Дар за Днес - Page 101 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 101 of 110 « 1 2 … 99 100 101 102 103 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Неделя, 16-08-2020, 1:01 PM |Съобщение 1501 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благодарност Понякога в живота нещата се случват твърде бързо. Едва решаваме един проблем, когато възникват два нови. Чувстваме се страхотно сутрин, но вечер сме потопени в мизерия и страдания. Всеки ден се сблъскваме с промени и предизвикателства. Сблъскваме се с личностови конфликти и разочарования. Често, когато се чувстваме претоварени, не можем да видим уроците на тези преживявания. Една ясна и проста концепция може да ни преведе и през най-стресовите времена. Нарича се благодарност. Научаваме се да казваме „ благодаря“ за тези проблеми и чувства. Благодарим за това как са сложени нещата. Възможно е дадено преживяване да не ни харесва, но ние все пак му благодарим. Научете се да упражнявате благодарността, докато ви стане навик. Благодарността ни помага да спрем да се опитваме да контролираме резултатите. Тя е ключът, който отключва положителната енергия в нашия живот. Тя превръща проблемите в благословия, а неочакваното - в дарове. Днес ще бъда благодарен. Ще започна превръщането на днешната болка в утрешна радост.

hope Дата: Понеделник, 17-08-2020, 11:11 AM |Съобщение 1502 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем. ~Стъпка Първа на АА Приемането на нашето безсилие е предпоставка за възстановяването ни. Тази идея може да ни изглежда първоначално озадачаваща или смешна. Не сме ли се чувствали безсилни през цялото време досега? Не сме ли се опитвали да се отдалечим от безсилието към властта? Но в програмата открихме, че „безсилни“ има различно значение. Виждаме как сме изчерпали всички непродуктивни, неефективни начини да се справим със ситуацията. Безсилието тук означава, че се отказваме от силата на своеволието, силата и рационализирането и интелектуализирането, защото те просто не работят. Трябва винаги да помним, че сме безсилни пред нашата зависимост, а не пред своето възстановяване и лично поведение. Когато  отказваме да поемем отговорност за нашия живот, ние  отказваме да се променяме. Много от нас  злоупотребяват с концепцията за безсилие, за да се избегнат вземането на решения, или за да избягнат нещата,  които се страхуват да посрещнат.  Да примем, че сме безсилни НЕ означава да се предадем, защото чувстваме, че и без това няма смисъл;  не означава да не поемаме отговорност за нашите действия; не означава да се крием зад самоомразата и страха си.  Да приемем, че сме безсилни означава да приемем къде сме в този момент в нашия живот . Ние не признаваме безсилието си спрямо нашите собствени действия. Не обвиняваме другите за нашите условия, а се учим на последователност в осъществяване на положителни действия за промяна на тези обстоятелства. Ако продължаваме да избягваме отговорността си, като твърдим, че сме "безсилни", се връщаме в същото отчаяние и нещастие, които преживяхме в активната си зависимост. Потенциалът ни за възстановяване е обратно пропорционален на изживяването и усещането ни на жертви. Вместо да живеем предишния живот, можем да се научим как да правим отговорен избор и да поемаме рискове. Възможно е да направим грешки, но можем да се учим от тези грешки.  Готовността да поемаме лична отговорност ни дава свободата да се променяме, да правим следващия си отговорен избор, да израстваме. Моите чувства, действия и решения са мои. Затова ще поема отговорност за тях.   Днес изпитвам облекчение и съм благодарен за това, че се избавих от нереалистичните си очаквания.

hope Дата: Вторник, 18-08-2020, 11:54 AM |Съобщение 1503 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Емоционална зрялост Всички чувства са приемливи, но не всички поведения са. Това е основният водещ принцип в нашия емоционален живот. "Емоционално владеене"  - това е способността да бъдем във връзка с всичко, което чувстваме вътре, и да можем да предадем тези усещания на себе си и на другите - по начини, които подобряват живота ни, вместо да го разрушават. Ние развиваме тази способност за емоционална плавност постепенно, започвайки от детството, докато се научим да идентифицираме и назоваваме определени телесни усещания. След това разширяваме речника, който използваме, за да изразим всяко основно чувство. Използването на „аз“, последвано от  дума, с която предаваме своето чувство, ни помага да усъвършенстваме способността си да поемем отговорност; да направим тези вътрешни усещания свои. „Аз се чувствам се уплашен, когато те видя да пиеш толкова много.; Аз се чувствам се разстроен и ядосан от себе си, когато се объркам.“ Бурните настроения ни учат на постоянно променящия се бурен характер на нашия емоционален живот. Всички преминаваме през времена, в които емоциите ни сякаш ни разбират нас повече, отколкото ние - тях. Чрез всички тези фази на развитие ние се научаваме да преживяваме, разпознаваме, назоваваме и след това да изразяваме вътрешните си преживявания пред другите. Зависимостите обикновено прекъсват този растеж и са склонни да ни оставят с по-малко зрели умения в идентифицирането и разкриването на вътрешното ни състояние. Трезвостта ни позволява да възвърнем това, което сме пропуснали. Всичко, което чувствам, е валидно; за да реша как да го изразя, се нуждая от здравословни граници.

hope Дата: Сряда, 19-08-2020, 11:56 AM |Съобщение 1504 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Всяко нещо, което научи, стана част от нея, за да бъде използвано отново и отново в новите й преживявания“ ~Kate Seredy Ние започнахме да работим по нашата програма за възстановяване поради една причина - да спрем зависимостта да контролира живота ни. След като възстановим способността си да живеем по здравословен начин, се случва нешо учудващо - откриваме, че научаваме толкова много. Най-напред научаваме, че имаме заболяване, от което можем да се възстановим. След това научаваме кои и какви сме всъщност - нашите силни и слаби страни, нашите ценности. Впоследствие научаваме как да живеем по-добре. Тогава се научаваме как да имаме здрави отношения. Постигаме духовно пробуждане. Това са огромни промени. Научаваме неща за възстановяването, които ще използваме във всички области на живота си. Вече имаме уменията и смелостта да следваме водещата сила на нашата Висша сила по новия ни път, докато развиваме отношенията и дарбите си и открием начин да направим нужната промяна в собствения си кът на света. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да науча това, което искаш да знам и да бъда това, което искаш да бъда. Помогни ми да направя това, което искаш да правя с живота си. Готов съм за това духовно пътешествие. Днешното ми действие: Ще помисля за ограниченията, които си поставях в миналото, защото не знаех нищо по-добро. Ще говоря със моя спонсор или възстановяващ се приятел за това как хоризонтът пред мен вече се разширява.

hope Дата: Четвъртък, 20-08-2020, 12:41 PM |Съобщение 1505 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Скука и отегчение "Животът не е ли прекалено кратък, че да се отегчаваме от него?" ~Friedrich Nietzsche Скуката е форма на самонадеяност. Когато ни е скучно, ние казваме: „Добре, живот, ти не си вършиш задачата да ме забавляваш.“ Да мислим, че животът или онези около нас, или самият свят са преди всичко, за да ни забавляват и развличат, е едно „смърдящо, вонящо мислене“. Такова мислене може да разруши отношението ни към живота и да ни отведе обратно до момента, в който нашата зависимост изглежда като единственият изход от това отегчение и скука. „Може да сме нещастни, но поне не ни е скучно“ – мислим си ние. Тези, които се учат да работят по програмата, откриват, че животът далеч не е досаден или скучен. Всеки ден ни носи много тихи моменти на радост, състрадание и прозрение. „Богатото“ спокойствие замества пустия пейзаж на скуката Възстановявам се не само за да се въздържам от употреба; Аз живея, за да се уча, да помагам на другите и да се занимавам с позитивни действия.

hope Дата: Петък, 28-08-2020, 1:12 PM |Съобщение 1506 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Предавайки посланието Преди да можем да помогнем на другите, трябва първо да помогнем на себе си. Ако признаем зависимостта си и се стремим да се променим, ние израстваме. И в процеса на израстване имаме какво да предложим на другите. Тъй както тези преди нас са ни помагали да растем, от своя страна и ние можем да помогнем на другите да растат. Можем да предадем посланието за възстановяване по-нататък. Дали израствам и дали предавам опита си на други? Молитва за деня: Висша Сила, помогни ми да разбера, че както аз израствам благодарение на твоята любов към мене, другите израстват благодарение на моята любов към тях. Действието ми за днес: Днес ще споделя своята любов и посланието -  моят опит -  за възстановяването, със…

hope Дата: Събота, 29-08-2020, 11:51 AM |Съобщение 1507 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Веднъж чух да се казва, че „умът е убиец на настоящето и действителното“. Поглеждайки назад към безумието на онези дни, когато бях активно зависим, осъзнавам точно какво означава тази фраза. Едно от най-важните предимства за възстановяването за мен днес е увеличаването на осведомеността ми за света около мен, така че да мога да видя и да се наслаждавам на реалността. Точно това ми помага да намаля трудностите, които преди толкова често преувеличавах и така сам си създавах страдания. Придобивам ли усещането за реалност, което е абсолютно необходимо за спокойствието и смирението? Днес се моля: Моля се да бъда съживен чрез едно по-силно чувство за реалност, за да мога да се развълнувам да видя – може би за пръв път след замъгляването на най-лошите ми моменти - чудесата и възможностите в моя свят. Излизайки от безгрижната мъгла на зависимостта, да се фокусирам отново над предметите и лицата, да виждам как цветовете стават все по-ярки. Моля се да се наслаждавам на тази новооткрита действителност. Днес ще помня: Да бъда фокусиран над реалността.

hope Дата: Неделя, 30-08-2020, 11:42 AM |Съобщение 1508 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се чувстваш равен на другите хора е поведение, на което можеш да се научиш.  Ние се сравняваме се с другите толкова автоматично, че рядко го осъзнаваме. Това е начинът, по който оценяваме своята значимост. Чувството за превъзходство или непълноценност спрямо другите може да е начинът, по който сме възпитани да виждаме света, но има и друг начин. От програмата научаваме, че е възможно да признаем ценността на всеки един,  да почитаме и уважаваме равенството на всички нас. Практикуването на това ново възприятие, докато не стане автоматично, ще има дълбоко въздействие върху всяко обстоятелство в нашия живот. Когато се чувстваме равни на другите, те вече няма да ни плашат и ние вече няма да се опитваме да се срамуват. Нито ще се срамуваме ние. Конфликтите ще отшумят. Тревожността и безспокойството ще отстъпят. Когато признаем другите и себе си като ценни, необходими, равни, допринасящи членове на обществото, ние ще открием свят, далеч по-различен от този, който познаваме. И ще почувстваме покой, мир и радост, които и преди са ни посещавали, но рядко. Ако днес искам да бъда в мир, трябва да помня, че съм равен на всички останали.

hope Дата: Понеделник, 31-08-2020, 12:19 PM |Съобщение 1509 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Небесата никога не помагат на хората, които не искат да действат.  ~Sophocles Израстването е пътуване към по-голяма отговорност за нашия живот. Ние разполагаме с право на избор всеки ден. Поемането на отговорност означава избор между вариантите, с които разполагаме, и след това - приемане на последствията. Понякога и двата избора са нежелателни, но ние все пак трябва да изберем. Очаквам ли да направя правилния избор? Искам ли някой друг да поеме отговорност за мен? Демонстративно ли отказвам да приема вариантите, с които разполагам? Възможно е тази Програма (12 Стъпки) да ни изглежда като парадокс – Първа Стъпка ни предлага да приемем безсилието си, а след това се очаква да продължим и да спрем да бъдем пасивни в живота си. Молитвата за Смирение ни говори за тази дилема. Молим се за смирението да приемем това, което не можем да променим, и за смелостта да променим това, което можем. Пълното признаване на нашето собствено безсилие снема от нас бремето, което носехме, и ни освобождава да продължим напред, като активно правим всичко, което е по нашите сили. Ако нещо очаква моето действие днес, се моля да имам смелостта да продължа напред с него. Дори и малкото движение е напредък.

hope Дата: Вторник, 01-09-2020, 12:30 PM |Съобщение 1510 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вътре в себе си ние винаги сме на една и съща възраст. ~Gertrude Stein Дълбоко в себе си всеки един от нас носи детски дух. Все още имаме много от чувствата, които изпитвахме, когато бяхме малки. Някои от нас носят в себе си  нараненото дете. Има тъга, страх или гняв, които не са отишли. Все още сме самотни, независимо колко хора се грижат за нас. За да бъде изцелено, нашето вътрешно дете се нуждае от специална помощ,. Можем да бъдем добри родители на вътрешното си дете. Правим това, като сме нежни и грижовни към себе си. След време това дете може да се превърне в един щастлив център в сърцата ни. Молитва за деня: Висша сила, моля Те, лекувай детето в мен  - с малко повече всеки ден. Помогни на моето вътрешно дете да бъде живо, свободно и изпълнено с радост. Действие за деня: Точно сега ще затворя очите си за минута. Ще мисля с добри мисли за себе си. Днес ще намеря начин да покажа на вътрешното си дете моите любов и грижа.

hope Дата: Сряда, 02-09-2020, 12:24 PM |Съобщение 1511 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да си напълно честен със себе си е добро занимание и упражнение. ~ Зигмунд Фройд Истината е наш приятел. Това е груб вид приятел - но все пак приятел. Всеки от нас ще трябва да се научи да прекарва времето си с него, защото бягството от него не е лесно. Винаги изниква, когато най-малко го очакваме. Истината за себе си е трудно да бъде избегната. Изглежда, че чука на вратата ни, докато не я пуснем. Може би известно време сме играли играта на криеница в живота си. Понякога казваме малки лъжи за себе си, за да впечатлим другите или действаме по начини, за които дълбоко в себе си знаем, че всъщност не са такива, каквито искаме да бъдат. Но по този начин никога не можем да се чувстваме комфортно. Ние знаем какво е да се криеш и да се опитваш да не бъдеш намерен. Истината за нас е експертен играч. Тя ще ни търси, докато не се изправим срещу нея, не я прегърнем и приветстваме. Има ли нещо, което крия днес?

hope Дата: Неделя, 06-09-2020, 10:46 AM |Съобщение 1512 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Опитът ме научи на това, че се самоунищожавам с нетърпението си. Всички нещастия имат своя живот и своите предели, своите болести и своето здраве.  ~Michel de Montaigne Програмата не работи за нас. Ние сме неразбрани. На работа нищо не се получава, не върви добре. Ние просто не можем да видим защо. И защо никой не ни помага? Защото сме нетърпеливи! В резултат ставаме раздразнителни и обвиняваме другите за нашите недостатъци. Защото сме нетърпеливи! В резултат губим връзка с темпото на живта и с нашия собствен ритъм. Защото сме нетърпеливи! В резултат сме убедени, че зависимостта ни никога няма да спре да ни измъчва. Нека се забавим и да се върнем към движението на живота. Знаем, че всички неща имат своя сезон, своето движение и своя край. Възможно е да се чувствате като през зимата, но ще дойде пролетта, а след това и лятото. Нищо не остава статично; всичко се променя и расте. Има модел на целия живот - включително и на нашия - ако сме достатъчно търпеливи, за да го различим. Днес трябва да забавя темпото си, за да вляза в контакт с ритмите и на моя живот, и на живота извън мен.

hope Дата: Понеделник, 07-09-2020, 11:52 AM |Съобщение 1513 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Живей за мига! “ Възможностите и чудесата са едно и също”. ~Anonymous Много от нас възприемат щастието като цел, която не можем да осъществим. Като деца повечето от нас ни учеха, че „животът – това е трудна задача“. Ние пренесохме това мислене и в живота си като възрастни. Живейте за деня, за мига! Ние оставяме твърде много от нашите дни просто да се изплъзнат; пропускаме ги. Нито един от настоящите ни часове не може да бъде заменен. Защо да се тревожим за минали неуспехи, ако сега имаме възможности да успяваме? Защо да продължаваме да мислим за нашите грешки, когато вместо това бихме могли да практикуваме своите добродетели? Живейте за мига, за днес! Задръжте всеки момент здраво и погледнете към него с широко отворени очи и ум. Това е нашият живот, специален за всеки от нас. Моментите бързо преминават в паметта, остават там като спомени. Нека тези спомени бъдат добри, изпълнени с големи и малки радости. Не мога да променя вчерашното си нещастие, но днешното ми щастие е моя лична отговорност.

hope Дата: Вторник, 08-09-2020, 11:36 AM |Съобщение 1514 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Да бъдеш“ означава да си свързан. ~Alfred Korzybski В дните, в които пиехме и употребявахме наркотици, самотата винаги беше край нас. Можехме да сме с тълпа, но се чувствахме отчуждени и сами. Много от нас са израснали в семейства, в които никой не е знаел как да бъде близък с останалите. Ние често копнеехме за по-тясна връзка с родителите си. Като възрастни се научихме да бъдем самодостатъчни и смятахме, че винаги е по-добре да можем да правим нещо без да търсим или получаваме помощ. Ако някой ни помагаше да направим нещо, то не беше толкова добро, както ако го направехме сами. Сега сме част от Общност с други мъже и жени, които знаят какво е да си там, където сме ние; те са на едно и също пътуване с нас. В някои случаи може да имаме различен живот, но имаме обща цел: да постигнем трезвост и да я запазим, за да станем по-добри хора. Истинската основа за нашата човечност, реалното осъществяване на нашия потенциал е във взаимоотношенията с другите. Вече не трябва да сме заключени в нашия изолиран свят. Чрез нашите приятелства и нашия духовен път ние сме свободни да бъдем себе си. Днес съм благодарен за моите приятели.

hope Дата: Сряда, 09-09-2020, 1:30 PM |Съобщение 1515 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Една унция действия струва много повече от тон теория. ~Friedrich Engels Прекаленото планиране, твърде честото преосмисляне и прекаленото говорене често възпрепятстват действията, които могат да ни доведат до реален растеж. Ние знаем това, но въпреки това все още ппопадаме в капана, обикновено от страховете си, че няма да се справим перфектно с живота. Животът е процес на напредък. Ние се учим да практикуваме, а не само чрез мислене. Можем да правим по-лесни стъпки напред, когато искаме Бог да сподели пътуването ни, но трябва да поставим единия си крак пред другия. И това обикновено ни отвежда до някой друг в нужда. Колко пъти сме се чувствали закъсали, депресирани или изплашени до смърт, само за да открием, че главата ни се прояснява и сърцето ни се успокоява, когато излизаме от къщи, излизаме от себе си и се фокусираме върху някой друг? Полезните действия ни зареждат с енергия и ни дават надежда. Те ни свързват с нашата Висша сила и са от решаващо значение за ежедневния ни духовен напредък. Днес няма да седя и да цикля над собствените си проблеми. Ще изляза и ще намеря някой в нужда.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 101 of 110 « 1 2 … 99 100 101 102 103 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: