Дар за Днес - Page 86 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 86 of 110 « 1 2 … 84 85 86 87 88 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 19-10-2019, 1:04 PM |Съобщение 1276 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато наистина разберем и приемем факта, че сме отделни и еднакво значими същества, със своята специфична реалност, ще спрем да харчим от времето и енергията си в опити да променим реалността на другите. --Jane Nelsen Какво ни кара да искаме да контролираме другите, техните действия, техните мнения? Да искаме личните ни мнения да бъдат валидни за всички, за да се чувстваме добре и спокойно? Да повярваме, че всички ние имаме валидни гледни точки, за всяко преживяване, е равносилно на това да повярваме, че съществува по-висша сила, отговаряща за нашия живот. Това изисква готовност да спрем да се обсебваме от личните ни предположения и да приемем принципите на тази програма. Освобождаващо е, дори вълнуващо, да осъзнаем, че всички ние виждаме ситуациите по различен начин. Това е като да се откажем да виждаме нещата само в бяло и черно и да започнем да виждаме всички цветове и техните нюанси. Когато започнем да гледаме на нещата с нови нагласи, нашите преживявания се обогатяват. Как аз виждам моите преживявания днес, е моя работа; как приятелите ми виждат техните - е тяхна. Те са техен избор, тяхна свобода и тяхно право – точно както и моите. Съобщението поправено от hope - Събота, 19-10-2019, 1:06 PM

hope Дата: Неделя, 20-10-2019, 11:29 AM |Съобщение 1277 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има само един ъгъл на Вселената, който може да сте сигурни, че ще подобрите, и това е вашият собствен. --Aldous Huxley Поемането на отговорност за собствените ни нагласи, действия и пропуски е много по-трудно от управлението и насочването наживота на други хора. Даването на съвет на друг, например, е много по-лесно от това да практикуваме това, което проповядваме. Ако приложим нашия съвет към нашия собствен живот, ще имаме по-малко време да критикуваме, да коригираме или да се намесваме в проблемите на някой друг. Освен това, бихме се учудили колко алтернативи имаме в собствените си схващания, които биха могли да решат или поне да облекчат проблемите в нашия живот. ДНЕС – Моля се да осъзная, че съм много по-позитивен и продуктивен, когато концентрирам усилията и мислите си върху това да променям единствено себе си и собственитеси действия. Съобщението поправено от hope - Неделя, 20-10-2019, 11:30 AM

hope Дата: Понеделник, 21-10-2019, 10:50 AM |Съобщение 1278 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научете се отново да се доверявате Много от нас имат проблем с доверието. Някои от нас се опитваха да се доверяват дълго и безуспешно на ненадеждни хора. Отново и отново вярвахме в лъжи и обещания, които никога не можеха да се спазят. Някои от нас се опитаха да се доверят на хората за невъзможното; например, да се доверят на пиещият и нямащ намерение да спре алкохолик, че никога повече няма да пие, не и отново. Някои от нас се поверихме на Висшата си сила непрвилно: Ние се доверихме на Бог да кара другите хора да правят това, което искахме, а след това, когато това не се получаваше, се чувствахме предадени. Някои от нас бяха научени, че на живота не може да се вярва, че по нашия път трябва да контролираме и манипулираме. Повечето от нас бяха научени – неуместно и неправилно - че не бива да се доверяваме на себе си. В процеса на възстановяване, заедно с всичко друго, ние лекуваме проблемите с доверието. Отново се учим да се доверяваме. Първият урок е следният: можем да се научим да се доверяваме на себе си. Ние можем и трябва да се доверим на себе си. Можем да бъдем хора, на които може да се вярва. Ако други ни са ни научили, че не можем да се доверим на себе си, то те са лъгали. Зависимостите и дисфункционалните отношения карат хората да лъжат. Може би досега не сме го правили. Но ние просто не слушахме достатъчно внимателно себе си или се предоверявахме на това, което чувахме. Можем да се научим да вярваме на нашата Висша сила по правилния начин - не да кара хората да правят това, което ние искаме, а да ни помага да се грижим за себе си и да достигнем до най-добрите възможни обстоятелства, в най-добрите възможни времена в нашия живот. Можем да се доверим на процесите - на живота и възстановяването. Не се налага и не бива да контролираме, обсебваме или да станем супер бдителни. Може би не винаги разбираме къде отиваме, или какво се работи извън нас, но можем да се доверим, че се случва нещо добро. Когато се научим да правим това, сме готови да се научим да вярваме на другите хора. Когато се доверяваме на нашата Висша сила и когато се доверяваме на себе си, ще знаем на кого да се доверим, за какво да му се доверим. Днес ще потвърдя, че мога да се науча да се доверявам по подходящ начин. Мога да се доверя на Висшата сила, на моето възстановяване и на себе си. Мога също така да се науча да вярвам на другите. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 21-10-2019, 10:58 AM

hope Дата: Вторник, 22-10-2019, 1:00 PM |Съобщение 1279 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Наслаждавайки се на живота Направете нещо забавно днес. Ако релаксирате, позволете си да се отпуснете без да изпитвате вина, без да се притеснявате за недовършената работа. Ако сте с любими хора,позволете си да ги обичате и им позволете и те да ви обичат. Позволете си да почувствате близостта им. Позволете си да се насладите на работата си, защото и това може да бъде приятно. Ако правите нещо забавно, позволете си да му се насладите. Какво би ви накарало да се почувствате добре? На какво бихте се радвали? Има ли някакво достъпно удоволствие, което би ви заредило с позитивизъм? Отдайте му се. Възстановяването не се състои само в спиране на болката; възстановяванетое и в това да се научим да се чувстваме по-добре. Затова, насладете се на деня си. Днес ще направя нещо забавно, нещо, на което се радвам и нещо само за мен. Ще поема отговорност за това да се чувствам добре. Съобщението поправено от hope - Вторник, 22-10-2019, 1:02 PM

hope Дата: Сряда, 23-10-2019, 12:01 PM |Съобщение 1280 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отлагане и бавене Отлагането - да бездействаме, когато е подходящото време - е рушащо ни поведение. То поражда безпокойство, вина, дисхармония и вкрайна сметка съзнанието ни започва да ни гризе заради задачата, с която животът ни казва, че е време да се справим. Ние не винаги отлагаме, когато оставяме настрани правенето на нещо. Понякога за да извършим нещо, е необходимо подходящо време, през което да се убедим достатъчно; понякога се налага да чакаме колкото е нужно, за да сме изцяло готови за действие. Можем да спечелим, ако съумеем да разберем  разликата. Вслушайте се в себе си. Вслушайте се във Вселената. Какво е просрочено, кое ви създава безпокойство и ви кара да изтръпвате?Има ли нещо в живота ви, което избягвате, защото не искате да се сблъскате с него? Има ли нарастващо безпокойство от отлагането на това? Понякога гневът,страхът или чувството за безпомощност могат да мотивират отлагането. Понякога отлагането просто е станало привично. Доверете се и слушайте себе си, вашата Висша сила и Вселената. Внимавайте за знаци и сигнали. Ако е време да направите нещо, направете го сега. Ако все още не е време, изчакайте, докато дойде точното. Боже, помогни ми да се науча да бъда в крак и в хармония с живота си. Съобщението поправено от hope - Сряда, 23-10-2019, 12:03 PM

hope Дата: Четвъртък, 24-10-2019, 10:35 AM |Съобщение 1281 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Тъжната истина е, че най- големите злини се правят от хора, които никога не са обмисляли дали да бъдат добри или зли. --Hannah Arendt Колко често се озоваваме в сложно положение, и невинно си казваме:" Как можах да попадна тук? " Когато някой е наранен от нашите действия, защото не сме ги обмислили, поемаме ли отговорността си? Ако към колега се отнасят несправедливо на работното място, дали заставаме зад него? Когато знаем, че има хора, умиращи от глад, правим ли нещо? Когато любимите ни хора казват, че са самотни и имат нужда да поговорим с тях, как им отговоряме? В тази програма избираме да живеем в съотвтствие с нейните принципи. Не можем да си позволим да бъдем пасивни и безучастни спрямо тях, както и спрямо новите си, придобити по време на възстановяването, ценности. Всяка една ситуация е различна, така че трябва да обмислим как да й отговорим. По-възможно най-разумния и добър начин. Когато не обмисляме достатъчно добре реакциите си, има опасност да добавим към злото в света. Когато действаме в съответствие с принципите на програмата, които стават и наши, ние носим на целия ни свят повече надежда, способни сме да даваме добро. Днес ще бъдат нащрек за разликата между добро и зло в  моите действия. Моля се за силата да взема правилното решение, като ги обмисля достатъчно мъдро и разумно. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 24-10-2019, 10:38 AM

hope Дата: Петък, 25-10-2019, 10:24 AM |Съобщение 1282 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да си даваме това, което заслужаваме Често инстинктивната ни реакция към нещо, което искаме или от което имаме нужда, е:  "Не! Не могада си го позволя!" Въпросът, който можем да научим да си задаваме, е: "Но дали мога?" Много от нас сме се научили да се лишаваме от обичайното, което бихме искали, и често от неща, от които се нуждаем. Понякога можем да злоупотребяваме с концепцията за благодарност,з а да не си позволяваме „нещо излишно.“Благодарността за това, което имаме, е важна концепция за възстановяването. Но също така тябва да развиваме и вярата, че заслужаваме най-доброто и да спрем да се лишаваме ненужно, да започнем да се отнасяме добре към себе си. Няма нищо лошо в това да си купуваме това, което искаме, когато можем да си позволим това. Научете се да се доверявате и слушате себе си за това, което искате. Няма нищо лошо в това да си купите нещо, което би ви донесло удоволствие, да си купите нещо ново. Има моменти,  когато е добреда се изчака. Има моменти, когато не можем да си позволим лукс. Но има много пъти, когато можем. Днес ще съчетая принципите на благодарност за това, което имам, с убеждението, че заслужавам най-доброто. Ако няма разумна причина да се лиша от нещо, няма да го направя. Съобщението поправено от hope - Петък, 25-10-2019, 10:26 AM

hope Дата: Събота, 26-10-2019, 11:08 AM |Съобщение 1283 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Работни/Трудови истории Точно както имаме история на всяка наша връзка, повечето от нас имаме – ще я нарека трудова история. Точно както имаме настояще обстоятелство, което да приемем, за да се справим с дадена житейска връзка, ние имаме настояще обстоятелство, което да приемем и да се справим с трудовия си живот. Точно както развиваме здравословно отношение към нашите взаимоотношения - това, което ще ни помогне да се учим и да се движим напред, можем да развием същото отношение и към работата си, към трудовата си история. В живота си съм работила на много места, още от единадесет годишна. Точно както съм научила много неща за себе си чрез моите взаимоотношения, научих много уроции и чрез работата си. Често тези уроци ми се преподаваха паралелно с уроците от други области на живота ми. Колкото повече отдавах душата си за определена работа и работех по нея, защото исках, а не заради заплатата, толкова по-малко се чувствах като жертва, дори и на местата, където ми плащаха оскъдна заплата. Колкото повече цели си поставях и колкото по-голяма отговорност поемах за постигане на желаната кариера, толкова по-способна бях да реша дали дадената работа си струва и дали ме удовлетворява. Можех да разбера защо работя на определена работа и как това ще ми бъде от полза. Имаше моменти, в които се паникьосвах на работното място. Паниката никога не ми е помагала. Помагаше ми вярата и работата, която бях планирала и исках да свърша. Понякога, на определено работно място, се оглеждах и се чудех защо съм там. Имаше случаи, в които хората си мислеха, че трябва да съм на друго място. Но когато се вглеждах в себе си и в Бог, знаех, че съм на точното място, за момента. Имаше моменти, в които трябваше да се откажа от работата и да си тръгна, за да бъда вярна на себе си. Понякога това беше страшно и болезнено. Понякога се чувствах като провалила се. Но научих това: ако работех така, както искам и ако вярвах в себе си, никога не трябваше да се страхувам от това, къде ще бъда отведена. Имаше моменти, в които не можех да оцелея с малката сума, която получавах. Вместо да поставям този въпрос на конкретния работодател и едва ли не да търся отговорност от него, аз трябваше да се науча да оставя въпроса на моята Висша сила и на себе си. Научих, че аз съм отговорна за определянето на границите си и за доказването на това, което вярвах, че заслужавам. Че да бъда оценена подобаващо от другите е предимно моя отговорност. Научих също, че Бог, а не конкретен работодател, е моят източник на напътствия. Научих, че не съм заклещвана или хващана в капана на никоя работа повече, отколкото съм била в една връзка. Имах избор. Винаги. Може би не бях способна да го видя ясно навреме, но имах избор. Научих, че ако наистина искам да се грижа за себе си по определен начин на работа, ще го направя. И ако искам да бъда жертва, ще позволя това да се случи. Аз съм отговорна за моя избор, и аз винаги имам избор. Преди всичко, научих се да приемам и да се доверявам в настоящите си обстоятелства на работа. Това не означаваше да отстъпвам; това не означаваше да се отказвам от границите си. Това означаваше да повярвам, да приема обстоятелствата, а след това да се грижа за себе си по най-добрия начин, на който бях способна - във всеки даден ден. Господи, помогни ми да се отнасям към проблемите в работата ми като към цялостното ми възстановяване. Съобщението поправено от hope - Събота, 26-10-2019, 11:16 AM

hope Дата: Понеделник, 28-10-2019, 5:01 PM |Съобщение 1284 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки един човек трябва да се стреми да научи от какво бяга, към какво, и защо. ~James Thurber Ние се запознаваме със себе си всеки ден. От деня, в който започнахме възстановяването си, научихме някои много важни неща за себе си. Повечето от нас започнаха да учат, като признаха своята зависимост (или съзависимост). Видяхме колко верни и предани сме станали към определено вещество или поведение. Това, което ни се струваше нормално в миналото, се оказа всъщност изкривено инездравословно живеене. Преди ние не разбрахме защо се чувстваме толкова объркани и разстроени. Може би не знаехме към какво бягаме, или от какво. Докато не се изправихме пред безсилието си, ние не можехме да опознаем себе си. Не можехме да разберем празнотата или болката, които ни преследваха в предишния живот, докато не се отказахме от старите си начини на живот. Сега вече можем да видим по-ясно мотивите си. Когато се изправим лице в лице срещу себе си, когато се предадем и спрем да бягаме, нищо повече, никога няма да е толкова плашещо. Днес ще знам къде и защо отивам. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 28-10-2019, 5:03 PM

hope Дата: Вторник, 29-10-2019, 11:36 AM |Съобщение 1285 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Постигане на хармония Когато пианист изучава нова музикална творба, той или тя не започва да я изпълнява веднага, най-малко перфектно. Пианистът трябва да работи поотделно с всяка ръка, за да усети и научи звука. Упражнява с едната ръка всяка една част, докато постигне нужния ритъм и лекота в свиренето, което не е лесно. След това музикантът се заема с другата ръка, за да направи същото и с нея - докато и тази ръка не научи задачата си. Когато всяка ръка е научила своята част - звука, усещането, ритъма и тоновете - двете ръце могат да свирят заедно. По време на усвояването музиката може да не звучи много добре. Дори може да звучи несвързано, не особено красиво. Но когато двете ръце са готови да свирят заедно, музиката се създава – в цялата творба са постигнати хармония икрасота. Когато започнем да се възстановяваме, може да се чувстваме така, сякаш прекарваме месеци, дори години, практикувайки индивидуални, привидно несвързани поведения в отделните части на нашия живот. Вземаме новите си умения в нашата работа, в кариерата си, и започваме да ги прилагаме бавно, което прави работните ни взаимоотношения по-здравословни за нас. Ние прилагаме новите умения във всички наши взаимоотношения. Работим върху връзката си с нашата Висша сила - нашата духовност. Работим над това да обичаме себе си. Ние работим над вярата, че заслужаваме най-доброто. Работим над нашите финанси. Над нашата почивка. Понякога над нашия външен вид. Понякога над дома и семейството ни. Работим върху чувствата. Върху вярванията и убежденията си. Върху поведението. Върху оставяне на старото и придобиване на новото. Работим, работим и пак работим. Ние практикуваме. Ние се борим. Понякога преминаваме от една крайност към друга, а друг път се връщаме отново мъм даден момент от пътя ни. Правим малък напредък, понякога отстъпваме назад, а след това отново напредваме. Възможно е не всичко да ни изглежда свързано. Може да не ни звучи като хармонична, красива музика, а само като изолирани пасажи. Тогава идва ден, в който нещо се случва - ставаме готови да свирим с двете си ръце. Това, към което се стремим, пасаж по пасаж, става песен. Тази песен е за цял живот, пълноценен и хармоничен живот. Музиката ще се излива в живота ни, ако продължаваме да практикуваме частите й. Днес ще практикувам възстановяването през отделните части на живота си. Вярвам, че един ден нещата ще се съберат в пълна, цялостна и завършена песен. Съобщението поправено от hope - Вторник, 29-10-2019, 11:42 AM

hope Дата: Сряда, 30-10-2019, 11:29 AM |Съобщение 1286 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Казвайки „Не“ За много от нас най-трудната дума за изричане е една отнай-кратките и най-лесни в речника: Не. Давай, кажи го на глас: Не. Не - просто за произнасяне, трудно за казване. Страхуваме се, че хората няма да ни харесат, или се чувстваме виновни. Може да вярваме, че един „добър“ служител, дете, родител, съпруг или християнин никога не казва„не“. Проблемът е, че ако не се научим да казваме "не", преставаме да харесваме себе си, а и хората, на които винаги се опитваме да се харесаме. Можем дори да накажем другите заради негодуванието си, че не сме им изрекли „не“. Кога казваме „не“? Когато „не“ е това, което наистина имаме предвид. Когато се научим да казваме „не“, преставаме да лъжем. Хората могат да ни се доверят и ние също можем да се доверим на себе си. Когато започнем да казваме това, което имаме предвид, започват да се случват множество  добри неща. Ако се страхуваме дакажем „не“, можем да си дадем известно време. Можем да си дадем почивка, да репетираме думата и да се върнем и да кажем просто „не“. Не е нужно да даваме дълги обяснения за нашите решения. Когато можем да кажем „не“, можем да кажем „да“ на доброто. Нашите „не“ и нашите „да“ започват да се приемат сериозно. Печелим контрол над себе си. И ние научаваме една тайна: „Не“не е толкова трудно за казване. Днес ще кажа „не“, ако това е, което наистина искам да кажа. Съобщението поправено от hope - Сряда, 30-10-2019, 11:31 AM

hope Дата: Четвъртък, 31-10-2019, 11:57 AM |Съобщение 1287 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Спасение Животът, който  живеехме в тъмния свят на нашата болест, беше ужасяващ. Сякаш се бяхме качили на една малка лавица, на хиляди метри нагоре по склона на планината. Пропастта беше право под нас. Не смеехме да погледнем нагоре или надолу, защото се страхувахме от падане толкова много… Всичко, което можехме да направим, беше да храним болестта си и да треперим от страх. Бяхме заклещени. На нашата лавица нямаше място за никой друг. Бяхме съвсем сами. Всеки ден малки парченца и части от нея се откъртваха и падаха. Можехме само да стоим и да чакаме. Най-накрая, от отчаяние, погледнахме нагоре и видяхме хиляди хора да ни приканват да се изкачим. Те се бяха пресегнали и бяха създали със своите ръце човешка верига, по която да се изкачим. Всичко, което трябваше да направим, беше да пуснем ръцете си от лавицата, която стискахме така отчаяно. Стояхме, поглеждахме нагоре, след това пуснахме ръце, с които да се хванем за другите – протегнатите ни ръце. Вече бяхме в безопасност. Вече не съм сам. Спасен съм. Оставих настрани страха и гордостта си, за да приема помощта, която ми трябва. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 31-10-2019, 12:02 PM

hope Дата: Сряда, 06-11-2019, 12:19 PM |Съобщение 1288 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се освободим от чувството за вина Когато започнем да се възстановяваме и да се грижим за себе си, разбираме, че Програмата започва да работи за нас, защото се чувстваме понякога дори чудесно. Тогава е възможно - дори много често,  да се появи вината: Когато усещаме пълнотата и радостта от новия си живот, се чувстваме виновни за тези, които сме оставили назад, или за тези, които още не са започнали да се възстановяват, или пък за тези, които все още изпитват болка или страдат. Започваме да се питаме  как можем да сме щастливи, когато тези, които обичаме, са все още толкова нещастни? Можем ли наистина да загърбим всичко и да се наслаждаваме на живота, въпреки тези обстоятелствата? Да, можем. Да, вярное, че боли когато се налага да загърбим хората, които обичаме. Но ние трябва да продължим напред. Да бъдем търпеливи. Да помним, че възстановяването на останалите не е наша работа и наша отговорност. Не сме ние тези, които да изживеем вместо тях болката им, нито да ги направим щастливи вместо тях. Възможно е да се питаме защо ние, а не те, имаме хубав и спокоен живот – въпрос, за който може би никога няма да открием отговор. Важното е да не забравяме, че всички други ще достигнат щастието, когато му дойде времето, но това не е наша работа. Възстановяването и оздравяването на другите не е нито наше задължение, нито наша отговорност. Единственото възстановяване, за което наистина можем да отговаряме, е нашето собствено. Важното е да помним, че винаги можем да загърбим неработещото за нас, както и да обичаме себе си без вина. Днес ще работя над себе си въпреки чувството си за вина. Ще си позволя да правя полезните за мен неща независимо че някой, когото обичам, не е избрал същото за себе си. Съобщението поправено от hope - Сряда, 06-11-2019, 12:22 PM

hope Дата: Четвъртък, 07-11-2019, 11:46 AM |Съобщение 1289 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Думите  - без действия, колкото и да са красиви или вдъхновяващи, са само думи Някои от нас се увличат прекалено много по книги за самопомощ, вдъхновяващи текстове, семинари за лично самоусъвършенстване. Купуваме си или се регистрираме във всичко - независимо от цената - стига да ни обещава революционни прозрения или съвсем прости нови методи. Искаме да постигнем душевен комфорт в рамките на един ден, и свобода - за един уикенд. И ние очакваме някакъв експерт да го направи вместо нас, и то на часа. Разбира се, няма нищо лошо в това да желаем, да искаме и търсим нещо, което ни трябва. Но само това би бил доста погрешен модел на живот. Помислете: Ако прогресът може да бъде закупен, ние не би трябвало да мислим и да привеждаме в действие мислите си; ако личната трансформация е резултат единствено от събиране на нови идеи, всички ние щяхме отдавна да сме се променили. Търсенето е нещо страхотно. И търсенето на нужните ни вдъхновение и мъдрост е необходимо условие за израстването ни. Но промяната е нещо, което се прави. Всички планове и схеми за усъвършенстване, взети заедно, няма да ни променят с нищичко, ако не практикуваме ежедневно принципите на възстановяването. Дори и най-красивите думи са само думи. Днес ще планирам задачите си за деня и ще работя над тях. Ще говоря по-малко и ще направя повече. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 07-11-2019, 11:48 AM

hope Дата: Петък, 08-11-2019, 3:17 PM |Съобщение 1290 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Каквото и да можете да направите, за каквото и да можете да мечтаете, започнете го сега. Смелостта е гений, в нея има и магия, и сила. Започнете Сега. - Goethe Ето един прост начин да се свържете с вашите приоритети: Представете си, че имате нелечимо заболяване и са ви дали шест месеца живот. Когато лекарите ви информират за своите констатации, приемете предстоящата смърт с решителност - " Ще прекарам последните месеци от живота си, като правя нещата, които са наистина важни за мен.” След това си представете себе си, живеейки тези шест месеца по начина, по който сте решили. По-нататък обърнете внимание на вашия опит, на преживяното напоследък. Какво сте направили през последните дни, с кого се видяхте, къде ходихте? Какво означават тези ваши избори; сочат ли за нещо наистина важно за вас – за вашите ценности и приоритети? Ще можете ли да ги изживеете днес? Ако ли не, може би ще поискате да научите историята на Тони: След като бе диагностициран със СПИН, Тони реши да прегърне живота. Той си купи къща, засади градина, поддържаше важните си взаимоотношения. В резултат на това живя оставащите му три години живот в чиста радост. Трагедията е, че животът му приключи точно когато започна да живее. Защо да чакаме за нещоживотозастрашаващо, за да се мотивираме и да предприемем действия? Нека се изправим срещу страховете си и да преследваме това, което ни носи щастие и радост. Няма по-добро и подходящо време от Сега. Съобщението поправено от hope - Петък, 08-11-2019, 3:20 PM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 86 of 110 « 1 2 … 84 85 86 87 88 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: