Дар за Днес - Page 80 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 80 of 110 « 1 2 … 78 79 80 81 82 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 25-03-2019, 1:17 PM |Съобщение 1186 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да присъстваш Реалността може да бъде трудно за живеене място. Понякога изглежда невъзможно да останем тук и сега. От време на време всички ние се връщаме към миналото и копнеем за бъдещето. Това е естествено. Да присъстваме във всяка минута от деня е нещо невъзможно за никого. И все пак, ние можем да се стремим да сме налице, да присъстваме в колкото се може повече минути, колкото можем. Ние се стремим към напредък, не към съвършенство.  Дали днес правя каквото мога, за да присъствам Тук и Сега? Мисъл за деня: Една малка доза от реалността е по-добро от това изобщо да няма реалност.

hope Дата: Вторник, 26-03-2019, 10:17 AM |Съобщение 1187 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отрита и честна комуникация Да предполагаме какво другите хора мислят или чувстват, без да сме ги питали, ни води единствено до тяхното неразбиране, оттам – и до недоразумения. Това е точно толкова пагубно, както и да предполагаме, че другите хора могат да знаят това, което искаме, или се нуждаем, без да сме им казали. Много потенциално добри приятелства и бракове загиват заради нашите фалшиви предположения и липсата на открита, ясна и честна комуникация. Дали приехме, че другите не могат да знаят какво мислим или чувстваме, докато не им кажем? Дали не приемаме за даденост, че "мълчанието означава съгласие"? Дали приехме, че другите не са длъжни да имат време за нас, или пък да се погрижат за нас, ако не ги потърсим и помолим да поговорят с нас? Смятаме ли, че другите могат да четат какво се върти в умовете ни, без дори да си отворим устата? Ако приемаме, че другите имат същите ограничени или изкривени мисли като нашите, то ние трябва да поемем инициативата да търсим отговори на въпросите си и да даваме честни отговори в нашите взаимоотношения. Днес няма да допусна грешката да проектирам собствените ми чувствата спрямо другите. Ще започна честна и открита комуникация.

hope Дата: Сряда, 27-03-2019, 9:31 AM |Съобщение 1188 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вълкът и жеравът Докато вълкът ядял, една кост заседнала в гърлото му. Скоро болката станала нетърпима. Той се втурнал към едно езерце, мислейки, че ако пие вода, костта ще се разхлаби, но дори не можел да преглътне. Уплашен, той се огледал и видял, че го наблюдава един жерав. "Бих ти дал всичко," изръмжал той, "ако премахнеш тази кост от гърлото ми. Шията ти е дълга, а клюна - силен. Моля те да ми помогнеш." Жеравът се съгласил. Той снижил шията си и пъхнал дългия си клюн в гърлото на вълка, и така успял да захване и махне костта. "Бих искал сега наградата, която ми обеща."-  казал на вълка. Но вълкът изръмжал. "Достатъчно е, че ти напъха главата си между челюстите ми, но аз пощадих живота ти. Махай се, или ще бъдеш следващата ми вечеря.“ Поуката от историята: обещанията, които дава врагът, обикновено не се спазват. Докато правите своя безстрашен морален самоанализ, може би ще си спомните случаите, в които сте се държали зле с другите; предавали сте ги, дори когато те са се опитали да помогнат; или пък сте давали обещания, които не сте изпълнили. Вашето обещание днес - да живеете чист и трезвен живот - може да ви помогне, за да им се реванширате. Днес ще направя списък на тези, които са ми помагали и са били винаги там, за мен, и на които трябва да се реванширам. Ще направя първите си крачки за това.

hope Дата: Четвъртък, 28-03-2019, 10:23 AM |Съобщение 1189 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Често щастието ни призовава, но ние сме твърде заети, за да му отговорим. --Ellen H. В стремежа си към щастие много хора са твърде заети, за да намерят това, което търсят. Често щастието, което така страстно желаем, е в малките събития, които ни нашепват. Ако не им обърнем внимание, ние ги пропускаме. Щастието може да бъде открито в начина, по който светлината пада през дърветата. Щастието си проправя път през скъпоценните спомени, които нямат парична стойност, но са безценни за нас. Може да е в радостта от присъствието на любимия домашен любимец - просто в начина, по който ни гледа или в безусловната любов, която той излива върху нас.  Ние сме заобиколени от множество неща, които са смислени и пълни с наслада. Въпросът е ще им отделим ли достатъчно дълго внимание, за да се въползваме от тях? Възстановяването ми предоставя много красиви неща, които преди са били скрити за мен. Аз съм изумен от любовта, която ме заобикаля.

hope Дата: Петък, 29-03-2019, 11:51 AM |Съобщение 1190 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Човек не може да се сдобие с мъдрост, без да живее живота. --Dorothy McCall Да живеем живота означава да откликваме напълно, изцяло на нашите радости и нашите неволи. Това не означава да избягваме преживяванията или дейностите, за които се опасяваме, че не можем да се справим. Само ако преминем през тях, ще можем да узнаем кои сме всъщност; ще започнем да разбираме, че във всеки един момент има някаква сила, която е наше разположение. И в това е мъдростта. Когато подхождаме към живота колебливо, ще пожънем само част от неговите дарове. Това е като гледането на цветен филм само в черно и бяло. Животът ни има своите цветове, но ние трябва да имаме смелостта да позволим на цветовете да се появяват, да ги почувстваме, да се потапяме в тях, да се променяме с тях. Само така откриваме истинската си същност. Сложността на живота ни учи на мъдрост. И да станем мъдри е нещо, което ни помага да преодоляваме много клопки по нашия път. Живеенето на живота е много повече от просто да бъдеш жив. Аз мога да избера да навляза в него с двата крака. Мъдростта ме очаква в дълбините му.

hope Дата: Събота, 30-03-2019, 12:28 PM |Съобщение 1191 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Опитът ме научи, че когато съм нетърпелив, всъщност се стремя да отложа нещата. Нещастията имат своя живот и своите ограничения, своята болест и своето здраве. --Montaigne Програмата не работи за нас. Ние сме неразбрани. Нищо не се случва и по време на работа. Просто не можем да прогледнем. Защо някой не ни помогне? Нашето нетърпение! Ние ставаме раздразнителни и обвиняваме другите за нашите недостатъци. Нетърпеливи сме! Губим досега с темпото на живот и нашия собствен, специфичен ритъм. Нетърпеливи сме! Ние сме убедени, че зависимостта ни никога няма да престане да ни измъчва. Нека намалим скоростта и да се върнем към връзката ни с ритъма на живота. Ние знаем, че всичко има своя сезон, своето движение и своя край. В момента може да ни измъчва люта зима, но ще дойде пролетта, след това - лятото. Нищо не остава статично; всичко се променя и расте. Съществува някакъв план за целия живот, включително и нашия – просто трябва да сме достатъчно търпеливи, за да го различим. Имам нужда да се забавя и да се свържа с ритъма на моя живот и живота извън мен.

hope Дата: Неделя, 31-03-2019, 10:12 AM |Съобщение 1192 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато дойде скръбта, ние нямаме право да питаме "Защо това се случва на мен?", освен ако не си задаваме същия въпрос за всеки миг на щастие, което идва на пътя ни. -- Неизвестен автор Един милионер искал синът му да разбере, че светът е съставен от хора, които са големи щастливци, защото няма какво повече да искат, и такива, които живеят в нещастие заради безкрайните им борби да имат нещо. Той помолил един от най-нископлатените си работници да вземе сина му у тях само за един уикенд, и служителят се съгласил. Когато уикендът свършил, милионерът отишъл да вземе сина си. По пътя за вкъщи той попитал сина си:"Какво научи - как живеят другите?" "Научих много", отговорило момчето, привеждайки раменете си - "Ние имаме едно куче, но те имат три кучета и няколко котки. Те имат дори пилета и патици, както и едно магаре. Ние имаме басейн, но те живеят до едно голямо, величествено езеро. Ние имаме огромна тераса, но те имат заден двор, който се простира надалече. И по време на вечеря те всички сядат на масата заедно, смеят се и говорят заедно. " Милионерът седял тихо, докато слушал сина си. "Предполагам, че урокът, което научих, татко, е колко бедни сме в действителност." Вместо да се съсредоточа над това, което нямам, ще бъда щастлив за всичко, което ми е било дадено.

hope Дата: Понеделник, 01-04-2019, 10:16 AM |Съобщение 1193 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На човешкото сърце, което не обича истински, му е трудно да избегне омразата и отмъщението.  -Moses Luzzatto  Програмата от 12 стъпки обещава много награди за тези, които я следват, но не обещава нещата да бъдат лесни.  Ние ежедневно анализираме своята съвест  - търсим в нея негодуванията, които трябва да признаем. Никой от нас не може да напредне във възстановяването, докато задържа стари негодувания, гняв и омраза. Когато ги задържаме, ние защитаваме тъмните ъгли на нашите души, пречим на духовното обновяване от което имаме нужда. Когато си позволяваме да се променяме и станем „нови” хора посредством тази програма, се отказваме да запазим тези малки кътчета за властта и негодуванието. Запазим ли ги, те в крайна сметка ще ни погълнат и ще обосноват връщането на съзнанието ни към старите модели. Нищо вече направено не може да се върне, за да бъде направено наново. Но трябва да бъдем готови да се откажем от негодуванията си, дори и да не знаем точно как. Никой не може да спре да негодува просто като реши да спре. Когато сме готови да бъдем честни, да бъдем смирени, да бъдем учащи се, да бъдем водени в конструктивна посока, да имаме време да бъдем насочвани, вместо да търсим незабавно изцеление - тогава ще се научим да се доверяваме, и със сигурност ще постигнем духовен напредък. Днес не ми трябва да знам как точно да пусна негодуванията да си отидат, или пък  какво ще се случи след това. Просто трябва да съм готов и да пожелая истински да ги пусна да си отидат.

hope Дата: Вторник, 02-04-2019, 8:29 AM |Съобщение 1194 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Практикуване на толерантност Всеки от нас има свое - различно мнение. Няма двама души, които да изглеждат по един и същи начин. Ние всички сме различни. Различията могат да ни доведат до страх или до желание да страним от другите, без да имаме представа защо. Ако зависимостта ни затваря, възстановяването ни отваря. В програмата научаваме, че всички ние имаме повече прилики помежду си, отколкото различия. Ние се учим да се вслушваме в това, което споделяме, дори когато чуждият опит се различава от нашия. Научаваме, че знаем толкова малко за себе си (да не говорим за другите!), че осъждането на когото и да е било е нещо безполезно и ненужно. Вместо него се учим да практикуваме толерантност. Дали мога „да живея и да оставя и другите да живеят“ – както гласи едно мото на АА? Висша сила, помогни ми да се виждам в другите.

hope Дата: Сряда, 03-04-2019, 9:54 AM |Съобщение 1195 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Честност Честността е основно изискване за нашето възстановяване. За да растем в честност, е необходимо първо да видим как сме лъгали другите и себе си. Това не е толкова лесно, особено когато го правим за първи път. Нашите лъжи са ни държали така пълно в тъмното, че ние дори не знаехме, че лъжем. Понякога казвахме "искрени" лъжи, защото не можехме да разграничим истината вътре в нас. Толкова дълго време бяхме предпочитали рационализациите (почти винаги – непочтени!), че бяхме започнали да им вярваме. Духовният живот по тази програма се базира на опита. Това, което чувстваме; това, което виждаме и чуваме, е това, което знаем. Когато опростим живота си и се основаваме на истината, градена от нашия опит, ние макар и трудно, понякога - бавно, се очистваме от лъжите, както и от самозаблудите си. С този вид честност идва вътрешният мир със самите нас, в който можем да кажем, "Вече познавам себе си." Днес ще приема моя опит като послание на истината.

hope Дата: Четвъртък, 04-04-2019, 10:16 AM |Съобщение 1196 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Определяме ежедневно нашите приоритети Приоритетите не са просто нещо, което да определим веднъж годишно, веднъж в месеца, или дори веднъж седмично. Нашите приоритети са видими в решенията, които вземаме и действията, които предприемаме, всеки ден. Да бъдем в тясно сътрудничество и във връзка с вътрешната ни същност и с нашата Висша сила е нещо, които ни помага да бъдем сигурни, че нашите приоритети отразяват истинските ни нужди и желания. Когато сме стъпили здраво на тези взаимоотношшения – с Висшата сила и със себе си, ние няма да допуснем неоснователното повлияване от други хора, и ще знаем какво е наистина важно за нас; какво е необходимо за нашето здраве и благосъстояние. Ние опредляме приоритетите си с всички простички нааглед решения и действия - когато например пазаруваме хранителни стоки и планираме какви да бъдат ястията за деня ни; опрделяме ги, когато избираме между играта на тенис, четенето на книга или среща с приятел. Правим го, когато решаваме как да отговорим на отрицателен коментар на колега. Нашите дневни приоритети отразяват това, което сме, и определят това, в което се превръщаме. Затова нека се грижим за тях със здравословната към нас обич. Днес се моля да поставя на първо място първите, най-важни за мен неща.

hope Дата: Петък, 05-04-2019, 9:36 AM |Съобщение 1197 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Светът е колело, което винаги се върти. Тези, които са на високо, слизат на по-ниско; тези, които са били ниско, преминават по-нагоре. --Anzia Yezierska Всичко се променя. Нищо не остава същото. И приемането на начина, по който са нещата – вместо, и без очакването какви биха могли или би трябвало да бъдат, ни освобождава да живеем по-пълноценно всеки момент. Времето тече по своя ход, нашата съдба - заедно с него. Има цел в това как се разгръща животът ни;  всички възходи и падения служат на нашия растеж. Ние не трябва нито да негодуваме при застой, нито да се отдаваме на твърде дълго въодушевление. Отдаването на прекалено много внимание на всяко едно положение или обстоятелство пречи на нашето пробуждане за настоящето. А предназначението на настоящето е да ни учи. Ние трябва да се движим с времето. Трябва да съсредоточим вниманието си върху настоящия момент и да приемаме всички чувства, които предизвиква всеки един наш опит – така изграждаме емоционалната ни зрялост. Нашите уроци са много, и те придружават както паденията, така и силните ни времена. Ние можем да бъдем благодарни и за двете. Програмата ни дава свобода, след като сме били на дъното. Тя ни дава инструментите, с които да се движим уверено напред, доверявайки се, че всичко е наред. Нищо не трае вечно, и в рамките на всяка една борба има възможност за реален растеж. Върхове ще отминат, точно както ще отминат и паденията. Те идват при нас със своята цел. Ние трябва да им дадем тяхната свобода - за да намерим нашата собствена свобода.

hope Дата: Събота, 06-04-2019, 8:13 AM |Съобщение 1198 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В сърцето си всеки носи дълбоки копнежи, но и голяма носталгия. --Rabbi Seymour Siegel Ние се питаме - какво ни накара да направим някои от нещата, които направихме? Ние стигахме до крайности, дори когато знаехме, че нашите действия не са рационални. Дори и сега, понякога крайностите ни привличат. От време на време ние все още копнеем за неща, от които знаем, че ще ни боли. Дали тези желания ни озадачават? Мъдрите и прозорливи хора са тези, които търсят собствените си дълбоки истини и искат да разберат истинските си желания и копнежи. Мнозина казват, че нашите желания и копнежи са в основата на цялото ни същество; в търсенето на духовен дом,  на място, където знаем, че ще сме добре дошли, обичани и защитени. Може би всички ние сме родени с копнеж по такъв дом. И може би сме го имали, когато за пръв път сме усетили топлината на любящите и грижовни родители, дори да е била само къс, частица. И може би след това прекарваме остатъка от живота си, преследвайки изживяването отново на това прекрасно чувство. Мъдростта на Дванадесетте стъпки ни насочва към онзи духовен дом, в който ни очаква цял живот на растеж и усъвършенстване, и в който усещаме духа на нашата Общност. От мъжете и жените в нея научаваме как те са намерили своя път „към дома“. Днес вълненията на сърцето ми ще бъдат знак за моя духовен копнеж.

hope Дата: Неделя, 07-04-2019, 8:51 AM |Съобщение 1199 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Щастието е въпрос на решение. Ние дойдохме в тази програма отчаяни - за помощ и може би за утеха. Чувствахме се бяхме много наранени. Виждайки всички усмивки, и като слушахме смеха на жените и мъжете по време на сбирки, се убедихме, че сме на правилното място. За щастие, останахме  достатъчно дълго, за да разберем откъде идват, на какво се дължат усмивките и смехът им. Дванадесетте стъпки са предложения за живот ден за ден, за дадения момент. Когато позволим на Стъпките да ръководят мисленето и действията ни, ние откриваме, че не е необходимо животът ни да бъде болезнен. Мисленето и действията ни са изцяло в нашия контрол – те зависят от нас, от изборите които правим. А да останем в Програмата е нещо, което може да ни донесе единствено щастие. Днес ще се опитам да бъда добър пример за някой друг. Ще бъда живото доказателство за максимата "Повечето хора са толкова щастливи, колкото им позволяват техните умове."

hope Дата: Понеделник, 08-04-2019, 11:16 AM |Съобщение 1200 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът не може да е истински, ако в него няма наслада и радост от самия живот. - Coventry Patmore Новодошъл: Мисля да предприема пътуване за няколко дни, защото ми омръзна еднообразния живот, който водя. Знам, че сте ме предупредили за големи географски промени. Но аз искам да направя нещо различно. Спонсор: Поздравления, радвам се, че планираш да се забавляваш. Промяната е нещо добро за нас. Тя може да помогне за пробуждане и обновяване на духа ни; да ни покаже неща, които не сме виждали преди; да ни даде нова перспектива за нашия обикновен човешки живот. Ние можем да пропътуваме хиляди километри или да останем близо до дома, толкова дълго, колкото носим със себе си принципите и навиците на възстановяването. Където и да сме, ние можем да прочетем част от литература по програмата, да се молим за помощ да останем във възстановяването, или да се обаждаме на нашите спонсори. Нежното и любящо ръководството на нашата Висша сила върви винаги редом с нас. Докато пътуваме, може да е възможно да присъстваме на сбирки на нашата собствена Дванадесет –Стъпкова Общност, или на открита сбирка на някоя от другите 12- Стъпкви програми. Можем да проверим за сбирка на мястото, на което ще бъдем – било чрез разговори с наши приятели, или пък като запитаме домашната си група, а можем да проверим и чрез информацията в интернет за мястото, в което пристигнем. Ако посетим нова сбирка, може да видим различни лица, но програмата е същата. Днес ще обновя духа си, като опитам нещо непознато, но полезно за моето възстанвяване.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 80 of 110 « 1 2 … 78 79 80 81 82 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: