Дар за Днес - Page 60 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 60 of 110 « 1 2 … 58 59 60 61 62 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 22-05-2017, 9:27 AM |Съобщение 886 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Децата израстват, обичайки родителите си; остарявайки, те ги съдят; понякога те им прощават. --Оскар Уайлд Зрелият човек в крайна сметка прощава на родителите си. Всеки възрастен може да погледне назад и да види зло и несправедливост в детството си. Много от нас бяха разочаровани от родителите ни, бяха пренебрегвани или дори наранени от тях. Ние със сигурност не получихме всичко, което искахме или от което имахме нужда. И все пак, след като се присъединим към редиците на възрастните, ние ставаме отговорни за себе си. Всяка ситуация има свой ограничен избор и ние работим с това, с което разполагаме. Като възрастни осъзнаваме, че родителите ни също са били родени в един несъвършен свят и са могли да направят всичко, което са можели и им е било възможно. Когато можем да простим на родителите си, ние сме свободни да ги приемем такива, каквито са, както и да станем приятели. Когато ги приемем и се научим  да се наслаждаваме на отношенията си с тях, ние забравяме за „събирането на старите дългове“. Намирането на мир с тях ни помага да бъдем по-спокойни със самите себе си. Моля се за зрелостта и мъдростта да бъда по-прощаващ към моите родители.

hope Дата: Вторник, 23-05-2017, 11:38 AM |Съобщение 887 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дом не може да бъде построен за един ден. --Jane Ace Новодошъл: Аз съм много по-добре от времето, когато бях активен зависим. Но чувствам, че определени части от моя живот все още са извън моя контрол. Нямам предвид неща като земетресения или наводнения. Искам да кажа, че все още ми е трудно да отделям време за ходене на зъболекар, да ремонтирам колата си, да поправя пералнята, да се храня добре. Трудно ми е да си възвърна тези навици. Изобщо има много неща, за които мисля, че не се грижа по нужния начин. Спонсор: Част от прилагането на стъпки 6 и 7 в живота ни е да прогледнем за простите поведения, които ни карат да се чувстваме неудобно и небалансирано в нашето възстановяване. Въпреки, че не използваме пристрастяващи вещества или поведения, все още можем да отлагаме ходенето на зъболекар, да живеем с бързото хранене на крак, да пренебрегваме личния си външен вид, да нямаме време за поддържане на дома или колата си, да не плащаме навреме текущите си сметки. Проблемите често може да изглеждат незначителни - такива неща, като да пристигнеш десет минути по-късно на работа, да губиш ключове или очила, да не намираш нужното време за работа над себе си - но те сочат към мястото, където сме заседнали в процеса си на възстановяване. С течение на времето, и ако са постоянни, те създават рискове, дори подкопават на нашето здраве и спокойствие. Ние не очакваме да оздравеем за една нощ, нито да се усъвършенстваме за 24 часа. Просто започваме с осъзнаването на това, което не работи добре за нас. След това всеки ден правим макар и малка, но крачка напред - към промяна. Днес ще призная навик, който стои между мен и моето спокойствие. Ще предприема една – дори и малка - крачка към промяна.

hope Дата: Четвъртък, 25-05-2017, 2:45 PM |Съобщение 888 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Цената на мъдростта е по-голяма от тази на рубините. --Job 28:18 Нашата Програма е основана на здравия разум и мъдростта, а мъдростта на Програмата е светлината на нашия живот. Тя осветява тъмните ъгли на духа ни, където обикновено се крият съмненията, че нещата ще се влошат и че няма да сме способни да се справим със тях; че няма да можем да се освободим от недостатъците и старите навици. Мъдростта ни позволява да видим каква и чия „игра играем“. Дали не продължаваме да настояваме да се играе по нашите си правила, по нашия си начин, колкото и да сме се осъзнали, че единствено са ни навредили? Дали някъде все още не разбираме и не прозираме разликата в това какво можем, и какво не можем да променим? Възможно е все още да не прозираме дали и докъде сме виновни, дали не поемане отговорност за живота на някой друг, дали не търсим мир на всяка цена. Как бихме могли да узнаем всичко това без мъдростта на Програмата? Как бихме могли да се научим да отдаваме признание за това докъде сме дошли, вместо да се хвалим за това, колко бавно се движим, ако я няма мъдростта на Програмата? В крайна сметка ние можем да разчитаме на непознати ни досега облекчение и комфорт благодарение на мъдростта на нашите и Стъпки и Традиции. Те са нашият безопасен ориентир, когато градим новия си, свободен и достоен живот. Днес съм благодарен за всичко, на моето ме учи програмата.

hope Дата: Неделя, 28-05-2017, 1:42 PM |Съобщение 889 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дори и опитвайки се да се молим, ние всъщност се молим. --Anonymous „О, Господи, помогни ми! Ако ме измъкнеш от тази бъркотия, никога повече няма да се набъркам в нея!“. Това беше любимата ни молитва преди да влезем в програмата. Ние винаги се пазаряхме с Бог. Възстановявайки се, ние научихме нови молитви и нов начин да разговаряме и да се вслушваме в нашата Висша сила. Ние търсим Божията воля за нас. Много от нас трябваше да се научат да се молят. Започнахме с прости молитви като: "Благодаря ти, Господи, че ми помогна днес". Научаваме, че молитвата ни помага за нашата погрешна зависимост от хора, места и неща, като ни дава вярата и силата да пренаредим приоритетите си. Молитвата не променя Бог, но променя онези, които се молят. Днес в молитвите си ще търся волята на Висшата си сила за мен. Вече не се пазаря с Бог.

hope Дата: Вторник, 30-05-2017, 12:55 PM |Съобщение 890 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Свободата да бъдем себе си Една истинска благословия на растящата възраст е свободата, която ни позволява да бъдем тези, които наистина сме. Разбира се, бихме могли да бъдем истинските себе си през целия си живот. Без съмнение някои от нас са били. Обаче твърде много от нас се мъчеха да впечатлят другите с човека, когото смятахме, че трябва да бъдем, и в този процес загубихме и истинското си аз, и истинския си живот. За щастие, никога не е твърде късно да станем отново себе си. Знаем ли със сигурност кои всъщност сме? Възрастта не е гаранция за това. Да живеем чрез другите не е толкова необичайно - за съжаление за нас, зависимите, и ако това е характерно за нас, тогава ние все още имаме задачата да открием кои сме всъщност. Но нека мислим за това като за приключение, а не като за задача или задължение. Това е всъщност е едно духовно пътуване, което обещава да бъде изпълнено с изненади. Възстановявайки се, ние си спечелихме правото да говорим с това, с което говори нашият ум. Ние си спечелихме правото да имаме свои вярвания, свои убеждения. Най-вече, ние си спечелихме правото да прекарваме дните си, преследвайки своите мечти. Ние сме истински късметлии!

hope Дата: Сряда, 31-05-2017, 12:58 PM |Съобщение 891 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съсредоточаване над другите Ако успеем да премахнем "аз" от мислите си, някои от нас ще загубят фокуса си. Като зависими в нас има тенденция да мислим само за нашето удобство, единсвено за нашата гледна точка, за нашите чувства и щастие. Какво ще стане, ако направим съзнателно усилие - всеки ден - да поставим на първо място някой друг? Какво би ни струвало? Резултатите може да ни изненадат, защото един от духовните парадокси е, че поставянето на другиго на първо място ни прави щастливи. Може да е трудно, но съсредоточаването върху нуждите на някой друг може да ни донесе чувство на дълбоко лично удовлетворение. Днес ще се съсредоточа върху нуждите на хората около мен, ще ги поставя пред моите.

hope Дата: Четвъртък, 01-06-2017, 1:12 PM |Съобщение 892 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благородните дела са най-добрите лекове за депресия. --Dodie Smith Когато възстановявайки се, променяме живота си, ние се отказваме от старите модели. Някои от тях са извънредно вредни, колкото и да сме ги чувствали като наши най-добри приятели. Можем и сега – за удобство - да се обърнем към тях и да избягаме. Обикновено, след като започнем да се отказваме от тях, а и след първите възбудени чувства на освобождение, може да ни се наложи да се справяме и с депресия, и със своеволна тъга от загубата на досегашните модели. Какво трябва да помним в тези времена? На първо място, всяка една депресия има свое начало, но и свой край. Възможно е да си мислим, че нищо – каквото и да правим, няма да изглежда отново добре. Това не е така. Загубата на енергия, тъжното настроение, безнадеждността – всичко това ще премине, и ние ще си възвърнем жизнеността и радостта от живота.  Второ - да бъдем активни. Физическата активност е едно от най-добрите лекарства за депресивно настроение: енергични разходки, физически труд или тренировка във фитнес залата. Друг вид дейност е да помагаме на други, като се опитаме да достигнем до тези, които имат нужда от подкрепа и помощ. Изненадващо е за много от нас какво добро правим, помагайки на някой, който иска да промени с нещо своя живот.  Третото нещо, което можем да направим, е да спрем нашето негативно мислене. Можем да го постигнем по същия начин, все едно да прекъснем разговор или да променим темата.  И накрая, можем да намерим утеха във вярата, че нашата Висша сила ще ни предостави това, от което се нуждаем, и то винаги. Днес ще се погрижа да извърша нещо добро.

hope Дата: Събота, 03-06-2017, 12:03 PM |Съобщение 893 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако някой ще бъде безкрайно честен, трябва да бъде много нежен. --Florida Scott-Maxwell Честността винаги е най-добрата политика, нали? Глупаво е да рецитираме наизуст това убеждение, но е важно да преоценим неговия смисъл, когато се стремим да коригираме или насочим действията на другите хора. Понякога, ако бъдем честни, може да им навредим ненужно, и е може би по-добре да замълчим. Програмата ни помага да преструктурираме живота си. Откриваме, че много бивши, автоматични отговори вече не отговарят на нашите желания какъв да бъде животът ни. Това означава, че трябва да изпробваме нови, по-малко практикувани поведения, като например честност, но без да бъдем безкомпромисни или критични. Да се научим на тактичност е нещо възможно. С помощта на тази програма и с помощта помежду ни, ние се учим да изразяваме приемането и любовта, които ни се дават от нашата Висша Сила. Да даваме това, което на нас ни беше дадено, и което е един от основните принципи на възстановяването, не значи непременно да бъдем честни на максимум и да раздаваме ненужна искреност; то значи преди всичко безкористност и съпричастност. Днес няма да навредя на никого с мой коментар. Със сигурност ще споделя любовта и приемането, които вече съм получил.

hope Дата: Неделя, 04-06-2017, 2:34 PM |Съобщение 894 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страстта за власт се корени не в силата, а в слабостта. - Ерих Фром Ние вярвахме, че алкохолът или другите наркотици могат да ни помогнат да контролираме нашето щастие. Но сега се учим да разчитаме на вяра за нашето щастие. Вярата да оставим нещата под контрола на Висшата ни сила. Вместо да искаме самоконтрол, ние вярваме, че нашата Висша сила ще ни помогне да се справим с всичко, което идва при нас. При възстановяването ние работим с повече вяра. Вяра във Висша сила. Вяра в Стъпките. Вяра в нашите групи и Общност. Вяра, че животът ни ще се подобри, ако не използваме химически вещества и работим честно по програмата за възстановяване. Вярата е тази, която прави живота ни много по-лесен. Молитва за деня: Висша сила, заобиколи ме с Твоята любов. Дари ми сила да правя трудните неща. Дари ми вяра, за да помня, че не съм сам. Действие за деня: Днес ще забележа къде и как все още искам да контролирам. Ще си напомня, че е добре да изоставя своеволието си и нека бъде волята на Бог за мен.

hope Дата: Вторник, 06-06-2017, 3:35 PM |Съобщение 895 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не пропускайте днешните уроци. Днешните преживявания няма да дойдат отново. Никога няма да имаме друг ден точно като днес, затова нека се възползваме от уроците, които ни се предлагат днес. Ние не обичаме да правим грешки и не обичаме да сме в ситуации, изпълнени със стрес, но и грешките, и стресът са част от живота, от това че сме човешки същества. И двете могат да се превърнат в добри и незаменими за нас уроци. Ние няма да разберем и научим уроците, ако се опитваме да отречем или да пренебрегнем ситуацията, която не харесваме или в която не се справяме добре. Колко по-добре за нас е да приемем трудността, да видим как и доколко сме допринесли за нея, и след това - да стигнем до положителен ход на действие. И колко често ни помага да говорим за проблемите си с някой друг, вместо да се гордеем, че можем да се справим сами. Много е вероятно да открием, че днес най-ценните изживявания и техните уроци са тези, които споделяме с другите. Ще приема днешните уроци и ще ги споделя с някой друг, така че и двамата да можем да израстнем.

hope Дата: Петък, 09-06-2017, 10:17 AM |Съобщение 896 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не е нужно да се въвличаме в проблемите на другите хора. -- Melody Beattie Да се научим да зачитаме границите - нашите собствени и на другите хора, е едно много ценно умение. То елиминира голяма част от стреса, който пречи на взаимоотношенията ни. Приемането на поведението и мненията на нашите приятели като легитимни за тях позволява да се научим на толерантност, търпение и любов. Пътуването ни на тази планета не е свързано с определяне или контролиране на другите, а с обичта към тях  - цялостна - точно както искаме да бъдем обичани и самите ние. Ние се нуждаем се от другите хора. Нашето човечество се крепи на нашите взаимни преживявания. Но ние трябва да позволим на другите да се учат от своите грешки и собствените си преживявания, а не да им помагаме да избягват това, от което се нуждаят за техния собствен растеж. Ние не обичаме да виждаме, че приятелите ни ги боли. Ние можем да задействаме нашето състрадание. Но тяхното собствено пътуване трябва да бъде неприкосновено. Ако се намесим там, където не е нужно, е вероятно само да увеличим проблемите им. Трудно е да се отдръпнеш, когато приятел е в беда. Но да кажеш на приятел просто, че го обичаш и подкрепяш, може да му даде силата, от която се нуждае.

hope Дата: Събота, 10-06-2017, 10:35 AM |Съобщение 897 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Здравей и от мен! Виждам, че July ти е отговорила вече в темата "Добре дошли". Към написаното от нея мога само да добавя, че стана ли зависима от някое вещество - независимо бира ли е, обикновен аналгин ли е, трябва да го махна. Да не се заигравам с него, да не си правя ненужни експерименти, да не си играя на "руска рулетка". Защото лошото ще дойде - рано или късно. Зависим ли съм от нещо (или бил ли съм активен зависим от нещо) - значи има опасност, и то голяма - да развия и друга, нова зависимост. Затова няма смисъл да се пробвам издържам ли и доколко. Пиша го, защото съм живо доказателство - редувах алкохол, хапчета, глад. Просто отказвах едното, отивах на другото. Но все при зависимости. А самото ти притеснение за мен означава, че осъзнаваш наличието на проблем. Имаш ли проблем - работи над него, а не гледай как а го оправдваш, рационализираш - така ме учеше моят спонсор. Същото от своя страна казвам и на теб.  Успех!

hope Дата: Неделя, 11-06-2017, 4:11 PM |Съобщение 898 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отначало, когато моите приятели в програмата ми казаха, че трябва да се моля да бъде Божията воля за мен, аз възнегодувах. - Мирна К. Кой решава съзнателно да си играе да бъде Бог сега, когато се възстановяваме? Не съм аз. Не си и ти. Но на много от нас им трябваше ужасно много време да оставим Бог да управлява света. Ние обичахме да поемаме отговорност за неща, които не можехме да контролираме. Това беше всъщност да си играем да бъдем Бог, и което много от нас бяхме практикували дълго, дълго време.  Играенето на Бог е не само упорита работа, то е един много добър начин да разрушим взаимоотношенията си. Хората просто не обичат да се намират около смъртните "богове", чиито крака са видимо глинени. Дори и добрите ни намерения – правим ли се на Бог, карат хората да се отбраняват от нас. Изоставянето на този модел не е лесен. Особено, ако си мислим, че да се оставим на Божиите грижи означава самите ние да не полагаме никакви грижи. Разбира се, че трябва да се грижим за себе си. Но това означава да сме отговорни за себе си; и не означава, че сме отговорни за другите. Възможно ли е да се грижим така за другите, че да не им позволим да правят грешки, да печелят собствените си победи и да поемат отговорност за собствения си живот? Нека не го правим, независимо от това как се чувстваме; в противен случай ние не само си играем на Бог, но и създаваме зависимост - както от тях, така и от нас. Нашите грижи за тях ще бъдат достатъчни, когато ги оставим сами да живеят живота си, когато се оставят на грижите на Бог, но какъвто те го разбират. Днес ще поня, че всеки има неизменното право да каже „Нека бъде Божията воля за мен“!

hope Дата: Събота, 17-06-2017, 12:03 PM |Съобщение 899 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да живееш е като да ходиш по тънко въже. --Karl Wallenda В ходенето по въже човек трябва да се научи да бъде спокоен, докато върви напред в една ситуация, изпълнена с риск и опасности. Ако той е напрегнат и насилва тялото си,  ще загуби равновесие и ще падне. Но ако остане спокоен, докато в действителност е силно фокусиран над целта си, той може, стъпвайки, непрекъснато да реагира и да коригира равновесието си. След това ще може да се наслади на тръпката от успеха. Това е една добра метафора за самия живот, както и за духовното израстване във възстановяването. Самият живот е риск. Но когато ние се държим прекалено стегнато, или оставаме твърде предпазливи; когато се опитваме да контролираме тревожно всеки фактор, ние губим от своите спокойствие, целенасоченост и гъвкавост. По пътя на възстановяването ние се научаваме да пуснем нашите тревоги и притеснения, да постигнем спокойствие и душевен мир. Когато се научим да правим това, ние можем да се предвижваме сръчно и да поддържаме по-ефективен баланс в отношенията – независимо какви са. Научаваме се да живеем в хармония с обстоятелствата на живота – без значение какви са. Днес, докато вървя по пътя си, ще бъда достатъчно спокоен.

hope Дата: Неделя, 18-06-2017, 2:12 PM |Съобщение 900 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да сме отворени за възможностите си Мързелът или недостатъчното внимание често ни отнемат възможностите да растем. Може би си играем на своеволие и самонадеяност, и не се вслушваме в нашата интуиция. Може би виждаме възможност, но не успяваме да действаме, защото не сме сигурни в това, което трябва да направим. Възможно е да се изпълни мечта, която сме преследвали, но въпреки това да нямаме доверие в нашето щастие. Възможно е да искаме да помогнем на някого, но не знаем как точно да се справим с него, така че да предпочетем да не правим нищо. И ние рационализираме. Решаваме, че това е лекомислен импулс, прищявка, която не бива да ни интересува. Решаваме, че ни липсва вътрешно ръководство – насоките на Бог. Бог рядко ни отнема възможността да се движим към следващата ни дестинация. Бог винаги ни дава възможности; от нас зависи да ги сграбчим. Бог винаги говори с нас; от нас зависи да слушаме. Днес ще бъда нащрек за Божиите възможности.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 60 of 110 « 1 2 … 58 59 60 61 62 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: