Начало | Регистрация | Влез

Дар за Днес - Page 83 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Дар за Днес
hope Дата: Събота, 13-07-2019, 3:51 PM |Съобщение 1231
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Приятели,
Не публикувам дарове, защото от 2 месеца насам се повтарят вече публикувани. Доколкото разбрах, нови ще има на есен, но кога точно не знам. Но със сигурност ще има smile
До новите ни срещи ви пожелавам слънчеви и спокойни трезви дни. Грижете се за себе си и се обичайте!
До скоро! smile
 
gal1na Дата: Понеделник, 22-07-2019, 6:39 PM |Съобщение 1232
От скоро
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Тъй като не намерих форум за анонимни съзависими ще пиша тук. Ако някой иска да прочете нека чете, приемам мненията на всеки , може пък и да има други такива като мен.

Мога да разказвам историята си дълго, но гневът ми пречи. Ще кажа само това. Имам "връзка" със зависим от хероин човек, в който дълго време бях влюбена. Не знаех за неговата зависимост, а когато разбрах за нея започнах да я отричам. Смятах, че проблемът му с наркотиците не е толкова сериозен и той не го е решил до сега само защото не е попадал на точните хора. А точният човек в болните ми представи бях аз, именно заради мен и заради нашата любов той щеше да се излекува. Доста самонадеяно и наивно ми изглежда към днешна дата, но така виждах нещата тогава. Смятах, че когато му се роди дете, той ще намери сили в себе си да промени живота си, ще претърпи катарзис и ще стане отново здрав. 

Това, което искам да кажа на всички Вас, които страдате от зависимости от всякакъв род (такава съм и аз, защото и съзависимостта е вид зависимост):

Вие сте големи егоисти! Може би егоизмът е най-отличителната ви черта. Докато се фокусирате само върху себе си, разбивате живота на поне още четири пет човека около Вас! Също смятам, че Вие се страхувате да живеете, страхувате се да поемете отговорност за себе си и за решенията си. Искате да сте вечно в ролята на болния, на който трябва да му носят, да му снасят, да се грижат за неговото емоционално здраве. Дори и като спрете да пиете/друсате пак всички трябва да се съобразяват с Вас, за да не вземете случайно  да се върнете назад.

Разболяват всички около Вас и продължавате да изисквате цял живот, докато не уморите всички, които Ви обичат. Доста време съчуствах на хората със зависимости, докато не осъзнах колко големи егоисти са всъщност те. Знам, че Ви е удобно да сте болни, да се чувствате жертви на системата, но понеже позволявате тази своя слабост, демончетата на този порок през Вас унищожават още няколко човека - жени, мъже, родители, деца. Не сте само Вие жертвите, но само Вие можете да спрете злото, което сте допуснали да влезе в живота на близките Ви. Лек ден!
 
rominageorgieva90 Дата: Вторник, 23-07-2019, 9:37 AM |Съобщение 1233
От скоро
Група: Потребител
Постове: 13
Статус: Извън линия
Quote gal1na ()
Вие сте големи егоисти! Може би егоизмът е най-отличителната ви черта. Докато се фокусирате само върху себе си, разбивате живота на поне още четири пет човека около Вас! Също смятам, че Вие се страхувате да живеете, страхувате се да поемете отговорност за себе си и за решенията си. Искате да сте вечно в ролята на болния, на който трябва да му носят, да му снасят, да се грижат за неговото емоционално здраве. Дори и като спрете да пиете/друсате пак всички трябва да се съобразяват с Вас, за да не вземете случайно  да се върнете назад.Разболяват всички около Вас и продължавате да изисквате цял живот, докато не уморите всички, които Ви обичат. Доста време съчуствах на хората със зависимости, докато не осъзнах колко големи егоисти са всъщност те. Знам, че Ви е удобно да сте болни, да се чувствате жертви на системата, но понеже позволявате тази своя слабост, демончетата на този порок през Вас унищожават още няколко човека - жени, мъже, родители, деца. Не сте само Вие жертвите, но само Вие можете да спрете злото, което сте допуснали да влезе в живота на близките Ви. Лек ден!


Госпожа. Откровено смятам, че думите Ви съвсем не прилягат на човек, който по думите Ви се е впуснал да обича и разбира зависим човек. Което съвсем не значи, че аз оправдавам него. Не смятам, че в думите Ви има и капка обективност, тъкмо, защото Вие не страдате от никакви зависимости, а обикновено само хора като Вас изказват такива крайно необективни и пиперливи мнения относно такъв вид проблеми. У вашите очи всичко изглежда просто и условно, което е нормално, но явно познавате твърде малко светът на зависимостта и хората, които живеят у него. От друга страна мисля, че в случая решението и заблудата да бъдете с зависим човек са чисто и само Ваш човек. Не го намирам за адекватно да излеете разочарованието и жлъчта Ви точно тук, но очевидно сте имали тази нужда. 
А на хората със зависимости не им е нужно Вашето съчувствие, тоест, не се сещам Вашето съчувствие с какво и на кого би могло да помогне. Не може да помогне дори на самата Вас. Когато съзнателно създавате отношения с проблемен човек, това си е само и единствено Ваш проблем. И Ви уверявам, че не всичко при нас зависимите опира до егоизъм. Сигурно ще Ви изненадам много, но егоизмът е явление наблюдаващо се при всеки един човек, зависим или не. 
Колкото до жертвеността, познавам много зависими хора, нито един от тях не се прави на жертва. Не се и чувства такъв. Повечето такива хора търсят вината първо у себе си, но това на Вас няма как да Ви е известно, тъй като твърде много енергия влагате в горчилка, отколкото в образоване.
Лек ден и на Вас, иначе.
 
gal1na Дата: Сряда, 24-07-2019, 10:54 PM |Съобщение 1234
От скоро
Група: Потребител
Постове: 2
Статус: Извън линия
Всъщност твърде много енергия съм вложила в образование по темата. Много повече отколкото Вие по темата със съзависимостта.
Съзависимостта е зависимост, ко-
ято се разпростира върху роднините
на болния, живеещи с него. Близките
стават зависими от същите химични ве-
щества, които променят съзнанието: ал-
кохол, наркотици, лекарства. Това също
е болест, която се развива паралелно с
„основната” и има същите прояви. Всъщ-
ност във всички семейства на алкохо-
лици и наркомани техните роднини са
съзависими. Затова алкохолизмът и
наркоманията се смятат за семейни за-
болявания.
Статистиката показва: две години
живот със зависим водят до съзависи-
мост. Мъжът и жената стават една болно
тяло. Животът на гребена на стреса не
остава без последствия. Стресът атакува
слабите места в организма на съзави-
симия, развиват се тежки заболявания
на нервна почва: онкологични, стомаш-
ни... Децата също започват да боледу-
ват, за да привлекат вниманието, което
им липсва (това е обичайна реакция на
организма). Семейството се разболява
емоционално: всички са потиснати, бо-
рят се с надигащата се у тях неприязън.
Всъщност съзависимостта не е по-безопасна и по-малко
разрушителна от „обикновената” наркомания и хората с този
проблем също се нуждаят от помощ.

Съобщението поправено от gal1na - Сряда, 24-07-2019, 11:58 PM
 
July Дата: Петък, 02-08-2019, 8:05 PM |Съобщение 1235
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
gal1na, потърси  Ал-анон.
Има ги на началната страница в списъка с 
"Наши приятели"
 
July Дата: Петък, 02-08-2019, 8:07 PM |Съобщение 1236
С опит
Група: Администратор
Постове: 328
Статус: Извън линия
hope, благодаря ти, че служиш тук така самоотвержено за всички нас
Прегръдки!
До скоро!
 
hope Дата: Понеделник, 09-09-2019, 1:56 PM |Съобщение 1237
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Привет на всички!

Juli, за мен възможността да служа на АА е една много специална привилегия  smile

=======================

Има дни, в които се чувствам като въжеиграч .
-Анонимен

Kогато се опитваме да запазим фокуса си върху това, което е важно, и кое - не е, всички ние изпълняваме действия на баланс. Понякога „падаме” – заради луди шофьори които навлизат в нашето платно, затворения супермакет, плача на бебето. Често пъти в подобни моменти, както и заради незначителна обида на работа или от приятел, нещата ни идват твърде много, и ние губим и хладнокръвието си, и своя баланс.

По време на  активната си зависимост ние бяхмеимпулсивни, живеехме ръководейки се от„всичко или нищо” в един черно- бял свят, напълно извън равновесие. Незначителните обиди станаха важни въпроси. Зависехме от прищевките на нашите изкривени мисли и безсмислени измислици. Ние не сме практикували равновесие, така че се налага да работим по-усилено, за да го възстановим (или да се сдобием с него), но сега имаме нужните инструменти за това.

Нашата програма ни дава нова перспектива, напомняща ни за нещата,  които са важните в живота ни. Освен това, ни напомя за нашето безсилие пред хора, места и неща. В началото тези идеи са нови за нас. Преди мислехме, че ние трябва да контролираме всичко и всички около нас, и именно така се провалихме. Но сега се учим как да запазим баланса, и как да го възстановим, когато сме го загубили. С практикуването му нашият живот става по-добър с всеки ден. Сега се учим как да се откажем от своеволието си и да се поверим на волята на Бог.

Днес се моляда си спомня какво е важно в живота ми. Моля се да запазя равновесие.

Съобщението поправено от hope - Понеделник, 09-09-2019, 2:00 PM
 
hope Дата: Вторник, 10-09-2019, 11:48 AM |Съобщение 1238
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
... живото докосване на друго човешко същество.

Когато ни връхлети трагедия, се борим да разберем защо. Иска ни се да вярваме, че има някакъв начин да бъде обяснена. Смятаме, че ако можем да си я обясним, може би бихме могли да се предпазим. Чудим се дали не сме били наказани. Възможно ли е Бог да е престанал да се интересува от нас, или да ни изостави? Може да смятаме, че ако Бог се беше грижил, трагедията нямаше да ни се случи.

Нашият свят не винаги е справедлив. Но ако позволим на Бог да бъде винаги там, за нас, и се вслушваме за Него въпреки гнева и сълзите си, можем да се възстановяваме, да вървим напред, да сме сигурни, че не сме сами. Бог е с нас в думите и в живото докосване на всяко друго човешко същество. Ние може да искаме да се оттеглим в себе си, да се изолираме, когато ни сполети скръб. Да искаме да се усамотим не е лошо или погрешно, но все пак е важно някой да бъде с нас. Времето, прекарано с приятели или семейството, и времето за молитва и медитация с нашата Висша сила ще ни помогнат да осъзнаем, че не сме сами в скръбта си.

Помни болезнените си моменти, и какво ти помогна да се справиш с тях.

Съобщението поправено от hope - Вторник, 10-09-2019, 11:49 AM
 
hope Дата: Сряда, 11-09-2019, 12:55 PM |Съобщение 1239
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Благодарност

Понякога в живота нещата се случват прекалено бързо. Едва сме разрешилиопределен проблем, когато се ни връхлитат нови два. Може да се чувстваме страхотно сутринта, но до вечерта да се потопим в нещастие.

Всеки ден се сблъскваме с промени и предизвикателства. Изправени смепред личностни конфликти и разочарования. Често, когато се чувстваме претоварени, не можем да видим уроците в тези преживявания.

Една простичка концепция може да ни измъкне и от най-стресиращитеситуации. Тя се нарича благодарност. Научаваме се да благодарим за проблемите и чувствата си. Благодарим за начина, по който стоят нещата. Дори нещо да не ни харесва особено, ние все пак благодарим.

Докато стане обичайна, благодарността трябва да се практикува подобно навсеки нов навик – дори да не ни се иска. Благодарността ни помага да спрем с опитите си да контролираме резултатите. Тя отключва позитивната енергия в живота ни. Тя е алхимията, която превръща проблемите в благословии, а неочакваните неща - в дарове.

Днес ще бъда благодарен. Посредством благодарността ще започна процеса, който превръща болката от днес в радост утре.

Съобщението поправено от hope - Сряда, 11-09-2019, 12:57 PM
 
hope Дата: Четвъртък, 12-09-2019, 11:54 AM |Съобщение 1240
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Доброто в живота е винаги до мен

Чуваме да ни се казва „ Животът е толкова добър, колкото го направиш”,но това ни звучи твърде опростено. Наблюдаваме приятелите, семейството и колегите си,  и често ги виждаме нещастни. Ако всеки може да направи живота си добър, защо толкова малко хора се възползват от тази възможност?

Всички хора искат и търсят щастие. Но много от нас погрешно смятат, чещастието идва не от нас самите, а от другите. Например, когато други хора ни обсипват с любов, ние сме щастливи. Когато шефът ни хвали за нашата работа, ние сме щастливи. От друга страна,  сиказваме, че сме достойни да бъдем щастливи; че вярваме, че сме достойни, но не умеем да използваме способността си да бъдем щастливи.

За щастие, сме на място, където можем да придобием тези умения. Нашитеприятели по Програмата ни учат как да разчитаме на духовността, и ние се учим от техния опит. Научаваме, че преди всичко трябва да сме готови да поемем отговорността за собственото ни щастие. Ето какво разказва един отнашите анонимни събратя:

„ Чувал съм да казват, че когато Бог затваря една врата, друга се отваря. Когато започнах да работя по Дванадесеттестъпки, голяма част от страховете и болката, които витаеха в живота ми, си отидоха. Някои от моите недостатъци също започнаха да се премахват, но все още работя с всички тах.
Вярвам, че ако продължа да работя по Стъпките, и го правя отново и отново, животът ми ще продължи да сеподобрява - физически, умствено идуховно. Разбирам,  и че като работя над себе си, мога по-добре да помагам и на другите. Благодарен съм на Дванадесетте стъпки– за мен те са едно стълбище за духовния живот. Когато работя съвестно по тях, животът ми започва да става по-добър, по-здраво и по-близо съм до доброто в живота. И се моля да продължавам да изпитвам тази благодарност,  докато съм жив.”

Step by Step, day by day.

Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 12-09-2019, 11:57 AM
 
hope Дата: Петък, 13-09-2019, 11:56 AM |Съобщение 1241
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Конкуренцията с другите е отношение 

Някои от нас никога не са харесвали конкуренцията. Ние предпочитахме дабъдем ясни победители, или пък изобщо да не се конкурираме. Ние не искахме каквито и да било конкуренти да „дишат във вратовете ни”. Тази нагласа ни пречеше да правим най-доброто, което можем, и ниедопускахме грешка, когато си мислехме, че сме в конкуренция с другите.

Всъщност, ние се конкурираме единствено със себе си, по всяко време, опитвайки се да направим нещата по-добре от вчера. А присъствието на други хора само ни помага да определяме полезните за нас стандарти и цели. След като приемем идеята за самоусъвършенстване, ставаме способни да се наслаждаваме на конкуренцията. Със себе си. Започваме да постигаме
удовлетворение в ситуациите, когато, макар и да не сме били номер едно, сме макар и на секунда пред вечно намусения последен. 

Днес ще помня, че мога да работя с другите, но се конкурирам единственосъс себе си.

Съобщението поправено от hope - Петък, 13-09-2019, 11:57 AM
 
hope Дата: Събота, 14-09-2019, 12:06 PM |Съобщение 1242
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Уязвимост

Някои от нас може да са взели решение, че повече няма да позволят на нищо и никого да ни нарани. Ние може автоматично да се опитваме да „замразяваме “ чувствата си, когато се сблъскваме с емоционална болка. Или може да прекратим отношение още при първия път, когато се почувстваме наранени.

Болезнените чувства са част от живота, от отношенията, отвъзстановяването. Разбираемо е, че ние не искаме да чувстваме повече болка. Много от нас са може да са се чувствали претоварени и смачкани от болката, която са изпитвали. Ние може да не сме знаели как да се справим с болката или как да се грижим за себе си.

Това беше вчера. Днес бива да бъдем толкова уплашени от болката. Тя небива да ни смазва. Възстановявайки се, ние ставаме достатъчно силни да се справяме с нараняващите ни чувства.
Възможно е нашата болка да ни показва, че сме поели в грешна посока и че трябва да я сменим, да променим нещо в себе си, a може да е предизвикана от самия процес на оздравяване и духовно израстване.

Няма нищо лошо в това да чувстваме болка, няма нищо лошо в това да плачем, няма нищо лошо в това да я лекуваме. Нашето желание и способността да чувстваме радостта в крайна сметка стават по-силни след като разберем болката. Възстановяването не означава живот без болка; то означава да можем да сегрижим за себе си, когато изпитваме болка.

Днес няма да обвинявам тези, които ми причиняват болка. Ще почувствам и изживея всички мои емоции и ще поема отговорност за тях. Ще приема и болката, и радостта в живота.

Съобщението поправено от hope - Събота, 14-09-2019, 12:09 PM
 
hope Дата: Неделя, 15-09-2019, 11:42 AM |Съобщение 1243
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Потърси и открий своята индивидуалност. Знай, че това, което си ти, не съществува никъде другаде; че само ти създаваш
нещата по твоя собствен начин,  и че ти си … уникално човешко същество. 
- Andre Gide

Ние се възстановяваме. Постигаме известна стабилност в живота. Нашата вяра нараства. Пробуждаме се духовно. Но трябва ли просто да стоим и да се наслаждаваме на всичко това? Разбира се, че не. Трябва да намерим начин да бъдем в услуга на другите.

Склонни сме да мислим, че служенето се свежда  до определено ниво, позиция или качество, но в действителност служенето е отвъд това ограничено разбиране. На практика можем да намерим възможности, за да бъдем в услуга на другите, в почти всяка област
на живота ни. Нашите работни места са форма на обслужване на нашите професионални общности; работата, която вършим в домовете ни служи на нашите семейства. Можем да даваме доброволния си труд за нашите анонимни общности.

Когато някой от нас избере начин да служи, понякога се изкушава да  преценява значението на работата си, като я сравнява с постиженията на някой друг. И когато другия получава повече похвали или признание, или пък печели симпатиите на повече хора, това ни кара да омаловажаваме собствените си усилия.

Истината тук е, че духовния път не е "игра на числа". Начините на служене не бива да бъдат сравнявани един с друг. За духовността  всяка една мисия е толкова важна, колкото е и другата. Всички са равно значими. Нашата работа е да открием каква е целта ни - и след това да работим за нея. Няма значение колко малък може да изглежда приносът ни. Всеки има своята специална роля и никой друг не може да я дублира.

До каква вътрешна промяна, до какво удовлетворение ни водят усилията, които полагаме за служенето си! Нашата работа служи на другите. Посланието, което носим и се опитваме да предаваме, надхвърля местата на сбирки; то засяга всичко, което правим; то е в услуга на всички хора, то е в услуга на човечеството!

Днес ще търся възможности да бъда в услуга на другите във всичко, което правя.

Съобщението поправено от hope - Неделя, 15-09-2019, 11:45 AM
 
hope Дата: Понеделник, 16-09-2019, 12:10 PM |Съобщение 1244
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Всеки от нас трябва да приема и другите -в противен случай няма да има спокоен живот.

Когато сме били засегнати от хора в нашия живот, или когато ние сме наранявали други, за да се възстанови доверието между нас е необходимо взаимно опрощение. То много наподобява на възстановяването на разрушен мост – парченце по парченце, малко по малко. В началото нашите стъпки са предпазливи – разучаваме самия мост, неговата безопасност. Постепенно идва и способността да преминем през него.

Днес се учим да прощаваме.

Когато двама души са останали разделени, прошката е тази, която може давъзстанови връзката между тях.

Прошката има нужда от време, но чрез нея се възстановява доверието. Онова, което сме изгубили било поради гняв, било поради страх, било поради неразбиране на другия.

Много от нас са живели така, като че ли винаги те трябва да са билиправите. Ние не спирахме, за да забележим, че така губехме неща: приятели, които се бяха изморили от това все ние да бъдем правите; деца, чието самочувствие сме подкопавали, когато не са приемали идеите ни; колеги, които бягаха, защото те никога не бяха прави...

Когато имаме различия, ние можем да видим и повече и по-надалеч от товада спорим кой е прав и кой не е.  Едн апо-истинска връзка е споделяне на нашите различия и тяхното разбиране. И тогава споразумението обикновено не е необходимост. Нашето споделяне ни дава възможност да видим отблизо света чрез очите на някой друг.

Преодоляването на нашите различия ни дават възможността да се учим. Трябва само да си кажем: „ това е друг, различен начин да видя!” Нашата задача е да се научим как нашите спътници виждат света.

Разбираме, че за да израстваме, е нужно да даваме възможност да спечели и различният, не нашият мироглед. Че за да разкриеш несигурността си, се изисква повече смелост, от това да я скриеш. Че за да разбираш хората, се изискват повече сили, отколкото да ги доминираш. Че за да спазваш принципите си, вместо да се доверяваш на импулсите и рефлексите си, се изисква мъжество. Че истинската издръжливост е в духа.

Съобщението поправено от hope - Понеделник, 16-09-2019, 12:13 PM
 
hope Дата: Вторник, 17-09-2019, 8:08 AM |Съобщение 1245
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Да можем да направим точна оценка насебе си е проява на смирение.
- Charles Haddon Spurgeon

Какво е необходимо, за да достигнем до мястото, където можем да заменим гордостта със смирение? Първо трябва да спрем да се преструваме, че не сме добри.“Аз съм безполезен...”- често го казваме в името на смирението.Но тези думи, или други, с които изразяваме същоточувство, са само израз на егоизъм, на бягане ототговорност.

Същността на смирението е обобщено в  Смирената молитва: „Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, смелостта да променяме нещата, които можем да променим, и мъдростта да прозираме разликата”.

Смирението е истината. Да бъдем смирени означава да знаем истината за нашите граници, да разпознаваме това, което може да бъде променено и да приемем, че всички хубави неща са възможни с помощта на нашата Висша сила.

Прекомерната гордост блокира приемането, защото забранява истината, а истината е, че има неща които не могат дабъдат променяни. Отказът да приемем тази истина ни причинява много разочарования и гняв, и в крайна сметка не ни води до смирение.

Днес смирено ще помоля Бог за мъдростта да приема това, което е, и да не търся това, което не е.

Съобщението поправено от hope - Вторник, 17-09-2019, 8:11 AM
 
Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz