Дар за Днес - Page 55 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 55 of 110 « 1 2 … 53 54 55 56 57 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 26-01-2017, 1:52 PM |Съобщение 811 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сладкото предаване Така - ние сме готови да тръгнем по света, най-малко да  предприемем следващата стъпка. И тогава нещо ни удря. Или по-скоро ние го удряме. Стената. Изведнъж пътеката, която е изглеждала пред нас толкова ясна и толкова лесна, изчезва. „Това е един малък бъг“ - си мислим ние. И отново пристъпваме, но от другата страна. Тя все още е там. „Трябва да успея“ - ние мислим. „ Ще се опитам малко по-добре. Трябва да взема този проблем под контрол“. Ние може да измънкаме няколко думи на Висшата си сила, нещо за нужда от нейната помощ, но по същество се молим за достатъчно сила да превземем тази стена, а понякога споменаваме за мантри, които да пеем по целия път. Иска ми се да ви кажа, че сигурно има начин да се избегне тази стена-чук, удрянето на главата в хаоса, но ако има, аз не съм го намерила. Това е  дяволско нещо – да се опираме единствено на собствената си воля. Да знаем, че сме безсилни пред хора, места и неща (като алкохол и други наркотици) и интелектуалното разбиране на това понятие е едно нещо. Но да изпитваме това безсилие е нещо друго. Аз не се предадох на безсилието си пред алкохола и наркотиците, защото исках. Аз се предадох, защото трябваше да го направя, защото бях уморена, защото вече не можех да продължа да функционирам. Пропадах ту бавно, ту стремглаво, но уверено пропадах. Една сутрин мой приятел се обади, за да види дали бях решила проблем, с който се борех. "Да," казах аз. "Снощи казах на Бог, че каквото и да се случи, е добре за мен." Бях готова да направя каквото Бог иска. И знаех какво означаваше това. "О, да," каза той радостен. "Сладкото предаване.Ти си го напавила!" "Да," казах аз. "Сладко е... Сега." Предаване. Мястото, което тези от нас, които са предприели духовно пътуване, наричат „у дома“…

hope Дата: Събота, 28-01-2017, 1:06 PM |Съобщение 812 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Учи се и от всички чужди уроци, от които можеш да се възползваш. --Terence Нашата Дванадесет-стъпкова програма ни предлага най-доброто образование в света, без каквото и да било заплащане. Всички във възстановяването имат нещо, на което да ни научат, ако ние ги слушаме. Всеки от нас има уникален набор от преживявания, проблеми и решения, които да споделя. От всеки друг можем да научим не само за възстановяването, но и изобщо за света. Ние можем да чуем какво е да живееш на улицата, дори и ако самите ние не сме загубили домовете си заради зависимостта ни. Можем да научим как другите, участващи в програмата Дванадесет Стъпки се възползват от помощта на своите близки и как последните също търсят и получават изцеление на съзависимостта си. Ние можем да се запознаем с проблемите, с които можем да се сблъскаме по време на работа, как да ги избягваме и как да ги решим. Ние можем да чуем какво е подтикнало някого към рецидив, как се е чувствал; какво е да си пристрастен и към друго вещество. Можем да научим и обратното – как да избегнем рецидива; какво можем да направим, за да не посегнем към прословутата „първа чаша“. Опитът на другите ни дава рядък шанс да разширим кръгозора си. Можем да научим какво означава да се чувстваш член на едно малцинство, как да обичаме достатъчно себе си – така че да избягваме гнева и омраззата; как да триумфираме, преодолявайки бедствие. Най-важното - като слушаме другите с уважение и любов, можем да научим, че истинска стойност притежават всички хора, дори и тези, които са различни от нас. Днес се моля да оценя обучението по моята Дванадесет- Стъпкова програма. Моля се да продължа да учa.

hope Дата: Неделя, 29-01-2017, 2:05 PM |Съобщение 813 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако искате да бъдете намерени, се изправете, когато търсещият ви търси. --Sidney Lanier Кога една добра програма се превръща в лоша програма? Когато тя се превърне в скривалище. Като възрастни деца, ние сме добри - не, гениални сме при намирането на скривалища. Понякога ние се крием зад нашата работа, като се правим на супер заети. Ние се крием дори и в самата молитва - зад сладко звучащи думи. Можем да изберем да бъдем винаги уморени, така че да можем да се крием в съня. Ние може да се скрием зад роли на"помощници", като се втурваме да определяме другите, така че да не ни се налага да поправяме себе си. Ние дори може да превърнем нашата програма в скривалище чрез движения - като казваме и уж правим само правилните неща, но избягваме да се срещнем и сблъскаме със самите себе си. Ако искаме да намерим нещо, трябва да отидем там, където то може да бъде намерено. И ако искаме да бъдем намерени самите ние, трябва да покажем мястото, на което някой може да ни намери. Днес ще идентифицирам всичките ми скривалища и ще взема съзнателно решение да ги избера, или не.

hope Дата: Вторник, 31-01-2017, 12:47 PM |Съобщение 814 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия По-късно е Сега. --Roseanne Barr Новодошъл: Предполагам, че имам някои проблеми със зависимостта, но точно сега е ужасно време за мен. Знам, че искате от мен да бъда по-ангажиран, да използвам повече програмата, но ми трябва време - има неща, с които трябва да се справя по-напред. Опитах се да говоря за това по време на сбирка, но имам чувството, че всъщност никой не можа да разбере моя проблем. Спонсор: Разбирам факта, че съществуват належащи проблеми в живота ти, пред които трябва да се изправиш. Зависимостта е, в известен смисъл, отговор на основните въпроси, с които ние всички трябва да се справяме. И в допълнение към проблемите вътре в самите нас, много от нас във възстановяването попадат в средата на някаква криза - сериозно заболяване, раздяла, просрочени данъци, дори оставане без дом – всички те са ситуации, пред които повечето от нас трябва да се изправим, особено в началото на възстановяването. Съгласен съм, че твоите проблеми са истински и важни. Но с бавенето и отлагането на възстановяването, ти вероятно няма да си помогнеш за тях. Напротив, това може да влоши нещата. Макар че може да не съм в състояние да ти помогна със специфична твоя ситуация, аз винаги мога да бъда тук, за да споделям моя опит, сила и надежда като възстановяващ се. Възстановяването е основата на моя живот и днес, независимо от дългата ми вече трезвеност. Аз го приемам за мой най-голям приоритет, и с течение на времето успявам да намеря помощта и силата, които ми трябват, за да разрешавам всичко, с което трябва да се справям. Ако ти също имаш желанието да се изправиш срещу зависимостта и търсиш помощ за възстановяването си, аз съм готов да бъда тук, за теб. Днес ще опиша всички пречки за възстановяването ми и ще поговоря за тях със спонсора си.

hope Дата: Четвъртък, 02-02-2017, 11:32 AM |Съобщение 815 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възстановяването изисква практикуване. Никой не може да се научи да играе голф за един ден, да стане виртуоз на музикален инструмент за една седмица, или пък да изгради стабилни отношения за един месец. Както и възстановяването не може да се случи за една нощ. Ако ние сме готови и имаме късмет, можем веднага да постигнем прекия път към въздържанието и да останем на него, без да допуснем никакво отклонение. Когато се случи, това е чудесно, но това е само началото. Възстановяването е повече от въздържание… Възстановяването е нов начин на живот, който включва цялото ни същество. То включва как мислим, как чувстваме, как действаме, как вярваме. Преди да сме изминали част от пътя, наречен духовно пробуждане и израстване, ние осъзнаваме, че се учим на един изцяло нов начин на отношение към себе си и към събитията и обстоятелствата на всеки един ден. Той ни помага да се чувстваме добре, и колкото повече го практикуваме, толкова по-завършено става нашето възстановяване. Благодарен съм на днешния ден, в който ще мога да практикувам възстановяването.

hope Дата: Петък, 03-02-2017, 2:32 PM |Съобщение 816 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кажи си, че е време да спреш, когато просто се справяш. Освободи се от това поведение на оцеляване. В книгата си „Възстановяване след загубата на дете“ авторката Катрин Донъли пише за човек, чиято дъщеря Робин умира като бебе от SIDS (синдром на внезапна детска смърт). Детето починало в количката, докато майката се разхождала с него. Бащата се бил отбил да се подстриже, имал запазен отпреди час. "Това беше нещо, което той никога не направи отново през следващите години", пише Донъли. Той винаги се прибирал първо в къщи, за да се увери, че всичко е наред. Едва след това отивал (когато е нужно) на бръснар. Това бил един от начините, които той бил намерил, за да се справя с болката и вината." Мразя да се справям. Справянето не е живот; то не е свобода. То вони на оцеляване. Но понякога това е най-доброто, което можем да направим, поне за известно време. Осем години след като синът ми почина, подписах документите за закупуване на жилище. Това беше първият дом, който купувах след смъртта му. В нощта преди да умре аз също подписвах документи за закупуване на нов дом. Не знаех, че съм започнала да асоциирам закупуването на жилище с неговата смърт, докато не забелязах, че ръката ми трепери и сърцето ми бие лудо след като завърших подписването. В продължение на осем години аз просто бях избягвала да купя жилище, предпочитах да живея под наем въпреки „мъките на наемателя“. Знаех само, че "никога няма да си купя нова къща." Аз не разбирах, че така просто съм се справяла. Много от нас намират начини за справяне. Като деца ние може да сме били много ядосани на нашите родители. Не разполагайки с никаква сила, в яда си, ние може да сме си казвали: "Ще им покажа - никога няма да се справя с музиката или спорта така, както те искат." Като възрастни може да сме се справяли с една загуба или смърт, като сме казвали: "Аз съм винаги ще бъда добър с хората, ще ги правя щастливи. Така те няма да си отидат или да ме напуснат." Или можем да се справим с предателството, като си казваме: "Аз повече няма да отворя сърцето си; за никого и никога." Справянето често включва една неправилна връзка между дадено събитие и нашето поведение. То може да ни помогне да оцелеем, но в един момент нашето поведение на справяне обикновено поема по свой път. То се превръща в набор от навици, които започват свой собствен живот. И макар да си мислим, че така защитаваме себе си или някой, когото обичаме, ние не го правим. Робин не беше умряла, защото баща й отиде да подстриже косата си. Моят син не беше умрял, защото купих нова къща. А вие? А ти? Избягваш ли да правиш нещо, което наистина искаш да направиш - като средство за справяне с нещо, което ти се е случило преди много време? Прави го, ако трябва, и ако това ти помага да спасиш живота си. Но може би днес е денят, в който можеш да се освободиш от това оцеляване. Да заживееш истински. Боже, покажи ми, ако ограничавам по някакъв начин себе си или живота си , като използвам неработещите модели на справяне. Помогни ми да знам, че съм в безопасност и достатъчно силен сега, за да позволя на това поведение на оцеляване да си отиде.

hope Дата: Понеделник, 13-02-2017, 2:10 PM |Съобщение 817 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Понякога действаме много по-лесно в областта на мисленето. --Anonymous Най-доброто нещо, което правим с нашата програма 12 стъпки, е да бъдем честни за това как действаме и мислим. Ние трябва да вярваме в това. Ние не можем да мислим за другите, и те не могат да мислят за нас. Приятели може да ни разказват за уроците, които са научили от своите преживявания. Често пъти ние можем да ги използваме, за да си помогнем и да напътстваме мисленето си. На сбирки ни учат: "Вземи това, което ти трябва (което работи) и остави останалото." Колкото и добри да са нас нашите идеи, ние не можем и не бива да ги натрапваме на другите. Ние можем само да им ги предложим. И ние няма да бъдем верни на себе си, ако се поддаваме и влияем от идеите на други хора. Ние никога не знаем какво можем да направим, докато не се опитаме да го направим, и ние не можем да бъдем сигурни какви идеи са най-добри за нас, докато не ги тестваме. Дали се водя от вярванията и убежденията, които са най-добри за мен в моето възстановяване?

hope Дата: Вторник, 14-02-2017, 12:05 PM |Съобщение 818 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Винаги има едно "но" в този несъвършен свят. --Helen Keller Често има дни, които са белязани от някаква трагична или тревожна новина. Терористичен акт, природно бедствие, или стрелба в училище – те могат да доминират в ефира и да направят да изглежда така, сякаш всичко, което съществува в света, са трагедията, загубата и неизмеримата тъга. В моментите, когато светът около нас изглежда ще се срути, може да се изкушим да погледнем на зависимостта от друга гледна точка. Може да си помислим, например, колко незначителна е тя в сравнение с всичко останало, което се случва. Така че можем да си каже: "Добре, аз мисля, че имам проблем с алкохола, но може би моят проблем не е толкова лош в края на краищата." Или : "Но всичко, което направих, беше просто да падна до кофата за боклук, когато бях пиян. Какво му е толкова лошото - все пак не съм убил никого." Поддържането на трезвостта може да бъде изключително трудна задача. Но ние ще я направим още по-трудна, когато прекарваме време в опити да намерим оправдания за отлагане, вместо да правим нужните неща за възстановяването си. Макар и да е вярно, че понякога има твърде много трагедия и негативни новини, такива неща не трябва да се приемат като причини, за да си вземем почивка от възстановяването. Днес няма да търся извинения или оправдания, които да ме държат надалеч от моето възстановяване.

hope Дата: Сряда, 15-02-2017, 1:00 PM |Съобщение 819 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честният човек е най-благородното дело на Бог. --Alexander Pope Пета стъпка казва: "Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на недосатъците си." Когато правим тази стъпка, лицето, пред което признаваме „грешните“си страни, не бяга от нас, нито ни отхвърля. Този човек остава с нас. И той ни казва, че въпреки недостатъците си, ние сме достойни и ценни хора. А работата по Пета стъпка ни помага да видим, че сега, когато сме трезви, можем да се променим, да станем още по-добри човешки същества. Най-важната част от Пета стъпка е да бъдем напълно честни за себе си. Едва след можем да построим новите така важни за нас взаимоотношения - с нашата Висша сила, със себе си и с другите. Ние се изправяме пред истината. Сега знаем, че никога не трябва да се лъже. Молитва за деня: Висша сила, знам, че нито една Петата стъпка не може да бъде перфектна. Моля помогни ми да бъда толкова честен, колкото мога, когато работя по тази Стъпка. Действие за деня: Ако досега съм се избягвал Пета Стъпка, ще говоря с моя спонсор за това.

hope Дата: Четвъртък, 16-02-2017, 12:05 PM |Съобщение 820 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отношението е всичко! Днес ще бъде такъв ден, какъвто ние го направим. Независимо от времето, от видовете работа които трябва да направим, от личностите които ще пресичат пътя ни, ние ще чувстваме радост и мир, ако това е нашият избор. Мъчителното контролиране на обстоятелства, които не са по нашия вкус, но и независещи от нас, както и нашият провал да контролираме другите хора - независимо дали са приятели или врагове, ограбват щастието, което винаги е наше, стига да се опитаме да го изберем като нагласа. Депресията, гневът, страхът и безсилието спъват стъпките ни, защото ние не поемаме контрола над единственото нещо, което винаги е напълно в нашия контрол – нагласата, отношението към ситуациите, обстоятелствата и хората в живота ни. Толкова е лесно да обвиняваме другите за всяка рана в живота ни! Но тъй като ние израстваме, свиквайки с идеята за поемане на пълна отговорност за начина, по който мислим и чувстваме, ние ставаме все по-силни. Вече не изпитваме чувството за малоценност. И, като Ейбрахам Линкълн е казал, ще бъдем толкова щастливи, колкото решим да бъдем. Никой освен мен не може да определя моите отношения и нагласи!

hope Дата: Петък, 17-02-2017, 1:33 PM |Съобщение 821 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ще те обичам независимо от всичко. Ще те обичам, ако си глупав; ако паднеш с главата надолу или просто я сведеш; ако правиш лоши неща; ако грешиш; ако се държиш като човешко същество - аз ще те обичам, независимо от всичко. --Leo Buscaglia Не би ли било хубаво, ако имаше само един човек в живота ни, които ни е обикнал без значение какви са нашите грешки? И няма ли да е също така хубаво, ако ние също може да обичаме макар и само един човек по същия начин? Любовта не е лесна емоция за нас – и като чувство, и като изразяване. В миналото ние може да сме асоциираали чувството на любов с негативни чувства като болка, нараняване, отхвърляне, или разочарование. Но сега можем да сложим на негативните чувства настрана и да се научим как да чувстваме любов като положителна емоция. Любовта не означава непременно сексуално привличане или ангажимент. Любовта може да бъде видяна в някой - които и да е той или тя, независимо дали това лице е приятел, колега, шеф, член на семейството, или любовник. За да покажем любов, можем да извършваме прости действия - телефонно повикване, написване на писмо, или споделяне на една прегръдка. Нека покажем на някой, че ни е грижа за него. Днес няма да се страхувам да изразя любовта си – независимо към кого.

hope Дата: Неделя, 19-02-2017, 12:53 PM |Съобщение 822 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Ако живея само за днес, в дадения момент, аз няма да бъда толкова бързо завладяван от опасения за това, което може да се случи утре. Докато съм се концентриран върху днешните дейности, в съзнанието ми няма да има място за притеснения. Ще се опитам да запълня всяка минута от този ден с нещо добро - видяно, чуто, осъществено. Тогава, когато денят е приключил, ще бъде в състояние да погледна назад към него с удовлетворение, спокойствие и благодарност. Дали понякога се грижа за „лошите“ чувства, така че да не мога да се самосъжалявам? Днес се моля: Моля се да се измъкна от „Закона за самосъжалението“ и да живея за днес. Моля се да забележа хубави и добри неща -  от зори до падането на нощта, да се науча да се говоря за тях и да благодаря на Бог за тях. Моля се да се хвана, ако започна да се наслаждавам на моите стенания и оплаквания по-често, отколкото да преценявам доброто в живота ми. Днес ще помня: Днес е за мое добро.

hope Дата: Понеделник, 20-02-2017, 12:04 PM |Съобщение 823 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек, който е извършил грешка и не се коригира, след това ще извърши още една грешка. --Confucius Стъпка Десета ни казва, че когато грешим, ние трябва "незабавно" да го признаем. Не не обичаме да признаваме грешките си, предпочитаме да защитаваме себе си или да обвиняваме другите. Това в нашата Програма се нарича отрицание. Отрицанието е лошо поради две причини. Първо, то ни пречи да се учим от грешките си, така че ние продължаваме да ги правим. Второ, ние не се вслушваме другите, така се затваряме в себе си и се обричаме на самота. Какво облекчение е да признаем грешките си! Ние не трябва да продължаваме да опитваме да правим нещата по трудния начин. Можем да се научим на нови начини на мислене и поведение, които да работят по-добре за нас. И ние можем да позволим на други хора да са наши учители. Молитва за деня: Висша сила, дай  ми сили да избягвам отрицанието, така че да мога да видя промените, които трябва да направя. Действие за деня: Днес, ако не съм съгласен с някой, незабавно ще призная, ако съм сгрешил. Ако съм прав, ще бъда толерантен и мил. Не е нужно да доказвам каквото и да било.

hope Дата: Вторник, 21-02-2017, 11:15 AM |Съобщение 824 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всяко човешко същество е проблем в търсене на решение. --Ashley Montagu Всеки от нас е едновременно и силно, и крехко създание. Ние винаги сме обект на сили извън нашия контрол, и ние се учим на Стъпките за живот, които да ни помогнат да се справяме и издигаме над тези проблеми. Нашата конкретна ситуация може да изглежда специална за нас, но в друг смисъл, ситуацията на всеки човек е уникален, специален проблем. Духовният растеж е резултат от изправянето лице в лице с нашата собствена ситуация, изпитаване и изживяване на тежестта на собствените ни страхове, признанието на факта, че не съществува рецепта за пълно и на всички ни оздравяване, след това – доверяване на Висшата ни сила, от която да получаваме сигурни отговори. Нито едно училище или родител, никога не може да ни научи достатъчно, за да улесним търсенето на решения за проблемите ни. Ние ставаме пълноценни човешки същества, като живеем и преминаваме от хаоса към истинско доверие в нашите връзки с Бог и другите хора, с които се движим заедно, и с помощта на които ще намерим отново яснотата. Ние прогресираме и ставаме зрели хора, когато се срещнем с нашите собствени конкретни житейски кризи. Ние се учим да виждаме, че в този процес имаме много общо с всяко човешко същество. Вместо да противопоставямепроблемите си, ние се обединяваме с другите и си даваме един на друг сила, надежда и опит, за да намерим нужните ни решения. Моите проблеми днес са възможности за духовното ми израстване.

hope Дата: Четвъртък, 23-02-2017, 12:12 PM |Съобщение 825 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Доведи тялото си, умът ти ще го последва. - казано/чуто на сбирки Новодошъл: Какво имат предвид възстановяващите се, когато казват, че имат "умни крака"? Спонсор: Във възстановяването ние разработваме ежедневните навици, които не поставяме под въпрос: навикът да присъстваме на сбирки; навикът да се обаждаме на спонсора или да споделяме с друг възстановяващ се; навикът в началото и в края на деня да се молим, да четем от нашата литература, да медитираме. Ние правим тези неща, независимо дали се чувстваме като правещи ги или не, и във времето те стават втора природа за нас, автоматично –каквото беше нашето зависимо поведение в миналото. Ако не обсъждаме вътрешно тези навици и не ги поставяме под съмнение; ако не оспорваме това дали ще ни накарат да се почувстваме по-добре, то ние израснали духовно и нашите проблеми стават по-леки. След като сме посетили сбирка, или споделим с друг възстановяващ се или с нашата Висша сила, след като й се поверим, се случва неочакваното: Ние сме освободени от тиранията на зависимото мислене. "Умните крака" са краката, които ни носят мястото, на което трябва да бъдем, независимо дали сме го знаели преди време или не. Днес съм благодарен за простите навици, които отварят сърцето и ума ми към възстановяването.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 55 of 110 « 1 2 … 53 54 55 56 57 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: