Дар за Днес - Page 98 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Петък, 15-05-2020, 11:58 AM |Съобщение 1456
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Трябва да ставате всяка сутрин с усмивка на лицето
и
 да показвате на света цялата любов в сърцето си.
Тогава хората ще се отнасят по-добре със вас.
Ще откриете, да, ще разберете, че е прекрасно това, което чувствате.
~Carole King

Действайте „сякаш“. Има магия в това да се държим така, както искаме, дори още да не го усещаме. Поведението като че ли е това, което ни води. Следва отношението, следва психическото състояние.

Ще имаме, и то много дни, в които да не събуждаме с любов в сърцето си към семейството, приятелите, колегите си. Всъщност може би искаме те първо да покажат любовта си към нас. Но ако протегнем ръка, дадем безусловна любов и се фокусираме върху нуждите на другия, любовта ще се върне при нас десетократно. И действията на любов към другите ще повдигнат собствения ни дух. Ще познаем любовта; ще почувстваме любов към себе си и към многото и близки ни хора.

Отношението, което култивираме, независимо дали е любов или егоизъм,  малоценност или превъзходство, ще определи как ще ни повлияят събитията от живота ни. Принципът е толкова прост. Ако посрещнем живота с любов, с усмивка, ще намерим любов и нещо, на което да се усмихнем.

Моето отношение е това, което ще определи какъв да бъде днешният ми ден.


Съобщението поправено от hope - Петък, 15-05-2020, 11:59 AM
 
hope Дата: Събота, 16-05-2020, 10:52 AM |Съобщение 1457
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за деня:
Преди да намеря възстановяването, нямах и най-слабата идея какво е  да живея в настоящето. Често се обсебвах от неща, които се бяха случили вчера, миналата седмица или дори преди пет години. Още по-лошото е, че много от моите будни часове бяха прекарани, разчиствайки „останките на бъдещето“. 
„За мен – е писал Уолт Уитман, - всеки час от деня и нощта е невероятно и перфектно чудо“. Мога ли да повярвам истински в това със сърцето си?

Днес се моля:
Моля се да нося „товара“ единствено от предстоящите ми двадесет и четири часа, като освободя от него излишната част от вчерашните съжаления или утрешните тревоги. Моля се да вдъхна благословията на всеки нов ден и да усетя равновесието на душата, която става все по-свързана със своята Висша сила.

Днес ще помня:
Остави утрешното бреме за утре.
 
hope Дата: Неделя, 17-05-2020, 11:03 AM |Съобщение 1458
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Щедрост

Каква е природата на щедростта? Освен предлагането на финансова подкрепа на друго същество, това е открито отдаване на нашето време, таланти и енергия. Колко пъти по време на собствената ни борба със зависимостта други протегнаха ръка и ни предложиха помощта си? Чувството на такава подкрепа от другите въодушевява толкова много…  Това ни напомня за нашата връзка помежду ни и за това, че има доброта в свят, който толкова често изглежда безчувствен за нашето страдание.

Онези, които даряват пари, които са емоционално достъпни и доброжелателни, или доброволно и безкористно участват в различни ситуации, представляват силата за доброто. Да бъдем щедри и добри - това поведение всъщност променя собствената ни неврохимия, което води до по-малко депресия и повече щастие. То създава възходящата спирала на живота, в който можем и трябва да действаме по най-добрия начин, без да търсим награди, но в действителност  получаваме много. Докато поддържаме това качество в сърцата, умовете и поведението си, ние можем да се възползваме от изключително благоприятни ефекти. Можем постепенно да разширяваме кръга от хора, с които сме щедри, преминавайки от тези, с които вече сме в комфортни и близки отношения, към тези, които чувстваме по-далечни и различни.

Мога да протегна ръка към всеки, който се нуждае, докато вървя по моя път.
 
hope Дата: Вторник, 19-05-2020, 11:40 AM |Съобщение 1459
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ранимост

Някои от нас може би са взели решение, че никой, никога повече няма да ни нарани, не и отново. Може автоматично да преминем в „режим на замразяване на чувствата“, когато сме изправени пред емоционална болка. Или можем да прекратим връзка още първия път, когато се почувстваме наранени в нея.

Болезнените чувства са част от живота, отношенията и възстановяването.

Днес не е нужно да се плашим толкова от болката. Дори и да ни боли, това не бива да ни съкрушава. С възстановяването ние ставаме достатъчно силни, за да се справяме с нараняващите ни чувства.

Може би нашата болка ни показва, че трябва да поставим граница; може би ни показва, че вървим в грешна посока; тя може да задейства процес на дълбоко изцеление

Нормално е да се чувстваме наранени; нормално е да плачем; нормално е да се лекуваме. Нашата готовност и способност да чувстваме болка в крайна сметка ще предопредели готовността и способността ни да изпитваме радост.

Това, че се възстановяваме, не означава че придобиваме имунитет срещу болката; то означава да се научим да се грижим за себе си, когато сме наранени и ни боли.

Днес няма да отвърна на тези, които ми причиняват болка. Ще почувствам емоциите си и ще поема отговорност за тях. Ще приема нараняващите ме чувства като част от съществуването ми и от моите взаимоотношения. Ще бъда готов  да се предам на болката, както и на радостта в живота.
 
hope Дата: Четвъртък, 21-05-2020, 11:28 AM |Съобщение 1460
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Всеки вход има своята цена.
-Meredith Ann Pierce

Нашият живот в активна зависимост имаше цена и ние я платихме. Той поиска нашето достойнство, и ние се отказахме от него. Той поиска нашите взаимоотношения, и ние се отказахме от тях. Той поиска нашето самоуважение; ние се отказахме и от него. Правехме всичко, което поискаше нашата зависимост. Платихме цената, която поиска от нас, независимо колко беше висока.

Възстановяването също ще ни помоли да заплатим определена цена. Ще трябва да предадем волята и живота си на Висша сила. Ще трябва да ходим на сбирки, дори когато не ни се иска. Ще трябва да работим и да помагаме на тези, които все още страдат. Ще трябва да направим списъци на извършените от нас грешки и да ги поправяме; където можем, трябва да възмездим хората, които бяхме наранили. Да, всеки вход има своята цена, дори възстановяването.

Молитва за деня:

Висша сила, моля се готовността ми да се проявява винаги и където е нужно за възстановяването ми.

Действие за деня:

Днес ще направя нещо добро и приятно за някого. Безкористното общуване с другите ми помага да стана по-щедър и даващ.
 
hope Дата: Сряда, 27-05-2020, 11:25 AM |Съобщение 1461
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Самоанализ

Нощите ни като активни зависими бяха часове на ужасите. Твърде често нашата "приятелска субстанция" се изчерпваше и ние можехме само да ридаем в мъка и да викаме: "Боже, помогни ми."

Във възстановяването много от нас използваме периодите преди лягане за преглед на нашите победи и грешки през деня, който току-що е преминал. Това са моментите за търсене - чрез молитва и медитация, на по-съзнателен контакт с нашата Висша сила.

Ние проучваме каква е Божията воля за нас и планираме да я изпълним. Ние отделяме време за размишление над даровете, които ни е дало възстановяването. Научаваме повече за това как да работим и да печелим от Стъпките.

Усамотението вечер е време да опозная моите действия и мисли. Потърсих ли благодарност и смирение? Бях ли полезен на другите, без да търся признание? Бях ли честен?
 
michaelwayne2 Дата: Сряда, 27-05-2020, 12:52 PM |Съобщение 1462
От скоро
Група: Потребител
Постове: 12
Статус: Извън линия
Здравейте, това ми е третият пост във форума, след който би трябвало да мога да пусна тема.
 
hope Дата: Четвъртък, 28-05-2020, 11:20 AM |Съобщение 1463
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
smile 

Поражението може да послужи като победа за душата.
~Edwin Markham

И така, животът ни даде известни трудности. И какво? Трудностите са необходими, освен че са неизбежни и болезнени. Всяка една от тях е част от процеса, която ни дава възможност да приемем живота като творческо преживяване и да видим света по нов начин, начин на състрадание и разбиране. Възстановяването не е въпрос на избягване на по-нататъшни удари или прикриване на трудностите, които вече имаме. Въпросът е да разберем какво ни подсказват трудностите и как можем да работим с тях.

Трудностите не са нито някакви петна, които би трябвало да ни засрамят, нито са белези, които трябва да ни направят горди. Те са просто доказателства, че от известно време сме живи. Че живеем истински. Възстановяването ни предлага шанса да се учим от трудностите и грешките си, да ги приемаме като нови възможности за растеж. Когато решим да ги видим като получени възможности, а не като загубени възможности, ние заставаме много по-високо в собствените си очи и в очите на другите.

Днес ще разгледам трудните си житейски преживявания в нова светлина. Ще ги приема като възможности за растеж.
 
hope Дата: Петък, 29-05-2020, 10:59 AM |Съобщение 1464
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Честната игра – това е преди всичко да не обвиняваме другите за нещо, което не е наред със самите нас.
~Eric Hoffer

Да обвиняваме другите за нашите проблеми е нещо много изкушаващо. Възстановяването ни приканва да отговаряме за действията си. Признаването, че сме безсилни пред алкохола и другите наркотици, е началото. Всяка от Дванадесетте стъпки ни призовава да сме отговорни по някакъв начин за своите действия. Програмата ни показва как да направим това.

С течение на времето виждаме, че отговорността за нашите действия е най-добрият начин да живеем. Увереността в самите нас започва да расте, когато станем по-отговорни. Започваме да виждаме какво и колко можем да направим. Ние се превърнахме от пияници в отговорни хора. Ако можем да направим това, тогава можем да направим всичко!

Днес се моля:

Моля се да помня, че съм отговорен за своите действия. Обвиняването на другите ги поставя на дистанция от мен. Висша сила, помогни ми да бъда честен.

Действие за деня:

Днес ще опиша четири ситуации, когато съм обвинявал някой друг за проблем, който всъщност е мой проблем.
 
hope Дата: Събота, 30-05-2020, 12:20 PM |Съобщение 1465
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ще излъчвам любов и добронамереност към другите, за да проправя канала за Божията любов, така че да стигне до всички.
~Paramahansa Yogananda

Всеки път, когато се изолираме, когато отказваме да отдадем грижи и внимание си към групата или към приятел, ние възпрепятстваме духовното си благополучие. В тези моменти нашата егоцентричност прекъсва връзката ни с нашата Висша сила, в резултат на което губим духовния си мир, и в нас се вмъква стахът.

Обратното също е вярно. Всеки път, когато изразяваме безкористно любов и истинска загриженост за другите, ще опознаем Божието присъствие и можем да бъдем въодушевени от това знание.

Ние разполагаме със свобода в тази насока. Никой друг не може да контролира нашите мисли или нашите решения, за да даваме безусловна любов и истинско внимание на другите. Единствено ние сме отговорни за това. От нас зависи да държим канала към нашата Висша сила винаги отворен, винаги свободно протичащ. Нашето духовно здраве е наша отговорност и когато осъзнаем това, ни е по-лесно да се справим. Единственото изискване е да предлагаме любов и добронамереност на другите.

Днес ще укрепя духовното си здраве и почувствам Божието присъствие, като съсредоточа любовта си върху жените и мъжете по моя път.


Съобщението поправено от hope - Събота, 30-05-2020, 12:21 PM
 
hope Дата: Неделя, 31-05-2020, 12:37 PM |Съобщение 1466
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Първият психиатър, признал работата на Анонимни Алкохолици - д-р Harry Tiebout, е използвал много от концепциите на Програмата в собствената си практика. В продължение на дълги години проучването на лекаря за „преживяването на преобразуването“ го е накарало да види, първо, че именно актът на предаване инициира преминаването от отрицателното към положителното; второ, че положителната фаза – това е състоянието на капитулация, което следва акта на предаване; и трето, че състоянието на предаване, ако се поддържа, доставя емоционален тонус на цялостното мислене и усещане, което гарантира здравословна адаптация. 
Научих ли се да живея в постоянно състояние на предаване?

Днес се моля:

Моля се да разбера, че не се налага да се отказвам от „самостоятелността“ си - тази черта на характера, която възхвалявах толкова много още от времето, когато бях мъничко дете. Нужно е да се промени единствено моето разбиране на думата. Защото, започвайки да разбирам, че моето „аз“ е част от моята Висша сила, няма никакво място за спор между моята самостоятелност и по-могъщата от мен сила. Моля се да разчитам на моята Висша сила и да помня, че моята Висша сила е част от мен.

Днес ще помня:

Аз не съм Висша сила, но моята Висша сила е част от мен.
 
hope Дата: Сряда, 03-06-2020, 11:34 AM |Съобщение 1467
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Оставайки в настоящия момент

Често един от най-големите ни въпроси е „Какво ще се случи?“ Може да попитаме това относно нашите взаимоотношения, кариерата, възстановяването, живота ни. Лесно е да се заплетим в тревожни мисли.

Притесненията за това, което ще се случи, ни блокират да функционираме ефективно днес. Това ни пречи да правим всичко възможно сега. Блокира ни да учим и овладяваме днешните уроци. Да останем в момента, да направим всичко възможно и да участваме пълноценно днес е всичко, което трябва да направим, за да се уверим, че това, което ще се случи утре, ще бъде възможно най-доброто.

Безпокойството за това, което ще се случи, е отрицателен принос за нашето бъдеще. Да живеем тук и сега е в крайна сметка най-доброто нещо, което можем да направим, не само за днес, но и за утре. Това помага на нашите взаимоотношения, кариерата, възстановяването и живота ни.

Нещата ще се оправят, ако им позволим. Ако трябва да се съсредоточим върху бъдещето, освен да планираме, всичко, което трябва да направим, е да потвърдим, че то ще бъде добро.

Моля се за вярата, че бъдещето ми ще бъде добро, ако днес живея добре и в мир. Ще помня, че оставането в настоящето е най-доброто нещо, което мога да направя за бъдещето си. Ще се съсредоточа върху това, което се случва сега, вместо върху това, което ще се случи утре.
 
hope Дата: Четвъртък, 04-06-2020, 1:20 PM |Съобщение 1468
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Срамът има много бързи крака до вината, и обратно.
~Henry Fielding

На сбирка един от присъстващите разказа странна история, за да изкаже мнението си за самата човешка склонност за поемане на незаслужена вина. Историята беше за един малък трик, който той обичал да играе в службата си от време на време: Избирал произволно, случайно свой колега, до който се приближавал и невинно му прошепвал: „Те знаят“, оглеждайки се плахо наоколо. След това се отдалечавал бързо и наблюдавал отдалеяе какво се случва. Неминуемо, - каза той, -  получателят на това странно съобщение първо изглеждал объркан и след това -  притеснен. Понякога човекът започвал да се поти –разказваше, - и всеки път отчаяните му мисли ставали все по-видими по лицето му: „О, Боже мой, колко и какво знаят? Какво ще направят? Ще кажат ли и на другиго? “

„Въпросът е в това, че почти всички сме уязвими спрямо срама. Дори невинните имат склонност към прикриване и защита. Колко ще се ужасим - попита той, - ако някой ни прошепне „Те знаят“? Бихме ли се паникьосали? Или бихме били достатъчно здрави, за да се засмеем, тъй като никой друг не може да знае с какво точно са заети нашите мисли, или пък не знае нещата, с които вече не се занимаваме?“

Днес се моля за смелостта да продължа да работя над моите страхове.
 
hope Дата: Петък, 05-06-2020, 12:12 PM |Съобщение 1469
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Вярвайте все по-дълбоко. Дръжте лицето си към светлината, дори и тогава, когато не я виждате.
~Bill Wilson

Понякога ни изпълват отчаяние, тъга и безнадеждност. Никой от нас няма да си отиде от този свят, без да е преживял някаква, дори и малка трагедия. В тези моменти се обръщаме към нашата Висша сила и духовните принципи на Програмата като към ръководство. В тези моменти търсим усилено общуването. Ние сме тук, за да си помагаме взаимно, да се утешаваме един друг и да предлагаме светлина един на друг. Ние сме дарове един на друг.

По време на нашата активна зависимост, когато възникнаха проблеми, ние се обръщахме навътре, криехме се и се изолирахме, преструвайки се, че всичко е наред. Действахме така, сякаш нямаме нужда от никого - главно защото не се доверявахме на никого. Бяхме заобиколени от тъмнина - отвътре и отвън. Възстановяването ни учи да се доверяваме на „светлината“, да вярваме, че я има, дори когато не можем да я видим. Тя може да е толкова близко, колкото следващата ни сбирка или телефонното обаждане до нашия спонсор. Трябва да вярваме дълбоко в това.

Молитва за деня:
Висша сила, гледам към Тебе, когато не мога да виждам. Покажи ми светлината. Обръщам се към Тебе за насоките, които не мога сам да си дам. Покажи ми пътя и ми вдъхни надежда. Висша сила, благодаря! 

Действие за деня:
Днес ще си спомня времето на активната ми зависимост, когато се чувствах безнадеждно. Ще размисля върху нещата, което научих от това време, и ще споделя мислите си с възстановаващ се приятел.
 
hope Дата: Събота, 06-06-2020, 12:46 PM |Съобщение 1470
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ако дойде зимата, пролетта далече ли ще е след нея? 
~Percy Bysshe Shelley

Не е необходимо да се страхуваме от зимата. През зимата природата остава необработвана, в подготовка за новата година. Целият живот се нуждае от почивка, за да расте с по-голяма сила, а зимата е времето на оттегляне, което предхожда обновяването.

Понякога може да изглежда, че животът ни е станал мрачен и безнадежден и не можем да видим път напред. Възможно е дадена връзка да се е разрушила, и да смятаме, че това трябва да е краят. Работата върви зле; парите са проблем; децата ни създават своите нови домове. Потънали в меланхолията си, чувстваме, че нещата никога няма да се оправят.

Можем да черпим сили от мъдростта на сезоните. Голите дървета ще се облекат в зелено, а твърдата земя отново ще даде реколта в изобилие. Можем да оценим тази трансформация, която се случва всяка година, и можем да почерпим надежда от нея. Можем също да погледнем на живота си като на нещо, което задължително ще се промени.

Нищо в живота не може да ме повали, тъй като знам, че пролетта и лятото винаги ще дойдат отново.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz