Дар за Днес - Page 89 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 89 of 110 « 1 2 … 87 88 89 90 91 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 11-12-2019, 12:41 PM |Съобщение 1321 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Даване Не се страхувайте да давате. За известно време може да се наложи да се откажем от даването, докато се научим на разликата между здравословно даване и полагане на свръхгрижи, което обикновено ни кара да се чувстваме жертви, а другите да негодуват, и което всъщност е контролиращо поведение.  За да бъдем здрави, за да участваме в този духовен начин на живот, за да сме част от безкрайния цикъл на Вселената, трябва да даваме и получаваме. И двете части са важни. Какво е здравословно даване? Това е фино облицовано поведение, което всеки от нас трябва да се стреми да разбере за себе си. Даването е действие, благодарение на което се чувстваме добре и което не ни позволява да се усещаме като жертви. Даването – това е нещо, което придава стойност и на даващия, и на получаващия. Даването се основава на желанието да го направим, а не на чувството за вина, жал, срам или поради задължение. Дава се без каквито и да било условия. Или се предоставя на основата на чистото и безкористно общуване. Независимо дали даваме време, усилия, енергия, комфорт, храна, пари, или себе си, това е нещо, което винаги можем да си позволим. Даването е част от веригата на даване и получаване. Можем да се научим да даваме по здравословни начини; можем да се научим да даваме любов. Трябва да следим за даването си, за да сме сигурни, че не сме преминали линията от даване към поемане на грижата за другия. Но трябва да се научим да даваме по начини, които работят за нас и другите. Днес се моля Бог да ме напътства в даването ми. Моля се да ми помогне да давам на другите по здравословни начини. Моля се да дам това, което чувствам като правилно, което ме кара да се чувствам добре; да давам чисто и безкористно това, което мога да си позволя.

hope Дата: Четвъртък, 12-12-2019, 12:50 PM |Съобщение 1322 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако не съм себе си, кой е за мен? И ако съм само за себе си, какво съм? И ако не сега, кога? ~Hillel Като деца, с някои от нас се отнасяха зле, и ние никога не се научихме как да живеем за себе си.  Дори и сега е възможно пред нас да стоят само два варианта: или да бъдем покорни и грижовни, или да бъдем недоволни  и взискателни. У много от нас има толкова вина и срам, че мислим, че не заслужаваме да отстояваме себе си.  Тази програма изисква възстановявайки се, да бъдем себе си. Ако не знаем как, ние се учим. Ако не сме сигурни, трябва да експериментираме. Когато правим грешки, трябва да ги признаем и да знаем, че имаме право да бъдем несъвършени учащи се. И че не можем да бъдем само за себе си, защото това ни връща там, откъдето сме дошли. Като приемаме себе си и опознаваме своите несъвършенства и слабости, можем да разберем по-добре и другите. Ставаме по-щедри в даването и служенето на другите; по-ефективни и продуктивни; по-спокойни и уверени, защото сега имаме място, на което да бъдем. Днес, дори и да не се чувствам добре със себе си, ще отстоявам своето достойнство като човек.

hope Дата: Петък, 13-12-2019, 11:34 AM |Съобщение 1323 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страх Не бъдете прекалено плахи, нито претенциозни по отношение на действията си. Целият живот е експеримент. Колкото повече експерименти правите, толкова по-добре. Какво, ако те са малко по-груби и може да изцапате или разкъсате палтото си? Какво, ако не успеете и веднъж или два пъти попаднете в мръсотията? Давайте отново; никога не се страхувайте прекаалено много, че ще паднете! ~Ralph Waldo Emerson Страхът може да бъде голяма спирачка за много от нас: страх от слабост, страх от неуспех, страх от грешки, страх от това, което другите могат да си помислят, страх от успех.  "Но аз не успях преди!"; "Не мога да го направя достатъчно добре!" ;"Вижте какво се случи миналия път!"; "Какво ако… .?" Тези твърдения могат да прикрият страха. Понякога страхът е маска на срама. След като завърших първите две глави на книга, която пишех, ги прочетох и се намръщих. „Нищо добро“, помислих си. "Не мога да го направя." Бях готов да изхвърля въпросните глави и изобщо цялата си писателска кариера през прозореца. В този момент се обади моя позната - приятелка на писател, и аз й казах за моя проблем. Тя ме изслуша и ми казва: "С тези глави всичко е наред. Спри да се страхуваш. Спри да се самокритикуваш. И продължи да пишеш." Последвах нейния съвет. Книгата, която почти изхвърлих, стана бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Отпуснете се. Нашето „най-добро“ е достатъчно добро. Може да е по-добро, отколкото си мислим. Дори нашите неуспехи може да се окажат важни уроци, важен опит, които водят непосредствено до успеха и са необходими за него. Усетете страха, а след това го пуснете. Скочете в това, което искате, и го направете - каквото и да е то. Ако интуицията и пътят са ни довели „там“, това е мястото, където трябва да бъдем. Днес ще участвам в живота доколкото мога. Независимо от резултата, това ще ме прави победител.

hope Дата: Събота, 14-12-2019, 11:34 AM |Съобщение 1324 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия  Благодаря на Бог за недъзите си, защото чрез тях аз намерих себе си, моето място, и моя Бог. --Helen Keller/ Хелън Келър Всички ние имаме уникални таланти и дарования. Нито едно препятствие, било то физическо, умствено или емоционално, не е способно да унищожи вродената ни творческа енергия. За да задействаме нашите вътрешни ресурси и за да се възползваме от тях, първо трябва да сме готови да изследваме нашите интереси и способности. След това трябва да полагаме постоянни усилия, за да придобием необходимите умения и знания, които да ни помогнат да постигнем най-високия си потенциал. Животът на Хелън Келър е отличен пример за такива кураж и упоритост. С помощта на нейната учителка - Ан Съливан, Хелън се научила да говори и да чете. Хелън не позволила на слепотата и глухотата й да унищожат вродените й дарби; тя е вдъхновила, и продължава да вдъхновява милиони хора по света да преодолеват  техните физически, психически и емоционални недостатъци и ограничения. Днес няма да допусна ограниченията ми да ме съкрушат. Ще погледна на тях като на предизвикателства, от които аз и другите можем да се възползваме. Ще придобия новите навици или информация, от които се нуждая, за да накарам ограниченията си да работят за мен, а не срещу мен.

hope Дата: Неделя, 15-12-2019, 11:06 AM |Съобщение 1325 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нуждаем се от смелост, за да започнем и да продължим това, което трябва да направим, и смелост - да оставим това, което не бива да правим. --Richard L. Evans Какво е смелостта? Мнозина от нас смятат, че тя означава оцеляване въпреки всичко, на всяка цена. Някои от нас смятат, че куражът се олицетворява в лицето на човек като Хелън Келър, която е успяла да се пребори с многото си тежки физически недъзи, за да промени и своя живот, и живота на хората около нея. Други от нас смятат, че смелостта се олицетворява от хора като астронавта Джон Глен, който е рискувал да опита нещо ново, знаейки, че може да се провали. Дали ние сме смели? В сравнение с тези хора вероятно бихме казали, че не сме. И все пак ние сме, защото, избирайки възстановяването, поехме риска да променим живота си. Да бъдеш готов да се промениш, е акт на смелост. Вярата в промяната и напредването по новия, неизследван път, са акт на смелост. Ние сме единствените, които могат да се променят. Точно както Хелън Келър и Джон Глен са взели решение да променят живота си, така и ние вземаме решения да рискуваме с промени. Независимо дали сме започнали новия ни начин на живот преди години, преди дни, или дори преди часове, ние сме изпълнени със смелост благодарение на взетите решения. Днес ще изрека Молитвата за Смирение и ще си спомня за моята смелост.

hope Дата: Понеделник, 16-12-2019, 12:08 PM |Съобщение 1326 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: Поглеждайки назад, осъзнавам колко от много живота си съм прекарал, съсъредоточавайки се върху грешките на другите. Разбира се, това обезпечаваше самодоволството ми, но сега виждам колко незначителен и всъщност извратен е бил този процес. След като всичко така или иначе е било казано и направено, нетният ефект от обитаването ми в така наречните недостатъци на другите в крайна сметка се свеждаше до самооправданието ми да остана в комфорт, незабелязвайки собствените ми дефекти. Дали все още насочвам пръста си към другите и по този начин самодоволно пренебрегвам собствените си недостатъци? Днес се моля: Моля се да видя, че моето безпокойство от грешките на другите е всъщност димна завеса, която ми пречи да се вглеждам внимателно в себе си, както и начин да укрепя своето собствено несъстоятелно его. Моля се да проверя "защо" са обвиненията ми. Днес ще помня: Казвайки за някого „виновен е“, играя една безсмислена игра.

hope Дата: Вторник, 17-12-2019, 11:20 AM |Съобщение 1327 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Действията на другите хора не трябва да ни засягат. Нашите приятели по програмата ни показват как да се отделяме от другите хора и техните проблеми. Научихме, че не сме причината за алкохолизма на член на семейството или за трайната травма в живота на приятел, въпреки че нашите семейства и приятели може да се опитват да ни обвиняват за трудностите си. Програмата ни учи, че нямаме силата да накараме другите да правят каквото и да било против тяхната воля Преди, когато другите хвърляха обвинения по нас, ние ги поемахме. Сега се учим как да се откажем от вината. Част от проблема е нашето желание да бъдем харесвани. От гнева или критиката, насочени към нас, ни боли. Малко са тези, които са напълно имунизирани срещу другите. Дори непознати хора могат да предизвикат реакции в нас. Но ние можем да се променим - можем да се научим на отделяне. Нашите приятели по програмата ни показват нужните модели, и те са отлични образци за подражание. Всеки ден можем да работим, за да пуснем това, което някой друг казва или прави, и с което ни отхвърля. С течение на времето, и с практикуване, здравословното отделяне ще стане наша природа. Ще помоля моя спонсор за помощ, ако почувствам, че някой днес се опитва да ме контролира.

hope Дата: Сряда, 18-12-2019, 11:19 AM |Съобщение 1328 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страданието е пътуване, което има край. --Matthew Fox Болката е част от живота. За да живеем духовен живот, ние се нуждаем от начин да разберем страданията, които понякога се налага да изтърпим. Поглеждането назад, в други трудни времена, може да ни даде по-добра представа за болката, която изпитваме днес. Всички ние можем да си припомним загуба или внезапна трудна промяна, която никога не бихме избрали за себе си. Може би това ни е поставяло лице в лице с неувереността  или съмненията относно нашето оцеляване. И сега, след като това страдание вече е приключило, виждаме колко много сме израснали. Ние се променихме; ние укрепенахме, и може би сме освободени от това, което се случи с нас. Възможно е мислите за днешните страдания да са неясни относно това, доколко са полезни за нас. Но ние сме поели по път и можем да предприемем само по една стъпка наведнъж. Знаем, че пътуванията, каквото е и възстановяването, ни учат на чудесни и ценни уроци. Нашата болка днес потвърждава, че ние сме живи хора. Знаем, че и другите страдат, както и ние, и можем да се обърнем един към друг, за да си даваме и получаваме и подкрепа, и спокойствие, докато пътуваме. Болката ми ще ме научи на нещо, което трябва да знам, и тя ще свърши. Ще обърна внимание на нейните уроци.

hope Дата: Четвъртък, 19-12-2019, 11:36 AM |Съобщение 1329 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да се отстояваме Научаваме, че някои поведения имат саморазрушителни последствия, докато други имат полезни и благоприятни. Научаваме, че имаме избор. ~ Отвъд съзависимостта Толкова е лесно да стигнем до необходимостта да се защитаваме от другите… Колко ясно е, когато другите ни използват, контролират, манипулират или злоупотребяват с нас... Толкова е лесно да се впуснеш в техните битки, да се възмущаваш заедно с тях, да се стремиш да им помогнеш и да ги подтикнеш към победа… „Ти имаш право“, казваме им ние. "И това твое право се нарушава. Отстоявай себе си, без да се виниш." Защо тогава е толкова трудно да съберем силите си за самите себе си? Защо не можем да се противопоставим, когато сме използвани, жертвани, лъгани, манипулирани или наранявани по някакъв друг начин? Защо ни е толкова трудно да отстояваме себе си? В живота има моменти, когато можем да вървим по нежна, любяща пътека. Има моменти обаче, когато трябва да отстояваме себе си - когато движението по нежния, любящ път ни поставя още по-дълбоко в ръцете на онези, които биха могли да се държат зле с нас, дори да ни малтретират. В някои дни урокът, който трябва да учим и практикуваме, е поставянето на здравословни граници. Има дни, в които урокът, който научаваме, е да се борим за собствените си права и за себе си. Понякога урокът няма да свърши, докато не го приложим. Днес ще събера всичките си сили за собствената си кауза. Ще помня, че е добре да отстоявам себе си, винаги когато уместно. Помогни ми, Боже, да пусна моята нужда да бъда използван и жертван. Помогни ми - по подходящ начин и с увереност - да отстоявам себе си.

hope Дата: Петък, 20-12-2019, 12:34 PM |Съобщение 1330 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Развиване на здравословна толерантност Много от нас умеем да отричаме и игнорираме това, от което ни боли. Ние можем да изтърпим конкретна ситуация, повтаряйки си, че „това не е чак толкова лошо“;  че „не трябва да бъдем толкова взискателни“;  че „това все някога ще се промени“;  че „би трябвало да сме в състояние да живеем с него“;  че „то не ни дразни“;  че „другият човек всъщност не е имал предвид това, което е казал“;  че“от това не ни боли“;  че „може би е така само с нас“. Ние може да се борим и да спорим със себе си за реалността и значимостта на нашата болка – за нашето право да я усещаме и да направим нещо по въпроса. Но често търпим твърде много или толкова много, че ставаме бесни и отказваме да търпим повече. Можем да се научим да развиваме здравословна толерантност. Правим това, като установяваме здравословни граници и се доверяваме на себе си – че можем да владеем силата си да бъдем себе си пред хората. Можем да намалим болката и страданието си, като обърнем повече внимание на себе си. Можем да работим за съкращаване на времето между идентифицирането на необходимостта от определяне на граници и предприемане на ясни, директни действия в тази насока. Нека не забавяме, че сме хора. И има поведения, които наистина ни безпокоят. Някои поведения наистина са неуместни,  дразнещи, нараняващи или обидни. Не е нужно да се чувстваме виновни, че се грижим за себе си, когато оределяме граница, която трябва да бъде поставена.  Не е нужно да се чувстваме виновни, да се извиняваме или да се обясняваме, след като сме поставили граница.  Можем да се научим да приемаме неудобството и дискомфорта от поставянето на граници с хората. Можем да установим нашите права на тези граници. Можем да предоставим на другия човек място, на което да има и изследва неговите чувства; можем да си дадем възможност  да изпитваме своите чувства, докато се борим да овладеем силата си и да създаваме добри, работещи взаимоотношения. След като можем да се доверим на способността си да се грижим за себе си, ние ще развием здрава, разумна толерантност към другите. Боже, помогни ми да започна да се стремя към здравословни граници и здравословна толерантност към другите и към себе си.

hope Дата: Събота, 21-12-2019, 9:09 AM |Съобщение 1331 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемане на помощ Някои от нас са се чувствали толкова отчуждени, че са забравили, че не сме сами. Бяхме стигнали до убеждението, че трябва да се справяме с живота сами. Някои от нас бяха изоставени. Някои бяха оставени без любов. Някои от нас бяха свикнали с мисълта, че хората никога няма да бъдат до нас. Други се бореха, имаха трудни уроци за научаване. Бог винаги е там - за нас, готов да ни помогне. Вече има достатъчно хора, които да се грижат и за нас. Ако искаме, ще получим любов и подкрепа, утеха и поощрение. Ако поемем риска да я поискаме, ще получим помощта, която ни е нужна. Можем да използваме силата на нашата група за възстановяване и да си позволим да бъдем подпомагани и подкрепяни от нашата Висша сила. Ще дойдат приятели, нови добри и верни приятели. Ние не сме сами. И не е нужно да правим нещата сами. Не изпитваме липсата на любов. Вече не. Днес се моля да пусна желанието си да правя нещата сам и мисълта, че съм сам. Моля се да се възползвам от всички ресурси за любов, подкрепа и приятелство. Моля се да отворя очите и сърцето си, за да виждам любовта, помощта и подкрепата, които са там, за мен. Моля се да знам, че съм обичан.

hope Дата: Неделя, 22-12-2019, 3:32 PM |Съобщение 1332 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня Сред многото подаръци, които ни предлага Програмата, е дарът на свободата. Парадоксално обаче, дарът на свободата не е без цена; свободата може да бъде постигната само чрез заплащане на цената, наречена приемане. По същия начин, ако можем да се предадем на Божието ръководство, това ще ни струва нашата собствена воля, нашето своеволие, тази прословута"стока"- толкова ценна за онези от нас, които винаги са смятали, че ние сме единствените, които могат и трябва да ръководят света.  Дали моята свобода днес си заслужава цената на приемането? Днес се моля: Нека Бог ме научи на приемане - способността да приема нещата, които не мога да променя. Нека Бог също ми дава силата да променя онова, което мога. Нека Бог ми помогне да приема болестта си - моята зависимост, и ми даде куража да променя моето зависимо поведение. Днес ще помня: Да приема зависимостта. Да променя поведението си.

hope Дата: Понеделник, 23-12-2019, 11:38 AM |Съобщение 1333 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ох, каква заплетена съдба си тъчем, когато практикуваме измамата. -- Уолтър Скот Да измамим означава да заблудим хората да вярват в неща, които не са истина. Като активни зависими, ние правехме това по много начини. Ние лъжехме. Прикривахме факти. Бяхме подли. Но докато се опитвахме да заблудим и измамим другите хора, ние правехме това най-вече със себе си. Всяка наша лъжа беше като един възел. Съвсем скоро се оказахме в заплетена бъркотия, а животът ни беше станал неуправляем. Нашата програма за възстановяване, която е програма на честност, ни показва как можем да разплетем живота си. С Първа Стъпка признаваме, че в резултат на зависимостта всички ние сме се заплели в живота си на зависими. Второ, ние осъзнаваме, че можем да го оправим. Трето, ние решаваме да се заемем с тази работа с помощта на Бог -какъвто Го разбираме, без значение колко много работа е необходима. В Четвърта и Пета стъпки ние откриваме възлите с помощта на друг човек. В Стъпки Шеста до Десета ние разплитаме тези възли. Без плетеници, нашият живот е свободен и е готов да бъде използван за каквото и да решим. Стъпки Единадесет и Дванадесет ни помагат да намерим добри и полезни начини за използване на дара на живота. Молитва за деня: Висша сила, благодаря за предоставения ми нов, свободен живот. Моля Те да ми помогнеш да го съхраня, като съм честен със себе си и другите във всичко, което правя. Днешното ми действие: Днес ще работя по разплитането на един възел от живота ми - само един.

hope Дата: Вторник, 24-12-2019, 10:17 AM |Съобщение 1334 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Преминаване през празниците За някои от нас празниците носят радост и усещане за топлота. Но докато някои радостно се впускат в празниците, други от нас се потапят във вина, самосъжаление и чувство за загуба. Един от най-големите дарове на възстановяването е разбирането и усещането, че не сме сами. Вероятно по време на празници мнозина от нас преминават през конфликти, но има и много такива, които се чувстват в мир. Ние се учим - посредством опита и грешките си,  как да се грижим все по-добре за себе с всеки нов празничен сезон. Първата задача за възстановяването ни по време на празниците е да приемем себе си, нашата ситуация, и чувствата си към нея. Ние приемаме, че изпитваме вина, гняв или пък чувство за нещо загубено. Всичко това е о.k. Няма подходящ или перфектен начин да се справим с празниците. Нашата сила е в това да правим най-доброто, което можем, всяка година. През този празничен сезон ще си позволя да се погрижа за себе си.

hope Дата: Четвъртък, 26-12-2019, 8:13 AM |Съобщение 1335 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ново начало Непростените обиди и затаени негодувания са онези бариери, които ни пречат да обичаме и другите, и себе си. Негодуванията всъщност не наказват другия човек; те наказват самите нас. Когато ги задържаме, те се превръщат в още по-големи бариери, пречещи ни да се чувстваме добре и да се наслаждаваме на живота. Те ни пречат да бъдем в хармония със света. Те всъщност са втвърдили се, ожесточени късчета гняв. Те се разлагат и изчезват постепенно с прошка и пускане. Пускането на негодуванието не означава, че позволяваме на другия човек да направи за нас нещата, които той или тя иска. Това означава, че приемаме това, което се е случило в миналото, и си поставяме граници за бъдещето. Ние можем да пуснем негодувания и все пак да имаме, да запазим границите си. Ние се стараем да видим доброто в човека, или доброто, което в крайна сметка се е развило от който и да е инцидент, който ни кара да се чувстваме негодуващи. Опитваме се да видим нашата част в ситуацията. След това оставяме инцидента, пускаме го да си отиде. Моленето за онези, спрямо които негодуваме, помага. Моленето Бог да вземе нашите обиди също помага. Какъв по-добър начин да започнем Нова година с това да почистим мръсотията от миналото и да навлезем в тази без обиди?! Висша сила, помогни ми да бъда готов да пусна моите негодувания. Изведи на повърхността всяко негодувание, което е скрито в мен и ме блокира. Покажи ми какво трябва да направя, за да се грижа за себе си, пускайки негодуванията; след това ми дай сили да го направя!

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 89 of 110 « 1 2 … 87 88 89 90 91 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: