Общуването в АА преодолява всякакви препятствия
октомври 1959 г.

Ще се съгласите, че АА са невероятни късметлии. Затова, че толкова са страдали, че могат да се познават, общуват, разбират, обичат един друг така благодатно.Това не са наистина точно характеристиките и благините, които заслужаваме. Повечето от нас знаят, че тези безценни дарове идват от връзките, които се раждат в еднаквите страдания и в все същото избавление с милостта на Бог. Ето защо сме привилигировани да контактуваме помежду си по начин и с интензивност, каквито рядко се срещат при нашите приятели не-алкохолиците в заобикалящия ни свят.

В този материал е публикувано основното от съдържанието на едно писмо на Бил У. до негов близък приятел, който също изпадал в мъчителни депресии.
януари, 1958 г.

Мисля, че много от старите членове на АА, които сериозно и доста успешно са решили да опитат върху себе си нашия метод за "лечение на пиянството", както и преди, забелязват, че честичко не им достига емоционална трезвост. И може би точно тези хора ще се окажат в епицентъра на нови важни събития в развитието на АА - в придобиването на опит в истинската емоционална зрелост и уравновесеност (тоест на същото това смирение) в нашите отношения към самите себе си, към другите хора и към Бога.
Онези непреодолими юношески стремежи на мнозина от нас към върховете на признанието, към пълна защитеност, към идеални романтични отношения са напълно уместни, когато сте на седемнайсет и както се оказва са съвсем неприемвливи, когато сте на четирдесет и седем или на петдесет и седем години.

Нашата Единадесета стъпка ни казва: "Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателният си контакт с Бог, така както Го разбираме като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним." Когато става въпрос да я прилагам в действителност съм само начинаещ, като че ли израстването ми е спряло.
Заобиколен съм с много хора, които успяват много по-добре от мен да влязат в контакт с Бог. Разбира се, не мога да кажа, че не съм се развивал през тези години. Просто признавам, че не напредвах както би трябвало при дадените ми обстоятелства, които имах и още имам.

В най-дълбок смисъл  на АА е едно търсене на свобода - свободата с Бог. Разбира се, краткосрочната цел на нашето търсене е въздържанието, освобождението от алкохола и всички негови бедствени вреди. Без тази свобода нищо не е възможно.
Парадокс: ние не можем да се освободим от обсебващата мания да пием дотогава, докато не приемем, че трябва да се заемем с недостатъците си, докарали ни до това безнадеждно състояние.

Изразът " Бог, така както Го разбираме" е едно от словосъчетанията, за които трудно би могъл да се намери превод в който и да било речник на АА. Заедно с това – един от най-важните за нас изрази.
В тези пет думи, всяка от които е достатъчно значима, могат да бъдат обхванати всяко едно вероизповедание и всяка една религия, заедно с твърдото убеждение, че всеки един от нас може да избере и намери своя собствена религия.
Не по-малко значение за нас имат и другите изрази - " Висша Сила" и "Сила, по-могъща от нас самите". За всички, които отричат или се съмняват сериозно в съществуването на Божествената сила, тези думи и изрази очертават рамките на онази широко отворена врата, през чийто праг трябва да премине невярващият, за да може да се докосне до неизвестната за него реалност-царството на вярата.

Абсолютното смирение не може да съществува у нас, хората. В най-добрия случай ние можем само да зърнем цялото величие и значение на този безупречен идеал. Както е казано в книгата "Анонимни алкохолици": "Ние не сме светци ... стремим се само към духовно израстване, а не към духовно съвършенство." Само по силите на Бог е да се проявява в Абсолюта – на нас, човешките същества, не ни остава нищо друго освен да живеем в относителния свят. Ние търсим смирение за днес.
Затова практическият въпрос за нас звучи така: какво разбираме ние в израза "смирение за днес" и как да определим, че сме го постигнали?

Проблемът „ честност” засяга почти всички аспекти на нашия живот. Например, съществува такъв широко разпространен и удивителен феномен , какъвто е самоизмамата. От друга страна, съществува необмислената, безсмислена откритост, на която й липсват най-често предпазливостта и уважението, и която е също толкова опасна. Срещат се и безброй житейски ситуации, в които нищо не може да помогне, освен абсолютната честност – независимо от това на какви изкушения са подложени нашите страхове и гордост, водещи ни в крайна сметка до полуистина и полуоправдания, които понякога са трудно простими.
Нека най-напред видим какво може да се направи със "честните" самоизмамници:

Както пише в Голямата Книга : " Страхът беше зла разяждаща заплаха; цялото ни съществуване бе пропито от него. Той предизвикваше цяла верига от обстоятелства, които според нас ни носеха незаслужени нещастия". (гл.Пета "Как действа програмата"). Няма никакво съмнение, че страхът е преграда по пътя към здравомислието и любовта, както и че неизменно усилва гнева, тщеславието и агресивността. Той задълбочава чувството за вина тъй както го правят тревожността и парализиращата депресия.

Един от начините да съзрем значението на принципа на приемането, е да го поставим в контекста на толкова често повтаряната молитва на АА "Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога да пломеня и мъдростта да съзирам разликата между едните и другите."