем да научим нови начини на мислене и действие, които ще работят по-добре за нас. Можем да позволим на други хора да бъдат наши учители. Молитва за днес: Висша сила, помогни ми да видя къде отричам, за да мога да видя и промените, които да направя. Действие за деня: Днес, ако не съм съгласен с някой, но съм сгрещил аз, незабавно ще го призная. Ако съм прав, ще бъда мил - не е нужно да доказвам правотата си.

puvpav Дата: Четвъртък, 07-11-2013, 9:14 PM |Съобщение 47 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Себеобсебването ни е нужно, ако искаме да оцелее егоцентризмът в нас. Промяната започва със себеприемане. Човечността започва със себеотдаване. - Henri Amiel В активната си зависимост бяхме загубили всички разумни пътища, бяхме движени от егоцентризма си. Може би не сме го искали; може би не сме искали да бъдем толкова егоцентрични. Но ние нямахме вътрешни ресурси, за да си помогнем и да избягаме от капана на егото си. Не можехме да видим каквото и да било извън себе си, не и достатъчно добре, за да можем да помолим за помощ. „ Да помоля за помощ , да се предам и да кажа „не мога сам”” – мислехме си, - „ означава само поражение и унижение.” Духовността на тази програма ни дава възможностите, които не можехме да намерим вътре в себе си. Когато се предадем, ние вече не сме пленници на нашия егоцентризъм, започваме да „излизаме от кожата си”. Всъщност възстановяването е едно естествено състояние, защото като хора, намиращи се в общност с други хора, буквално не можем да оцелеем като изолирани индивиди. Ние трябва да бъдем част от това, което даваме и получаваме в рамките на групата, точно както е било това при първите човешките същества. Днес ще се откажа от моя егоцентризъм – нещо, което трябва да го правя отново и отново.

puvpav Дата: Понеделник, 18-11-2013, 11:50 AM |Съобщение 48 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Отговорности и задължения Докато вървим през живота, е възможно да загубим неща и хора; или да ги загубим поради това, че не сме пожелали да се ангажираме или да поемем свои отговорности спрямо тях. За да имаме истински взаимоотношения, и ако искаме те да се превърнат в нещо повече от просто запознанства; за да имаме дом или апартамент, какъвто искаме, за да се сдобием с желаната от нас  работа, дори и с колата която харесваме -  за всичко това трябва да поемем своите отговорности, да се ангажираме с определени задължения. Ние трябва да се ангажираме и  поемем отговорности и на по-дълбоки нива – за своите цели, за семейството и приятелите си, за своето възстановяване. Успехът идва с поемането на отговорност и с непрекъснатото й практикуване. И все пак, ние никога не трябва да се ангажираме със нещо, преди да сме готови . Понякога  страхът да поемем отговорност ни пречи. Ние може да не искаме да се ангажираме с конкретни взаимоотношения или пък работа. Но понякога това се случва, защото нашите страхове си пробиват път навън. Ако ви е страх, изчакайте, докато си изясните на какво се дължи страхът ви. Доверете се на себе си. Посъветвайте се с Висшата сила, помолете я да премахне страха ви от отговорност. Помолете Бог да премахне това, което ви блокира. Помолете Бог за напътствие . Ние трябва да бъдем способни да поемаме и носим отговорност, но никога не трябва да се ангажираме, докато не сме готови . Боже, води ме при поемането на моите задължения и отговорности! Дай ми сили да поема тези, които са правилни за мен; мъдрост – за да не се ангажирам с това, което е правилно, и търпение - да изчакам, докато ги разгранича

puvpav Дата: Вторник, 19-11-2013, 2:43 PM |Съобщение 49 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Своевременното поправяне на нашите грешки е като чистия въздух за деня. Всяко Днес ни носи нова височина, по която да се изкачим, носи ни и нов поглед от върха. Когато отделяме време за размисъл - за нашите ежедневни пътувания, ние се отправяме по най-вълнуващото и предизвикателно приключение – себепознанието ни. Поглеждайки надолу, виждаме миналите си изпитания и трудности, уроците от които да се учим. А оглеждането и осмислянето на изминалия ден ще ни даде един по-светъл прозорец, от който да гледаме утре. Ежедневният самоанализ – моралната ни инвентаризация за деня, създава добрата основа, за да живеем в душевен мир. Честното признаване на неща, които сме направили или казали, и с които сме наранили себе си или други хора, ни позволява да кажем: "Извини ме" и да започнем новия ден с чисто и спокойно сърце. Когато се освобождаваме от своите негодувания, извинявайки се и поправяйки вредите, които сме причинили на себе си и другите, ние освобождаваме място за любовта, място за своята Висша сила. Днес се моля да направя собствената си инвентаризация и да се поправя там, където трябва.

puvpav Дата: Петък, 22-11-2013, 10:09 AM |Съобщение 50 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Споделянето на нашия опит усилва радостта и намалява болката ни. Когато не позволяваме на другите хора да узнаят какво ни тревожи, кара проблемите ни да ни тревожат още повече. "Тайните ни карат да останем в тъмнината” са казали по-опитните в нашето пътуване. Споделяне на това, което е в ума ни с приятел или спонсор, дава на това лице възможността да ни помогнат да добием по-добра перспектива. От друга страна, когато оставаме сами и изолирани с нашите притеснения, обикновено ги преувеличаваме. Да останем изолирани с нашите радости също не е полезно. Това ги свежда до минимум, по този начин не можем да изживеем напълно чувството си, не можем и да усетим тръпката на радостта. Ние трябва да изживеем напълно радостта, която ни носи живота, и защото ще разберем по-добре болката. Може би се страхуваме, че другите ще ни критикуват или ще ни се присмеят, ако сме истински радостни и не крием щастието си. Но истинските ни приятели ще се радват заедно с нас, ще пеят от радост със нас. Нашите радости са заслужени, те компенсират нашите болезнени преживявания особено от миналото. Споделяйки ги с други хора, със сигурност ще им помогнем с нещо от нашия опит. Днес ще бъда отворен за моите приятели днес, споделяйки и притесненията си,  и моите радости.

puvpav Дата: Понеделник, 25-11-2013, 2:17 PM |Съобщение 51 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Търпение и упоритост С течение на времето ние ще получим това, което искаме от тази програма. Ако търсим например по-добър начин на живот, ние ще го развием. Ако искаме да намалее наша болка, ще намерим облекчение. Ако искаме любов, ще се научим как да я даваме и получаваме. С течение на времето, посредством Дванадесет-стъпковата програма, животът ни може да се подобри с много неща. Нашата работа е да продължим посещението на сбирки и работата си по стъпките. Дали правя това, което трябва да направя, за да получа това, което искам? Висша сила, помогни ми да бъда търпелив и упорит със себе си, с програмата, и с процеса на промяна.

puvpav Дата: Четвъртък, 05-12-2013, 2:04 PM |Съобщение 52 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Размишление за днес: Сега, когато знам, че не мога да използвам смелост в бутилката, се моля за 24 часа смелост, за да променя нещата, които мога. Очевидно е, че това не е онази смелост, която ще ме направи силен и смел човек за целия ми по-нататъшен живот, и в състояние да се справям смело с всякакви и всички ситуации. Сега обаче имам преди всичко нужда от постоянна и разумна смелост, която да трае в продължение на всеки  мой настоящ ден - но като правя това, което трябва и може да бъде направено днес, и избягвам всякакъв страх и тревога по отношение на крайния резултат. Какво означава за мен смелостта днес? Днес се моля: Моля се да справям само с онези неща, за които имам шанс да променя. И промяната трябва да започне с мен, ден след ден, за дадения момент. Моля се да осъзная, че приемането често е форма на смелост. Аз не се моля за супер-храброст, а само за куража да преодолея и отговоря на това, което животът ми поднася в днешните 24 часа. Днес ще помня: Куражът се придобива ден след ден, момент след момент.

puvpav Дата: Сряда, 11-12-2013, 2:47 PM |Съобщение 53 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Самопомощ  или взаимопомощ? Подпомагане на другите Дванадесет –стъпковата програма често е наричана програма за самопомощ. Това обаче не отговаря на нейната действителна същност. Взаимна помощ е по-доброто определение за нея. Самопомощта предполага, че дадено лице иска да помогне на себе си. Взаимната помощ е много по-различна. С нея ние също помагаме на себе си, но както откриваме,  най-добрият начин да го направим, е като си помагаме взаимно. Този, който иска да си помогне сам, казва: "Аз мога да го направя", докато при взаимната помощ казваме: " Ние заедно можем да го направим." Не бива да се отхвърли идеята за самопомощ, или за постигането на самоусъвършенстване. Трябва да знаем, обаче, че ние – зависимите, се нуждаем от помощта и любящата подкрепа на другите за нашето духовно израстване и усъвършенстване. Има моменти, когато се чувстваме безпомощни и сами. Тогава именно взаимната помощ може дори да спаси живота ни. Днес ще осъзня, че съм свързан с другите, и че мога да постигна най-доброто за себе си само във взаимното служене с тях.

puvpav Дата: Понеделник, 30-12-2013, 11:04 AM |Съобщение 54 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия „Живей и остави другите да живеят”,  е добра препоръка. Колкото по-добре осъзнаем, че всеки от нас има свое, уникално пътуване което да извърви; че всеки един има своя конкретна цел, която се стреми да постигне, ни става по-лесно да позволим на другите хора да живеят собствения им живот. Когато членове на семейството ни имат проблеми с алкохол или други наркотици , ни е ужасно трудно да им позволим да имат свой собствен път. Защото ги обичаме , ние се чувстваме принудени да им помогнем да постигнат трезвеност. В действителност обаче, всичко което можем да направим, е да се молим за тяхната безопасност и благополучие. Тяхното възстановяване зависи от тях, то е в ръцете на тяхната Висша сила. За някои от нас е трудно да приемат, че всички ние сме част от божествен план, и че такъв наистина съществува. За някои може би дори не е необходимо да се повярва в това. Но ако приемем, че Божествена, Висша сила бди над всички нас, ние ще се почувстваме много по-спокойни и по-приемащи. Да позволим на останалите да живеят и да научат собствените им уроци, е един от нашите уроци. И колкото повече го владеем и практикуваме, толкова по-голям ще е душевният ни мир. Разполагам с достатъчно, за да живея живота си днес. И мога да позволя на останалите да правят това, което е необходимо за тях.

puvpav Дата: Събота, 08-03-2014, 4:31 PM |Съобщение 55 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Подхлъзване Една от рационализациите, свързани с нежеланието ни за работа по програмата звучи приблизително така: "Хари се е подплъзнал десет пъти, преди да мине програмата, така че, какво толкова, ако аз се подхлъзна няколко пъти?" Но с „какво толкова” ние всъщност пренебрегваме някои жестоки обстоятелств: че последния път, когато Джак се подхлъзна, той намери смъртта; последният път, когато Боб се подхлъзна, поради неговата небрежност синът му се изгори до смърт; последният път, когато Ан се подхлъзна, тя се отрови със стрихнин и ослепя; последният път, когато Джим се подхлъзна, той се опита да убие жена си и едва не го направи. Тук, в програмата, изобщо във възстановяването, ние не си играем на игри. Това за нас е въпрос на живот и смърт. Дали мога да спра, преди да се подхлъзна? Висша сила, помогни ми да помня, че когато се отнасям към възстановяването си лекомислено – като към игра, рискувам не само моя живот, но и живота на другите.

puvpav Дата: Неделя, 09-03-2014, 5:36 PM |Съобщение 56 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Трябва да живееш по най-добрия начин днес, като действаш и мислиш по най-добрия начин на който си способен – така със сигурност ще си подготвен за утре и всички други „утре”, които следват. --Harriet Martineau Думата "здрав разум" произлиза от латинската дума “sanitas”, което означава "здраве". В нашата група, ние мислим за здравето като цялост на ума, тялото и духа. Един от начините за постигане на здраве и цялостност е, като живеем за днес, в дадения момент. За да го направим успешно, ние трябва да осъзнаем, че не можем да отменим нито едно действие или бездействие, които сме извършили; че не можем да върнем назад всички тежки думи, изречени в миналото.  Независимо колко много съжаляваме или чувстваме отново вчерашните болезнени преживявания, не можем да направим нищо, за да променим това, което се е случило. Миналото е завинаги извън нашия контрол. Същото нещо се отнася и за бъдещето. Без значение колко много се притесняваме и тревожим за него, не можем да предскажем какво ще бъде утре. Ние можем да се подготвим само за едно по-надеждно бъдеще, като живеем по най-добрия начин днес. Днес е всичко, което имам. Моля се да се възползвам максимално от него.

puvpav Дата: Неделя, 13-04-2014, 7:15 PM |Съобщение 57 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия Дори да сме болни и уморени, дори и да се чувстваме слаби и износени, можем да понесем всичко с помощта на по-висша сила --Elizabeth Chase Akers Кое е това, което ни притесняваше най-много преди година? Преди месец? Или преди седмица? Каквото и да е било, най- вероятно ние сме били обсебени от него; убедени, че разруши бъдещето ни, както и че за него липсва разумно решение. И навярно сме се опасявали, че просто няма да оцелеем заради сложността на ситуацията. Но във възстановяването ние се справяме. И ние винаги ще бъдем в състояние да оцеляваме при всички трудности, каквито и да са те. На нас никога, абсолютно никога не ни се дава повече, отколкото можем да понесем или с което да се справим. Всъщност ни се дава точно това, което ни трябва, във всеки даден момент . В момента имаме много уроци за учене. За щастие, имаме Програмата от Дванадесет стъпки, която може да ни преведе през уроците. Ние се нуждаем най-вече да помним това, пред което сме безсилни; че съществува Сила по- могъща от самите нас, и че животът ни може да стане много по-прост и лесен, когато се опираме на Нея и когато се откажем от своеволието си и вмессто това се поверим на волята на Бог какъвто Го разбираме. Каквато и проблем да имам днес, ще го поверя на волята на Бог. Ще помня, че не проблемът, а разрешението му е важното. И разрешението е в моите действия, насочени от Бог, от Неговата воля.

hope Дата: Понеделник, 14-04-2014, 3:38 PM |Съобщение 58 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не това което бихме могли, а това което правим, съставлява живота ни.--Richard Henry Stoddard "Трябва да направим нещата, които са необходими" е честа препоръка в програмата. Всяка Стъпка  е доказателство за това, което са направили нейните основатели, за  да постигнат  въздържание и  да  продължат живота си  в спокойствие и сигурност. Всички „трябва” също така сочат, че и Стъпките, и фразите - често споменавани в цялата Голямата книга, са духовни. Ние  ще намерим значението на "трябва”  в  любимите си цитати от тази книга. Стъпките  не са базирани на теорията на "недей”. Те се основават на теорията " необходимо е и  можеш”. Ето защо ние казваме, че в нашата програма няма „трябва” в смисъл на задължения. Дванадесетте стъпки,  с  които работим,  изискват положителни действия. Те ни казват това, което можем да направим, за да може всеки един от нас да живее  радостен, щастлив и свободенживот. Да, вярно е – думите „трябва да" се появява много пъти в Голямата книга, заедно с няколко „абсолюта". Но те не се отнасят до изискванията за работата ни по програмата. Те просто ни позволяват да се концентрираме не върху това, което не бива,  а над това, което можем да  направим за нашето добро. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 14-04-2014, 3:41 PM

hope Дата: Вторник, 15-04-2014, 10:20 AM |Съобщение 59 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не ни се дава повече от това, което можем да понесем.  Понякога поемам повече неща от тези, с които мога спокойно да се справям - това е един от начините, по които животът ми става неуправляем. И това се случва, когато действам съгласно своеволието си , а не според волята на Висшата  ми сила.  Вярвам, че Бог  неочаква от мен  повече от  това, което мога да правя;  че наред спредизвикателствата и трудностите, с които се срещам, идва и силата, нужна ми да се справя с тях,  а тя идва  и  с наученото от тях.  Когато ме заплашва хаос,  това е или защото съм поел повече, отколкото трябва, или защото не мога да използвам наличнитеси ресурси.  С  възстановяването  ние се учим  да подреждаме  приоритетите си, така  че  да  не прибягваме  към натрапчивите работохолизъм и  заетост . Всичко става по-лесно, когато се откажем от опитите си  сами да командваме парада. Опитът  ниучи, че  нужнатаподкрепа  винаги  ни е под  ръка: ченашата Висша сила идва за нас винаги, когато  я помолим запомощ.  Ще се изправя пред днешните си задачи уверен, че ще ми бъде дадена възможност да изпълняволята на Висшатами сила за мен.

hope Дата: Сряда, 16-04-2014, 7:16 AM |Съобщение 60 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние предаваме контрола надживота си на нашата Висша сила. След като веднъж се научим, отказът от манията ни да контролираме се оказва такова облекчение! Разбира се, като всички важни, основни неща във възстановяването, то трябва непрекъснато да се практикува. В този случай, ние практикуваме, като поверяваме хората и обстоятелствата на Бог. Толкова дълго време си мислехме, че ние сме тези, които трябваше да ги контролират!... Не е чудно, че на моменти чувствахме все едно полудяваме. Ние се опитвахме да уверим другите, че трябва да правят правилните неща въз основа на нашата гледна точка. Но обикновено Бог или те, имаха предвид нещо различно. Поверяването ни на Бог,поверяването на целия ни живот с хората и обстоятелствата в него,  ни  дава много свободно време,  което да използваме за себе си. Ние можем да стесним фокуса си към това,  което трябва да направим днес. И можем да използваме допълнителното време,  за да  се  молим за благополучието на други хора. По този начин ще  се  почувстваме  спокойни и отпочинали в края на всеки ден. Днес ще се насладя на  здравия разум,  който идва от поверяването на грижите за другите хора на Бог.  И просто  ще се погрижа за себе си. Съобщението поправено от hope - Сряда, 16-04-2014, 7:18 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 4 of 111 « 1 2 3 4 5 6 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: