Дар за Днес - Page 85 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 85 of 110 « 1 2 … 83 84 85 86 87 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 03-10-2019, 2:49 PM |Съобщение 1261 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Магията на благодарността и приемането Благодарността и приемането са два вълшебни инструмента, с които разполагаме във възстановяването. Без значение кои сме, къде сме или какво имаме, благодарността и приемането работят. Възползвайки се от тях, в крайна сметка може да станем толкова щастливи, че да осъзнаем, че настоящите ни обстоятелства са добри. Или да станем способни да ги овладяваме, и след това – да се придвижим напред към следващите. Ако усетите, че сте в застой или нещастни; ако се чувствате като в капан или безнадеждни, опитайте благодарността и приемането. Ако сте се опитали безуспешно да промените настоящите си обстоятелства и сте започнали да се чувствате така, сякаш удряте главата си в тухлена стена, опитайте благодарността и приемането. Ако чувствате, че като че ли всичко е мрачно и тъмно, и че нощта сякаш никога няма да свърши, опитайте благодарността и приемането. Опитайте ги и ако се чувствате уплашени или несигурни. Ако сте опитали всичко останало и изглежда, че нищо не работи, опитайте благодарността и приемането. Когато всичко друго не успее, върнете се към основите. Благодарността и приемането работят. Днес се моля да се откажа от съпротивата си. Моля се да помня, че болката от дадено обстоятелство ще спре да ме наранява толкова много, ако го приема. Ще практикувам основите на благодарността и приемането при всички мои настоящи обстоятелства. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 03-10-2019, 2:53 PM

hope Дата: Петък, 04-10-2019, 11:05 AM |Съобщение 1262 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирение = Реализъм = Вътрешно спокойствие и сила. - Anonymous Повечето от нас сме преследвали в продължение на години неуловимото нещо, наречено душевно спокойствие. Мислехме, че нашите бягства от реалността ще ни донесат мир и спокойствие. Когато се връщахме в действителността, откривахме отново жестоката болка, която ни караше да се затичаме обратно към употребата. Така беше ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Бягахме от болката – отново ни болеше – тичахме обратно, за да избягаме от болката, но само за да открием нова, още по-жестока болка. След това нещо се случи. Нашата зависимост вече не можеше да ни помогне да избягаме. Вече не намирахме това, което търсехме. Опитахме с помощта на нещо друго. И накрая всичко, което беше останало от живота ни, беше болката. Програмата и Общността ни помагат да разберем, че реалността не енашият проблем. Нашият проблем са опитите ни да избягаме от реалността. Когато практикуваме поверяването на нашата воля и живот на по-могъща сила, идва спокойствието, което води до приемането на реалността. Това ни дава така жадуваните вътрешен мир и сила. Надявам се и вярвам, че промените в моето възстановяване, настъпващи с приемането на действителността, са необходими и добри за мен. Съобщението поправено от hope - Петък, 04-10-2019, 11:07 AM

hope Дата: Събота, 05-10-2019, 1:09 PM |Съобщение 1263 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Проблемите имат размера и силата, която самите вие им давате. Ние няма да бъдем напълно свободни от трудности нито днес, нито през какъвто и да е период от живота си. Но ние имаме личната сила да премахнем заплахата, "ужилването" от всяко предизвикателство. Нашето виждане за обстоятелствата е това, което им придава тяхната интерпретация. По този начин ние определяме преживяванията си. Ние квалифицираме събитията като добри или лоши, ценни или безсмислени. И растежът ни, особено този ден, е силно повлиян от преценките, които приписваме на преживяванията си, на тяхната стойност. Докато се развиваме и емоционално, и духовно, научаваме, че всички трудности са наистина възможности за изключителен растеж и по–голямо осъзнаване на истината за тяхното съществуване. Всички преживявания могат да бъдат възприети като крачка напред, стига да се доверим на тяхното предназначение. Ние споделяме този живот, всеки момент от него, със сила, по-могъща от нас самите. Не е необходимо да се притесняваме за никакви обстоятелства. Ние винаги сме наблюдавани, над нас винаги се бди. Никога не е нужно да се борим сами. Можем да пуснем проблемите си. Ние самите сме тези, които възпитаваме нагласата и отношението, които превръщат всяка ситуация в проблем. Можем да се поровим в него и в дъното му  да открием решението.  Днес няма да правя планини от проблемите си. Съобщението поправено от hope - Събота, 05-10-2019, 1:13 PM

hope Дата: Неделя, 06-10-2019, 11:10 AM |Съобщение 1264 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Прошката е друга дума за свобода. ~Matthew Fox Да се ​​научим на прошка - както да я дадем на другите, така и да я приемем за себе си, е едно от основните средства за духовно възстановяване. Много от нас, присъединявайки се към тази Програма, са измъчвани от силни чувства на вина. Но сега – възстановявайки се, ние ставаме отговорни и виждаме живота си в нова перспектива. Копнеем за шанс да поправим грешките си. Много от нас носят вината от години, сякаш са заслужили да бъдат наказани. Нашата програма за възстановяване ни казва да пуснем тази вина да си отиде. Простото преминаване през молбите за прошка или приемане на прошка няма да ни отведе много надалече. Трябва да се изправим лице в лице срещу чувствата си и да ги споделим с тези, на които сме сторили зло, за да не сме вече сами с вината си. След това, ако има възможност за поправки на злините и изкупуване на вината ни без допълнително нараняване, трябва да ги направим. По този конкретен начин можем да бъдем истински простени и напълно да приемем прошката. Когато човек развива такъв духовен опит, той узрява и придобива способността да прощава на другите. Благодарен съм за облекчението, че ми е простено и грешките ми са оставени в миналото. Искрено ще се откажа от своите чувства на вина и негодувание. Съобщението поправено от hope - Неделя, 06-10-2019, 11:15 AM

hope Дата: Понеделник, 07-10-2019, 11:06 AM |Съобщение 1265 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Прямота Прямите хора са радост, когато са около нас. Никога не трябва даотгатваме какво наистина мислят или чувстват, защото те са честни за мислите си и открито изразяват чувствата си. Никога не се налага дасе чудим дали са с нас, защото те просто искат да бъдат, а не поради някаква вина или по задължение. Когато те правят нещо за нас, ние не трябва да се притесняваме дали им харесва, защото прямите хора обикновено правят неща, които се харесват на самите тях. Не е нужно да се притесняваме за състоянието на нашите отношения, защото ако попитаме, те ще ни кажат. Не ни е нужно да се тревожим, ако са ядосани, защото те са наясно с гнева си (както ии с всички други чувства) и бързо го разрешават. Не е нужно да обмисляме дали те говорят за нас зад гърба ни, защото ако имат какво да кажат, ще ни го кажат директно. Не трябва да се чудим дали можем да разчитаме на тях, защото прямите хора са надеждни. Не би ли било хубаво, ако всички бяхме прями и директни? Днес ще се откажа от представите си, че е някак добре или желателно да бъда косвен. Вместо това, ще се стремя към честност, директност и яснота в моето общуване. Ще оставя прямотата и директността в отношенията ми да започнат от мен. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 07-10-2019, 11:08 AM

hope Дата: Вторник, 08-10-2019, 1:01 PM |Съобщение 1266 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гордост Ние искаме помощ. Признаваме, че грешим. Осъзнаваме грешката си в по-малка или по-голяма степен. Търсим нов шанс или нечия любов… Всичко това е много трудно за правене и все пак е необходимо, ако искаме да растем. Трудността е в нашата гордост, в нашето голямото его. Ние си мислим: „Трябва винаги да сме прави. Ако грешим, тогава другите може да мислят по-малко за нас, да ни гледат отвисоко и да поставят под въпрос достойнството ни“. Какъв перфекционизъм, просмукан от чувството за безполезност… Ние си мислим: Ако не сме перфектни (и разбира се, че никога не сме и не можем да бъдем!), тогава ще сме безполезни. А всеки един от нас е призован да бъде просто “човек“. Нашият емоционален растеж като хора се равнява на това колко лесно приемаме човечността си, способността си да грешим. Със смирението идва онази мекота, която изглажда всяко наше преживяване, всяка наша връзка. Гордостта ни прави трудни хора, прави и живота ни труден, отблъсква и държи другите далеч от нас, в крайна сметка ни тласка към падение. Днес ще си позволя да бъда човек. Ще омекотя моето виждане за живота. Съобщението поправено от hope - Вторник, 08-10-2019, 1:06 PM

hope Дата: Сряда, 09-10-2019, 10:32 AM |Съобщение 1267 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Провалът е отношение, нагласа. --Susan B. Anthony Провалът е отношение. Ако в нас има отношение, нагласа за провал, то не може да ни помогне. С него можем само да се нараним. И ако не  внимаваме, то може да се превърне в наш начин на живот. Така че, когато се чувстваме като неуспели, провалили се, е по-добре да обърнем внимание на своите нагласи. Нагласата за провал често идва от факта, че допускаме грешки. Като човешки същества ние винаги можем да грешим. Но можем да се научим да гледаме на нашите грешки като на уроци. Това превръща грешките ни в печалби, а не неуспехи. Понякога ние се опитваме да правим неща, които просто не може дабъдат направени. Когато например се опитваме да контролираме другите, ние всъщност се опитваме да се провалим, и обикновено се проваляме. Когато действаме все едно знаем всичко, ние пак ще се провалим. Ако се опитаме да действаме като Бог, провалът ни е неизбежен . Ние не можем да контролираме другите. Ние не можем да знаем всичко. Ние не сме Бог. Ние сме хора. Ако действаме като хора, човешки, ние печелим. Молитва за Деня: Висша сила, помогни ми да се уча от моите нагласи и отношения. Какъвто и да е резултатът, помогни ми да се поуча от него. Действие за Деня: Да се изправя срещу миналите си "провали" е първата стъпка да се уча от тях. Ще говоря с моя спонсор за един мой минал неуспех и за доброто, дошло от него. Съобщението поправено от hope - Сряда, 09-10-2019, 10:36 AM

hope Дата: Четвъртък, 10-10-2019, 12:28 PM |Съобщение 1268 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пия, само за да забравя за себе си, за момент… ~ Омар Хайям Какъв е изборът на нашето „лекарство“? Може да е алкохол. То може да бъде друг наркотик или хазарт, или зависими взаимоотношения. Някои са използвали гнева и насилието, секса, храната, работохолизма или трупането на пари. В тази програма ние научаваме, че между всички нас – зависимите - има огромни прилики. Проблемите ни не са само с определено вещество или с дадено поведение.Ние бяхме съблазнени и хванати в капана на ритуала „ забравяне на себе си“. Ако не сме намерили един начин, може би сме намерили друг. Като сме се отказвали от един, често сме се оказвали привлечени отнов заместител. Сега се учим да приемаме себе си, както и да забравяме миналото в нас по един здравословен начин. Всички ние трябва да преминем отвъд границите на потисническото си его. В нашия стар начин на живот не можахме да се научим на здравословни модели на мислене и поведение, тъй като бяхме приковани към нездравословни. Сега се учим на молитва и медитация, на прошка, на съсътрадание. Създаваме приятелства, помагаме и служим на другите – това е начинът да не мислим единствено за себе си. Днес се моля за силата да се пазя от саморазрушителни нагласи, така че да се науча на нов, здравословен начин на живот. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 10-10-2019, 12:30 PM

hope Дата: Петък, 11-10-2019, 1:04 PM |Съобщение 1269 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако човек работи добре заедно и сред другите, те всички ще растат. Това е истината. ~Danilo Dolci Можем да затънем толкова много в нашия песимизъм и негативност! Какъв е смисълът в това? Ние дори дотолкова се обвързваме с песимизма си, че поставяме под съмнение вярата, че светът - или Бог - ще ни дадат основание за надежда. В нашия песимизъм не забелязваме, че сме избрали да застанем на позиция на отрицанието. Възстановяването означава да разхлабим хватката на негативизма. Тогава ставаме свободни да вършим работата, която трябва да свършим. Бавно можем да поемем риска да се доверим, че ще се случат и положителни неща. Всеки един може да види резултатите в собствения си живот. Когато работим добре и усърдно по тази Програма, когато сме верни на нея, ние растем. Виждаме тази истина в живота на всеки друг възстановяващ се. Работата по Стъпките не винаги е лесна. Всъщност тя е проста, не лесна. Понякога искаме да я избегнем или да намерим причина да не се опитваме да работим по нея. Но когато се огледаме около нас, не остава никакво съмнение, че усилията са възнаградени с пълноценни животи. Боже, моля те, премахни песимизма ми, за да мога да продължа работата си над мен. Съобщението поправено от hope - Петък, 11-10-2019, 1:08 PM

hope Дата: Събота, 12-10-2019, 1:03 PM |Съобщение 1270 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чувства и предаване Предаването е силно лично и духовно преживяване. Предаването не е нещо, което можем да направим в главите си. Това не е нещо, което можем да насилваме или контролираме чрез силата на волята.Това е нещо, което преживяваме. Приемането или предаването не са нещо като подреден пакет. Често това е „пакет“, пълен съссилни чувства - гняв, ярост и тъга, последвани от освобождаване и облекчение. Докато се предаваме, изпитваме своето безсилие и гняв към Бог, към други хора, към себе си и към живота. Тогава стигаме до сърцевината на болката и тъгата, до онази тежка емоционална тежест, която трябва да пуснем да си отиде, преди да се почувстваме добре. Често тези емоции са свързани с изцелението и освобождаването на едно много дълбоко ниво. Предаването „пуска колелата в движение“. Когато се предадем, страхът и тревогата ни за бъдещето ни напускат. Ние сме защитени. Ние сме водени. Добрите неща са планирани. Следващата стъпка вече е направена. Предаването е процесът, който ни позволява да продължим напред. Чрез него нашата Висша сила ни движи напред. Докато се борите по вашия, човешки начин в това духовно преживяване, се доверете на правилността на времето и на свободата, очакваща ви в края. Ще бъда отворен за процеса на предаване в живота си. Ще си позволя всички неудобни и силни емоции, които трябва да бъдат освободени и да си отидат. Съобщението поправено от hope - Събота, 12-10-2019, 1:05 PM

hope Дата: Понеделник, 14-10-2019, 10:55 AM |Съобщение 1271 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Полагайки ​​грижи за себе си Здравословно, мъдро и любящо е да бъдем внимателни и да реагираме на чувствата инуждите на другите. Това е различно от поемането на грижата и отговорността за тях. Последното  е всъщност самоубийствено, и, разбира се, поведенчески саморазрушително поведение - поведение, което може да ни накара да се чувстваме негодуващи и жертви - защото в крайна сметка на повърхността излиза това, което чувстваме, искаме и се нуждаем, и което ни прави много уязвими. Възможно е някои хора да ни приканват да поемем грижата и отговорността за тях. Можем да се научим да им отказваме. Можем да сме загрижени; когато можем, можем да бъдем любящи; но можем и трябва да дадем нужната оценка и на собствените си нужди и чувства. Част от възстановяването означава да се научим да обръщаме внимание и да даваме значение на това, което чувстваме, искаме и се нуждаем, защото започваме да виждаме, че има ясни, предвидими и обикновено нежелани последици, когато се игнорираме. Бъдете търпеливи и нежни към себе си, докато се научите да правите това. Научете се да разбирате себе си, когато се приплъзнете обратно към старото поведение на емоционално сръхобгрижване на другите и пренебрегване на самите себе си. Но спрете цикъла днес. Не е нужно да се чувстваме отговорни за другите. Не е нужно да се чувстваме виновни, че не се чувстваме отговорни за тях. Можем дори да се научим да се чувстваме добре в поемането на отговорност за собствените ни нужди и чувства. Днес ще преценя дали съм се вмъкнал в старото си поведение да поемам отговорност за чужди чувства и нужди, като пренебрегвам собствените си. Ще имам силата, правото и отговорността да ценя себе си. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 14-10-2019, 10:58 AM

hope Дата: Вторник, 15-10-2019, 1:48 PM |Съобщение 1272 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отговорен съм за себе си, за възстановяването си, за благополучието си, за моите радости. За всички тези неща в крайна сметка нося моя собствена отговорност. Поверявайки се на своята Висша сила, ние не й прехвърляме своите отговорности. Вярно е, че можем да изберем да не бъдем отговорни за себе си, но с това само ще направим себе си нещастни, защото в миналото постъпвахме така и това ни водеше до нови и нови разочарования и отчаяние. Много от нас бяха хранили илюзията, че ще имат свободата да запазят предишните си модели на мислене и живот, или да ги преправят с нещо малко по-различни. Но с Програмата научихме, че ни трябват коренно нови модели, които да въведем в действие, както и че ние сме отговорни за това. Можем да избираме дали да се възползваме от предоставяните ни възможности за по-добър живот, или не. Ние избираме, затова сме и отговорни за себе си. Като новодошли в своята Общност, ние бяхме объркани, затова приветствахме и търсехме подкрепата. Нашите спонсори, наставници, приятелите с по-голям опит са тези, които ни дават съвети и наставления. От нас зависи да изберем да се вслушваме ли или не в техните думи - ние носим тази отговорност. Въпреки, че ние винаги ще бъдем зависими от Бог за нашата сила, Той е винаги до нас, ако и когато Го помолим за тази сила и ако и когато вършим необходимата работа, за да я получим. Ние сме отговорни за това. Днес, и всеки ден трябва да помним, че нашата Висша сила ни е оставила свободата да приемаме или отхвърляме отговорностите си. Но и да не забравяме, че животът ни става по-добър, когато се научим да действаме отговорно. Съобщението поправено от hope - Вторник, 15-10-2019, 1:52 PM

hope Дата: Сряда, 16-10-2019, 12:24 PM |Съобщение 1273 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Често прекарвах живота си в опити да отговарям на очакванията на другите за мен, но не успявах. Да не им се харесвам ми се струваше проява на егоизъм. - JoAnn Reed Ние можем да се чувстваме обременени, ограничени и смазани от очакванията, дори когато те са нашите собствени. По-често, обаче, проблемът започва извън нас. Преди да се присъединим към Програмата, лесно попадахме в капана на очакванията на други хора, защото не знаехме кои сме в действителност. Сега сме в процес на възстановяване, а Четвърта стъпка ни предлага възможност да се опознаем и разберем по-добре, което от своя страна ни помага да определим собствените си ценности и цели. Вече не се налага целите на някой друг да вкарват вината ни в действие. Запознаването с истинската свобода от очакванията на другите е двуетапен процес. Първо трябва да видим ясно кои очаквания са наши, и кои принадлежат на някой друг. След това трябва да се обърнем към своята Висша сила за помощ при изпълнението на нашите собствени, само нашите собствени, и то реалистични, разумни очаквания. Преди да предприема действия, днес ще се уверя, че не изпълнявам очакванията на някой друг. Бог ще ми помогне за тази задача. Съобщението поправено от hope - Сряда, 16-10-2019, 12:26 PM

hope Дата: Четвъртък, 17-10-2019, 1:47 PM |Съобщение 1274 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да не се поддаваме на натиск Ако искаме да останем изправени по нашия път, трябва да бъдем подготвени за евентуалния натиск, който биха ни оказали наши близки, партньори, интимни приятели. Ако някой се опитва да ни използва или ни кара да направим нещо, което знаем, че е неправилно, трябва да сме подготвени. Дали в такива случаи сме готови да се отдалечим, да кажем „Не,благодаря”? Дали ще се поддадем на хлъзгавите места? Или ще кажем, че се възстановяваме и че личното ни възстановяване е най-важното? Това всъщност не е най-важното. Най-важното е да знаем предварително каква е нашата посока, какъв е истинският път, по който се движим, както и целта към която вървим. Ако сме наясно, то ние ще сме подготвени и можем да се справим с натиска, който би ни се оказал. Някои от нас казват: „Никой не ме притиска, няма за какво да се тревожа.” Ако осъзнаваме, че често сме склонни да бъдем притискани, можем да приемем това, и да бъдем подготвени. И да не забравяме, че всъщност единственият човек, който наистина може да ни окаже натиск, сме самите ние. Защото ще го позволим. Когато приемем това, ще имаме силата да кажем „Не”, защото ще кажем „Да!” на себе си. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 17-10-2019, 1:49 PM

hope Дата: Петък, 18-10-2019, 12:21 PM |Съобщение 1275 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нито един човек не е ваш враг, но всеки човек е ваш учител. ~Florence Scovel Shinn Днес можем да се отворим за възможностите. Те изобилстват в живота ни. Нито едно обстоятелство, в което се намираме, не е вредно за нашия напредък. Никаква връзка с някой на работното място или у дома не е излишна за нашето развитие. Учителите са навсякъде. И когато сме готови за нов урок, ще се появи поне един. Днес можем да се удивим на чудото на нашия живот. Можем да разсъждаваме върху вчерашните си дни и да бъдем благодарни за уроците, които ни преподадоха. Можем да гледаме с надежда и с очакване към предстоящите дни - всички те са дарове. Ние сме на специално пътуване, преследайки специална цел, която е уникална - наша собствена. Нито една бариера, нито един труден човек, нито едно бурно време не могат да прекъснат напредъка ни. Всички преживявания са просто за да ни научат на това, което тепърва ще научим. Доверието в добротата на всички хора, всички ситуации и всички пътища към прогресa ще освободи страховете ни – каквито и да са те, ще ни позволи да продължим напред с по-бърза стъпка и увереност, която облекчава всички моменти. Дванадесетте стъпки ни помагат да разпознаем учителите в живота си. Те ни помагат да изчистим ненужния товар от миналото и ни освобождават да приемем и се доверим на Божията воля, за която ни говорят всички наши учители. Аз съм ученик на живота. Но мога да се уча, само ако отворя ума си за моите учители. Съобщението поправено от hope - Петък, 18-10-2019, 12:24 PM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 85 of 110 « 1 2 … 83 84 85 86 87 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: