Свободата с Бог: Изборът е наш
ноември, 1960 г.
В най-дълбок смисъл на АА е едно търсене на свобода - свободата с Бог. Разбира се, краткосрочната цел на нашето търсене е въздържанието, освобождението от алкохола и всички негови бедствени вреди. Без тази свобода нищо не е възможно.
Парадокс: ние не можем да се освободим от обсебващата мания да пием дотогава, докато не приемем, че трябва да се заемем с недостатъците си, докарали ни до това безнадеждно състояние. За да достигнем трезвеност, трябва да се освободим от страховете, гнева и високомерието, негодуванието, самодоволството, мързела и безотговорността, налудничавото рационализиране, тоталната нечестност, лошите зависимости и разрушителната жажда за власт.
В това търсене на свобода ни се предлагат три възможности:
- Да негодуваме и да откажем да се заемем с нашите очевадни недостатъци. Този вариант може да означава разруха и пълен провал;
- Да останем трезви като в един определен период от време осъществим само един минимум от подобрения и се настаним в една комфортна посредственост, която често е опасна;
- Да се постараем непрекъснато да търсим тези свои сигурни качества, които могат да ни доведат към по-висша духовност и дейност. Истинската и трайна свобода с Бог, свободата да търсим и изпълняваме Неговата воля.
Повечето от нас избират третата възможност. Не бива да се оставим да ни заслепи повърхностната философия, че сме жертви на своето минало, на нашите преживявания, на средата ни и те са единствените сили, които предрешават живота ни вместо нас. Този път не води към свободата. Ние трябва да вярваме, че наистина имаме избор.
Така и нашето общество, и съставящите го групи ще трябва непрекъснато да се изправят пред същите решения. Ще изберем ли провала? Ще търсим ли само временното удобство на една задоволителна посредственост? Или непрестанно ще приемаме и ще вземаме мерки, ще правим жертви и ще преодоляваме затруднения, което ще ни разреши да се ангажираме по пътя, водещ неизменно към по-висша духовност и действия?
Тези размисли служат за фон на темата на статията за Дванадесетте традиции на Анонимни Алкохолици.
Традициите на АА са правилата, които позволяват на нашето общество да преценява с точност напредъка ни или липсата на такъв. Традициите ни разкриват цялото познание и благоразумие, които можахме да придобием в продължение на четвърт век рамо до рамо, работейки заедно. Няма съмнение, че тези принципи очертават пътя, който трябва да следваме.
Разглеждайки внимателно Традициите ще забележим, че те съдържат две ясни отличителни черти, допълващи се взаимно.
Едната е п р о г р е с ъ т (напредъкът, успехът), а втората е з а щ и т н а т а. Дванадесетте традиции ни припомнят действителните изкушения, на които е подложено нашето общество и най-добрите средства, с които разполага то, за да им устои. Това е основното им съдържание. Те са основата на непрестанната морална инвентаризация на нашето колективно поведение като първи етап в елиминирането на трудностите. Конструктивната страна на Традициите ни учи директно и по подразбиране кой е най-добрият начин да прилагаме в отношенията помежду си и със заобикалящия ни свят високите идеали на пожертвование, услужлива отговорност, доверие и обич.
Това са принципите, които ни доставят духовна енергия и ни разрешават да тръгнем по пътя на тоталното освобождение .
З а щ и т н а т а страна на традициите ни предупреждава за опасностите на славата и властта, за риска от крупното забогатяване, за компрометиращите връзки, за капана на професионализма. Традициите ни припомнят, че не можем да откажем на никой алкохолик правото да бъде член, че не можем да си позволим авторитарно ръководство. Предпазват ни от агресивното предаване на посланието на АА чрез зарибяващи рекламни кампании, възспират ни да се пазим като от чума от публични полемики, разисквания и спорове.
Това са типичните примери за благоразумна закрила, към които ни приканват направо или в подтекст Дванадесетте традиции. За някои тези предупреждения не са нищо друго освен сбор от нашите общи страхове. Едно време това беше вярно. В началото най-малкото нарушение на тези правила ни изглеждаше като заплаха за съществуването ни. Тогава се питахме дали бунтуващите се членове ще могат да устоят на големите изкушения. След време безумните ни страхове от вчера, направиха място на една внимателна предпазливост, която значително се различава от необмислената паника в началото.
Разбира се, винаги сме се сблъсквали в упор със страховитите енергии, освободени от развилнялото се его. Енергиите, които в този момент унищожават света. Фразата „…и не воведи нас во изкушение…” трябва да остане на централно място в поведението ни, в действията и молитвите ни. Когато всичко върви добре, не трябва погрешно да вярваме, че абсолютно нищо страшно вече не може да ни се случи. Както и не трябва да се корим, че у нас възникват „негативни мисли” при реалистичния ни сблъсък лице в лице със съществуващите разрушителни енергии вътре в обществото ни или извън него. Бдителността е цената която трябва да платим за нашето спасение и нов живот. Това е за защитната страна на Традициите. Но те ни дават много повече от защита срещу посредствеността и разпада.
Да разгледаме сега градивната страна на нашите Традиции: дисциплината, пожертвованието и отговорността, с които трябва да се нагърбим, взаимното доверие и обич, необходими, за да намерим търсената висша свобода. Краткостта на този материал не позволява пълен анализ на аспектите в Дванадесетте традиции, но няколко примера ще са достатъчни, за да илюстрираме казаното.
Според Първа традиция общото благо на АА е на първо място. Личните ни амбиции трябва да бъдат сложени настрана всеки път, когато влизат в конфликт със сигурността, ефикасността и благополучието на обществото ни. Това означава, че понякога трябва да обичаме АА повече от себе си.
Втора традиция казва: „ За нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.”
Ето един модел на взаимно доверие между Бог, самите нас и нашите служители. Става дума за един от най добрите ни опити, надминал всичките ни очаквания.
Трета традиция дефинира личната свобода, на която се радва всеки член на АА. Всеки може да стане член на АА от момента, в който го обяви. Никой не може да му откаже принадлежност към АА, независимо от поведението му. Без съмнение никоя друга организация не допуска толкова голяма лична свобода.Тя разрешава на всеки нов да почувства веднага, че е приет, че му имаме доверие и че го обичаме. Тъй като разбираме добре неговите потребности, които са били и наши. Рядко се е случвало някой алкохолик да злоупотреби с хартата на свободите. Ние взехме това решение в полза на личната свобода още преди години. Щастливи сме от този факт и не се разкайваме.
Четвъртата традиция представлява друга декларация на доверие и любов, които носим един към друг, този път между групите. Всяка група има пълна и цялостна автономия. Дадено й е правото да се оправя със собствените си дела абсолютно самостоятелно. И за да остане статуквото още по-сигурно и постоянно, гарантираме на всички групи на АА, че никога няма да бъдат подложени на никаква форма на ръководство или централизирана власт. В замяна всяка група се съгласява никога и да не предприема действия, които могат да навредят на общността на АА. Рядко се е случвало група да забрави за това гласувано доверие.
Седма традиция оповестява принципа за самоиздръжка на групите в АА. Чрез него се ангажираме ние самите да поемаме всичките си разходи за службите като се отказваме от всякакво съдействие отвън.
Фактът, че не приемаме пари отвън дава увереност на алкохолиците, които възнамеряват да се присъединят към нас. По същата причина се засилва и благосклонността на обществеността към нас. На хората им харесва на наблюдават как алкохолици, които преди са били безотговорни, сега поемат всичко в свои ръце. И няма съмнение, че тази благотворна практика ни води към по-голяма свобода. Категоричният отказ от външни постъпления, били те обществени или частни дарения, ни дава абсолютната гаранция, че ще запазим завинаги нашата свобода на действие. Старата поговорка „Който плаща има право да избира” няма никога да се обърне срещу нас.
Ние със сигурност можем да съберем огромни суми за АА днес, ако го поискаме. Но без съмнение не би могло да ни сполети по-страшно бедствие от това. Моментално ще бъдем освободени от благотворната отговорност да събираме сами нашите лепти. Парите на другите - в големи количества и винаги на разположение - ще подбудят нашите членове с въображение да замислят безброй планове в стремежа си да направят добро. В редките случаи от миналото, когато сме приемали пари отвън, винаги се е стигало до караници и бъркотия. Затова ние напълно сме осъзнали, че самофинансирането ни носи голяма духовна и практическа благодат. Това е най-хубавият пример за пожертвователност поради благоразумие, основната крепост на нашите свободи.
Десета традиция настойчиво ни предупреждава да избягваме всякакви спорове с обществеността. Тази традиция се оформи първа. По различни причини си бяхме запазили правото понякога с удоволствие да се разправяме помежду си по изключително маловажни въпроси. Но когато става въпрос за тежки проблеми, разтърсващи обществото като политика, религия и други от подобен характер, първите членове на нашето братство знаеха, че това не е във възможностите ни. На по-късен етап възникна друга, също опасна тенденция. Различни личности и организации се обърнаха към нас с молба „да изразим позиция”, „да формулираме мнение” и „да се борим срещу злото във всичките му проявления”. За пореден път се убедихме, че ако поемем по този път, ще се погубим и че хиляди алкохолици няма да познаят АА заради предубежденията си. Отново ще бъдем застрашени от разруха като този път заплахата идва отвън.
В този момент разбрахме, че ще трябва да живеем в хармония между нас и заобикалящия ни свят. Човечеството си е дало много свободи като тези на брутални стълкновения и жестоки войни. Но ние в АА, ние трябваше да разберем, че свободата, от която се нуждаехме, по никакъв начин не произхожда от насилието. Като общество ние не можем да се противопоставяме на никого, никъде и никога. Ние получихме нашите доказателства, когато атакувахме бутилката и загубихме. Този вид борба никога с нищо и за нищо не е допринесла. А когато много се караме помежду си - ние се напиваме .
Истинското смирение ще бъде винаги основа за свободата на АА. Но не трябва да си въобразяваме, че бягаме от конфликтите само защото ни е страх. Днес от обичта един към друг ние вече живеем в хармония.
А сега да погледнем към жизнено важната Единадесета традиция. Тя разглежда връзките ни с обществеността, които са нашият най-важен път на информация и връзка с алкохолика, който все още страда. Единадесета традиция гласи: „Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното.”
Тази традиция е от огромно значение за АА, тъй като дава тон на нашите взаимоотношения с обществеността и описва най -важното приложение на принципа ни за анонимност. Ако някога личните амбиции завладеят връзките ни с обществеността, ще ни бъдат нанесени тежки вреди, които могат да се окажат пагубни за нас. Опасността идва от това, че един ден може да се откажем неблагоразумно от принципа на лична анонимност в публичното пространство. Това е възможно, защото много от членовете на АА имаха или все още понякога имат огромен подтик, подхранван от непреодолима жажда за пари, одобрение и публична слава. Моят случай е пример в това отношение. Аз разбирам много добре тази постоянна страст да се превърнеш в публична личност.
Най-съкровеното ни желание за бъдещето е да подтискаме тези ужасни инстинкти чрез личната дисциплина и благодарение на любовта ни към АА, както и благодарение на ясно изразеното колективно мнение. До сега тези конструктивни енергии служеха хармонизиращо и това беше достатъчно. Молим се те да продължат да надделяват.
Да хвърлим един последен поглед към това необятно изкушение. Сега съществува обширна мрежа от комуникации, обгръщаща земното кълбо до най-затънтените и отдалечени кътчета. Въпреки безспорните си преимущества за обществото, този безграничен интернационален форум представлява също така и един ловджийски терен за всички, които търсят пари, слава, и власт за сметка на обществото ни. Там се сблъскват силите на доброто и злото. Всичко, което е низко и унищожително се спречква с най доброто и интересно.
Нищо няма да бъде по важно за благото на АА от начина, по който ще си послужим с тази гигантска комуникационна мрежа. Ако се ползва с алтруизъм и осъзната полезност, могат да се постигнат резултати, надминаващи всичките ни представи и очаквания досега. И обратното - ако лошо използваме този прекрасен инструмент - ще бъдем покосени от удара на егото и собствените си „най-добри намерения”. На тези опасности ще противопоставим жертвата, която принасят членовете на АА с анонимността си в публичното пространство. Това е един истински щит. До край трябва да вярваме, че обичта към АА и обичта към Бог винаги надделява.
В Дванадесета традиция анонимността ни се открива като духовната основа на всички останали традиции. Напомня ни винаги да поставяме принципите над личността. С целия си дълбок смисъл този принцип докосва всички страни на нашият живот. Анонимността е смирението в действие. За да може нашето общество да остане смирено, ние трябва постоянно да правим инвентаризация на всичките си изкушения и недостатъци. Духът на анонимност изисква от всеки един от нас индивидуални жертви на всички нива. Само приемайки да направят тези жертви членовете на АА ще могат да оправдаят отговорността спрямо самите себе си, отговорността спрямо жертвите на алкохолизма по света и спрямо цялото общество. Само духът на пожертвование ни разрешава да изпълним нашите задължения, само едно развито чувство на отговорност може да зароди взаимно доверие. И само взаимното доверие може да служи за основа на една голяма любов – любовта ни един към друг и любовта ни към Бог.
И точно в този дух участниците в празненствата на 25-тата годишнина на АА, събрали се на Лонг Бич в Калифорния, се оттеглиха от ангажиментите си към службите в обществото ни. Имаха избор и те избраха. Тяхното свидетелство беше красноречиво.
„С Божията милост сме се събрали тук, за да отбележим нашата благодарност по случай двадесет и петата годишнина на нашето общество.
На този важен етап - нашите 25 години, ние ясно осъзнаваме, че сме на път да приближим прага на голямата порта на бъдещето. Орисани сме да не губим надежда за все по-високи достижения, в които ние никога не спряхме да вярваме. Все пак бъдещото ще изгуби целия си смисъл и значимост ако не поставя нови проблеми и даже ако не носи тежки загуби. Чрез тези проблеми и загуби ние можем да растем и да достигнем истинска висота на действията и духа.
Ние обвързахме живота и съдбата си с осъществяването на тези цели. Днес ние подновяваме нашето обещание да се обичаме помежду си повече, да обичаме все повече това чудотворно общество, което ни обединява, а ние му служим и неговия върховен Творец - самия Бог.
Днес ние ви поверяваме, на вас, членовете на АА, дошли отдалече, а това така добре символизира нашата изключителна и любяща връзка в това универсално общество, мандата да предавате това послание навсякъде и най-вече на тези, които не го познават още и които скоро ще преминат от мрака в светлината, ако Бог го иска.”
|
