Дар за Днес - Page 88 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 88 of 110 « 1 2 … 86 87 88 89 90 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 26-11-2019, 1:08 PM |Съобщение 1306 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Гневът побеждава, когато не е разрешен. -Анонимен Емоциите се нуждаят от разпознаване. Но за тях е нужно не само нашето внимание; те се нуждаят и от нашето приемане, защото са мощни показатели за това кои сме. Те имат силно влияние върху това, кого сме способни да станем. Внимателното отношение и желанието да приемем емоциите си, независимо дали става дума за страх, гняв или омразна ревност, отнема парливата им болка. Можем да им попречим да станат по-големи, отколкото са. Подобно на детето, което крещи и се държи все по-яростно, докато не спечели исканото внимание, нашите емоции стават все по-големи и по-интензивни в в зависимост оттова колко по-дълго отричаме съществуването им. Емоциите в действителност ни благославят. Те обогатяват нашите преживявания. Те служат като пътеводители по пътя, по който пътуваме. Как се чувстваме във всеки един момент – това маркира доколко сме уверени в себе си, бележи колко сме близо до нашата по-висша сила, бележи нивото на нашата ангажираност към Програмата. Емоциите и чувствата ни служат добре, когато са признати. От друга страна, ако бъдат игнорирани или отречени, те могат да ни обездвижат, дори да ни победят. Моите чувствата сочат кой съм. Те насочват моето поведение. Те отразяват моите нагласи. Те показват каква е близостта ми с Бог. Съобщението поправено от hope - Вторник, 26-11-2019, 1:12 PM

hope Дата: Сряда, 27-11-2019, 12:49 PM |Съобщение 1307 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Научаваме повече, като виждаме как някой играе добър тенис, отколкото ако четем книга за това как да играем добър тенис ~W. Timothy Gallwey В нашата програма ние се учим един от друг. Повечето от нас преди предпочитахме да мислим сами за проблемите си, или да четем за тях, без да се налага да искаме помощ. Възстановяването изисква от нас да изоставим този стар навик. Вече не можем да кажем по време на сбирка: „Тази седмица имам някои проблеми, но както винаги, сам ще си ги реша“ или „Аз знам какво трябва да направя“. Едни от любимите ни твърдения преди… Промяната за нас е да потърсим помощ от другите в тази програма. Сега се учим да попитаме другите: "Какво мислите за моя проблем?" или "Бихте ли искали да говорите с мен известно време?" Наличието на спонсор е важен начин за опознаване на това как друг човек прилага програмата в живота си. Ние си избираме спонсор, на когото се възхищаваме, който е работил по Стъпките, и който наистина ги живее. Трябва да поддържаме с нашия споснсор непрекъснат контакт – насаме; да прекарваме с него известно време и извън сбирките - може би докато пием чаша кафе или се разхождаме. Като общуваме с други, които са усърдни във възстановяването, ще научим много повече, отколкото бихме могли да научим по какъвто ида било друг начин. Днес ще осъществя личен контакт с други хора в тази програма. Съобщението поправено от hope - Сряда, 27-11-2019, 12:51 PM

hope Дата: Четвъртък, 28-11-2019, 1:30 PM |Съобщение 1308 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не приемайте нито проблемите, нито самия живот толкова сериозно! ~Ellen Glasgow Колко често ние превръщаме малките предизвикателства в гигантски бариери, като им придаваме прекомерно внимание; като забравяме, че в рамките на всеки проблем лежи неговото решение! Въпреки това, ако искаме да намерим нишката на решението, центърът на нашия фокус трябва да бъде извън проблема и неговата сложност. Най-доброто разрешение  за тази дилема е Молитвата за смирение. Ние не можем да променяме децата си, нашите съпрузи или партньори, дори и най-добрите приятели, които познаваме, или които ни обичат. Но с Божията помощ можем да променим отношението, което ни е блокирало в дадено взаимоотношение, в даден период от време. Промененото отношение; облекчението, което намираме за себе си; намаляването на очакванията ни за другите ще отворят вратата към взаимоотношенията, които търсим; към спокойните и плавни дни, към които се стремим. Не е нужно да приемаме живота толкова сериозно. Всъщност не не се налага да го приемаме толкова сериозно. Можем да измерим нашето емоционално здраве чрез това колко сърдечно се смеем с другите и със себе си. 24-те часа, простиращи се пред нас днес, ни обещават много възможности за избор. Можем да изберем да сме тъжни, да сме притеснени, да сме депресирани или разочаровани, но можем и да се доверим на нашата Висша сила да ни води през всяка една ситуация - каквато и да е тя. Това е нашето решение, единственото решение, благодарение на което не сме безсилни. Днес ще работя над нагласите си, за да мога да имам деня, за който копнея. Съобщението поправено от hope - Четвъртък, 28-11-2019, 1:34 PM

hope Дата: Петък, 29-11-2019, 11:33 AM |Съобщение 1309 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В живота ми има божествен план за неговото добро. Ще го оставя да се разгъне. ~Ruth P. Freedman Никога не сме сигурни в пълното значение или евентуалното въздействие на всяко едно събитие в живота ни. Но в едно можем да сме сигурни: Всяко едно преживяване допринася с нещо добро за цялостното ни развитие. Не трябва да омаловажаваме онези преживявания, които отдавна са преминали. Те допринесоха за всичко, което постигаме в момента. И каквото и да е днес, то ще повлияе на това, което ще донесе утре. Може би най-голямата ни трудност - за възстановяващите се - е да се доверим, че животът е процес и той ни обещава добро. Този растеж и промяна са гарантирани. Че животът ни има своите замисъл и план и ние сме благословени в него - доверието в това не е лесно. Но ние можем да се научим на това доверие, и така да открием свободата. Нека оставим резултата от всяко преживяване, да се съсредоточим върху нашите усилия, да ги направим възможно най- добре, затвърждавайки нашето доверие във върховната доброта на живота. Нашите разочарования намаляват, когато само нашите усилия са наша грижа. Колко по-лесни стават дните ни, когато вършим своята работа и оставим резултатите там, където принадлежат… Ще позная нова свобода, когато се доверя, че „планът за мен“ се разгръща както трябва. Ще свърша единствено моята работата, не повече. Съобщението поправено от hope - Петък, 29-11-2019, 11:35 AM

hope Дата: Събота, 30-11-2019, 12:31 PM |Съобщение 1310 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Израстване Точно както когато бяхме деца и растяхме с любимите си играчки и дрехи, като възрастни ние също израстваме чрез определени неща - хора, работа, домове. Израстването може да бъде объркващо за много от нас. Може да се чудим защо някой или нещо, което е било толкова специално и важно за нас в миналото, не се вписва по същия начин в живота ни днес. Може да се чудим защо нашите чувства са се променили. Когато бяхме деца, може би сме се опитвали да нагодим тялото си към даден артикул дрехи. Сега, като възрастни, можем да преминем през известно време в опити да се откажем от нагласи, към които сме се нагодили, но които вече сме надраснали. Може да се наложи да си дадем време, за да осъзнаем истината. Това, което работи миналата година, което беше толкова важно и специално за нас в миналото, вече не работи, защото сме се променили. Ние сме израстнали. Можем да приемем това като валидна и важна част от възстановяването. Можем да се оставим да експериментираме, докато се борим да направим нещата по начин, опитвайки се да разберем дали наистина вече не пасва и защо. Можем да изследваме своите чувства и мисли около случилото се. Тогава можем да оставим играчките от миналата година и да направим място за новите. Днес ще оставя играчките от миналата година да са това, което бяха: миналогодишните играчки. Ще ги помня с обич заради ролята, която изиграха в живота ми. След това ще ги изоставя и ще направя място за новото. Съобщението поправено от hope - Събота, 30-11-2019, 12:35 PM

hope Дата: Неделя, 01-12-2019, 11:30 AM |Съобщение 1311 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В целия свят не съществува такава тъмнина, която да попречи на светлината на една малка свещ. - Анонимен Нашият живот може да бъде като битка между тъмнината и светлината. Тъмнината може да е в настроенията ни, когато сесъбуждаме сутрин с чувства на отчаяние и страх. Тогава можем да се обърнем към светлината с кратка молитва: „Боже, помогни ми да почувствам Твоите любов и приемане!“. Тъмнината е налице, когато се изкушаваме да се възползваме от мисли и идеи, с които да избегнем твърде многото промяна, която трябва да постигнем над самите себе си. Може би си казваме: „Всеки го прави, нямазначение дали и аз ще го направя“. Тогава идва светлината - когато си спомним, че тази програма изисква от нас стриктна честност и че всеки избор на честност насърчава нашия растеж. Тъмнината може да я има, когато някой, за когото ни е грижа, е наранен или в опасност, и си мислим: „Трябва да направя нещо, за да предотвратя лошите неща да се случат“. Тогава трябва да се обърнем към нашата Висша сила за способността да запазим връзката си с този човек, но не и да я контролираме. Днес мога да постигна скок във вярата си, като приема, че и един малък избор на светлина е достатъчно значим - дори сред  цялата тъмнина. Съобщението поправено от hope - Неделя, 01-12-2019, 11:33 AM

hope Дата: Понеделник, 02-12-2019, 12:11 PM |Съобщение 1312 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия  Често наш недъг е не само от страхът от провал, но и от страхът от успех. ~Sonya Rudikoff Преди да дойдем в тази програма, ние се занимавахме с това да подхранваме и едновременно да се крием от страховете си. Това, което, възстановявайки се, осъзнахме дълбоко, е че страховете могат да бъдат избягнати, дори когато са огромни. Тази програма ни помага да разберем, че страховете са човешки и нормални, и ние можем да се справим с тях, когато позволим на Бог и нашите приятели в програмата да ни подадат ръка. Наркотиците и алкохолът бяха разрушили нашите възприятия. Нашите страхове, били те големи или малки, бяха изопачени. И ние все още понякога изкривяваме тези страхове, защото се отдалечаваме от духовната реалност на нашия живот. Нека не забравяме, че никога няма да бъдем изправени пред ситуация, която да е толкова голяма, че да не можем да се справим с нея, стига да се обърнем към Силата, по-могъща от самите нас, която Програмата ни предлага. Не можем да се провалим във всичко, което опитаме днес. Резултатът от всеки опит е точно такъв, какъвто трябва да бъде. И ако днес сме успели в нещо, в подходящия момент ще ни бъдат показани стъпките, за да се възползваме от този успех. Няма да се страхувам нито от провала, нито от успеха. Те заедно са част от пътуването на живота ми.

hope Дата: Вторник, 03-12-2019, 11:58 AM |Съобщение 1313 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Контролиране Понякога сивите дни ни плашат. Това са дните, когато се връщат старите чувства. Възможно е да се чувстваме неудовлетворени, уплашени, срамуващи се, неспособни да се грижим за себе си. Когато това се случи, е трудно да се доверим на себе си, на другите, на добротата на живота и на добрите намерения на нашата Висша сила. Проблемите изглеждат неопредолими. Миналото изглежда безсмислено; бъдещето - мрачно. Сигурни сме, че това, което искаме в живота, никога няма да се случи. В такива моменти може да си мислим, че нещата и хората извън нас са ключът към нашето щастие. Тогава, за да прикрием болката си, можем да се опитаме да контролираме хората и ситуациите. Когато го допуснем, другите често реагират негативно на нашия контрол. Когато сме в безумното състояние да търсим щастието извън себе си и да очакваме другите да осигурят нашите мир и стабилност, нека помним това: Дори и да можем да контролираме нещата и хората, дори и да получаваме това, което искаме контролирайки, ние така или иначе ще останем и ще бъдем себе си; нашето емоционално състояние ще си остане объркано и в хаос. Хората и нещата не спират болката ни и те не ни лекуват. В процеса на възстановяване научаваме, че това е наша работа и можем да я свършим, като използваме нашите ресурси: нашата Висша сила, нашите групи и сбирки, нашата Общност, нашата програма за възстановяване, самите себе си. Често, след като станем тихи и спокойни, доверчиви и приемащи, това което искаме, идва при нас - с лекота и естественост. Слънцето отново започва да свети. Не е ли смешно и не е ли вярно, как всички промени наистина започват от нас? Днес трябва и мога да пусна нещата и хората, както и нуждата да контролирам. Мога да се справям с чувствата си. Мога да ги успокоя. Мога да успокоя себе си. Мога да се върна на пътя и да намеря истинския ключ към щастието – самия себе си. Ще помня, че сивият ден е точно това - един сив ден.

hope Дата: Сряда, 04-12-2019, 5:48 PM |Съобщение 1314 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Определяне на приоритетите Един от нашите девизи е "първо – най-важното". Ние не можем да имаме или да правим всичко; трябва да определим приоритетите си и да изберем това, което означава най-много за нас. Всеки от нас трябва да прекара тихо и спокойно време в търсене на вътрешната си същност, за да определи кои хора, кои дейности, кои задачи са най-важни. Резултатите могат да ни изненадат. Може да открием, че прекарваме твърде много време с някой, който всъщност не ни харесва;  като готвим сложни ястия, от които никой не се нуждае; като работим работа, която не ни харесва, за да спечелим повече пари, за да купим повече неща. Наистина ли се нуждаем от нещата? Дали те обогатяват живота ни или просто ни впечатляват? Тъй като съм зависим, възстановяването е най-важното нещо в живота ми. Без него не мога да се радвам на други хора, не мога да обичам себе си, не мога да работя добре. Ако въздържанието не е на първо място, всичко останало страда. Днес се моля да помня, че въздържанието и моето възстановяване - това е моят приоритет номер едно.

hope Дата: Четвъртък, 05-12-2019, 9:35 AM |Съобщение 1315 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В крак с времето Изчакайте, докато дойде времето. Отлагането, бавенето или просрочването са поведения, с които се саморазрушаваме; но ние постигаме същият ефект и когато действаме твърде рано и прибързано, преди да е настъпил нужният момент. Понякога изпадаме в паника и предприемаме действия от страх. Понякога предприемаме ненавременни действия, за да отмъщаваме или защото искаме да накажем някого. Или действаме или говорим твърде прибързано като начин да контролираме или принуждаваме някого да предприеме действия. Понякога предприемаме действия твърде рано, за да облекчим чувствата на дискомфорт или тревожност относно това как ще се разгърне дадена ситуация. Действие, предприето твърде рано, може да бъде толкова неефективно, колкото предприетото твърде късно. То може да предизвика обратна реакция и да причини повече проблеми, отколкото да разреши. Обикновено, когато изчакаме, докато дойде точното време - понякога въпрос само на минути или часове – дискомфортът постепенно изчезва,  и ние си даваме възможност да осъществим това, което трябва да направим. Във възстановяването се учим да бъдем ефективни. Нашите отговори ще дойдат. Нашите напътствия ще дойдат. Молете се. Доверете се. Изчакайте, ако е нужно да настъпи точното време. Ние ще бъдем водени. Ние ще бъдем напътствани. Днес ще се откажа от нуждата си да контролирам, като изчакам, докато дойде правилното време. Когато то настъпи, ще предприема нужните действия.

hope Дата: Петък, 06-12-2019, 12:42 PM |Съобщение 1316 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Наслаждаване на живота Животът не трябва да се търпи; животът трябва да бъде живян с удоволствие, да бъде прегръщан.  Убеждението, че трябва да изправим рамене и да преминем гордо през оскъдицата, през лишеното от живот съществуване заради някакви далечни „награди в Небето”, е зависима вяра. Да, повечето от нас все още ще имат моменти, в които животът ще бъде стресиращ и ще предизвиква нашите умения за издръжливост. Но в процеса на възстановяване ние се учим да живеем, да се радваме на живота си и да се справяме със ситуациите такива, каквито идват. Нашите умения за оцеляване ни послужиха добре. Те ни помогнаха да преминем през трудни времена - като деца и възрастни. Способността ни да замразим чувствата си, да отричаме проблемите, да се лишаваме и така да се справяме със стреса, ни помогна да стигнем до мястото, където сме днес.  Но сега сме в безопасност. Ние се учим да правим повече, отколкото да оцеляваме. Можем да се освободим от нездравословното поведение на оцеляване. Ние изучаваме нови, по-добри начини на защита – на грижи за себе си. Ние сме свободни да усещаме чувствата си, да разпознаваме и решаваме проблемите, да си даваме най-доброто. Ние сме свободни да се отворим и да заживеем истински. Днес ще се откажа от моите нездравословни умения за издръжливост и оцеляване. Ще избера нов начин на живот, който ми позволява да бъда истински жив и да се наслаждавам на приключението „възстановяване“.

hope Дата: Събота, 07-12-2019, 12:06 PM |Съобщение 1317 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Задаване на собствен курс Ние сме безсилни пред очакванията на другите хора от нас. Не можем да контролираме това, което другите искат, това какво очакват или какво искат да направим, или пък да бъдем. Можем да контролираме как реагираме на очакванията на другите хора. По време на всеки ден хората могат да изискват нашето време, таланти, енергия, пари и емоции. Ние не трябва да казваме „да“ на всяко искане. Не трябва да се чувстваме виновни, ако кажем „не“. И ние не трябва да позволяваме на множеството изисквания да контролират хода на нашия живот. Ние не трябва да прекарваме живота си, реагирайки на другите и на курса, който те биха предпочели да да поемем ние с нашия живот. Можем да поставяме граници, твърди граници за това докъде ще стигнем с другите. Можем да се доверяваме и да се вслушваме в себе си. Можем да си поставяме цели и насоки за живота си. Можем да ценим себе си. Можем да владеем своята сила в отношенията си с хората. Купете си малко време. Помислете какво искате. Помислете как отговорът на чуждите потребности ще повлияе на хода на живота ви. Ние живеем собствения си живот, като не допускаме другите хора, техните очаквания и техните изисквания да контролират хода на нашия живот. Можем да им позволим да имат своите изисквания и очаквания; можем да им позволим да имат своите чувства. Можем да упражняваме собствената си сила и да изберем пътя, който е подходящ за нас. Днес се моля на Бог да ми помогне да имам силата да избера спокойно и разумно правилния за мен начин на действия. Нека ми помогне да разбера, че мога да се откъсна от очакванията и желанията на другите. Моля се да ми помогне да спра да се харесвам другите и да започна да се харесвам сам.

hope Дата: Неделя, 08-12-2019, 12:44 PM |Съобщение 1318 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Дар,който мисля, че вече е идвал, но пак го получих , явно има защо   Поне за мен е доста ценен  :)  Граници на собственост Полезен инструмент в нашето възстановяване, особено в поведението, което наричаме отделяне, е да се научим да идентифицираме кой какво притежава. След това ние позволяваме на всеки да притежава неговото или нейно “законно имущество“. Ако друг човек има зависимост, проблем, или самоунищожително поведение, това е негова собственост, а не наша. Ако някой се изживява като мъченик, потопен е в негативност, контролиращ е, или манипулиращ, това е негов  проблем, а не наш. Ако някой е действал и е изпитал определени последици, както поведението, така и последствията принадлежат на това лице. Ако някой отрича или не може да мисли ясно по конкретен въпрос, това объркване принадлежи на него или нея. Ако някой има ограничена или намалена способност да обича или да се грижи, това е негова или нейна собственост, а не наша. Ако на някого  му липсва одобрение или подкрепа, това е проблем на това лице. Лъжите на хората, измамите, триковете, манипулациите, злоупотребяващите поведения, неподходящото, измамното и неприлично поведение принадлежат на тях. Не на нас. Надеждата и мечтите на хората са тяхна собственост. Тяхната вина също принадлежи на тях. Тяхното щастие или беди  са също техни. Както и техните вярвания и послания. Ако някои хора не харесват себе си, това е техен избор. Изборите на другите хора са тяхна собственост, не наша. Това, което хората избират да казват и правят, е тяхна работа. Какво е нашата собственост? Нашата собственост включва нашето поведение; нашите проблеми, чувства, щастие, страдания, избори и послания; способността ни да обичаме, да се грижим и да възпитаваме; нашите мисли, нашето отричане, нашите надежди и мечти за себе си. Дали ще позволим да бъдем контролирани, манипулирани, мамени или малтретирани, е наш избор, наша работа.  В процеса на възстановяване се учим на подходящо чувство за собственост. Ако нещо не е наше, ние не го приемаме. Ако го приемем, се научим да го връщаме. Позволяваме на другите хора да имат тяхна собственост,  и се учим да притежаваме и да се грижим добре за това, което е наше. Днес ще работя за развиването на ясно разбиране и осъзнаване на това, какво ми принадлежи, и какво - не. Ако не е мое, няма да го запазя. Ще се занимавам с проблемите си, с отговорностите си и със себе си. Ще пусна от ръцете си  това, което не е мое.

hope Дата: Понеделник, 09-12-2019, 12:48 PM |Съобщение 1319 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Депресии "Депресиите са преходни времена за мен"- сподели на сбирка един по-старите членове. - " Гледам на тях като на спад, който обаче за мен е нещо като подготвителен период, вътрешно време за растеж и промяна, макар да не осъзнавам какво точно се случва вътре в мен. Но не винаги съм мислил така.“ "Аз изпаднах в ужас, паникьосвах се, когато попаднах в такъв период. Всеки път, когато реагирах по този начин, аз поставях под въпрос всичко, в което вярвах; съмнявах се в себе си и в способностите си, в моите мнения и ценности, в приятелите, в работата си и в шефа ми. Нищо не убгваше от болезнените ми и мъчителни въпроси.  Мислех си, че със сигурност полудявам. Болката беше толкова непоносима, че исках да пия, да работя до изнемога, само и само да се отърва от мъчнията си.“ "Сега, когато започна да изпадам в депресия,  възприемам това като стъпка. Мисля за депресията си като за част от естествения цикъл. Както в природата има и зима, и пролет, аз също имам периоди, в които нещо старо трябва да си отиде в името на новия растеж.  Просто изживявам сивите си дни и знам, че слънцето отново ще светне, точно както дърветата ще разцъфтят след зимата. Като част от естествения свят около мен, и аз имам моите сезони на радост и скръб.“ Днес ще помня, че моите периоди на спад са толкова естествени, колкото и моите върхове. Няма да преувелича значението на моите депресии. Ще бъда търпелив, знаейки, че всичко, което идва при мен, ще мине във времето.

hope Дата: Вторник, 10-12-2019, 12:36 PM |Съобщение 1320 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние никога не можем да се върнем отново назад, това е сигурно. ~ Daphne DuMaurier Вчера го няма, но опитът от него му ще се отрази върху днешния. Ние научихме уроците както от добрите, така и от лошите ситуации от вчера. Това накъде пътуваме днес, също ще повлияе на нашата посока утре. Не можем да направим отново това, което е минало, но можем със сигурност можем да направим всичко, което животът ни предложи от този момент нататък. С всяко преживяване ние се движим към по-доброто разбиране на тайните на живота. Тъй като днес се развива, ние можем да бъдем развълнувани от приключенията, които ни се предлагат във всички 24 часа. Това, което преживяваме, принадлежи единствено на нас, и то ще допринесе за разгръщането на нашата специална съдба. Ние се движим напред, само напред. Вратите зад нас са затворени завинаги. Способността да се изправим лице в лице към онова, което идва при нас, със сила, е подарък от тази програма, която споделяме.  Способността да пуснем миналите години да си отидат, е друг подарък, предлаган от тази програма. И да повярваме, че това, с което ще се сблъскваме - заедно с това, което пускаме, в крайна сметка ще определи нашето израстване - това е един от най-големите подаръци, давани ни от тази програма. Ще погледна задълбочено къде съм днес, и ще бъда благодарен за мястото си. Сега то е правилното и точно за мен, и то ме подготвя за предстоящите приключения на възстановяването.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 88 of 110 « 1 2 … 86 87 88 89 90 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: