Дар за Днес - Page 56 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 56 of 110 « 1 2 … 54 55 56 57 58 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 27-02-2017, 4:00 PM |Съобщение 826 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На човек не му се случва нищо, което да не може да понесе. --Marcus Aurelius Antoninus Разсъжденията ни върху миналото показват, че наистина можем да намерим сили и способността да се справим с каквото и да било, с всяко едно преживяване което ни се струва, че няма да понесем. Нещо повече, ние започваме да приемаме, че приливите на смут и тревога се превръщат в ново пробуждане, изострени възприятия, и същевременно - неизмеримо спокойствие. Трагедиите гарантирано предизвикат най-напред болка, а след това  - осезаем растеж, и най-накрая - душевен мир и спокойствие. Отново и отново ние преминаваме през тези етапи, които са предназначени да подхранват по-пълното ни развитие като здрави и цялстни човешки същества. Отново и отново виждаме, че трудните времена ни учат на това, на което сме готови да се учим. Можем да погледнем на деня пред нас, очаквайки да бъдем достатъчно силни, за да се справим с каквото и да било; да бъдем готови да опитаме да отговорим на всяко едно предизвикателство. Няма да се случи нищо, с което да не можем да се справим. Днес мога да бъда сигурен в израстването си. Ще отговоря на предизвикателствата в унисон с вътрешната си сила.

hope Дата: Четвъртък, 02-03-2017, 10:45 AM |Съобщение 827 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Следващата година навярно ще бъда по-добър отколкото съм сега, но днес съм най-доброто което мога да бъда. Напълно е възможно да губим много време и енергия в опити да направим невъзможни промени. Много от нас, вдъхновени от динамиката на Програмата и задвижени повече от ентусиазъм, вместо предпазливост, се впускат в ненужни мисии, които не могат да бъдат изпълнени – мисии, кото не можем да спечелим и никога не трябва да предприемаме. Връщането на времето назад е една от тях. Това не може да бъде направено. Контролирането на поведението на някой друг, е втора. Ние може да желаем някой друг да има по-добро поведение, да го насърчаваме и да увеличим шансовете му за трезвеност например, но ние нямаме в „нашата торба с трикове“ такъв, с който да накараме хората да мислят, чувстват, или направят определено нещо. Програмата е насочена към изкуството на възможното. Единствените варианти, които имаме, са опциите - възможностите, които са достъпни за нас. Ако нашите бивши партньори не искат да бъдат с нас, за съжаление не съществува възможност да ги задържим. А щастливият брак не е възможен, ако все още не сме се научили как да имаме здравословна и  здрава връзка. Вместо това, ние можем да се съсредоточим върху придобиване на нужните ни умения чрез изграждане на собствените ни възможности за избор. Днес аз ще разгледам моя набор от налични възможности за избор.

hope Дата: Петък, 10-03-2017, 5:58 PM |Съобщение 828 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Цветове Представете си един свят само в черно и бяло, може би и в сиво. Би бил досаден, нали? Но уви, някои от нас искат емоционалния им живот да протича точно по този начин. Един приятел ми разказа за песен, която си пеел, докато шофирал, а в колата му имало колеги. Била песен за богатството на живота, за неговите върхове (брак, раждане на деца) и ниски точки (смърт и загуба) и колко е добро всичко, което се случва. "Едно от момчетата в колата се чудеше как може да мисля за загубата като за нещо добро" - каза приятелят ми.-  "Опитах се да му обясня, но не съм сигурен, че ме разбра." Аз го разбрах. Всички наши преживявания са богати на цветове, и всички те правят по-пълноценен живота ни. Някога плакали ли сте толкова силно и дълго, че да си помислите, че никога няма да спрете? Било ли ви е някога толкова трудно да се усмихнете, както и да се развикате? Имали ли сте някога някой, без когото не ви се е искало да живеете - приятел, любовник, или роднина? Били ли сте някога толкова обезнадеждени, че да си помислите, че никога повече няма да бъдете щастливи? И точно когато сте били на път да изгубите надеждата си, или веднага след като сте я намерили, сте усетили, че в живота ви се е появила някаква Висша сила? Били ли сте някога толкова ядосани по време на шофиране, че в гнева си да искате да потрошите улична лампа? Били ли сте някога толкова гневни, че да искате да ударите някого, или да се изплюете? Искали ли сте някога нещо толкова силно - като трезвеността - и толкова уплашени, че не можете я имате; да сте готов да отидете до всякъде, за да постигнете успех? Важно е да почувстваме всички наши емоции - ревност, желание, гняв, любов, отчаяние, чувствата табу. Знам, че чувствата могат да бъдат като болка в областта на шията. Чувствата могат да ни накарат да се чувстваме зле. Но ако ние не ги почувстваме и изживеем, те няма да си отидат. И е напълно възможно, след като забележим, че ги имаме, да ни трябва известно време, преди да разберем какво да правим с тях. Червени с гнева. Зелени със завистта. Сини с тъгата. С розовия облак на възстановяването. Продължавайте. Изберете си цвят. Моля ви, не се ограничавайте само с черно и бяло. Ценете оживеното, пъстро, изпълнено с разнообразни цветове емоционално здраве.

hope Дата: Събота, 11-03-2017, 12:14 PM |Съобщение 829 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Питайки „Как?“ Има много дни, в които се изкушаваме да попитаме „Защо?“; „ Защо това се случи с мен? Защо съм/ не съм по- различен човек?“.  Но подобни ЗАЩО водят само до рациоанализации, отрицания и оправдания за това, което правим, или това, което сме. Въпросът за нас не е „Защо?“, а „Как?“. Ние търсим начини - как да учим и как да работим по нашата програма за възстановяване; всяко едно "как?" може да ни даде по-дълбоко разбиране на програмата. Ние питаме Бог “Как?“ и Бог ни дава силата и ръководството, които са ни необходими. "Как" ще ни доведе до всичко необходимо за възстановяването и личностното ни израстване. "Защо" е без значение. Дали се уча КАК да живея? Висша сила, научи ме как да живея, как да обичам и как да уча.

hope Дата: Неделя, 12-03-2017, 3:45 PM |Съобщение 830 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия … ние трябва да се вгледаме първо в себе си. Ние може да направим нещо, което не искаме да бъде узнато от нашият партньор; може би нещо, което ни поставя в лоша светлина. Но ако излъжем, какво ще спечелим? Нашата тайна може да бъде безопасна, но така ние поставяме още една тухла в стената, която ни пречи да имаме една здрава връзка. Нашите „бели“ лъжи не закрилят нашите отношения, те им вредят. Отделно от товаа, с тях ние постепенно сриваме собственото си самоуважение, а по този начин увреждаме връзката със самите нас. Не след дълго, ставайки подозрителни и мнителни към себе си, ние ставаме подозрителни и към другите, вярвайки, че те също не казват истината, или че ни манипулират. С подобен процес вътре в душата си ние проектираме вид поквареност спрямо нашия партньор. Ако ние сме убедени, че той или тя ни манипулира, може би трябва да се изправим пред наша собствена манипулация. Нашият партньор може да има дефекти, но ако искаме да помогнем на връзката ни да расте, ние трябва първо да погледнем към единствения, който можем да променим – към себе си. Помислете за вашата честност с партньора си. Не можете ли да подобрите връзката ви, като изчистите подвеждащо свое действие?

hope Дата: Понеделник, 13-03-2017, 12:12 PM |Съобщение 831 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мисъл за деня: В активната ни зависимост ние използвахме хората през цялото време. Карахме ги да се чувстват виновни за нашите обстоятелства, карахме ги да се срамуват за нашия срам. Сега осъзнаваме, че сме постъпвали така, защото сме искали (дори и несъзнателно) да ги контролираме.  Завиждахме на хората, които живееха нормален живот. Ние не можехме да разберем защо не можем да бъдем като тях. Винаги търсехме грешките в другия човек. Но скоро открихме, че с критикуване никога няма да станем по-добри, отколкото можем да бъдем.  Дали сега съм по-малко критичен към другите? ДНЕС ще призная моето безсилие пред другите хора и техните обстоятелства. Сигурен съм, че всяка моя молитва за помощ ще бъде чута от Бог. Но преди да помоля Бог да посрещне конкретна моя потребност, ще трябва да я призная пред себе си. Призная ли необходимото ми, молитвата ми ще бъде чута по-ясно.

hope Дата: Вторник, 14-03-2017, 12:24 PM |Съобщение 832 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Миналото е отлетяло надалече. Идващите месец и година още ги няма; те не са дошли. Наша е само малката точка на настоящето. --Shabistari  Понякога се изкушаваме да погледнем назад и да вперим очи напред. Но най-многото е това, което трябва да направим - да присъстваме в този – настоящия момент, със себе си, с нашите близки и приятели, с нашите преживявания точно тук и точно сега. Когато се бяхме загубили или проспивахме нашето време на активна зависимост, беше най-вече защото не искахме, а и не можехме да бъдем емоционално в настоящето. Нашите мисли бяха заети с това как да се снабдим със следващото питие; следващата ни голяма победа в хазарта; с това как да загладим най-новата криза в отношенията ни, която бяхме предизвикали. Да се научим да бъдем емоционално, да присъстваме и живеем в момента - това изисква време, и то е състояние на духа, което се развива заедно с израстването ни във възстановяването. Един от начините да присъстваме повече в момента, е да практикуваме благодарност. Винаги можем да назовем поне няколко неща, които ни карат да се чувстваме благодарни за – и за малки, и за по-големи неща, за забавни или пък сериозни неща. Гледането през призмата на благодарността ни води в непосредствения момент, в нашето настояще – единственото, с което разполагаме и което можем да променяме. Днес ще разгледаме деня си през призмата на благодарността. Съобщението поправено от hope - Вторник, 14-03-2017, 12:24 PM

hope Дата: Петък, 17-03-2017, 10:26 AM |Съобщение 833 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждате се усмихва на прага на идващата година, нашепвайки, че тя ще бъде по-щастлива. --Alfred, Lord Tennyson В началото на всяка нова година ние се връщаме към това, което е било, и с нетърпение очакваме бъдещето. Нашият път е изпълнен с изцеление и надежда. Даровете на възстановяването са идвали при нас всеки ден. Сега, гледайки към следващата година, не можем да знаем голяма част от това, което ще се случи, но можем да се ангажираме с нашето изцеление и с пътя на трезвеността. Ние намираме и душевен уют, и оптимизъм в знанието, че вече няма да бъдем сами и че заедно с другите ще бъдем в състояние да се справим с всичко, идващо по пътя ни. Началото на новата година е добър момент да се направи списък на нещата, от които се опасяваме; на нещата, на които се надяваме и на нещата, за които сме благодарни. Тези списъци служат като един вид моментна снимка, като опис на отношението ни към света и връзката ни с нашата Висша сила. Те ни дават посока за днес и за следващата година. Можем да сложим тези списъци на сигурно място, а през годината да си ги напомняме, за да не забравяме къде сме били, и си даваме сметка колко далеч вече сме стигнали. Днес отново ще поверя себе си и живота си на грижите на Бог какъвто Го разбирам. Моята надежда и моята нова свобода.

hope Дата: Събота, 18-03-2017, 5:28 PM |Съобщение 834 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние трябва просто да следваме нашата съвест. Къде отиваме? Какъв е планът за нашия живот? Повечето от нас не сме имали намерение да стигнем до тук, но ние сме тук! И много от нас не можеше да не бъдат живи, ако не беше за тази програма. Ние може да си мислим, че сме знаели къде ще бъдем в началото на нашата младост, но малко от нас сме се озовали там. Възможно е и да сме били наясно какви ще станем и какви искаме да бъдем, но малцина от нас са сбъднали мечтите си. Това, което научаваме сега е, че сме предприели духовно пътуване, в което няма да бъдем сами, и че една Висша сила ще ни води и ще се грижи за нас. Това означава, че ние можем да се отпуснем. Не е необходимо да разбираме всичко случващо се с нас и около нас. Ние трябва само да следваме нашата съвест. Да следваме нашата съвест означава никога да не нараняваме умишлено друг човек. Това означава да ваме и изпълняваме сами отговорностите, които са наши. Това означава да почитаме Бог, като сме благодарни за многото благословии, които Той ни дава. Това означава да изпитваме радост за дара на живота, който ни е даден. Това означава да се  доверим, че нашето пътуване е специално и е необходимо както за самите нас, така и за другите пътници по пътя ни. Днес ще си напомня да следвам съвестта ми. Съобщението поправено от hope - Събота, 18-03-2017, 5:29 PM

hope Дата: Неделя, 19-03-2017, 4:40 PM |Съобщение 835 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самодоволството и самонадеяността пораждат стари модели на поведение и излишни проблеми. "Обещанията," които ни предлага Голямата книга, ясно показват, че ако искаме наградите, които гарантира тази програма за възстановяване, то ние имаме работа за вършене. Ако сме самонадеяни и не искаме помощта на инструментите, които ни предлага и на които ни учи програмата, ние си отваряме вратата за отстъпление. Не след дълго сме уловени в старата игра на манипулации, а напрежението отново изпълва живота ни. Има прости антидоти за самодоволството. Благодарността е един от тях. Всяка сутрин можем да отделим малко време, за да оценим всичкото добро в живота ни. Друга силна противоотрова е отделянето на време за съзнателно свързване с нашата Висша сила. Бог е винаги на разположение, за да ни помогне, ние просто трябва да се отворим вратата за Него. Споделянето на нашите сила, надежда и опит с другите, е може би най-мощниата от противоотровите, защото помага на най-малко двама души – на себе си и на слушателя, който чува нашата история. Програмата на Дванадесетте стъпки прави всеки един от нас пратеник на Бог. Когато ние се изолираме, забравяйки нашата роля в тази картина, се въщат старите нагласи и поведениет. Казва ни се, че Програмата е „проста, не е лесна“. Че трябва да положим всички свои усилия. Ползите и даровете, които получаваме в замяна, са много по-големи. Те са несъразмерими. Днес ще присъствам не само в моя живот, а и в този на другите, разпознавайки Бог във всичко, което правя. Моята добросъвестност и добронамереност няма да ми позволят да бъда самонадеян.

hope Дата: Понеделник, 20-03-2017, 1:42 PM |Съобщение 836 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Радвайки се на добрите дни Добрите чувства могат да се превърнат в обичайна част от нашия живот. Няма абсолютно никакво основание в ненужното страдание, което много от нас са изживявали през по-голямата част от живота ни. Ние не трябва да позволяваме на другите да ни правят нещастни, и ние не трябва да правим себе си нещастни. Не е задължително да гледаме на един добър ден като на "затишие пред буря." Това е един стар начин на мислене, който сме усвоили и той не работи (колкото и да ни е удобен като зависими).  Във възстановяването добрият ден или доброто чувство не означават отрицание на това, че имаме проблеми или трудности. Но не бива да разрушаваме нашите добри времена с маниакалното търсене или създаване на проблеми. Радостта за нашите добри дни не означава, че сме нелоялни към близки, които имат проблеми. Но ние не бива да се упрекваме и чувстваме виновни за това, че други хора нямат като нашия добър ден. Нито трябва да правим себе си нещастни, за да бъдем като тях. Те могат и трябва да имат своя ден със своите чувства; ние можем и трябва да имаме нашите. Едно добро чувство е да им се насладим. Повече, отколкото можем да си представим, добрите дни са наши, докато ги искаме и търсим. Днес ще си позволя да се насладя на това, което е добро. Не е нужно да се разруша моя добър ден или добро чувство, както и не бива да допусна другите да го развалят.

hope Дата: Вторник, 21-03-2017, 11:53 AM |Съобщение 837 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато една врата се затваря, е защото обикновено съдбата отваря друга. - Фернандо Де Рохас Понякога, особено в началото на възстановяването, ние се концентрираме върху нашите загуби, вместо върху нашите награди. Виждаме една глава в нашия живот да се затваря, и скърбим. Ние трябва да оставим някои приятели зад нас, или да кажем „ довиждане“ на социалния живот, който сме имали. Ние трябва да се откажем от активната зависимост, която беше станала нашият най-добър приятел с нейния комфорт. Може дори да се наложи да напуснем нашите семейства, поне за известно време, за да се концентрираме върху собствените си нужди. Ние не трябва да скърбим за всички тези загуби. Тогава ще можем да видим по-ясно какво ни носи възстановяването. За всяка загуба ние сме придобили благословии. За всеки отишъл си приятел, ние имаме възможност да изградим много повече, и то истински, здрави приятелства. А съвсем новият трезвен живот ни очаква, когато сме готови да бъдем част от него. Когато се откажем от фалшивите удобства на зависимостта, ние откриваме истински комфорт в дълбокия здрав сън и все по-укрепващото здраве, в спокойните дни и спокойните нощи. Когато станем готови да се откажем от гнева и негодуванието, ние откриваме щедростта и прошката към другите хора, също и към себе си. Във възстановяването - това е вярно, една врата се затваря. Но друга, по-добра врата най-накрая се отваря. Днес се моля да бъда благодарен за новия си живот. Моля се да не скърбя за онова, което съм загубил, за да мога да оценя всичко, което имам и което ме очаква.

hope Дата: Сряда, 22-03-2017, 1:36 PM |Съобщение 838 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бях на 35 години, когато за първи път отказах на майка си да участвам в нейните игри и манипулации… Не ми трябваше да се аргументирам. Просто казах това, което исках и ми беше необходимо, за да се грижа за себе си. Научих се да обичам и уважавам себе си, и все още се грижа за майка ми – обаче по начина, който искам аз - не по начина, който тя искаше от мен. --Anonymous Кой знае по-добре как „да натисне нашите бутони“ от членовете на семейството ни? И кой, освен членовете на семейството, ни дава и на нас такава власт? Без значение колко дълго ние, или членовете на нашите семейства се възстановяват, отношенията ни с тях могат да бъдат провокативни. Един телефонен разговор може да ни постави в емоционална и психологическа дупка, която трае в продължение на часове или дни. Процесът на отделяне с любов от членовете на семейството може да отнеме години. Така че в процеса на обучение да се научим как да реагираме по по-ефективен начин. Ние не можем да контролираме това, което правят или се опитват да направят те, но ние можем да спечелим известно чувство за контрол над това как самите ние избираме да реагираме. Престанете с опитите си да ги накарате да действат, или да се отнасят с вас по някакъв различен начин. Отделете се от тях, като се откажете от опитите си да ги промените или им влияете. Техните модели, по-специално тяхното отношение към нас, са техните проблеми. Как да реагираме, или да позволим/ да не позволим на тези модели да ни влияят, е наш проблем. Как можем да се грижим за себе си, е наш проблем. Ние можем да се погрижим за себе си за членовете на семейството, без да се чувстваме виновни. Ние можем да се научим да бъдем настоятелни с тях, без да сме агресивни. Можем да определим границите, от които имаме нужда и искаме да създадем с членовете на семейството, без да сме нелоялни към тях. Ние можем да се научим да обичаме нашето семейство без да пренебрегваме обичта и уважението към себе си. Днес се моля да започна да практикувам правилните, здравословни грижи към членовете на семейството си. Моля се да не забравям, че не е нужно да позволя техните проблеми да контролират живота ми, моят ден, или моите чувства. Моля се да помня, че е добре да имам всички мои чувства към тях, без чувствата на вина или срам.

hope Дата: Четвъртък, 23-03-2017, 3:11 PM |Съобщение 839 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Взаимоотношения Взаимоотношенията не означават само отделяне на време за семейството и приятелите. Става въпрос за чувството за полагане на грижи за други хора. Става въпрос за свързване с човешкия дух, дори когато съществува криза. Един ден се разхождах по улицата, когато възрастна жена пред мен се спъна и падна на тротоара. Двама души се отдалечиха от нея, сякаш не бяха там. Други просто я гледаха, без да предлагат помощ. Аз се спрях да помогна, както и един друг човек. И двамата изчакахме да пристигне линейката, след това си тръгнахме. Не можех да повярвам на какво бях станал свидетел току-що: човешко същество се нуждаеше от помощ и повечето хора я отказаха. Ако твърдим, че ги обичаме, как можем да не обръщаме внимание и не подаваме ръка на тези, които срещаме по нашето пътуване, независимо от тяхната раса, пол, религия или сексуална ориентация? Каква всъщност би била тогава връзката ни и с тях, и с живота, и със света който обитаваме всички? Тази седмица ще бъде време, в което ще осъществя връзка. Става въпрос за отделяне на време, за да се свържа и бъда с други хора.

hope Дата: Неделя, 26-03-2017, 3:31 PM |Съобщение 840 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Споделяне на нашата трезвеност Ние не можем да подарим нещо, което нямаме. Тъй в активната ни зависимост хората най-близо до нас просто ни принуждаваха да видим нашите недостатъци, нашата неспособност да обичаме, повечето от нас им се  обиждахме; недоволствахме и негодувахме спрямо тях. Въпреки, че самите ние осъзнавахме сериозността на проблема, ние обикновено не обичахме другите да ни провокират да го показваме. Ние се чувствахме опустошени и уплашени. И тъй като не виждахме надежда, обвинявахме за нашите проблеми хората около нас. Но с влизането в програмата неща се променят: Първо ние започваме да се надяваме; след това получаваме сила и опит, за да споделяме с други алкохолици и изобщо зависими. Научаваме, че за да запазим това, което ни е дадено толкова свободно и безкористно, ние трябва да даваме. Смятам ли да споделя трезвеността ми с другите? Висша сила, помогни ми да бъда наясно с източника на всички добри неща, които са ми дадени, и ми посочвай всеки ден как да ги споделям с други хора.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 56 of 110 « 1 2 … 54 55 56 57 58 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: