Концепция I
Върховната власт и последната отговорност за нашите Световни служби винаги трябва да е в ръцете на колективното съзнание на цялото братство на АА.
Крайната власт и последната отговорност за нашите служби е в ръцете на групите на АА – този специфичен елемент от общите ни структури, който прави възможно обществото ни да функционира в цялост. Групите поеха тази отговорност на Конвенцията в Сейнт Луис през 1955 г. Там, от името на д-р Боб, попечителите и ветераните на АА, аз (Бил Уилсън) предадох тази отговорност на цялото наше Братство. Имаше причини, даже остра необходимост от това, както и допълнителни аргументи свързани с основната структура и традициите на АА.
До 1948 г. вече бяхме наясно какво ни е нужно. Десет години по-рано- през 1938 г., подпомагани от отдадени приятели, д-р Боб и аз бяхме започнали работа по структурата на Световните ни служби. Първата ни крачка бе създаването на попечителство за АА като цяло. Нарекохме тази структура Фондация на АА, а през 1954 г. тя беше преименувана на Общ съвет по служене на АА.
Предназначението му беше да постави началото на и да поддържа всички онези служби на АА, които не биха могли да се осъществяват успешно от отделни групи или области. Предвиждахме написването на обща АА литература, развитието на устойчива политика по връзки с обществеността и начини за справяне с големия брой молби за помощ, който очаквахме да последва националната и международна публичност. Мислехме в посока помощ за създаване на нови групи, чрез съветите и опита на по-старите и вече успешни такива. Смятахме, че ще има необходимост от месечно списание, както и от превод на нашата литература на други езици.
До 1950 г. почти всички тези мечти за Световно служене бяха станали реалност. В дузината години след създаването на Фондацията, членовете на АА се бяха увеличили от 50 на 100 000. Традициите бяха написани и приети. Страхът, съмненията и споровете до голяма степен бяха заменени от обнадеждаващо единство. Без съмнение, нашите служби имаха решаваща роля за това развитие. Следователно, Световното служене бе придобило съществено значение за бъдещето на АА. Ако тези жизненоважни служби рухнеха или изпаднеха в застой, нашето вътрешно единство и предаването на посланието на многото нуждаещи се алкохолици щяха да пострадат сериозно и може би непоправимо. При всички обстоятелства и с цената на необходимите жертви трябваше да поддържаме тези служби и потока от живителна сила, който те вливаха в артериите на нашето Братство. Вече знаехме, че групите можеха да оцелеят след огромно напрежение и стрес
| 
