Дар за Днес - Page 87 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 87 of 110 « 1 2 … 85 86 87 88 89 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 09-11-2019, 1:52 PM |Съобщение 1291 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато в живота ти има обрати и завои, трябва да можеш да се изправиш пред действителността. Понякога, независимо от нашите усилия да осъществим възможно най-добре решенията си, се случват неща, които не искаме. Бракове приключват, работни места се съкръщават, приятели си отиват… По причини извън нашия контрол и нашето разбиране, в житейските ситуации настъпват обрати, превръщат се в нещо различно от това, за което сме се подготвили. Дали приемаме, че е възможно да има нещо нередно в самите вас, когато ситуацията се е променила в нещо различно от това, което сме мислели, че трябва да бъде? Нещата често не вървят толкова гладко, както ги планираме. Понякога се налага да издържим и на грубите удари на живота. Имам предвид тези трудни моменти, когато животът като че ли внезапно се обръща срещу нас. Това са моменти, дори периоди, в които трябва да се откажем да се самоизмъчваме. Оставете това как сте мислили, че трябва да се случат нещата. Те вече са са се случили. Ако животът се е „ усукал” около вас, не драматизирайте нещата. Намалете скоростта. Върнете се в Настоящето. Приемете новата ситуация такава, каквато е. Пътят не винаги е прав, разбира се. Но пък дори и самото ни сърце не може да  работи винаги равномерно… Боже, помогни ми да се отпусна и да се доверя не на очакванията си, а на Тебе, за да мога да се справя среалността ! Съобщението поправено от hope - Събота, 09-11-2019, 1:55 PM

hope Дата: Неделя, 10-11-2019, 12:50 PM |Съобщение 1292 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние се възстановяваме Много от нас пострадахме болезнено в активната си зависимост. И физически, и емоционално.  Възможно е някои да са пострадали по по-незабележим начин, но пак болезнено. Ние нямахме посока и цел в живота. Бяхме духовно пусти. Чувствахме се изолирани, нo и не бяхме в състояние да усетим съпричастност с другите. Нямахме почти нищо, което да дава смисъл и стойност на живота ни. Употребявахме в напразни опити да  запълним празнотата в себе си. Онова, което ни предлага възстановяването, е шанс за нов живот. Tо ни дава инструментите, с които да разчистим останките от предишния ни живот. Дава ни подкрепата, с която да се движим напред по новия си път. Предлага ни вътрешната сила и посока, които толкова силно ни липсваха в миналото. Разбира се, след известно време, добрите неща започват да се случват в живота ни. Ние получаваме изобилие от духовни дарове - онези подаръци, за които винаги сме мечтали, но никога не посмявахме да поискаме, или не се надявахме че можем да получим. И те са истински подаръци, те не са ни обещавани. Наричаме ги дарове на възстановяването, дарове на Програмата. Те са ни само предложени. Но ние трябва да работи за тях, за да ги получим. Те са предимствата на възстановяването. Всичко, което то ни обещава, е свобода от зависимостта. Но това ни е повече от достатъчно! Днес ще помня, че възстановяването ми дава едно обещание – свободаот зависимостта ми, но ми предлага безброй награди, които мога да спечеля, когато работя за тях. Съобщението поправено от hope - Неделя, 10-11-2019, 12:53 PM

hope Дата: Понеделник, 11-11-2019, 1:17 PM |Съобщение 1293 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Върнете се обратно към Стъпките Когато не знаем какво да правим по-нататък, когато се чувстваме объркани, разстроени, разсеяни, в края на силите си, претоварени, обзети от ярост или отчаяние, ние се връщаме към Стъпките. Независимо пред каква ситуация сме изправени, работата по Стъпките ще ни помогне. Съсредоточете се върху една, доверете се на инстинктите си и поработете по нея. Какво означава да работим подадена Стъпка? Помислете за това. Медитирайте върху това. Вместо да се фокусирате върху объркването, проблемите или ситуацията, причиняващи вашето отчаяние или ярост, се съсредоточете върху Стъпката. Помислете как може да се приложи тази Стъпка.Придържайтесе към нея. Придържайте се все по-плътно, докато почувствате как освобождавате съзнанието си от вашето объркване или проблем. Стъпките са решение. Те работят. Можем да им се доверим да работят. Можем да им се доверим докъде ще ни отведат. Когато не знаем каква следваща Стъпка да предприемем, вземаме една от Дванадесетте. Днес ще се съсредоточа върху използването на Дванадесетте Стъпки за решаване на проблемите ми. Те ще ме поддържат в баланс и хармония. Ще работя по определена Стъпка по най-добрия начин,на който съм способен. Ще се науча да се доверявам на Стъпките и ще разчитам на тях, вместо на моите защитни, зависими поведения. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 11-11-2019, 1:19 PM

hope Дата: Вторник, 12-11-2019, 3:21 PM |Съобщение 1294 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Кога имам саморазрушително поведение? Без значение от колко време се възстановяваме, винаги нещо или някой може да ни провокира. Понякога само един телефонен разговор ни хвърля в емоционална криза, която ни държи в продължение на часове или дни наред. Във възстановяването се учим да следим внимателно реакциите си, да избягваме неприятните преживявания. Не винаги е приятно, но е за наше добро. Учим се да се пазим и да приемаме себе си и промяната си, израстваме и оздравяваме. Да се научим да реагираме адекватно е бавен и не лесен процес. Ние не можем да контролираме поведението на близките си, но можем да контролираме нашите реакции спрямо тяхното поведение. Просто трябва да спрем с опитите си да караме другите да се държат по определен начин и да ги променяме. Трябва да сме наясно, че поведенческите модели на другите, особено поведението им спрямо нас, са си тяхна работа. Как ние реагираме в тези ситуации и позволяваме ли те да ни влияят, това вече е наша работа. Наша работа е и да се погрижим за себе си. Опитите ни да се докажем колко сме добри, да се докажем че сме достатъчно добри, да доказваме на някого че ни наранява, са все предупредителни сигнали, които са индикатор за саморазрушително поведение от наша страна. Те са индикатор за това, че се опитваме да контролираме някого. Или за това, че ние сами не си вярваме в това, че сме добри, при това достатъчно добри. Тези сигнали са предупреждение за това, че сме в някаква дисфункционална връзка. Може да са индикатор за това, че сме заседнали в отрицания и действия, които не са здравословни за нас. Настойчивите опити да се харесаме на някого значат, че не можем да се харесаме самите ние. Когато се харесаме на себе си, ще знаем и какво да правим. Целта ни не е да накараме другите да повярват, че сме добри. Или пък да видят и повярват в нашите способности, в това колко сме любящи или компетентни. Ние сме тези, които трябва да прогледнат. За самите нас. Съобщението поправено от hope - Вторник, 12-11-2019, 3:24 PM

hope Дата: Сряда, 13-11-2019, 2:17 PM |Съобщение 1295 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Собствените ни действия определят живота ни Лесно е да се надяваме, че в даден момент в бъдеще можем да се откупим чрез някакъв акт на героизъм или като претърпим някаква драматична промяна. Твърде лесно можем да твърдим, че с такова поведение - на изчакване, едва ли бихме могли да навредим някому. В подобни случаи забравяме, че нараняваме и ощетяваме себе си. Забравяме, че за собствената ни промяна няма време. Колкото по-дълго чакаме,толкова повече ще затвърдим предишните си навици и начини на възприемане. Например ако продължаваме да живеем в лъжа, по същия начин ще продължим да я приписваме не само на себе си, но и на близките си, на тези край нас. „ По-късно…”. Колко често казахме тези думи? Този номер нипомагаше да избегнем да свършим необходимото за деня. В активната си зависимост ние избягвахме онова, което се окажеше трудно за нас. Не вярвахме, че от нас зависят важните неща в живота ни. Не вярвахме, че от нас зависят резултатите от собствените ни действия. Нашата програма ни учи, че духовната ни промяна е възможна, нокогато живеем в откритост и пълноценно всеки нов ден. Вече знаем, че преди само оценявахме и съдехме – и другите, и себе си. Сега, във възстановяването, ние анализираме всеки ден своите действия и правим морална инвентаризация на собственото си поведение. По тозиначин разбираме как собствените ни действия са тези, които рефлектират върху всяка част от нашите взаимоотношения и че в крайна сметка те определят живота ни. Днес се моля да мисля и действам по най-добрия начин, на който съм способен. Съобщението поправено от hope - Сряда, 13-11-2019, 2:21 PM

hope Дата: Четвъртък, 14-11-2019, 12:13 PM |Съобщение 1296 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Ние сме по-добри, отколкото предполагаме. Ако направим така, че постоянно да го помним, ще се примиряваме с по-малко." -Anonymous Ние всички сме прекрасни, способни хора, достойни за любов и щастие. Всички имаме свое място на света, и всяко място е неповторимо, уникално. Проблемът е, че като всички зависими хора, не можем да повярваме в това. Свикнали сме да мислим само и предимно за своите негативни качества и сме експерти в това да се подценяваме. Трудно ни е да вярваме и да приемаме нашите собствени доброта и положителните си качества. Ние трябва да имаме силата да избираме, силата да променим своето мислене - ако искаме да го променим към по позитивно. Нужен е и смел човек, който да получи, да приеме позитивизма с надежда. Възстановяването, спирането на употребата са достатъчно доказателства, че сме смели. Понякога хабим много от своето време, повтаряйки си: „ не съм достатъчно добър за тази работа”, „Тя/той е твърде добър за мен” или „ не заслужавам този комплимент.” Съзнателно или не, нокогато го правим, обикновено е защото дълбоко в себе си се чувстваме недостойни. Много от нас се чувстват по-малко ценни или маловажни в сравнение с другите – напр. с хората, с които работят. Така се стига само до това, че никой не може да бъде наш партньор или приятел. Истинско смирение се постига, когато спрем да се срамуваме или пък обратно – да се възгордяваме, и започнем да се приемаме като не по-лоши и не по-добри от всички други хора. Когато приемем, че всички хора са като нас. На нашите сбирки безсилието на всеки един от нас ни поставя на едно и също място. И ние постепенно осъзнаваме, че в очите на Бог всички сме равни - и предишното сравняване с другите, което изглеждаше толкова значимо, в крайна сметка започва да изглежда глупаво. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 14-11-2019, 12:17 PM

hope Дата: Петък, 15-11-2019, 12:18 PM |Съобщение 1297 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Поемам отговорност за себе си. Когато правя за друг това, което той трябва да направи за себе си, преча и на двамата. В човешката ни природа е да израстваме и се променяме само когато го искаме. Неотслабващата болка може да ни служи като мотиватор. Понякога ултиматумите, които сами си поставяме, също са ефективни. Но да се извиняваме заради другите или да поемаме техни отговорности, дори когато го правим за тяхно добро, никога не може да стимулира промяната. Във възстановяването ние научаваме, че единствената промяна, в която можем да бъдем сигурни, е тази, която правим в себе си. Една от първите промени, която можем да направим, е да се освободим от другите: от техните мнения, от поведението им и от техните отговорности. Нашата нужда те да изпълняват нашите очаквания е свързана с нашата несигурност, не с тяхната. Всеки път, когато проповядваме или поемаме задълженията на другите, ние трябва да разбираме, че препятстваме необходимото израстване - и своето, и чуждото. Ние обичаме да поемаме отговорност за други хора, а да пренебрегваме отговорността за себе си. Когато започнем да сечувстваме отговорни за чувствата, мислите, решенията, проблемите, комфорта и съдбата на другите, понякога си мислим, че просто им помагаме, но всъщност се превръщаме в хора, които контролират. Да бъдем внимателни, нежни, насърчаващи другите, е нещо достойно. Но ние трябва да го правим с грижа за другите и по начини, които да не ги възпрепятстват да поемат отговорността за себе си. Когато се превърнем в „пазители” на другите, ние ги нараняваме. Те се чувстват наранени, използвани и жертви. Най-доброто и най-щедро поведение, което можем да изберем, е поемането на отговорност за себе си - за това, което мислим, чувстваме, искаме и ни е необходимо. Най-полезното, което можем да правим, е да бъдем верни на себе си, и същевременно да оставим другите да поемат отговорност за себе си. Нашите намерения обикновено и почти винаги са добри. Но е дошло времето да оставим другите да живеят своя собствен живот. Това е съвсем достатъчно, за да се погрижим за себе си. Днес няма да поема задачата на някой друг. Израстването идва, когато всеки от нас е свободен да отговаря за себе си. Съобщението поправено от hope - Петък, 15-11-2019, 12:23 PM

hope Дата: Събота, 16-11-2019, 12:34 PM |Съобщение 1298 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Способност да признаваме грешките си Преди ние трябваше да се конкурираме с всички, понякога едва доловимо, друг път - директно. Ние винаги трябвашеда бъдем прави; да сбъркаме беше непоносимо за нас. Ние никога не успявахме да си признаем и да кажем простичкото: "Не бях прав." Страхувахме се от това, какво ще се случи с нас, ако го кажем. Нашето его беше много крехко, ние никога не бяхме толкова силни, колкото сами си мислехме. Следвайки възстановяването, започнахме да разбираме, че всъщност истинската сила идва от възможността да грешим, от това да се учим от грешките си, от желанието да променим начина си на мислене и живот. Мога ли да се изправя срещу истината, когато сгреша, и да се уча от грешките си? Днес се моля:  Висша сила, помогни ми да осъзная, че в това да греша няма нищо лошо; че истинската комуникация с другите хора зависи от моята готовност да видя и техните гледни точки, както и че да бъда готов да се уча от грешките си е безценно качество. Съобщението поправено от hope - Събота, 16-11-2019, 12:36 PM

hope Дата: Неделя, 17-11-2019, 11:50 AM |Съобщение 1299 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бъдете търпеливи с грешките на другите, тогава и те ще бъдат търпеливи с вашите. Как се чувствате, когато някой, когото познавате, сгреши? Какво се случва, когато шефът ви допуска грешка и се налага да работите извънредно, за да я оправите? Как се чувствате, когато касиерът ви ощети; когато по пощата се губи ваша пратка; когато механикът не може да поправи повредата? Повечето от нас се гневим. Тъй като повечето от нас още в детството си бяхме изградили убеждението, че сме жертви, ни изглежда съвсем естествено и като възрастни да се чувстваме по същия начин. Ние си представяме, че всички тези хора действат по някакъв начин против нас, че те всички по някакъв начин  искат да ни накарат да страдаме. Но всеки прави грешки. Кой от нас е съвършен? Ние също допуснахме много грешки в живота ни, които най-вероятно са довели до неудобства (най-малко!) на другите. Ако можем да се научим да се отнасяме към грешките на другите с търпение и разбиране, а не с гняв и негодувание, ще открием, че и другите се отнасят към нас по същия начин – с разбиране и търпение. Дали мога да приема грешките на другите с разбиране - така, както бих искал и те да приемат моите? Съобщението поправено от hope - Неделя, 17-11-2019, 11:52 AM

hope Дата: Понеделник, 18-11-2019, 12:18 PM |Съобщение 1300 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да избягваме болката на всяка цена значи да отхвърлим половината от уроците, на които животът може да ни научи.  - Jan Pishok Ако можем да запомним, че всеки опит който някога сме имали, е уникален и ни преподава някакъв урок, ние ще израстнем от болката, бихме я приемали с далеч по-голяма лекота. Какво има да се страхуваме от нея? Бог никога не ни напуска. Всъщност Бог присъства, с нас е по време на всяко наше преживяване. Запомнянето на това ни прави смели, докато преминаваме през житейските сътресения, носи ни душевен мир. Преди да дойдем в тази програма, ние се бояхме от повечето от ситуациите, които ни призоваваха, и това е разбираемо. Ние често се опитваме да направим невероятното, без да разполагаме с мъдростта или насоките, които биха могли да ни гарантират успех. Като правим Трета стъпка всяка сутрин - както ни се предлага, ние можем да повлияем положително върху резултата от всеки опит, който предприемаме. Днес, ако ми се наложи да се изправя пред болка, няма да я избягвам. Просто ще помня, че Бог присъства и е до мен, и че трябва да знам за какво ме зове. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 18-11-2019, 12:20 PM

hope Дата: Вторник, 19-11-2019, 12:51 PM |Съобщение 1301 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Не мога да го направя…"- казваме всички ние, когато не искаме да се опитаме.  - Eva Lathbury Безотговорното поведение не е непознато за нас. Пасивността също ни е толкова позната...  В миналото непрекъснато търсехме извинения и оправдания, защото не можехме и не искахме да поемем отговорност, а и за да избегнем евентуални обвинения. Във възстановяването науаваме, че всичко това е било, защото не сме се чувстваме достойни да използваме своя потенциал, и повече от всичко сме се страхували, че ще се провалим. Нашият страх от провал ни помагаше да бъдем безотговорни. Възможно е все още да се боим, че няма да успеем, но програмата ни предлага противоотрова. Ние не можем да се провалим, ако сме поверили живота и волята си на нашата по-висша сила. Тя винаги ни показва начина, по който да действаме. А нашите спътници - приятели от Общността, непрекъснато ни предават послания, с които изглаждат пътя ни. Аз избрах възстановяването. Вече казах: „Мога”и ще отпразнувам факта, че днес вече нося отговорност за живота си. Съобщението поправено от hope - Вторник, 19-11-2019, 12:55 PM

hope Дата: Сряда, 20-11-2019, 11:29 AM |Съобщение 1302 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако единствената молитва, която изричате през целия си живот, е „благодаря“, това би било достатъчно. ~Meister Eckhart „Отношение на благодарност“, за което чуваме на сбирки, е концепция, която ще ни помогне по пътя на възстановяването, и би могла да промени целия ни по-нататъшен живот. Със сигурност има достатъчно неща, за които да се тревожим, да скърбим и да се оплакваме. Те имат своето място. Но докато израстваме и вече не използваме „бягствата“ на зависимостта, научаваме, че радостта може да съществува рамо до рамо с мъката. Благодарността е противоотрова за нашето самосъжаление. Казването на: „благодаря“ всъщност ни отваря за получаването на повечето благословии в живота, които стоят там, за нас, чакайки ни просто да ги забележим. В един момент можем да се огледаме и да кажем: „Не съм ли истински късметлия?! Благодаря ти, Боже!“ Това е един вид молитва и тя ни свързва с нашата Висша сила. Без значение колко болезнен или притеснителен може да бъде един ден, можем да му бъдем благодарни за нашето израстване в него. Благодарността е толкова проста, че понякога я отхвърляме, докато търсим по-сложен отговор. Можем да кажем „благодаря“ за всички прости неща като разцъфналите дъвета, прохладния въздух, храната и любовта между хората. Боже, благодаря ти за всичко, което идва при мен дори без моите усилия. Съобщението поправено от hope - Сряда, 20-11-2019, 11:32 AM

hope Дата: Петък, 22-11-2019, 11:34 AM |Съобщение 1303 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Има разлика между това да чувстваме благодарност и признателност за нещо, и това да сме зависими от нещо. Благодарността и признателността са форми на чистата любов, а зависимостта включва и страх, че ще загубим или няма да получим онова, от което сме толкова зависими. Когато става въпрос за нещо, което искаш в живота си, благодарността и признателността го привличат, а зависимостта и вманиачването го отблъскват. Ако се страхуваш, че няма да получиш желаното или ще загубиш това, което имаш, значи си развил зависимост. За да се откъснеш от зависимостта си, не спирай да благодариш и да цениш това, което имаш, докато почувстваш, че страхът си е отишъл. Ако отделиш време, за да направиш списък на всички неща, за които си благодарен и наистина усещаш тази благодарност, ще се чувстваш страхотно. Ще живееш живота си с обич, ще пръскаш радост където и да отидеш, ще въздействаш благотворно на всеки срещнат. Когато живееш така, всичко, което искаш, ще идва дори още преди да си го пожелал. Когато съществуваш в прекрасното състояние на благодарност, ти се превръщаш в човек, който иска само да дава. Ставаш толкова щедър, че това започва да определя целия ти живот и всеки ден искаш единствено да даваш. Даваш радост, даваш любов и нежност. Даваш най-доброто от себе си в работата, в отношенията си дори и с непознати хора. Когато достигнеш най-високите нива на благодарността си, всяка твоя мисъл, всяка твоя дума и всяка твоя постъпка ще идват от чиста доброта. Ще разбереш кога си открил истинската благодарност, защото ще станеш щедър. Човек, който е истински благодарен, не може да бъде друго. Съобщението поправено от hope - Петък, 22-11-2019, 11:37 AM

hope Дата: Събота, 23-11-2019, 11:00 AM |Съобщение 1304 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Животът трябва да се живее - това е всичко, което трябва да се направи за него. Като 70-годишна бих казала, че предимството е, че животът се приема по-спокойно. Нали знаете, че "Това също ще премине!" ~ Елинор Рузвелт Мъдростта идва с възрастта, но и със зрелостта и развитието. Тя е да знаеш, че всичко е добре- дори и насред бурята. И тъй като доверявайки се все повече, че има сила по-могъща от нас самите, която ще ни води, нашата вяра расте, и ние можем да се отпуснем - сигурни, че ни очаква по-добро време. Ще разберем ролята, която трудното обстоятелство е изиграло в живота ни. Това става толкова ясно: Разбитият брак, изгубената работа, самотата – всичките са допринесли за това кои сме. Радостта от мъдростта, която придобиваме е, че преценкатана събитията и обстоятелствата идва по-бързо. Понякога, дори да сме потънали в смут, можем да оценим и приемем приноса на трудна ситуация за нашата цялост много лесно. Колко надалече стигнахме! Толкова рядко оставаме обхванати, наистина обхванати от страха от неразбиране! Животът трябва, и ще ни научи на всичко, което трябва да знаем. Можем да улесним пътя си, като увеличим доверието си - като се доверим напълно, че болката на настоящето ще отвори пътя към спокойствието на бъдещето. Знам, че и „това също ще мине“. Съобщението поправено от hope - Събота, 23-11-2019, 11:05 AM

hope Дата: Неделя, 24-11-2019, 9:36 AM |Съобщение 1305 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъда в състояниеда поканя болката да се присъедини към моя опит и да не трябва да контролирам живота си, за да избегна болката, е такава свобода! ~Christina Baldwin Ако наистина спрем да мислим за това, ще бъдем изумени да открием колко голяма част от времето си изразходваме, опитвайки се да избегнем болката. Страхуваме се да кажем това, което мислим, или да кажем на другите от какво се нуждаем, защото всъщност се страхуваме да не бъдем отхвърлени. Страхуваме се да сеизправим пред болката на собствения си гняв. Страхуваме се да кажем на другите кои сме. Когато се страхуваме да се отворим за другите, за да не ни наранят, ние не ставаме свободни, напротив - ние ставаме затворници на собствените си страхове. Болката е естествена част от живота и ние сме надарени със способността  да я усещаме. Болката ни учи, понякога ни кара да работим по-усилено, и всъщност тя е тази, която ни помага да оценим удоволствието от радостта. Когато приемем болката и престанем да се изтощаваме в опитите си да я избегнем, ще бъдем свободни да живеем по-пълноценно и без толкова много притеснения. Днес ще помисля над това как собствените ми страхове ограничават свободата ми. Съобщението поправено от hope - Неделя, 24-11-2019, 9:37 AM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 87 of 110 « 1 2 … 85 86 87 88 89 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: