Следваща цел:
Емоционалната трезвост
В този материал е публикувано основното от съдържанието на едно писмо на Бил У. до негов близък приятел, който също изпадал в мъчителни депресии.
януари, 1958 г.
Мисля, че много от старите членове на АА, които сериозно и доста успешно са решили да опитат върху себе си нашия метод за „лечение на пиянството”, както и преди, забелязват, че честичко не им достига емоционална трезвост. И може би точно тези хора ще се окажат в епицентъра на нови важни събития в развитието на АА - в придобиването на опит в истинската емоционална зрелост и уравновесеност (тоест на същото това смирение) в нашите отношения към самите себе си, към другите хора и към Бога.
Онези непреодолими юношески стремежи на мнозина от нас към върховете на признанието, към пълна защитеност, към идеални романтични отношения са напълно уместни, когато сте на седемнайсет и както се оказва са съвсем неприемвливи, когато сте на четирдесет и седем или на петдесет и седем години.
Откакто се е зародило АА, аз неведнъж съм си патил от всички тези мои стремежи, които ме водеха към сериозни несполуки в емоционалния ми и духовен растеж. Господи, какво мъчение е през целия си път да се стремиш към невъзможното и колко боли в края на краищата да разбереш, че през цялото това време си се опитвал да впрегнеш каруцата пред коня! А после - ужасните мъки да виждаш колко жестоко си грешил, но не си в състояние да скочиш в движение от тази емоционална каруца.
Как да въплатиш верните изводи на разума в правилен емоционален резултат, разбирай – в щастлив, простичък и нормален живот – това вече е проблем не само за неврастеника, но е и главният въпрос на живот и смърт за всички от нас, вече достигнали момента, в който възниква истинският стремеж строго да се придържаме към верните принципи във всичките си дела.
Даже когато сме отсякли миналато, спокойствието и радостта все още ни се изплъзват. На този етап са били много от старите членове на АА. И това наистина е дяволско боксуване в буквалния смисъл на думата.
Как да приведем подсъзнанието си, от което и досега изпълзяват толкова страхове, непреодолими влечения и лъжовни надежди, в съответствие с това, в което сега сме твърдо убедени, с това, което знаем и искаме? Как да преубедим криещия се в нас тъп и злобен "мистър Хайд" – това се превръща в наша главна задача.
Неотдавна достигнах до убеждението, че всичко това е постижимо. То е основано на факта, че виждам как все повече някога неудачници – такива като вас и мен – достигат успехи и в това начинание.
Миналата есен една депресия едва не ме завъртя на пръстта си, без да има каквито и да е наистина разумни причини за това. Вече се бях уплашил, че идва поредният дълъг пристъп на моята хронична болест. Като се вземат предвид съпровождащите депресията мрачни усещания, перспективата не беше особено радостна.
Не преставах да си задавам въпроса: защо работата ми по Дванадесета стъпка не може да ме спаси от депресията? Цял час се взирах в молитвата на на Св. Франциск: "... да утешавам, а не да бъда утешаван…". Ясно, това е формулата. Но защо тя не сработва?
Внезапно разбрах за какво става въпрос.
Главният ми недостатък винаги си е била зависимостта - почти пълната зависимост от това, хората и обстоятелствата да ми осигуряват признание, защитеност и тем подобни. Когато не получавах всички тези неща, които биха съответствали на перфекционистките ми мечти и очаквания, започвах да воювам за тях. И едновременно с пораженията ми в тези битки идваше и депресията ми.
И докато не отсека тази почти стопроцентова и съмртоностна зависимост, нямам ни най-малък шанс да превърна онази безкрайна любов, за която говори Свети Франциск, в реален и радостен начин на живот.
Тъй като духовният ми растеж в продължение на много години оставаше незначителен, всеобхватните свойства на тази страшна зависимост никога по-рано не са ми се разкривали така ясно. Опирайки се на Божията Милост, която можех да черпя от молитвата, открих, че трябва да насоча цялата си устременост и воля към това, да се спася от неправилната емоционална зависимост от другите хора, от АА, въобще от каквото и да било стечение на обстоятелствата.
Само тогава ще мога да съм свободен, за да обичам както е обичал Св. Франциск. Всъщност емоционалното или подсъзнателното удовлетворение е, както разбрах, допълнително възнаграждение за способностите по определен начин да обичам, да дарявам и да изразявам любовта си към всеки, с когото имам допир в живота.
Простичко казано, няма да мога истински да се възползвам от Божията любов към мен, докато не придобия способността да Му връщам тази любов, обиквайки другите както Той е обикнал мен. И едва ли ще мога да се науча на това докато продължавам да съм жертва на лъжовни зависимости. Защото моята зависимост означава изискване – изискване да владея и да управлявам околните и обстоятелствата.
И макар че словосъчетанието "пълна зависимост" може да крие капан, именно то ми помогна да сложа началото на собственото си освобождаване и придобиване на днешното ми ниво на стабилност и душевен покой - качества, които сега се стремя да укрепвам като предлагам любовта си на другите без да очаквам нищо в замяна.
Май това е най-важният процес в оздравяването: като даваме любов на Божиите творения и Неговите хора, ние се отваряме да приемем Неговата любов към нас. По-ясно от ясно е, че този процес не би бил възможен, докато не разрушим парализиращата ни зависимост до основи. Едва тогава, може би ще доловим отблясъците на това, което е истинската зряла любов.
Ще кажете - духовна спекулация? Нищо подобно. Погледнете който и да е член на АА, с едва половингодишна трезвост, който работи с поредния пияница по Дванадесета стъпка. Ако той каже: "Що не вървиш по дяволите!", човекът, работещ по 12-та стъпка, само ще се усмихне и ще се обърне към друг пияница, без да се почувства нито разочарован, нито отхвърлен. И ако следващият му подопечен откликне и на свой ред и той започне на дарява своята любов и внимание на другите алкохолици, то дори нищо от тази любов и внимание да не се падне на наставника, той все едно ще е щастлив. Все едно няма да се чувства отхвърлен, напротив, ще се радва, че друг човек е придобил трезвост и щастие.
Ако някои от тези хора с времето му стане добър приятел (или много близък), наставникът ще бъде преизпълнен от радост. И той знае, че тази радост е допълнително благо – бонус за стремежа към себеотдаване без да искаш нищо в замяна.
Истинската причина за тази уравновесеност се крие в неговата способност да обикне и да предложи своята любов на непознат пияндурник, оказал се на прага на дома му. Това е тя, любовта на Св. Франциск в действие - всесилна и истинска, лишена от зависимост и изисквания.
През първите шест месеца на моята трезвост усилено работех с много алкохолици. Нито един от тях не захапа, но точно тази работа поддържаше моята трезвост. Отговорът не беше в тези алкохолици, които ми дават нещо. Моята уравновесеност дойде като резултат от старанията ми да давам, а не като резултат на исканията да получа.
Ето защо смятам, че емоционалната трезвост е напълно достижима. Струва си да вникнем по-внимателно в нещото у нас, което ни тревожи – силно или не толкова и веднага ще открием, че тези тревоги се коренят в някоя нездрава зависимост и свързаните с нея нездрави изисквания.
Предлагам ви с Божията помощ постоянно да се отказваме от тези объркващи ни изисквания. И тогава ще придобием истинската свобода да живеем и обичаме – ще можем да направим 12-та стъпка емоционално трезво както по отношение на себе си така и по отношение на другите.
Разбира се, моите идеи съвсем не са новина, това е само приьом, който използвах в началото на моето освобождаване от собствените дълбини на „злото очарование”.
Днес мозъкът ми отказва да участва в това изтощително надбягване в кръг: ПОДЕМ - СПАД - ДЕПРЕСИЯ. Сега ми е дадено моето собствено спокойно място под лъчите на сияещото слънце.
|
