Дар за Днес - Page 74 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 74 of 110 « 1 2 … 72 73 74 75 76 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 21-11-2018, 8:26 AM |Съобщение 1096 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Доброто в живота ми зависи от мен. Чуваме: "Животът е толкова добър, колкото го правим", но това ни звучи прекалено опростено. Ние виждаме приятели, семействата им, колеги и често виждаме техните нещастия. Ако наистина зависи от нас да направим живота си добър, защо толкова малко хора се възползват от тази възможност? Не че не искаме щастие. Всички ние го искаме. Но много от нас погрешно мислят, че щастието идва отвън. Например, когато други хора ни каазват, че ни харесват, ние сме щастливи. Когато шефът ни направи комплимент или ни похвали на работа, ние сме щастливи. От друга страна, разчитайки на нашата вътрешна мъдрост, за да си кажем, че сме достойни и повярваме, че сме достойни, повечето от нас не използваме уменията и способностите, които имаме. Или ги нямаме, не и достатъчно. За щастие, ние сме на правилното място, където можем да придобием тези умения. Програмите "Дванайсет стъпки" ще ни научат на това, ако сме готови да поемем отговорност за собственото си щастие. Виждаме, че нашите приятели по програмата се учат как да разчитат на вътрешната си мъдрост и на техния Бог, и ние се учим от техния пример. Ще наблюдавам как оценявам преживяванията си днес. Да живея мирно и щастливо - това зависи от мен.

hope Дата: Четвъртък, 22-11-2018, 9:06 AM |Съобщение 1097 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Промяната на разрушителните навици е това, което променя живота. Хората привикват към навиците дори когато са саморазрушителни. Ние, които потърсихме помощта на програмите "Дванадесет стъпки", често сме били улавяни в модели на поведение, които са наранили нас или други хора. Искаме и търсим помощ за промяна на тези навици, затова сме тук сега. На нашата първа сбирка научаваме, че програмите "Дванадессет стъпки" са както за настоящето, така и за цял живот. Ние сме утешени и изненадани от това. Удобството е в това, че винаги ще разполагаме помощ. Изненадата е, че погрешно мислехме, че няма да имаме нужда от сбирките завинаги. Изисква се доста време, за да осъзнаем ползите от използването на 12-те Стъпки в нашето ежедневие. От години повтаряхме едно и също поведение, очаквайки различни резултати, но това не се случи. Сега имаме план за живот, който включва Стъпките, фразите на Общността, приятелите и сбирките - множество нови възможности за обработка на всеки детайл от нашето пътуване. И ние можем да видим, дори за кратко време, че най-накрая нашият живот се променя. Мога да променя живота си, ако имам желание да използвам това, на което Програмата ме учи.

hope Дата: Понеделник, 26-11-2018, 9:35 AM |Съобщение 1098 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Къде е Бог? Членовете на АА винаги сме имали трудности при обясняването на понятието "Божия работа". Ние не искахме да бъдем смятани за религиозни, но в същото време винаги сме вярвали, че за истинския личен растеж е необходим някакъв контакт с Висша Сила.  Няма нищо нередно - за нашите цели – в това просто да визуализираме Бог като висша сила, която винаги е била в нас и около нас. Това е било вярно дори и в най-мрачните ни дни. Много от нас може да погледнат, към обратните ни дни, за да осъзнаят, че определена сила ни движи към възстановяване, много преди да знаем, че се нуждаем от възстановяване. Много от нас също така вярват, че една Висша сила е помогнала на АА  да стане световна сила за добро. Но Бог работи по начини, които може да изглеждат случайност или съвпадение. Много често ще открием, че малките събития са имали далечни резултати в нашия живот. Когато преглеждаме как се случват такива неща, не трябва да заключим, че това се случва само на определени "специални" хора. Всички човешки същества са част от Божието творение и могат да се възползват от Неговите напътствия и насоки. По-сериозният проблем е, че ние понякога пренебрегваме или отхвърляме насоките и посоката, които ни се дават. Днес ще се занимавам с моите дела със знанието, че моята Висша сила взима важните решения в живота ми. Ще бъда там, където Бог иска да бъда.

hope Дата: Вторник, 27-11-2018, 3:39 PM |Съобщение 1099 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемаме, че имаме избор Ние имаме избор, имаме много повече възможности за избор, отколкото виждаме понякога. Възможно е да се чувстваме в капана в нашите отношения, на нашите работни места, на нашия живот. Възможно е да се чувстваме в плен на поведение като прекалена загриженост, опека или контролиране. Чувството да сме в подобен капан е симптом на зависимостта. Когато се чуем да си казваме: „ Трябва да се погрижа за този човек…“; „ Трябва да кажа „да“…“;“ Трябва да се опитам да контролирам това лице“… ; „Трябва да се държа по този начин, да мисля по този начин, да се чувствам по този начин“, е твърде вероятно да не знаем да избираме, или да не виждаме възможностите за избор. Това чувство - че сме в капан, е една илюзия. Ние не бива да бъдем контролирани от обстоятелствата от нашето минало, от очакванията на другите, или от нашите нездравословни очаквания за себе си. Можем да изберем това, което чувстваме правилно за нас, без чувство за вина. Имаме право, имаме и възможности. Възстановяването не означава да се научим да се държим перфектно или според правилата на някой друг. Повече от всичко друго, възстановяване е да разберем и приемем, че винаги имаме избор и че разполагаме със свободата да избираме. Днес ще направя избори, които са добри за мен и моето възстановяване.

hope Дата: Сряда, 28-11-2018, 9:54 AM |Съобщение 1100 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Няма неправилен или погрешен начин да се молим. Молитвата не е изискване на програмите "Дванадесет стъпки". Всъщност програмата няма изисквания или задължeния. Има само предложения, които ако се следват, ще променят начина, по който виждаме нашия опит. Едно предложение е чрез молитва и медитация да се стремим да опознаем Бог и Божията воля за нас. Идеята за молитва първоначално плаши от някои от нас. Изглежда ни като нещо религиозно. Въпреки това ние научаваме от другите във възстановяваането, че стига да сме непредупредени, ще установим, че програмата не е религиозна, а духовна. Това означава, че можем да очакваме помощ от Сила, която иска да пази живота ни. Всичко, което трябва да направим, е да оставим тази сила, използвайки всеки начин, по който се чувстваме удобно. Моленето на колене не се харесва на всеки. Някои се чувстват привлечени от приятелски разговори с Бог. Други търсят познание за Бог в песента на птица или в красиво цвете. Каквото и да е удобно, то е не само адекватно, но и подходящо. Моленето по свой специален начин става чудесен навик. Той ни предпазва през целия ден, като ни дава сила всеки път, когато имаме нужда от нея. Днес ще се наслаждавам на моите мигове с Бог. Те ще ми помогнат при всяко обстоятелство. Никога не съм сам, докато си спомням за Бог.

hope Дата: Четвъртък, 29-11-2018, 12:24 PM |Съобщение 1101 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съмнения Новодошъл: Първоначално бях развълнуван от възстановяването. Чувствах се по-добре известно време. Неудобно ми е да го кажа, но сега, когато вече не съм в началото, всичко ми изглежда по-лошо. Чувствам се по-циничен от всякога. Спонсор: Това, което изпитваш, е част от процеса на възстановяване. Много от нас преминават през "медения месец" в ранното възстановяване. Нашата първоначална жажда може да ни доведе до чудеса. Промяната ни изглежда лесна, а надеждата замества отчаянието. След това чувстваме, че животът става отново труден. Възможно е дори да се усещаме по-зле, но това не е точно. Това, което наистина се случва, е, че въпреки че нашата пристрастяваща жажда е била лекувана, все още имаме стари проблеми, навици и състояния на ума. Възможно е да преминем през деня, да се поизпълним нашите трудови отговорности, да присъстваме на сбирки, но да не се забавляваме много. Може да се чудим дали това, което сме чували, е наистина вярно - че "най-лошият ни ден във възстановяването е по-добър от най-добрия ден от активната ни зависимост". Може да се чудим дали в края на краищата възстановяването наистина е отговорът за нас. Нашите съмнения ни показват, че трябва да направим нещо. Да останем там, където сме, не е разрешение. Но можем да поговорим по-дълго със спонсора си, да отидем на допълнителна сбирка по Стъпките и да почетем литература по програмата, за да започнем да се запознаваме с следващата ни стъпка.  Днес ще имам смелостта да се движа напред в пътуването ми на възстановяване.

hope Дата: Петък, 30-11-2018, 9:07 AM |Съобщение 1102 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което съм придобил, воден от своеволието си, винаги е било болен или лош успех.  --Florence Scovel Shinn Основната цел на нашето възстановяване е да се настроим към Божията воля, а не да се борим да наложим собствената ни воля. Болката, през която преминахме в последните години, често пъти се дължеше на самите нас. Ние се опитвахме да контролираме ситуациите, да принуждаваме случването на този резултат, който ние искахме, само за да осъзнаем, че това поведение ни предлага всичко друго, но не и щастие. Вместо него, ние изпитвахме горчивия край на своята борба. Когато искаме нещо или някой да играе по нашите правила, трябва да очакваме бариери. И когато бариерите не отстъпват, следва да променим курса, който сме предприели. Когато искаме това, което Бог иска за нас, бариерите - ако има такива, ще отпаднат. Това, което Бог иска за нас във всеки един момент, е растеж и щастие. Когато излезем извън нашето его и разработим безкористна позиция към живота, ние ще намерим спокойствие и душевен мир по средата на всеки един смут. Душевният покой е Божието обещание. Когато постигнем съответствие с Божията воля, ще намерим този покой. Ще опозная Божията воля, ако се слушам във вътрешния си глас. Душевният мир ще бъде моята награда.

hope Дата: Събота, 01-12-2018, 8:26 AM |Съобщение 1103 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „По-добре да задавам въпроси, отколкото да знам всички отговори.” - James Thurber „ Вярвам, че целта на живота ми е да се уча, да раста и да бъда възможно най-добрият човек, който мога да бъда” - каза член на групата. - „За тази цел трябва да задам големите въпроси на себе си и Бог. Питам неща като: Какво е любов и как да обичам? Какво е важното в моя живот? Кой е най-добрият начин да премина през даден проблем? Доколко и как мога да планирам бъдещето си? Кой и Какво е Бог? Какво представляват идеалното приятелство или брак? Каква е всъщност целта на живота ми? Какво ми пречи да достигна целта си?   За мен да задавам големите въпроси прави живота ми едно по-вълнуващо приключение. Гледам на всичко и на всички като частични отговори на по-големия въпрос. Така животът ми никога не е скучен или самотен. Ценя всеки опит като средство, с което да разширя знанията и разбиранията си.” Днес ще имам повече въпроси, отколкото отговори. Ще поверя големите въпроси на себе си и на Висшата си Сила.

hope Дата: Неделя, 02-12-2018, 8:13 AM |Съобщение 1104 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия За да спечелиш, понякога се налага да рискуваш. Ние се молим за "смелостта да променим нещата, които можем." Промяната изисква да се откажем от стари познати начини, за да опитаме нещо ново. Макар че старите начини ни донесоха болка, те ни бяха известни и познати, и да ги променим с нови, ни караше да се чувстваме рисковано – те можеше да ни донесат моментно удоволствие ... но може би и още болка. Но ако не опитаме, никога няма да разберем дали можем да се справим с нова работа, да се върнем в училище, да изработим нови отношения или да вдъхнем нов живот на стар. За да опитаме нещо ново, трябва да сме готови да поемем рискове и да бъдем уязвими. Трябва да приемем отговорността и последиците, ако нашето начинание не продължи, както сме се надявали. Може би нашата пристрастеност беше начин да се избегне рискът. Вместо да се възползваме от възможността или да спечелим нещо, което искахме да направим, или някого, на когото бяхме предложили нашето приятелство, ние се съсредоточихме върху нашата зависимост. Дали сега сме готови да поемем рискове за нещо, което наистина искаме? Днес се моля да поема малък риск в интерес на по-пълноценен живот.

hope Дата: Понеделник, 03-12-2018, 8:42 AM |Съобщение 1105 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да застанем заедно е начало; да останем заедно е напредък; да работим заедно е успех. --Anonymous Един от най-големите проблеми на нашата зависимост започна с първоначалното желание да увеличаваме алкохола и да продължим да пием. Всички ние, които стигнахме до крайната точка на консумация, по някакъв начин мислехме, че имаме нужда да бъдем "нормални" като другите хора. Ние бяхме убедени, че сме недостойни, неадекватни, изплашени и самотни, когато се сравненявахме с другите. Ние бяхме прекъснали всички възки и се бяхме изолирали не само от нашите връстници, но и от собствената си истинска същност. Живеехме в един свят на илюзии и фантазии. Нашият проблем е не само, но повече от самия физически глад за нещата, които ни накараха да зависим. Той се свежда и до безумното мислене, самоунищожителното поведение и изкривени емоции. Днес ще помня, че зависимостта ми е двустранна: едната е употребата на наркотични вещества, а другата – проблемът с ирационалното ми мислене.

hope Дата: Вторник, 04-12-2018, 9:40 AM |Съобщение 1106 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да присъстваш за друг е израз на любов. Когато някой, от когото се интересуваме, е в беда, може би не знаем какво да кажем. Бихме искали да намалим болката му и всичко да стане наред, но се чувстваме неудобно и безсилни. Понякога най-големият дар, който можем да дадем един на друг, е нашето присъствие, нашето внимание. Докато се възстановяваме, ние ставаме по-емоционално достъпни за онези, които обичаме; по-малко заети с желание за контрол, и по-малко изоставени и изолирани. След като изпитахме лечебната подкрепа на нашите групи от 12 Стъпки, можем да споделим нашата сила и надежда, като просто сме там, за някой друг, независимо дали е в програмата или не. Знаем, че всеки от нас трябва да намери своите собствени отговори. Има много пъти, когато не можем да поправим проблемите на нашите приятели, деца, родители или други членове на семейството така, както бихме искали. Но това, което можем винаги да направим, е да им покажем нашето присъствие, че ни е грижа и че сме на тяхна страна. Можем да прекараме време с тях или, ако сме географски разделени, можем да се обадим или да си пишем. И можем да сме уверени, че същата Висша сила, която ни подкрепя, също подкрепя онези, които обичаме. Моето присъствие днес може да направи нещо положително за някой скъп за мен човек.

hope Дата: Сряда, 05-12-2018, 7:58 AM |Съобщение 1107 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кажете си „време е!“, когато е време да започнете. Имам приятел, който откакто се познаваме, планира да започне изготвянето на проект, но " след като се организира." Прочел е почти всяка книга, присъствал е на всеки семинар и е изкупил всички дискове по темата. Има килер, пълен с чекмеджета, натъпкани с папки и няколко компютърни програми. Има само един проблем. Вместо да започне, се крие зад маската на "нека първо/ нека най-напред …“ – „ Ще започна да пиша, но първо трябва да проуча тази програма."; „ ще я проуча, но първо трябва да прочета тази книга." Възможно ли е да се крием зад маската на „ нека най-напред …“? И до кога? Има ли винаги нещо, което ви пречи да започнете? Свалете маската. Започнете проекта си. Спрете с оправданията и рационализациите си; откажете се от тях.  Научете се да си казвате, когато е време да започнете. Боже, моля Те да ми помогнеш да премахна оправданията от моя живот. Покажи ми колко пълноценен може да бъде моят живот, когато преследвам мечтите си.

hope Дата: Четвъртък, 06-12-2018, 8:48 AM |Съобщение 1108 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чудим се, "Как мога някога да кажа това?" Работейки по 8-ма и 9-та Стъпки, ние трябва да бъдем свободни да говорим за нещата, касаещи нашите отношения, особено интимните. Някои неща са много трудни за казване - стара тайна, за която не сме говорили с никого; чувство или наблюдение, които отсрещният не иска да чуе; грешка, която сме допуснали и която ни призовава към изповед. Чудим се, "Как мога изобщо някога да кажа това? Как мога да го кажа така, че да избегна да нараня себе си или другия?" Не всички неща трябва да се кажат веднага. Готовността е първата стъпка. Ние може да постигнем готовността да говорим. Втората е времето. Когато сме готови, чакаме да се появи добър момент - подходящ момент, в който нашето послание ще бъде чуто. Третата е любов. Честността, съчетана с грижа и любов, е изцеление и укрепване. Някои болки са необходими за отношенията, и ние можем просто да ги изживеем, защото това ще ни доведе до по-голямо разбиране и повече спокойствие. Помислете за едно нещо, което бихте искали да кажете на вашия приятел за вашите мисли, чувства, или поведение.

hope Дата: Петък, 07-12-2018, 1:04 PM |Съобщение 1109 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Аз мога да се справям с това, което знам. Плаши ме това, което не знам. --Frances Newton Страхът от непознатото, който често се споменава като свободно плаваща тревожност, може да ни сполети и без повод. Но това не е необходимо. Програмата ни предлага сила, когато имаме нужда от нея, а вярата намалява всеки страх. Както е казано, страхът не може да съществува там, където има вяра. Ние имаме много дни, в които се чувстваме силни, във връзка с нашата Висша сила, в състояние да отговорим на всички ситуации. Но и в тези дни рядко осъзнаваме как нашата вяра е тази, които ни задава правилните насоки. Часовете на страх обаче ни карат да бъдем наясно, че ни липва вяра. Има едно просто решение: Ние можем да достигнем до един приятел. Ние можем да бъдем внимателни към нуждите на нашия приятел и така да бъдем в една по-специална връзка с Бог. Прехвърлянето на нашия фокус от егоцентричните ни страхове към нуждите на друг човек, ни предлага поглед върху нашия собствен живот. Той също ни предлага шанс да позволим на Бог да работи чрез нас. Нашата собствена вяра се засилва всеки път, когато предлагаме нашите услуги на Бог и на приятел в нужда. Онова, което може да ни плаши, започва да изглежда не толкова важно, когато сме по-близо до хората в живота ни. Когато докосна някой друг, в замяна ме докосва Бог.

hope Дата: Неделя, 09-12-2018, 8:30 AM |Съобщение 1110 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Духовни дарове Чрез работата по Програмата ние се сдобиваме с така желаните духовни дарове. Опитът ни показва, че спокойствието и душевният мир са безценни – ненапразно сме ги търсили толкова много досега. Сила, мъдрост, вяра, надежда и любов, смирение - това са все духовни дарове, които идват при нас чрез нашата Висша сила докато се възстановяваме и работим по нашата програма. Божиите дарове са на разположение всеки път, когато сме отворени да ги получим. Ние получаваме тези дарове на Духа безвъзмездно, и ние можем да ги споделяме с други хора по същия начин – безкористно и безвъзмездно. Нещо повече - когато ги раздаваме на семейства и приятели, ние си гарантираме, че ще ги получим още по-изобилно за себе си. С времето осъзнаваме, че един малък подарък от време и внимание може да означава много повече от един скъп материален предмет. Днес се моля се за готовността да приема духовните дарове, които ми предлага възстановяването.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 74 of 110 « 1 2 … 72 73 74 75 76 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: