Дар за Днес - Page 82 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 82 of 110 « 1 2 … 80 81 82 83 84 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Петък, 26-04-2019, 11:02 AM |Съобщение 1216 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Добрите мисли раждат добри плодове, лошите мисли - лоши плодове; човек сам отглежда своята градина.  --John Leonard      Злите мисли и деструктивни нагласи не са ни пращани от съдбата. Те са изборите, които правим,  докато действаме и реагираме на събитията в живота ни. Преди Програмата от 12 Стъпки, когато ни се случваха негативни неща, импулсът ни караше да изберем да реагираме негативно: " Животът не е справедлив "; " Защо това трябва да се случи на мен? ";  "Мразя ги, че правят така"; "Отказвам се, дори ако това ще е последното нещо, което правя.” Лесно е да реагираме позитивно, когато ни се случват хубави неща. Но ние често избраме да реагираме отрицателно дори на добрите събития. Доброто може да бъде намерено дори и в най-лошите ситуации, стига да го търсим. Един фалит може да ни предостави възможност за ново начало. Поражението може да позволи възстановяване по един нов и по-добър начин. Злото ни учи какво е добро. Смъртта носи нов живот. Признаването на нашето безсилие ни дава най-накрая свободата да избираме. Чрез избора на добри мисли и нагласи градината на моята душа ще процъфтява. С избора на лоши такива, тя ще загине.

hope Дата: Събота, 27-04-2019, 8:30 AM |Съобщение 1217 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия O.k. e да се забавляваме. Когато сме носени от течението на зависимостта, ние се вземаме много на сериозно и често губим връзка с реалността. Изгубваме се в нашите фантазии, илюзии и мании. Животът ни става безрадостен, защото не можем да го видим отвъд нашата зависимост, и ние не намираме в него истинско удовлетворение. Губим допира с радостта и чувството за хумор; намираме, че всичко около нас и вътре в нас е мрачно и тъмно. Един от многото положителни признаци за нашето завръщане към здравето и здравия разум е възстановяването на дара на смеха. Във всеки ден на възтановяване, в който получаваме и повече енергия, и удоволствие от живота, ние се движим заедно със света и можем да намираме много неща, които са хумористични - и в себе си, и в другите хора. Ние се смеем, и ние откриваме, че вече не сме сами. Смехът е белег на здравия, щастлив човек. Нашият смях показва, че наистина сме част от човешката общност. Той е знак, че сме живи и се движим по пътя към възстановяването. Днес се радвам истински, че мога да се смея и да се чувствам отново в контакт със себе си и другите.

hope Дата: Вторник, 30-04-2019, 9:56 AM |Съобщение 1218 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бъдете силни и смели; не се плашете, нито се страхувайте ....  --Joshua 1: 9 Казано е, че когато стигнем края на въжето, можем да го оставим и да се върнем, или да го завържем на възел и да се хванем за него докато поразмислим за друг изход. Всеки път, когато чувстваме, че просто няма къде да отидем освен надолу, където никой няма да ни достигне, можем да започнем всичко отначало. Ако се научим да поглеждаме отвъд края на нещо, ние винаги ще видим едно вълнуващо, ново начало. В края на всяка буря има спокойствие. В края на всеки спор има мълчание. След края на една връзка започва друга. Въпреки че животът се състои от много завършеци, в него има също толкова много нови начала. "Животът продължава" – така е дори и с времето - в края на всяка минута има слдваща, нова. Нощите могат да сложат край на много неща, но те също така дават много начала. Точно както слънцето залязва, за да изгрее луната и да се появят звездите. Така е и с ежедневието ни ни – приключваме дейностите за деня, за да започнем вечерните. И когато тези дейности приключат, ще имаме нови изживявания на следващия ден. Днес няма да се страхувам от нещата, които ще имат своя край; ще помня, че те ще бъдат предпоставка за новото начало.

hope Дата: Сряда, 01-05-2019, 11:42 AM |Съобщение 1219 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не режи дървото, което ти дава сянка.   - Арабска поговорка Ние трябва да помним това, което работи добре за нас. Дванадесетте стъпки ни лекуват. Сбирките, на които присъстваме, също ни лекуват. Четенето и слушането на литература по Програмата ни лекува. Разговорът с нашия спонсор ни лекува. Времето, което прекарваме с приятелите по Програмата ни лекува. Понякога сме притиснати от времето. Тогава трябва да направим избор за това, как да използваме нашето време. Може да си мислим, че знаем достатъчно за Програмата. Може да чувстваме, че сбирките ни идват много. Това са признаци за опасност. Ние знаем, че можем да останем трезвени за днес, в дадения момент, с работа по Стъпките. Нека не забравяме това, независимо от колко време сме в тази Програма. Може да ви изглежда, че сте във възстановянето от дълго време, но помнете – в него всички ние сме начинаещи. Молитва за деня: Висша сила, аз Те намерих в Програмата от 12 стъпки. Помогни ми да  намеря начините, чрез които да остана „вечният начинаещ" в нея. Действие за деня: Днес ще отделя достатъчно време, за да прочета Дванадесетте стъпки. Ще размишлявам за това, колко много ми дават.

hope Дата: Четвъртък, 02-05-2019, 9:13 AM |Съобщение 1220 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приятелство Преди да започнем възстановяването си, ние бяхме приятели с тези, с които пиехме или употребявахме; ние се прегръщахме с много хора, но най-често нямахме истински приятел, на когото дори да се обадим. За дълго време, ние самите не бяхме надеждни приятели. Твърде бедни тялом и духом, за да бъдем щедри, ние не бяхме приятели дори на себе си - как бихме могли да бъдем приятели на някой друг?! И накрая, ние просто се отказахме от приятелството. Отношението ни към него стана „Защо всъщност са ми приятели? И кой всъщност има нужда от мен?” С възстановяването си осъзнахме, че вече имахме приятели. Добри приятели. Бяхме станали хора, заслужаващи любов. И най-удивителното нещо беше, че всички те, до един ни обичаха. Вече можехме да имаме истински приятели. Ние самите също можехме да бъдем приятели. Вече не бяхме ненадеждни и бедни, вече можехме да даваме от себе си. Вече не се налагаше да купуваме чуждата любов, достатъчно беше да можем да приемем любовта на другите. Вече не подозирахме мотивите на другите, за да можем да приемем приятелството им. Научавайки се да обичаме себе си и другите, ние започнахме да приемаме, че другите хора биха могли да ни обичат, и то много. Сега можехме да се доверяваме и на себе, да бъдем добри приятели със себе си. С все по-голям кръг от приятелски настроени хора, ние можехме да рискуваме да бъдем себе си. Знаехме, че каквото и да се случи, ние можем да се справим. Какво прекрасно усещане за сигурност и доверие имахме сега, когато открихме приятелството! Днес се моля да ценя приятелите си и да мога да бъда добър приятел на другите.

hope Дата: Събота, 04-05-2019, 9:49 AM |Съобщение 1221 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Целта на обучението ни, работейки по програмите от 12 стъпки,  е духовното ни израстване. Има области в нашия живот, в които сме на правия път. В тях нашето ниво на зрялост е точно каквото трябва да бъде, и ние преминаваме през етапите, които трябва да преживеят хората на нашата възраст . Но в други области от живота ни не е така. Taм се проявяваме като типични зависими - сложни хора, неуравновесени, непостоянни. Във всички нас има области, които са прекалено емоционални и едновременно като сковани от лед; области, които не са усетили освобождаващата топлина на слънцето. Ние не можем да очакваме от себе си да се движим само напред и да напредваме бързо. Не само че понякога е добре да се движим бавно, но и често това е единственият начин да напредваме. Объркването, конфликтите, или болката могат да ни накарат да замразим наши спомени и чувства на безопасно разстояние.  Възстановяването - това е дълъг процес, и ние можем да си позволим повече време, за да се лекуваме. Задачата сега е да не отричаме, да не се крием от промените, а да имаме доверие, че лечебната топлината на програмата ще се отрази върху всички области на живота ни. Днес съм благодарен, че ми е предоставено достатъчно време, за да продължа растежа си.

hope Дата: Неделя, 05-05-2019, 9:28 AM |Съобщение 1222 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за днес: Сега, когато знам, че не мога да използвам смелостта на бутилката, се моля за 24 часа смелост, за да променя нещата, които мога. Очевидно е, че това не е онази смелост, която ще ме направи силен и смел човек за целия ми по-нататъшен живот, и в състояние да се справям смело с всякакви и всички ситуации. Сега имам преди всичко нужда от постоянна и разумна смелост, която да трае в продължение на всеки  мой настоящ ден - като правя това, което трябва и може да бъде направено днес, и избягвам всякакъв страх и тревога по отношение на крайния резултат.  Какво означава за мен смелостта днес? Днес се моля: Моля се да справям само с онези неща, за които имам шанс да променя. И промяната трябва да започне с мен, ден след ден, за дадения момент. Моля се да осъзная, че приемането често е форма на смелост. Аз не се моля за супер-храброст, а само за куража да преодолея и отговоря на това, което животът ми поднася в днешните 24 часа. Днес ще помня: Куражът се придобива ден след ден, момент след момент.

hope Дата: Вторник, 07-05-2019, 8:33 AM |Съобщение 1223 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако имаме смелостта да приемем правото ни на щастие, ще видим, че всяка печал има край.   - Justin Langley  Постигането на спокойствие и душевен мир след наши неуспехи изисква време и вяра. В миналото може да сме действали по сърцераздирателни за нас и другите начини. Но сега имаме нов избор, можем да извървим пътя на прошката към самите нас, и да престанем да се наказваме за минали дела. Или пък можем да решим, че не заслужаваме да се чувстваме добре и че ако се придържаме към нашите болка, вина, и самоненавист, по някакъв начин ще компенсираме някои неуспехи. Убеждението, че грешките ни са твърде големи, за да могат да бъдат поправени, ни тласка към състоянието на непрекъснат траур. Вярно е, че е риск, но можем да изберем да вярваме, че поправянето им е възможно, разбира се - не всички грешки наведнъж, но бавно, постепенно, ден след ден. Вярата, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи, ни дава смелостта да се поправяме и да се изправим с вдигната глава срещу нашето минало. Когато се осланяме на вярата, вече не е необходимо да скърбим - ние оставяме миналото и се обръщаме към живота, който сме предназначени да живеем. Днес се моля за силата и куража да не тъгувам за моите неуспехи.

hope Дата: Сряда, 08-05-2019, 8:36 AM |Съобщение 1224 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Повярвахме, че Сила по-могъща от нас самите може да ни върне здравия разум. - Втора стъпка Ние започваме да вярваме в един по-добър живот чрез мощния дар, даван ни от другите възстановяващи се - като ги изслушваме, като ги виждаме, както и когато виждаме резултатите от дара на възстановяването по време на работа и в живота си. Има сила, по-могъща от нас самите. Има реална надежда, че нещата могат и ще бъдат по-различни и по-добри за нашия живот и за нас. Ние не сме в програма "направи го сам". Не се налага да упражняваме силата на волята си, за да се променим. Не се налага и да принуждаваме нашето възстановяване да се случи. Не се налага да правим тези неща, за да повярваме, че съществува сила по-могъща от нас самите – една сила, която ще заработи в нашия живот. Тази сила ще направи за нас това, което и най-големите и най- усърдните ни усилия не могат да направят. Нашата Висша сила ще ни върне към нормалния и ползотворен живот. Всичко, което трябва да направим, е да повярваме в това. Отвори очите си! Вгледай се. Виж хората около тебе. Виж изцелението, което те са открили. След това открий своята собствена вяра, своето собствено изцеление. Днес, независимо от моите обстоятелства, аз ще вярвам, че Сила по-могъща от мен може, и ще ме върне в мирния, здрав начин на живот.

hope Дата: Четвъртък, 09-05-2019, 9:13 AM |Съобщение 1225 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Способност да признаваме грешките си  Преди ние трябваше да се конкурираме с всички, понякога едва доловимо, понякога по-доловимо. Ние винаги трябваше да бъдем прави; да сбъркаме беше непоносимо за нас. Ние никога не успявахме да си признаем и да кажем простичкото: "Не бях прав." Страхувахме се от това, какво ще се случи с нас, ако го кажем. Нашето его беше много крехко, ние никога не бяхме толкова силни, колкото сами се убеждавахме. Следвайки възстановяването, започнахме да разбираме, че всъщност истинската сила идва от възможността да грешим и от желанието да променим начина си на мислене и живот. Мога ли да се изправя срещу истината, когато сгреша, и да се учат от грешките си? Висша сила, помогни ми да осъзная, че в това да греша няма нищо лошо; че истинската комуникация с други хора зависи от моята готовност да видя и техните гледни точки, както и че да бъда готов да се уча от грешките си е едно от най-добрите качества, към които да се стремя.

hope Дата: Събота, 11-05-2019, 10:01 AM |Съобщение 1226 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът е пълен с уроци за учене. Можем да запомним научените и да ги споделяме с други,  или можем да ги забравим и после да ги учим отново.  Ние търсим отговори. Понякога си мислим, че сме открили необходимата ни истина, а по-късно научаваме, че под нея има и друга истина. Или това, което ни е изглеждало толкова важно, като водещ принцип за живота ни, дори все още да е вярно, вече не е от решаващо значение. То е като да се опитваш да направиш моментна снимка на променящия се свят. Някои от нас в глада си за сигурност вземат за „абсолютни” истини, които не могат да са абсолютни.  Ние трябва да продължаваме нашето търсене,  да сме вечни учащи се. Да помним, че сме част от цялото, и че за да останем достатъчно стабилни докато плаваме, трябва да устоим на изкушението да търсим самостоятелно, иначе никога няма да стигнем до отсрещния бряг. Дори Дванадесетте стъпки на тази Програма са ни дадени като препоръчителни за възстановяването ни. Това е програма, която работи, защото ни откъсва от „нашия” - самостоятелния начин и в която непрекъснато се учим на нещо ново. В това е жизнеността на духовния живот. Това, което трябва да научим в този живот ще продължи да се появява, докато сме заедно и споделяме един с друг. Всеки личен опит е една малка част от голямата картина, която се разгръща. Ще получаваме информацията, от която имаме нужда отново и отново, ако ни е необходима.  Така че нека се освободим от страха си от неизвестното - къде отиваме и как ще стигнем до там. Ние сме в сигурни ръце. Ще стигнем до точното място навреме. В тази Програма ни се предлага да споделяме с другите това, което сме научили от нашите преживявания. Какъв по-добър начин да си припомним и повторим това, което сме научили? Дванадесетте Стъпки са Програма, която е създадена, за да опрости живота ни. Стъпките са наш водач при всяка ситуация и никога не е срамно да си припомняме нашите уроци. Днес се моля да бъда отворен за нови мнения – за неща, които досега не съм мислил и не бих се досетил сам. Ще помагам на другите чрез споделяне на моя собствен опит днес. В този процес ще се върна отново към същността на уроците, през които съм преминал.

hope Дата: Понеделник, 13-05-2019, 9:59 AM |Съобщение 1227 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пуснете страховете си  Пуснете страховете си. Почувствайте ги, и след това ги издишайте, махнете ги. Пуснете чувствата на неудовлетвореност и безизходица, потискащите и натоварващи ви чувства, и паниката. Утихнете. След това изберете една задача, едно просто нещо което да направите. Съсредоточете се само върху него. Или отидете при календара и очертайте в кръг днешната дата. Помнете - днес е единственият ден който имате, и днес е всичко. Действие: Ако работите по определен проект, го разделете на компонентите му, и работете по една малка част. Не мислете за останалите. Ако ви се струва, че сте сполетени от вихрушка от задачи и проблеми, си направете списък, след това изберете една определена задача, и се съсредоточете над нея. След като я изпълните, я зачеркнете от списъка си, и направете следващата. Ако се намирате в труден етап от живота си, не мислете за всички дни напред. Направете тези назначения и изпълнете задачите, които трябва да бъдат направени, съсредоточавайки се само върху днес. Ако преминавате през нещо трудно - като развод или начало на трезвеността, -  можете да разделите дните си на по-малки части - като час, сутрин, следобед и вечер. Не мислете за нищо повече, а само за този отрязък от време. Едва когато стигнете до следващия отрязък, ще се фокусирате върху него. Ако звярът на тревожността започне да реве, го успокойте, като умишлено обръщате внимание на малките, настоящи стъпки.

hope Дата: Вторник, 14-05-2019, 1:37 PM |Съобщение 1228 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Само желанието да опитаме не е достатъчно. Важни са действията ни.  Обикновено когато не сме склонни да поемем даден ангажимент, казваме, че „ще се опитаме”. Възможно е да не си даваме сметка, но когато казваме: „ ще се опитам”,  то е защото сърцето ни не е готово да даде цялото усилие, което се изисква. Всъщност го казваме, когато не искаме да признаем, че нашата решителност е слаба и вяла. И обикновено се самозаблуждаваме, че само с желанието да опитаме  ще я победим. Някои предизвикателства пред нас не могат да бъдат преодолени само с думите: „ ще го направя; искам да го направя”. Но винаги можем да изберем да направим нещо, с което да си помогнем.  Не можем да победим планината, но можем да изкачим някои от нейните скали.  Ние трябва да се ангажираме с проблема си, за да опознаем по-добре и него, и мястото си в него. Всяко действие, което ни води донякъде, ни подготвя за следващите действия. Ние дори се учим от грешките си, докато се движим. Понякога те именно – осъзнаем ли ги - ни доближават до постигането на нашата цел. Защото както вярата без действия на вяра е мъртва, по същия начин и желанието/готовността без действия е една самозаблуда, болна илюзия. Днес не само ще се опитам, но и ще направя нещо, за да се придвижа към целта си.

idebelushina96 Дата: Сряда, 15-05-2019, 9:15 AM |Съобщение 1229 От скоро Група: Потребител Постове: 1 Статус: Извън линия Здравейте, най-накрая събрах смелост да споделя проблема си с хора, които ще ме разберат. На 23 години съм, последната година и половина пия всеки ден, с малки паузи, количеството е от 200 до 500 грама уиски на ден, зависи от настроението ми и от това колко свободно време имам. Искам да кажа толкова много неща, но просто не знам откъде да започна. Като цяло съм щастлива от живота си, имам прекрасно момче до себе си, живеем заедно, доволна съм от нещата, които ми се случват. А защо пия, просто нямам логичен отговор. Има дни, в които наистина не ми се пие, но после отивам до магазина да си пазарувам и малките шишенца на рафта ме изкушават. И аз се поддавам. Имам работа, ходя на фитнес, имам много хобита, мечти и цели. Но напоследък все по- малко неща са ми интересни. Искам само да се прибера, да си сипя едно малко, след което още 2-3. Правя го преди да се е прибрал приятеля ми от работа, но понякога купувам цяла бутилка и си измислям поводи, за да си пием заедно. Употребявала съм на работа, докато шофирам, сутрин рано или до късно вечерта. Нямам страшни напивания, защото просто не мога да поема много голямо количество и просто заспивам. Последните месеци, обаче усещам как нещата се влошават, ставам агресивна като пия, избива ме на скандал. Напуснах няколко работи, после си намирам други. Споделила съм на майка ми, на най-добрата ми приятелка и на още няколко човека за проблема ми, само не и на л моя приятел, защото ме е срам. Признах пред себе си, че имам проблем още преди месеци. Имах доста успех през лятото, когато започнах да тренирам, пиех по- малко или изобщо не си купувах. Имам депресия и последно време единственото, което ми се прави е да легна, да се напия, да се тъпче с гадна храна и да спя. Като за начало ,мисля че разказът ми показва в какво положение се намирам. Искам да спра, искам си съзнанието и енергията обратно! Благодаря на всеки, който ще прочете това, знам че ме разбираш и това ми стига за сега!

emabook Дата: Сряда, 15-05-2019, 12:18 PM |Съобщение 1230 С опит Група: Потребител Постове: 57 Статус: Извън линия ХУбаво е ,че се осъзнавашм рано, преди да е станало страшно, другото хубаво е че не прекаляваш,но ако не спреш сега, ще вдигнеш мизата, и ще започнеш да се ковеш яко, и тогава и абстиненциите ще дойдат и порочния кръг е заформен.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 82 of 110 « 1 2 … 80 81 82 83 84 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: