Дар за Днес - Page 89 - Форум на АА в България
Дар за Днес
| |
hope |
Дата: Петък, 06-12-2019, 12:42 PM |Съобщение 1321 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Наслаждаване на живота
Животът не трябва да се търпи; животът трябва да бъде живян с удоволствие, да бъде прегръщан.
Убеждението, че трябва да изправим рамене и да преминем гордо през оскъдицата, през лишеното от живот съществуване заради някакви далечни „награди в Небето”, е зависима вяра.
Да, повечето от нас все още ще имат моменти, в които животът ще бъде стресиращ и ще предизвиква нашите умения за издръжливост. Но в процеса на възстановяване ние се учим да живеем, да се радваме на живота си и да се справяме със ситуациите такива, каквито идват.
Нашите умения за оцеляване ни послужиха добре. Те ни помогнаха да преминем през трудни времена - като деца и възрастни. Способността ни да замразим чувствата си, да отричаме проблемите, да се лишаваме и така да се справяме със стреса, ни помогна да стигнем до мястото, където сме днес.
Но сега сме в безопасност. Ние се учим да правим повече, отколкото да оцеляваме. Можем да се освободим от нездравословното поведение на оцеляване. Ние изучаваме нови, по-добри начини на защита – на грижи за себе си. Ние сме свободни да усещаме чувствата си, да разпознаваме и решаваме проблемите, да си даваме най-доброто. Ние сме свободни да се отворим и да заживеем истински.
Днес ще се откажа от моите нездравословни умения за издръжливост и оцеляване. Ще избера нов начин на живот, който ми позволява да бъда истински жив и да се наслаждавам на приключението „възстановяване“.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 07-12-2019, 12:06 PM |Съобщение 1322 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Задаване на собствен курс
Ние сме безсилни пред очакванията на другите хора от нас. Не можем да контролираме това, което другите искат, това какво очакват или какво искат да направим, или пък да бъдем.
Можем да контролираме как реагираме на очакванията на другите хора.
По време на всеки ден хората могат да изискват нашето време, таланти, енергия, пари и емоции. Ние не трябва да казваме „да“ на всяко искане. Не трябва да се чувстваме виновни, ако кажем „не“. И ние не трябва да позволяваме на множеството изисквания да контролират хода на нашия живот.
Ние не трябва да прекарваме живота си, реагирайки на другите и на курса, който те биха предпочели да да поемем ние с нашия живот.
Можем да поставяме граници, твърди граници за това докъде ще стигнем с другите. Можем да се доверяваме и да се вслушваме в себе си. Можем да си поставяме цели и насоки за живота си. Можем да ценим себе си.
Можем да владеем своята сила в отношенията си с хората.
Купете си малко време. Помислете какво искате. Помислете как отговорът на чуждите потребности ще повлияе на хода на живота ви. Ние живеем собствения си живот, като не допускаме другите хора, техните очаквания и техните изисквания да контролират хода на нашия живот. Можем да им позволим да имат своите изисквания и очаквания; можем да им позволим да имат своите чувства. Можем да упражняваме собствената си сила и да изберем пътя, който е подходящ за нас.
Днес се моля на Бог да ми помогне да имам силата да избера спокойно и разумно правилния за мен начин на действия. Нека ми помогне да разбера, че мога да се откъсна от очакванията и желанията на другите. Моля се да ми помогне да спра да се харесвам другите и да започна да се харесвам сам.
|
|
| |
hope |
Дата: Неделя, 08-12-2019, 12:44 PM |Съобщение 1323 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Дар,който мисля, че вече е идвал, но пак го получих , явно има защо Поне за мен е доста ценен :)
Граници на собственост
Полезен инструмент в нашето възстановяване, особено в поведението, което наричаме отделяне, е да се научим да идентифицираме кой какво притежава. След това ние позволяваме на всеки да притежава неговото или нейно “законно имущество“.
Ако друг човек има зависимост, проблем, или самоунищожително поведение, това е негова собственост, а не наша. Ако някой се изживява като мъченик, потопен е в негативност, контролиращ е, или манипулиращ, това е негов проблем, а не наш.
Ако някой е действал и е изпитал определени последици, както поведението, така и последствията принадлежат на това лице.
Ако някой отрича или не може да мисли ясно по конкретен въпрос, това объркване принадлежи на него или нея.
Ако някой има ограничена или намалена способност да обича или да се грижи, това е негова или нейна собственост, а не наша. Ако на някого му липсва одобрение или подкрепа, това е проблем на това лице.
Лъжите на хората, измамите, триковете, манипулациите, злоупотребяващите поведения, неподходящото, измамното и неприлично поведение принадлежат на тях. Не на нас.
Надеждата и мечтите на хората са тяхна собственост. Тяхната вина също принадлежи на тях. Тяхното щастие или беди са също техни. Както и техните вярвания и послания.
Ако някои хора не харесват себе си, това е техен избор. Изборите на другите хора са тяхна собственост, не наша.
Това, което хората избират да казват и правят, е тяхна работа.
Какво е нашата собственост? Нашата собственост включва нашето поведение; нашите проблеми, чувства, щастие, страдания, избори и послания; способността ни да обичаме, да се грижим и да възпитаваме; нашите мисли, нашето отричане, нашите надежди и мечти за себе си. Дали ще позволим да бъдем контролирани, манипулирани, мамени или малтретирани, е наш избор, наша работа.
В процеса на възстановяване се учим на подходящо чувство за собственост. Ако нещо не е наше, ние не го приемаме. Ако го приемем, се научим да го връщаме. Позволяваме на другите хора да имат тяхна собственост, и се учим да притежаваме и да се грижим добре за това, което е наше.
Днес ще работя за развиването на ясно разбиране и осъзнаване на това, какво ми принадлежи, и какво - не. Ако не е мое, няма да го запазя. Ще се занимавам с проблемите си, с отговорностите си и със себе си. Ще пусна от ръцете си това, което не е мое.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 09-12-2019, 12:48 PM |Съобщение 1324 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Депресии
"Депресиите са преходни времена за мен"- сподели на сбирка един по-старите членове. - " Гледам на тях като на спад, който обаче за мен е нещо като подготвителен период, вътрешно време за растеж и промяна, макар да не осъзнавам какво точно се случва вътре в мен. Но не винаги съм мислил така.“
"Аз изпаднах в ужас, паникьосвах се, когато попаднах в такъв период. Всеки път, когато реагирах по този начин, аз поставях под въпрос всичко, в което вярвах; съмнявах се в себе си и в способностите си, в моите мнения и ценности, в приятелите, в работата си и в шефа ми. Нищо не убгваше от болезнените ми и мъчителни въпроси. Мислех си, че със сигурност полудявам. Болката беше толкова непоносима, че исках да пия, да работя до изнемога, само и само да се отърва от мъчнията си.“
"Сега, когато започна да изпадам в депресия, възприемам това като стъпка. Мисля за депресията си като за част от естествения цикъл. Както в природата има и зима, и пролет, аз също имам периоди, в които нещо старо трябва да си отиде в името на новия растеж. Просто изживявам сивите си дни и знам, че слънцето отново ще светне, точно както дърветата ще разцъфтят след зимата. Като част от естествения свят около мен, и аз имам моите сезони на радост и скръб.“
Днес ще помня, че моите периоди на спад са толкова естествени, колкото и моите върхове. Няма да преувелича значението на моите депресии. Ще бъда търпелив, знаейки, че всичко, което идва при мен, ще мине във времето.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 10-12-2019, 12:36 PM |Съобщение 1325 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Ние никога не можем да се върнем отново назад, това е сигурно.
~ Daphne DuMaurier
Вчера го няма, но опитът от него му ще се отрази върху днешния. Ние научихме уроците както от добрите, така и от лошите ситуации от вчера. Това накъде пътуваме днес, също ще повлияе на нашата посока утре. Не можем да направим отново това, което е минало, но можем със сигурност можем да направим всичко, което животът ни предложи от този момент нататък.
С всяко преживяване ние се движим към по-доброто разбиране на тайните на живота. Тъй като днес се развива, ние можем да бъдем развълнувани от приключенията, които ни се предлагат във всички 24 часа. Това, което преживяваме, принадлежи единствено на нас, и то ще допринесе за разгръщането на нашата специална съдба. Ние се движим напред, само напред. Вратите зад нас са затворени завинаги.
Способността да се изправим лице в лице към онова, което идва при нас, със сила, е подарък от тази програма, която споделяме. Способността да пуснем миналите години да си отидат, е друг подарък, предлаган от тази програма. И да повярваме, че това, с което ще се сблъскваме - заедно с това, което пускаме, в крайна сметка ще определи нашето израстване - това е един от най-големите подаръци, давани ни от тази програма.
Ще погледна задълбочено къде съм днес, и ще бъда благодарен за мястото си. Сега то е правилното и точно за мен, и то ме подготвя за предстоящите приключения на възстановяването.
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 11-12-2019, 12:41 PM |Съобщение 1326 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Даване
Не се страхувайте да давате. За известно време може да се наложи да се откажем от даването, докато се научим на разликата между здравословно даване и полагане на свръхгрижи, което обикновено ни кара да се чувстваме жертви, а другите да негодуват, и което всъщност е контролиращо поведение.
За да бъдем здрави, за да участваме в този духовен начин на живот, за да сме част от безкрайния цикъл на Вселената, трябва да даваме и получаваме. И двете части са важни.
Какво е здравословно даване?
Това е фино облицовано поведение, което всеки от нас трябва да се стреми да разбере за себе си. Даването е действие, благодарение на което се чувстваме добре и което не ни позволява да се усещаме като жертви.
Даването – това е нещо, което придава стойност и на даващия, и на получаващия. Даването се основава на желанието да го направим, а не на чувството за вина, жал, срам или поради задължение. Дава се без каквито и да било условия. Или се предоставя на основата на чистото и безкористно общуване.
Независимо дали даваме време, усилия, енергия, комфорт, храна, пари, или себе си, това е нещо, което винаги можем да си позволим.
Даването е част от веригата на даване и получаване. Можем да се научим да даваме по здравословни начини; можем да се научим да даваме любов. Трябва да следим за даването си, за да сме сигурни, че не сме преминали линията от даване към поемане на грижата за другия. Но трябва да се научим да даваме по начини, които работят за нас и другите.
Днес се моля Бог да ме напътства в даването ми. Моля се да ми помогне да давам на другите по здравословни начини. Моля се да дам това, което чувствам като правилно, което ме кара да се чувствам добре; да давам чисто и безкористно това, което мога да си позволя.
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 12-12-2019, 12:50 PM |Съобщение 1327 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Ако не съм себе си, кой е за мен? И ако съм само за себе си, какво съм? И ако не сега, кога? ~Hillel
Като деца, с някои от нас се отнасяха зле, и ние никога не се научихме как да живеем за себе си. Дори и сега е възможно пред нас да стоят само два варианта: или да бъдем покорни и грижовни, или да бъдем недоволни и взискателни. У много от нас има толкова вина и срам, че мислим, че не заслужаваме да отстояваме себе си.
Тази програма изисква възстановявайки се, да бъдем себе си. Ако не знаем как, ние се учим. Ако не сме сигурни, трябва да експериментираме. Когато правим грешки, трябва да ги признаем и да знаем, че имаме право да бъдем несъвършени учащи се. И че не можем да бъдем само за себе си, защото това ни връща там, откъдето сме дошли.
Като приемаме себе си и опознаваме своите несъвършенства и слабости, можем да разберем по-добре и другите. Ставаме по-щедри в даването и служенето на другите; по-ефективни и продуктивни; по-спокойни и уверени, защото сега имаме място, на което да бъдем.
Днес, дори и да не се чувствам добре със себе си, ще отстоявам своето достойнство като човек.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 13-12-2019, 11:34 AM |Съобщение 1328 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Страх
Не бъдете прекалено плахи, нито претенциозни по отношение на действията си. Целият живот е експеримент. Колкото повече експерименти правите, толкова по-добре. Какво, ако те са малко по-груби и може да изцапате или разкъсате палтото си? Какво, ако не успеете и веднъж или два пъти попаднете в мръсотията? Давайте отново; никога не се страхувайте прекаалено много, че ще паднете! ~Ralph Waldo Emerson
Страхът може да бъде голяма спирачка за много от нас: страх от слабост, страх от неуспех, страх от грешки, страх от това, което другите могат да си помислят, страх от успех.
"Но аз не успях преди!"; "Не мога да го направя достатъчно добре!" ;"Вижте какво се случи миналия път!"; "Какво ако… .?" Тези твърдения могат да прикрият страха. Понякога страхът е маска на срама.
След като завърших първите две глави на книга, която пишех, ги прочетох и се намръщих. „Нищо добро“, помислих си. "Не мога да го направя." Бях готов да изхвърля въпросните глави и изобщо цялата си писателска кариера през прозореца. В този момент се обади моя позната - приятелка на писател, и аз й казах за моя проблем. Тя ме изслуша и ми казва: "С тези глави всичко е наред. Спри да се страхуваш. Спри да се самокритикуваш. И продължи да пишеш."
Последвах нейния съвет. Книгата, която почти изхвърлих, стана бестселър на „Ню Йорк Таймс“.
Отпуснете се. Нашето „най-добро“ е достатъчно добро. Може да е по-добро, отколкото си мислим. Дори нашите неуспехи може да се окажат важни уроци, важен опит, които водят непосредствено до успеха и са необходими за него.
Усетете страха, а след това го пуснете. Скочете в това, което искате, и го направете - каквото и да е то. Ако интуицията и пътят са ни довели „там“, това е мястото, където трябва да бъдем.
Днес ще участвам в живота доколкото мога. Независимо от резултата, това ще ме прави победител.
|
|
| |
hope |
Дата: Събота, 14-12-2019, 11:34 AM |Съобщение 1329 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
|
Благодаря на Бог за недъзите си, защото чрез тях аз намерих себе си, моето място, и моя Бог. --Helen Keller/ Хелън Келър
Всички ние имаме уникални таланти и дарования. Нито едно препятствие, било то физическо, умствено или емоционално, не е способно да унищожи вродената ни творческа енергия.
За да задействаме нашите вътрешни ресурси и за да се възползваме от тях, първо трябва да сме готови да изследваме нашите интереси и способности. След това трябва да полагаме постоянни усилия, за да придобием необходимите умения и знания, които да ни помогнат да постигнем най-високия си потенциал.
Животът на Хелън Келър е отличен пример за такива кураж и упоритост. С помощта на нейната учителка - Ан Съливан, Хелън се научила да говори и да чете. Хелън не позволила на слепотата и глухотата й да унищожат вродените й дарби; тя е вдъхновила, и продължава да вдъхновява милиони хора по света да преодолеват техните физически, психически и емоционални недостатъци и ограничения.
Днес няма да допусна ограниченията ми да ме съкрушат. Ще погледна на тях като на предизвикателства, от които аз и другите можем да се възползваме. Ще придобия новите навици или информация, от които се нуждая, за да накарам ограниченията си да работят за мен, а не срещу мен.
|
|
| |
hope |
Дата: Неделя, 15-12-2019, 11:06 AM |Съобщение 1330 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Нуждаем се от смелост, за да започнем и да продължим това, което трябва да направим, и смелост - да оставим това, което не бива да правим. --Richard L. Evans
Какво е смелостта? Мнозина от нас смятат, че тя означава оцеляване въпреки всичко, на всяка цена. Някои от нас смятат, че куражът се олицетворява в лицето на човек като Хелън Келър, която е успяла да се пребори с многото си тежки физически недъзи, за да промени и своя живот, и живота на хората около нея. Други от нас смятат, че смелостта се олицетворява от хора като астронавта Джон Глен, който е рискувал да опита нещо ново, знаейки, че може да се провали.
Дали ние сме смели? В сравнение с тези хора вероятно бихме казали, че не сме. И все пак ние сме, защото, избирайки възстановяването, поехме риска да променим живота си. Да бъдеш готов да се промениш, е акт на смелост. Вярата в промяната и напредването по новия, неизследван път, са акт на смелост.
Ние сме единствените, които могат да се променят. Точно както Хелън Келър и Джон Глен са взели решение да променят живота си, така и ние вземаме решения да рискуваме с промени. Независимо дали сме започнали новия ни начин на живот преди години, преди дни, или дори преди часове, ние сме изпълнени със смелост благодарение на взетите решения.
Днес ще изрека Молитвата за Смирение и ще си спомня за моята смелост.
|
|
| |
hope |
Дата: Понеделник, 16-12-2019, 12:08 PM |Съобщение 1331 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Размишление за деня:
Поглеждайки назад, осъзнавам колко от много живота си съм прекарал, съсъредоточавайки се върху грешките на другите. Разбира се, това обезпечаваше самодоволството ми, но сега виждам колко незначителен и всъщност извратен е бил този процес. След като всичко така или иначе е било казано и направено, нетният ефект от обитаването ми в така наречните недостатъци на другите в крайна сметка се свеждаше до самооправданието ми да остана в комфорт, незабелязвайки собствените ми дефекти. Дали все още насочвам пръста си към другите и по този начин самодоволно пренебрегвам собствените си недостатъци?
Днес се моля: Моля се да видя, че моето безпокойство от грешките на другите е всъщност димна завеса, която ми пречи да се вглеждам внимателно в себе си, както и начин да укрепя своето собствено несъстоятелно его. Моля се да проверя "защо" са обвиненията ми.
Днес ще помня: Казвайки за някого „виновен е“, играя една безсмислена игра.
|
|
| |
hope |
Дата: Вторник, 17-12-2019, 11:20 AM |Съобщение 1332 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Действията на другите хора не трябва да ни засягат.
Нашите приятели по програмата ни показват как да се отделяме от другите хора и техните проблеми. Научихме, че не сме причината за алкохолизма на член на семейството или за трайната травма в живота на приятел, въпреки че нашите семейства и приятели може да се опитват да ни обвиняват за трудностите си. Програмата ни учи, че нямаме силата да накараме другите да правят каквото и да било против тяхната воля
Преди, когато другите хвърляха обвинения по нас, ние ги поемахме. Сега се учим как да се откажем от вината. Част от проблема е нашето желание да бъдем харесвани. От гнева или критиката, насочени към нас, ни боли. Малко са тези, които са напълно имунизирани срещу другите. Дори непознати хора могат да предизвикат реакции в нас. Но ние можем да се променим - можем да се научим на отделяне. Нашите приятели по програмата ни показват нужните модели, и те са отлични образци за подражание. Всеки ден можем да работим, за да пуснем това, което някой друг казва или прави, и с което ни отхвърля. С течение на времето, и с практикуване, здравословното отделяне ще стане наша природа.
Ще помоля моя спонсор за помощ, ако почувствам, че някой днес се опитва да ме контролира.
|
|
| |
hope |
Дата: Сряда, 18-12-2019, 11:19 AM |Съобщение 1333 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Страданието е пътуване, което има край. --Matthew Fox
Болката е част от живота. За да живеем духовен живот, ние се нуждаем от начин да разберем страданията, които понякога се налага да изтърпим. Поглеждането назад, в други трудни времена, може да ни даде по-добра представа за болката, която изпитваме днес. Всички ние можем да си припомним загуба или внезапна трудна промяна, която никога не бихме избрали за себе си. Може би това ни е поставяло лице в лице с неувереността или съмненията относно нашето оцеляване. И сега, след като това страдание вече е приключило, виждаме колко много сме израснали. Ние се променихме; ние укрепенахме, и може би сме освободени от това, което се случи с нас.
Възможно е мислите за днешните страдания да са неясни относно това, доколко са полезни за нас. Но ние сме поели по път и можем да предприемем само по една стъпка наведнъж. Знаем, че пътуванията, каквото е и възстановяването, ни учат на чудесни и ценни уроци. Нашата болка днес потвърждава, че ние сме живи хора. Знаем, че и другите страдат, както и ние, и можем да се обърнем един към друг, за да си даваме и получаваме и подкрепа, и спокойствие, докато пътуваме.
Болката ми ще ме научи на нещо, което трябва да знам, и тя ще свърши. Ще обърна внимание на нейните уроци.
|
|
| |
hope |
Дата: Четвъртък, 19-12-2019, 11:36 AM |Съобщение 1334 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Да се отстояваме Научаваме, че някои поведения имат саморазрушителни последствия, докато други имат полезни и благоприятни. Научаваме, че имаме избор. ~ Отвъд съзависимостта
Толкова е лесно да стигнем до необходимостта да се защитаваме от другите… Колко ясно е, когато другите ни използват, контролират, манипулират или злоупотребяват с нас... Толкова е лесно да се впуснеш в техните битки, да се възмущаваш заедно с тях, да се стремиш да им помогнеш и да ги подтикнеш към победа…
„Ти имаш право“, казваме им ние. "И това твое право се нарушава. Отстоявай себе си, без да се виниш."
Защо тогава е толкова трудно да съберем силите си за самите себе си? Защо не можем да се противопоставим, когато сме използвани, жертвани, лъгани, манипулирани или наранявани по някакъв друг начин? Защо ни е толкова трудно да отстояваме себе си?
В живота има моменти, когато можем да вървим по нежна, любяща пътека. Има моменти обаче, когато трябва да отстояваме себе си - когато движението по нежния, любящ път ни поставя още по-дълбоко в ръцете на онези, които биха могли да се държат зле с нас, дори да ни малтретират.
В някои дни урокът, който трябва да учим и практикуваме, е поставянето на здравословни граници. Има дни, в които урокът, който научаваме, е да се борим за собствените си права и за себе си.
Понякога урокът няма да свърши, докато не го приложим.
Днес ще събера всичките си сили за собствената си кауза. Ще помня, че е добре да отстоявам себе си, винаги когато уместно. Помогни ми, Боже, да пусна моята нужда да бъда използван и жертван. Помогни ми - по подходящ начин и с увереност - да отстоявам себе си.
|
|
| |
hope |
Дата: Петък, 20-12-2019, 12:34 PM |Съобщение 1335 |
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
| Развиване на здравословна толерантност
Много от нас умеем да отричаме и игнорираме това, от което ни боли. Ние можем да изтърпим конкретна ситуация, повтаряйки си, че „това не е чак толкова лошо“; че „не трябва да бъдем толкова взискателни“; че „това все някога ще се промени“; че „би трябвало да сме в състояние да живеем с него“; че „то не ни дразни“; че „другият човек всъщност не е имал предвид това, което е казал“; че“от това не ни боли“; че „може би е така само с нас“.
Ние може да се борим и да спорим със себе си за реалността и значимостта на нашата болка – за нашето право да я усещаме и да направим нещо по въпроса. Но често търпим твърде много или толкова много, че ставаме бесни и отказваме да търпим повече.
Можем да се научим да развиваме здравословна толерантност. Правим това, като установяваме здравословни граници и се доверяваме на себе си – че можем да владеем силата си да бъдем себе си пред хората. Можем да намалим болката и страданието си, като обърнем повече внимание на себе си. Можем да работим за съкращаване на времето между идентифицирането на необходимостта от определяне на граници и предприемане на ясни, директни действия в тази насока.
Нека не забавяме, че сме хора. И има поведения, които наистина ни безпокоят. Някои поведения наистина са неуместни, дразнещи, нараняващи или обидни.
Не е нужно да се чувстваме виновни, че се грижим за себе си, когато оределяме граница, която трябва да бъде поставена. Не е нужно да се чувстваме виновни, да се извиняваме или да се обясняваме, след като сме поставили граница.
Можем да се научим да приемаме неудобството и дискомфорта от поставянето на граници с хората. Можем да установим нашите права на тези граници. Можем да предоставим на другия човек място, на което да има и изследва неговите чувства; можем да си дадем възможност да изпитваме своите чувства, докато се борим да овладеем силата си и да създаваме добри, работещи взаимоотношения.
След като можем да се доверим на способността си да се грижим за себе си, ние ще развием здрава, разумна толерантност към другите.
Боже, помогни ми да започна да се стремя към здравословни граници и здравословна толерантност към другите и към себе си.
|
|
| |
|
Боже,
дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.
|
Site created in uCoz |
|