Дар за Днес - Page 74 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 74 of 111 « 1 2 … 72 73 74 75 76 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 16-11-2018, 8:28 AM |Съобщение 1096 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Първо – най-важното  Заетите хора често декларират с известно раздразнение, че не могат да направят всичко наведнъж. Хората с емоционални проблеми; група, която включва много алкохолици, често чувстват, че се опитват да направят всичко наведнъж. Много често това е натиск и той означава, че губим времето си тревожейки се за всички неща, пред които сме изправени, като в резултат на това ставаме напълно неефективни. Простият лозунг " Първо – най-важното " ни показва как да подредим приоритетите си по един организиран начин. Във всяка ситуация или проблем винаги има една стъпка, която можем да предприемем, и която е по-важна от останалите. След това намираме стъпка от второ значение, ппосле - от трето и т.н. Понякога определено действие се случва само защото другите неща зависят от него. Чрез използването на " Първо – най-важното " като ръководен принцип в нашия живот, ние можем да живеем по един организиран, дисциплиниран начин. Ако имаме работа днес, можем да планираме първо да направим най-важните неща. Ако трябва да намалим дейността си, можем да решим кои дейности трябва да запазим. След като вземем тези решения, можем да бъдем в мир относно избора си. Не можем да направим всичко наведнъж и не трябва да се чувстваме виновни за това. Днес ще направя нещата по един организиран начин.

hope Дата: Събота, 17-11-2018, 10:24 AM |Съобщение 1097 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нoво отношение към себе си и другите "Докато не стигнах до тази група, дори не бях наясно, че много от негативните обстоятелства в живота ми са пряк резултат от изкривените ми нагласи“-сподели мъж на сбирка - „Самият аз си причиних много и ненужно нещастие, мислейки, че е моя отговорност да управлявам и насочвам живота на другите хора. Вярвах, че единствено от мен зависи да бъдат всички останали щастливи и сигурни, така че непрекъснато поставях нуждите на всички останали над моите. Не знаех кой съм аз или какво ми е нужно за собственото ми щастие и комфорт ... Изморително, а и лудост беше да се опитвам да се харсвам на всеки; и не само че не давах на самия мен, но и на никой друг правото самостоятелно да мисли, усеща , или да действа за себе си. " Днес няма да управлявам или да ръководя живота на други хора, нито пък ще очаквам друго човешко същество да запълни вътрешната ми пустота. Имам достойнството, силите и отговорността да изпълня собствения си живот, точно както другите имат своето. Ще намеря собствените си източници на утеха, радост и мир, без значение какво правят другите с живота си и техниия избор.

hope Дата: Неделя, 18-11-2018, 8:04 AM |Съобщение 1098 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да позволиш на другия да бъде свободен е едно от най-важните решения. Обсебеността да оказваме натиск върху други хора да виждат нещата по нашия начин ни възбужда, и в крайна сметка - задушава. Обратно, мъдростта да разберем, че виждането на всеки човек е самостоятелно и валидно - поне за този човек, е дар, който получаваме от работата по Дванадесетте стъпки. Ето защо нашата ежедневна задача е да бъдем търпеливи и да слушаме, за да можем да научим уроците на жените и мъжете, които вече са минали преди нас по пътя на възстановяването; на жените и мъжете, които са разбрали, че изоставянето на контрола над другите и тяхната зависимост им обещава облекчение и свобода. Огледайте се. Всички сме се опитвали да принудим другите да приемат решения, които не са им пасвали. И ние се побърквахме, опитвайки се да контролираме поведението на другите, сигурни, че "да се направи по нашия начин" беше не само разумно, но и правилно. Нашето минало понякога може да изглежда като поредица от провали. Но настоящият ни опит може да бъде мирен, надежден и успешен. Това ни дава нашето решение да се откажем да контролираме. Малко, но важно решение, което можем да правим много пъти днес, всеки ден. Да оставя другите са малки думи с огромни награди. Ако искам, мога да се откажа от опитите си да контролирам някого днес. Като награда ще се сдобия с вътрешен мир.

hope Дата: Понеделник, 19-11-2018, 9:31 AM |Съобщение 1099 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честният поглед върху себе си е необходим, ако искаме душевен мир. Стъпка 4 изисква да признаем нашите дефекти в характера, нашите недостатъци. Това не е лесна задача. Как можем да бъдем "дефектни"? Всъщност имаме много средства, които да ни помогнат да признаем нашите дефекти, но ние трябва да приемем и нашите активи, нашите положителни страни. Основателите на Дванадесетте стъпки са били мъдреци, които са разбирали стойността на самооценката. Никой от нас не е без проблеми, но много от тях си причиняваме сами, поради собственото поведение, което трябва да променим. Но докато не можем да видим нашата част в нашите проблеми, няма да разполагаме с данните, от които се нуждаем, за да направим промяна в живота си. Тази програма е предназначена да ни помогне да се променим духовно. Нейната цел е по-голям душевен мир, но ние трябва да работим за възстановяването си. Днес ще се чувствам по-добре, ако искам да променя поведение, което ми причинява проблеми. Моля се за готовността да призная както дефектите си, така и своите активи.

hope Дата: Вторник, 20-11-2018, 2:06 PM |Съобщение 1100 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гневът  Някои от нас изпитваме силен гняв. Подобно на черни облаци, ние заплашваме с изблици от гняв във всеки един момент. Другите се научават да разпознават предупрежденията за „буря“. Те искат време поне да сложат защитно покритие.Те са се научили да внимават - да стоят на пръсти, когато сме наоколо. Сплашването на хората, които се радват, когато не сме наоколо, е лош начин да се отнасяме към другите. И какво печелим с гневните ни избухвания? Едно много евтино чувство на власт или контрол за няколко минути? Рекламираме ли пред света, че имаме всички умения да се справяме? Казваме ли си, че „изпускането на пара“ е необходимо от време на време, като удобно забравяме, че тази пара обгаря лицата на други хора? Никой и никакъв гняв не е решил проблем. Гневът не е стратегия. Нямаме право да го изливаме над други хора. Нашата програма може да ни научи на по-добри начини да се справим с нашия гняв - с честност и справедливост към себе си и другите. Днес ще помоля моята Висша сила за мирно и честно сърце.

hope Дата: Сряда, 21-11-2018, 8:26 AM |Съобщение 1101 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Доброто в живота ми зависи от мен. Чуваме: "Животът е толкова добър, колкото го правим", но това ни звучи прекалено опростено. Ние виждаме приятели, семействата им, колеги и често виждаме техните нещастия. Ако наистина зависи от нас да направим живота си добър, защо толкова малко хора се възползват от тази възможност? Не че не искаме щастие. Всички ние го искаме. Но много от нас погрешно мислят, че щастието идва отвън. Например, когато други хора ни каазват, че ни харесват, ние сме щастливи. Когато шефът ни направи комплимент или ни похвали на работа, ние сме щастливи. От друга страна, разчитайки на нашата вътрешна мъдрост, за да си кажем, че сме достойни и повярваме, че сме достойни, повечето от нас не използваме уменията и способностите, които имаме. Или ги нямаме, не и достатъчно. За щастие, ние сме на правилното място, където можем да придобием тези умения. Програмите "Дванайсет стъпки" ще ни научат на това, ако сме готови да поемем отговорност за собственото си щастие. Виждаме, че нашите приятели по програмата се учат как да разчитат на вътрешната си мъдрост и на техния Бог, и ние се учим от техния пример. Ще наблюдавам как оценявам преживяванията си днес. Да живея мирно и щастливо - това зависи от мен.

hope Дата: Четвъртък, 22-11-2018, 9:06 AM |Съобщение 1102 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Промяната на разрушителните навици е това, което променя живота. Хората привикват към навиците дори когато са саморазрушителни. Ние, които потърсихме помощта на програмите "Дванадесет стъпки", често сме били улавяни в модели на поведение, които са наранили нас или други хора. Искаме и търсим помощ за промяна на тези навици, затова сме тук сега. На нашата първа сбирка научаваме, че програмите "Дванадессет стъпки" са както за настоящето, така и за цял живот. Ние сме утешени и изненадани от това. Удобството е в това, че винаги ще разполагаме помощ. Изненадата е, че погрешно мислехме, че няма да имаме нужда от сбирките завинаги. Изисква се доста време, за да осъзнаем ползите от използването на 12-те Стъпки в нашето ежедневие. От години повтаряхме едно и също поведение, очаквайки различни резултати, но това не се случи. Сега имаме план за живот, който включва Стъпките, фразите на Общността, приятелите и сбирките - множество нови възможности за обработка на всеки детайл от нашето пътуване. И ние можем да видим, дори за кратко време, че най-накрая нашият живот се променя. Мога да променя живота си, ако имам желание да използвам това, на което Програмата ме учи.

hope Дата: Понеделник, 26-11-2018, 9:35 AM |Съобщение 1103 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Къде е Бог? Членовете на АА винаги сме имали трудности при обясняването на понятието "Божия работа". Ние не искахме да бъдем смятани за религиозни, но в същото време винаги сме вярвали, че за истинския личен растеж е необходим някакъв контакт с Висша Сила.  Няма нищо нередно - за нашите цели – в това просто да визуализираме Бог като висша сила, която винаги е била в нас и около нас. Това е било вярно дори и в най-мрачните ни дни. Много от нас може да погледнат, към обратните ни дни, за да осъзнаят, че определена сила ни движи към възстановяване, много преди да знаем, че се нуждаем от възстановяване. Много от нас също така вярват, че една Висша сила е помогнала на АА  да стане световна сила за добро. Но Бог работи по начини, които може да изглеждат случайност или съвпадение. Много често ще открием, че малките събития са имали далечни резултати в нашия живот. Когато преглеждаме как се случват такива неща, не трябва да заключим, че това се случва само на определени "специални" хора. Всички човешки същества са част от Божието творение и могат да се възползват от Неговите напътствия и насоки. По-сериозният проблем е, че ние понякога пренебрегваме или отхвърляме насоките и посоката, които ни се дават. Днес ще се занимавам с моите дела със знанието, че моята Висша сила взима важните решения в живота ми. Ще бъда там, където Бог иска да бъда.

hope Дата: Вторник, 27-11-2018, 3:39 PM |Съобщение 1104 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемаме, че имаме избор Ние имаме избор, имаме много повече възможности за избор, отколкото виждаме понякога. Възможно е да се чувстваме в капана в нашите отношения, на нашите работни места, на нашия живот. Възможно е да се чувстваме в плен на поведение като прекалена загриженост, опека или контролиране. Чувството да сме в подобен капан е симптом на зависимостта. Когато се чуем да си казваме: „ Трябва да се погрижа за този човек…“; „ Трябва да кажа „да“…“;“ Трябва да се опитам да контролирам това лице“… ; „Трябва да се държа по този начин, да мисля по този начин, да се чувствам по този начин“, е твърде вероятно да не знаем да избираме, или да не виждаме възможностите за избор. Това чувство - че сме в капан, е една илюзия. Ние не бива да бъдем контролирани от обстоятелствата от нашето минало, от очакванията на другите, или от нашите нездравословни очаквания за себе си. Можем да изберем това, което чувстваме правилно за нас, без чувство за вина. Имаме право, имаме и възможности. Възстановяването не означава да се научим да се държим перфектно или според правилата на някой друг. Повече от всичко друго, възстановяване е да разберем и приемем, че винаги имаме избор и че разполагаме със свободата да избираме. Днес ще направя избори, които са добри за мен и моето възстановяване.

hope Дата: Сряда, 28-11-2018, 9:54 AM |Съобщение 1105 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Няма неправилен или погрешен начин да се молим. Молитвата не е изискване на програмите "Дванадесет стъпки". Всъщност програмата няма изисквания или задължeния. Има само предложения, които ако се следват, ще променят начина, по който виждаме нашия опит. Едно предложение е чрез молитва и медитация да се стремим да опознаем Бог и Божията воля за нас. Идеята за молитва първоначално плаши от някои от нас. Изглежда ни като нещо религиозно. Въпреки това ние научаваме от другите във възстановяваането, че стига да сме непредупредени, ще установим, че програмата не е религиозна, а духовна. Това означава, че можем да очакваме помощ от Сила, която иска да пази живота ни. Всичко, което трябва да направим, е да оставим тази сила, използвайки всеки начин, по който се чувстваме удобно. Моленето на колене не се харесва на всеки. Някои се чувстват привлечени от приятелски разговори с Бог. Други търсят познание за Бог в песента на птица или в красиво цвете. Каквото и да е удобно, то е не само адекватно, но и подходящо. Моленето по свой специален начин става чудесен навик. Той ни предпазва през целия ден, като ни дава сила всеки път, когато имаме нужда от нея. Днес ще се наслаждавам на моите мигове с Бог. Те ще ми помогнат при всяко обстоятелство. Никога не съм сам, докато си спомням за Бог.

hope Дата: Четвъртък, 29-11-2018, 12:24 PM |Съобщение 1106 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съмнения Новодошъл: Първоначално бях развълнуван от възстановяването. Чувствах се по-добре известно време. Неудобно ми е да го кажа, но сега, когато вече не съм в началото, всичко ми изглежда по-лошо. Чувствам се по-циничен от всякога. Спонсор: Това, което изпитваш, е част от процеса на възстановяване. Много от нас преминават през "медения месец" в ранното възстановяване. Нашата първоначална жажда може да ни доведе до чудеса. Промяната ни изглежда лесна, а надеждата замества отчаянието. След това чувстваме, че животът става отново труден. Възможно е дори да се усещаме по-зле, но това не е точно. Това, което наистина се случва, е, че въпреки че нашата пристрастяваща жажда е била лекувана, все още имаме стари проблеми, навици и състояния на ума. Възможно е да преминем през деня, да се поизпълним нашите трудови отговорности, да присъстваме на сбирки, но да не се забавляваме много. Може да се чудим дали това, което сме чували, е наистина вярно - че "най-лошият ни ден във възстановяването е по-добър от най-добрия ден от активната ни зависимост". Може да се чудим дали в края на краищата възстановяването наистина е отговорът за нас. Нашите съмнения ни показват, че трябва да направим нещо. Да останем там, където сме, не е разрешение. Но можем да поговорим по-дълго със спонсора си, да отидем на допълнителна сбирка по Стъпките и да почетем литература по програмата, за да започнем да се запознаваме с следващата ни стъпка.  Днес ще имам смелостта да се движа напред в пътуването ми на възстановяване.

hope Дата: Петък, 30-11-2018, 9:07 AM |Съобщение 1107 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което съм придобил, воден от своеволието си, винаги е било болен или лош успех.  --Florence Scovel Shinn Основната цел на нашето възстановяване е да се настроим към Божията воля, а не да се борим да наложим собствената ни воля. Болката, през която преминахме в последните години, често пъти се дължеше на самите нас. Ние се опитвахме да контролираме ситуациите, да принуждаваме случването на този резултат, който ние искахме, само за да осъзнаем, че това поведение ни предлага всичко друго, но не и щастие. Вместо него, ние изпитвахме горчивия край на своята борба. Когато искаме нещо или някой да играе по нашите правила, трябва да очакваме бариери. И когато бариерите не отстъпват, следва да променим курса, който сме предприели. Когато искаме това, което Бог иска за нас, бариерите - ако има такива, ще отпаднат. Това, което Бог иска за нас във всеки един момент, е растеж и щастие. Когато излезем извън нашето его и разработим безкористна позиция към живота, ние ще намерим спокойствие и душевен мир по средата на всеки един смут. Душевният покой е Божието обещание. Когато постигнем съответствие с Божията воля, ще намерим този покой. Ще опозная Божията воля, ако се слушам във вътрешния си глас. Душевният мир ще бъде моята награда.

hope Дата: Събота, 01-12-2018, 8:26 AM |Съобщение 1108 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „По-добре да задавам въпроси, отколкото да знам всички отговори.” - James Thurber „ Вярвам, че целта на живота ми е да се уча, да раста и да бъда възможно най-добрият човек, който мога да бъда” - каза член на групата. - „За тази цел трябва да задам големите въпроси на себе си и Бог. Питам неща като: Какво е любов и как да обичам? Какво е важното в моя живот? Кой е най-добрият начин да премина през даден проблем? Доколко и как мога да планирам бъдещето си? Кой и Какво е Бог? Какво представляват идеалното приятелство или брак? Каква е всъщност целта на живота ми? Какво ми пречи да достигна целта си?   За мен да задавам големите въпроси прави живота ми едно по-вълнуващо приключение. Гледам на всичко и на всички като частични отговори на по-големия въпрос. Така животът ми никога не е скучен или самотен. Ценя всеки опит като средство, с което да разширя знанията и разбиранията си.” Днес ще имам повече въпроси, отколкото отговори. Ще поверя големите въпроси на себе си и на Висшата си Сила.

hope Дата: Неделя, 02-12-2018, 8:13 AM |Съобщение 1109 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия За да спечелиш, понякога се налага да рискуваш. Ние се молим за "смелостта да променим нещата, които можем." Промяната изисква да се откажем от стари познати начини, за да опитаме нещо ново. Макар че старите начини ни донесоха болка, те ни бяха известни и познати, и да ги променим с нови, ни караше да се чувстваме рисковано – те можеше да ни донесат моментно удоволствие ... но може би и още болка. Но ако не опитаме, никога няма да разберем дали можем да се справим с нова работа, да се върнем в училище, да изработим нови отношения или да вдъхнем нов живот на стар. За да опитаме нещо ново, трябва да сме готови да поемем рискове и да бъдем уязвими. Трябва да приемем отговорността и последиците, ако нашето начинание не продължи, както сме се надявали. Може би нашата пристрастеност беше начин да се избегне рискът. Вместо да се възползваме от възможността или да спечелим нещо, което искахме да направим, или някого, на когото бяхме предложили нашето приятелство, ние се съсредоточихме върху нашата зависимост. Дали сега сме готови да поемем рискове за нещо, което наистина искаме? Днес се моля да поема малък риск в интерес на по-пълноценен живот.

hope Дата: Понеделник, 03-12-2018, 8:42 AM |Съобщение 1110 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да застанем заедно е начало; да останем заедно е напредък; да работим заедно е успех. --Anonymous Един от най-големите проблеми на нашата зависимост започна с първоначалното желание да увеличаваме алкохола и да продължим да пием. Всички ние, които стигнахме до крайната точка на консумация, по някакъв начин мислехме, че имаме нужда да бъдем "нормални" като другите хора. Ние бяхме убедени, че сме недостойни, неадекватни, изплашени и самотни, когато се сравненявахме с другите. Ние бяхме прекъснали всички възки и се бяхме изолирали не само от нашите връстници, но и от собствената си истинска същност. Живеехме в един свят на илюзии и фантазии. Нашият проблем е не само, но повече от самия физически глад за нещата, които ни накараха да зависим. Той се свежда и до безумното мислене, самоунищожителното поведение и изкривени емоции. Днес ще помня, че зависимостта ми е двустранна: едната е употребата на наркотични вещества, а другата – проблемът с ирационалното ми мислене.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 74 of 111 « 1 2 … 72 73 74 75 76 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: