Дар за Днес - Page 73 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 73 of 111 « 1 2 … 71 72 73 74 75 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 01-11-2018, 12:19 PM |Съобщение 1081 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приятелство „ Знаеш ли - призна ми някой, - никога не съм си позволявал да имам добри приятели. Винаги се поставям в две изключителни роли: или мисля, че е мой дълг да" спася "всички; или мисля, че е дълг на някой друг да ме "спаси". Поради това попаднах в много неудовлетворителни взаимоотношения, в които ролите бяха родител - дете, преподавател-студент и съветник-клиент. Вече съм уморен от празни приятелства и приятели, искам добри приятели, а не паразити или месиаци, които тичат през живота ми. Искам приятели, с които мога просто да бъда себе си и без да се притеснявам дали съм на едно или на друго ниво. Искам приятели, които ще ме приемат такъв, какъвто съм; да не очаквам да получа всичките отговори на всички въпроси през цялото време. " ДНЕС ще разгледам какво очаквам от себе си и от моите приятелства. Като приятел, очаквам ли аз да дам всички съвети и да получа всички отговори? Очаквам ли приятелите ми да се грижат за мен и да ми дадат всички отговори? Ако приятелството ми не е задоволително, ще работя върху разширяването на понятието „ приятел“. Ще работя също и за подобряване на качеството на собственото си приятелство.

hope Дата: Петък, 02-11-2018, 1:25 PM |Съобщение 1082 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Който не може да прости на другите, разбива моста, по който той трябва да премине; всеки човек има нужда да му бъде простено. --Thomas Fuller Ние всички сме гледали приключенски филми, в които героите (или злодеите) са се уловили за мост, който се разпада. Падайки надолу, те може би са в състояние да се изкачат по едната или другата страна на моста. Но за момента нямат способността да преминат между двете страни. Когато сме били наранени от хора в живота ни, или когато ние сме наранили други, е необходима взаимна прошка, за да се възстанови доверието между нас. Това е много подобно на възстановяването на мост - парче по парче, момент след момент. И в началото обикновено стъпваме предпазливо - тествайки безопасността и силата на нашия мост. Когато двама души са останали разделени зарди загуба или гняв, прошката е тази, която може да изгради моста между тях. Прошката се нуждае от време - така както е и с възстановяването на доверието.

hope Дата: Събота, 03-11-2018, 2:59 PM |Съобщение 1083 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кога съм манипулативен? Без да разбираме мотивите си, можем лесно да преминем в поведение, насочено към манипулиране на другите. Цупенето например е средство, което използваме, за да дадем на другите да разберат, че сме недоволни и да ги принудим да се опитат да спечелят одобрението ни. Ласкателството е фалшив израз на одобрение, коeто всъщност не изпитваме, но с него лесно можем да използваме другия за собствените си цели. Задържането на заслужената похвала е средство да потиснем другите - нещо, което вероятно ще направим заради нашата ревност или защото ние искаме да бъдем похвалените. Манипулативното поведение е почти винаги егоистично поведение. Обикновено това е фалшиво средство да се опитваме да постигнем своя собствен път. И това определено е незрял начин за справяне с хора и ситуации. Най-добрият начин да избегнем манипулацията е да бъдем себе си по всяко време. Нямаме нито право, нито отговорност да контролираме или регулираме другите хора. Най-добрият ни подход, опитвайки се да повлияем на действията на другите, е просто да заявим нашия собствен случай с искреност и честност. Другите трябва да бъдат свободни да действат, свободни да избират и свободни да вземат свои собствени решения без манипулативна намеса от наша страна. Ще бъда себе си по всяко време днес. Няма да приемам фалшиви роли просто с цел да налагам на другите собствената ми воля. Манипулативното поведение е контролиращо поведение, което трябва да избягвам.

hope Дата: Неделя, 04-11-2018, 7:56 AM |Съобщение 1084 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние трябва постоянно да издигаме диги на смелост, за да задържим потока от страх. --M. Лутър Кинг Едно от определенията за смелост е способността да овладеем страха или отчаянието. В миналото ние може да сме призовавали смелостта, обикновено когато сме оставали в обстоятелства, които са били трудни или почти непоносими. Може да сме усещали, че да се отдалечаваме от семейството, децата или приятели е проява на страх или показва слабост. Възможно е да сме приемали, че ако крием сълзите ни, сме изглеждали по-силни хора. И все пак всички неща, които може да сме приемали за слабост, са истински признаци на смелост. И не всички неща, които сме смятали за смели постъпки, изобщо не са били смели. Ако ние се отдалечим от трудни или непоносими условия, ще можем да овладяваме отчаянието и болката. Ако извикаме, ще имаме смелостта да изоставим нашия страх, болка, или тъга. Куражът не означава да се поставяме в стресови или неприятни ситуации. Куражът не означава контролиране на нашите емоции. Куражът е способността да бъдем силни срещу страха и отчаянието от живота, а не да се удавим в него. Какво ще направя днес, което да ме ободри? Мога да бъда благодарен за моя кураж и да го усиля.

hope Дата: Понеделник, 05-11-2018, 12:42 PM |Съобщение 1085 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Избягваме да обвиняваме другите Не е необичайно на сбирки да чуваме: "Защо тези неща винаги се случват с мен?" Ако "тези неща" винаги се случват с нас, очевидният отговор е, че ние по някакъв начин сами ги причиняваме, или пък допринасяме за случването им. Ние до голяма степен несъзнателно правим погрешни неща, но бавно, в крайна сметка успяваме да видим техните резултати. (Колкото и невероятно да звучи, ние всъщност се стремим да бъдем наранени, а много от нас го правят редовно. Цел – да трупаме негодувания, а може би и поводи за отмъщения.) Но да обвиняваме другите за проблемите си и в резултат на това да се отдаваме на самосъжалението, не ни движи напред в нашата програма. Дали все още обвинявам другите? Висша сила, помогни ми да поема отговорност за себе си и за моите действия; помогни ми да осъзная, че да обвинявам другите е нещо, което пречи на моя растеж.

hope Дата: Вторник, 06-11-2018, 8:09 AM |Съобщение 1086 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не е справедливo да искаме от другите това, което не сме готови да направим сами. - Елинор Рузвелт Да се опитаме да бъдем равни с другите е състояние на ума. Когато ние ценим нашето собствено самочувствие, ние сме доволни от постиженията и благосъстоянието на нашите приятели и сътрудници. Симптомите на “спукано его” се появявт, когато ние критикуваме другите и им отправяме искания, които самите ние не желаем да изпълним. Повечето от нас изпитват нерешителност заради ниското си самочувствие. Тя може да ни преследва, когато сме изправени пред една по-голяма задача. Или може да ни посети, когато най-малко я очакваме. Да ни лисва понякога самоувереност - това е един от аспектите на човешкото състояние. В такива моменти трябва да помним, че животът на всеки един има своята цел, и че всички събития, свързани с нас, са с някакъв план. Почти всеки ден ние се изправяме пред ситуации, за които се опасяваме, че са в повече, с отколкото можем да се справим, и ние тайно се надяваме те да ни подминат. Затова е добре да помним, че никога няма да ни бъде дадена задача, за която не сме подготвени. И ако искаме растежът ни да бъде пълен, не трябва да оставяме на други хора да вършат нещата, които трябва да преживеем лично. Днес трябва да се погрижа за моя собствен растеж. Ако искам другите да правят това, което трябва да направя самият аз, няма да мога да изпълня моята част от живота.

hope Дата: Сряда, 07-11-2018, 3:56 PM |Съобщение 1087 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек без амбиция е мъртъв човек. Човек с амбиции, но не умеещ да обича, е мъртъв човек.  --Pearl Bailey Дали нашата чаша е наполовина пълна или наполовина празна? Ние може да гледаме на себе си като на позитивни хора, но когато отделим време да проучим внимателно нашите мисли, е възможно да бъдем изненадани. Може да има много неща, от които да се оплакваме, но какво от това? Можем да изберем нещастието или щастието. Всичко е в това как гледаме на обстоятелствата ни, всичко е в нашите нагласи. Вместо да се хващаме за сметките, които имаме да плашаме, можем да станем благодарни за парите, които все пак имаме. Вместо да мислим за това, което ни липсва в живота, можем да сме благодарни за уединението, с което разполагаме за да имаме своите тихи моменти с Бог. Вместо да се чувстваме наранени от това, което приятелите и семейството ни правят или не правят, можем да се чувстваме благословени, че ги имаме в живота си. Днес няма да бъда черноглед; вместо това ще преброя всички благословии, които са ми дадени знаейки, че без тях наистина ще бъда загубен.

hope Дата: Четвъртък, 08-11-2018, 12:51 PM |Съобщение 1088 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Движейки се с потока на живота Нека пуснем страховете си и нуждата да контролираме. Да се откажем от безпокойството и тревожността. Нека се измъкнем от тях, като се потопим в реката на настоящия момент, в реката на живота, в мястото си във Вселената. Спрете да направлявате посоката на потока. Опитайте се да не се плувате срещу течението, освен ако това е необходимо за оцеляването ви. Ако сте били прилепени към клон на брега на реката, го пуснете. Оставете се да се движите напред. Оставете се да се премествате напред. Избягвайте бързеите, когато е възможно. Ако не можете, запазете спокойствие. Спокойствието може да ви отведе безопасно и през най-ожесточените течения. Ако пропаднете надолу, поспрете за момент, след това си позволете си да изплувате на повърхността. Ще успеете. Наслаждавайте се на красотата на пейзажа, такъв какъвто е. Вижте покрай колко много свежи неща преминавате, колко много неща са нови за вас. Вие никога няма да можете да преминете отново през днешната природа! Не мислете, че нещата са твърде трудни. Грижете се за себе си, но и се оставете на потока на живота. Вие сте част от потока, важна част. Работете с потока. Работете в рамките на потока. Не е необходимо да се борите с него. Позволете на потока да ви помогне да се погрижите за себе си. Позволте му да ви помогне да вземате решения, и да бъдете където трябва да бъдете, когато е точното време. Можете да се доверите на потока и във вашата част в него. Днес ще се движа с потока на живота.

hope Дата: Петък, 09-11-2018, 1:44 PM |Съобщение 1089 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В живота понякога се налага да пристъпваме като по тънко въже   -Karl Wallenda В ходенето по въже човек трябва да се научи да пристъпва много бавно и спокойно, иначе би рискувал прекалено много. Ако той е напрегнат и не може да поддържа тялото си спокойно, ще изгуби равновесие, ще падне. Но ако остане спокоен, и същевременно достатъчно съсредоточен, той ще може да реагира своевременно, да преразпределя неперекъснато необходимия му баланс. Ще бъде такъв до самия финал, където успехът ще го озари. Това е добра метафора на самия живот, както и за процеса на възстановяването. Самият живот е риск. Когато го живеем прекалено напрегнати, или нетърпеливо се опитваме да го контролираме, ние губим своите спокойствие, съсредоточеност, отзивчивост. Затова се учим да посрещаме тревогата със спокойствие, да поддържаме преди всичко баланс в отношенията и ситуациите, с които се срещаме. Днес ще бъда преди всичко спокоен, когато пристъпвам по моя път.

hope Дата: Събота, 10-11-2018, 2:20 PM |Съобщение 1090 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Споделяне на чувствата Много от нас просто правехме това, което правеха и други хора. Пиехе и вземахме наркотици. Но ние се чувствахме толкова различни от "нормалните" хора. Защо? Това е шега между нас, възстановяващите се зависими - че сме полагали толкова много труд да изглеждаме нормално и такива, каквито сме. “Не-зависимите” не знаят нашите мъки, не знаят, че сме живели в един друг свят. Да, ние изпитвахме моменти на еуфория и фалшиво благополучие. Но когато спирахме да пием или оставахме без алкохол, ние потъвахме в мизерия, изпитвахме неимоверно страдание, пропадахме в някакъв ад. Това са чувства, които "нормалните" хора не изпитват. В Общността обаче, ние споделяме всички наши чувства, защото знаем, че сме сред приятели; знаем, че най-накрая сме у дома.  Дали споделям истинските си чувства с другите? Висша сила, моля се за готовността да видя по-ясно истинските си чувства и да ги споделя с моите приятели от Общността.

hope Дата: Неделя, 11-11-2018, 9:29 AM |Съобщение 1091 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Винаги имам два списъка: неща, за които съм щастливa и неща, за които не съм. Мой е изборът върху кой от тях да се фокусирам. --Anne Arthur Защо понякога виждаме чашата наполовина празна, отколкото наполовина пълна? Не е задължително това да е навик, който да имаме завинаги. Когато трябва да променим с нещо нашето виждане за живота, всички ние понякога се чувстваме безпомощни. Отблъскването и самосъжалението стават комфортни и се опасяваме, че ако се откажем от тях, ще станем уязвими. Да виждаме чашата наполовина празна е знак, че наша нагласа ни държи назад. За съжаление лошото отношение е съблазнително. Сякаш ние намираме удоволствие, колкото и да е извратено, ако съжаляваме себе си. Понякога дори си мислим, че ще останем на това място завинаги. Тогава се нуждаем от топлината на любящите приятели и не е случайно, че ние сме заобиколени от тях в тази Общност.Всички те ни помагат да променим нагласите си с по-добри. В началото можем да се опитаме да пренебрегнем онези, които достигат до нас, но скоро ще почувстваме присъствието им. Можем да благодарим на Бог за желанието да коригираме нашето отношение. Днес се моля да почувствам обичта на приятелите ми, които се възстановяват.

hope Дата: Понеделник, 12-11-2018, 7:40 AM |Съобщение 1092 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не спори с Бог. --Walt Whitman Новодошъл: От това, което чувам хората да казват на сбирки е очевидно, че Бог е доста важна част от програмите "Дванадесет стъпки". Ами ако не вярвам в Бог или във Висша Сила? Спонсор: Не се нуждаем от религия, за да се възстановим. Единственото изискване за членство е желанието да спрем да използваме предпочитаното от нас вещество или поведение, към които сме зависими. За да се възстановим, трябва да спрем това, към което сме пристрастени, и трябва да идваме на сбирки. Това може би не е лесно, но е просто и чисто. Независимо дали вярваме в Бог, повечето от нас признават, че не живеем напълно самостоятелно. Фразата "Сила, по-могъща от самите нас" от Втора стъпка ми напомня, че не управлявам Вселената. Каквото и да вярвам за съществуването на Бог, трябва да приема, че аз самият не съм Бог - ако искам да се възстановя. Не мога да контролирам моята зависимост. Моята собствена сила спря да работи за мен преди известно време. Дължа тази новооткрита готовност да се възстановя на някого или нещо, което не е мой и е извън моите интелект или воля. И то е по-силно от импулса за самоунищожение, който стои в основата на собственото ми своеволие. Днес ще приема, че не съм всемогъщ.

hope Дата: Вторник, 13-11-2018, 1:50 PM |Съобщение 1093 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия През следващата година вероятно ще бъда по-добър, отколкото сега, но днес съм най- доброто, което мога да бъда.  Напълно е възможно да губим много време и енергия в опити да извършим невъзможни промени. Много от нас, вдъхновени от програмата, се ръководят повече от ентусиазъм, отколкото от предпазливост, и се заемат с мисии, които не могат да бъдат изпълнени – мисии, в които не можем да спечелим и никога не бива да предприемаме. Връщането на времето е едно от тях. Това не може да се направи. Контролирането на поведението на някой друг - също . Ние можем да спомогнем за желаното поведение от някой друг, като го насърчаваме и предпазваме от спънки, но не притежаваме каквото и да било, с което да накараме хората да мислят, чувстват, или направят нещо, което ние искаме. Програмата е насочена към изкуството на възможното. Единствените варианти, които имаме, са възможностите, които са достъпни за нас. Ако бившите ни партньори не искат да се помирят с нас, ние нямаме възможност да постигнем помирение. A щастливият брак не е възможен, ако ние все още не сме се научили как да имаме здрава връзка. Вместо това, ние можем да се съсредоточим върху усвояването на тези умения, като работим над собствените ни способности. Днес ще разгледам моя набор от възможности за избор.

hope Дата: Сряда, 14-11-2018, 1:17 PM |Съобщение 1094 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Движейки се напред Колкото и да искаме, не можем да доведем всички заедно с нас на това пътуване, наречено възстановяване. Ние не сме нелоялни, като си позволим да се движим напред без тях. Не е нужно да чакаме онези, които обичаме, да решат да се променят. Понякога трябва да си позволим да растем, въпреки че хората, които обичаме, не са готови да се променят. Може дори да се наложи да оставим хората зад гърба ни, защото не можем да ги възстановим. Не е нужно да страдаме с тях. Това не помага. Не ни помага да останем във възстановяването само защото някой, когото обичаме, се е забил. Възможността да помагаме на другите е много по-голяма, когато се отделяме, работим върху себе си и преставаме да се опитваме да принудим другите да се променят с нас. Променяйки се, позволявайки си да растем, докато другите търсят свой собствен път, е най-благоприятното въздействие върху хората, които обичаме. Ние сме отговорни за себе си. Те са отговорни за себе си. Затова, ако не търсят възсстановяване, трябва да ги оставим да си отидат и да се съсредоточим върху собствееното ни развитие. Днес ще помня, че е мое правото да раста и да се променям, въпреки че някой, когото обичам, може да не расте и да се променя заедно с мен.

hope Дата: Четвъртък, 15-11-2018, 8:43 AM |Съобщение 1095 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да избегнем болката на всяка цена – това ни принуждава да отхвърлим половината уроци на живота, които ни се преподават. --Jan Pishok Ако можем да запомним, че всеки опит, който някога имаме, е уникален и ни предлага един урок, ние ще израстваме духовно; ще приемаме всяка една болка с много по-голяма лекота. Какво има да се страхуваме така или иначе? Бог никога не е отсъствал. В действителност, Бог присъства по време на всяко наше преживяване. Спомнянето на това ни прави смели, когато преминаваме през сътресенията, които прекъсват мирните и сокойни времена. Преди да дойдем в тази програма, ние се плашехме от повечето ситуациите, предназначени за нас, и това е разбираемо. Ние често се опитваме да направим и невероятното без мъдростта или указанията, които биха ни гарантирали успеха. Правенето на Трета стъпка - всяка сутрин от живота ни, предполага, че можем да повлияем положително на резултатите от всеки опит, през който ще минем. Аз няма да  избягам от каквото и да било днес. Просто ще помня, че Бог присъства и че трябва да знам за какво ме зове.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 73 of 111 « 1 2 … 71 72 73 74 75 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: