Дар за Днес - Page 78 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 78 of 111 « 1 2 … 76 77 78 79 80 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 09-02-2019, 9:23 AM |Съобщение 1156 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Духовно израстване Във възстановяването всеки ден за нас е период на духовно израстване. Активният сън ни подготвя за ползотворния дни. Започваме всеки ден, като гледаме на него като на предстоящо ново приключение в израстването си. Търсим сила и правим живота си по-смислен и позитивен чрез молитва и медитация в началото на всеки нов ден, в нашето т.нар. „тихо време”. Подготвяме се емоционално за натоварените часове, ако ни предстоят такива. Като планираме положителни действия, ние посвещаваме деня си на тях, знаейки, че Вишата сила бди неотклонно над нас. Както и че винаги можем да разчитаме на другите възстановяващи, в техния опит и сила. Времето ни е прекалено ценно, за да го пропиляваме в безучастно взиране. Ние приемаме новите предизвикателства, които ни предлага всеки ден, като се подготвяме за тях чрез новите, позитивни нагласи. Насърчаваме хората около нас да се присъединят към стремежа ни да видим най-доброто във всичко, което правим в нашето ежедневие. Активният сън, медитацията и планирането на положителни действия, както и поверяването ни на по-висша Сила поддържат живота ни управляем.

hope Дата: Неделя, 10-02-2019, 9:02 AM |Съобщение 1157 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Започнах да разбирам, че когато правя неща за другите ... по-ценно е действието, а не резултатът.  --Joanna Field    Всички сме чували, че е по-ценно да даваш, отколкото да получаваш. Но все още може да намираме за трудно да даваме на другите, независимо дали това даване включва нещо материално, или е акт на даване от себе си: грижа за някой, който е болен; отделяне на време за някого; отправяне на покана към някой, който е самотен. Възможно е да се страхуваме да правим нещо за другите без никакви очаквания да получим нещо в замяна. Когато даваме безкористно, ние показваме свои чувства - показваме, че ни е грижа. Но ако можем да погледнем отвъд нашите страхове, към себеотрицанието на нашите действия на даване, ще видим, че ни очаква голяма награда - знанието, че имаме смелостта да рискуваме да дадем на някого. Рисковете, които предприемаме при даването на други, са уроци за самите нас, както и за тези, до чийто живот се докосваме. Дарът на даването отваря врати към домовете на нашите души.

hope Дата: Понеделник, 11-02-2019, 1:47 PM |Съобщение 1158 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нашият глад ни води до това, което ще ни задоволи Гладът е нещо, което може да ни служи добре. Физическият глад ни подтиква да се храним, за да поддържаме здравето си. Емоционалният глад ни кара да търсим общуване, интимност и любов. Духовният ни глад ни води до търсенето на Сила по-могъща от самите нас. Душевен мир, спокойствие, любов,  добър и стойностен живот – ние сме винаги гладни за тях. Ако открием, че се опитваме да задоволим глада си по начини, които не работят, значи е време да им направим преоценка и да извършим промени. Това е всъщност, което правим, когато идваме в програмата 12 Стъпки - признаваме, че нашите фалшиви удоволствия не само не работят, но и заплашват да ни унищожат. Голяма част от това, което търсим, ние ще намерим вътре в себе си, заедно с развиването на отношенията с по-висша Сила. Днес ще проуча моя глад така, че да може да ме доведе до онова, което би ме удовлетворило.

hope Дата: Вторник, 12-02-2019, 2:08 PM |Съобщение 1159 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мисъл за деня Ние сме свикнали да гледаме с негативизъм на почти всичко. За нас изглежда има много малко добри неща в света, но много лицемерие и фалшиво. Хората са такива, че не бихме могли да им имаме доверие. Това бяха нашите общи нагласи към живота. Сега сме по-позитивни, гледаме положително на много неща. Ние вярваме в хората и в техните възможности. В света има много любов, вярност и честност. Дали станах по-позитивен? Медитация за деня: Мисля за Бог като за голям приятел и се опитвам да реализирам чудото на това приятелство. Когато отдавам на Бог не само доверие и упование, но и своето общуване, тогава Бог става мой приятел, както и аз - на Бог. Усещам, че работим заедно. Молитвите ми стават все по-реални, когато чувствам, че Бог разчита на приятелството ми, както и аз - на Божието. Молитва за деня: Моля се да мисля за Бог като за мой приятел.

hope Дата: Сряда, 13-02-2019, 9:43 AM |Съобщение 1160 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог е във всички нас Често можем да се чувстваме критични и осъдителни спрямо нашата зрялост или личност. Когато четем, че носим Божиите семена вътре в нас, може да открием, че ни е трудно да го повярваме. Как може да носим в себе си същите Божии семена, които носят и другите хора? Може да ни се струва, че всеки друг човек носи в себе си повече добро, отколкото нас. Но точно както се възхищаваме на определени качества на другите хора, можем да се възхищаваме и на своите качества. Трябва да помним, че добрият критик вижда както доброто, така и недоброто. Един добър критик не се произнася, а просто сглобява фактите, и позволява на други да правят преценки. Помислете: Семената, от които израстват крушови дървета не винаги дават перфектни дървета. Някои от плодовете са узрели и сочни, други- не са. Но крушата ще бъде добро дърво, ако се отглежда внимателно.  Така е и с нас. Не всяка част от нас може да бъде добра, но с грижи можем да изградим възможно най-добрата личност от онова Божие семенце, което е в нас. Моля се, ако полагам достатъчно грижи за себе си, да бъда здрав и щедър човек. Така няма да се откажа от личността в себе си.

hope Дата: Четвъртък, 14-02-2019, 2:16 PM |Съобщение 1161 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек може да живее неговата най-дълбоката си истина, но да не може да я каже. --Archibald. MacLeish Много от нас сме живели двойствен живот. Имахме едно „публично аз“, което другите познаваха и беше видимо за тях, и едно „лично“ – тайно „аз“, което криехме от всички. Живеехме в натрапчив свят, в който и двете ни страни бяха фалшиви. Много от нас са израснали в семейства на зависими, в дисфункционални семейства и бяхме научени отрано на този двойствен живот – живот, в който се криехме от външни лица, но не живеехме истински и у дома. В тази програма (12 Стъпки) ние се учим да живеем истината, преди да можем да я изречем. Това касае повече нашите действия, отколкото това, което казваме. Възможно е никога да не разберем думите за тази истина, защото ние я приканваме понякога несъзнателно. Тя идва при нас тихо, с течение на времето и бавно се слива във всички наши части. Постепенно започваме да се чувстваме отново цялостни - като се отказваме и изоставяме двойствения живот, и ставаме честни хора. Моля се да имам доверие в себе, за да мога да се отдам на работата за възстановяване, и да я следвам където ме води.

hope Дата: Петък, 15-02-2019, 8:30 AM |Съобщение 1162 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Когато някой казва нещо грубо, цинично или грозно, понякога казвам, че той се е "самозабравил", имайки предвид, че се е поддал на изблика си на неконтролируем гняв. Ако си напомням какъв човек искам да бъда, се надявам да не се самозабравям и да не се поддавам на пристъпите на гняв. Ще вярвам, че позитивното винаги побеждава негативното: смелостта преодолява страха; търпението преодолява гнева и раздразнителността; любовта побеждава омразата. Дали се стремя към доброто в себе си? Днес се моля: Днес ще помоля Бог, Комуто всичко е възможно, да ми помогне да превърна негативите в позитиви:  гнева - в добронамереност, страха - в шанса да бъда смел, омразата - в любов. Моля се да отделя нужното време, за да си спомня примери за такива трансформации в целия ми досегашен живот. Моля се да не забравям, че най-голямото Божие чудо е моята свобода от робството на зависимостта. Днес ще помня: Да превърна негативите в позитиви.

hope Дата: Неделя, 17-02-2019, 8:52 AM |Съобщение 1163 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия От изолация към свързаност  Когато се обаждаме по телефона, ние искаме да се свържем с едно определено лице. Ако го няма, не осъществяваме контакт. Дали отделяме необходимото време, за да осъществяваме двупосочни връзки? Или търсим ситуации с групи от хора, така че да не ни се налага да бъдем открити и честни със само един човек? Всички ние се нуждаем най-малко един човек, с когото да споделяме тайните си, смеха и сълзите си, прегръдките, плановете и мечтите си. Ако не разполагаме с този специален за нас човек, ние сме като самотната птица в гнездото си – там е безопасно и топло, но тя е изолирана и сама. Ние може да присъстваме на сбирки - дори всяка вечер, и все още да бъдем изолирани и сами. Да бъдеш сред хората не означава непременно да осъществяваме връзки с всички тях. За да споделяме и общуваме истински, трябва да се отворим за поне един човек. Дори и само един човек може да ни помогне да разберем разликата между изолация и свързаност. Имам нужда да се свържа с приятел, който да бъде специален за мен. Как мога да отворя вратата към този човек?

hope Дата: Сряда, 20-02-2019, 2:58 PM |Съобщение 1164 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Спасение Ние никога няма да се спасим, ако се чувстваме отговорни за решаването на проблемите на всички останали хора. Мисълта, че можем да упражняваме контрол върху живота на хората около нас, е изкушаваща за нашето его, но е в противоречие с реалността. Ние не може да защитим тези, които обичаме, от тяхната тъга, болест или болка. Това са техни проблеми, които сами да разрешат. Всичко, което можем да направим за тях е да им подадем ръка и надежда, но при условие, че те ни помолят за помощ. Но да правим от себе си мъченици заради тях само подготвя почвата за бъдещи наказания и отмъщения. Нашата основна задача е да помним, че трябва да поддържаме личното си възстановяване. Проблемите, пред които сме изправени, се решават най-добре, когато нашето духовно състояние е устойчиво и силно. Ако не се възстановяваме, няма да можем да сме полезни за никого, най-малко – за себе си. Има моменти, когато всичко, което можем да управляваме, е да оцеляваме, да се съхраняваме. Знаем, че трудните времена в крайна сметка ще преминат. Практикуването на Стъпка Единадесета ни убеждава, че без значение колко далеч може да ни изглежда, Бог е поел грижата за нас. Моля се Божията благодат да ме съхрани в трудните времена.

hope Дата: Вторник, 26-02-2019, 2:20 PM |Съобщение 1165 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Готовността е предпоставка за промяна. Ако ние усърдно и съвестно прилагаме инструментите на нашата програма, със сигурност ще изпитаме положителна промяна. Програмата ни обещава нова свобода и щастие, тя ни уверява че съществува Висша сила, която може и ще премахне нашите негативни характеристики. Въпросът е, дали ние сме готови да се променим? Ако се придържаме към собствената си воля, към негодуванието, страха и недоверието, бихме затруднили пътя си към нашата Висша сила и нейните любящи грижи. Ние трябва да бъдем готови да пуснем своите слабости и да се отворим към нови възможности, за да може промяната към която се стремим, да се случи. Заедно с ежедневната си морална инвентаризация, ние може да се учим да култивираме готовността да се откажем от непродуктивните си нагласи и да опитаме новите, предлагани ни от програмата. По този начин ще си сътрудничим със силата към положителен растеж, която се намира вътре във всеки един от нас. Ние не може да командваме или да контролираме тази сила, но можем да се научим да бъдем отзивчиви с нея. Днес ще бъда готов за положителна промяна. Ще бъда отзивчив към силата, която ме движи в тази посока.

hope Дата: Сряда, 27-02-2019, 9:10 AM |Съобщение 1166 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ох, a можех да науча това навреме! ~ Енрике Солари Отличителна черта на истинската промяна, след удовлетворението от новооткрития растеж, може да е съжалението да разберем, че не сме научили нещо по-рано. Когато научим нещо ново, виждаме как би могло да направи живота ни по-добър в по-ранен момент. Съжаляваме, че сме били упорити, незрели или импулсивни. Сега виждаме грешките си в нова светлина и ни боли. Това е една от болките на промяната. Някои хора се отклоняват от възстановяването и растежа, защото отказват да понесат болката от истината, от честния поглед към миналото и пропуснатото в него. Ние трябва да се изправим пред тези съжаления с цялата си смелост, но да не им се отдаваме. Просто поглеждаме към миналото и продължаваме да живеем в единственото място, което можем - настоящето. Ние можем да признаем своята вина и разкаяние и след това да ги поверим на грижата на Бог. Не можем да променим миналото, но можем да се поучим от него. Здравословното възстановяване означава все по-лек товар, който да носим на плещите си. Потопим ли се във вината от миналите грешки, ние само ще ги повтаряме, без да успяваме да използваме наученото днес. Днес се моля да призная съжаленията си, но да ги напусна, за да мога да се погрижа за живота си тук и сега.

hope Дата: Четвъртък, 28-02-2019, 3:11 PM |Съобщение 1167 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нека никой не се заблуждава, че познаването на пътя може да замени поставянето на единия крак пред другия. ~M. C. Richards Всички възстановяващи се разбират и знаят, че този път не винаги е лесен. Обикновено говорим за ползите от възстановяването и многобройните обещания на програмата. Но на сбирки говорим и за предизвикателствата, с които трябва да се сблъскаме, за да се възстановим. Честността обикновено е най-голямото предизвикателство. Много често е и страшно, и болно е да бъдем честни със себе си за нещата, които никога досега не сме признавали и не сме се сблъсквали с тях. Понякога имаме нови и объркващи чувства и мислим, че нещо с нас не е наред. Но ние може би просто преживяваме логичния изход от поетата отговорност да бъдем честни – най-вече със себе си. Никой не се възстановява, ако мисли как да избегне това. Трябва да предприемаме всяка стъпка и да посрещаме нейните предизвикателства. Освен това, ние не сме сами с нашите трудности. Ние сме част от голямо движение на хора, ангажирани с възстановяването, и това ни дава спокойствието да вървим напред по-лесно, бидейки честни. Днес се моля за смелостта да остана честен, когато страховете и болките на моето израстване са огромни.

hope Дата: Петък, 01-03-2019, 1:12 PM |Съобщение 1168 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Истинската красота Всички от нас искат да изглеждат добре, ако може - да бъдат представителни, изсикани, красиви. Но ние често се разкъсваме между желанието да бъдем забелязани и все пак да не искаме нечии очи да се вторачват в нас. Ние сме всичко, което трябва да бъдем днес, в този момент. И ние имаме вътрешна красота, всеки от нас, това е нашата истинска благословия, както и в живота на другите. Нашата вътрешна красота ще изгрее, ако я приканим да направи това. Какъвто и да е външният ни вид, той не може да се справи с болката и страданието, които преодоляваме с действия и думи, които идват от сърцето - домът на нашата вътрешна красота. Може би по-добро огледало за отразяване на нашата истинска красота е присъствието или отсъствието на приятели в живота ни. Всеки от нас познава зашеметяващи жени, които хвърлят само студени погледи по пътя си и красиви мъже, които арогантно омаловажават другите. Обичта и съпричастността към другите - това е нашата вътрешна красота, която се цени от тях и за която са ни благодарни. Изненадващо за всеки от нас е откриването, че блясъкът на нашата вътрешна красота трансформира и външния ни вид. Моята красота днес ще бъде засилена от внимателното ми отношение към другите, с които споделям моя опит. =========== Честита Баба Марта на всички! Да ви донесе здраве и спокойствие и нека слънцето озарява косите, очите и душите ви! Да ви донесе истинска красота!

annastoyanova Дата: Петък, 01-03-2019, 6:43 PM |Съобщение 1169 От скоро Група: Потребител Постове: 9 Статус: Извън линия Впечатляващ пост Честита Баба Марта и на теб,желая ти здраве и късмет!

hope Дата: Събота, 02-03-2019, 9:07 AM |Съобщение 1170 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия   Благодаря ти от сърце!    ==================== Да ценим себе си ~ Никога повече съзависим Време е да спрем безсмислицата да се срамуваме от себе си и да се подценяваме. Ние сме най-великите неща, които някога ще ни се случват. Повярвайте. Това прави живота много по-лесен. Може би сме преминали през по-голямата част от живота си, като се срамуваме и извиняваме ненужно за себе си, пряко или косвено - като се чувстваме по-малко ценни от другите, вярвайки, че знаят по-добре от нас, и вярвайки, че някак си другите са предназначени да бъдат тук, а ние - не. Имаме право да сме тук. Ние имаме право да бъдем себе си. Ние сме тук. Има цел, причина и предназначение за това. И ние не трябва да се извиняваме, че сме тук или че сме такива, каквито сме. Ние сме достатъчно добри и заслужаваме да бъдем ценени. Другите нямат нашата магия. Ние имаме нашата магия. Тя е в нас. Няма значение какво сме направили в миналото си. Всички ние имаме минало, вплетено с грешки и успехи, с нашия опит. Имаме право на нашето минало. Наше е. То е работило, за да ни оформи. Докато напредваме по този път, ще видим как всеки наш минал опит може да бъде използван за добро. Вече прекарахме много време да се срамуваме, да се извиняваме и да се съмняваме в красотата в себе си. Бъдете готови да изоставите тези чувства. Те са една ненужна тежест. Другите имат това право, но също и ние. Ние не сме нито по-малко, нито повече от тях. Ние сме равни. Ние сме това, което сме. Ние сме това, което сме създадени и предназначени да бъдем. Това, приятелю мой, е чудесен подарък. Господи, помогни ми да придобия силата да обичам и да оценявам себе си.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 78 of 111 « 1 2 … 76 77 78 79 80 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: