Дар за Днес - Page 78 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Четвъртък, 14-02-2019, 2:16 PM |Съобщение 1156
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Човек може да живее неговата най-дълбоката си истина, но да не може да я каже.

--Archibald. MacLeish

Много от нас сме живели двойствен живот. Имахме едно „публично аз“, което другите познаваха и беше видимо за тях, и едно „лично“ – тайно „аз“, което криехме от всички. Живеехме в натрапчив свят, в който и двете ни страни бяха фалшиви. Много от нас са израснали в семейства на зависими, в дисфункционални семейства и бяхме научени отрано на този двойствен живот – живот, в който се криехме от външни лица, но не живеехме истински и у дома.

В тази програма (12 Стъпки) ние се учим да живеем истината, преди да можем да я изречем. Това касае повече нашите действия, отколкото това, което казваме. Възможно е никога да не разберем думите за тази истина, защото ние я приканваме понякога несъзнателно. Тя идва при нас тихо, с течение на времето и бавно се слива във всички наши части. Постепенно започваме да се чувстваме отново цялостни - като се отказваме и изоставяме двойствения живот, и ставаме честни хора.

Моля се да имам доверие в себе, за да мога да се отдам на работата за възстановяване, и да я следвам където ме води.
 
hope Дата: Петък, 15-02-2019, 8:30 AM |Съобщение 1157
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Размишление за деня:

Когато някой казва нещо грубо, цинично или грозно, понякога казвам, че той се е "самозабравил", имайки предвид, че се е поддал на изблика си на неконтролируем гняв. Ако си напомням какъв човек искам да бъда, се надявам да не се самозабравям и да не се поддавам на пристъпите на гняв. Ще вярвам, че позитивното винаги побеждава негативното: смелостта преодолява страха; търпението преодолява гнева и раздразнителността; любовта побеждава омразата. Дали се стремя към доброто в себе си?

Днес се моля:

Днес ще помоля Бог, Комуто всичко е възможно, да ми помогне да превърна негативите в позитиви:  гнева - в добронамереност, страха - в шанса да бъда смел, омразата - в любов. Моля се да отделя нужното време, за да си спомня примери за такива трансформации в целия ми досегашен живот. Моля се да не забравям, че най-голямото Божие чудо е моята свобода от робството на зависимостта.

Днес ще помня:

Да превърна негативите в позитиви.
 
hope Дата: Неделя, 17-02-2019, 8:52 AM |Съобщение 1158
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
От изолация към свързаност 

Когато се обаждаме по телефона, ние искаме да се свържем с едно определено лице. Ако го няма, не осъществяваме контакт.

Дали отделяме необходимото време, за да осъществяваме двупосочни връзки? Или търсим ситуации с групи от хора, така че да не ни се налага да бъдем открити и честни със само един човек?

Всички ние се нуждаем най-малко един човек, с когото да споделяме тайните си, смеха и сълзите си, прегръдките, плановете и мечтите си. Ако не разполагаме с този специален за нас човек, ние сме като самотната птица в гнездото си – там е безопасно и топло, но тя е изолирана и сама.

Ние може да присъстваме на сбирки - дори всяка вечер, и все още да бъдем изолирани и сами. Да бъдеш сред хората не означава непременно да осъществяваме връзки с всички тях. За да споделяме и общуваме истински, трябва да се отворим за поне един човек. Дори и само един човек може да ни помогне да разберем разликата между изолация и свързаност.

Имам нужда да се свържа с приятел, който да бъде специален за мен. Как мога да отворя вратата към този човек?
 
hope Дата: Сряда, 20-02-2019, 2:58 PM |Съобщение 1159
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Спасение

Ние никога няма да се спасим, ако се чувстваме отговорни за решаването на проблемите на всички останали хора. Мисълта, че можем да упражняваме контрол върху живота на хората около нас, е изкушаваща за нашето его, но е в противоречие с реалността. Ние не може да защитим тези, които обичаме, от тяхната тъга, болест или болка. Това са техни проблеми, които сами да разрешат. Всичко, което можем да направим за тях е да им подадем ръка и надежда, но при условие, че те ни помолят за помощ. Но да правим от себе си мъченици заради тях само подготвя почвата за бъдещи наказания и отмъщения.

Нашата основна задача е да помним, че трябва да поддържаме личното си възстановяване. Проблемите, пред които сме изправени, се решават най-добре, когато нашето духовно състояние е устойчиво и силно. Ако не се възстановяваме, няма да можем да сме полезни за никого, най-малко – за себе си.

Има моменти, когато всичко, което можем да управляваме, е да оцеляваме, да се съхраняваме. Знаем, че трудните времена в крайна сметка ще преминат. Практикуването на Стъпка Единадесета ни убеждава, че без значение колко далеч може да ни изглежда, Бог е поел грижата за нас.

Моля се Божията благодат да ме съхрани в трудните времена.
 
hope Дата: Вторник, 26-02-2019, 2:20 PM |Съобщение 1160
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Готовността е предпоставка за промяна.

Ако ние усърдно и съвестно прилагаме инструментите на нашата програма, със сигурност ще изпитаме положителна промяна. Програмата ни обещава нова свобода и щастие, тя ни уверява че съществува Висша сила, която може и ще премахне нашите негативни характеристики.

Въпросът е, дали ние сме готови да се променим? Ако се придържаме към собствената си воля, към негодуванието, страха и недоверието, бихме затруднили пътя си към нашата Висша сила и нейните любящи грижи. Ние трябва да бъдем готови да пуснем своите слабости и да се отворим към нови възможности, за да може промяната към която се стремим, да се случи.

Заедно с ежедневната си морална инвентаризация, ние може да се учим да култивираме готовността да се откажем от непродуктивните си нагласи и да опитаме новите, предлагани ни от програмата. По този начин ще си сътрудничим със силата към положителен растеж, която се намира вътре във всеки един от нас. Ние не може да командваме или да контролираме тази сила, но можем да се научим да бъдем отзивчиви с нея.

Днес ще бъда готов за положителна промяна. Ще бъда отзивчив към силата, която ме движи в тази посока.
 
hope Дата: Сряда, 27-02-2019, 9:10 AM |Съобщение 1161
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Ох, a можех да науча това навреме!

~ Енрике Солари

Отличителна черта на истинската промяна, след удовлетворението от новооткрития растеж, може да е съжалението да разберем, че не сме научили нещо по-рано. Когато научим нещо ново, виждаме как би могло да направи живота ни по-добър в по-ранен момент. Съжаляваме, че сме били упорити, незрели или импулсивни. Сега виждаме грешките си в нова светлина и ни боли. Това е една от болките на промяната. Някои хора се отклоняват от възстановяването и растежа, защото отказват да понесат болката от истината, от честния поглед към миналото и пропуснатото в него.

Ние трябва да се изправим пред тези съжаления с цялата си смелост, но да не им се отдаваме. Просто поглеждаме към миналото и продължаваме да живеем в единственото място, което можем - настоящето. Ние можем да признаем своята вина и разкаяние и след това да ги поверим на грижата на Бог. Не можем да променим миналото, но можем да се поучим от него. Здравословното възстановяване означава все по-лек товар, който да носим на плещите си. Потопим ли се във вината от миналите грешки, ние само ще ги повтаряме, без да успяваме да използваме наученото днес.

Днес се моля да призная съжаленията си, но да ги напусна, за да мога да се погрижа за живота си тук и сега.
 
hope Дата: Четвъртък, 28-02-2019, 3:11 PM |Съобщение 1162
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Нека никой не се заблуждава, че познаването на пътя може да замени поставянето на единия крак пред другия.

~M. C. Richards

Всички възстановяващи се разбират и знаят, че този път не винаги е лесен. Обикновено говорим за ползите от възстановяването и многобройните обещания на програмата. Но на сбирки говорим и за предизвикателствата, с които трябва да се сблъскаме, за да се възстановим. Честността обикновено е най-голямото предизвикателство. Много често е и страшно, и болно е да бъдем честни със себе си за нещата, които никога досега не сме признавали и не сме се сблъсквали с тях.

Понякога имаме нови и объркващи чувства и мислим, че нещо с нас не е наред. Но ние може би просто преживяваме логичния изход от поетата отговорност да бъдем честни – най-вече със себе си. Никой не се възстановява, ако мисли как да избегне това. Трябва да предприемаме всяка стъпка и да посрещаме нейните предизвикателства. Освен това, ние не сме сами с нашите трудности. Ние сме част от голямо движение на хора, ангажирани с възстановяването, и това ни дава спокойствието да вървим напред по-лесно, бидейки честни.

Днес се моля за смелостта да остана честен, когато страховете и болките на моето израстване са огромни.
 
hope Дата: Петък, 01-03-2019, 1:12 PM |Съобщение 1163
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Истинската красота

Всички от нас искат да изглеждат добре, ако може - да бъдат представителни, изсикани, красиви. Но ние често се разкъсваме между желанието да бъдем забелязани и все пак да не искаме нечии очи да се вторачват в нас.

Ние сме всичко, което трябва да бъдем днес, в този момент. И ние имаме вътрешна красота, всеки от нас, това е нашата истинска благословия, както и в живота на другите. Нашата вътрешна красота ще изгрее, ако я приканим да направи това. Какъвто и да е външният ни вид, той не може да се справи с болката и страданието, които преодоляваме с действия и думи, които идват от сърцето - домът на нашата вътрешна красота.

Може би по-добро огледало за отразяване на нашата истинска красота е присъствието или отсъствието на приятели в живота ни. Всеки от нас познава зашеметяващи жени, които хвърлят само студени погледи по пътя си и красиви мъже, които арогантно омаловажават другите. Обичта и съпричастността към другите - това е нашата вътрешна красота, която се цени от тях и за която са ни благодарни. Изненадващо за всеки от нас е откриването, че блясъкът на нашата вътрешна красота трансформира и външния ни вид.

Моята красота днес ще бъде засилена от внимателното ми отношение към другите, с които споделям моя опит.

===========

Честита Баба Марта на всички! Да ви донесе здраве и спокойствие и нека слънцето озарява косите, очите и душите ви! Да ви донесе истинска красота!  smile
 
annastoyanova Дата: Петък, 01-03-2019, 6:43 PM |Съобщение 1164
От скоро
Група: Потребител
Постове: 9
Статус: Извън линия
Впечатляващ пост smile Честита Баба Марта и на теб,желая ти здраве и късмет!
 
hope Дата: Събота, 02-03-2019, 9:07 AM |Съобщение 1165
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
smile  Благодаря ти от сърце!  smile 

====================

Да ценим себе си

~ Никога повече съзависим

Време е да спрем безсмислицата да се срамуваме от себе си и да се подценяваме. Ние сме най-великите неща, които някога ще ни се случват. Повярвайте. Това прави живота много по-лесен.

Може би сме преминали през по-голямата част от живота си, като се срамуваме и извиняваме ненужно за себе си, пряко или косвено - като се чувстваме по-малко ценни от другите, вярвайки, че знаят по-добре от нас, и вярвайки, че някак си другите са предназначени да бъдат тук, а ние - не.

Имаме право да сме тук.

Ние имаме право да бъдем себе си.

Ние сме тук. Има цел, причина и предназначение за това. И ние не трябва да се извиняваме, че сме тук или че сме такива, каквито сме.

Ние сме достатъчно добри и заслужаваме да бъдем ценени.

Другите нямат нашата магия. Ние имаме нашата магия. Тя е в нас.

Няма значение какво сме направили в миналото си. Всички ние имаме минало, вплетено с грешки и успехи, с нашия опит. Имаме право на нашето минало. Наше е. То е работило, за да ни оформи. Докато напредваме по този път, ще видим как всеки наш минал опит може да бъде използван за добро.

Вече прекарахме много време да се срамуваме, да се извиняваме и да се съмняваме в красотата в себе си. Бъдете готови да изоставите тези чувства. Те са една ненужна тежест. Другите имат това право, но също и ние. Ние не сме нито по-малко, нито повече от тях. Ние сме равни. Ние сме това, което сме. Ние сме това, което сме създадени и предназначени да бъдем.

Това, приятелю мой, е чудесен подарък.

Господи, помогни ми да придобия силата да обичам и да оценявам себе си.
 
hope Дата: Неделя, 03-03-2019, 10:20 AM |Съобщение 1166
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Обърнете внимание на ангажиментите си.

Когато повечето от нас се страхуваме да се ангажираме, е добре да претеглим цената на всеки ангажимент, който обмисляме. Трябва да почувстваме, че това е подходящ ангажимент за нас.

Много от нас сме скачали презглава  в ангажименти, без да обмислим цената и възможните последици от конкретния ангажимент. И когато поемем отговорността за него, откриваме, че всъщност не искаме да се ангажираме, чувстваме сме като в капан.

Някои от нас може да се страхуват от загуба на конкретна възможност, ако не се ангажират. Вярно е, че ще загубим някои възможности, ако не желаем да се ангажираме. Но трябва да преценим ангажимента. Трябва да ни стане ясно дали този ангажимент изглежда правилен за нас. Ако не е така, трябва да бъдем прями и честни с другите и със себе си.

Бъдете търпеливи. Потърсете някакъв знак. Помолете се и изчакайте ясен отговор. Ние трябва да поемем ангажиментите си не по спешност или панически, а със спокойна увереност, че това, за което се ангажираме, е правилно за нас.

Ако нещо ни казва „не“, намерете смелостта да обърнете внимание на този глас и да го обмислите честно, спокойно.

Това не е последният ни шанс. Това не е единствената възможност, която някога ще имаме. Не се паникьосвайте. Ние не трябва да се захващаме с това, което не е правилно за нас, дори ако се опитваме да си кажем, че то ще бъде точно за нас и трябва да започнем.

Често можем да се доверим повече на нашата интуиция, отколкото на нашия интелект.

Във вълнението си да се ангажираме и да започнем, можем да пренебрегнем реалностите на ситуацията. Това е, което трябва да разгледаме.

При всички случаи ние не трябва да се ангажираме импулсивно или порадии някакъв страх. Имаме право да попитаме: Ще бъде ли това добро за мен? Имаме право да попитаме дали това поведение е правилно.

Днес се моля, поемайки определен ангажимент,  да кажа „да“ на това, което е доброто за мен, и „не“ на това, което не е така. Ще разгледам  и обмисля сериозно последиците, преди да се ангажирам с каквато и да е дейност или човек. Ще отделя време да обмисля дали ангажиментът е наистина това, което искам.
 
hope Дата: Понеделник, 04-03-2019, 12:03 PM |Съобщение 1167
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Добре ли е да сме различни?

Какво означава да си различен? Какво е чувството? Добре ли е да действаш или да изглеждаш, или да бъдеш различен от всеки друг? Понякога, може би дори през повечето време, се чувстваме по-безопасно, ако се слеем с тълпата. Но понякога, когато сме различни, откриваме нови неща, за които никой никога не е мислил или не е правил.

Ние не искаме да прекарваме целия си живот в това, което правят другите. Има и моменти, в които трябва да се отдръпнем, ако това, което другите правят, е погрешно. Може би е добра практика да се опитваме да правим нещо малко по-различно от време на време, за да се откроим от тълпата, само за да свикнем с нея. С това, че тя е встрани от нас. Може дори да ни хареса. В края на краищата, ако никой не се осмели да бъде различен, как би се променил светът ни към по-добро?

Какво малко нещо мога да направя, за да се откроя от тълпата днес?
 
hope Дата: Вторник, 05-03-2019, 9:18 AM |Съобщение 1168
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Да се откажем да бъдем жертви

„Не виждат ли другите колко много ме боли? Не виждат ли, че имам нужда от помощ? Не ги ли интересувам?“

Въпросът не е дали другите ни виждат или се грижат за нас. Въпросът е дали ние самите виждаме и се грижим за себе си. Често, когато посочваме с пръст други, чакайки да проявят състрадание към нас, е защото не сме приели напълно болката си. Все още не сме достигнали до момента да се грижим за себе си. Надяваме се на другите, или на неща, които смятаме, че все още не са дошли до нас.

Да проявяваме състрадание и по-скоро грижи към себе си, е наша работа. На новоосъзнатите отговорност и трезва, здавословна обич към себе си. Постигнем ли го, ние правим първата стъпка към отказа да се приемаме като жертви. Ние сме на пътя към поемането на отговорността и грижите към себе си, пътя на промяната.

Днес няма да чакам други да ми обърна внимание, за да се погрижат за мен; ще поема отговорност за болката и проблемите си и ще се погрижа сам за себе си.
 
hope Дата: Сряда, 06-03-2019, 8:18 AM |Съобщение 1169
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Висшата сила като източник

„Научих, че мога да се грижа за себе си и това, което не мога да направя, Бог ще направи за мен”.

~ Член на АА

Висшата Сила, или Бог, какъвто Го разбираме, е нашият източник на напътствия и положителна промяна. Това не означава, че ние не носим отговорност за себе си. Ние сме. Но ние не сме сами.

Възстановяването не е някакъв прост проект за нас. Ние трябва да бъдем загрижени за промяната си толкова, колкото сме способни. И ние можем да свършим нашата работа, да се отпуснем и да вярваме, че промените, които ще изпитаме, ще бъдат правилни за нас.

Възстановяването означава, че ние не трябва да търсим другите хора като източник, който да отговаря на нашите нужди. Те могат да ни помогнат, да са съпричастни, да споделят своите опит, сила и надежда, но те не носят отговорност за нашето възстановяване. Оотговорността е наша.

Колко време трябва да ходим на сбирки? Докато разберем и търсим Програмата. Докато Програмата "ни кара". Докато имаме желание да се изцелим, работейки над 12-те Стъпки. Докато продължаваме и искаме да растем.

Когато се научим да вярваме в процеса на възстановяването, започваме да разбираме, че връзката с нашата Висша сила не е заместител на отношенията с хората. Не е нужно да се крием зад религиозните вярвания или да използваме връзката си с Висшата сила като извинение да спрем да поемаме отговорност за себе си и да се грижим за себе си. Но ние можем да се докоснем и да се доверим на Сила, по-могъща от нас за силата, мъдростта и насоките, които са ни така нужни.

Днес ще погледна към моята Висша сила като на източник за всички мои потребности, включително промените, които искам да направя в моето възстановяване.
 
hope Дата: Четвъртък, 07-03-2019, 9:49 AM |Съобщение 1170
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Програмите 12 стъпки

„Бях разяренa, когато се озовах на първата ми среща в „Ал-Анон“. Изглеждаше ми толкова несправедливо, че той имаше проблем, а трябваше аз да отида на сбирка. Но по това време нямаше къде да отида заедно с болката си. Сега съм благодарна на Ал-Анон и за възстановяването на съзависимостта ми. Ал- Анон ме държи на пътя; възстановяването ми даде живот.“

- Анонимна

Съществуват много програми от Дванадесет стъпки за съзависими: Ал Анон, Възрастни деца на алкохолици, CoDa, Анонимни семейства, Nar-Anon и др. Имаме много възможности за избор коя група е подходяща за нас и коя група в тази категория отговаря на нашите нужди. Групите от 12 стъпки за съзависими са безплатни, анонимни и достъпни в повечето общности. Ако няма такъва, която е подходяща за нас, можем да опитаме с една.

Групите от Дванадесет стъпки за съзависими не са за това как можем да помогнем на другия човек; те са за това как можем да си помогнем да растем и да се променяме. Те могат да ни помогнат да приемем и да се справим с начините, по които съзависимостта ни е засегнала. Те могат да ни помогнат да се придвижим и да отдалечим от болестта ни.

Има магия в програмите за Дванадесет стъпки. Има лечебна сила при свързването ни с други хора, които се възстановяват. Достигаме до тази лечебна сила, като работим със Стъпките и като им позволяваме те да работят за нас. Дванадесетте стъпки са формула за изцеление.

Избирането на група и след това редовно посещение са важни начини да започнем и да продължаваме да се грижим за себе си. Активното участие в нашата програма за възстановяване чрез работа със стъпките е това, което ни променя към по-добро.

Ще бъда отворен за лечебната сила, която ми е на разположение от Дванадесетте стъпки и програмата за възстановяване.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz