Дар за Днес - Page 97 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 97 of 110 « 1 2 … 95 96 97 98 99 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 24-04-2020, 11:26 AM |Съобщение 1441 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Такава е човешката раса… Често изглежда толкова жалко, че Ной не е потънал с лодката си … ~Mark Twain Наистина ли е жалко? И дали ще е по-добре, ако човечеството изчезне по време на Потопа? Може би, ако се намираме в дълбините на нашата зависимост, ще се изкушим да се съгласим - хората са отвратителни и долни, животът е нещастен и мизерен, около нас няма нищо хубаво ... В дните, когато живеем в нищетата на нашия срам, светът наистина ни изглежда тъмна и мрачна тъмница. Това е мизерията на зависимостта: тя отнема сърцето ни от живота и превръща света в място на сенки и отчаяние. Тогава всичко, което правим, е белязано и помрачено от чувствата ни за недостойност и меланхолия. Но ние знаем, че има изход. Трябва да се отворим към другите възстановяващи се и да говорим за болката и скръбта си. Можем да сме сигурни, че ще бъдем изслушани- те са били там преди нас; и сега те са тук, за нас. Когато нашата зависимост изглежда като потоп, който Бог е изпратил в нашия живот, програмата може да бъде нашия кораб на надеждата. Когато се присъединяваме към нашите нови спътници, нашата Първа стъпка ще стане началото на новия живот. Когато се издигна над зависимостта си, виждам света в нова светлина.

hope Дата: Събота, 25-04-2020, 12:09 PM |Съобщение 1442 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Щастие   Нормално е да искаш да се чувстваш добре през цялото време. Щастието е нещо, което всички заслужаваме. Въпреки това, често има подготвителни стъпки, които трябва да предприемем, редица от които няма да ни донесат радост, преди да стигнем до мястото на трайно щастие. Дългосрочното щастие не е страничен продукт на краткосрочното удовлетворение. Не е нужно задължително да печелим щастие, но трябва да си изясним къде ще бъде намерено. Какви щастливци сме, че Програмата ръководи това наше търсене!  Ние ще открием щастието, когато се научим да мълчим и да се вслушваме в себе си. Ще намерим щастието, когато се съсредоточим по-малко върху личните си проблеми и повече- върху нуждите на другите. Много от нас ще трябва да преразгледат  виждането си за щастието. Разбирането на нашата ценност и необходимост от нашия кръг от познати ще ни донесе щастие; щастие, което ще поддържа и нас, и благодарността за нашите приятели, за нашето укрепващо здраве, за възстановяването ни. Които от своя страна ще подкрепят нас. Искреното докосване до душата на някой друг може да докосне източника на щастие във всеки от нас. Ще открия щастието. Търсейки го търпеливо в себе си, ще го споделям с любов с другите.

hope Дата: Неделя, 26-04-2020, 10:50 AM |Съобщение 1443 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.  ~Albert Einstein Никой от нас не знае със сигурност нищо за бъдещето. Не знаем дали утре ще сме трезви. Но  можем да сме сигурни в този момент. Ставаме трезви момент след  момент. След това нашите трезви моменти се простират в часове, дни и години. Нашата програма ни предлага да живеем в настоящия момент. Това е така, защото можем да контролираме единствено този момент. Не можем да контролираме нито миналото, нито бъдещето. Трябва да имаме чувство за контрол в живота си. В нашата болест  бяхме извън контрол. Това беше така, защото не бяхме живели за момента. Всеки момент е изпълнен с толкова живот, с колкото можем да се справим. Всеки момент е изпълнен с достатъчно количество, което да ни поддържа живи, заинтересовани и израстващи! Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да те намеря във всеки един момент. Действие за деня: Днес ще спра и ще се съсредоточа върху настоящия момент. Ще работя, за да видя колко контрол мога да имам, ако остана в дадения момент.

hope Дата: Понеделник, 27-04-2020, 12:11 PM |Съобщение 1444 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия  Това, което правя днес, е важно, защото с него си осигурявам следващия ден от живота. ~Hugh Mulligan В начина, по който избираме как да прекараме времето си, ние проявяваме чувството си за собствено достойнство. Даваме ли на задачите си времето, необходимо за нашите най-добри усилия? Или се чувстваме недостойни за качествена работа? Имаме ли право да спрем да работим и просто да се позабляваме? Струва ли си да прекарваме времето си  само със себе си, или смятаме, че смислено време е само това, което прекарваме с другите? Полагаме ли достатъчно грижи за себе си, напр. да отидем на зъболекар или лекар, когато е необходимо? Изборите за това как използваме времето си, са основни етични и творчески избори. Освен за самоуважение и грижи към себе си, които са наша отговрност, ние трябва да отделим време в нашия ден за подхранване и обогатяване на духовете ни. Правим това, като четем нещо, което ни подтиква към размисъл; като разговаряме с приятел за събитията и чувствата от нашия живот, като слушаме музика, приготвяме приятна храна, занимаваме се със спорт и отдаваме време и енергия за стойностни каузи. Благодарен съм за дара на още един ден; ще го изживея творчески и с уважение.

hope Дата: Вторник, 28-04-2020, 10:56 AM |Съобщение 1445 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждата е най-добрата храна за душите ни. --Francis Bacon Всеки ден ние се надяваме да постигнем нещо, или да удовлетворим наше желаниение. Ние ще ги осъществим най-добре, когато приспособим надеждите си към реалните си възможности. Няма по-голямо удоволствие от това да завършим проект, който сме създали за себе си, който е бил съобразен с нашите способности, и над който сме работили с търпение и грижи. Животът ни може да се изпълни с подобни успехи. Да се научим да живеем  означава да се научим да бъдем в настоящето – тук и сега. Този ден е всичко, над което наистина трябва да работим. Разбира се,  днес ще се влияе от това, което вече се е случило; неговото влияние ще се разшири до утре, до следващата седмица, и след това. Но всичко, което можем да направим, се намира тук, в този отрязък от пространство и време. Моля се да подхранвям надеждите си, като не забаравям, че мога истински да работя за тях тук и сега.

hope Дата: Сряда, 29-04-2020, 12:43 PM |Съобщение 1446 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Понякога, в първите седмици или месеци в програмата нашето все още разклатено емоционално състояние рефлектира върху чувствата ни към стари приятели и семейството. За много от нас тези взаимоотношения заздравяват бързо в началните етапи на нашето възстановяване. За други изглежда, времето на „обидчивост“ продължава; и сега, когато вече не пием и не използваме други вещества, трябва да подредим чувствата си спрямо съпрузи, деца, роднини, работодатели, колеги и дори съседи. Опитът в програмата през годините ме научи, че трябва да избягвам да вземам важни решения в началото на възстановяването си - особено решения , свързани с емоционалните ми отношения с хората.  Ставам ли по-добре подготвен за зрели отношения с другите хора? Днес се моля: Нека моята Висша сила  ми помогне да преодолея нервността, объркването в преразглеждането и преосмислянето на отношенията ми във всеки един етап на възстановяването ми. Моля сее да не се втурвам в нови отношения или нови ситуации, които изискват влагането на моите емоции – не все още. Днес ще помня: Никакви необмислени връзки прекалено рано.

hope Дата: Четвъртък, 30-04-2020, 10:42 AM |Съобщение 1447 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съвършенството, подобно на красотата, е в очите на гледащия.  Нима желанието да бъдем перфектни не ни пречи да бъдем най-добрите себе си? Как се отнасяме към грешките си? Методът на пробването(опита) и грешките – посредством него се учат здравите хора. Очакването ни за съвършенство обаче, когато правим първия си неуспешен опит, ни обезсърчава, или може би се страхуваме твърде много от неуспех, дори за да започнем. В желанието си да бъдем перфектни ние губим толкова много от живота, че се страхуваме да опитаме нещо ново. Страдайки от необходимостта да бъдем перфектни, ние съдим сурово и другите хора. Съвършенството бързо се превръща в основата на нашето съществуване. За щастие можем да помолим нашата Висша сила и приятелите от нашите групи да ни помогнат да приемем себе си като по-малко от съвършени същества. Ще можем да направим това с по-голяма лекота, когато се научим да приемаме другите такива, каквито са. Днес ще бъда достатъчно добър във всяка дейност, ако просто направя най-доброто, на което съм способен.

hope Дата: Петък, 01-05-2020, 10:24 AM |Съобщение 1448 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вътрешното пътуване Във вътрешен план призивът да изследваме нашите недостатъци и качества  включва риск, изправяне пред нашите страхове, и готовност да приемем несигурното. Същността на едно приключение - вътрешно или външно - е среща с непознатото и непредсказуемото, което може да бъде както страшно, така и вълнуващо. За много от нас впускането в обширната част на чувствата ни може да бъде такова пътешествие – дълго и хвърлящо светлина. За други, истинското вслушване в сърцето – може би за първи път; отхвърлянето на шумните очаквания на другите, така че да могат да чуят собствената си истина, може да се превърне в крайна сметка във възнаграждаваща ги одисея. Да се научим да възприемаме по-ясно обратната връзка, която тялото ни показва например при стрес и тревожност, също може да стане нова територия, изпълнена с полезни прозрения. Възстановяването ни помага да започнем тези опасни, но полезни вътрешни пътувания. Най-накрая разбираме, че създаването на трайни промени във външните обстоятелства в нашия живот започва отвътре. Без съмнение осъзнаваме колко неизследвана територия има в собственото ни същество. Може би дори се вдъхновяваме от императивното „познай себе си“, което има огромно значение за нас в ежедневието ни. Аз изпитвам удоволствие от това, колко много ми предстои да науча за себе си.

hope Дата: Събота, 02-05-2020, 11:41 AM |Съобщение 1449 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Здравословни граници Границите са жизненоважни за възстановяването. Наличието и определянето на здравословни граници е свързано с всички фази на възстановяване: нарастващо самочувствие, справяне с чувствата и научаване истински да обичаме и ценим себе си. Границите възникват от нашата дълбока вътрешност. Те са свързани с изоставянето на чувствата за вина и срам и с промяната на нашите убеждения за това, което заслужаваме. Колкото по-ясна стане мисълта ни относно това, толкова по-голяма ще бъде яснотата за самите ни граници. Границите са свързани с нашата готовност във времето. Ще поставим определен предел, когато сме готови, не и миг преди това. Така ще бъде и с другите ни граници. Има нещо вълшебно в достигането на тази точка - определяне на граница. От тук нататък вече знаем, че имаме предвид това, което казваме; другите също ни приемат сериозно. Нещата се променят не защото контролираме другите, а защото ние сме се променили. Днес ще се доверя на това, че ще се уча, ще раста и ще определям границите, от които се нуждая в живота си, със собственото ми темпо - във времето, което е подходящото за мене.

hope Дата: Сряда, 06-05-2020, 10:47 AM |Съобщение 1450 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отделянето от друг не означава липса на състрадание. Да започнем да живеем, отделяйки се от другия, на първо веме може да ни изглежда като студено и равнодушно поведение. На нас ни се иска да предложим помощта си на много хора. Затова и при първите опити да се отделим ние може да се чувстваме неудобно. Чрез тази програма(12 Стъпки) ние научаваме много за себе си. Например, ние никога не сме знаели, че нашата ценност като човешки същества се проявява чрез начина, по който се грижим за другите. Отделянето не означава да спрем да ги обичаме. Ние разбираме, че по такъв начин им даваме възможност да бъдат изцяло отговорни за себе си и това не означава, че ние не сме любящи или ни липсват качества като внимание, загриженост и съпричастност. Отделянето означава, че ние просто трябва да спрем да правим за другите нещата, които те самите трябва да правят за себе си. Днес ще разгледам възможностите, чрез които мога да помогна за проблем на мой приятел. Ще помня, че позволяването на другите да се грижат за себе си означава, че им дарявам свобода и е признак, че ги ценя и обичам.

hope Дата: Четвъртък, 07-05-2020, 11:04 AM |Съобщение 1451 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пожелавам ти да живееш през всички дни на живота си. ~Jonathan Swift В действителност,  животът прилича много на игра - както смъртоносна и опасна, така и изискваща смях, релакс и умение да играеш. Така или иначе животът изисква внимание. Има голяма част от живота, която е наистина вълнуваща и завладяваща - виждаме ли я? Има веселие и хумор - виждаме ли го? Има аспекти на живота, които са трогателни и изпълнени с героизъм - отворени ли сме да ги видим? Всичко това присъства не само в някакъв общ, мъгляв начин на живота, но и в нашия живот! Точно тук, където живеем, в нашия живот днес, ще има героизъм и смелост, ще има разочарование, но и причина да празнуваме, ще има красиви, ще има и ужасни неща. Животът не е сапунена опера; той е точно тук, със нас, в нас, навсякъде около нас. Задачата е да присъстваме в собствения си живот, да се откажем да ровим в реалността на другите и да намерим огромния смисъл и жизненост на нашата собствена. Животът е скъпоценен. Той е дар. Днес няма да приема живота си за даденост.

hope Дата: Събота, 09-05-2020, 10:53 AM |Съобщение 1452 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Позволи на сълзите си да дойдат. Позволи им да измият душата ти.  - Eileen Mayhew  Често ни се иска да седнем и да се наплачем, но сълзите не идват. Възможно е в продължение на години да сме се борили, или пазили от плача, защото сме вярвали, че сълзите са признак на слабост. И със сигурност не сме искали да изглеждаме глупаво и уязвими пред нашите “силни” приятели! Едно от чудесните неща във възстановяването е, че се присъединяваме към група и изграждаме взаимното доверие с други възстановяващи се хора. Възможно е в началото да браним своята „защита”, все още да намираме изразяването на истинските чувства за слабост. Нашата зависимост ни държеше встрани от другите, но сега можем да започнем да се доближаваме към тях. Можем да им покажем нашата нежност и загриженост. Знаем, че сме в безопасност и че сме сред хора, които знаят какво означава да се доверим и да обичаме отново, след толкова дълго време.  Така че, когато почувстваме сълзите да идват, можем да си кажем „Нека дойдат!”. Какво облекчение е да плачем за нараненото дете вътре в нас, или заради болезнена раздяла... Сълзите ни помагат да се сбогуваме със загубите, носят ни допира с настоящето. Вече не се страхувам да показвам чувствата и емоциите си. Мога да споделям моя опит и в сълзи, и в смях.

hope Дата: Неделя, 10-05-2020, 11:25 AM |Съобщение 1453 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Заобиколете се само с хора, които ще ви карат да се чувствате по-нависоко.  ~Oprah Winfrey Тъй като живеем във възстановяваща се общност, ще срещнем много видове хора. Ще се срещнем с някои, които приемат възстановяването си като нещо много сериозно, както и с други, които не го правят. Трябва да помним, че това е нашият живот, животът за който се борим. Зависимостта е много опасна и смъртоносна болест. Трябва да се обградим с най-добрите. Ние го заслужаваме. В АА има поговорка „Придържайте се към победителите.“ Защо не? Така че и ние можем да бъдем победители. По време на нашата активна зависимост ние помогнахме на другите да покажат най-лошото у тях. Подкрепяхме нашите приятели да правят неща, които бяха опасни и разрушителни. Спорехме и се борехме със семействата си, докато не предизвикахме всички да бъдат водени от най-лошите части на своето същество. Сега се учим на нови нагласи и навици, за да се подкрепяме взаимно в това да бъдем най-доброто, което можем да бъдем. И наградата: ние ставаме най-доброто, което можем да бъдем. Молитва за деня: Висша сила, моля Те да ме повдигнеш по-високо. Моля Те да ме заобиколиш с Твоята любов и с хората, които ще ми дадат любов, дори когато не вярвам, че я заслужавам. Днешното ми действие: Ще направя списък на победителите, които виждам в моята общност на възстановяващи се. Ще се ангажирам да ги опозная и да им позволя да ми помогнат да стана победител.

hope Дата: Сряда, 13-05-2020, 12:06 PM |Съобщение 1454 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато чуя някой да въздиша "Животът е тежък", винаги се изкушавам да попитам: "В сравнение с какво?"  ~Sydney J. Harris Че животът е труден на моменти – в това няма никакви съмнения. Никой от нас не може да избяга от изпитанията и предизвикателствата. И при някои от нас те изглежда наистина са повече, отколкото при другите. Какво да правим? Ние не можем да контролираме повечето от това, което ни се случва. Можем да контролираме единствено как реагираме на него. Когато ни е трудно, можем да отговорим със самосъжаление. Самосъжалението обаче е отговорът на човек, който все още не се е научил да  живее като възрастен и зрял човек. Да се самосъжаляваме е като да сме в „кофа с дупка“, от която духа и силата ни постоянно изтичат навън. Вместо да реагираме със самосъжаление, ние си припомняме, че всички неща се променят; че и трудностите, с които се сблъскваме днес, също ще се променят. Това, което е по-трудно за нас днес, утре ще бъде по-лесно. Ще имаме времена на мир и удовлетворение. Най-хубавото е, че когато играем „лошата ръка“ добре, ще имаме душевно спокойствие, вътрешната ни сила ще расте и ще имаме нещо повече в знанията си. Днес ще бъда благодарен за самия живот – такъв, какъвто е.

hope Дата: Четвъртък, 14-05-2020, 1:07 PM |Съобщение 1455 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдеш благодарен Има два вида благодарност: внезапната - която изпитваме към това, което приемаме, и по-дълбоката - която чувстваме за това, което даваме.  ~E.A. Robinson Един мъдрец някога е казал, че благодарността  - това е „паметта на сърцето“. Всеки човек в групата „Дванадесет стъпки“ преоткрива тази „памет на сърцето“. Чувството на благодарност се открива отново и отново в споделянето, приятелство и общуването, които водят непосредствено до възстановяването от всичко, което ни е обладало. Ние сме благодарни не само за бягството от мъченията на зависимостта, но и за свежия си поглед върху живота като цяло. Всъщност ние се научаваме да бъдем благодарни за зависимостта си, защото без нея никога не бихме постигнали и усетили чистата радост от това да бъдем чисти и трезви и да споделяме тази радост с онези, които искат и все още търсят как да спрат страданието си. Този вид благодарност надхвърля благодарността за освобождаването от нашата зависимост. Нямам причина да се оплаквам „Защо аз?“ за болките, освен ако не възкликна „Защо аз!“ в отговор на многото прекрасни неща, които идват при мен с възстановяването.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 97 of 110 « 1 2 … 95 96 97 98 99 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: