Дар за Днес - Page 84 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 84 of 110 « 1 2 … 82 83 84 85 86 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 18-09-2019, 12:05 PM |Съобщение 1246 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отношението ни къмдругите винаги се връща обратно към нас. Предлагането на разбиране и съпричастност на другите променя начина, по който възприемаме света край нас. Нашите дела на любов вдъхновяват любовта на другите. Това, което изпращаме на хората, които споделят нашия път, променя - макар понякога едва доловимо, живота на всеки, до който се докосват. В крайна сметка, целият свят се променя дори от най-малките ни актове на любов. Проста истина е, че нашите собствени нагласи определят какво ще получим от живота. Гневът и възмущението няма да ни донесат душевен мир и спокойствие. Съмнението и обвинението ще се обърнат към нас. Повечето от нас сме се опитвали да контролираме всички хора и всички обстоятелства в живота ни. И винаги сме се провалили. Сега осъзнаваме, че любовта, която се връща при нас, е любовта която самите ние изразяваме. Днес ще почувствам обичта на поне един човек, ако сам я предложа на друг. Съобщението поправено от hope - Сряда, 18-09-2019, 12:07 PM

hope Дата: Четвъртък, 19-09-2019, 12:19 PM |Съобщение 1247 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всичко, което ни дразни в другите, може да ни доведе до по-доброто разбиране на самите нас. -Карл Юнг В най-лошите ни времена ние бяхме изключително раздразнителни, трудно ни беше да живеем. Трудно беше и за другите да живеят с нас. Когато се чувствахме най-раздразнителни, гледахме най-малко към себе си. Сега, възстановявавайки се, когато някой ни дразни, е много полезно да се запитаме защо сме толкова раздразнени. Често ще открием, че много неща, които ни дразнят в другите, са нещо в самите нас, пред което не искаме да се изправим. Когато някой  ни дразни или отблъсква с плача си, може би това е нашето собствено желание да хленчим, което обаче отричаме и отхвърляме. Когато някой егоистично влиза под кожата ни и сме раздразнени, че изсмуква енергията ни, може би е защото самите ние сме твърде егоцентрични и себеобсебени, което обаче отричаме.  Но понякога намираме за по-лесно (и по-удобно!) да се оплакваме от недостатъците на другите, вместо да признаем, че и ние самите ги имаме. Днес ще използвам нещата, от които се дразня, за да се насоча навътре в мен и да се опозная по-добре. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 19-09-2019, 12:23 PM

hope Дата: Петък, 20-09-2019, 12:08 PM |Съобщение 1248 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Въпреки че всички хора споделяме обща съдба, всеки от нас трябва да работи за своята. Ние можем да си помагаме, като търсим смисъла на живота, но в крайна сметка всеки е отговорен да го намери за себе си.  - Thomas Merton Една от най-големите духовни истини е, че всеки човек трябва да работи за своето собствено, лично духовно изцеление. Когато специален за нас човек е в беда, можем да го подкрепяме в неговото или нейно изцеление, но в един определен момент не можем да направим нищо повече. Без значение колко много го/я обичаме, не можем да носим бремето на друг човек вместо него. Какво можем да направим, когато някой, когото обичаме, го боли или се измъчва? Първо, да помним, че всичко, което той изпитва, има своята причина и своята цел. Да не забравяме, че във всяка болка се съдържа ценен урок, който трябва да бъде научен, и който със сигурност е от важно значение за него или нея. На второ място, въпреки че не можем да се намесим пряко, нашите положителнитени мисли и молитви правят чудеса. Можем да визуализираме своя приятел - да си го представим заобиколен от светлина и любов. Този тип лечение действа директно върху нивото на душата и не среща съзнателната съпротива на ума. И накрая, да помним, че истинската и най-мощна защита е Божествената закрила. Силата на Божиите любов и светлината е винаги на разположение на лицето, на което искаме да помогнем. В края на краищата, няма душа, която да бъде изгубена, тъй като всяка една – когато поиска, ще бъде насочвана към безопасността на духовния й дом. Днес ще помня, че всеки един от нас може и трябва да носи лична отговорност - единствено за себе си. Наш личен дълг е да се грижим преди всичко, и първо - за себе си. Съобщението поправено от hope - Петък, 20-09-2019, 12:13 PM

hope Дата: Събота, 21-09-2019, 11:11 AM |Съобщение 1249 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия На човек не му сеслучва нищо, което да не може да понесе. - Марк Аврелий Антоний Разсъждавайки над миналото си, виждаме, че сега наистина намираме силата и способността да се справяме с каквото и да било, нарушаващо нашето спокойствие. Нещо повече, започваме да приемаме, че приливите и отливите на смут ни водят до ново пробуждане и осъзнаване, нови възприятия и ново спокойствие. Всички трагични неща по принцип първо задействат болката, след това водят до осезаем растеж, най-накрая идва спокойствието. Ние непрекъснато минаваме през тези етапи, които са предназначени да се грижим за нашето все по-пълно развитие като здрави човешки същества. Отново и отново виждаме, че трудните времена ни учат на това, което сме готови да научим. Можем да погледнем напред в деня си, очаквайки да бъдем достатъчно силни, за да се справим с това, което сме готови да опитаме. С вярата, че няма да ни се случи нищо, с което да не можем да се справим. Днес ще бъде ден за духовното ми израстване. Ще отговоря на предизвикателствата в унисон с вътрешната си сила. Съобщението поправено от hope - Събота, 21-09-2019, 11:13 AM

hope Дата: Неделя, 22-09-2019, 11:25 AM |Съобщение 1250 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всички хора - и тези, които допускат най-големите грешки, са човешки съществa.  - Mary Kassan Чували сме да казват, че за да направи човек грешка, но след това да продължи да опитва, е необходима смелост. Преди да започнем възстановяванвто си, ние обикновено падахме след грешки, чувствахме се твърде много объркани.  Сега се учим да се приемаме като хора, а не светци. Разбираме, че не е толкова голям проблем да бъдем несъвършени. Ние се учим, че всички грешки имат своята стойност. Когато започнем да слушаме другите хора, нерядко изпитваме възхищение към тези, които споделят че са допускали грешки, но въпреки това продължават да работят над проблемите си. Те наистина ни изглеждат смели. Изобщо не изглеждат слаби хора. Ако продължим да се вслушваме в хората, които изглеждат толкова човешки, постепенно започваме да виждаме светлината. Днес се моля да осъзная, че нещата могат да бъдат наред, дори да нямам всички отговори. Съобщението поправено от hope - Неделя, 22-09-2019, 11:27 AM

hope Дата: Понеделник, 23-09-2019, 11:45 AM |Съобщение 1251 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Доброто в стъпка Десета Стъпка Десета казва: „Продължихме  да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки,  бързо си ги признавахме.“ Тя не предполага да игнорираме това, което е правилно в живота ни. Стъпката сочи, че продължаваме да си правим личен самоанализ и да държим фокуса върху себе си. Когато си правимморална инвентаризация, можем  да потърсим и открием много неща. Можем да търсим и открием чувства, които се нуждаят от нашето внимание. Можем да открием  ниска самооценка, дърпаща ни назад. Можем да търсим и открием стари начинина мислене, чувства и поведение. Можем да търсим и да се натъкнем на грешки, коитосе нуждаят от коригиране. Но една задълбочена частот нашия самоанализ може да се съсредоточи върху това, което правим правилно, и върху всичко, което е добро за и около нас. Обсесивното фокусиране върху това какво не е наред и какво може би правим грешно - реално или въображаемо, е част от нашата зависимост. Във възстановяването се учим да се фокусираме и върху това, което е правилно. Погледнете се с безстрашно, но и с любящо, позитивно око. Какво направихте точно днес? Днес държахте ли се по-различно, отколкото преди година? Посегнахте ли към някого или наранихте ли го, или пък позволихте ли си да бъдете уязвими? Можете да си направите комплимент, ако отговорите на последното изречение са „не“. Имахте ли лош ден, но независимоот това се справихте ефективно с него? Практикувахте ли благодарност или приемане? Поехте ли риск, опитахте ли нещо ново? Поехте ли отговорност за себе си по начин, който може да не сте имали преди? Отделихте ли време за молитва или медитация? Доверихте ли се на Бог? Позволихте ли някой да направи нещо добро за вас? Ако отговорите са „да“, можете да се поздравите. Дори в най-лошите сидни можем да открием поне едно нещо, което сме направили правилно. Можем да намерим нещо, за което да сечувстваме обнадеждени. Можем да намерим нещо, което сме очаквали с нетърпение. Можем да се съсредоточим реалистично върху визията си за това, което можем да бъдем. Боже, помогни ми да отпусна нуждата си да бъда потопен в негативизъм. Моля се да променя енергията в моята среда и в себе си от отрицателна към положителна. Ще утвърдя доброто, докато не го почувствам истински. Ще се стремя също така да намеря поне едно качество, което ми харесва в някой друг, който е важен за мен, и ще поема риска да му кажа това. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 23-09-2019, 11:49 AM

hope Дата: Вторник, 24-09-2019, 1:50 PM |Съобщение 1252 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Възстановяване Колко лесно е да прехвърляме проблемите си върху другите…  "Вижте какво прави." ... "Вижтеколко време го чаках." ... "Защо не се обажда?" ... "Ако той се промени, тогава ще се радвам." ... Често нашите обвинения са оправдани. Вероятно се чувстваме наранени и разочаровани. В тези моменти може да започнем да вярваме, че решението на нашата болка и неудовлетвореност е да накараме другият човек да направи това, което искаме, или да постигне очакванията ни – често неоправдани. Но това са само саморазрушаващи ни илюзии, които поставят силата и контрола над нашия живот в ръцете на другите хора. Ние наричаме това зависимост от другите. Решението на нашата болка и недоволство (колкото и да са оправдани),е да разпознаем и работим над собствените ни чувства. Ние изпитваме и изживяваме гнева и недоволството си, след това пускаме, оставяме тези чувства и намираме спокойствие в себе си. Знаем, че нашето щастие не се контролира от друг човек, въпреки че може да сме убедени, че е така. Ние наричаме това приемане. Тогава решаваме, че бихме искали ситуацията ни да е различна, че може би нашият живот се случва такъв поради някаква причина. Че може би за него съществуват по-висша цел и план, които са по-добри, отколкото самите ние бихме могли да създадем. Ние наричаме това вяра. След това решаваме какво трябва да направим, какво е по нашите сили да извършим, за да се грижим за себе си. Това се нарича възстановяване. Лесно е да насочим пръста си към друг, но е по-полезно, макар по-трудно, внимателно да го насочим към себе си. Днес ще живея и с болката, и с чувството си за неудовлетвореност, като се справям със собствените си чувства. Съобщението поправено от hope - Вторник, 24-09-2019, 1:54 PM

hope Дата: Сряда, 25-09-2019, 1:54 PM |Съобщение 1253 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бъди, който си Във възстановяването се учим на ново поведение. Нарича се  „Бъди който си“. За някои от нас това може да е плашещо. Какво би се случило, ако почувстваме това, което чувстваме; ако кажем това, което искаме; ако станем твърди в нашите убеждения и оценим това, от което се нуждаем? Какво би се случило, ако пуснем нашия „камуфлаж за адаптация“? Какво би се случило, ако притежаваме силата си да бъдем себе си? Дали хората ще ни харесват? Дали ще си отидат? Ще се ядосат ли? Идва момент, в който ставаме готови да поемем този риск. За да продължим да растем и да живеем със себе си, осъзнаваме, че трябва да се освободим. Време е да спрем да си позволяваме да бъдем толкова контролирани от другите и техните очаквания, и да бъдем верни на себе си - независимо от реакциятана другите. Не след дълго започваме да разбираме: Някои хора може да си отидат, но връзката с тях така или иначе би приключила. Някои хора остават и ни обичат и уважават повече, защото приемат и оценяват риска ни да бъдем такива, каквито сме. Започваме да постигаме близост и взаимоотношения, които работят. Откриваме, че тези които сме, винаги е било достатъчно добро. А то е този, който сме предназначени да бъдем. Днес ще притежавам силата си да бъда себе си. Съобщението поправено от hope - Сряда, 25-09-2019, 1:56 PM

hope Дата: Четвъртък, 26-09-2019, 1:40 PM |Съобщение 1254 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „ … има две възможни противоположни нагласи към проблемите на човешкия живот. Едната - да се опитваш да промениш света,  другата - да се опитваш и да променяш себе си.“ ~Joanna Field Бог да ни дарява силата да променяме това, което можем – самите себе си. Трудно е да опознаеш някой друг. А колко често предполагаме, че всичко би било наред, ако само някой друг би се променил... Истината е, че всичко, което трябва да се промени, е отношението - нашето собствено. Поемането на отговорност за подобряване на собствения живот е важна стъпка към емоционалното ни здраве. Обвиненията към друг за нашите собствени обстоятелства не ни помагат с нищо, напротив – дърпат ни назад, без да ни предлагат възможност да се самоусъвършенстваме. Силата, която ни е нужна, е винаги тук, на разположение; въпрос на наше решение е дали и как да я използваме. И ние винаги имаме подкрепата, която ще ни трябва. Решението да вземем живота си в наши ръце ще ни развълнува. Решението всеки ден да бъдем все по-разумни и и изцяло отговорни - всички нас - ще ни подхранва, мотивира и тласка все по-напред в израстването ни. Всеки отговорен избор е движение към нашата цялостност, той усилва нашето чувство за самоуважение, работи за нашето благополучие. Днес ще променя само когото мога: себе си. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 26-09-2019, 1:42 PM

hope Дата: Петък, 27-09-2019, 1:05 PM |Съобщение 1255 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Помнете добрите си спомени, но живейте за днес и оставете спомените зад себе си. ~Jodi K. Elliott Всъщност нашите спомени сочат  кои и какви сме станали. Всеки спомен е като „съставка в кипящ съд с яхния“. Пълният аромат на нашия живот се усилва с всяко допълнително преживяване, независимо дали е болезнено или радостно. Нашите преживявания  ни дават силата да работим над себе си, да се изграждаме; може би и за да се приспособим така, че да си осигурим най-доброто. Така че склоността ни да се задържаме в мисли в минали времена е напълно човешка. Ние обаче трябва да успяваме единствено да се възползваме от тези минали времена, и да бъдем напълно присъстващи в момента, в настоящия живот Тук и Сега. Кои сме ние, за да съдим стойността на всеки един опит, на всяко едно отделно преживяване? Ако погледнем в ретроспекция, може да се уверим, че онези ситуации, които създадоха най-големия вътрешен смут и мизерия, ни предложиха най-много възможности да бъдем растящи, развиващи се хора. Преживяванията, предлагани днес, в следващите 24 часа, са значителни, защото са уникални. Ще ги ценя,защото добавят нещо в мен, правят ме по-развиващ се човек и ми помагат да израствам. Съобщението поправено от hope - Петък, 27-09-2019, 1:08 PM

hope Дата: Събота, 28-09-2019, 10:35 AM |Съобщение 1256 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отмъщение Без значение колко дълго се възстановяваме, независимо колко здрава е нашата духовна почва, все пак понякога може да усетим непреодолимото желание да наказваме или да съдим друг човек. Искаме отмъщение. Искаме да видим как другият човек се наранява така, както ни е наранил. Искаме да видим как животът си връща на другия; да е несправедлив  с него така, както беше с нас. Това са нормални чувства, но не е нужно да действаме, водени от тях. Тези чувства са част от нашия гняв, но не е наша работа да се занимаваме със справедливост и да раздаваме правосъдие. Можем да си позволимда усетим гнева. Полезно е да отидем една стъпка по-надълбоко и да си позволим да почувстваме другото чувство - раната, болката, мъката. Но нашата цел е да се освободим от тези чувства и да приключим с тях. Ако искаме, можем да държим другия човек отговорен. Можем да търсим сметка на неговата отговорност. Но не е наша работа да бъдем съдии или пък съдебни заседатели. Активното търсенето на отмъщение няма да ни помогне. То само ще ни блокира и ще ни тласне обратно назад. Тръгнете си. Спрете да играете тази игра. Откажете се. Научете урока си. Благодарете на другия човек, че ви е научил на нещо ценно. И приключете с това. Оставете го настрани, като взмете само наученото. Приемането помага. Както и прошката - не тази, която позволява на този човек да ни използва отново, а прошката, която освобождава другия човек и му позволява да извърви своя, отделен път, а ние пускаме да си отидат нашите гняв и негодувание. Това ни освобождава да вървим пособствения ни път. Днес ще бъда толкова гневен, колкото трябва да бъда, с цел да завърша дадени отношения с другите. След като освободя болката и гнева си, ще се стремя към здравословна прошка - прошка с граници. Осъзнавам, че границите, съчетани с прошка и състрадание, ще ме придвижат напред. Съобщението поправено от hope - Събота, 28-09-2019, 10:39 AM

hope Дата: Неделя, 29-09-2019, 3:06 PM |Съобщение 1257 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мислейки с целебни мисли. Когато почувствате гняв или негодувание, помолете Бог да ви помогне да ги почувствате, да се поучите от тях, и след това да ги освободите. Помолете Го да благослови онези, към които чувствате гняв. Помолете Го също да ви благослови и вас. Когато почувствате страх, помолете Бог да ви го вземе. Когато се чувствате нещастни, призовете благодарността. Когато се чувствате лишени, знайте, че имате достатъчно. Когато се срамувате, доверете се, че вие ​​сте добри. Вие сте достатъчно добри. Когато се съмнявате във времето или сегашната си позиция в живота, се доверете, че всичко е наред; че вие сте точно там, където трябва да бъдете. Доверете се, че и другите са също на своето място. Когато размишлявате за бъдещето, кажете си, че ще бъде добро. Когато погледнете назад към миналото, се откажете от съжалението и негодуванието. Когато забележите проблеми, се доверете, че те ще имат своето своевременно решение. Както и уроци от проблемите. Когато се съпротивлявате на чувства или мисли, практикувайте приемането. Когато почувствате дискомфорт, знайте, че той ще отмине. Когато идентифицирате желание или нужда, кажете си, че ще бъдат изпълнени. Когато се тревожите за тези, които обичате, помолете Бог да ги защитава и да се грижи за тях. Когато се тревожите за себе си, Го помолете да направи същото. Когато мислите за другите, помислете с любов. Когато мислите за себе си, правете го с любов. След това погледайте как мислите ви трансформират реалността. Днес ще си мисля с изцелителни мисли. Съобщението поправено от hope - Неделя, 29-09-2019, 3:08 PM

hope Дата: Понеделник, 30-09-2019, 1:52 PM |Съобщение 1258 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не отстъпвайте от своята собствена истина Вярвайте в себе си. Доверете се на това, което знаете. Понякога е трудно да останем в собствената си истина и да се доверим на това, което знаем, особено когато други биха се опитали да ни убедят в противното.В тези случаи те могат да имат свои собствени убеждения и вярвания. Те могат дабъдат потопени в отказа и отричането. Те вероятно биха искали да вярваме, че не знаем какво знаем; може би биха искали да не се доверяваме на себе си; сигурно биха предпочели да ни ангажират с техните безсмислици. Не е нужно да се лишаваме от истината или силата си пред другите.Това е съзависимост. Да се вярва на лъжата е опасно. Когато спрем да се доверяваме на истината си; когато потискаме инстинктите си; когато си казваме, че може би нещо не е наред с нас, за да чувстваме това, което чувстваме или да вярваме в това, в което вярваме, нанасяме смъртоносен удар върху себе си и здравето си. Когато омаловажаваме онази важна част от себе си, която знае каквае истината, ние се разконцентрираме. Чувстваме, че полудяваме. Изпадаме в срам, страх и объркване. Усещаме, че някой „дърпа килима“ под нозете ни. Това не означава, че никога не грешим. Но ние не винаги грешим. Бъдете силни. Стойте във вашата истина. Доверете се на това,което знаете. И се откажете да си купувате отказ, глупости, тормоз или принуда, които биха искали да ви извадят от пътя ви. Помолете да ви бъде показана ясно истината - не от човека, който се опитва да ви манипулира или да ви разубеди, а от себе си, вашата Висша сила и Вселената. Днес ще се доверя на моята истина, инстинктите и способността си да се заземя в реалността. Няма да си позволя да се олюлявам от тормоз, манипулация, игри и нечестност от страна на други. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 30-09-2019, 1:55 PM

hope Дата: Вторник, 01-10-2019, 2:25 PM |Съобщение 1259 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гняв към членовете на семейството Много от нас хранят гняв към определени членове на семейството си. В някои от нас има много и много гняв - гняв, който сякаш се развива година след година. За много от нас гневът беше единственият начин да прекъснем нездравословни принуда или връзка между член на семейството и нас. Това беше онази "сила", която ни попречи да бъдем „държани като заложници“ - умствено, емоционално и понякога духовно - от някои членове на семейството. Важно е да си позволим да почувстваме - да приемем - нашия гняв към членовете на семейството, без да изпитваме вина или да се срамуваме от себе си. Важно е също да разгледаме нашите чувства на вина към тях, тъй като гневът и вината често се преплитат. Можем да приемем, дори да благодарим на нашия гняв за неговата защита. Но можем да си поставим и друга цел: да уловим свободата си. Веднъж направили го, няма да се нуждаем от нашия гняв. След като го направим, можем да постигнем прошка. Помислете с любящи мисли; мисли за изцеление към членовете на семейството. В същия момент се стремете да направите това и с гнева си. Но ние трябва да бъдем нежни със себе си, ако чувствата се появяват от време на време. Благодарете на Бог за чувствата си. Почувствайте ги. Освободете ги. Помолете Бог да благослови и да се грижи за нашите семейства. Помолете Бог да ни помогне да постигнем свободата и да се грижим за себе си. Нека златната светлина на изцелението озари всичко, което обичаме и всички, към които чувстваме гняв. Нека златната светлина на изцелението озари и самите нас. Сега повярвайте, че настъпва изцелението. Днес се моля да приема емоциите, които чувствам към членовете на семейството си. Моля се да бъда благодарен за уроците, който ми преподават. Приветствам златната светлина на изцелението, която сега блести върху семейството и мен. Благодарен съм, че така мога да постигна свобода и изцеление и за себе си. Съобщението поправено от hope - Вторник, 01-10-2019, 2:31 PM

hope Дата: Сряда, 02-10-2019, 1:22 PM |Съобщение 1260 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемане Останете в  момента. Вземете от него всичко, което си струва. Отдайте му се. Толкова голяма част от нашите мъчения се създава, когато сме в състояние на съпротива... Толкова голямо облекчение, освобождаване и промяна са възможни, когато приемем, просто приемем. Губим времето си, изразходваме енергията си и правим нещата по-трудни, като се съпротивляваме, потискаме и отричаме. Потискането и сдържането на нашите мисли няма да ги накара да изчезнат. Потискането на вече сформирана мисъл няма да ни направи по-добър човек. Почуствайте мислълта си. Пуснете я в реалността. След това я освободете. Една мисъл не е вечна. Ако не ни харесва, можем да помислим за друга, или да я променим. Но за да направим това, трябва да приемем ида освободим първата мисъл. Съпротивата и потискането няма да променят нищо. Те само ще ни тласнат към война с нашите мисли. Ние правим живота си по-труден, като се съпротивляваме и потискаме чувствата си. Колкото и да са мрачни, колкото и да са неудобни, колкото и да са неоправдани, колкото и да са неподходящи - можем да смятаме така за чувствата си, да им се противопоставяме и потискаме, но това няма да ни освободи от тях. Това ще ги влоши. Те ще се въртят вътре в нас, ще ни измъчват, ще ни разболеят и ще накарат тялото ни да боледува, ще ни принудят да правим обсебващи неща, ще ни пречат да спим. В крайна сметка,всичко, което наистина сме призовани да направим, е да приемем чувствата си, като ги усетим, и да кажем: "Да, наистина това е, което чувствам." Чувствата са за настоящия момент. Колкото по-бързо приемем чувството, толкова по-бързо ще преминем към следващото. Съпротивата или потискането на мислите и чувствата ни не ни променят и не ни превръщат в човека, който искаме да бъдем или мислим, че трябва да бъдем. Те ни поставят в състояние на съпротива срещу  самата реалност. Това ни прави ограничени. В крайна сметка, рано или късно, това ни депресира. Съпротиватата на събития или обстоятелства в нашия живот не променя нещата, независимо колко нежелани са събитията или обстоятелствата. Приемането ни превръща в човека, когото сме и искаме да бъдем. Приемането дава възможност на събитията и обстоятелствата да се превърнат в по-добри. Какво ще правим, ако се съпротивляваме, ако сме във война с някаква реалност в нашия живот? Само приемането на нашата съпротива може да ни помогне да преодолеем тази реалност. Приемането не означава, че даваме одобрението си. То не означава предаване пред волята и плановете на друг. То не означава да задлъжнеем към нещо или някого. То не е завинаги. То е за настоящия момент. Приемането не прави нещата по-трудни; прави нещата по-лесни. Приемането не означава, че приемаме злоупотребата или малтретирането; не означава, че ние се отказваме от границите си, от нашите надежди, мечти, желания или от себе си. То означава, че ние приемаме това, което е, така че знаем какво да правим, за да се грижим за себе си и какви граници трябва да определим. То означава, че ние приемаме това, което е, и кои сме в момента, така че сме свободни да се променяме и да растем. Приемането и предаването ни придвижват напред по този път. Съпротивата не работи. Приемане и предаване - две концепции, които болят най-много, преди да ги направим. Днес ще практикувам приемането на сегашните обстоятелства и себе си. Ще повярвам на магията, която приемането може да внесе и в живота, и във възстановяването ми. Съобщението поправено от hope - Сряда, 02-10-2019, 1:35 PM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 84 of 110 « 1 2 … 82 83 84 85 86 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: