Дар за Днес - Page 57 - Форум на АА в България
|
Дар за Днес
| |
| hope |
Дата: Понеделник, 27-03-2017, 9:04 AM |Съобщение 841 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Размишление за деня:
Чувал съм да казват, че когато Бог затваря една врата, прозорец се отваря . Когато започнах да работя по Дванадесетте стъпки, много от страха и болката, които преследваха моя живот, изчезнаха. Някои от моите дефекти бяха отстранени, макар че все още имам много работа с други. Сигурен съм, че ако продължавам да работя по Дванадесетте стъпки - отново и отново, животът ми ще продължи да се подобрява физически, умствено и духовно. Дали си давам сметка, че ставам по-склонен и по-способен да помагам на другите, като работя над себе си по Стъпките?
Днес се моля:
Благодаря на Бог за това, че ми показва Дванадесетте стъпки - пътят към смисления и разумен живот. Докато работя по тях съвестно и с постоянство, животът ми ще става по-добър, по-здравословен, и по-близо до моята Висша сила. Продължавам ли да живея живот по Програмата, ще усещам благодарност и непрекъснато възвисяване на духа - като тези, които почувствах, когато я открих.
Днес ще помня:
Стъпка по стъпка, ден след ден.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Вторник, 28-03-2017, 1:51 PM |Съобщение 842 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Само сигурността, която зависи от самите нас и собствената ни сила, е добра и трайна.
--Machiavelli
Кое е това, на което се основава на нашата сигурност? Това е въпрос от жизненоважно значение.
Сигурността е основна необходимост на всички хора. Но както и при всички търсения, ако ако я потърсим на място, където не можем да я намерим, ние си създаваме известна неудовлетвореност и неуспех.
Мнозина биха се основали за тяхната сигурност на външни условия. Това обаче е като изграждането на къща върху пясък. Красотата е преходна, славата е мимолетна, богатството може бързо да се изпари, а здравето е принципно нещо крехко и при най-силния човек. На какво тогава е безопасно да разчитаме, за да имаме сигурност?
Само една сигурност не може да бъде отнета, и тя се намира вътре в нас. Сигурността, основаваща се на собствената ни вяра в себе си, в нашата способност не само да се справяме и да оцеляваме, но и да празнуваме живота, е единствената гаранция, че тя ще бъде трайна. Колкото и трудно да е за нас - като пораснали деца - да се научим да се доверяваме, това е единствената трайна сигурност.
Моята сигурност почива върху наградите, който съм постигнал с помощта на Програмата. Никога не съм имал по-силно чувство за сигурност за себе си.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Сряда, 29-03-2017, 11:43 AM |Съобщение 843 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Ако непрекъснато си мислите, че сте били измамени, животът ви би бил много неприятен.
--Felix Salten
Понякога ние се чувстваме излъгани и измамени, че ни е било дадено такова дяволско заболяване, с което да се справим. Защо на нас? Защо не можем просто да бъдем като нормалните хора? Защо точно ние трябва да преминем през толкова много неприятности и болка в резултат на заболяване, което покосява нас, а прескача толкова други хора?
Друг начин да погледнем на нещата е: Хей, аз съм наистина щастлив. Имам заболяване - убиец, но мога да го победя –ставам все по-здрав с всеки трезвен ден. Мога да си върна живота.
Друг начин е: Това е заболяване, от което мога да се възстановя.
Обещанията на Голямата книга (на страници 83 и 84) казват, че всяко чувство на самосъжаление ще изчезне с времето, докато работим по стъпка Девета. Ние дори можем да бъдем благодарни за пътя, който ни доведе до възстановяването. Можете ли да повярвате в това? Има само един начин да разберете: Трябва да опитате.
Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да помня, че в живота има много по-лоши неща, отколкото е процесът на възстановяване.
Днешното ми действие:
Какви са петте добри неща, които придобих във възстановяването? Десетте? Аз ще ги запиша и ще си ги припомня, когато се изкуша да се самосъжалявам.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Четвъртък, 30-03-2017, 3:22 PM |Съобщение 844 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Колкото повече научавам за проблемите на другите, толкова повече ми се разкриват собствените ми проблеми.
--Tarthang Tulku Rinpoche
Новодошъл:
Втората част от Стъпка Осма казва: "пожелахме да изкупим вината си пред тях."( хората, които сме наранили ). Трябва да призная, че това е много по-трудно за мен, отколкото просто да призная, че съм наранил някого. Не знам дали съм готов да говоря с някои хора.
Спонсор:
Готовността да се реваншираме на всички, които сме ощетили, дори и на тези, които от своя страна може да са ни наранили, е нещо, за което ние не трябва да се насилваме или принуждаваме. Ние ставаме готови в рамките на постепенения процес на възстановяване. Ние започваме да виждаме, че всичко е взаимосвързано; че каквото и да сме направили на другите, сме го извършили в известна степен и на себе си. Това важи не само за вредите, които сме причинили, но също така и за състраданието, което започваме да чувстваме. Осъзавайки влиянието на зависимостта към живота ни, ние освобождаваме нашите тайни и се изпълваме с нежност и разбиране и към другите, и към себе си; споделяйки лечебния смях по време на сбирки, ние заменямеи старите чувства на срам и вина със състрадание. Нашата нова способност да изпитваме състрадание към себе си възстановява нашето разбиране и нашата загриженст и към другите.
Ние ставаме готови да изкупим вината, когато осъзнаем, че по този начин ние самите се изцеляваме.
Днес ще култивирам откритост и състрадание към другите.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Петък, 31-03-2017, 11:10 AM |Съобщение 845 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| … живото докосване на друго човешко същество.
Когато ни сподели трагедия, ние се борим да разберем „Защо?“. Може да се появи нещо дори и от нищото, което да преобърне живота ни, дори да го превърне в ад. Ние бихме искали да вярваме, че има някакъв начин да се обясни всяка една трагедия. Ние смятаме, че ако можем да си ги обясним, може би бихме могли да се предпазим. Чудим се, ако сме наказани. Има един незаинтересован Бог, който ни е изоставил? Или може да смятаме, че ако Бог се грижи, няма да се случи нито една трагедия.
Нашият свят не винаги е справедлив свят. Но ако оставим Бог да бъде там - за нас, ако погледнем и приемем, че всеки наш гняв е малко или много несправедлив, ако изоставим комфорта на нашите сълзи, ние можем да се възстановяваме, да продължим напред и да знаем, че не сме сами. Бог е с нас в думите и живия допир на друго човешко същество. Ние може да искаме да се оттеглим в себе си, когато трагедията дойде. Това не е лошо или погрешно, но е важно да позволим на другите да са с нас. Времето, прекарано с приятелите и семейството си, времето за молитва с нашата Висша сила ни помага да разберем, че не сме сами в нашата скръб.
Опиши един свой болезнен момент и посочи какво ти е помогнало да се справиш.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Събота, 01-04-2017, 11:13 AM |Съобщение 846 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Празнувайте живота си и чуйте как пее духа ви.
- Елизабет Л.
"Какво да празнуваме?" – се питат някои хора. Ние всички сме се наситили на скептици. Тяхната негативност може да потисне нашия дух. Но ние не трябва да ги контролираме; не бива да контрлираме как те гледат на нашия живот или пък на техния. За да запазим позитивни собствените си възприятия, ние можем да си помогнем, като се отделим от скептиците. И ще подобрим шансовете си, ако съзнателно се фокусираме върху благодарността - за дори най-малките благословения, които са дошли при нас по пътя на възсстановяването.
Да бъдем благодарни е най-силният, най-безопасен начин да се чувстваме добре сега, когато сме трезви. Благодарността не само лесно променя настроението ни, но и нашата гледна точка за всеки детайл от живота ни. Да бъдем благодарни, а не "вечните неблагодарници" е онази мъничка цена, която да платим за новото си щастие, съчетано със свобода и душевен мир.
Всички ние познаваме хора, които излъчват пеещ дух. Те обичат живота, себе си, обичат и другите. Ние търсим тяхната компания. Ние можем да бъдем като тези хора за тези, които споделят нашето пътуване. Нека го направим!
Днес ще практикувам благодарност и ще се опитам да бъда благословия в живота на всеки.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Неделя, 02-04-2017, 12:59 PM |Съобщение 847 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Искайте и ще ви се даде.
--John 16:24
Някъде в миналото нa животa, ние може да сме били убедени, че да помолим за помощ не е нещо добро, че молбата за помощ би била признак на слабост. Възстановяването изисква някои основни промени в нашето мислене, и когато се чувстваме уязвими, е най-доброто време да помолим за помощ нашата Висша сила, нашата програма, както и нашите приятели във възстановяването. Това първоначално е трудно за нас. Възможно е да се страхуваме от отхвърляне, или че ще ни се присмеят, или че няма да получим отговорите на важните за нас въпроси. Но след като сме поели риска и открито поискаме помощ, ние осъзнаваме, че нашите страхове са част от миналото, и че можем да ги оставим зад нас.
С молбата за помощ ние признаваме, че не можем да направим всичко сами. Ние се предаваме отново пред собственото си безсилие. И ние даваме на другите правото на радост и удовлетворение да ми помогнат.
Днес, ако се чувствам слаб, се моля да си помогна, като потърся и помоля за нужната ми подкрепа.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Вторник, 04-04-2017, 9:28 AM |Съобщение 848 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| ... всичко ще бъде добре, и всичко отново ще бъде добре, и всичко възможно ще бъде наред.
--Julian of Norwich
Защо сме склонни да преувеличаваме тежките обстоятелства в живота ни? Може би защото в продължение на години сме живели едва в периферията на разумните решения. Ние реагирахме истерично на всички преживявания – и на обикновените – по-незначими, и на значимите и важни. Нашите реакции биха могли да направят „кисела“ всяка една ситуация. Във възстановяването най-сетне се учим ново поведение, но това изисква практикуване.
Научавайки се да разчитаме на Висшата сила, която да ни помогне да се справяме с нашите обсоятелства, ние започваме да живеем в душевен мир и с убеждението, че всичко случващо се е наред и за наше добро. Дори когато се измъчваме с дадено решение, ние можем да се доверим, че нашата Висша сила ще ни води там, където трябва да бъдем. „Нашата част“ е да помолим за помощ и да бъдем отворени, непредубедени за насоките.
Днес ще опозная мира, защото ще се доверя на моята Висша сила за насоки в ситуациите, с които се сблъсквам. Всичко ще бъде добре, стига да направя „моята част“ на нещата.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Сряда, 05-04-2017, 11:30 AM |Съобщение 849 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Самотата
Много от нас, в опита си да избягаме от самотата, която беше един от основните ни проблеми, сме злоупотребявали с алкохол, работа, лекарства, храна, пари или пък игри и забавления. Но независимо от нашата неистова дейност, ние продължаваме да се чувстваме "сами в тълпата", "сами в нашите мечти" и "самотни в нашите бракове."
Тези преживявания ни доказват, че не можем да избегнем примиряването с нашата самота, не и успешно. Просто трябва да приемем – както болестта, така и самотата си, и колкото по-скоро поемем отговорност за живота си, толкова по-бързо ще спрем да нанасяме ненужна болка на самите себе си.
При приемането на самотата ние приемаме, че никой не може да ни предпази от самите нас, както и че никой не може да живее живота си за, и заради нас. Това означава просто, че ние не можем да зависим от другите хора за нашата радост или тъга. Ние сме автори на нашите действия, нагласи и опит, а не "жертви" на съдбата или обстоятелствата.
Днес няма да се страхувам от моята самота. Ще поема отговорност за моите отношения, действия и нагласи. Няма да си причинявам ненужна болка, като се позовавам на това, което казват или правят другите, за да бъда щастлив.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Четвъртък, 06-04-2017, 12:16 PM |Съобщение 850 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта да променим нещата, които можем
и мъдростта да разбираме разликата.
-- от Молитвата за Смирение
Новодошъл:
Какво би станало, ако този, на който се опитам да се реванширам (бел. – за причинените му от мен вреди) все още е твърде ядосан, за да приеме извиненията ми, или не иска да има нищо общо с мен?
Спонсор:
Това е важен въпрос. Когато говорим гласно за нашите поправки, или ги описваме на хартия; когато признаваме вредата, която сме причинили и молим да ни бъде простено; когато се посветим на вършенето на нещата по различен начин, ние започваме да се поправяме искрено и истински, и ние вършим това, което зависи от нас.
Едно от нещата, върху които самите ние нямаме никакъв контрол, е начинът, по който другият човек реагира на нашата молба за прошка. Той или тя може да ни разбере, може дори да прояви нежност и щедрост, или обратното – да не е готов да ни прости, колкото и да признаваме вредата, която сме му причинили. Да ни изслуша – това е нещо, което понякога може да възроди стар гняв или болка. Някои хора може да мислят, че се опитваме да „се спасим твърде лесно“. Самото ни възстановяване може да предизвика неразбиране или дори възмущение.
С течение на времето отношението на приятели или роднини може да се промени - или пък не. Ние не можем да принудим други човешки същества да ни простят или да ни искат в живота си, и ние не можем да искаме нещата да се случват по „нашия график“.
Днес ще направя моята страна по 9-та стъпка чрез предприемане на подходящи действия; резултатите от тези действия ще поверя на моята Висша сила.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Събота, 08-04-2017, 12:32 PM |Съобщение 851 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Готовност
В Трета стъпка става въпрос за готовност. Готовност да поставим нашите сърца и души в сигурни ръце. Готовност не да избягаме от страховете, а такава, която да ни помогне да намерим смелостта да работим над тях. Готовност, която не ни дава всички знания за решаване на проблемите, но която може да ни даде сили да напуснем нашата изолация и да потърсим други, които вече притежават знанието. Готовност, която не премахва егото; а просто ни показва алтернатива на егото. Готовността е гласът на нашата Висша сила, която ни казва: "Аз вярвам в теб и искам и ти да направиш същото." Готовността е онова семе, което иска да пробие почвата, за да види светлинатата на деня; за да бъде това, което трябва да бъде.
Молитва за деня:
Моля се за готовността да направя следващото правилно нещо. Ще потърся кураж, знания и подкрепата в другите, както и насоки в моята Висша сила.
Днешното ми действие:
Днес ще работя така, че да забележа как готовността е в основата на всички мои действия; така, че да постигна готовността да участвам в собствения си живот, както и в собственото си възстановяване.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Неделя, 09-04-2017, 1:53 PM |Съобщение 852 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Предаване и смирение
Ние трябваше да се предадем на Сила по-могъща от себе си, за да стигнем до там, където сме днес. И всеки ден, ние трябва да се обръщаме към тази Сила за кураж и напътствия.
За нас устойчивостта не означава борба – било с другите, или вътрешна борба. Смирението не е съвместимо със борбата. Ние не можем да контролираме сили извън себе си. Не можем да контролираме действията на нашето семейство или на нашите колеги. Ние можем да контролираме единствено нашите реакции и поведение спрямо тях. И когато избираме да спрем с опитите да ги контролираме, намираме душевен мир и спокойствие.
Това, от което се боим, ще изчезне не когато решим да му се противопоставяме, а тогава, когато започнем да се справяме с него.
Реалностите на живота идват при нас по мистериозен начин. Понякога ние се борим толкова много, само за да научим, че нужното ни никога няма да бъде наше, докато не изоставим борбата за него. Отказът от противопоставяне и борба ни носи просветление, а житейските уроци стават прости и по-лесни.
Програмата ни помага да се преструктурираме живота си. Ние откриваме, че много бивши, автоматични отговори вече не се вписват в това, което искаме да бъде. Това означава, че трябва да опитаме нови начини; да практикуваме ново поведение - като например да сме честни, без да сме критични.
Да се научим да бъдем мили – и с другите, и със себе си, е напълно възможно. С помощта на тази програма и със споделянето помежду ни, ние се учим да изразяваме одобрението и любовта, които ни се дават от нашата Висша сила. Даваме това, което вече ни е дадено, за да го запазим.
Днес няма да нараня никого, с какъвто и да е коментар. Ще споделям любовта и приемането, които са ми дадени.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Понеделник, 10-04-2017, 11:00 AM |Съобщение 853 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Вяра
Животът е пълен с въпроси. Много хора ни казват, че имат отговорите. Ние трябва да бъдем внимателни за това в кого и в какво да вярваме. Идеите на други хора не винаги могат да са правилните или добри за нас.
Програмата не ни казва много в какво да вярваме. Тя ни учи как да повярваме. Колко добре работи програмата за нас - зависи от това, в което вярваме, и как живеем вярвайки.
Когато сме изправени всички факти относно зависимостта, ние започваме да вярваме истински . Вярваме, че сме безсилни пред нашата зависимост. Ние вярваме, че трябва и можем да променим някои неща в живота ни. Вярваме, че можем да се доверим на Висшата сила, която да се грижи за нас. Когато изберем да вярваме, ние искаме да изберем най-добрите вярвания, които можем. И след като повярваме, ние не трябва да забравяме.
Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да Те опозная, и ми помогни да опозная истината.
Днешното ми действие:
Днес ще помисля за моята Първа Стъпка. Дали наистина повярвах, че съм безсилен пред болестта ми?
|
| |
| |
| hope |
Дата: Вторник, 11-04-2017, 1:10 PM |Съобщение 854 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Да имаш реалистични очаквания
Понякога очакваме прекалено много от хората и нещата. Ние никога няма да бъдем щастливи, ако очакваме нашият лекар да ни излекува незабавно или ако обвиняваме нашия учител за това, което не сме успяли да научим. Ние трябва да си изясним какво е реалистично да очакваме от другите и какво е това, за което сме отговорни за себе си самите ние. Същото е и с програмата: Ние не можем да съдим за нейната ефективност от това дали сме щастливи през цялото време.
Програмата ще бъде перфектна, само когато ние сме съвършени – нещо, което е невъзможно, защото това, което можем, е да се усъвършенстваме. Ние трябва да изоставим нашата детинска нагласа „ всичко или нищо“ и да станем по-реалистични. В края на краищата, били ли сме някога напълно щастливи, през цялото време?
Дали не очакваме твърде много?
Висша сила, когато съм нещастен и недоволен от програмата, ми помогни да бъда честен със себе си за това къде се крие проблемът ми.
|
| |
| |
| hope |
Дата: Четвъртък, 13-04-2017, 11:23 AM |Съобщение 855 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Празнувайте този, който сте
Днес празнувайте тези, които сте. Да, вие имате много общи черти с другите хора. Но вие сте също така и различни и уникални личности.
Вземете лист хартия и нещо, с което да пишете. Сега напишете:
1. Един от уроците, които сте научили в живота.
2. Талант/дарба, които притежавате, без значение дали са ценни според вас.
3. Вашето любимо ястие.
4. Името на един приятел, който ви уважава и харесва такива, каквито сте.
5. Дейност, която ви кара да се радвате.
А сега вдигнете телефона и се обадете на вашия приятел - него или нея. Поканете го да празнува с вас. Направете онова, което ви харесва – отидете на разходка, да поритате топка, или поседнете в къщи и гледайте видео; изобщо направете онова, което искате да бъде направите. След това пригответе любимата ви храна или помолете някой да ви помогне. Покажете на приятеля си таланта си - не забравяйте, че този човек ви обича и уважава за това кой сте. Така че, ако можете да балансирате с пинг-понг топка на върха на носа си, давайте напред и го направете. Не се притеснявайте да покажете на него или нея колко сте добри с умението си. Говорете с приятеля си за уроците, които сте научили, и го поканете да сподели урок, научен чрез вас.
Вместо да мрънкате и да се притеснявате за това колко сте различни, бъдете благодарни, че сте уникални.
Празнувайте този, който сте – цялото си същество.
Боже, благодаря Ти за този, който съм.
|
| |
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
| Site created in uCoz |
|
