Дар за Днес - Page 80 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 80 of 111 « 1 2 … 78 79 80 81 82 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 20-03-2019, 10:00 AM |Съобщение 1186 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Формулата е проста: правете всичко възможно според способностите си, по най-добрия начин който можете.  --Dorothy Baker Ние никога не си гарантираме успех, ако се ръководим от стандартите на другите. Въпреки това, ако правим всичко възможно в съответствие със стандартите, които мислим че Бог има впредвид за нас, ще бъдем успешни. И от Бог ние винаги ще получаваме безусловна любов и приемане. В миналото много от нас са били преследвани от страха, че и най-доброто от нас не е достатъчно добро. И не рядко този страх е затруднявал всичко, с което сме се заемали, а по този начин ние само го засилвахме. Ние можем да се върнем обратно в тези блокиращи страхове, ако не сме бдителни в работата си по програмата и нейните предложения. Нашата Висша сила ще ни помогне да се справим с каквато и задача да стои пред нас, стига да имаме нужната готовност. Нашата работа е просто да приемем Бог като наш партньор и да му поверим ръководството за решаване на задачата си. Ние няма да се провалим, ако помним върху какво почива нашата сила; къде лежи нужното ни ръководство. Самоуважението е една от допълнителните ползи на свършената с Божията помощ работа. Друга такава е, че се научаваме следващият път по-бързо се оставим на неговите водителство и сила, а по този начин намаляваме времето, което отделяме на страховете си. Днес мога да бъде успешен във всяко начинание, ако позволя на Бог да управлява моите ходове.

hope Дата: Четвъртък, 21-03-2019, 9:24 AM |Съобщение 1187 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирение Ако зависимостта ни кара да контролираме, възстановяването ни учи на смирение. Ако зависимостта ни кара да отричаме, възстановяването ни учи да приемаме това, което е. Работейки по програмата, ние научаваме нещо неочаквано и невероятно: Животът е пълен с толкова много обрати, че е по-лесно да ги следваме, отколкото да се опитваме да ги „вкараме в правия - нашия път“. По-лесно е да имаме по-малко очаквания, защото в края на краищата ние не притежаваме контрол върху бъдещето и неизвестното. Дали се уча да практикувам смирение? Висша сила, помогни ми да бъде отворен, гъвкав и приемащ в моето възстановяване.

hope Дата: Петък, 22-03-2019, 12:14 PM |Съобщение 1188 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Можем да си изкарваме прехраната с това което получаваме, но ние правим живота си от това, което даваме. --Уинстън Чърчил Възстановявайки се, ние растем духовно и е съвсем естествено да се превърнем по-щедри хора. Това е качество на усъвършенствалия се, развит човек. Вместо да бъдем загрижени за това дали ще имаме достатъчно - и по-скоро, вместо жадно да търсим все повече и повече - ние ставаме по-широкосърдечни. Ние чувстваме по-голямо изобилие вътре в нас и откриваме, че духът  на щедрост дори прибавя още повече към това изобилие. Когато виждаме, че някой се нуждае, ние помагаме. Често материалният подарък е само символ на добрите чувства в една връзка. За щедрия човек не е необходимо да се къпе с материални подаръци. Най-ценните дарове – това са да обърнем внимание на другите, да ги зачитаме за това което са, да им даваме от нашето време.  Днес ще намеря удовлетворение в моя дух на щедрост.

hope Дата: Събота, 23-03-2019, 2:27 PM |Съобщение 1189 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние трябва да бъдем внимателни, като се измъкваме от едно преживяване – да вземем само мъдростта, която е в него... Котката, която сяда върху горещия капак на печката, никога повече няма да седне върху него... - Mark Twain "Снощи помолих един приятел за помощ, но той ми отказа. Тази вечер няма да моля, защото пак ще ми бъде отказано." Бедните ние! Един човек ни е отхвърлил, и вече мислим, че целият свят ни  отхвърля. Ние сме убедени, че ако един човек ни изостави, всички останали също ще ни изоставят. Подобно мислене, освен че е негативно, ни осигурява една фалшива безопасност. Ако вярваме, че повече няма да можем да се доверим, ние няма да се доверим. Но с една такава „безопасност” няма да постигнем никакво духовно израстване. Като осъждаме всички, няма да видим тези, които искат да помогнат. За да намерим нужната ни помощ, може би трябва да я потърсим у няколко човека. Дори и ако няколко души ни я откажат,  не трябва да губим надежда. В природата има много цветя, но за да открием най-хубавото, ние трябва да разгледаме всички тях, нали?! Ако днес бъда отхвърлен, това не означава, че съм лош човек, или че не мога да имам доверие в когото и да било. Това означава, че трябва да поема друг, различен риск, за да развия моите взаимоотношения.

hope Дата: Неделя, 24-03-2019, 8:44 AM |Съобщение 1190 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Искам, разбирайки себе си, да разбирам другите. ~ Катрин Мансфийлд Израстването- да станем най-добрите хора, които можем да бъдем, е процес за целия живот. Като тийнейджъри може да сме мислили, че двадесет и една ще бъде магическа година за нас, защото тогава ще станем възрастни. Щяхме да пораснем и ако имахме проблеми, щяхме да сме в състояние да се справим с всички тях. Но колкото по-възрастни ставаме, толкова повече осъзнаваме, че израстването е процес, който никога не свършва. Ние винаги сме хората, които сме способни да бъдем. Винаги научаваме нови неща за себе си и в този процес винаги достигаме до нови разбирания за другите хора и как можем да ги разбираме. Колко прекрасно е, че животът винаги ни предлага място за растеж! Той ни дава възможност за нови открития през целия ни живот и ни гарантира, че винаги ще имаме какво да разберем и научим. Какво откритие направих днес?

hope Дата: Понеделник, 25-03-2019, 1:17 PM |Съобщение 1191 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да присъстваш Реалността може да бъде трудно за живеене място. Понякога изглежда невъзможно да останем тук и сега. От време на време всички ние се връщаме към миналото и копнеем за бъдещето. Това е естествено. Да присъстваме във всяка минута от деня е нещо невъзможно за никого. И все пак, ние можем да се стремим да сме налице, да присъстваме в колкото се може повече минути, колкото можем. Ние се стремим към напредък, не към съвършенство.  Дали днес правя каквото мога, за да присъствам Тук и Сега? Мисъл за деня: Една малка доза от реалността е по-добро от това изобщо да няма реалност.

hope Дата: Вторник, 26-03-2019, 10:17 AM |Съобщение 1192 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отрита и честна комуникация Да предполагаме какво другите хора мислят или чувстват, без да сме ги питали, ни води единствено до тяхното неразбиране, оттам – и до недоразумения. Това е точно толкова пагубно, както и да предполагаме, че другите хора могат да знаят това, което искаме, или се нуждаем, без да сме им казали. Много потенциално добри приятелства и бракове загиват заради нашите фалшиви предположения и липсата на открита, ясна и честна комуникация. Дали приехме, че другите не могат да знаят какво мислим или чувстваме, докато не им кажем? Дали не приемаме за даденост, че "мълчанието означава съгласие"? Дали приехме, че другите не са длъжни да имат време за нас, или пък да се погрижат за нас, ако не ги потърсим и помолим да поговорят с нас? Смятаме ли, че другите могат да четат какво се върти в умовете ни, без дори да си отворим устата? Ако приемаме, че другите имат същите ограничени или изкривени мисли като нашите, то ние трябва да поемем инициативата да търсим отговори на въпросите си и да даваме честни отговори в нашите взаимоотношения. Днес няма да допусна грешката да проектирам собствените ми чувствата спрямо другите. Ще започна честна и открита комуникация.

hope Дата: Сряда, 27-03-2019, 9:31 AM |Съобщение 1193 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вълкът и жеравът Докато вълкът ядял, една кост заседнала в гърлото му. Скоро болката станала нетърпима. Той се втурнал към едно езерце, мислейки, че ако пие вода, костта ще се разхлаби, но дори не можел да преглътне. Уплашен, той се огледал и видял, че го наблюдава един жерав. "Бих ти дал всичко," изръмжал той, "ако премахнеш тази кост от гърлото ми. Шията ти е дълга, а клюна - силен. Моля те да ми помогнеш." Жеравът се съгласил. Той снижил шията си и пъхнал дългия си клюн в гърлото на вълка, и така успял да захване и махне костта. "Бих искал сега наградата, която ми обеща."-  казал на вълка. Но вълкът изръмжал. "Достатъчно е, че ти напъха главата си между челюстите ми, но аз пощадих живота ти. Махай се, или ще бъдеш следващата ми вечеря.“ Поуката от историята: обещанията, които дава врагът, обикновено не се спазват. Докато правите своя безстрашен морален самоанализ, може би ще си спомните случаите, в които сте се държали зле с другите; предавали сте ги, дори когато те са се опитали да помогнат; или пък сте давали обещания, които не сте изпълнили. Вашето обещание днес - да живеете чист и трезвен живот - може да ви помогне, за да им се реванширате. Днес ще направя списък на тези, които са ми помагали и са били винаги там, за мен, и на които трябва да се реванширам. Ще направя първите си крачки за това.

hope Дата: Четвъртък, 28-03-2019, 10:23 AM |Съобщение 1194 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Често щастието ни призовава, но ние сме твърде заети, за да му отговорим. --Ellen H. В стремежа си към щастие много хора са твърде заети, за да намерят това, което търсят. Често щастието, което така страстно желаем, е в малките събития, които ни нашепват. Ако не им обърнем внимание, ние ги пропускаме. Щастието може да бъде открито в начина, по който светлината пада през дърветата. Щастието си проправя път през скъпоценните спомени, които нямат парична стойност, но са безценни за нас. Може да е в радостта от присъствието на любимия домашен любимец - просто в начина, по който ни гледа или в безусловната любов, която той излива върху нас.  Ние сме заобиколени от множество неща, които са смислени и пълни с наслада. Въпросът е ще им отделим ли достатъчно дълго внимание, за да се въползваме от тях? Възстановяването ми предоставя много красиви неща, които преди са били скрити за мен. Аз съм изумен от любовта, която ме заобикаля.

hope Дата: Петък, 29-03-2019, 11:51 AM |Съобщение 1195 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек не може да се сдобие с мъдрост, без да живее живота. --Dorothy McCall Да живеем живота означава да откликваме напълно, изцяло на нашите радости и нашите неволи. Това не означава да избягваме преживяванията или дейностите, за които се опасяваме, че не можем да се справим. Само ако преминем през тях, ще можем да узнаем кои сме всъщност; ще започнем да разбираме, че във всеки един момент има някаква сила, която е наше разположение. И в това е мъдростта. Когато подхождаме към живота колебливо, ще пожънем само част от неговите дарове. Това е като гледането на цветен филм само в черно и бяло. Животът ни има своите цветове, но ние трябва да имаме смелостта да позволим на цветовете да се появяват, да ги почувстваме, да се потапяме в тях, да се променяме с тях. Само така откриваме истинската си същност. Сложността на живота ни учи на мъдрост. И да станем мъдри е нещо, което ни помага да преодоляваме много клопки по нашия път. Живеенето на живота е много повече от просто да бъдеш жив. Аз мога да избера да навляза в него с двата крака. Мъдростта ме очаква в дълбините му.

hope Дата: Събота, 30-03-2019, 12:28 PM |Съобщение 1196 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Опитът ме научи, че когато съм нетърпелив, всъщност се стремя да отложа нещата. Нещастията имат своя живот и своите ограничения, своята болест и своето здраве. --Montaigne Програмата не работи за нас. Ние сме неразбрани. Нищо не се случва и по време на работа. Просто не можем да прогледнем. Защо някой не ни помогне? Нашето нетърпение! Ние ставаме раздразнителни и обвиняваме другите за нашите недостатъци. Нетърпеливи сме! Губим досега с темпото на живот и нашия собствен, специфичен ритъм. Нетърпеливи сме! Ние сме убедени, че зависимостта ни никога няма да престане да ни измъчва. Нека намалим скоростта и да се върнем към връзката ни с ритъма на живота. Ние знаем, че всичко има своя сезон, своето движение и своя край. В момента може да ни измъчва люта зима, но ще дойде пролетта, след това - лятото. Нищо не остава статично; всичко се променя и расте. Съществува някакъв план за целия живот, включително и нашия – просто трябва да сме достатъчно търпеливи, за да го различим. Имам нужда да се забавя и да се свържа с ритъма на моя живот и живота извън мен.

hope Дата: Неделя, 31-03-2019, 10:12 AM |Съобщение 1197 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато дойде скръбта, ние нямаме право да питаме "Защо това се случва на мен?", освен ако не си задаваме същия въпрос за всеки миг на щастие, което идва на пътя ни. -- Неизвестен автор Един милионер искал синът му да разбере, че светът е съставен от хора, които са големи щастливци, защото няма какво повече да искат, и такива, които живеят в нещастие заради безкрайните им борби да имат нещо. Той помолил един от най-нископлатените си работници да вземе сина му у тях само за един уикенд, и служителят се съгласил. Когато уикендът свършил, милионерът отишъл да вземе сина си. По пътя за вкъщи той попитал сина си:"Какво научи - как живеят другите?" "Научих много", отговорило момчето, привеждайки раменете си - "Ние имаме едно куче, но те имат три кучета и няколко котки. Те имат дори пилета и патици, както и едно магаре. Ние имаме басейн, но те живеят до едно голямо, величествено езеро. Ние имаме огромна тераса, но те имат заден двор, който се простира надалече. И по време на вечеря те всички сядат на масата заедно, смеят се и говорят заедно. " Милионерът седял тихо, докато слушал сина си. "Предполагам, че урокът, което научих, татко, е колко бедни сме в действителност." Вместо да се съсредоточа над това, което нямам, ще бъда щастлив за всичко, което ми е било дадено.

hope Дата: Понеделник, 01-04-2019, 10:16 AM |Съобщение 1198 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На човешкото сърце, което не обича истински, му е трудно да избегне омразата и отмъщението.  -Moses Luzzatto  Програмата от 12 стъпки обещава много награди за тези, които я следват, но не обещава нещата да бъдат лесни.  Ние ежедневно анализираме своята съвест  - търсим в нея негодуванията, които трябва да признаем. Никой от нас не може да напредне във възстановяването, докато задържа стари негодувания, гняв и омраза. Когато ги задържаме, ние защитаваме тъмните ъгли на нашите души, пречим на духовното обновяване от което имаме нужда. Когато си позволяваме да се променяме и станем „нови” хора посредством тази програма, се отказваме да запазим тези малки кътчета за властта и негодуванието. Запазим ли ги, те в крайна сметка ще ни погълнат и ще обосноват връщането на съзнанието ни към старите модели. Нищо вече направено не може да се върне, за да бъде направено наново. Но трябва да бъдем готови да се откажем от негодуванията си, дори и да не знаем точно как. Никой не може да спре да негодува просто като реши да спре. Когато сме готови да бъдем честни, да бъдем смирени, да бъдем учащи се, да бъдем водени в конструктивна посока, да имаме време да бъдем насочвани, вместо да търсим незабавно изцеление - тогава ще се научим да се доверяваме, и със сигурност ще постигнем духовен напредък. Днес не ми трябва да знам как точно да пусна негодуванията да си отидат, или пък  какво ще се случи след това. Просто трябва да съм готов и да пожелая истински да ги пусна да си отидат.

hope Дата: Вторник, 02-04-2019, 8:29 AM |Съобщение 1199 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Практикуване на толерантност Всеки от нас има свое - различно мнение. Няма двама души, които да изглеждат по един и същи начин. Ние всички сме различни. Различията могат да ни доведат до страх или до желание да страним от другите, без да имаме представа защо. Ако зависимостта ни затваря, възстановяването ни отваря. В програмата научаваме, че всички ние имаме повече прилики помежду си, отколкото различия. Ние се учим да се вслушваме в това, което споделяме, дори когато чуждият опит се различава от нашия. Научаваме, че знаем толкова малко за себе си (да не говорим за другите!), че осъждането на когото и да е било е нещо безполезно и ненужно. Вместо него се учим да практикуваме толерантност. Дали мога „да живея и да оставя и другите да живеят“ – както гласи едно мото на АА? Висша сила, помогни ми да се виждам в другите.

hope Дата: Сряда, 03-04-2019, 9:54 AM |Съобщение 1200 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честност Честността е основно изискване за нашето възстановяване. За да растем в честност, е необходимо първо да видим как сме лъгали другите и себе си. Това не е толкова лесно, особено когато го правим за първи път. Нашите лъжи са ни държали така пълно в тъмното, че ние дори не знаехме, че лъжем. Понякога казвахме "искрени" лъжи, защото не можехме да разграничим истината вътре в нас. Толкова дълго време бяхме предпочитали рационализациите (почти винаги – непочтени!), че бяхме започнали да им вярваме. Духовният живот по тази програма се базира на опита. Това, което чувстваме; това, което виждаме и чуваме, е това, което знаем. Когато опростим живота си и се основаваме на истината, градена от нашия опит, ние макар и трудно, понякога - бавно, се очистваме от лъжите, както и от самозаблудите си. С този вид честност идва вътрешният мир със самите нас, в който можем да кажем, "Вече познавам себе си." Днес ще приема моя опит като послание на истината.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 80 of 111 « 1 2 … 78 79 80 81 82 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: