Дар за Днес - Page 62 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 62 of 111 « 1 2 … 60 61 62 63 64 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 31-08-2017, 10:42 AM |Съобщение 916 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Споделяне на нашето възстановяване  Не можем да даваме нещо, което нямаме. И тъй като хората, които бяха най-близо до нас, ни принуждаваха да видим нашите недостатъци (и заради нашата неспособност да обичаме), повечето от нас негодувахме спрямо тях. Въпреки че бяхме наясно с проблемите си, ние мразехме те редовно да ни бъдат показвани. Tе ни караха да се плашим и да се изолираме. И тъй като не виждахме надежда, обвинявахме за проблемите си хората около нас. Но с влизането в програмата нещата се променят: Първо се сдобиваме с надежда, след това – със сила и опит, за да споделяме с други зависими. Научаваме, че за да запазим това, което ни беше дадено толкова безкористно, от своя страна ние също трябва да го даваме. Дали споделям възстановяването си с други? Висша сила, помогни ми винаги да бъда наясно с източника на всички добри неща, които ми се дават; посочвай ми всеки ден как да ги споделям с други хора.

hope Дата: Петък, 01-09-2017, 10:05 AM |Съобщение 917 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което имаме, е сега Можем да живеем само в този момент. Не можем да изтрием грешките, които направихме вчера, или да върнем добрите времена, които имахме. Не можем да знаем какво ще ни донесе утре, нито пък можем да гарантираме бъдещи сигурност и щастие. Сега е това, което имаме, и сега е всичко. Сега можем да следваме плана си. Можем да се въздържим от употреба в този момент. Можем да се справим с проблемите, с които се сблъскваме днес, както най-добре успяваме, като се доверяваме на Бог да ни води. Можем да поддържаме връзка с нашата Висша сила само в настоящето. Докато се съсредоточаваме върху настоящия момент, ние го живеем по-дълбоко и се сдобиваме с вътрешно спокойствие, че не се налага да съжаляваме за миналото и да се притесняваме за бъдещето. Каквото и да се случи, сега е всичко, което можем да управляваме и всичко, от което се нуждаем. Благодарен съм за настоящия момент.

hope Дата: Събота, 02-09-2017, 9:17 AM |Съобщение 918 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ще живееш по-добре, ако действаш възможно най-добре и като мислиш за най-доброто си днес, защото днес е сигурната подготовка за утре и всички следващи утре. --Harriet Martineau Думите "здрав разум" произлизат от латинската дума sanitas, което означава "здраве". В нашата програма ние мислим за здравето като цялост на ума, тялото и духа. Един от начините за постигане на здравословно състояние е да се живее за деня. За да постигнем това успешно, трябва да осъзнаем, че не можем да отменим нито един акт, който извършихме, нито да отхвърлим някакви остри думи, изречени в миналото. Без значение колко може да съжаляваме или да усещаме болезнените преживявания вчера, няма нищо, което да направим, за да променим случилото се. Миналото е завинаги извън нашия контрол. Същото нещо е вярно и за бъдещето. Без значение колко много можем да се тревожим и притесняваме за него, много малко от нас могат да предскажат какво ще ни донесе утре. Можем само да се подготвим за бъдеще, изпълнено с надежда, като живеем напълно и уверено днес. ДНЕС е всичко, което имам. Моля се да се възползвам максимално от това.

hope Дата: Неделя, 03-09-2017, 9:33 AM |Съобщение 919 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Благодарност Понякога в живота нещата се случват твърде бързо. Ние едва решаваме един проблем, когато се появят два нови проблема. Чувстваме се страхотно сутрин, но сме потопени в разочарование или сме нещастни на свечеряване. Всеки ден сме изправени пред промени и предизвикателства. Изправени сме пред личностни конфликти и разочарования. Често, когато се чувстваме претоварени, не можем да видим уроците в тези преживявания. Една проста концепция може да ни преведе и през най-стресиращото време. Нарича се благодарност. Научаваме се да благодарим за проблемите и чувствата, които пораждат в нас, дори и често да ни разяждат. Благодарим за начина, по който са нещата. Не ни харесва дадено преживявани, но все пак сме му благодарни – за урока, който ни е дало. Практикуваме благодарността – понякога макар и трудно, докато стане нещо обичайно. Благодарността ни помага да спрем да се опитваме да контролираме резултатите. Това е ключът, който отключва положителната енергия в нашия живот. Това е чудото, което превръща проблемите в благословии и неочакваното в дарове. Днес ще бъда благодарен. Ще приема днешната болка така, че да я превърна в утрешна радост.

hope Дата: Понеделник, 04-09-2017, 7:42 AM |Съобщение 920 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвайте, че животът си струва да бъде живян и вашата вяра ще ви помогне да го живеете. - Уилям Джеймс Втора стъпка говори за вяра. В продължение на много години ние бяхме изоставили вярата в себе си, във Висша сила и в другите. Сега нашата програма ни казва да вярваме в любовта. Ние сме милостиви и можем да обичаме другите, без да ги нараняваме. Разбира се, вяратa е важна част от възстановяването. Да вярваме означава да отстраним съмненията си. Да вярваш означава да имаш надежда. Вяратa прави пътя по-гладък. Така че позволява лечението да се случи малко по-бързо. Всичко това е начинът, по който се подготвяме да се оставим на грижите на нашата Висша Сила. Молитва за деня: Моля се за смелостта да повярвам. Няма да оставя съмнение в сърцето си. Мога да се възстановя. Мога да се отдам изцяло на тази проста програма. Действие за деня: Ще изброя четири съмнения, които са заставали на пътя ми. И ще помисля какво мога да направя, за да не допусна да не се случват отново.

hope Дата: Вторник, 05-09-2017, 10:48 AM |Съобщение 921 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сила = Нашата способност да се възползваме от по-висша сила. --Anonymous Едно от най-важните решения, които всеки от нас някога е направил, засяга Трета стъпка. Това решение сякаш противоречи на всичко, което някога сме искали да направим, макар и всички знаем много добре, че всеки път, когато се опитваме да управляваме собствения си живот, си създаваме мизерия и болка. Човешките същества изглеждат създадени, за да се борят срещу решението да се откажат от контрола. Но това решение в Трета стъпка, много трудно за нас, е едно от най-големите решения, които някога сме правили. Когато направим Трета Стъпка, ние просто прегръщаме истината. Когато решим да оставим Бог да бъде Бог, ние успяваме да участваме в плана на живота. Всеки път, когато пускаме своята воля и оставяме да бъде Божията воля за нас, ставаме играчи на отбор, който винаги ще спечели. Това, което можех в миналото, беше най-вече неуспех; решението да оставя Божията воля да стане моя, е това, което има смисъл.

hope Дата: Сряда, 06-09-2017, 10:57 AM |Съобщение 922 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог ни дава ум, който може или не може да повярва, но дори Бог не може да ни накара да повярваме ... Трябва първо да повярвате, преди да се молите. --Harriet Arnow Понякога е трудно да се съсредоточим върху нашата Висша Сила - след тежък ден на работа, след спор с любим човек, след разочароващо преживяване, или след което и да е от другите неудобства, които са част от всеки и всеки ден. "Защо аз?" - Можем да извикаме в разочарованието си. В такъв ден може да е по-трудно да повярваме, че една сила, по-голяма от самите нас, е извън нас. Но Бог не избира страни. Ние сме избрани за да бъдем наказвани. Бог е винаги на наша страна, ако само решим да отворим сърцата си и да вярваме в това. Когато отразяваме събитията от деня, трябва да помним времето, когато сме поискали помощ от Бог, и времената, в които не сме го правили. И първо трябва да повярваме - преди да се помолим тази вечер - че Бог е там, за да ни помогне - всяка минута от всеки ден. Поисках ли помощ от моята Висша сила днес, или реших да направя нещата "сам, по моя начин"? Кое трябва да избера да направя?

hope Дата: Четвъртък, 07-09-2017, 10:53 AM |Съобщение 923 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да обичаш зависим Когато за първи път взех бебето в ръцете си, потърках бузата му и прошепнах:  „ Ще те обичам и ще те закрилям докато съм жива“. Тогава не знаех, че бебето ми ще стане зависим, преди да стане възрастен човек, нито че наркоманът, който ще заеме мястото му, ще разруши смисъла на моите думи. Още в началото дойдоха арестите, свръхдозите и големите му „дебели“ лъжи. Моето сладко дете се превърна в непознат, който ме манипулираше, използваше ме и превърна любовта ми в едно безкрайно голямо изпитание. Бях толкова объркана от този плашещ ме нов свят, че дори не знаех, че съм в него и че нищо не знам. Мислех, че съм обикновена майка, която се препъва в обикновено родителство, но после трябваше да разбера и да се науча как да стана майка на зависим. Трябваше да разбера как да обичам детето си, без да му помагам да бъде зависим, но и без да го наранявам, как да скърбя за загубата на детето си - което още бе живо - без да се погубя самата аз, и как да превръщам срам и вината си в сила. Да бъдеш родител на зависим е да бъдеш посланик на истината и разбирането. Без да изпитваш срам. Без да мълчиш. Да обичаш зависим е да забравиш сълзите. Да бъдеш достатъчно силен, търпелив, обичащ и прощаващ. Означава да вярваш.

hope Дата: Неделя, 10-09-2017, 8:35 AM |Съобщение 924 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мълчание и откритост Едни от най-добрите приятели на зависиите са срама и мълчанието - без тях зависимостта не може да оцелее. Заедно са толкова властни, че ни карат да се крием дълбоко в сенките. Зависимост, срам и мълчание - това е мощно трио. Много пъти от страх аз хранех дълбоко в себе белези на зависимостта - страх от вина, страх от моите неуспехи, които като че ли бха видими за всички, страх от неудобство, страх от позор. Но сега виждам, че това е глупаво; моето мълчание и срам само помагат на зависимостта ми да успява. Така че вече няма да търся мълчанието. Или да се срамувам. Вместо това ще споделям с цялата истина, на която съм способна. Ще търся открито и без срам нужната ми помощ. Един от най-хубавите подаръци, които мога да дам на зависимостта, е да мълча за нея - да я пазя скрита в тъмнината. Но най-добрият подарък, който мога да си дам, ако искам да се откъсна от болестта, е да говоря за нея. Да я тласна към светлината, да насърчавам духовната си промяна. Така да променя начина, по който хората гледат на мене. Да променя начина, по който ми взаимодействат и се отнасят към мене. Силата на зависимостта зависи от мълчанието ми. Мълчание, което отстъпва, когато трябва да предприема нужните разговори и действия.

hope Дата: Понеделник, 11-09-2017, 10:52 AM |Съобщение 925 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Разочарования  Как се развиват разочарованията? Когато се чувстваме объркани или разочаровани, е трудно - но не и невъзможно - да видим положителната страна на нашата болка. Повечето разочарования идват от чувството на неуспех, когато нашите очаквания за себе си или другите не са изпълнени. Защото нна практика са били неизпълними и нереалистични и заради нашата мания за съвършенство. Ако можем да работим чрез първоначалния отговор, получен от чувството на неудовлетвореност, и което се крие вътре в нас, ние сме способни да направим правилните стъпки към превръщането на болките и страховете в изпълнени с растеж преживявания. Имаме ли нереалистични очаквания за себе си; чакаме ли одобрение от другите? Дали образно казано не сме се продали, като сме поставили цялата си самооценка в зависимост от нашите работни места, заплати или някакви вещи? Приели ли сме т.нар. негативните чувства за себе си или виждаме себе си като способни човешки същества? ДНЕС ще проверя източниците на моето самоуважение. Ще търся щастието си в себе си, а не в други хора, места или неща.

hope Дата: Вторник, 12-09-2017, 10:13 AM |Съобщение 926 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Колко важно е това? На една от сбирките говори млад мъж, който беше много ядосан и разстроен. Косачката за градината му се била счупила. Същата вечер щял да има гости, а задния двор на дома му "изглеждал ужасно", а и беше платил токова много пари за тази косачка! След като продължи известно време, една по-възрастна жена нежно го прекъсна и попита: „ Имаше ли някой,  който да е бил наранен? Имаше ли такава опасност? Вашите гости отказаха ли да останат въпреки „ужасяващия вид на двора ви?" И накрая:" Изгуби ли си трезвостта заради това, изобщо имаше ли реална опасност да се случи?" Младежът се усмихна, докато отговаряше с „не"на всички въпроси. – „Не, в края на краищата не беше толкова важно“. Ние всички понякога реагираме драматично на ситуации, хора и събития, които по-късно виждаме, че наистина не са важни. Следващият път, когато сме притеснени от някого или нещо, и което заплашва да съсипе нашия ден, нека се опитаме да се запитаме: "Колко важно е това?" Ако това не е важно, нека отделим времето и енергията си в това, което е истински важно.  Днес се моля да прозра какво е важно; да забравя това, което не е, и да потърся помощ в другите, когато не съм сигурен.

hope Дата: Сряда, 13-09-2017, 10:37 AM |Съобщение 927 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Намирам за ужасно трудно да си дам почивка. Не знам откъде идва това отношение. --Walker I. „ Не мога, не би трябвало“. Тези самоунищожителни мисли са израз на срам и вина. Тъй като повторените мисли се превръщат в убеждения, a дългогодишните вярвания се превръщат в действия, мислите, вкоренени в срама и вината, могат да доведат до трагедия. Хората, които живеят в срам и вина, вярват, че не е добре да правят грешки. Те си представят, че трябва да знаят какво да правят, без да се налага да го научават. Те смятат, че грешните им самоосъждания означават, че самите те грешат. Но да се правят грешки е човешко. Ако признаем, че сме хора, ние определяме себе си като хора, които винаги имат нещо да научат (Томас Едисън не успя да усъвършенства крушката до десет хилядния си опит). Казваме, че трябва да продължим, ако плановете ни не работят веднага (Уолт Дисни фалира седем пъти, преди да стане успешен). "Ти няма да станеш човек" е командата на срама и вината и вината. Колко нелепо! Как можем да бъдем нещо друго? Защо искаме да бъдем? Моля се да живея комфортно с човешките си ограничения. Ще се опитам да приема от себе си това, което приемам от другите.

hope Дата: Четвъртък, 14-09-2017, 10:22 AM |Съобщение 928 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Дори и с нарастващото разбиране на Програмата и нейните Дванадесет стъпки, понякога може да ни е трудно да вярваме, че новият ни начин на живот води до лична свобода. Да предположим например, че се чувстваме в капана на неприятна работа или неприятни лични отношения. Какво правим тогава? В миналото нашата рефлексна реакция беше да се опитаме да манипулираме нещата и хората, като ги направим по-приемливи за нас. Днес осъзнаваме, че щастието не може да бъде спечелено по този начин. Дали разбрах, че свободата от отчаянието и разочарованието може да дойде само от промяна в самия мен и от отношението ми към условията, които ги причиняват? Днес се моля: Моля се очите ми да бъдат достатъчно ясни, за да видя и да мога да се спра, когато манипулирам живота на хората около мен – особено на моите колеги, приятели и семейство. Моля се винаги да съм наясно, че трябва да започна с промяната в себе си. Днес ще помня: Промяната е отвътре навън.

hope Дата: Петък, 15-09-2017, 10:45 AM |Съобщение 929 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня Много по-лесно ми беше да приема моето безсилие пред зависимостта ми, отколкото да приеме идеята, че някаква Висша сила може да постигне това, което не бях в състояние да постигна. Но стана просто, след като потърсих помощ и приех приятелството на други, които са били по същия начин огорчени като мене, и започнах да черпя от техния опит. Разбрах, че ако с другите правя това, което не можех да направя сам, тогава със сигурност би ми помагала и някаква сила извън собствената ми, и очевидно по-могъща. Поверих ли живота си в ръцете на Бог? Днес се моля: Моля се Бог да изличи от мен арогантната гордост, която ми пречи да се вслушвам в другите и извън мене. Нездравословната ми зависимост от химични вещества и от близките ми трябва да бъдат трансформирани в доверие в Бог. Само в този вид зависимост - разчитане на Висша сила, ще намеря собствената си промяна и израстването си. Днес ще помня: Да бъда зависим от Бог е единствената добра зависимост.

hope Дата: Събота, 16-09-2017, 10:33 AM |Съобщение 930 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има дни, в които се чувствам като ходещa по въже. - Jeannette N. Ние всички вършим известни балансиращи действия, опитвайки се да задържим фокуса си върху това, което е важно и което не е. Понякога буквално се влудяваме - безразсъден шофьор навлиза в нашето платно, опашката в супермаркета отнема времето ни, бебето ни вечно плаче. Когато сме в такова състояние дори и малката обида на работното място или кръстосаната дума от приятел е прекалено много, и ние губим нашето равновесие. По време на активната ни зависимост ние бяхме импулсивни, живеехме водени от принципа „всичко или нищо“, в един черно-бял свят, напълно извън баланс. Незначителни неща се превърнаха в наши основни проблеми. Бяхме подложени на всякакви прищявки, плод на изкривените ни мисли. Сега имаме инструментите, с които да променим поведнието си и да постигнем баланс. Нашата програма ни дава нов фокус, напомня ни какво е важно в нашия живот. Напомня ни и за нашето безсилие над хората, местата и нещата. Тези идеи са нови за нас в началото. Преди ние смятахме, че трябва да контролираме всичко и всички около нас, но така и не успявахме. Но сега се учим как да запазим баланса си и да го възстановим, когато го загубим. С практикуване нашият живот се подобрява всеки ден. Сега се учим как да се откажем от своеволието си и да оставим Бог да бъде Бог. Днес се моля да помня какво е важно в живота ми. Моля се да запазя баланса си.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 62 of 111 « 1 2 … 60 61 62 63 64 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: