Дар за Днес - Page 85 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 85 of 111 « 1 2 … 83 84 85 86 87 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Събота, 28-09-2019, 10:35 AM |Съобщение 1261 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отмъщение Без значение колко дълго се възстановяваме, независимо колко здрава е нашата духовна почва, все пак понякога може да усетим непреодолимото желание да наказваме или да съдим друг човек. Искаме отмъщение. Искаме да видим как другият човек се наранява така, както ни е наранил. Искаме да видим как животът си връща на другия; да е несправедлив  с него така, както беше с нас. Това са нормални чувства, но не е нужно да действаме, водени от тях. Тези чувства са част от нашия гняв, но не е наша работа да се занимаваме със справедливост и да раздаваме правосъдие. Можем да си позволимда усетим гнева. Полезно е да отидем една стъпка по-надълбоко и да си позволим да почувстваме другото чувство - раната, болката, мъката. Но нашата цел е да се освободим от тези чувства и да приключим с тях. Ако искаме, можем да държим другия човек отговорен. Можем да търсим сметка на неговата отговорност. Но не е наша работа да бъдем съдии или пък съдебни заседатели. Активното търсенето на отмъщение няма да ни помогне. То само ще ни блокира и ще ни тласне обратно назад. Тръгнете си. Спрете да играете тази игра. Откажете се. Научете урока си. Благодарете на другия човек, че ви е научил на нещо ценно. И приключете с това. Оставете го настрани, като взмете само наученото. Приемането помага. Както и прошката - не тази, която позволява на този човек да ни използва отново, а прошката, която освобождава другия човек и му позволява да извърви своя, отделен път, а ние пускаме да си отидат нашите гняв и негодувание. Това ни освобождава да вървим пособствения ни път. Днес ще бъда толкова гневен, колкото трябва да бъда, с цел да завърша дадени отношения с другите. След като освободя болката и гнева си, ще се стремя към здравословна прошка - прошка с граници. Осъзнавам, че границите, съчетани с прошка и състрадание, ще ме придвижат напред. Съобщението поправено от hope - Събота, 28-09-2019, 10:39 AM

hope Дата: Неделя, 29-09-2019, 3:06 PM |Съобщение 1262 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мислейки с целебни мисли. Когато почувствате гняв или негодувание, помолете Бог да ви помогне да ги почувствате, да се поучите от тях, и след това да ги освободите. Помолете Го да благослови онези, към които чувствате гняв. Помолете Го също да ви благослови и вас. Когато почувствате страх, помолете Бог да ви го вземе. Когато се чувствате нещастни, призовете благодарността. Когато се чувствате лишени, знайте, че имате достатъчно. Когато се срамувате, доверете се, че вие ​​сте добри. Вие сте достатъчно добри. Когато се съмнявате във времето или сегашната си позиция в живота, се доверете, че всичко е наред; че вие сте точно там, където трябва да бъдете. Доверете се, че и другите са също на своето място. Когато размишлявате за бъдещето, кажете си, че ще бъде добро. Когато погледнете назад към миналото, се откажете от съжалението и негодуванието. Когато забележите проблеми, се доверете, че те ще имат своето своевременно решение. Както и уроци от проблемите. Когато се съпротивлявате на чувства или мисли, практикувайте приемането. Когато почувствате дискомфорт, знайте, че той ще отмине. Когато идентифицирате желание или нужда, кажете си, че ще бъдат изпълнени. Когато се тревожите за тези, които обичате, помолете Бог да ги защитава и да се грижи за тях. Когато се тревожите за себе си, Го помолете да направи същото. Когато мислите за другите, помислете с любов. Когато мислите за себе си, правете го с любов. След това погледайте как мислите ви трансформират реалността. Днес ще си мисля с изцелителни мисли. Съобщението поправено от hope - Неделя, 29-09-2019, 3:08 PM

hope Дата: Понеделник, 30-09-2019, 1:52 PM |Съобщение 1263 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не отстъпвайте от своята собствена истина Вярвайте в себе си. Доверете се на това, което знаете. Понякога е трудно да останем в собствената си истина и да се доверим на това, което знаем, особено когато други биха се опитали да ни убедят в противното.В тези случаи те могат да имат свои собствени убеждения и вярвания. Те могат дабъдат потопени в отказа и отричането. Те вероятно биха искали да вярваме, че не знаем какво знаем; може би биха искали да не се доверяваме на себе си; сигурно биха предпочели да ни ангажират с техните безсмислици. Не е нужно да се лишаваме от истината или силата си пред другите.Това е съзависимост. Да се вярва на лъжата е опасно. Когато спрем да се доверяваме на истината си; когато потискаме инстинктите си; когато си казваме, че може би нещо не е наред с нас, за да чувстваме това, което чувстваме или да вярваме в това, в което вярваме, нанасяме смъртоносен удар върху себе си и здравето си. Когато омаловажаваме онази важна част от себе си, която знае каквае истината, ние се разконцентрираме. Чувстваме, че полудяваме. Изпадаме в срам, страх и объркване. Усещаме, че някой „дърпа килима“ под нозете ни. Това не означава, че никога не грешим. Но ние не винаги грешим. Бъдете силни. Стойте във вашата истина. Доверете се на това,което знаете. И се откажете да си купувате отказ, глупости, тормоз или принуда, които биха искали да ви извадят от пътя ви. Помолете да ви бъде показана ясно истината - не от човека, който се опитва да ви манипулира или да ви разубеди, а от себе си, вашата Висша сила и Вселената. Днес ще се доверя на моята истина, инстинктите и способността си да се заземя в реалността. Няма да си позволя да се олюлявам от тормоз, манипулация, игри и нечестност от страна на други. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 30-09-2019, 1:55 PM

hope Дата: Вторник, 01-10-2019, 2:25 PM |Съобщение 1264 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гняв към членовете на семейството Много от нас хранят гняв към определени членове на семейството си. В някои от нас има много и много гняв - гняв, който сякаш се развива година след година. За много от нас гневът беше единственият начин да прекъснем нездравословни принуда или връзка между член на семейството и нас. Това беше онази "сила", която ни попречи да бъдем „държани като заложници“ - умствено, емоционално и понякога духовно - от някои членове на семейството. Важно е да си позволим да почувстваме - да приемем - нашия гняв към членовете на семейството, без да изпитваме вина или да се срамуваме от себе си. Важно е също да разгледаме нашите чувства на вина към тях, тъй като гневът и вината често се преплитат. Можем да приемем, дори да благодарим на нашия гняв за неговата защита. Но можем да си поставим и друга цел: да уловим свободата си. Веднъж направили го, няма да се нуждаем от нашия гняв. След като го направим, можем да постигнем прошка. Помислете с любящи мисли; мисли за изцеление към членовете на семейството. В същия момент се стремете да направите това и с гнева си. Но ние трябва да бъдем нежни със себе си, ако чувствата се появяват от време на време. Благодарете на Бог за чувствата си. Почувствайте ги. Освободете ги. Помолете Бог да благослови и да се грижи за нашите семейства. Помолете Бог да ни помогне да постигнем свободата и да се грижим за себе си. Нека златната светлина на изцелението озари всичко, което обичаме и всички, към които чувстваме гняв. Нека златната светлина на изцелението озари и самите нас. Сега повярвайте, че настъпва изцелението. Днес се моля да приема емоциите, които чувствам към членовете на семейството си. Моля се да бъда благодарен за уроците, който ми преподават. Приветствам златната светлина на изцелението, която сега блести върху семейството и мен. Благодарен съм, че така мога да постигна свобода и изцеление и за себе си. Съобщението поправено от hope - Вторник, 01-10-2019, 2:31 PM

hope Дата: Сряда, 02-10-2019, 1:22 PM |Съобщение 1265 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемане Останете в  момента. Вземете от него всичко, което си струва. Отдайте му се. Толкова голяма част от нашите мъчения се създава, когато сме в състояние на съпротива... Толкова голямо облекчение, освобождаване и промяна са възможни, когато приемем, просто приемем. Губим времето си, изразходваме енергията си и правим нещата по-трудни, като се съпротивляваме, потискаме и отричаме. Потискането и сдържането на нашите мисли няма да ги накара да изчезнат. Потискането на вече сформирана мисъл няма да ни направи по-добър човек. Почуствайте мислълта си. Пуснете я в реалността. След това я освободете. Една мисъл не е вечна. Ако не ни харесва, можем да помислим за друга, или да я променим. Но за да направим това, трябва да приемем ида освободим първата мисъл. Съпротивата и потискането няма да променят нищо. Те само ще ни тласнат към война с нашите мисли. Ние правим живота си по-труден, като се съпротивляваме и потискаме чувствата си. Колкото и да са мрачни, колкото и да са неудобни, колкото и да са неоправдани, колкото и да са неподходящи - можем да смятаме така за чувствата си, да им се противопоставяме и потискаме, но това няма да ни освободи от тях. Това ще ги влоши. Те ще се въртят вътре в нас, ще ни измъчват, ще ни разболеят и ще накарат тялото ни да боледува, ще ни принудят да правим обсебващи неща, ще ни пречат да спим. В крайна сметка,всичко, което наистина сме призовани да направим, е да приемем чувствата си, като ги усетим, и да кажем: "Да, наистина това е, което чувствам." Чувствата са за настоящия момент. Колкото по-бързо приемем чувството, толкова по-бързо ще преминем към следващото. Съпротивата или потискането на мислите и чувствата ни не ни променят и не ни превръщат в човека, който искаме да бъдем или мислим, че трябва да бъдем. Те ни поставят в състояние на съпротива срещу  самата реалност. Това ни прави ограничени. В крайна сметка, рано или късно, това ни депресира. Съпротиватата на събития или обстоятелства в нашия живот не променя нещата, независимо колко нежелани са събитията или обстоятелствата. Приемането ни превръща в човека, когото сме и искаме да бъдем. Приемането дава възможност на събитията и обстоятелствата да се превърнат в по-добри. Какво ще правим, ако се съпротивляваме, ако сме във война с някаква реалност в нашия живот? Само приемането на нашата съпротива може да ни помогне да преодолеем тази реалност. Приемането не означава, че даваме одобрението си. То не означава предаване пред волята и плановете на друг. То не означава да задлъжнеем към нещо или някого. То не е завинаги. То е за настоящия момент. Приемането не прави нещата по-трудни; прави нещата по-лесни. Приемането не означава, че приемаме злоупотребата или малтретирането; не означава, че ние се отказваме от границите си, от нашите надежди, мечти, желания или от себе си. То означава, че ние приемаме това, което е, така че знаем какво да правим, за да се грижим за себе си и какви граници трябва да определим. То означава, че ние приемаме това, което е, и кои сме в момента, така че сме свободни да се променяме и да растем. Приемането и предаването ни придвижват напред по този път. Съпротивата не работи. Приемане и предаване - две концепции, които болят най-много, преди да ги направим. Днес ще практикувам приемането на сегашните обстоятелства и себе си. Ще повярвам на магията, която приемането може да внесе и в живота, и във възстановяването ми. Съобщението поправено от hope - Сряда, 02-10-2019, 1:35 PM

hope Дата: Четвъртък, 03-10-2019, 2:49 PM |Съобщение 1266 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Магията на благодарността и приемането Благодарността и приемането са два вълшебни инструмента, с които разполагаме във възстановяването. Без значение кои сме, къде сме или какво имаме, благодарността и приемането работят. Възползвайки се от тях, в крайна сметка може да станем толкова щастливи, че да осъзнаем, че настоящите ни обстоятелства са добри. Или да станем способни да ги овладяваме, и след това – да се придвижим напред към следващите. Ако усетите, че сте в застой или нещастни; ако се чувствате като в капан или безнадеждни, опитайте благодарността и приемането. Ако сте се опитали безуспешно да промените настоящите си обстоятелства и сте започнали да се чувствате така, сякаш удряте главата си в тухлена стена, опитайте благодарността и приемането. Ако чувствате, че като че ли всичко е мрачно и тъмно, и че нощта сякаш никога няма да свърши, опитайте благодарността и приемането. Опитайте ги и ако се чувствате уплашени или несигурни. Ако сте опитали всичко останало и изглежда, че нищо не работи, опитайте благодарността и приемането. Когато всичко друго не успее, върнете се към основите. Благодарността и приемането работят. Днес се моля да се откажа от съпротивата си. Моля се да помня, че болката от дадено обстоятелство ще спре да ме наранява толкова много, ако го приема. Ще практикувам основите на благодарността и приемането при всички мои настоящи обстоятелства. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 03-10-2019, 2:53 PM

hope Дата: Петък, 04-10-2019, 11:05 AM |Съобщение 1267 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирение = Реализъм = Вътрешно спокойствие и сила. - Anonymous Повечето от нас сме преследвали в продължение на години неуловимото нещо, наречено душевно спокойствие. Мислехме, че нашите бягства от реалността ще ни донесат мир и спокойствие. Когато се връщахме в действителността, откривахме отново жестоката болка, която ни караше да се затичаме обратно към употребата. Така беше ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Бягахме от болката – отново ни болеше – тичахме обратно, за да избягаме от болката, но само за да открием нова, още по-жестока болка. След това нещо се случи. Нашата зависимост вече не можеше да ни помогне да избягаме. Вече не намирахме това, което търсехме. Опитахме с помощта на нещо друго. И накрая всичко, което беше останало от живота ни, беше болката. Програмата и Общността ни помагат да разберем, че реалността не енашият проблем. Нашият проблем са опитите ни да избягаме от реалността. Когато практикуваме поверяването на нашата воля и живот на по-могъща сила, идва спокойствието, което води до приемането на реалността. Това ни дава така жадуваните вътрешен мир и сила. Надявам се и вярвам, че промените в моето възстановяване, настъпващи с приемането на действителността, са необходими и добри за мен. Съобщението поправено от hope - Петък, 04-10-2019, 11:07 AM

hope Дата: Събота, 05-10-2019, 1:09 PM |Съобщение 1268 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Проблемите имат размера и силата, която самите вие им давате. Ние няма да бъдем напълно свободни от трудности нито днес, нито през какъвто и да е период от живота си. Но ние имаме личната сила да премахнем заплахата, "ужилването" от всяко предизвикателство. Нашето виждане за обстоятелствата е това, което им придава тяхната интерпретация. По този начин ние определяме преживяванията си. Ние квалифицираме събитията като добри или лоши, ценни или безсмислени. И растежът ни, особено този ден, е силно повлиян от преценките, които приписваме на преживяванията си, на тяхната стойност. Докато се развиваме и емоционално, и духовно, научаваме, че всички трудности са наистина възможности за изключителен растеж и по–голямо осъзнаване на истината за тяхното съществуване. Всички преживявания могат да бъдат възприети като крачка напред, стига да се доверим на тяхното предназначение. Ние споделяме този живот, всеки момент от него, със сила, по-могъща от нас самите. Не е необходимо да се притесняваме за никакви обстоятелства. Ние винаги сме наблюдавани, над нас винаги се бди. Никога не е нужно да се борим сами. Можем да пуснем проблемите си. Ние самите сме тези, които възпитаваме нагласата и отношението, които превръщат всяка ситуация в проблем. Можем да се поровим в него и в дъното му  да открием решението.  Днес няма да правя планини от проблемите си. Съобщението поправено от hope - Събота, 05-10-2019, 1:13 PM

hope Дата: Неделя, 06-10-2019, 11:10 AM |Съобщение 1269 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Прошката е друга дума за свобода. ~Matthew Fox Да се ​​научим на прошка - както да я дадем на другите, така и да я приемем за себе си, е едно от основните средства за духовно възстановяване. Много от нас, присъединявайки се към тази Програма, са измъчвани от силни чувства на вина. Но сега – възстановявайки се, ние ставаме отговорни и виждаме живота си в нова перспектива. Копнеем за шанс да поправим грешките си. Много от нас носят вината от години, сякаш са заслужили да бъдат наказани. Нашата програма за възстановяване ни казва да пуснем тази вина да си отиде. Простото преминаване през молбите за прошка или приемане на прошка няма да ни отведе много надалече. Трябва да се изправим лице в лице срещу чувствата си и да ги споделим с тези, на които сме сторили зло, за да не сме вече сами с вината си. След това, ако има възможност за поправки на злините и изкупуване на вината ни без допълнително нараняване, трябва да ги направим. По този конкретен начин можем да бъдем истински простени и напълно да приемем прошката. Когато човек развива такъв духовен опит, той узрява и придобива способността да прощава на другите. Благодарен съм за облекчението, че ми е простено и грешките ми са оставени в миналото. Искрено ще се откажа от своите чувства на вина и негодувание. Съобщението поправено от hope - Неделя, 06-10-2019, 11:15 AM

hope Дата: Понеделник, 07-10-2019, 11:06 AM |Съобщение 1270 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Прямота Прямите хора са радост, когато са около нас. Никога не трябва даотгатваме какво наистина мислят или чувстват, защото те са честни за мислите си и открито изразяват чувствата си. Никога не се налага дасе чудим дали са с нас, защото те просто искат да бъдат, а не поради някаква вина или по задължение. Когато те правят нещо за нас, ние не трябва да се притесняваме дали им харесва, защото прямите хора обикновено правят неща, които се харесват на самите тях. Не е нужно да се притесняваме за състоянието на нашите отношения, защото ако попитаме, те ще ни кажат. Не ни е нужно да се тревожим, ако са ядосани, защото те са наясно с гнева си (както ии с всички други чувства) и бързо го разрешават. Не е нужно да обмисляме дали те говорят за нас зад гърба ни, защото ако имат какво да кажат, ще ни го кажат директно. Не трябва да се чудим дали можем да разчитаме на тях, защото прямите хора са надеждни. Не би ли било хубаво, ако всички бяхме прями и директни? Днес ще се откажа от представите си, че е някак добре или желателно да бъда косвен. Вместо това, ще се стремя към честност, директност и яснота в моето общуване. Ще оставя прямотата и директността в отношенията ми да започнат от мен. Съобщението поправено от hope - Понеделник, 07-10-2019, 11:08 AM

hope Дата: Вторник, 08-10-2019, 1:01 PM |Съобщение 1271 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гордост Ние искаме помощ. Признаваме, че грешим. Осъзнаваме грешката си в по-малка или по-голяма степен. Търсим нов шанс или нечия любов… Всичко това е много трудно за правене и все пак е необходимо, ако искаме да растем. Трудността е в нашата гордост, в нашето голямото его. Ние си мислим: „Трябва винаги да сме прави. Ако грешим, тогава другите може да мислят по-малко за нас, да ни гледат отвисоко и да поставят под въпрос достойнството ни“. Какъв перфекционизъм, просмукан от чувството за безполезност… Ние си мислим: Ако не сме перфектни (и разбира се, че никога не сме и не можем да бъдем!), тогава ще сме безполезни. А всеки един от нас е призован да бъде просто “човек“. Нашият емоционален растеж като хора се равнява на това колко лесно приемаме човечността си, способността си да грешим. Със смирението идва онази мекота, която изглажда всяко наше преживяване, всяка наша връзка. Гордостта ни прави трудни хора, прави и живота ни труден, отблъсква и държи другите далеч от нас, в крайна сметка ни тласка към падение. Днес ще си позволя да бъда човек. Ще омекотя моето виждане за живота. Съобщението поправено от hope - Вторник, 08-10-2019, 1:06 PM

hope Дата: Сряда, 09-10-2019, 10:32 AM |Съобщение 1272 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Провалът е отношение, нагласа. --Susan B. Anthony Провалът е отношение. Ако в нас има отношение, нагласа за провал, то не може да ни помогне. С него можем само да се нараним. И ако не  внимаваме, то може да се превърне в наш начин на живот. Така че, когато се чувстваме като неуспели, провалили се, е по-добре да обърнем внимание на своите нагласи. Нагласата за провал често идва от факта, че допускаме грешки. Като човешки същества ние винаги можем да грешим. Но можем да се научим да гледаме на нашите грешки като на уроци. Това превръща грешките ни в печалби, а не неуспехи. Понякога ние се опитваме да правим неща, които просто не може дабъдат направени. Когато например се опитваме да контролираме другите, ние всъщност се опитваме да се провалим, и обикновено се проваляме. Когато действаме все едно знаем всичко, ние пак ще се провалим. Ако се опитаме да действаме като Бог, провалът ни е неизбежен . Ние не можем да контролираме другите. Ние не можем да знаем всичко. Ние не сме Бог. Ние сме хора. Ако действаме като хора, човешки, ние печелим. Молитва за Деня: Висша сила, помогни ми да се уча от моите нагласи и отношения. Какъвто и да е резултатът, помогни ми да се поуча от него. Действие за Деня: Да се изправя срещу миналите си "провали" е първата стъпка да се уча от тях. Ще говоря с моя спонсор за един мой минал неуспех и за доброто, дошло от него. Съобщението поправено от hope - Сряда, 09-10-2019, 10:36 AM

hope Дата: Четвъртък, 10-10-2019, 12:28 PM |Съобщение 1273 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пия, само за да забравя за себе си, за момент… ~ Омар Хайям Какъв е изборът на нашето „лекарство“? Може да е алкохол. То може да бъде друг наркотик или хазарт, или зависими взаимоотношения. Някои са използвали гнева и насилието, секса, храната, работохолизма или трупането на пари. В тази програма ние научаваме, че между всички нас – зависимите - има огромни прилики. Проблемите ни не са само с определено вещество или с дадено поведение.Ние бяхме съблазнени и хванати в капана на ритуала „ забравяне на себе си“. Ако не сме намерили един начин, може би сме намерили друг. Като сме се отказвали от един, често сме се оказвали привлечени отнов заместител. Сега се учим да приемаме себе си, както и да забравяме миналото в нас по един здравословен начин. Всички ние трябва да преминем отвъд границите на потисническото си его. В нашия стар начин на живот не можахме да се научим на здравословни модели на мислене и поведение, тъй като бяхме приковани към нездравословни. Сега се учим на молитва и медитация, на прошка, на съсътрадание. Създаваме приятелства, помагаме и служим на другите – това е начинът да не мислим единствено за себе си. Днес се моля за силата да се пазя от саморазрушителни нагласи, така че да се науча на нов, здравословен начин на живот. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 10-10-2019, 12:30 PM

hope Дата: Петък, 11-10-2019, 1:04 PM |Съобщение 1274 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако човек работи добре заедно и сред другите, те всички ще растат. Това е истината. ~Danilo Dolci Можем да затънем толкова много в нашия песимизъм и негативност! Какъв е смисълът в това? Ние дори дотолкова се обвързваме с песимизма си, че поставяме под съмнение вярата, че светът - или Бог - ще ни дадат основание за надежда. В нашия песимизъм не забелязваме, че сме избрали да застанем на позиция на отрицанието. Възстановяването означава да разхлабим хватката на негативизма. Тогава ставаме свободни да вършим работата, която трябва да свършим. Бавно можем да поемем риска да се доверим, че ще се случат и положителни неща. Всеки един може да види резултатите в собствения си живот. Когато работим добре и усърдно по тази Програма, когато сме верни на нея, ние растем. Виждаме тази истина в живота на всеки друг възстановяващ се. Работата по Стъпките не винаги е лесна. Всъщност тя е проста, не лесна. Понякога искаме да я избегнем или да намерим причина да не се опитваме да работим по нея. Но когато се огледаме около нас, не остава никакво съмнение, че усилията са възнаградени с пълноценни животи. Боже, моля те, премахни песимизма ми, за да мога да продължа работата си над мен. Съобщението поправено от hope - Петък, 11-10-2019, 1:08 PM

hope Дата: Събота, 12-10-2019, 1:03 PM |Съобщение 1275 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Чувства и предаване Предаването е силно лично и духовно преживяване. Предаването не е нещо, което можем да направим в главите си. Това не е нещо, което можем да насилваме или контролираме чрез силата на волята.Това е нещо, което преживяваме. Приемането или предаването не са нещо като подреден пакет. Често това е „пакет“, пълен съссилни чувства - гняв, ярост и тъга, последвани от освобождаване и облекчение. Докато се предаваме, изпитваме своето безсилие и гняв към Бог, към други хора, към себе си и към живота. Тогава стигаме до сърцевината на болката и тъгата, до онази тежка емоционална тежест, която трябва да пуснем да си отиде, преди да се почувстваме добре. Често тези емоции са свързани с изцелението и освобождаването на едно много дълбоко ниво. Предаването „пуска колелата в движение“. Когато се предадем, страхът и тревогата ни за бъдещето ни напускат. Ние сме защитени. Ние сме водени. Добрите неща са планирани. Следващата стъпка вече е направена. Предаването е процесът, който ни позволява да продължим напред. Чрез него нашата Висша сила ни движи напред. Докато се борите по вашия, човешки начин в това духовно преживяване, се доверете на правилността на времето и на свободата, очакваща ви в края. Ще бъда отворен за процеса на предаване в живота си. Ще си позволя всички неудобни и силни емоции, които трябва да бъдат освободени и да си отидат. Съобщението поправено от hope - Събота, 12-10-2019, 1:05 PM

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 85 of 111 « 1 2 … 83 84 85 86 87 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: