Дар за Днес - Page 100 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 100 of 110 « 1 2 … 98 99 100 101 102 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 30-07-2020, 1:18 PM |Съобщение 1486 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Здравейте! Радвам се да се завърна тук.   Когато всичко друго се провали, прочетете предложенията. ~Agnes Allen Предложенията за възстановяване са в нашата програма от дванадесет стъпки. И все пак има моменти, в които смятаме, че програмата не работи. В тези моменти трябва да прочетем предложенията. Следвате ли  „инструкциите“, мъдрите думи oт Голямата книга, Дванадесетте стъпки и Дванадесетте традиции, или друга литература за възстановяване? Когато го правим, се възстановяваме много по-лесно и бързо. Понякога е трудно за едни, лесно - за други. Нашите проблеми са много по-дълбоки от това да останем трезви. Но без значение какви са нашите проблеми, нашата програма може да ни помогне да започнем да ги отстраняваме, ако следваме инструкциите.“ Не използвайте алкохол или други наркотици. Ходете на сбирки. Говорете често със спонсорите си и с приятели по програмата. Работете по стъпките. Правете го просто. Първо - най-важното. Слушайте. Пуснете Бог и нека бъде волята му за вас. Просто за днес.“ Молитва за деня: Висша сила, продължавай да ме връщаш към инструкциите. Ако съм се запътил към проблеми, които да реша, моля те да ми помогнеш. Действие за деня: Днес ще се ръководя от инструкциите на програмата.

hope Дата: Петък, 31-07-2020, 11:15 AM |Съобщение 1487 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никога не позволявайте на главата ви да клюмне. Никога не се предавайте и не се отдавайте на скръбта. Намерете друг начин. И помнете – винаги има решение!  --Satchel Paige Децата изразяват своите чувства много ясно. Когато им е мъчно, трудно, или са сърдити, те просто сядат и започват да плачат. Като възрастни, ние понякога се чувстваме като тях - готови да седнем и да се откажем от някоя трудна задача. Но ние вече не сме сърдитите деца. Ние сме възрастни, живеещи със своите отговорности и задължения. Вместо да се откажем, трябва да намерим друг начин за справяне с отговорностите си. Можем да помолим за помощ. Можем да направим някои промени, свързани с грижите за семейството и домашните ни задължения. Можем също така да пренаредим нашите графици, така че да не правим прекалено много в един момент, и недостатъчно - в други.  Всеки път, когато почувстваме, че ни се иска да се откажем, притиснати от отговорности, можем да си спомним - винаги има решение. Нищо не е толкова трудно или непоносимо, освен ако искаме да бъде. Днес ще помисля за извършване на промени в моите отговорности. Мога да помоля за помощ и да пренаредя някои от тях, така че денят ми да не е прекалено труден.

hope Дата: Събота, 01-08-2020, 1:13 PM |Съобщение 1488 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Справяне със семействата ни Бях на четиридесет и шест години, преди най-накрая да призная на себе си и на някой друг, че дядо ми винаги успяваше да ме накара да се чувствам виновен, зъл и контролиран. ~Anonymous Възможно е много да обичаме и да се грижим за семейството си. Членове на семейството могат да ни обичат и да се грижат за нас. Но взаимодействието с някои членове може да бъде истински спусък за нашата зависимост - понякога към дълбока бездна от срам, ярост, гняв, вина и безпомощност. Може да ни бъде трудно да постигнем отделяне на емоционално ниво с определени членове на семейството. Може да ни е трудно да отделим проблемите им от нашите. Може да бъде трудно да владеем собствената си сила. Да, трудно е, но не и невъзможно. Първата стъпка е осъзнаване и приемане - просто потвърждение, без вина, на нашите чувства и мисли. Не е нужно да обвиняваме членовете на семейството си. Не е нужно да обвиняваме себе си или да се срамуваме. Приемането е целта - приемане и свобода да избираме това, което искаме и трябва да направим, за да се грижим за отношението си с определения човек. Можем да се освободим от моделите от миналото. Ние се възстановяваме. Напредъкът и израстването ни са нашата цел. Днес, Висша сила, ми помогни да бъда търпелив към себе си, докато се науча как да прилагам поведението на възстановяване спрямо  определени членове на семейството ми. Помогни ми да се стремя към осъзнаване и приемане.

hope Дата: Неделя, 02-08-2020, 11:14 AM |Съобщение 1489 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдеш човек означава да имаш „дефекти на характера“. Съвършенството, нашето и чуждото, беше (и все още е за някои от нас), тежко и мъчително очакване, което влачехме навсякъде. И понеже очаквахме невъзможното, живеехме или в непрекъснат срам заради собствените си провали, или във вина за това как се отнасяхме към другите, които бяха само хора. Много от нас израснаха с родители, които изискваха  от нас съвършенство. Никога не успявахме да ги задоволим напълно, но съвършено точно се научихме да очакваме съвършенството от другите. Важно е да помним, че нашите родители са направили за нас всичко възможно според техните способности, както и че не бива да ги обвиняваме за всички дефекти на характера си. Но има нещо, което можем да направим за нашите недостатъци. Когато се откажем от манията си за съвършенство, от раменете ни се отстранява голям товар, огромно бреме. Въпреки че това не винаги е в наша полза - може би по време на работа, необходимостта от съвършенство вече не е нещо, което винаги енашата най-важна перспектива. Във възстановяването ние искрено се стараем да направим всичко възможно според възможностите и силата си – и това наистина е достатъчно добро. Бог, както и да разбираме Бог, не очаква нищо повече от нас. Ще се опитам да направя всичко възможно днес, но няма да се срамувам, ако направя грешки.

hope Дата: Понеделник, 03-08-2020, 1:50 PM |Съобщение 1490 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Слушай и научи“: Това е мото, което колкото повече използваме, става по-полезно.   Не е лесно да признаем, че не слушаме добре. Може да изглежда че слушаме, когато се задълбочим в разговора, но колко всъщност чуваме? Има голяма разлика между да слушаш и да чуеш. На сбирките по Дванадесет стъпки, чрез спонсорите и приятелите, които намираме тук, имаме много възможности да получим помощта, от която се нуждаем, но трябва да сме готови първо да слушаме и след това наистина да чуем какво ни казват. Ученето идва от това какво сме чули. Какво трябва да чуем на тези срещи? Трябва да чуем, че е възможно да продължим живота си и да бъдем щастливи, дори ако зависимият ни близък все още употребява. Трябва да чуем, че е възможно да се откажем от опитите да контролираме другите хора и да живеем само своя живот. Трябва да чуем как другите са направили моралната си инвентаризация и са започнали да гледат честно на себе си, вместо на другите, за да започнат да се променят. И трябва да чуем за облекчението, което идва с прошката. С времето ще научим много повече неща. Това е само началото, но е едно добро място, откъдето да започнем. Знам, че днес другите ще споделят послания, които трябва да чуя. Боже, помогни ми да бъда готов да слушам, чувам и да уча.

hope Дата: Вторник, 04-08-2020, 1:43 PM |Съобщение 1491 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Oтговорност Отговорността трябва да бъде поета, а не възложена. Ние често пъти сме нетърпеливи да посочваме недостатъците на другите, особено когато те не са поели степента на вина, която смятаме за нужна. Възлагането на тежестта за срам или вина на друг - или обратно – полагането им върху собствените ни плещи – това всъщност не е отговорност. Не е отговорност  (уж за друг, и което изобщо не е наша работа) и постоянният поток от обвинения, които на практика карат другите да допускат други, нови грешки или ги принуждават да вземат не толкова умели решения. Нито става въпрос за удавянето им в море от съжаления - съдба, която ние също трябва да избягваме. В действителност всичко това е насаждането на отговорност. Истинската отговорност е за самите нас, и тя се ражда от дълбокото желание да растем, да погледнем първо в себе си, преди да насочим пръст към друг. Да се попитаме от време на време каква е - или беше - моята роля в създаването на сегашната ми дилема и какво трябва да направя за това? Това ни поставя категорично в режим на вземането на решения, вместо да останем заседнали в болезненото минало или въображаемото страшно бъдеще. Отговорността ни държи присъстващи, желаещи, отворени и в режим на откриване. Тя подрежда нещата,  които наистина са наши и кои са техните - освобождаваща перспектива, която дава възможност на всички. Когато поемам отговорност, се освобождавам от желанието да бъда жертва.

hope Дата: Сряда, 05-08-2020, 10:59 AM |Съобщение 1492 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Грешка е да се гледа твърде далеч напред. Наведнъж може да се работи само над една връзка във веригата на съдбата. ~Sir Winston Churchill Колко пъти днес ще си помислим или кажем: „Иска ми се да знам какво ще се случи“? Можем да намерим удовлетворение в знанието, че Бог ще се грижи за нас, независимо от изхода на всяка ситуация. И още по-важното е, че Бог знае резултата и ние също ще го узнаем, когато дойде времето за това. Никога не се налага да се безспокоим; всичко е наред. На нас са ни дадени и знанията, и посоката, от които се нуждаем, когато сме готови за това. Ако бяхме знаели преди две, три, десет или двадесет години, че ще споделим сегашното си пътуване с мъже и жени, чиято цел е да не пият и да не се дрогират, вероятно бихме изразили ужас и неверие. И все пак ние сме тук, с благодарност, живеем по-спокойни моменти, отколкото бихме предполагали за възможни. Малко по малко стигнахме тук с Божията грижа. Ще стигнем там, където би трябвало да сме, по същия любящ начин. Ще поверя всеки момент от живота си на любовта на Бог.

hope Дата: Четвъртък, 06-08-2020, 12:54 PM |Съобщение 1493 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Където и да е човек, има възможност да върши доброта.  ~Seneca В днешния свят изглежда, че добротата не е стил. Човек може да чувства за по-уместно да бъде строг или нахален, да заеме позицията „никой не може да ме докосне“. Това работеше и по време на нашата активна зависимост. Ние се отнасяхме към другите хора като към обекти. Игнорирахме ги, изтласквахме ги от пътя си, или ги използвахме. Никой не попадаше в сърцата ни, в тях нямашше място за другите. Ето така работи зависимостта. Тя ни отделя от човешката подкрепа; храни ни с алкохол и наркотици. В нашата програма за възстановяване спираме да сме отделени от всички останали. Ние се присъединяваме към тях в създаването на подкрепа и грижа един за друг. Научаваме се да бъдем мили и добри. Първо молим за помощ и спираме с безумието си. След това, със Стъпки Шеста и Седма се научаваме на доброта към себе си. Стъпки Осма, Девеат, Десета и Дванадесета ни учат да бъдем добри към другите. Къде ни води цялата тази доброта? Към честност, справедливост и отказ от желанието да се крием и да търсим изолация. Към това да бъдем истински човеци. Молитва за деня: Висша сила, напомни ми днес да бъда мил и добър с другите. Дори когато нямам какво друго да дам, мога да предложа усмивка. Мога и да слушам. Действие за деня: Ще изброя три недоброжелателни поведения, които все още използвам, и три добронамерени, които ще упражнявам вместо тях.

hope Дата: Петък, 07-08-2020, 8:30 AM |Съобщение 1494 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ти си обичана. Връщаме се обратно ... и обратно ... и обратно ... през слоевете страх, срам, ярост, наранявания и отрицателни заклинания, докато не открием буйното, необременено, възхитително и мило дете, което беше и все още е в нас. -Отвъд съзависимостта Ти си любяща и мила. Да, ти. Само защото хората не са били до теб; просто защото някои хора не са успели да покажат любовта си към теб по начини, които да работят; само защото дадени твои отношения са се провалили или не са били успешни, не означава, че си непривлекателна и че не можеш да бъдеш обичана. Ти си имала уроци, които да научиш. Понякога тези уроци причиняват болка. Пусни болката. Отвори сърцето си за любовта. Ти си любяща и мила. Ти си обичана. Днес ще си кажа, че съм любяща и обичана. Ще правя това, докато не повярвам в него.

hope Дата: Неделя, 09-08-2020, 12:39 PM |Съобщение 1495 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Любовта е винаги с отворени обятия. ~Leo Buscaglia Има история за момче, което напуснало дома си и опозорило баща си, като похарчило голяма сума пари, водейки безразсъден живот. Когато парите на момчето свършили, то било изправено пред дилемата да се върне в къщи и да се изправи срещу баща си, знаейки, че е имал всички основания да се разочарова от него. Изпълнен със страх и срам, той тръгнал към дома си, а в ума му препускали думи на извинение. Преди момчето да каже и дума, баща му се втурнал към него с отворени обятия и прегърнал с радост и любов изгубения си син. Правили ли сме това? Намирали ли сме в сърцето си одобрение за това, което прави любим за нас човек, дори ако бяхме искали нещо различно? Любовта като тази е  от най-висшия вид. Този, който намира радост в другите, независимо от всичко, защото признава свободата на тези, които обича, без да ги свързва с нашите собствени желания. Това е същия вид любов, която Бог изпитва към нас. Отворени ли са обятията ми днес за любовта?

hope Дата: Понеделник, 10-08-2020, 11:17 AM |Съобщение 1496 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мисъл за деня: Едно от нещата, които днес ме държат на правилния път, е усещането за лоялност към другите хора във възстановяването, независимо къде се намират. Ние по някакъв невидим и необясним за другите начин, принадлежим един на друг. Когато всъпих във възстановяването, намерих група хора, които не само си помагаха, но и бяха лоялни един към друг. Верен ли съм на моята група и на моите приятели в възстановяването? Молитвата ми за днес: Благодаря на моята Висша сила за лоялността и общението на групата ми, както и за взаимната ангажираност, която ни обвързва. Моля се да давам на групата в същата степен, в която получавам от нея. Преди, в течение на толкова много мои години, моето даване не беше нещо повече от стока, за която очаквах да ми бъде дадено одобрение, любов или благосклонност. Моля се да се науча на радостта от чистото даване, без очакване за каквато и да било награда.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Днес ще помня: Перфектният подарък не иска нищо в замяна.

hope Дата: Вторник, 11-08-2020, 12:04 PM |Съобщение 1497 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Умереност Днес нашата цел за правилно темпо на живот е умереността. Знаем колко лесно е да увеличаваш, преувеличаваш, да акцентираш и да мамиш. Зависимостта и натрапчивостта, от които непрекъснато се възстановяваме, ни поставя сред прекомерно искащите хора в света. Всеки ден трябва да си казваме, че повече не е непременно по-добро. Ние също трябва да се пазим от необузданост, алчност и завист. Ние можем да се адаптираме дори към опасни инстинкти като страха и гнева като към самоусъвършенстващи ни  активи, ако успеем да поддържаме умереност. Трябва да практикуваме умереност и в желанието си за съвършенство. Не можем да искаме повече, отколкото сме способни да постигнем. Бихме могли да се унищожим, опитвайки се да бъдем съвършени. Тук, преди всичко друго, трябва да практикуваме умереност, защото никога няма да бъдем перфектни. Когато създавам невъзможни мечти, те отговарят с ответен удар, взривяват се и оставят в мен негативни чувства. Искам да практикувам умереност във всички неща, дори и в добрите неща в живота.

hope Дата: Сряда, 12-08-2020, 12:04 PM |Съобщение 1498 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдеш различен Някои от нас се чувстват толкова различни, че смятаме, че никой човек или група не биха могли да ни помогнат или дори да ни разберат. Чувстваме се сами и изолирани. Каквито и да са тези различия, те могат да бъдат намалени, като се концентрираме върху целта, обща за всички нас - ние се научаваме да живеем живот без алкохол или други наркотици, като се свързваме със сила, по-могъща от нас самите. Нашата Висша сила не иска да сме сами. Всички повече си приличаме, отколкото се различаваме. Трябва да разпознаем любовта, която е достъпна за нас.  Търсим ли това, което имаме като нещо общо и което ни свързва, или търсим начини да бъдем сами и различни? Давамe ли си сметка, че общата ни цел може да надвиши и преодолее всички различия? Висша сила, помогни ми да се чувствам свързан, когато търся това, което споделям с моите приятели от Общността. Днес ще пренебрегна всички различия и ще потърся какво общо споделяме, като ...

hope Дата: Четвъртък, 13-08-2020, 1:37 PM |Съобщение 1499 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Програмата и приятелите ми в Общността ми предоставиха изцяло нов набор от инструменти за живот. Дори фразите, които преди ми изглеждаха толкова банални, сега се превърнаха във важна част от ежедневието ми: „Прави го просто“; "Първо най-важното"; "Това също ще мине." Ако използвам всичките си инструменти редовно и добре, те също ще ми помогнат да се освободя от такива негативни чувства като вина, безпокойство, бунт и гордост. Когато се чувствам депресиран, използвам ли инструментите, които са доказано ефективни? Или скърцам със зъби и страдам в болезнено мълчание? Днес съм благодарен: Благодаря на чудодейната си Висша сила  за това, че ми даде инструментите за възстановяване, след като признах, че съм безсилен пред зависимостта си и се предадох на волята на Бог, какъвто Го разбирам. Благодаря на Дванадесетте стъпки и на приятелството на групата, които ми помагат да се видя честно. Благодаря за онези думи и фрази, които – в съответствие с нашето разбиране- се превръщат във флагове при отпразнуването на трезвостта ни. Днес ще помня: Да предам по-нататък “паролите“ за възстановяването.

hope Дата: Събота, 15-08-2020, 12:13 PM |Съобщение 1500 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Укрепването на нашите активи свежда до минимум дефектите ни.  Стъпка Шеста ни призовава да станем напълно готови, за да позволим на Бог да отстрани нашите дефекти. Какво означава това? Никой от нас не иска проблемни дефекти. И все пак някои от тях са служили като умения за оцеляване в миналото, затова днес може да се страхуваме да се разделим с тях. Слушането на спонсорите и другите вече работили по програмата ни помага да видим, че всеки дефект след време се обръща против нас. Възможно е преди някой дефект да ни е помогнал да се справим с дадена ситуация, но сега той убива нашия дух, надеждата ни, нашите взаимоотношения. Не е лесно да сведеш глава, да се откажеш от свой дефект пред Бог. Празнотата, която остава след това, се нуждае от запълване. За щастие, спонсорите и другите ни приятели ни предлагат как да запълним празнотата. И тук влизат в действие активите ни. Независимо колко ниска е нашата самооценка, независимо колко неадекватни се чувстваме, всички имаме и своите специални положителни качества. Можем да вземем някое от тях и да го демонстрираме в живота си, всеки ден или дори много пъти на ден. Ще се почувстваме въодушевени, обнадеждени и далеч по-малко обременени от чертите на характера ни, които ни причиниха толкова много болка. Днес ще се съсредоточа върху моите активи и ще позволя на другите да ги видят в действие.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 100 of 110 « 1 2 … 98 99 100 101 102 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: