Дар за Днес - Page 76 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Неделя, 23-12-2018, 2:32 PM |Съобщение 1126
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Другите хора не могат да отговорят на нашите нужди, ако не им кажем какви са те.

Ние се нуждаем от нежност и грижа от нашите семейства и приятели. Нуждаем се от тяхното приемане, разбиране и подкрепа. Понякога се нуждаем от тяхната критика и прошка.

Каквито и да са нашите нужди, другите хора вероятно ще бъдат ангажирани в това да ги посрещнат. Ако очакваме близките до нас да прочетат съзнанието ни и да узнаят какво точно искаме, без да им кажем, вероятно ще сме разочаровани. Да бъдем честни и откровени за нашите нужди и чувства е важна цел на възстановяването. Вярно е, че другото лице може да каже "не", но да можем да отправим разумно искане - това повишава самочувствието ни и отваря вратата за открита и честна комуникация.

Днес ще поема риска да помоля открито и директно някой за нещо, което искам.
 
hope Дата: Понеделник, 24-12-2018, 8:54 AM |Съобщение 1127
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
В действителност нищо не е толкова плашещо или страшно.
--Gertrude Stein

Животът е пълен с опасности, рискове и предизвикателства. Можем да изберем да ги посрещнем със страх или в дух на „добре дошли“. Ако изберем страха, ако си кажеш: "Аз няма да поема този риск, защото може да загубя", го правим всъщност за да се предпазим от провал. Тази нагласа води до убеждението, че ние никога няма да спечелим. Но ако приветстваме опасността, риска или предизвикателството, ние признаваме, че животът е съставен от загуби, както и от победи; от печалби, както и от болка.

Животът е изпълнен с опасности, както и с успехи. Ние избираме как ще действаме. Понякога може да се почувствам в капана на страха и да циклим в него. Може би, поради страх да не загубим, губим много шансове за удовлетворение.

Днес ще помня: имам силата да избирам какво ще бъде отношението ми към предизвикателствата на този ден.
 
hope Дата: Събота, 29-12-2018, 9:25 AM |Съобщение 1128
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Няма любов освен делата на любов.
- Жан-Пол Сартр

Новодошъл:
Понякога се чудя дали мога да дам или да получа любов. Когато мисля за миналото си в активна зависимост, виждам, че в него имаше страст и драма, но не много любов. В моето възстановяване досега също не е имало много любов.

Спонсор:
За какво точно говорим, когато говорим за любовта? Много от нас - и това със сигурност беше вярно за мен - използваха тази дума преди всичко, за да опишат една фантазия. Представихме си, че някъде има идеален човек, който може да посрещне всички ни нужди и да ни направи цялостни. Любовта означаваше спасение или безпроблемна връзка. Когато не я намирахме, потъвахме в самота и обвинявахме лошия си късмет.

Любовта не е нещо, което ни се дава. Тя се създава от нас ежедневно. Тя расте във всеки един от нас, когато предприемаме действия, които са акт на уважение и  грижа за другите и себе си. Любовта не се ограничава само до романтичните срещи, а до ежедневните ни взаимоотношения с други хора, включително нашите приятели и членове на нашите общности. Любовта не е някаква доставка. Нашите актове на доброта и служба и нашата практика на истинска толерантност подновяват любовта в света и в сърцата ни.

Днес ще благодаря за любовта в живота ми.
 
hope Дата: Неделя, 30-12-2018, 9:18 AM |Съобщение 1129
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Не е ли чудесно, че животът е творческа дейност!
--Brigitte Frase

Елизабет Лоутън, известна като "Баба Лоутън," е американска художничка, която до 68-годишна възраст никога не е рисувала. Тя е прекарала повечето си години преди това в опити да се справи с депресията. Преминала е през терапии, лекарства и шоково лечение, но продължавала да бъде в тежка депресия. Но след това се записала в клас за изкуство, и именно с него излекувала депресията си.

Какво мисли тя за критиките, които са й били отправяни за нейните произведения? Тя казва, че иска просто другите да узнаят за нейното изкуство, така че да може да даде надежда на онези, които също "страдат от своите чувства."

Много от нас сме пострадали от свои чувства. Ние трябва да помним, че винаги можем да развием нашата креативност - на всяка възраст - като източник за нашето добро и нашето здраве. Всичко, което трябва да направим, е да имаме вяра в потенциала на доброта в себе си и тези, които обичаме.

Каква творческа дейност може да ми донесе душевен комфорт днес?
 
hope Дата: Сряда, 02-01-2019, 8:48 AM |Съобщение 1130
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ако ставаш всяка сутрин с усмивка на лицето си и показваш на света цялата любов в сърцето си, тогава хората ще се отнасят с теб по-добре.
--Carole King

"Действай сякаш." Има магия в това да се държим по начина, който искаме, дори и все още да не я чувстваме. Поведението е това, което ни води по пътя. Следват го отношението, нашето душевно състояние.

Има дни, в които не можем да станем с любов в сърцето към нашето семейство, нашите приятели, нашите колеги. Ние може всъщност да искаме те първи да покажат своята любов към нас. Но ако ние достигнем до безусловната любов и я раздаваме; когато се фокусираме върху нуждите на друг, любовта ще се върне при нас десетократно. И акта на любов към тях ще повдигне собственото ни настроение. Ние ще опознаем любовта; ние ще усещаме любов към себе си и другите, особено към тези които са близо до нас.

Отношението, което култивираме - дали е любов или егоизъм, малоценност или превъзходство, ще определи как ще ни се отразят събитията от живота. Принципът е толкова прост. Ако посрещаме живота с любов, с усмивка, ще открием любовта и нещо, на което да се усмихваме.

Отношението и нагласата ми ще направи този ден такъв, какъвто го направя. Ако го посреща с любов, ще си осигуря един прекрасен ден.
 
hope Дата: Четвъртък, 03-01-2019, 9:19 AM |Съобщение 1131
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Това, което се случва, когато се ядосваш на хората е, че ги правиш част от живота си.
--Garrison Keillor

Нашите проблеми с гнева и нашите проблеми във взаимоотношенията вървят ръка за ръка. Някои от нас са възпирали и премълчавали гнева, но това е довеждало до затаявани обиди. Някои от нас са се отдавали на нашия гняв и са ставали зли, обиждащи и нараняващи. Някои от нас са били толкова изплашени от гнева, че са прекъсвали диалога в дадени отношения, когато са се появявали чувства на яд.

Някои от нас изгубиха своята енергия, като фокусираха гнева си върху хора, които не бяха много важни за нас. Наистина ли искаме те да станат толкова важни? И все пак, може би важните отношения се замразяват, защото нямаше как да бъдем уважавани заради нашия гняв. 

Не е възможно да бъдеш близо до някого, без да се ядосваш на моменти. Във възстановяването се учим да оставяме нашите близки да станат част от нашия живот, а когато се появи чувството на гняв, да не го крият, а да говоят за него открито, директно и с уважение към тях. След това, с диалог, можем да го пуснем.

Днес ще осъзная, че има хора, които правя ненужно важни в живота си, когато чувствам гняв към тях.
 
hope Дата: Вторник, 08-01-2019, 9:20 AM |Съобщение 1132
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Трябва ли всички да ме харесват?

Когато хората казват, че искат да бъдат харесвани, те признават, че това е проблем.

Това е проблем, защото отразява желанието да бъдем приемани и одобрявани от всички - да се харесваме на всички. Но от това, което знаем за човешките взаимоотношения, това не е възможно. Без значение колко усилия полагаме, за да бъдем приятни и харесвани, някои хора могат да ни обезсърчат поради причини, които не можем да разберем. Когато това се случи, ние не трябва да се самообвиняваме или да полагаме още повече усилия, за да ги спечелим. Нашият най-добър курс е да бъдем сърдечни и открити с тях и да не ги обвиняваме по никакъв начин.

Ако нашето поведение е зряло и разумно, дори хората, които не ни харесват, поне ще ни уважават. Това може да е най-доброто, за което можем да се надяваме, и със сигурност е далеч по-добре от срама, че не сме харесвани. В крайна сметка, хората, които търсят одобрение от другите, се поставят в зависимост от тях; самите те не се харесват.Както известен комик отбелязва за себе си, те "не се уважават".

Ще се постарая да бъда приятен и сърдечен със всеки, когото срещна днес. Ако някои хора не реагират по същия начин, ще приема това, без да се чувствам наранен или предаден.
 
hope Дата: Сряда, 09-01-2019, 9:35 AM |Съобщение 1133
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Човек има нужда да вярва в нещо и нещо, което да му дава ентусиазъм.
--Hannah Senesh

Ако седнем пасивно в средата на активността, животът ще ни предлага малко. Участието е предпоставка, ако искаме да растем. За целите на живота ни се нуждаем от ентусиазъм; имаме нужда от ентусиазъм, за да посрещнем деня с позитивизъм. Когато гледаме към деня с положителни очаквания, ние сме отворени за всички възможности за действие.

Трябва да реагираме на нашите възможности, ако искаме да се развием емоционално и да се възстановим духовно. Безучастното спазване на жизнения стандарт не гарантира развитие извън сегашното ни ниво. Ние започваме да се променяме, след като започнем да се придържаме към нашата ангажираност към програмата - нейните възможности и нашата цел - и тази промяна, много след това, ни движи отвъд отрицателния, пасивен външен вид на отминалите дни.

Програмата ни предложи нещо, в което да повярваме. Ние вече не сме хората, които сме били. Толкова различни и по-добри сме станали! Всеки ден силата на възстановяване ни пренася по-близо до изпълнението на нашата цел в живота.

Вярвам във възстановяването, когато вярвам в успеха, ще го намеря.
 
hope Дата: Петък, 11-01-2019, 9:04 AM |Съобщение 1134
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Времето е кръговрат. Краят е началото.

Ден след ден, година идва и си отива. Днешният край е началото на останалата част от живота ни. Вземаме с нас това, което сме научили днес. Ние сме същите, и не същите.

Докато сме живи, ще продължим да се борим с въпроси, да търсим отговори и да решаваме проблеми. Нека да бъдем нежни със себе си и другите, като избираме да реагираме с несъзнателна любов и приемане, вместо с нереалистични изисквания за съвършенство.

Ние намерихме план за възстановяване, доведени бяхме до духовни решения. Всеки ден ни дава нови възможности да изразим нашето развитие - по-търпелив отговор при спор, способност да съчувстваме, приемане на разочарованието. Днес е още един ден, за да се научим как да бъдем спокойни, да подхранваме тялото и духа, за да можем да функционираме като цялостна съвкупност. Ще продължим да се учим и да растем към възстановяването.
 
hope Дата: Събота, 12-01-2019, 9:40 AM |Съобщение 1135
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Надявам се, че ще следвам твърдо и достатъчно добродетелта на честността, защото за мен най-завидния от всички характер е този на честния човек.
--Джордж Вашингтон

Щастието във възстановяването и в Общността ни зависи от нашата честност. Ние причиняваме болка за другите и себе си, когато сме нечестни. Истинската честност започва от всеки един от нас и докосва хората около нас. Ако искаме да бъдем верни на другите и на себе си, не можем да чувстваме едно нещо в сърцата си, а извън него да говорим различно.

Няма такова нещо като прекалено честност. Когато практикуваме честността във всички наши дела, откриваме, че причината да бъдем честни не е, защото се очаква от нас, а защото намираме, че честността преодолява проблемите ни и прави живота ни по-щастлив.

Когато съм честен със себе си и другите, ставам просто по-добър човек.
 
hope Дата: Неделя, 13-01-2019, 9:21 AM |Съобщение 1136
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Учим се да си прощаваме

Може да мислим, че забравянето на миналото е от съществено значение за духовния ни растеж и спокойствие. Това е една примамлива идея: ще започнем наново – си мислим,- свежи и нови. Но ако забравим стара болка, ще забравим и всичко, което научихме от нея. Може да повторим грешките си или да направим още по-лоши следващия път. Започнахме възстановяването, за да изградим по-добър живот.

За да открием и поддържаме баланса си, всяка област от нашия живот се нуждае от внимание. Здравият ум в здраво тяло е свободен да намира Бог. И с Божията помощ ние можем да се научим да разпознаваме и да прощаваме нашите грешки от миналото, докато помним забележителните уроци, които сме научили от живота.

С нашето спомняне, с нашата инвентаризация, наистина можем да изпитаме опрощението, което ни освобождава от мъчителните разкаяниие и угризения, а и от самосъжалението ни. Когато признаваме нашите грешки, можем да се поучим от тях и да си простим.

Днес се моля да използвам спомените си, за да се уча от тях и да се променя. Моля се да си простя за миналото си.
 
hope Дата: Сряда, 16-01-2019, 9:09 AM |Съобщение 1137
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за деня

В старите времена живеех подчинен на „всичко или нищо“ и „всичко завинаги“. Изразходвах безкрайни часове за да повтарям едни и същи стари грешки. Опитвах се да се успокоя с надеждата, че утре ще бъде "различно". В резултат на това живях илюзорен живот, в който щастието беше съвсем несъществуващо. Нищо чудно, че рядко се усмихвах и почти никога не се смеех на глас. Дали все още мисля с нагласата "завинаги"?

Днес се моля:
Моля се да определя целите си не за годината, а за всеки нов ден. Моите традиционни годишни „резолюции“ бяха толкова грандиозни и толкова скоро разбитити. Моля се да отслабя решението си, с което обхващам "завинаги" - или дори една година. Моля се да го прилагам отново всеки нов ден. Моля се да се науча да не подпечатвам миналите ми грешки с тази неизличима дума "завинаги". Вместо това се моля всеки ден да бъде осветен от надеждата ми за възстановяване.

Днес ще помня:
Честит Нов Ден.
 
hope Дата: Четвъртък, 17-01-2019, 9:12 AM |Съобщение 1138
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Начинът да обичаш, е да осъзнаеш, че може да го загубиш.
--G. K. Chesterton

Всеки ден приемаме толкова много неща за даденост… Но можем да разчитаме на някои благословии: покрив над главата ни, храна, облекло, семейство и приятел, свобода, висша власт, на която вярваме. Тези неща са специални. Самата мисъл за тях събужда нашето щастие. Програмата ни за възстановяване ни показва как да бъдем щастливи. Просто трябва да помним и да правим това, което ни казва!

Десетата стъпка ни помага да събудим щастието си. Всяка вечер, както мислим за нашия ден, можем да благодарим за нещата, които обичаме; нашето възстановяване, нашето здраве и специалните хора в нашия живот. Ако прекараме част от нашия ден в мислене за тези важни области, ние няма да ги загубим.

Действие за деня:
Днес ще кажа на петима човекаа, които обичам, че се радвам да ги имам в живота си. И ще кажа на всеки един от тях по една причина.
 
hope Дата: Петък, 18-01-2019, 2:53 PM |Съобщение 1139
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Oтлагането е крадец на времето.

--Edward Young

Когато имаме проблем с oтлагането на нещата, ние добавяме към нашите проблеми допълнителни – често пъти още по-големи проблеми. Знаем, че губим време. Ние критикуваме себе си за нашето ирационално поведение. Независимо дали отлагаме важна задача в живота си или се оставяме да се натрупват много малки неефективни неща, бихме могли да се възползваме от спирането на самокритиката, за да прозрем духовното послание в нашите действия. Може би имаме нужда от тихо време, да не вършим абсолютно нищо. Може би нашият перфекционизъм ни парализира. Дали отношението "всичко или нищо" ни казва, че можем да свършим цялата работа веднага, или обратно? Подобна нагласа може да ни блокира за това, което трябва да направим.

Когато се окаже, че правим неща, които изглеждат ирационални, можем да попитаме: "Каква е посланието на моята Висша сила в това поведение?" Този въпрос ще ни отведе много по-далеч към духовния растеж, отколкото умствената самокритика, която сме изкушени да правим.

Днес ще направя каквото мога в рамките на един ден и ще остана в комуникация с моята Висша сила.
 
hope Дата: Понеделник, 21-01-2019, 2:23 PM |Съобщение 1140
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Спомнете си" Златния ключ"

Когато възникнат проблеми, първото нещо, което трябва да направим, е да ги поверим на по-висшата ни сила. Можем да предприемем всички необходими практически стъпки за решаване на дадения проблем, но не е нужно да решаваме какъв е отговорът. Нито да очакваме резулатата. Това е работа на Висшата сила. Направете това и скоро ще излезете извън затрудненията си.

Това е по същество формулата на Златния ключ, както е научил Емет Фокс. Това е и основната идея на стъпки 3 и 11. Това е начин да живееш живота си с постоянното знание, че Висшата сила винаги е част от него.

Ние също трябва да се вярваме, че нашата Висша сила е с нас през цялото време и ще продължи да ни показва пътя. Нищо не зависи от това, че сме "духовни", но не"светци" или перфектни в поведението си. С всичките ни недостатъци ние сме и ще бъдем деца на Бог.

Моята Висша Сила е винаги с мен днес, давайки ми всичко, което ми е нужно, за постигането на някаква добра цел.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz