Дар за Днес - Page 86 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 86 of 111 « 1 2 … 84 85 86 87 88 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Понеделник, 14-10-2019, 10:55 AM |Съобщение 1276 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Полагайки ​​грижи за себе си Здравословно, мъдро и любящо е да бъдем внимателни и да реагираме на чувствата инуждите на другите. Това е различно от поемането на грижата и отговорността за тях. Последното  е всъщност самоубийствено, и, разбира се, поведенчески саморазрушително поведение - поведение, което може да ни накара да се чувстваме негодуващи и жертви - защото в крайна сметка на повърхността излиза това, което чувстваме, искаме и се нуждаем, и което ни прави много уязвими. Възможно е някои хора да ни приканват да поемем грижата и отговорността за тях. Можем да се научим да им отказваме. Можем да сме загрижени; когато можем, можем да бъдем любящи; но можем и трябва да дадем нужната оценка и на собствените си нужди и чувства. Част от възстановяването означава да се научим да обръщаме внимание и да даваме значение на това, което чувстваме, искаме и се нуждаем, защото започваме да виждаме, че има ясни, предвидими и обикновено нежелани последици, когато се игнорираме. Бъдете търпеливи и нежни към себе си, докато се научите да правите това. Научете се да разбирате себе си, когато се приплъзнете обратно към старото поведение на емоционално сръхобгрижване на другите и пренебрегване на самите себе си. Но спрете цикъла днес. Не е нужно да се чувстваме отговорни за другите. Не е нужно да се чувстваме виновни, че не се чувстваме отговорни за тях. Можем дори да се научим да се чувстваме добре в поемането на отговорност за собствените ни нужди и чувства. Днес ще преценя дали съм се вмъкнал в старото си поведение да поемам отговорност за чужди чувства и нужди, като пренебрегвам собствените си. Ще имам силата, правото и отговорността да ценя себе си. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 14-10-2019, 10:58 AM

hope Дата: Вторник, 15-10-2019, 1:48 PM |Съобщение 1277 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отговорен съм за себе си, за възстановяването си, за благополучието си, за моите радости. За всички тези неща в крайна сметка нося моя собствена отговорност. Поверявайки се на своята Висша сила, ние не й прехвърляме своите отговорности. Вярно е, че можем да изберем да не бъдем отговорни за себе си, но с това само ще направим себе си нещастни, защото в миналото постъпвахме така и това ни водеше до нови и нови разочарования и отчаяние. Много от нас бяха хранили илюзията, че ще имат свободата да запазят предишните си модели на мислене и живот, или да ги преправят с нещо малко по-различни. Но с Програмата научихме, че ни трябват коренно нови модели, които да въведем в действие, както и че ние сме отговорни за това. Можем да избираме дали да се възползваме от предоставяните ни възможности за по-добър живот, или не. Ние избираме, затова сме и отговорни за себе си. Като новодошли в своята Общност, ние бяхме объркани, затова приветствахме и търсехме подкрепата. Нашите спонсори, наставници, приятелите с по-голям опит са тези, които ни дават съвети и наставления. От нас зависи да изберем да се вслушваме ли или не в техните думи - ние носим тази отговорност. Въпреки, че ние винаги ще бъдем зависими от Бог за нашата сила, Той е винаги до нас, ако и когато Го помолим за тази сила и ако и когато вършим необходимата работа, за да я получим. Ние сме отговорни за това. Днес, и всеки ден трябва да помним, че нашата Висша сила ни е оставила свободата да приемаме или отхвърляме отговорностите си. Но и да не забравяме, че животът ни става по-добър, когато се научим да действаме отговорно. Съобщението поправено от hope - Вторник, 15-10-2019, 1:52 PM

hope Дата: Сряда, 16-10-2019, 12:24 PM |Съобщение 1278 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Често прекарвах живота си в опити да отговарям на очакванията на другите за мен, но не успявах. Да не им се харесвам ми се струваше проява на егоизъм. - JoAnn Reed Ние можем да се чувстваме обременени, ограничени и смазани от очакванията, дори когато те са нашите собствени. По-често, обаче, проблемът започва извън нас. Преди да се присъединим към Програмата, лесно попадахме в капана на очакванията на други хора, защото не знаехме кои сме в действителност. Сега сме в процес на възстановяване, а Четвърта стъпка ни предлага възможност да се опознаем и разберем по-добре, което от своя страна ни помага да определим собствените си ценности и цели. Вече не се налага целите на някой друг да вкарват вината ни в действие. Запознаването с истинската свобода от очакванията на другите е двуетапен процес. Първо трябва да видим ясно кои очаквания са наши, и кои принадлежат на някой друг. След това трябва да се обърнем към своята Висша сила за помощ при изпълнението на нашите собствени, само нашите собствени, и то реалистични, разумни очаквания. Преди да предприема действия, днес ще се уверя, че не изпълнявам очакванията на някой друг. Бог ще ми помогне за тази задача. Съобщението поправено от hope - Сряда, 16-10-2019, 12:26 PM

hope Дата: Четвъртък, 17-10-2019, 1:47 PM |Съобщение 1279 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да не се поддаваме на натиск Ако искаме да останем изправени по нашия път, трябва да бъдем подготвени за евентуалния натиск, който биха ни оказали наши близки, партньори, интимни приятели. Ако някой се опитва да ни използва или ни кара да направим нещо, което знаем, че е неправилно, трябва да сме подготвени. Дали в такива случаи сме готови да се отдалечим, да кажем „Не,благодаря”? Дали ще се поддадем на хлъзгавите места? Или ще кажем, че се възстановяваме и че личното ни възстановяване е най-важното? Това всъщност не е най-важното. Най-важното е да знаем предварително каква е нашата посока, какъв е истинският път, по който се движим, както и целта към която вървим. Ако сме наясно, то ние ще сме подготвени и можем да се справим с натиска, който би ни се оказал. Някои от нас казват: „Никой не ме притиска, няма за какво да се тревожа.” Ако осъзнаваме, че често сме склонни да бъдем притискани, можем да приемем това, и да бъдем подготвени. И да не забравяме, че всъщност единственият човек, който наистина може да ни окаже натиск, сме самите ние. Защото ще го позволим. Когато приемем това, ще имаме силата да кажем „Не”, защото ще кажем „Да!” на себе си. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 17-10-2019, 1:49 PM

hope Дата: Петък, 18-10-2019, 12:21 PM |Съобщение 1280 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нито един човек не е ваш враг, но всеки човек е ваш учител. ~Florence Scovel Shinn Днес можем да се отворим за възможностите. Те изобилстват в живота ни. Нито едно обстоятелство, в което се намираме, не е вредно за нашия напредък. Никаква връзка с някой на работното място или у дома не е излишна за нашето развитие. Учителите са навсякъде. И когато сме готови за нов урок, ще се появи поне един. Днес можем да се удивим на чудото на нашия живот. Можем да разсъждаваме върху вчерашните си дни и да бъдем благодарни за уроците, които ни преподадоха. Можем да гледаме с надежда и с очакване към предстоящите дни - всички те са дарове. Ние сме на специално пътуване, преследайки специална цел, която е уникална - наша собствена. Нито една бариера, нито един труден човек, нито едно бурно време не могат да прекъснат напредъка ни. Всички преживявания са просто за да ни научат на това, което тепърва ще научим. Доверието в добротата на всички хора, всички ситуации и всички пътища към прогресa ще освободи страховете ни – каквито и да са те, ще ни позволи да продължим напред с по-бърза стъпка и увереност, която облекчава всички моменти. Дванадесетте стъпки ни помагат да разпознаем учителите в живота си. Те ни помагат да изчистим ненужния товар от миналото и ни освобождават да приемем и се доверим на Божията воля, за която ни говорят всички наши учители. Аз съм ученик на живота. Но мога да се уча, само ако отворя ума си за моите учители. Съобщението поправено от hope - Петък, 18-10-2019, 12:24 PM

hope Дата: Събота, 19-10-2019, 1:04 PM |Съобщение 1281 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато наистина разберем и приемем факта, че сме отделни и еднакво значими същества, със своята специфична реалност, ще спрем да харчим от времето и енергията си в опити да променим реалността на другите. --Jane Nelsen Какво ни кара да искаме да контролираме другите, техните действия, техните мнения? Да искаме личните ни мнения да бъдат валидни за всички, за да се чувстваме добре и спокойно? Да повярваме, че всички ние имаме валидни гледни точки, за всяко преживяване, е равносилно на това да повярваме, че съществува по-висша сила, отговаряща за нашия живот. Това изисква готовност да спрем да се обсебваме от личните ни предположения и да приемем принципите на тази програма. Освобождаващо е, дори вълнуващо, да осъзнаем, че всички ние виждаме ситуациите по различен начин. Това е като да се откажем да виждаме нещата само в бяло и черно и да започнем да виждаме всички цветове и техните нюанси. Когато започнем да гледаме на нещата с нови нагласи, нашите преживявания се обогатяват. Как аз виждам моите преживявания днес, е моя работа; как приятелите ми виждат техните - е тяхна. Те са техен избор, тяхна свобода и тяхно право – точно както и моите. Съобщението поправено от hope - Събота, 19-10-2019, 1:06 PM

hope Дата: Неделя, 20-10-2019, 11:29 AM |Съобщение 1282 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има само един ъгъл на Вселената, който може да сте сигурни, че ще подобрите, и това е вашият собствен. --Aldous Huxley Поемането на отговорност за собствените ни нагласи, действия и пропуски е много по-трудно от управлението и насочването наживота на други хора. Даването на съвет на друг, например, е много по-лесно от това да практикуваме това, което проповядваме. Ако приложим нашия съвет към нашия собствен живот, ще имаме по-малко време да критикуваме, да коригираме или да се намесваме в проблемите на някой друг. Освен това, бихме се учудили колко алтернативи имаме в собствените си схващания, които биха могли да решат или поне да облекчат проблемите в нашия живот. ДНЕС – Моля се да осъзная, че съм много по-позитивен и продуктивен, когато концентрирам усилията и мислите си върху това да променям единствено себе си и собственитеси действия. Съобщението поправено от hope - Неделя, 20-10-2019, 11:30 AM

hope Дата: Понеделник, 21-10-2019, 10:50 AM |Съобщение 1283 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научете се отново да се доверявате Много от нас имат проблем с доверието. Някои от нас се опитваха да се доверяват дълго и безуспешно на ненадеждни хора. Отново и отново вярвахме в лъжи и обещания, които никога не можеха да се спазят. Някои от нас се опитаха да се доверят на хората за невъзможното; например, да се доверят на пиещият и нямащ намерение да спре алкохолик, че никога повече няма да пие, не и отново. Някои от нас се поверихме на Висшата си сила непрвилно: Ние се доверихме на Бог да кара другите хора да правят това, което искахме, а след това, когато това не се получаваше, се чувствахме предадени. Някои от нас бяха научени, че на живота не може да се вярва, че по нашия път трябва да контролираме и манипулираме. Повечето от нас бяха научени – неуместно и неправилно - че не бива да се доверяваме на себе си. В процеса на възстановяване, заедно с всичко друго, ние лекуваме проблемите с доверието. Отново се учим да се доверяваме. Първият урок е следният: можем да се научим да се доверяваме на себе си. Ние можем и трябва да се доверим на себе си. Можем да бъдем хора, на които може да се вярва. Ако други ни са ни научили, че не можем да се доверим на себе си, то те са лъгали. Зависимостите и дисфункционалните отношения карат хората да лъжат. Може би досега не сме го правили. Но ние просто не слушахме достатъчно внимателно себе си или се предоверявахме на това, което чувахме. Можем да се научим да вярваме на нашата Висша сила по правилния начин - не да кара хората да правят това, което ние искаме, а да ни помага да се грижим за себе си и да достигнем до най-добрите възможни обстоятелства, в най-добрите възможни времена в нашия живот. Можем да се доверим на процесите - на живота и възстановяването. Не се налага и не бива да контролираме, обсебваме или да станем супер бдителни. Може би не винаги разбираме къде отиваме, или какво се работи извън нас, но можем да се доверим, че се случва нещо добро. Когато се научим да правим това, сме готови да се научим да вярваме на другите хора. Когато се доверяваме на нашата Висша сила и когато се доверяваме на себе си, ще знаем на кого да се доверим, за какво да му се доверим. Днес ще потвърдя, че мога да се науча да се доверявам по подходящ начин. Мога да се доверя на Висшата сила, на моето възстановяване и на себе си. Мога също така да се науча да вярвам на другите. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 21-10-2019, 10:58 AM

hope Дата: Вторник, 22-10-2019, 1:00 PM |Съобщение 1284 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Наслаждавайки се на живота Направете нещо забавно днес. Ако релаксирате, позволете си да се отпуснете без да изпитвате вина, без да се притеснявате за недовършената работа. Ако сте с любими хора,позволете си да ги обичате и им позволете и те да ви обичат. Позволете си да почувствате близостта им. Позволете си да се насладите на работата си, защото и това може да бъде приятно. Ако правите нещо забавно, позволете си да му се насладите. Какво би ви накарало да се почувствате добре? На какво бихте се радвали? Има ли някакво достъпно удоволствие, което би ви заредило с позитивизъм? Отдайте му се. Възстановяването не се състои само в спиране на болката; възстановяванетое и в това да се научим да се чувстваме по-добре. Затова, насладете се на деня си. Днес ще направя нещо забавно, нещо, на което се радвам и нещо само за мен. Ще поема отговорност за това да се чувствам добре. Съобщението поправено от hope - Вторник, 22-10-2019, 1:02 PM

hope Дата: Сряда, 23-10-2019, 12:01 PM |Съобщение 1285 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отлагане и бавене Отлагането - да бездействаме, когато е подходящото време - е рушащо ни поведение. То поражда безпокойство, вина, дисхармония и вкрайна сметка съзнанието ни започва да ни гризе заради задачата, с която животът ни казва, че е време да се справим. Ние не винаги отлагаме, когато оставяме настрани правенето на нещо. Понякога за да извършим нещо, е необходимо подходящо време, през което да се убедим достатъчно; понякога се налага да чакаме колкото е нужно, за да сме изцяло готови за действие. Можем да спечелим, ако съумеем да разберем  разликата. Вслушайте се в себе си. Вслушайте се във Вселената. Какво е просрочено, кое ви създава безпокойство и ви кара да изтръпвате?Има ли нещо в живота ви, което избягвате, защото не искате да се сблъскате с него? Има ли нарастващо безпокойство от отлагането на това? Понякога гневът,страхът или чувството за безпомощност могат да мотивират отлагането. Понякога отлагането просто е станало привично. Доверете се и слушайте себе си, вашата Висша сила и Вселената. Внимавайте за знаци и сигнали. Ако е време да направите нещо, направете го сега. Ако все още не е време, изчакайте, докато дойде точното. Боже, помогни ми да се науча да бъда в крак и в хармония с живота си. Съобщението поправено от hope - Сряда, 23-10-2019, 12:03 PM

hope Дата: Четвъртък, 24-10-2019, 10:35 AM |Съобщение 1286 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Тъжната истина е, че най- големите злини се правят от хора, които никога не са обмисляли дали да бъдат добри или зли. --Hannah Arendt Колко често се озоваваме в сложно положение, и невинно си казваме:" Как можах да попадна тук? " Когато някой е наранен от нашите действия, защото не сме ги обмислили, поемаме ли отговорността си? Ако към колега се отнасят несправедливо на работното място, дали заставаме зад него? Когато знаем, че има хора, умиращи от глад, правим ли нещо? Когато любимите ни хора казват, че са самотни и имат нужда да поговорим с тях, как им отговоряме? В тази програма избираме да живеем в съотвтствие с нейните принципи. Не можем да си позволим да бъдем пасивни и безучастни спрямо тях, както и спрямо новите си, придобити по време на възстановяването, ценности. Всяка една ситуация е различна, така че трябва да обмислим как да й отговорим. По-възможно най-разумния и добър начин. Когато не обмисляме достатъчно добре реакциите си, има опасност да добавим към злото в света. Когато действаме в съответствие с принципите на програмата, които стават и наши, ние носим на целия ни свят повече надежда, способни сме да даваме добро. Днес ще бъдат нащрек за разликата между добро и зло в  моите действия. Моля се за силата да взема правилното решение, като ги обмисля достатъчно мъдро и разумно. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 24-10-2019, 10:38 AM

hope Дата: Петък, 25-10-2019, 10:24 AM |Съобщение 1287 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да си даваме това, което заслужаваме Често инстинктивната ни реакция към нещо, което искаме или от което имаме нужда, е:  "Не! Не могада си го позволя!" Въпросът, който можем да научим да си задаваме, е: "Но дали мога?" Много от нас сме се научили да се лишаваме от обичайното, което бихме искали, и често от неща, от които се нуждаем. Понякога можем да злоупотребяваме с концепцията за благодарност,з а да не си позволяваме „нещо излишно.“Благодарността за това, което имаме, е важна концепция за възстановяването. Но също така тябва да развиваме и вярата, че заслужаваме най-доброто и да спрем да се лишаваме ненужно, да започнем да се отнасяме добре към себе си. Няма нищо лошо в това да си купуваме това, което искаме, когато можем да си позволим това. Научете се да се доверявате и слушате себе си за това, което искате. Няма нищо лошо в това да си купите нещо, което би ви донесло удоволствие, да си купите нещо ново. Има моменти,  когато е добреда се изчака. Има моменти, когато не можем да си позволим лукс. Но има много пъти, когато можем. Днес ще съчетая принципите на благодарност за това, което имам, с убеждението, че заслужавам най-доброто. Ако няма разумна причина да се лиша от нещо, няма да го направя. Съобщението поправено от hope - Петък, 25-10-2019, 10:26 AM

hope Дата: Събота, 26-10-2019, 11:08 AM |Съобщение 1288 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Работни/Трудови истории Точно както имаме история на всяка наша връзка, повечето от нас имаме – ще я нарека трудова история. Точно както имаме настояще обстоятелство, което да приемем, за да се справим с дадена житейска връзка, ние имаме настояще обстоятелство, което да приемем и да се справим с трудовия си живот. Точно както развиваме здравословно отношение към нашите взаимоотношения - това, което ще ни помогне да се учим и да се движим напред, можем да развием същото отношение и към работата си, към трудовата си история. В живота си съм работила на много места, още от единадесет годишна. Точно както съм научила много неща за себе си чрез моите взаимоотношения, научих много уроции и чрез работата си. Често тези уроци ми се преподаваха паралелно с уроците от други области на живота ми. Колкото повече отдавах душата си за определена работа и работех по нея, защото исках, а не заради заплатата, толкова по-малко се чувствах като жертва, дори и на местата, където ми плащаха оскъдна заплата. Колкото повече цели си поставях и колкото по-голяма отговорност поемах за постигане на желаната кариера, толкова по-способна бях да реша дали дадената работа си струва и дали ме удовлетворява. Можех да разбера защо работя на определена работа и как това ще ми бъде от полза. Имаше моменти, в които се паникьосвах на работното място. Паниката никога не ми е помагала. Помагаше ми вярата и работата, която бях планирала и исках да свърша. Понякога, на определено работно място, се оглеждах и се чудех защо съм там. Имаше случаи, в които хората си мислеха, че трябва да съм на друго място. Но когато се вглеждах в себе си и в Бог, знаех, че съм на точното място, за момента. Имаше моменти, в които трябваше да се откажа от работата и да си тръгна, за да бъда вярна на себе си. Понякога това беше страшно и болезнено. Понякога се чувствах като провалила се. Но научих това: ако работех така, както искам и ако вярвах в себе си, никога не трябваше да се страхувам от това, къде ще бъда отведена. Имаше моменти, в които не можех да оцелея с малката сума, която получавах. Вместо да поставям този въпрос на конкретния работодател и едва ли не да търся отговорност от него, аз трябваше да се науча да оставя въпроса на моята Висша сила и на себе си. Научих, че аз съм отговорна за определянето на границите си и за доказването на това, което вярвах, че заслужавам. Че да бъда оценена подобаващо от другите е предимно моя отговорност. Научих също, че Бог, а не конкретен работодател, е моят източник на напътствия. Научих, че не съм заклещвана или хващана в капана на никоя работа повече, отколкото съм била в една връзка. Имах избор. Винаги. Може би не бях способна да го видя ясно навреме, но имах избор. Научих, че ако наистина искам да се грижа за себе си по определен начин на работа, ще го направя. И ако искам да бъда жертва, ще позволя това да се случи. Аз съм отговорна за моя избор, и аз винаги имам избор. Преди всичко, научих се да приемам и да се доверявам в настоящите си обстоятелства на работа. Това не означаваше да отстъпвам; това не означаваше да се отказвам от границите си. Това означаваше да повярвам, да приема обстоятелствата, а след това да се грижа за себе си по най-добрия начин, на който бях способна - във всеки даден ден. Господи, помогни ми да се отнасям към проблемите в работата ми като към цялостното ми възстановяване. Съобщението поправено от hope - Събота, 26-10-2019, 11:16 AM

hope Дата: Понеделник, 28-10-2019, 5:01 PM |Съобщение 1289 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всеки един човек трябва да се стреми да научи от какво бяга, към какво, и защо. ~James Thurber Ние се запознаваме със себе си всеки ден. От деня, в който започнахме възстановяването си, научихме някои много важни неща за себе си. Повечето от нас започнаха да учат, като признаха своята зависимост (или съзависимост). Видяхме колко верни и предани сме станали към определено вещество или поведение. Това, което ни се струваше нормално в миналото, се оказа всъщност изкривено инездравословно живеене. Преди ние не разбрахме защо се чувстваме толкова объркани и разстроени. Може би не знаехме към какво бягаме, или от какво. Докато не се изправихме пред безсилието си, ние не можехме да опознаем себе си. Не можехме да разберем празнотата или болката, които ни преследваха в предишния живот, докато не се отказахме от старите си начини на живот. Сега вече можем да видим по-ясно мотивите си. Когато се изправим лице в лице срещу себе си, когато се предадем и спрем да бягаме, нищо повече, никога няма да е толкова плашещо. Днес ще знам къде и защо отивам. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 28-10-2019, 5:03 PM

hope Дата: Вторник, 29-10-2019, 11:36 AM |Съобщение 1290 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Постигане на хармония Когато пианист изучава нова музикална творба, той или тя не започва да я изпълнява веднага, най-малко перфектно. Пианистът трябва да работи поотделно с всяка ръка, за да усети и научи звука. Упражнява с едната ръка всяка една част, докато постигне нужния ритъм и лекота в свиренето, което не е лесно. След това музикантът се заема с другата ръка, за да направи същото и с нея - докато и тази ръка не научи задачата си. Когато всяка ръка е научила своята част - звука, усещането, ритъма и тоновете - двете ръце могат да свирят заедно. По време на усвояването музиката може да не звучи много добре. Дори може да звучи несвързано, не особено красиво. Но когато двете ръце са готови да свирят заедно, музиката се създава – в цялата творба са постигнати хармония икрасота. Когато започнем да се възстановяваме, може да се чувстваме така, сякаш прекарваме месеци, дори години, практикувайки индивидуални, привидно несвързани поведения в отделните части на нашия живот. Вземаме новите си умения в нашата работа, в кариерата си, и започваме да ги прилагаме бавно, което прави работните ни взаимоотношения по-здравословни за нас. Ние прилагаме новите умения във всички наши взаимоотношения. Работим върху връзката си с нашата Висша сила - нашата духовност. Работим над това да обичаме себе си. Ние работим над вярата, че заслужаваме най-доброто. Работим над нашите финанси. Над нашата почивка. Понякога над нашия външен вид. Понякога над дома и семейството ни. Работим върху чувствата. Върху вярванията и убежденията си. Върху поведението. Върху оставяне на старото и придобиване на новото. Работим, работим и пак работим. Ние практикуваме. Ние се борим. Понякога преминаваме от една крайност към друга, а друг път се връщаме отново мъм даден момент от пътя ни. Правим малък напредък, понякога отстъпваме назад, а след това отново напредваме. Възможно е не всичко да ни изглежда свързано. Може да не ни звучи като хармонична, красива музика, а само като изолирани пасажи. Тогава идва ден, в който нещо се случва - ставаме готови да свирим с двете си ръце. Това, към което се стремим, пасаж по пасаж, става песен. Тази песен е за цял живот, пълноценен и хармоничен живот. Музиката ще се излива в живота ни, ако продължаваме да практикуваме частите й. Днес ще практикувам възстановяването през отделните части на живота си. Вярвам, че един ден нещата ще се съберат в пълна, цялостна и завършена песен. Съобщението поправено от hope - Вторник, 29-10-2019, 11:42 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 86 of 111 « 1 2 … 84 85 86 87 88 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: