Дар за Днес - Page 73 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 73 of 110 « 1 2 … 71 72 73 74 75 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 06-11-2018, 8:09 AM |Съобщение 1081 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не е справедливo да искаме от другите това, което не сме готови да направим сами. - Елинор Рузвелт Да се опитаме да бъдем равни с другите е състояние на ума. Когато ние ценим нашето собствено самочувствие, ние сме доволни от постиженията и благосъстоянието на нашите приятели и сътрудници. Симптомите на “спукано его” се появявт, когато ние критикуваме другите и им отправяме искания, които самите ние не желаем да изпълним. Повечето от нас изпитват нерешителност заради ниското си самочувствие. Тя може да ни преследва, когато сме изправени пред една по-голяма задача. Или може да ни посети, когато най-малко я очакваме. Да ни лисва понякога самоувереност - това е един от аспектите на човешкото състояние. В такива моменти трябва да помним, че животът на всеки един има своята цел, и че всички събития, свързани с нас, са с някакъв план. Почти всеки ден ние се изправяме пред ситуации, за които се опасяваме, че са в повече, с отколкото можем да се справим, и ние тайно се надяваме те да ни подминат. Затова е добре да помним, че никога няма да ни бъде дадена задача, за която не сме подготвени. И ако искаме растежът ни да бъде пълен, не трябва да оставяме на други хора да вършат нещата, които трябва да преживеем лично. Днес трябва да се погрижа за моя собствен растеж. Ако искам другите да правят това, което трябва да направя самият аз, няма да мога да изпълня моята част от живота.

hope Дата: Сряда, 07-11-2018, 3:56 PM |Съобщение 1082 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек без амбиция е мъртъв човек. Човек с амбиции, но не умеещ да обича, е мъртъв човек.  --Pearl Bailey Дали нашата чаша е наполовина пълна или наполовина празна? Ние може да гледаме на себе си като на позитивни хора, но когато отделим време да проучим внимателно нашите мисли, е възможно да бъдем изненадани. Може да има много неща, от които да се оплакваме, но какво от това? Можем да изберем нещастието или щастието. Всичко е в това как гледаме на обстоятелствата ни, всичко е в нашите нагласи. Вместо да се хващаме за сметките, които имаме да плашаме, можем да станем благодарни за парите, които все пак имаме. Вместо да мислим за това, което ни липсва в живота, можем да сме благодарни за уединението, с което разполагаме за да имаме своите тихи моменти с Бог. Вместо да се чувстваме наранени от това, което приятелите и семейството ни правят или не правят, можем да се чувстваме благословени, че ги имаме в живота си. Днес няма да бъда черноглед; вместо това ще преброя всички благословии, които са ми дадени знаейки, че без тях наистина ще бъда загубен.

hope Дата: Четвъртък, 08-11-2018, 12:51 PM |Съобщение 1083 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Движейки се с потока на живота Нека пуснем страховете си и нуждата да контролираме. Да се откажем от безпокойството и тревожността. Нека се измъкнем от тях, като се потопим в реката на настоящия момент, в реката на живота, в мястото си във Вселената. Спрете да направлявате посоката на потока. Опитайте се да не се плувате срещу течението, освен ако това е необходимо за оцеляването ви. Ако сте били прилепени към клон на брега на реката, го пуснете. Оставете се да се движите напред. Оставете се да се премествате напред. Избягвайте бързеите, когато е възможно. Ако не можете, запазете спокойствие. Спокойствието може да ви отведе безопасно и през най-ожесточените течения. Ако пропаднете надолу, поспрете за момент, след това си позволете си да изплувате на повърхността. Ще успеете. Наслаждавайте се на красотата на пейзажа, такъв какъвто е. Вижте покрай колко много свежи неща преминавате, колко много неща са нови за вас. Вие никога няма да можете да преминете отново през днешната природа! Не мислете, че нещата са твърде трудни. Грижете се за себе си, но и се оставете на потока на живота. Вие сте част от потока, важна част. Работете с потока. Работете в рамките на потока. Не е необходимо да се борите с него. Позволете на потока да ви помогне да се погрижите за себе си. Позволте му да ви помогне да вземате решения, и да бъдете където трябва да бъдете, когато е точното време. Можете да се доверите на потока и във вашата част в него. Днес ще се движа с потока на живота.

hope Дата: Петък, 09-11-2018, 1:44 PM |Съобщение 1084 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В живота понякога се налага да пристъпваме като по тънко въже   -Karl Wallenda В ходенето по въже човек трябва да се научи да пристъпва много бавно и спокойно, иначе би рискувал прекалено много. Ако той е напрегнат и не може да поддържа тялото си спокойно, ще изгуби равновесие, ще падне. Но ако остане спокоен, и същевременно достатъчно съсредоточен, той ще може да реагира своевременно, да преразпределя неперекъснато необходимия му баланс. Ще бъде такъв до самия финал, където успехът ще го озари. Това е добра метафора на самия живот, както и за процеса на възстановяването. Самият живот е риск. Когато го живеем прекалено напрегнати, или нетърпеливо се опитваме да го контролираме, ние губим своите спокойствие, съсредоточеност, отзивчивост. Затова се учим да посрещаме тревогата със спокойствие, да поддържаме преди всичко баланс в отношенията и ситуациите, с които се срещаме. Днес ще бъда преди всичко спокоен, когато пристъпвам по моя път.

hope Дата: Събота, 10-11-2018, 2:20 PM |Съобщение 1085 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Споделяне на чувствата Много от нас просто правехме това, което правеха и други хора. Пиехе и вземахме наркотици. Но ние се чувствахме толкова различни от "нормалните" хора. Защо? Това е шега между нас, възстановяващите се зависими - че сме полагали толкова много труд да изглеждаме нормално и такива, каквито сме. “Не-зависимите” не знаят нашите мъки, не знаят, че сме живели в един друг свят. Да, ние изпитвахме моменти на еуфория и фалшиво благополучие. Но когато спирахме да пием или оставахме без алкохол, ние потъвахме в мизерия, изпитвахме неимоверно страдание, пропадахме в някакъв ад. Това са чувства, които "нормалните" хора не изпитват. В Общността обаче, ние споделяме всички наши чувства, защото знаем, че сме сред приятели; знаем, че най-накрая сме у дома.  Дали споделям истинските си чувства с другите? Висша сила, моля се за готовността да видя по-ясно истинските си чувства и да ги споделя с моите приятели от Общността.

hope Дата: Неделя, 11-11-2018, 9:29 AM |Съобщение 1086 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Винаги имам два списъка: неща, за които съм щастливa и неща, за които не съм. Мой е изборът върху кой от тях да се фокусирам. --Anne Arthur Защо понякога виждаме чашата наполовина празна, отколкото наполовина пълна? Не е задължително това да е навик, който да имаме завинаги. Когато трябва да променим с нещо нашето виждане за живота, всички ние понякога се чувстваме безпомощни. Отблъскването и самосъжалението стават комфортни и се опасяваме, че ако се откажем от тях, ще станем уязвими. Да виждаме чашата наполовина празна е знак, че наша нагласа ни държи назад. За съжаление лошото отношение е съблазнително. Сякаш ние намираме удоволствие, колкото и да е извратено, ако съжаляваме себе си. Понякога дори си мислим, че ще останем на това място завинаги. Тогава се нуждаем от топлината на любящите приятели и не е случайно, че ние сме заобиколени от тях в тази Общност.Всички те ни помагат да променим нагласите си с по-добри. В началото можем да се опитаме да пренебрегнем онези, които достигат до нас, но скоро ще почувстваме присъствието им. Можем да благодарим на Бог за желанието да коригираме нашето отношение. Днес се моля да почувствам обичта на приятелите ми, които се възстановяват.

hope Дата: Понеделник, 12-11-2018, 7:40 AM |Съобщение 1087 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не спори с Бог. --Walt Whitman Новодошъл: От това, което чувам хората да казват на сбирки е очевидно, че Бог е доста важна част от програмите "Дванадесет стъпки". Ами ако не вярвам в Бог или във Висша Сила? Спонсор: Не се нуждаем от религия, за да се възстановим. Единственото изискване за членство е желанието да спрем да използваме предпочитаното от нас вещество или поведение, към които сме зависими. За да се възстановим, трябва да спрем това, към което сме пристрастени, и трябва да идваме на сбирки. Това може би не е лесно, но е просто и чисто. Независимо дали вярваме в Бог, повечето от нас признават, че не живеем напълно самостоятелно. Фразата "Сила, по-могъща от самите нас" от Втора стъпка ми напомня, че не управлявам Вселената. Каквото и да вярвам за съществуването на Бог, трябва да приема, че аз самият не съм Бог - ако искам да се възстановя. Не мога да контролирам моята зависимост. Моята собствена сила спря да работи за мен преди известно време. Дължа тази новооткрита готовност да се възстановя на някого или нещо, което не е мой и е извън моите интелект или воля. И то е по-силно от импулса за самоунищожение, който стои в основата на собственото ми своеволие. Днес ще приема, че не съм всемогъщ.

hope Дата: Вторник, 13-11-2018, 1:50 PM |Съобщение 1088 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия През следващата година вероятно ще бъда по-добър, отколкото сега, но днес съм най- доброто, което мога да бъда.  Напълно е възможно да губим много време и енергия в опити да извършим невъзможни промени. Много от нас, вдъхновени от програмата, се ръководят повече от ентусиазъм, отколкото от предпазливост, и се заемат с мисии, които не могат да бъдат изпълнени – мисии, в които не можем да спечелим и никога не бива да предприемаме. Връщането на времето е едно от тях. Това не може да се направи. Контролирането на поведението на някой друг - също . Ние можем да спомогнем за желаното поведение от някой друг, като го насърчаваме и предпазваме от спънки, но не притежаваме каквото и да било, с което да накараме хората да мислят, чувстват, или направят нещо, което ние искаме. Програмата е насочена към изкуството на възможното. Единствените варианти, които имаме, са възможностите, които са достъпни за нас. Ако бившите ни партньори не искат да се помирят с нас, ние нямаме възможност да постигнем помирение. A щастливият брак не е възможен, ако ние все още не сме се научили как да имаме здрава връзка. Вместо това, ние можем да се съсредоточим върху усвояването на тези умения, като работим над собствените ни способности. Днес ще разгледам моя набор от възможности за избор.

hope Дата: Сряда, 14-11-2018, 1:17 PM |Съобщение 1089 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Движейки се напред Колкото и да искаме, не можем да доведем всички заедно с нас на това пътуване, наречено възстановяване. Ние не сме нелоялни, като си позволим да се движим напред без тях. Не е нужно да чакаме онези, които обичаме, да решат да се променят. Понякога трябва да си позволим да растем, въпреки че хората, които обичаме, не са готови да се променят. Може дори да се наложи да оставим хората зад гърба ни, защото не можем да ги възстановим. Не е нужно да страдаме с тях. Това не помага. Не ни помага да останем във възстановяването само защото някой, когото обичаме, се е забил. Възможността да помагаме на другите е много по-голяма, когато се отделяме, работим върху себе си и преставаме да се опитваме да принудим другите да се променят с нас. Променяйки се, позволявайки си да растем, докато другите търсят свой собствен път, е най-благоприятното въздействие върху хората, които обичаме. Ние сме отговорни за себе си. Те са отговорни за себе си. Затова, ако не търсят възсстановяване, трябва да ги оставим да си отидат и да се съсредоточим върху собствееното ни развитие. Днес ще помня, че е мое правото да раста и да се променям, въпреки че някой, когото обичам, може да не расте и да се променя заедно с мен.

hope Дата: Четвъртък, 15-11-2018, 8:43 AM |Съобщение 1090 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да избегнем болката на всяка цена – това ни принуждава да отхвърлим половината уроци на живота, които ни се преподават. --Jan Pishok Ако можем да запомним, че всеки опит, който някога имаме, е уникален и ни предлага един урок, ние ще израстваме духовно; ще приемаме всяка една болка с много по-голяма лекота. Какво има да се страхуваме така или иначе? Бог никога не е отсъствал. В действителност, Бог присъства по време на всяко наше преживяване. Спомнянето на това ни прави смели, когато преминаваме през сътресенията, които прекъсват мирните и сокойни времена. Преди да дойдем в тази програма, ние се плашехме от повечето ситуациите, предназначени за нас, и това е разбираемо. Ние често се опитваме да направим и невероятното без мъдростта или указанията, които биха ни гарантирали успеха. Правенето на Трета стъпка - всяка сутрин от живота ни, предполага, че можем да повлияем положително на резултатите от всеки опит, през който ще минем. Аз няма да  избягам от каквото и да било днес. Просто ще помня, че Бог присъства и че трябва да знам за какво ме зове.

hope Дата: Петък, 16-11-2018, 8:28 AM |Съобщение 1091 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Първо – най-важното  Заетите хора често декларират с известно раздразнение, че не могат да направят всичко наведнъж. Хората с емоционални проблеми; група, която включва много алкохолици, често чувстват, че се опитват да направят всичко наведнъж. Много често това е натиск и той означава, че губим времето си тревожейки се за всички неща, пред които сме изправени, като в резултат на това ставаме напълно неефективни. Простият лозунг " Първо – най-важното " ни показва как да подредим приоритетите си по един организиран начин. Във всяка ситуация или проблем винаги има една стъпка, която можем да предприемем, и която е по-важна от останалите. След това намираме стъпка от второ значение, ппосле - от трето и т.н. Понякога определено действие се случва само защото другите неща зависят от него. Чрез използването на " Първо – най-важното " като ръководен принцип в нашия живот, ние можем да живеем по един организиран, дисциплиниран начин. Ако имаме работа днес, можем да планираме първо да направим най-важните неща. Ако трябва да намалим дейността си, можем да решим кои дейности трябва да запазим. След като вземем тези решения, можем да бъдем в мир относно избора си. Не можем да направим всичко наведнъж и не трябва да се чувстваме виновни за това. Днес ще направя нещата по един организиран начин.

hope Дата: Събота, 17-11-2018, 10:24 AM |Съобщение 1092 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нoво отношение към себе си и другите "Докато не стигнах до тази група, дори не бях наясно, че много от негативните обстоятелства в живота ми са пряк резултат от изкривените ми нагласи“-сподели мъж на сбирка - „Самият аз си причиних много и ненужно нещастие, мислейки, че е моя отговорност да управлявам и насочвам живота на другите хора. Вярвах, че единствено от мен зависи да бъдат всички останали щастливи и сигурни, така че непрекъснато поставях нуждите на всички останали над моите. Не знаех кой съм аз или какво ми е нужно за собственото ми щастие и комфорт ... Изморително, а и лудост беше да се опитвам да се харсвам на всеки; и не само че не давах на самия мен, но и на никой друг правото самостоятелно да мисли, усеща , или да действа за себе си. " Днес няма да управлявам или да ръководя живота на други хора, нито пък ще очаквам друго човешко същество да запълни вътрешната ми пустота. Имам достойнството, силите и отговорността да изпълня собствения си живот, точно както другите имат своето. Ще намеря собствените си източници на утеха, радост и мир, без значение какво правят другите с живота си и техниия избор.

hope Дата: Неделя, 18-11-2018, 8:04 AM |Съобщение 1093 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да позволиш на другия да бъде свободен е едно от най-важните решения. Обсебеността да оказваме натиск върху други хора да виждат нещата по нашия начин ни възбужда, и в крайна сметка - задушава. Обратно, мъдростта да разберем, че виждането на всеки човек е самостоятелно и валидно - поне за този човек, е дар, който получаваме от работата по Дванадесетте стъпки. Ето защо нашата ежедневна задача е да бъдем търпеливи и да слушаме, за да можем да научим уроците на жените и мъжете, които вече са минали преди нас по пътя на възстановяването; на жените и мъжете, които са разбрали, че изоставянето на контрола над другите и тяхната зависимост им обещава облекчение и свобода. Огледайте се. Всички сме се опитвали да принудим другите да приемат решения, които не са им пасвали. И ние се побърквахме, опитвайки се да контролираме поведението на другите, сигурни, че "да се направи по нашия начин" беше не само разумно, но и правилно. Нашето минало понякога може да изглежда като поредица от провали. Но настоящият ни опит може да бъде мирен, надежден и успешен. Това ни дава нашето решение да се откажем да контролираме. Малко, но важно решение, което можем да правим много пъти днес, всеки ден. Да оставя другите са малки думи с огромни награди. Ако искам, мога да се откажа от опитите си да контролирам някого днес. Като награда ще се сдобия с вътрешен мир.

hope Дата: Понеделник, 19-11-2018, 9:31 AM |Съобщение 1094 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честният поглед върху себе си е необходим, ако искаме душевен мир. Стъпка 4 изисква да признаем нашите дефекти в характера, нашите недостатъци. Това не е лесна задача. Как можем да бъдем "дефектни"? Всъщност имаме много средства, които да ни помогнат да признаем нашите дефекти, но ние трябва да приемем и нашите активи, нашите положителни страни. Основателите на Дванадесетте стъпки са били мъдреци, които са разбирали стойността на самооценката. Никой от нас не е без проблеми, но много от тях си причиняваме сами, поради собственото поведение, което трябва да променим. Но докато не можем да видим нашата част в нашите проблеми, няма да разполагаме с данните, от които се нуждаем, за да направим промяна в живота си. Тази програма е предназначена да ни помогне да се променим духовно. Нейната цел е по-голям душевен мир, но ние трябва да работим за възстановяването си. Днес ще се чувствам по-добре, ако искам да променя поведение, което ми причинява проблеми. Моля се за готовността да призная както дефектите си, така и своите активи.

hope Дата: Вторник, 20-11-2018, 2:06 PM |Съобщение 1095 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гневът  Някои от нас изпитваме силен гняв. Подобно на черни облаци, ние заплашваме с изблици от гняв във всеки един момент. Другите се научават да разпознават предупрежденията за „буря“. Те искат време поне да сложат защитно покритие.Те са се научили да внимават - да стоят на пръсти, когато сме наоколо. Сплашването на хората, които се радват, когато не сме наоколо, е лош начин да се отнасяме към другите. И какво печелим с гневните ни избухвания? Едно много евтино чувство на власт или контрол за няколко минути? Рекламираме ли пред света, че имаме всички умения да се справяме? Казваме ли си, че „изпускането на пара“ е необходимо от време на време, като удобно забравяме, че тази пара обгаря лицата на други хора? Никой и никакъв гняв не е решил проблем. Гневът не е стратегия. Нямаме право да го изливаме над други хора. Нашата програма може да ни научи на по-добри начини да се справим с нашия гняв - с честност и справедливост към себе си и другите. Днес ще помоля моята Висша сила за мирно и честно сърце.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 73 of 110 « 1 2 … 71 72 73 74 75 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: