Дар за Днес - Page 56 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 56 of 111 « 1 2 … 54 55 56 57 58 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Неделя, 19-02-2017, 12:53 PM |Съобщение 826 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Ако живея само за днес, в дадения момент, аз няма да бъда толкова бързо завладяван от опасения за това, което може да се случи утре. Докато съм се концентриран върху днешните дейности, в съзнанието ми няма да има място за притеснения. Ще се опитам да запълня всяка минута от този ден с нещо добро - видяно, чуто, осъществено. Тогава, когато денят е приключил, ще бъде в състояние да погледна назад към него с удовлетворение, спокойствие и благодарност. Дали понякога се грижа за „лошите“ чувства, така че да не мога да се самосъжалявам? Днес се моля: Моля се да се измъкна от „Закона за самосъжалението“ и да живея за днес. Моля се да забележа хубави и добри неща -  от зори до падането на нощта, да се науча да се говоря за тях и да благодаря на Бог за тях. Моля се да се хвана, ако започна да се наслаждавам на моите стенания и оплаквания по-често, отколкото да преценявам доброто в живота ми. Днес ще помня: Днес е за мое добро.

hope Дата: Понеделник, 20-02-2017, 12:04 PM |Съобщение 827 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек, който е извършил грешка и не се коригира, след това ще извърши още една грешка. --Confucius Стъпка Десета ни казва, че когато грешим, ние трябва "незабавно" да го признаем. Не не обичаме да признаваме грешките си, предпочитаме да защитаваме себе си или да обвиняваме другите. Това в нашата Програма се нарича отрицание. Отрицанието е лошо поради две причини. Първо, то ни пречи да се учим от грешките си, така че ние продължаваме да ги правим. Второ, ние не се вслушваме другите, така се затваряме в себе си и се обричаме на самота. Какво облекчение е да признаем грешките си! Ние не трябва да продължаваме да опитваме да правим нещата по трудния начин. Можем да се научим на нови начини на мислене и поведение, които да работят по-добре за нас. И ние можем да позволим на други хора да са наши учители. Молитва за деня: Висша сила, дай  ми сили да избягвам отрицанието, така че да мога да видя промените, които трябва да направя. Действие за деня: Днес, ако не съм съгласен с някой, незабавно ще призная, ако съм сгрешил. Ако съм прав, ще бъда толерантен и мил. Не е нужно да доказвам каквото и да било.

hope Дата: Вторник, 21-02-2017, 11:15 AM |Съобщение 828 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всяко човешко същество е проблем в търсене на решение. --Ashley Montagu Всеки от нас е едновременно и силно, и крехко създание. Ние винаги сме обект на сили извън нашия контрол, и ние се учим на Стъпките за живот, които да ни помогнат да се справяме и издигаме над тези проблеми. Нашата конкретна ситуация може да изглежда специална за нас, но в друг смисъл, ситуацията на всеки човек е уникален, специален проблем. Духовният растеж е резултат от изправянето лице в лице с нашата собствена ситуация, изпитаване и изживяване на тежестта на собствените ни страхове, признанието на факта, че не съществува рецепта за пълно и на всички ни оздравяване, след това – доверяване на Висшата ни сила, от която да получаваме сигурни отговори. Нито едно училище или родител, никога не може да ни научи достатъчно, за да улесним търсенето на решения за проблемите ни. Ние ставаме пълноценни човешки същества, като живеем и преминаваме от хаоса към истинско доверие в нашите връзки с Бог и другите хора, с които се движим заедно, и с помощта на които ще намерим отново яснотата. Ние прогресираме и ставаме зрели хора, когато се срещнем с нашите собствени конкретни житейски кризи. Ние се учим да виждаме, че в този процес имаме много общо с всяко човешко същество. Вместо да противопоставямепроблемите си, ние се обединяваме с другите и си даваме един на друг сила, надежда и опит, за да намерим нужните ни решения. Моите проблеми днес са възможности за духовното ми израстване.

hope Дата: Четвъртък, 23-02-2017, 12:12 PM |Съобщение 829 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Доведи тялото си, умът ти ще го последва. - казано/чуто на сбирки Новодошъл: Какво имат предвид възстановяващите се, когато казват, че имат "умни крака"? Спонсор: Във възстановяването ние разработваме ежедневните навици, които не поставяме под въпрос: навикът да присъстваме на сбирки; навикът да се обаждаме на спонсора или да споделяме с друг възстановяващ се; навикът в началото и в края на деня да се молим, да четем от нашата литература, да медитираме. Ние правим тези неща, независимо дали се чувстваме като правещи ги или не, и във времето те стават втора природа за нас, автоматично –каквото беше нашето зависимо поведение в миналото. Ако не обсъждаме вътрешно тези навици и не ги поставяме под съмнение; ако не оспорваме това дали ще ни накарат да се почувстваме по-добре, то ние израснали духовно и нашите проблеми стават по-леки. След като сме посетили сбирка, или споделим с друг възстановяващ се или с нашата Висша сила, след като й се поверим, се случва неочакваното: Ние сме освободени от тиранията на зависимото мислене. "Умните крака" са краката, които ни носят мястото, на което трябва да бъдем, независимо дали сме го знаели преди време или не. Днес съм благодарен за простите навици, които отварят сърцето и ума ми към възстановяването.

hope Дата: Понеделник, 27-02-2017, 4:00 PM |Съобщение 830 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На човек не му се случва нищо, което да не може да понесе. --Marcus Aurelius Antoninus Разсъжденията ни върху миналото показват, че наистина можем да намерим сили и способността да се справим с каквото и да било, с всяко едно преживяване което ни се струва, че няма да понесем. Нещо повече, ние започваме да приемаме, че приливите на смут и тревога се превръщат в ново пробуждане, изострени възприятия, и същевременно - неизмеримо спокойствие. Трагедиите гарантирано предизвикат най-напред болка, а след това  - осезаем растеж, и най-накрая - душевен мир и спокойствие. Отново и отново ние преминаваме през тези етапи, които са предназначени да подхранват по-пълното ни развитие като здрави и цялстни човешки същества. Отново и отново виждаме, че трудните времена ни учат на това, на което сме готови да се учим. Можем да погледнем на деня пред нас, очаквайки да бъдем достатъчно силни, за да се справим с каквото и да било; да бъдем готови да опитаме да отговорим на всяко едно предизвикателство. Няма да се случи нищо, с което да не можем да се справим. Днес мога да бъда сигурен в израстването си. Ще отговоря на предизвикателствата в унисон с вътрешната си сила.

hope Дата: Четвъртък, 02-03-2017, 10:45 AM |Съобщение 831 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Следващата година навярно ще бъда по-добър отколкото съм сега, но днес съм най-доброто което мога да бъда. Напълно е възможно да губим много време и енергия в опити да направим невъзможни промени. Много от нас, вдъхновени от динамиката на Програмата и задвижени повече от ентусиазъм, вместо предпазливост, се впускат в ненужни мисии, които не могат да бъдат изпълнени – мисии, кото не можем да спечелим и никога не трябва да предприемаме. Връщането на времето назад е една от тях. Това не може да бъде направено. Контролирането на поведението на някой друг, е втора. Ние може да желаем някой друг да има по-добро поведение, да го насърчаваме и да увеличим шансовете му за трезвеност например, но ние нямаме в „нашата торба с трикове“ такъв, с който да накараме хората да мислят, чувстват, или направят определено нещо. Програмата е насочена към изкуството на възможното. Единствените варианти, които имаме, са опциите - възможностите, които са достъпни за нас. Ако нашите бивши партньори не искат да бъдат с нас, за съжаление не съществува възможност да ги задържим. А щастливият брак не е възможен, ако все още не сме се научили как да имаме здравословна и  здрава връзка. Вместо това, ние можем да се съсредоточим върху придобиване на нужните ни умения чрез изграждане на собствените ни възможности за избор. Днес аз ще разгледам моя набор от налични възможности за избор.

hope Дата: Петък, 10-03-2017, 5:58 PM |Съобщение 832 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Цветове Представете си един свят само в черно и бяло, може би и в сиво. Би бил досаден, нали? Но уви, някои от нас искат емоционалния им живот да протича точно по този начин. Един приятел ми разказа за песен, която си пеел, докато шофирал, а в колата му имало колеги. Била песен за богатството на живота, за неговите върхове (брак, раждане на деца) и ниски точки (смърт и загуба) и колко е добро всичко, което се случва. "Едно от момчетата в колата се чудеше как може да мисля за загубата като за нещо добро" - каза приятелят ми.-  "Опитах се да му обясня, но не съм сигурен, че ме разбра." Аз го разбрах. Всички наши преживявания са богати на цветове, и всички те правят по-пълноценен живота ни. Някога плакали ли сте толкова силно и дълго, че да си помислите, че никога няма да спрете? Било ли ви е някога толкова трудно да се усмихнете, както и да се развикате? Имали ли сте някога някой, без когото не ви се е искало да живеете - приятел, любовник, или роднина? Били ли сте някога толкова обезнадеждени, че да си помислите, че никога повече няма да бъдете щастливи? И точно когато сте били на път да изгубите надеждата си, или веднага след като сте я намерили, сте усетили, че в живота ви се е появила някаква Висша сила? Били ли сте някога толкова ядосани по време на шофиране, че в гнева си да искате да потрошите улична лампа? Били ли сте някога толкова гневни, че да искате да ударите някого, или да се изплюете? Искали ли сте някога нещо толкова силно - като трезвеността - и толкова уплашени, че не можете я имате; да сте готов да отидете до всякъде, за да постигнете успех? Важно е да почувстваме всички наши емоции - ревност, желание, гняв, любов, отчаяние, чувствата табу. Знам, че чувствата могат да бъдат като болка в областта на шията. Чувствата могат да ни накарат да се чувстваме зле. Но ако ние не ги почувстваме и изживеем, те няма да си отидат. И е напълно възможно, след като забележим, че ги имаме, да ни трябва известно време, преди да разберем какво да правим с тях. Червени с гнева. Зелени със завистта. Сини с тъгата. С розовия облак на възстановяването. Продължавайте. Изберете си цвят. Моля ви, не се ограничавайте само с черно и бяло. Ценете оживеното, пъстро, изпълнено с разнообразни цветове емоционално здраве.

hope Дата: Събота, 11-03-2017, 12:14 PM |Съобщение 833 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Питайки „Как?“ Има много дни, в които се изкушаваме да попитаме „Защо?“; „ Защо това се случи с мен? Защо съм/ не съм по- различен човек?“.  Но подобни ЗАЩО водят само до рациоанализации, отрицания и оправдания за това, което правим, или това, което сме. Въпросът за нас не е „Защо?“, а „Как?“. Ние търсим начини - как да учим и как да работим по нашата програма за възстановяване; всяко едно "как?" може да ни даде по-дълбоко разбиране на програмата. Ние питаме Бог “Как?“ и Бог ни дава силата и ръководството, които са ни необходими. "Как" ще ни доведе до всичко необходимо за възстановяването и личностното ни израстване. "Защо" е без значение. Дали се уча КАК да живея? Висша сила, научи ме как да живея, как да обичам и как да уча.

hope Дата: Неделя, 12-03-2017, 3:45 PM |Съобщение 834 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия … ние трябва да се вгледаме първо в себе си. Ние може да направим нещо, което не искаме да бъде узнато от нашият партньор; може би нещо, което ни поставя в лоша светлина. Но ако излъжем, какво ще спечелим? Нашата тайна може да бъде безопасна, но така ние поставяме още една тухла в стената, която ни пречи да имаме една здрава връзка. Нашите „бели“ лъжи не закрилят нашите отношения, те им вредят. Отделно от товаа, с тях ние постепенно сриваме собственото си самоуважение, а по този начин увреждаме връзката със самите нас. Не след дълго, ставайки подозрителни и мнителни към себе си, ние ставаме подозрителни и към другите, вярвайки, че те също не казват истината, или че ни манипулират. С подобен процес вътре в душата си ние проектираме вид поквареност спрямо нашия партньор. Ако ние сме убедени, че той или тя ни манипулира, може би трябва да се изправим пред наша собствена манипулация. Нашият партньор може да има дефекти, но ако искаме да помогнем на връзката ни да расте, ние трябва първо да погледнем към единствения, който можем да променим – към себе си. Помислете за вашата честност с партньора си. Не можете ли да подобрите връзката ви, като изчистите подвеждащо свое действие?

hope Дата: Понеделник, 13-03-2017, 12:12 PM |Съобщение 835 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мисъл за деня: В активната ни зависимост ние използвахме хората през цялото време. Карахме ги да се чувстват виновни за нашите обстоятелства, карахме ги да се срамуват за нашия срам. Сега осъзнаваме, че сме постъпвали така, защото сме искали (дори и несъзнателно) да ги контролираме.  Завиждахме на хората, които живееха нормален живот. Ние не можехме да разберем защо не можем да бъдем като тях. Винаги търсехме грешките в другия човек. Но скоро открихме, че с критикуване никога няма да станем по-добри, отколкото можем да бъдем.  Дали сега съм по-малко критичен към другите? ДНЕС ще призная моето безсилие пред другите хора и техните обстоятелства. Сигурен съм, че всяка моя молитва за помощ ще бъде чута от Бог. Но преди да помоля Бог да посрещне конкретна моя потребност, ще трябва да я призная пред себе си. Призная ли необходимото ми, молитвата ми ще бъде чута по-ясно.

hope Дата: Вторник, 14-03-2017, 12:24 PM |Съобщение 836 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Миналото е отлетяло надалече. Идващите месец и година още ги няма; те не са дошли. Наша е само малката точка на настоящето. --Shabistari  Понякога се изкушаваме да погледнем назад и да вперим очи напред. Но най-многото е това, което трябва да направим - да присъстваме в този – настоящия момент, със себе си, с нашите близки и приятели, с нашите преживявания точно тук и точно сега. Когато се бяхме загубили или проспивахме нашето време на активна зависимост, беше най-вече защото не искахме, а и не можехме да бъдем емоционално в настоящето. Нашите мисли бяха заети с това как да се снабдим със следващото питие; следващата ни голяма победа в хазарта; с това как да загладим най-новата криза в отношенията ни, която бяхме предизвикали. Да се научим да бъдем емоционално, да присъстваме и живеем в момента - това изисква време, и то е състояние на духа, което се развива заедно с израстването ни във възстановяването. Един от начините да присъстваме повече в момента, е да практикуваме благодарност. Винаги можем да назовем поне няколко неща, които ни карат да се чувстваме благодарни за – и за малки, и за по-големи неща, за забавни или пък сериозни неща. Гледането през призмата на благодарността ни води в непосредствения момент, в нашето настояще – единственото, с което разполагаме и което можем да променяме. Днес ще разгледаме деня си през призмата на благодарността. Съобщението поправено от hope - Вторник, 14-03-2017, 12:24 PM

hope Дата: Петък, 17-03-2017, 10:26 AM |Съобщение 837 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждате се усмихва на прага на идващата година, нашепвайки, че тя ще бъде по-щастлива. --Alfred, Lord Tennyson В началото на всяка нова година ние се връщаме към това, което е било, и с нетърпение очакваме бъдещето. Нашият път е изпълнен с изцеление и надежда. Даровете на възстановяването са идвали при нас всеки ден. Сега, гледайки към следващата година, не можем да знаем голяма част от това, което ще се случи, но можем да се ангажираме с нашето изцеление и с пътя на трезвеността. Ние намираме и душевен уют, и оптимизъм в знанието, че вече няма да бъдем сами и че заедно с другите ще бъдем в състояние да се справим с всичко, идващо по пътя ни. Началото на новата година е добър момент да се направи списък на нещата, от които се опасяваме; на нещата, на които се надяваме и на нещата, за които сме благодарни. Тези списъци служат като един вид моментна снимка, като опис на отношението ни към света и връзката ни с нашата Висша сила. Те ни дават посока за днес и за следващата година. Можем да сложим тези списъци на сигурно място, а през годината да си ги напомняме, за да не забравяме къде сме били, и си даваме сметка колко далеч вече сме стигнали. Днес отново ще поверя себе си и живота си на грижите на Бог какъвто Го разбирам. Моята надежда и моята нова свобода.

hope Дата: Събота, 18-03-2017, 5:28 PM |Съобщение 838 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние трябва просто да следваме нашата съвест. Къде отиваме? Какъв е планът за нашия живот? Повечето от нас не сме имали намерение да стигнем до тук, но ние сме тук! И много от нас не можеше да не бъдат живи, ако не беше за тази програма. Ние може да си мислим, че сме знаели къде ще бъдем в началото на нашата младост, но малко от нас сме се озовали там. Възможно е и да сме били наясно какви ще станем и какви искаме да бъдем, но малцина от нас са сбъднали мечтите си. Това, което научаваме сега е, че сме предприели духовно пътуване, в което няма да бъдем сами, и че една Висша сила ще ни води и ще се грижи за нас. Това означава, че ние можем да се отпуснем. Не е необходимо да разбираме всичко случващо се с нас и около нас. Ние трябва само да следваме нашата съвест. Да следваме нашата съвест означава никога да не нараняваме умишлено друг човек. Това означава да ваме и изпълняваме сами отговорностите, които са наши. Това означава да почитаме Бог, като сме благодарни за многото благословии, които Той ни дава. Това означава да изпитваме радост за дара на живота, който ни е даден. Това означава да се  доверим, че нашето пътуване е специално и е необходимо както за самите нас, така и за другите пътници по пътя ни. Днес ще си напомня да следвам съвестта ми. Съобщението поправено от hope - Събота, 18-03-2017, 5:29 PM

hope Дата: Неделя, 19-03-2017, 4:40 PM |Съобщение 839 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самодоволството и самонадеяността пораждат стари модели на поведение и излишни проблеми. "Обещанията," които ни предлага Голямата книга, ясно показват, че ако искаме наградите, които гарантира тази програма за възстановяване, то ние имаме работа за вършене. Ако сме самонадеяни и не искаме помощта на инструментите, които ни предлага и на които ни учи програмата, ние си отваряме вратата за отстъпление. Не след дълго сме уловени в старата игра на манипулации, а напрежението отново изпълва живота ни. Има прости антидоти за самодоволството. Благодарността е един от тях. Всяка сутрин можем да отделим малко време, за да оценим всичкото добро в живота ни. Друга силна противоотрова е отделянето на време за съзнателно свързване с нашата Висша сила. Бог е винаги на разположение, за да ни помогне, ние просто трябва да се отворим вратата за Него. Споделянето на нашите сила, надежда и опит с другите, е може би най-мощниата от противоотровите, защото помага на най-малко двама души – на себе си и на слушателя, който чува нашата история. Програмата на Дванадесетте стъпки прави всеки един от нас пратеник на Бог. Когато ние се изолираме, забравяйки нашата роля в тази картина, се въщат старите нагласи и поведениет. Казва ни се, че Програмата е „проста, не е лесна“. Че трябва да положим всички свои усилия. Ползите и даровете, които получаваме в замяна, са много по-големи. Те са несъразмерими. Днес ще присъствам не само в моя живот, а и в този на другите, разпознавайки Бог във всичко, което правя. Моята добросъвестност и добронамереност няма да ми позволят да бъда самонадеян.

hope Дата: Понеделник, 20-03-2017, 1:42 PM |Съобщение 840 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Радвайки се на добрите дни Добрите чувства могат да се превърнат в обичайна част от нашия живот. Няма абсолютно никакво основание в ненужното страдание, което много от нас са изживявали през по-голямата част от живота ни. Ние не трябва да позволяваме на другите да ни правят нещастни, и ние не трябва да правим себе си нещастни. Не е задължително да гледаме на един добър ден като на "затишие пред буря." Това е един стар начин на мислене, който сме усвоили и той не работи (колкото и да ни е удобен като зависими).  Във възстановяването добрият ден или доброто чувство не означават отрицание на това, че имаме проблеми или трудности. Но не бива да разрушаваме нашите добри времена с маниакалното търсене или създаване на проблеми. Радостта за нашите добри дни не означава, че сме нелоялни към близки, които имат проблеми. Но ние не бива да се упрекваме и чувстваме виновни за това, че други хора нямат като нашия добър ден. Нито трябва да правим себе си нещастни, за да бъдем като тях. Те могат и трябва да имат своя ден със своите чувства; ние можем и трябва да имаме нашите. Едно добро чувство е да им се насладим. Повече, отколкото можем да си представим, добрите дни са наши, докато ги искаме и търсим. Днес ще си позволя да се насладя на това, което е добро. Не е нужно да се разруша моя добър ден или добро чувство, както и не бива да допусна другите да го развалят.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 56 of 111 « 1 2 … 54 55 56 57 58 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: