Дар за Днес - Page 5 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 5 of 111 « 1 2 3 4 5 6 7 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 17-04-2014, 6:32 AM |Съобщение 61 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мога да обобщя всичко, което научих за живота в две думи : Той продължава. - Robert Frost Повечето от нас се страхуваме от нещата, които не можем да контролираме. Животът е едно от тези неща. По време на дните, в които пиехме и се дрогирахме, само „проверявахме” живота. Седяхме в  кулоарите му ,преструвайки се, че бихме могли да се върнем в него всеки път, когато поискаме. Но животът продължаваше и без нас. Приятелите ни изграждаха кариери и любящи семейства, а ние  изоставахме. Приятелите ни построиха дълбоки, интимни взаимоотношения. Те живееха живот със ценности и комуникация с тяхната Висша сила.  Ние изоставахме. Работата по стъпките изисква от нас да работим. Нашата програма е програма на действието. От време на време ние ще поискаме да спрем и да поседнем отново в страни от пътя. Но ние трябва да продължим! Когато се почувстваме изморени или неуверени, просто трябва да поговорим с приятел, да отидем на допълнителна сбирка, да поемем работа по служене на Общността. Ние постигнахме трезвен живот, и трябва да го живеем, вместо да седим в кулоарите. Ние трябва да се възстановяваме активно, с ежедневна програма за действия. Молитва за Деня: Висша сила, помогни ми да бъда човек на действието. Когато страхът ми казва: "Спри!", Те моля  да прошепнеш в ухото ми: "Хайде,давай!" Днешното ми действие: Днес ще участвам активно в програмата и в живота. Ще бъда действащо лице, а не наблюдател.

hope Дата: Петък, 18-04-2014, 10:04 AM |Съобщение 62 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Добрите мисли раждатдобри плодове,  лошите мисли - лоши плодове; човек сам отглежда своята душа. --John Leonard     Злите мисли и деструктивни нагласи не са ни пращани от съдбата. Те са изборите, които правим докато действаме и реагираме на събитията в живота ни.  Преди Програмата от 12 Стъпки, когато  ни се случваха негативни неща, първата ни реакция беше да изберем да реагираме негативно:" Животът не е справедлив "; " Защо това трябва да се случи на мен? ";  "Мразя ги,че правят така"; "Отказвам се, дори ако това ще е последното нещо, което правя.”   Лесно е да реагираме позитивно, когато ни се случват хубави неща. Но ние често избраме да реагираме отрицателно дори на добрите събития.  Доброто може да бъде намерено дори и в най-лошите ситуации, стига да го търсим. Един фалит може да ни предостави възможност за ново начало. Поражението  може да позволи възстановяване по един нов и по-добър начин. Злото ни учи какво е добро. Смъртта носи нов живот. Признаването на нашето безсилие ни дава най-накрая свободата да избираме.  Чрез избора на добримисли и нагласи градината на моята душа ще процъфтява. С избора на лоши такива, тя ще загине.

hope Дата: Събота, 19-04-2014, 8:41 AM |Съобщение 63 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сладкото Предаване Ние сме готови да поемем по света, или поне да предприемем следващата стъпка. Тогава тя ни удря. Или по-скоро ние се удряме в нея. Стената. Изведнъж пътят пред нас, който е изглеждал толкова ясен и така лесен, изчезва. "Това е само един малък бъг",си мислим ние. И се опитваме да преминем през нея, дори си очертаваме предварителен план. Тя е всеоще там. ”Трябва да бъдем себе си”, - започваме да мислим.- „Нямам избор, ще трябва да опитам по по-трудния начин… Tрябва  да освободя този проблем от моя контрол…” Може да измънкаме няколко думи за по - висша сила; че се нуждаем от чужда помощ. В действителност обаче да се молим за достатъчно сила, зада  превземем стената… Така „молитвата” ни звучи като „ Да бъде моята воля!” Бих искала да ви кажа, че може и да има начин да се премине през стената, но ако има, аз не съм го намерила. Но при всички случаи той би бил  дяволска игра на своеволието. Да чуем, че сме безсилни пред хора, места и неща (като алкохол и други наркотици) и        интелектуалното разбиране натова понятие, е едно нещо. Но да изживееш безсилието, да усетиш, че си наистина безсилен, е съвсем друго. Аз   сепредадох пред безсилието си  над алкохола и  наркотиците не само защото исках . Предадох се, защото трябваше да се предам, защото се бях износила, защото повече не можех да се задържа на земята, защото нямах сили да продължа. Предадох се трудно. Една сутрин ми се обади приятел, искаше да разбере дали съм разрешила проблем, с който се борех. „Да.”- казах му. – „ Снощи казах на Бог, че каквото и да се случи, ще бъде o.k.  за мене.”, - Вече наистина бях готова да направя всичко, за да се предам. И си давах сметка какво означава това. „ О-oo,”-каза той. – „ Сладкото предаване… Направила си го!” „ Да.” – отвърнах – „Сладко е… сега.” Предаване. Мястото, което тези от нас, които са се отправили на духовно пътешествие, наричат дом.

hope Дата: Понеделник, 21-04-2014, 10:34 AM |Съобщение 64 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Безсилие и лична отговорност Трябва винаги да помним, че сме безсилни  пред  нашата зависимост, а не пред своето възстановяване и лично поведение. Когато  отказваме да поемем отговорност за  нашия  живот, ние  отказваме да се променяме. Много от нас  злоупотребяват с концепцията за безсилие, за да се избегнат вземането на решения, или за да избягнат нещата,  които се страхуват да посрещнат. Да примем, че сме безсилни НЕ означава да се предадем, защото чувстваме, че и без това няма смисъл; не означава да не поемаме отговорност за нашите действия; не означава да се крием зад самоомразата и страха си. Да приемем, че сме безсилни означава да приемем къде сме в този момент в нашия живот. Ние не признаваме безсилието си спрямо нашите собствени действия. Не обвиняваме другите за нашите условия, а се учим на последователност в осъществяване на положителни действия за промяна на тези обстоятелства. Ако продължаваме да се избягваме отговорността си, като твърдим, че сме "безсилни", се връщаме в същото отчаяние и нещастие, които преживяхме в активната си зависимост. Потенциалът ни за възстановяване е обратно пропорционален на изживяването и усещането ни на жертви. Вместо да живеем предишния живот, можем да се научим как да правим отговорен избор и да поемаме рискове. Възможно е да направим грешки, но можем да се учим от тези грешки. Готовността да поемаме лична отговорност ни дава свободата да се променяме, да правим следващия си отговорен избор, да израстваме. Моите чувства, действия и решения са мои. Затова ще поема отговорност за тях. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 21-04-2014, 10:36 AM

hope Дата: Вторник, 22-04-2014, 11:38 AM |Съобщение 65 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не режи дървото, което ти дава сянка.  - Арабска поговорка  Ние трябва да помним това,което работи добре за нас. Дванадесетте стъпки ни лекуват. Сбирките,  на които присъстваме, също ни лекуват. Четенето и слушането на литература по програмата ни лекува. Разговорът с нашия спонсор ни лекува. Времето, което прекарваме с приятелите по програмата, ни лекува.  Понякога сме притиснати от времето. В резултат на това трябва да направим избор за това, как да използваме нашето време. Може да си мислим, че знаем достатъчно за програмата. Може да чувстваме, че сбирките ни идват много. Това са признаци за опасност. Ние знаем, че можем да останем трезвени за днес, в дадения момент,  с работа по стъпките. Нека не забравяме това, от колкото и време да сме в тази програма. Може да ви изглежда, че сте във възстановянето от дълго време, но помнете – в него всички ние сме начинаещи.  Молитва за деня:  Висша сила, аз Те намерих в програмата от 12 стъпки. Помогни ми да намеря начините, чрез които да остана „вечният начинаещ" в  програмата.  Действие за деня:  Днес ще отделя достатъчно време, за да прочета Дванадесетте стъпки. Ще размишлявам за това, колко много ми дават.

hope Дата: Сряда, 23-04-2014, 11:42 AM |Съобщение 66 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за днес: Програмата и моите приятели в Общността ми дават цял набор от нови инструменти за начин, по който да живея, който е също нов. Дори фразите, които някога ми изглеждаха толкова банални и скучни, сега се превръщат във важна част от моето ежедневие: „ Прави го просто! Първо – най-важното! Карайте полека! И това ще мине!”.  Освен това, ако използвам новите инструменти редовно и добре, те ще ми помогнат да се отърва от негативните чувства като вина,тревожност, гняв и гордост. Когатосе чувствам депресиран, дали използвам инструментите, които са доказали своята ефективност? Или ще стисна зъби и ще страдам в болезнено мълчание? Днес се моля: Моля се да се възползвам от грижите на Висшата ми сила и от всички други инструменти    за възстановяване, с които се сдобих след като признах, че самият аз съм безсилен, и се предадох на волята на Бог, както Го разбирам. Моля се да бъда благодарен за Дванадесетте стъпки и за Общността си, които ми помагат да виждам честно себе си. Моля се да бъда благодарен за думите фразите от Програмата и нашата литература - те работят, когато ги разбера по-пълно и задълбочено, и когато започна да ги прилагам. Моля се да приветствам и чествам този новден от възстановяването ми.

hope Дата: Четвъртък, 24-04-2014, 3:44 PM |Съобщение 67 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честният поглед към самите нас е необходимост, ако искаме да постигнем душевен мир.  Стъпка Четвърта изисква от нас дапризнаем своите недостатъци и дефекти нахарактера. Това не е лесна задача. Как такаможем  да бъдем "дефектни"? И колко дефектни? В интерес на истината, ние имаме много активи, положителни черти, и именно те ще ни помогнат да признаем дефектите си. Но затова трябва да признаем и тях - положителните    си черти.  Основателите на Дванадесетте стъпки са били мъдри мъже, които са разбирали значимостта на самооценката. Никой от нас не  е  без проблеми, много от тях ние си причиняваме заради поведение,което сега трябва да променим. Но докато стоим далечот себе си и отказваме да се видим такива каквито сме, както и нашата част в нашите проблеми, ние няма да  постигнем истината, необходима за да променим и себе си, и живота си. Тази програма е предназначена да ни помогне да се променим. Тя ни осигурява и душевен мир, и свобода, и щастие, но за целта ние трябва да извършим своята част.  Ако днес съм готов да променя поведението, което ми причинява неприятности, ще се почувствампо-добре ипо-спокойно. Моля се за готовността да призная моите недостатъци и моите положителни черти.

hope Дата: Петък, 25-04-2014, 11:45 AM |Съобщение 68 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дом не може да се построи за един ден. --Jane Ace Новодошлият: Чувствам се много по-добре от преди - когато бях активен зависим. Но неща от живота ми все още са като че ли извън моя контрол. Имам предвид посещенията при зъболекар, ремонта на колата ми, домакинстването, доброто и здравословно хранене. Има много неща, за които мисля, че не се грижа по начина, по който трябва. Спонсорът: Част от прилагането на Стъпки Шеста и Седма в живота ни е да се вгледаме в  онези прости поведения, които ни карат да се чувстваме неприятно или пък небалансирано във възстановяването. Независимо, че вече не използваме пристрастяващи   вещества или поведения, ние все още може да отлагаме посещенията  при зъболекар, да се храним набързо или на крак, да пренебрегваме външния си вид, да не можем да намерим време за дома или за поддръжката на колата, или пък да отлагаме плащането на наем и да трупаме неплатени сметки. Някои от проблемите   ни могат да изглеждат незначителни - като редовно да закъсняваме с десет минути за работа, редовно да губим ключовете или очилата си, да не намираме време за упражнения по Стъпките. Но точно тези малки наглед  неща  могат да ни отведат до онази ​​точка, в която засядаме в процеса си на възстановяване. И с течение на времето, ако не работим над тях, те могат да се превърнат в риск за нашето здраве и спокойствие. Ние не очакваме да се излекуваме за една нощ, нито изискваме съвършенство от себе си. Ние започваме с осъзнаване на това, което не работи добре за нас. След това, с всеки ден предприемаме една, дори и малка крачка към промяната му. Днес ще призная навик, който стои между мен и моето спокойствие. След това ще се помоля за готовност да предприема стъпка към неговата промяна.

hope Дата: Събота, 26-04-2014, 10:14 AM |Съобщение 69 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато спрем да живеем тук и сега, само преувеличаваме проблемите си, и то необосновано. Повечето от нас обичаме да правим „от мухата слон” с нашите проблеми. Дори тези от нас,които откриваме спокойствие в нашето възстановяване, вероятно в дадени моменти не можем да виждаме реалните си проблеми. Когато се окажем обсебени от усложнение в живота, ще направим добре, ако си напомним, че всичко, което ни сполетява, е за някакво добро, и е правилното за момента. Може би се страхуваме, че няма да можем да изплатим месечните си сметки. Но вместо да седим с часове на калкулатора, пресмятайки финансовите  си разходи, можем да се опитаме да направим равносметка  на усилията, които  сме  положили, за да ги намалим. Големите проблеми се случват понякога, но не трябва самите ние да ги  създаваме. Доверието в един любящ Бог  ще постави по-голямата част  от нашите проблеми в правилната перспектива. Не е необходимо да създаваме хаос, да се чувстваме напрегнати, за да усещаме живота, и той да ни е интересен. Нашето възстановяване ни дава безброй реални възможности за  вълнения  и приключения. Днес ще погледна реалистично върху проблемите си – може би ще видя, че повечето от тях са незначителни.

hope Дата: Неделя, 27-04-2014, 11:17 AM |Съобщение 70 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пиещият алкохолик прекарва живота си в извършването на самоубийство на  разсрочено плащане. - Laurence Peter Никой от нас не се събужда някоя сутрин, установявайки, че изведнъж се е превърнал в зависим. Ставаме такива с практикуването на зависимостта си. И ние обикновено я практикувахме често. Игнорирахме нашите семейства, лъжехме че се налага да тръгнем рано на работа, но отивахме някъде където да пием и се упояваме. Този избор стоеше над всичко друго. По същия начин, и трезвеността не е нещо случайно. Ние използваме Стъпките. Работим по програмата. По време на сбирки ни се напомня да помагаме на другите. Трезвеем за днес, за този момент. Ние се разболяхме ден след ден, и ние се възстанояваме ден след ден. Молитва за днес: Днес, с помощта на моята Висша сила, се моля да бъда трезвен, по-честен, по-щастлив. Моля се да ценя трезвеността си и да помня, че тя се постига ден след ден, всеки ден. Моля се възстановяването да бъде моят избор и днес. Действие за деня: Ще си спомня стъпка Първа, за да си напомня, че съм зависим не по случайност, и единственото ми спасение е възстановяването. Съобщението поправено от hope - Неделя, 27-04-2014, 11:19 AM

hope Дата: Понеделник, 28-04-2014, 7:02 AM |Съобщение 71 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има наистина само два начина да се подходи към живота – или като жертва, или като доблестен боец, и вие трябва да решите дали искате да действате, или да реагирате;  дали искате да се справите със собствените си карти, или да играете с тези които друг нареди за вас. И ако не решите покой начин да играете живота си,той ще си играе с вас. -Merle Shain  Да бъдем жертви беше, и е състояние, познато до болка за много от нас. Може би някои от нас едва сега осъзнават, че имаме избор, че нямa нужда да оставяме живота да ни се случва. Ставайки отговорни за себе си, за избора си на поведение, за убежденията си, за приятелите си, за нещата които ни носят удоволствие, колкото и да ни е непознато в началото, скоро започва да ни стимулира. Колкото повече  са изборите, които правим, толкова по-живи се чувстваме. Колкото по-живи  се чувстваме, толкова по-здравословни са нашите избори.  Нашата цел е възстановяването ни. Възстановяването означава да участваме пълноценно в живота си. Означава избор на ценности и  посока в този живот.  Означава да се доверим на движението си напред - стъпка  по стъпка, избор  поизбор, като през цялото време знаем, че внимателното и разумно действие не би  ни донесло беда.  Днес е ден, в който ще имам много възможности за избор.  Моля се изборите, които направя, да бъдат отговорни, защото те ще ми помогнат да се движа към целта ми  - възстановяването ми.

hope Дата: Вторник, 29-04-2014, 7:56 AM |Съобщение 72 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вчера е приключило Факт в живота е, че това което е старо, умира, за да направи място за това, което е ново. Краят често е болезнен - скърбим за смъртта на близък или за приключила връзка, тъжим когато трябва да напуснем познатия квартал или съседите в него, не ни харесва да им кажем „сбогом”. Все пак всеки един край ни дава възможност да започнем отначало. Нов приятел идва, за да запълни празнотата оставена от стария приятел, който се е отдалечил от нас. Новото училище, новата работа, новият сезон на годината – всички те са ново начало, които се развиват от това, което вече е било. Не бива да се страхуваме от неизбежните завършеци в живота ни. Ние се подновяваме всекидневно. Нашите тела произвеждат непрекъснат нови клетки. Когато преминаваме през някакъв край, може да не сме в състояние да  видим новото начало, което се намира извън него, но можем да се доверим, че то ще бъде там, за нас, когато сме готови. Можем да приветстваме  новите възможности, които всеки ден ни носи, да ги приемаме за дарове от Висшата сила, която е с нас, за да ни преведе през всеки край и всяко ново начало. Ще позволя на „вчера”да приключи, така че да може да започне „днес”. Съобщението поправено от hope - Вторник, 29-04-2014, 7:58 AM

hope Дата: Сряда, 30-04-2014, 9:18 AM |Съобщение 73 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато разхлабим ръката, с която държим миналото, ставаме свободни  да  се отправим към бъдещето. Наши са само малките точици на настоящето.  - Ann D. Clark Често мислим за някоя ситуация от миналото, в която ни се иска да бяхме направили нещо по различен начин.  Но каквото и да направим сега, ние не можем нито да заличим постъпка, заради която сме били наказани на работа;  нито да си върнем работата която сме изгубили; не можем да заличим грубите си думи. Възстановяването ни дава втори шанс за живот. Нека не го пропиляваме в напразни и ненужни усилия над това, което не може  да се промени. Да знаем какво не ни харесва в поведението ни от миналото, какви са били нашите грешки и тяхната истинска същност, е всичко, от което се нуждаем, когато решим как да се държим в настоящето. Преди не знаехме как да живеем и как да използваме настоящия момент. Обратно – ние гледахме най-често да избягаме от него. Нашите мисли бяха заети с това как да надхитрим отново живота, или как да избягаме от поредната си емоционална или душевна криза. Няма да се срамуваме от миналото, няма и да се плашим от бъдещето, ако поемем отговорността за своето настояще. Един от начините да присъстваме повече в настоящето си, е да развиваме благодарността. Винаги можем да назовем няколко неща, които ни карат да се чувстваме благодарни – независимо дали е за малки или по-големи неща. Да гледаме през призмата на благодарността е нещо, които ни отвежда и държи в реалния момент. Днес е едно ново начало. Каквото и да се е случило в миналото, то не може да контролира по никакъв начин това, което правя днес. Днес е ден, в който мога да бъда удовлетворен от себе си. Ще гледам на деня си през призмата на благодарността. Съобщението поправено от hope - Сряда, 30-04-2014, 9:21 AM

hope Дата: Четвъртък, 01-05-2014, 10:56 AM |Съобщение 74 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съзнателен избор   Ние разполагаме с избор,много по-голям избор, отколкото си позволяваме понякога да видим.  Възможно е да се чувстваме вкапана в нашите отношения, на нашите работни места, на нашият живот. Възможно е да се чувстваме в плен на определено поведение - като опека или контрол.  Чувството да сме в капан, есимптом на съзависимостта. Когато се чуем да си казваме: „ трябва да се погрижа за този човек;  трябва да кажа „да”;  трябва да се опитам да контролирам този човек; трябва да се държа по този начин; да мисля по този начин; да се чувствам по този начин...” трябва да знаем, че сме избрали да не виждаме възможностите за избор.  Чувство да сме в капан е еднаилюзия. Ние не сме, не бива и не можем да бъдем ограничени от обстоятелствата,от нашето минало, от очакванията на другите, или от нашите нездравословни очаквания за себе си. Можем, и трябва да изберем това, което чувстваме добро и правилно за нас, без чувство за вина. Имаме възможности.  Възстановяването не означава да имаме перфектно поведение, или пък  дадействаме според нечии други правила. Повече от всичко друго, възстановяването означава да знаем, че имаме избор, и че си даваме свободата на избор.  Днес ще отворя себе си исвоето мислене за възможностите за избор за мен. Ще направя избор, който едобър за мен.

hope Дата: Петък, 02-05-2014, 9:50 AM |Съобщение 75 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Промяната на деструктивните ни навицие това, с което променяме живота си  Има хора, които живеят,  свикнали с навиците си, дори когато те са саморазрушителни. Ние, които потърсихме помощта на Дванадесет - стъпковите програми, често се улавяме в модели на поведение, които нараняват самите нас или други хора. Но ние искаме да променим тези навици и търсим помощ за това, в противен случай сега нямаше да сме тук.  Още на първата ни сбирка научаваме, че Дванадесет - стъпковите програми се основават на живот “за днес”, за конкретния ден, и така - за целия ни живот. Ние чувстваме облекчение оттова, макар в началото да сме изненадани. Облекчение е и разбирането,че необходимата ни помощ ще бъде винаги на наше разположение. Всеки ден. Но понякога погрешно смятаме, че сбирките щебъдат до едно време, а не завинаги.  Не ни трябва много време, за да осъзнаем ползите от използването на 12-те стъпки за възстановяване в нашето ежедневие. В продължение на години ние повтаряхме едно и също поведение, но очаквайки различни резултати. Това разбира се нямаше какда се случи. Сега имаме план за живот, който включва стъпки и работа по тях, литература, приятели и сбирки, които са все нови възможности да се справяме с всеки детайл от нашето пътуване най-вече чрез промяната на деструктивните ни навици. И за кратко време ще видим, че най-сетне животът ни започва да се променя.  Когато имам желание да използвам това, на което ме учи програмата,мога да променя живота си.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 5 of 111 « 1 2 3 4 5 6 7 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: