Дар за Днес - Page 6 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Събота, 03-05-2014, 10:17 AM |Съобщение 76
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Прогрес, а не съвършенство

Възстановявайки се, вече не очакваме живота ни да бъде перфектен. Не очакваме и ние да бъдем перфектни. Това, което искаме, е да спрем безумието на болестта, и да започнем да живеем живот, който има смисъл.

Ние не очакваме да бъдем перфектни, но повечето от нас искат да бъдат добри хора. Ние наистина можем да живеем с тази цел сега, когато се възстановяваме. Това изисква много работа над самите нас, изисква се и способност винаги да виждаме нови начини за усъвършенстване. Работата по стъпките ни помага да научим много за начините, по които можем да станем по-добри хора. Любовта и подкрепата на възстановяващите се приятели, както и насоките на нашият спонсор ни дават сили и помощ винаги, когато са ни необходими.

Всъщност, работата над това да станем добри хора, ни носи много награди. Допускаме духовни учители в живота си, постигаме истински приятелства, печелим себеуважение, откриваме че другите ни уважават.

Молитва за деня:

Висша сила, помогни ми днес да се справя по-добре на работа или у дома; помогни ми да се отзова на някой, който се нуждае от малко доброта.

Действие за деня:

Какво съм готов да направя в следващите 24 часа, така че да направя днешния ден по-добър? Да се обадя на приятел, който се нуждае от подкрепа? Да занеса цветя на работа, за да направя по-красив деня? Да отделя време, за да посетя дете или болен?

Ще взема решение да направя нещо специално, и ще го направя!


Съобщението поправено от hope - Събота, 03-05-2014, 10:18 AM
 
hope Дата: Неделя, 04-05-2014, 12:02 PM |Съобщение 77
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Донеси тялото си, умът ти ще го последва.  -  казано–чуто на сбирка

Новодошлият:

Какво във възстановяването означава "умни крака"? И какво трябва  да се прави, когато се казва „Донеси тялото си, и умът ти ще гопоследва” ?

Спонсорът:

Във възстановяването ние разработваме ежедневни навици, които не поставяме под въпрос: Навикът да присъстваме на сбирки, навикът да звъним по телефона, за да се обадим на спонсора си или да споделяме с друг възстановяващ се, навикът да започваме и завършваме деня си с предпочитана от нас комбинация от молитва, литература и медитация. Ние правим тези неща, независимо дали можем да се
чувстваме като правещи ги или не, и във времето те стават втора природа за нас – автоматични, подобно на нашите навици и поведение от активната ни зависимост в миналото. Ако не се налага да обсъждаме тези навици със себе си, ако не спорим за това дали те ще ни накарат да се чувстваме по-добре или не, ако не ги поставяме под въпрос, ги усвояваме много по-леко.

След като веднъж сме били на сбирка, или сме споделили с друг възстановяващ се или със своята Висша сила, неочакваното се случва. Ние сеосвобождаваме от тиранията на зависимото си мислене. "Умните крака"са краката, които ни носят на мястото, на което трябва да бъдем, независимо дали преди това го знаем или не.

Днес ще бъда благодарен за простите навици, които отварят сърцето и съзнанието ми за
възстановяването.
 
hope Дата: Понеделник, 05-05-2014, 8:19 AM |Съобщение 78
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Бдителност

Как да останем бдителни за нашето възстановяване? Първо, като осъзнаем, че страдаме от болест, и без значение колко дълго сме чисти,независимо колко по-добър е станал животът ни, без значение каква е степента нанашето духовно изцеление, ние все още сме зависими. Нашата болест чака търпеливо, готова да ни хване в своя капан, ако й предоставим възможност.

Нашата бдителност е нещо, което да се практикува ежедневно. Стремим се да бъдем постоянно
нащрек, готови да се справим с признаците на всяка една беда. Това не означавада живеем в ирационалния страх, че сме наследили нещо ужасно: това значи, чепросто трябва да вземаме обичайните предпазни мерки. Ежедневната молитва, редовното присъствие на сбирки,  изборътда следваме духовните принципи са нашите действия на бдителност.
Самоанализираме се колкото е необходимо, споделяме с другите, - така всъщност
опазваме нашето възстановяване.

Днес ще бъда бдителен, ще правя всичко необходимо, за да пазя моето възстановяване.
 
hope Дата: Вторник, 06-05-2014, 8:41 AM |Съобщение 79
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Възстановяването изисква практикуване.

 Никой не може да се научи да играе голф за един ден, да свири на музикален инструмент за една седмица, или да изгради отношение за един месец. Както и възстановяването не може да се случи за една нощ.

 Вярно е, че ако имаме нужната готовност, можем веднага да постигнем въздържание.  Когато то се случи, е нещо чудесно, но това е само началото. Възстановяването е повече от въздържание. Възстановяването – това е нов начин на живот, в който се променя цялата ни същност. Това включва начина, по който мислим,чувстваме, действаме и вярваме. И още в началотона пътя си ние осъзнаваме, че ни предстои да се учим на един изцяло нов начин на отношение към себе си и към събитията от деня. Всеки ден, ежедневно. Но много скоро разбираме, че това ни кара да се чувстваме добре, и колкото повече го практикуваме, толкова по-цялостно е нашето възстановяване.

 Аз съм благодарен за всеки ден, в който мога да практикувам възстановяването си.
 
hope Дата: Сряда, 07-05-2014, 9:39 AM |Съобщение 80
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приемането на нещата, които не можем да променим, ни носи свобода

Казано е, че когато искаме друг да направи нещо, а той не го направи, но ние продължаваме да настояваме, поисканото става нашата воля, не негова. Дали наистина вярвам, че единственият човек, когото мога да променя, е себе си е? Няма ли тайно място в сърцето ми, в което смятам, че наистина мога да контролирам другите и да ги променям? Дали не храня надеждата, че животът ми ще стане по-добър, когато определено лице се промени и прави нещата по моя начин?

Толкова е лесно да се хванем за живота на другите хора. Да приемем, че ние сме тези, които знаем какво е най-добре за тях, изглежда толкова естествено. Много от нас се открояваме в качеството си пазачи, но е време да се отдръпнем, така че нашите близки да се грижат за себе си. Това означава, че им даваме възможност да вземат собствени решения и да живеят с техните последици.

Не можем да променим другите хора. Със сигурност вече сме накарали другите да се чувстват достатъчно виновни; карали сме ги да правят неща по нашия начин. И сме спечелили много битки за власт. Но в крайна сметка не можем да претендираме за собственост над нечий чужд ум, не можем да бъдем опекуни на нечий чужд живот. Възможно е в началото, когато се отказваме от своя контрол, да се чувстваме слаби, но с времето ще обикнем свободата да живеем само собствения си живот. Ще имаме допълнителното време за себе си и ще опознаем душевния покой.

Днес ще намеря облекчение и душевен мир, като позволя на останалите да бъдат собственици на техния собствен живот.
 
hope Дата: Четвъртък, 08-05-2014, 9:59 AM |Съобщение 81
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Боже, дари ме със смирението да приемам нещата, които не  мога да променя,

със смелостта да променям нещата, които мога да променя,

и с мъдростта да прозирам разликата.

Някои неща не мога да променя:

моята възраст; кои са роднините ми; цвета на очите ми; височината ми; преживяното в детството ми; моите дарби; моята същност; злоупотребата на някой друг с алкохол, наркотици или лекарства; дали днес ще има слънце или ще вали; какво и кога ще наследя; как се чувстват родителите ми; възможностите, които пропилях вчера; колко дълго ще живея; кой ми прощава; как родителите ми ме приемат; колко съм обичан; моето минало.

Някои неща мога да променя:

младостта на духа ми, кои са моите приятели, дали в очите ми ще има блясък, теглото си, опитът ми като възрастен, моите постижения, моя характер и моето настроение, моето отношение към злоупотребата на някой друг с алкохол или лекарства, дали ще се радвам на времето, какво ще завещая, как се чувствам, моята способност да използвам днешните си възможности, как ще живея, на кого прощавам, как приемам моите деца, колко обичам аз, настоящето си – чрез нег ои бъдещето си.

Аз съм благодарен за способността си да избирам.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 08-05-2014, 10:02 AM
 
hope Дата: Петък, 09-05-2014, 9:16 AM |Съобщение 82
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Себепознание

Молитвата за смирение изразява някои ключови насоки за нашата философия на живот. Член на моята група обясни това по следния начин:

“За мен нещата, които не мога да променя, са другите хора, места и обстоятелства. Единствените неща, които мога да  променям, са моите нагласи, реакции и действия спрямо хората, местата и обстоятелствата в живота ми.

Мъдростта да прозирам разликата е трудно нещо. Не винаги знам какво мога и какво не мога да  променя, докато не се опитам да го променя. Мъдростта идва с опита и с грешките, от които мога да се поуча. Колкото повече опит трупам, толкова повече разбиране, знания и мъдрост имам. “

Днес ще приема, че голяма част от мъдростта ми може да дойде само чрез ежедневните  ми преживявания. Трябва да съм наясно, че вероятно ще направя някои грешки в моите нагласи, действия и решения относно това, което мога, и не мога да променя. Ще се науча да бъда търпелив със себе си и другите, и да постигна повече познания от грешките си.
 
hope Дата: Събота, 10-05-2014, 8:20 AM |Съобщение 83
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приемането означава да потвърдим ситуациите с техните факти – такива, каквито са. Едва след това можем да вземем решение какво ще направим с тях . — Kathleen Casey Theisen

Възстановяването ни предлага смелостта да правим избор за събитията от живота ни. Пасивността относно случващото се вече не бива да доминира в нашия модел на поведение. Безпомощното отношение към живота беше общо за много от нас, а нашите чувства на безсилие ни правеха по-пусти и празни отколкото бяхме.

Днес се изисква действие - обмислено действие в отговор на ситуациите, които изискват нашето внимание. Във възстановяването един от най-големите ни дарове е смелостта дапредприемаме  действия, да вземаме решения, които ще бъдат добри както за нас,така и за хората близо до нас. Смелостта е продукт на нашето духовно израстване; смелостта  е в това да приемаме нещата, които не можем да променим, вярвайки, че всичко ще бъде добре;с мелостта е и в това да променяме себе си и нещата, над които имаме контрол.

Предприемането на действия е това, с което живеем живота си. Всички последващи действия стават по-лесни за предприемане. Безспорно е - да направим избор и да действаме за него, са здравословни. Програмата ни дава инструментите и за двете.

Днес ще бъда търпелив със себе си и ще обмислям решенията си. Ще слушам внимателно насоките, които идват от хората около мен.
 
hope Дата: Неделя, 11-05-2014, 8:17 AM |Съобщение 84
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Зрелостта идва не с възрастта или интелектуалната мъдрост, а с любовта която можем да изразяваме и даряваме. - Ruth Casey

Възможно е да си мислим, че да бъдем зрели означава, че сме "пораснали". Т.е. това означава да действаме рационално, с добра преценка, и вече да не проявяваме детинско поведение. И е възможно да сме приемали за съмнително, че изразяването на любов е акт на зрялост. Въпреки това, сега се учим , че ключът към устойчив растеж е способността да се обичаме един друг,както и себе си.

Изглежда ни много по-лесно да се съсредоточаваме върху грешките на другите вместо на техните добри страни. В детството си се стремяхме да се конкурираме с нашите съученици , и това ни караше да бъдем критични един  към друг. Нито един учител не ни изпитваше за това как изразяваме любовта си;  работихме предимно над правописа и таблицата за умножение, и се борехме с другите за да получим златни звезди.

Сега, когато приемем, че всички ние сме с по нещо златни звезди, ще открием колко по- комфортен е животът без съзтезания иконкуренции. Ние се справяме по-добре с всяка една ситуация  сега, когато сме осъзнали дара на спокойствието и смирението, който съпътства всеки наш израз на любов.

Моят растеж, моята зрялост в тази програма, може да бъде измерен чрез днешните ми отношения и нагласи. Дали съм любящ, или все още се конкурирам с другите?
 
hope Дата: Понеделник, 12-05-2014, 7:45 AM |Съобщение 85
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Фокусиране над решенията

 Независимо пред какво сме изправени - нещастна връзка,сериозна операция или заболяване, чувство на безполезност или безпомощност – за нас е  жизненоважно да осъзнаем, че винаги има решение.

 Не бива да очакваме, че решението на проблема ни ще ни донесе незабавно мир, най-вечена ума. Обаче фокусирането на нашата енергия и и нашите емоции върху отговора, а  не върху проблема, ще облекчи с много безсмислието и неудовлетвореността, които обикновено чувстваме.

 Лекарят Джордж С. Стивънсън пише:"Решението не може да ви даде всичко, което искате. Понякога то не може да ви даде нищо друго освен шанса да започнете всичко отначало. Но колкото и малко да ви дава решението, то е много повече от това, което можете да си дадете вие, оставяйки емоциите да ви разкъсват. "

 Днес ще насоча енергията и емоциите си върхурешението, не върху проблема. Ще се оставя на помощта и волята на Висшата си сила, знаейки, че тя винаги има нужния отговор на моя проблем.
 
hope Дата: Вторник, 13-05-2014, 11:11 AM |Съобщение 86
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
На този свят няма нищо постоянно, освен промяната. – Джонатан Суифт

Повечето от нас не обичаме много промените. Постиганетона трезвеност наподобява стъпването ни във фучащата река на промяната, която може да ни отведе до нови места в живота ни. Ние усещаме това, и се учим да му се доверяваме все повече, с всеки нов трезвен ден.
Но въпреки че животът ни става всепо-добър, все още пазим в себе си известен страх - за това какво ще се случи,ако продължим да работим по програмата за възстановяване; дали животът щепродължи да се променя за нас.

Може би сме си намерили добра работа, и се страхувамеда не я изгубим. Може би искаме да намерим нови приятели, и се страхуваме, че теще разберат какви „идиоти” сме всъщност. Може би децата ни  казват, че искат да имат по-различни, по-дълбокивзаимоотношения с нас, и ние се страхуваме да поемем отговорност.

Знаете ли какво? Всичко ще бъде наред. Хубаво, несамо нормално, е да ни се случват добри неща. Хубаво е да се доверим на себе си,за да се справим с отговорностите си. Никой не знае как да направи живота си перфектен– ето защо се нуждаем от нашата Висша сила, която да ни води.

Молитва за днес:

Висша сила, помогни ми да се вслушам в насоките ти днес,за да провървя новия си ден в трезвеност. Заедно можем да се справим с всички изненади и промени, които предложи днешният ден.

Действие за днес:

Днес ще опиша три начина, по които се изразява страхътми от промяна, и ще говоря за тях с моя спонсор. Какво трябва да направя, за да бъда готов за тези промени?
 
hope Дата: Сряда, 14-05-2014, 11:13 AM |Съобщение 87
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Трябва да живееш по най-добрия начин днес, като действаш и мислиш по  най-добрия начин на който си способен – така със сигурност ще си подготвен за утре и всички други утре, които следват.  -- Harriet Martineau

 Думите "здрав разум", "здравомислие" произлизат от латинската дума “sanitas”, която означава "здраве". В нашата група, ние мислим за здравето като цялостност и единство на ума, тялото и духа.

 Един от начините за постигане на здраве и цялостност е, като живеем  заднес, в дадения момент. За да го направим успешно, трябва да осъзнаем, че не можем да отменим нито едно действие или бездействие, които сме извършили; че не можем да върнем назад всички тежки думи, изречени в миналото.  Независимо колко много съжаляваме или чувстваме отново вчерашните болезнени преживявания, не можем да направим нищо, за да променим това, което се е случило. Миналото е завинаги извън нашия контрол.

 Същото нещо се отнася и за бъдещето. Без значение колко много  сепритесняваме и тревожим за него, не можем да предскажем какво ще бъде утре. Ние можем да се подготвим само за едно по-надеждно бъдеще, като живеем по най-добрияначин днес.

 Днес е всичко, което имам. Моля се да се възползвам максимално от него.
 
hope Дата: Четвъртък, 15-05-2014, 6:11 AM |Съобщение 88
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Всяко човешко същество е с проблеми, в търсене на техните решения.--Ashley Montagu

Всеки  един от нас е едновременно силно и крехко създание. Ние винаги сме обект на сили извън нашия контрол, и ние се учим  да живеем по Стъпки, които да ни помагат да се справяме и издигаме над проблемите ни.
Нашата конкретна ситуация може да изглежда специална за нас, но от друга страна, ситуацията на всеки  един е уникален проблем. Духовният ни растеж е резултат от изправянето ни лице в лице със собствените ни ситуации, осъзнаването на собственото ни безсилие, признаването че няма готова рецепта която веднага да разреши проблема ни, и след това – поверяването на нашата Висша сила, с помощта на която намираме отговорите.

Няма училище, нито пък родител, които да могат да ни научат достатъчно, така че да знаем как със сигурност да намираме решения. Ние ставаме пълноценни човешки същества, като преминаваме през изпитанията, чрез истинската вяра във връзката ни с Бог и с хората, с които се движим заедно, докато открием отново нужната ни яснотата. Ние прогресираме и в зрялавъзраст - когато преминаваме през нашите собствени, специфични житейски кризи. Ние се учим, че в този процес имаме общо с всяко човешко същество. Вместо да се противопоставяме на проблемите си , ние се обединяваме с другите; обединяваме силите си, за да намираме по-лесно решенията.

Моите днешни проблеми са възможности за духовния ми растеж.


Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 15-05-2014, 6:13 AM
 
hope Дата: Петък, 16-05-2014, 5:56 AM |Съобщение 89
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Отношението ни към другите хора се връща при нас - винаги

Предлагането на разбиране и съпричастност спрямо другите променя ежедневно начина, по който възприемаме света около нас. Нашите действия на любов вдъхновяват любов от страна на другите.
Това, което изпращаме на хората, които споделят промените по пътя ни, дори и да е фино или едва доловимо, променя всеки един живот, до който се докосваме. В действителност, целият свят  се променя дори от най-малките ни действия.

Простата истина е, че нашите собствени нагласи често определят какви преживявания ще имаме. Гневът и възмущението няма да ни донесат никога душевен мир и покой. Съмнението и обвинението водят в замяна до същото. Повечето от нас сме се опитвали да контролираме всички хора и всички преживяванияв живота ни. И винаги сме се провалили. Сега осъзнаваме, че любовта, която се връща при нас, всъщност е любовта, която  ние изразяваме.

Ако днес предложа любов на другите, ще почувствам любов от страна на най-малко един човек.


Съобщението поправено от hope - Петък, 16-05-2014, 5:59 AM
 
hope Дата: Събота, 17-05-2014, 9:40 AM |Съобщение 90
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Първоначално, когато приятелите ми в програмата ми казаха за Бог и за кратката молитва „Нека бъде Божията воля”,  се ядосах -- Myrna K.

 Кой  възстановяващ се решава съзнателно да играе ролята на Бог? Не и аз. Навярно не и ти. Но много от нас преминават през ужасен период, докато оставят Бог да управлява света. Без значение колко твърдо е решението ни да се откажем, ние продължаваме с опитите си да контролираме неща,които са извъннашия контрол. Това е всъщност да си      играем на Бог, и точно това много от нас са правили дълго, много дълго време. Да поемаме ролята на Бог е не  само мъчителна работа, това е един отличен начин да съсипем взаимоотношенията си. Хората  необичат да бъдат около кандидат-тленните "богове", чиито глинени крака са твърде видими. Идори намеренията ни да са добри, те не помагат на хората да се чувстват защитени край нас.

 Да се откажем от ролята на Бог за другите не  е лесно. Особено ако не го правим с нужната грижовност. Разбира се, че нас ни е грижа за другите. Но това не трябва да означава, че ние сме отговорни за другите. Ние трябва да им позволим да живеят     собствения си живот – да допускат собствените си грешки, да печелят собствените си победи, да поемат отговорност за собствения си живот. Ако не им го позволим, без значение колко добри намерения имаме, бихме допринесли за пораждането на зависимост помежду ни.

 Ние просто трябва да им позвoлим да бъдат себе си.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz