Дар за Днес - Page 91 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 91 of 110 « 1 2 … 89 90 91 92 93 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 15-01-2020, 10:55 AM |Съобщение 1351 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пускане на тъгата   Неразрешената и затаена  тъга или печал от миналото може да ни блокира за радостта и любовта. В миналото си казвахме много неща, за да отречем болката: „Не боли толкова много“…; “ Може би, ако просто изчакам, нещата ще се променят…“ ; „ Не е голяма работа. Мога да го преживея … „; Може би, ако се опитам да променя другия, няма да ми се наложи да се променям самият аз...“. Ние отричахме, че ни боли, защото просто не искахме да усещаме болката. Несвършената работа не изчезва. Тя непрекъснато се повтаря, докато не получи нашето внимание; докато усетим, да трябва да се справим с нея. Това е един урок, който научаваме във възстановяването. Много от нас не разполагаха с инструментите, подкрепата или безопасността, които ни бяха необходими, за да признаем и приемем болката в миналото си. Всичко е наред. Сега сме в безопасност. Бавно, внимателно, можем да започнем да се отваряме към нашите чувства. Можем да започнем процеса на усещане на това, което толкова дълго време отричахме - да не обвиняваме, да не се срамуваме,  вместо това - да се излекуваме в подготовката си за по-добър живот. Можем да си позволим да плачем, когато трябва да плачем:  да усетим тъгата, която много от нас пазят в себе си толкова дълго време. Можем да усетим тези чувства, след това – да ги пуснем, да се освободим от тях. Скръбта е процес на прочистване. Това е процес на приемане. Той ни пренася от нашето минало в настоящето и в едно по-добро бъдеще - бъдеще, свободно от саботиращи поведения; бъдеще, в което има много повече възможности от тези в нашето минало. Моля се докато се движа през този ден, да бъда отворен за чувствата си. Моля се Бог да ми помогне да помня, че не трябва да насилвам или потискам изцелението, което ми предлага възстановяването. Моля се да се доверя, че ако съм отворен и достъпен, изцелението ще се случи естествено, без да го насилвам.

hope Дата: Четвъртък, 16-01-2020, 9:56 AM |Съобщение 1352 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Странно е, но вие можете да обезболите напълно собствената си болка или собствения си проблем, ако споделите ада на близък за вас човек.  ~Lady Bird Johnson Загрижеността само за себе си може да бъде отрова за нашето съществуване. Тя не може да предотврати нашите проблеми. Тя ни блокира за насоките на нашата висша сила, които могат да бъдат предложени например чрез приятел. Тя ни блокира за истината и действителността, които се опитват да привлекат нашето внимание. Парадоксът е, че каквато и да е нашата болка, тя намалява, когато насочим вниманието си другаде, извън нас - към болката на другия или към неговата радост. Когато отворим ума си за опита на другите, се появяват прозрения. Ние имаме нужда от посланията, които другите се опитват да ни дадат. Всичко, което се казва в любящ дух,  има смисъл за нашия живот. Можем да приемем, че всеки разговор, който водим с друг възстановяващ се, е разговор с нашия Създател. Това, което трябва да знаем за собствения си растеж, със сигурност ще ни се разкрие чрез многобройните ни разговори с другите. Но ние не можем да чуем мислите на другиго,  докато не пуснем своите собтвени. Пълното внимание към изпратените до мен хора ще ми предложи точно това, от което се нуждая днес. Мога да бъда бдителен, да очаквам насоки и разрешения , и да отпразнувам чудесата на всичко това.

hope Дата: Петък, 17-01-2020, 10:05 AM |Съобщение 1353 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Живот в Настоящето Настоящият момент е всичко, което имаме. Да, ние имаме планове и цели, виждане за утре. Но Сега е единственото време, което притежаваме. И това е достатъчно. Можем да изчистим ума си от остатъците от вчера. Можем да изчистим съзнанието  си от страховете за утрешния ден. Ние можем да присъстваме единствено Сега. Можем да сме на разположение само в този момент, само в този ден. Благодарение именно на пълното си присъствие Тук и Сега ще можем да достигнем до пълнотата на утрешния ден. „Не се страхувай“- прошепва ни глас. – „ Не съжалявай. Остави негодуванията си. Позволи Ми да поема болката ти. Всичко, което имаш, е настоящият момент. Изживей го. Бъди тук. Довери се.“ Всичко, което имам, е Сега. И това ми е достатъчно.

hope Дата: Събота, 18-01-2020, 8:14 AM |Съобщение 1354 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Любов, в думи и действия Мнозина от нас са с объркани представи относно това какво означава да бъдеш обичан и за който да се грижат. Много от нас са били обичани за тях са се грижили хора, у които е имало несъответствие между казаното и направеното. Може да сме имали майка или баща, които са ни казвали: „Обичам те“, а след това са ни изоставяли или пренебрегвали,  и така са ни давали едни объркани идеи за любовта. Но този модел се е усещал от нас като любов - единствената любов, която познавахме. За някои от нас може да са се грижили хора, които са осигурявали нашите нужди и са казвали, че ни обичат, но едновременно с това са ни насилвали или дори малтретирали. Въпреки всичко, това поведение се е превърнало в наша идея за любов. Някои от нас са живели в емоционално стерилна, безсъдържателна среда, където хората са ни казвали, че ни обичат, но са липсвали чувства или грижи. Независимо от всичко, това може да е станало наша идея за любов. Можем да се научим да обичаме другите или себе си по начина, по който сме били обичани преди, или можем да оставим другите да ни обичат по начина, по който сме били обичани преди, независимо дали се чувстваме добре или не. Но сега е време да посрещнем нуждите си по начин, който действително работи. Нездравословната любов може да задоволи някои повърхностни нужди, но не и нашата истинска нужда да бъдем обичани. Можем да очакваме съответствие от страна на другите – съответствие между думи и действия. Можем да намалим влиянието на думите - сами за себе си, и да настояваме поведението и думите да съвпадат. Можем да намерим смелостта - когато е уместно,  да се противопоставим на несъответствията  в думи и действия - не за да предизвикаме срам, не за да обвиняваме или да търсим грешки, а за да си помогнем да поддържаме връзка с реалността и с нашите нужди. Можем да даваме и да получаваме любов там, където поведението съвпада с думите. Заслужаваме да получим и дадем най-доброто, което любовта може да предложи. Днес ще внимавам за несъответствия между думи и поведения, които ме объркват и ме карат да се чувствам зле. Когато това стане, ще разбера, че просто се намирам в разгара на разминаването и на несъответствието, и не аз съм отговорен за това. Ще бъда отворен да давам и получавам възможно най-здравословната любов.

hope Дата: Понеделник, 20-01-2020, 12:59 PM |Съобщение 1355 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отваряне към любовта Да си позволим да получим любов е един от най-големите проблеми, по-скоро предизвикателства, пред които сме изправени в процеса на възстановяване. Много от нас са блокирали себе си за получаването на любов. Може би сме живели с хора, които са използвали любовта, за да ни контролират. Те са били там, за нас, но с високата цена на нашата свобода. Любовта ни е била давана или отказвана, за да бъдем контролирани и за да има някой власт над нас. За нас не беше безопасно да получаваме любов от тези хора. Може би сме свикнали да не получаваме любов, не признавайки нуждата от любов, защото живеехме с хора, които не притежаваха любов, която да ни дадат. В един момент от възстановяването признаваме, че ние също искаме и трябва да бъдем обичани. Може да се чувстваме неудобно с тази нужда. Къде да отидем с нея? И какво ще правим? Кой може да ни даде любов? Как можем да определим коя е безопасна и коя не е? Как можем да оставим другите да се грижат за нас, без да се чувстваме в капан, оскърбени, страхуващи се и неспособни да се грижим за себе си? Ще научим. Ще разберем. Отправната точка е предаването - пред желанието ни да бъдем обичани, на нашата потребност  да бъдем обичани и хора, за които да се грижат. Ще станем уверени в способността си да се грижим за себе си. Ще се чувстваме достатъчно сигурни, за да позволим на хората да се грижат за нас; ние ще растем и ще се доверим на способността си да избираме хора, които са сигурни и безопасни, и които могат да ни дадат истинска любов. Може първо да се разгневим - ядосани, че нашите нужди не са били удовлетворени в миналото ни. По-късно можем да бъдем благодарни на онези хора, които ни показаха това, което не искахме; на тези, които ни помогнаха в процеса на вярата, че заслужаваме любов; на тези, които влизат в живота ни, за да ни обичат. Ние се разтваряме подобно на цветята. Понякога, когато венчетата се разлистват, боли. Радвайте се!  Защото сърцето ни се отваря към любовта, която е, и ще продължи да бъде там, за нас. Предайте се, отдайте се на любовта, която е за нас; на любовта, която хората, Вселената и нашата Висша сила ни изпращат по нашия път. Отдайте се, предайте се на любовта, без да позволявате на хората да ни контролират или да ни пречат да се грижим за себе си. Започнете с предаването на любовта към себе си. Днес ще се отворя за любовта, която е тук, за мен. Ще си позволя да получа безопасна любов, знаейки, че мога да се грижа за себе си. Ще бъда благодарен на всички хора от моето минало, които ми помогнаха в процеса на отваряне към любовта.  Искам, приемам и съм благодарен за любовта, която идва при мен.

hope Дата: Сряда, 22-01-2020, 10:20 AM |Съобщение 1356 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемане на несъвършенството   "Защо си причинявам това; защо правя това със себе си?" - попита жена, която искаше да отслабне. "Отидох в моята група за взаимопомощ, чувствайки се толкова виновна и засрамена, защото бях изяла половин бисквитка, която не се вместваше в диетата ми.. Чувствах се толкова унижена, преди да дойда в групата, сякаш бях единствената, която не съблюдава перфектно диетата си. Сега знам, че мога да спазвам диета толкова добре, както повечето други, дори по-добре от някои. " Защо правим това със себе си? Не говоря само за диетите; говоря изобщо за живота. Защо ние се наказваме – сами себе си, като мислим, че сме по-нисши от другите, убедени че те са перфектни? Независимо дали става въпрос за взаимоотношенията, възстановяването или конкретна задача? Независимо дали съдим другите или себе си, това са  двете страни на една и съща монета: манията за съвършенство. Когато сме обзети от прословутия ни перфекционизъм, нито едно очакване не е реалистично, затова и не се сбъдва... Далеч по-точно и по-добре е да си кажем, че с нас всичко е наред, и че това, което правим, е достатъчно добро. Това не означава, че няма да правим грешки, които се нуждаят от коригиране; не означава, че от време на време няма да се отклоняваме от пътя; не означава, че не можем да се подобрим. Това означава, че с всички наши грешки и залитания, ние в основата си сме в курса на пътя ни. Насърчаването и одобряването на самите нас – това са нещата, с които можем да си помогнем да останем на верния път. Днес ще се обичам и насърчавам. Ще си кажа, че това, което правя, е достатъчно добро и ще си позволя да се наслаждавам на това чувство.

hope Дата: Четвъртък, 23-01-2020, 9:21 AM |Съобщение 1357 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Предаване Овладейте уроците на настоящите обстоятелства. Ние не можем да се движим напред, ако се съпротивляваме на нежеланото в нашия живот днес. Ние се придвижваме напред, израстваме и се променяме чрез приемане и предаване. Избягването не е ключът; предаването отваря вратата. Чуйте тази истина: Ние всички сме в собствените си, настоящи обстоятелства поради някаква причина. И във всички тях има урок, ценен урок, който трябва да бъде научен, преди да можем да продължим напред. Нещо важно се работи винаги в нас, за нас и около нас. Може да не можем да го идентифицираме днес; но можем да се доверим, че то е важно. Можем да се доверим, че е нещо добро. Нещата се преодоляват се не със сила, те се преодоляват чрез предаване. Битката се води и печели вътре в нас. Трябва да преминем през нея, докато не научим, докато не приемем, докато не станем благодарни, докато не станем свободни. Днес ще бъда отворен за уроците на настоящите обстоятелства. Не е нужно да окачествявам, да знам или да разбирам какво уча; ще узная това ясно в точното време.  За днес са ми достатъчни доверието и благодарността.

hope Дата: Събота, 25-01-2020, 8:51 AM |Съобщение 1358 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Харесва ми, когато мога да кажа "сгреших" или "не бях прав" и да знам, че това не е краят на света. --Carol C. Преди възстанояването се чувствахме толкова виновни, че не можехме да понесем да признаем, че сме по-малко от перфектни; че не сме идеални. Тъй като вътрешното ни „аз“ ни изглеждаше толкова ужасно, ние се придържахме към външния вид на съвършенството. По този начин се надявахме, че хората няма да разберат кои и какви сме всъщност. Но ние не успявахме да заблудим за дълго никого, дори и самите нас. В процеса на възстановяване имаме шанс да променим този модел. Сега можем да се научим да признаваме нашите ограничения, нашите грешки и нашите несъвършенства. Какво чудесно облекчение - да не се налага да бъдем съвършени! Ние можем да бъдем точно които и каквито сме  - много човешки същества, които гледат към светлината. Понякога я намираме, понякога губим пътя си, но все пак се стремим напред. И в този процес ние намираме така жадуваните душевен мир и спокойствие. Днес се моля да продължа да работя за усъвършенстването си, но като си прощавам грешките по този път.

hope Дата: Неделя, 26-01-2020, 9:17 AM |Съобщение 1359 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако страдаме от болест, бедност или нещастие, смятаме, че ще бъдем удовлетворени в деня, в който тя престане. ~Simone Weil Може би това е нормално човешко състояние - никога да не бъдем удовлетворени и да обичаме да мислим: "Ако само ..."  Често чуваме, че щастието е вътре в нас. Но какво означава това, когато може би току-що сме загубили работата, която е издържала и нас, и децата ни? Или когато колата се развали, но нямаме средства за нова, или дори за ремонт? Или когато се чувстваме наистина уплашени и не знаем с кого да поговорим или къде да отидем? "Щастието е вътре в нас" – това звучи толкова банално, като такова грандиозна глупост в тези времена… Независимо от това, сигурността ни във всяка ситуация е вътре в нас, ако знаем как да я докоснем и изполваме. Тя е в нас, защото именно там е силата, с която сме благословени; енергията, давана ни от Силата, по-могъща от нас самите. „ Влизането вътре"  изисква най-напред решение. След това се изисква спокойствие, а след това - търпение. Но мирът ще дойде. И това е сигурно. Колкото повече се стремим към цялостност, толкова по-голямо ще бъде нашето приемане - на всички неща, по всяко време. Ще спрем да търсим неистово навън, когато се научим как да се обръщаме към нашата вътрешна сила. Ще открием спокойствие, не страдание. Ще „вляза вътре“, когато днес усетя недоволство. Ще потърся там моите радост и чувство за благополучие.

hope Дата: Понеделник, 27-01-2020, 8:58 AM |Съобщение 1360 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Приемайки себе си Докато шофирала, вниманието на една жена се фокусирало върху регистрационния номер на колата пред нея. Той бил: „B WHO UR.( заб.- преводът на WHO e “ кой“ ) „Как мога да знам? – помислила си тя - „ Та аз не знам коя съм!“ Възможно е някои от нас да се почувстват объркани, когато хората ни насърчават да бъдем себе си. Как бихме могли да познаем себе си, или да бъдем това което сме, когато години наред много от нас се бяха потопили в нуждите на другите? Ние имаме себе си. И ние ежедневно откриваме повече за себе си. Учим се, че заслужаваме любов. Ние се научаваме да приемаме себе си, каквито сме в настоящия момент - да приемаме своите чувства, мисли, недостатъци, добри страни, нужди и желания. Ако нашите мисли или чувства са объркани, приемаме и това. Да бъдем такива, каквито сме, означава да приемем миналото си - нашата история - точно такава, каквато е. Да бъдем себе си означава, че имаме право на собствени мнения и убеждения – както за настоящия момент, така и за подлежащите на промяна. Ние приемаме и нашите ограничения, и силните си страни. Да бъдем това, което сме, означава, че приемаме физическото си „аз“, както и своето умствено, емоционално и духовно състояние в дадения момент. Да бъдем това, което сме в процеса на възстановяване, означава да направим крачка напред в своето приемане. Можем да оценим и нашата история, и себе си. Да бъдем такива, каквито сме,  да обичаме и приемаме себе си, не е ограничаващо отношение. Да приемаме и обичаме себе си – това е начин, по който си даваме възможност за растеж и промени. Днес ще бъда това, което съм. Ако все още не съм сигурен кой съм, ще знам, че имам право на това вълнуващо откритие.

hope Дата: Вторник, 28-01-2020, 9:19 AM |Съобщение 1361 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самонадеяността подхранва старото поведение и поражда ненужни проблеми Обещанията, предложени в Голямата Книга, ясно показват, че ако искаме наградите, които гарантира програмата за възстановяване, имаме да вършим работа. Ако сме самонадеяни и не се въззползваме от инструментите, които ни дава програмата, не бихме могли да се придвижваме напред. Напротив, ще си отворим вратата, но за отстъплението.  И не след дълго ще се върнем към старата си игра на манипулации, а животът ни отново ще се изпълни с напрежение. Има прости антидоти за самонадеяността. Благодарността е един от тях. Всяка сутрин можем да отделим малко време, за  да оценим всичко добро в живота ни. Друга силна противоотрова е отделянето на време, в което да се свържем съзнателно с нашата Висша сила. Бог е винаги на разположение, за да ни помогне; ние просто трябва да отворим вратата за Него. Споделянето с другите е може би най-мощната противоотрова, защото тя помага най-малко на двама души – на споделящия и на слушателя, който чува споделената история. Дванадесет - стъпковата програма превръща всеки един от нас в пратеник на Бог. Когато се изолираме, забравяйки за ролята ни в тази картина, ние си връщаме старите нагласи и поведения. Не напразно ни се казва, че трябва да бъдем старателни в усилията си по програмата. В замяна това ни носи множество и все безценни дарове. Днес ще се постарая да не бъда самонадеян, нито безучастен към другите в живота ми. Ще бъда признателен на Бог за всичко, което правя.

hope Дата: Сряда, 29-01-2020, 12:24 PM |Съобщение 1362 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Живей и остави другите да живеят”,  е добра препоръка. Колкото по-добре осъзнаем, че всеки от нас има свое, уникално пътуване което да извърви; че всеки един има своя конкретна цел, която се стреми да постигне, ни става по-лесно да позволим на другите хора да живеят собствения им живот.  Когато членове на семейството ни имат проблеми с алкохол или други наркотици , ни е ужасно трудно да им позволим да имат свой собствен път. Защото ги обичаме , ние се чувстваме принудени да им помогнем да постигнат трезвеност. В действителност обаче, всичко което можем да направим, е да се молим за тяхната безопасност и благополучие. Тяхното възстановяване зависи от тях, то е в ръцете на тяхната Висша сила. За някои от нас е трудно да приемат, че всички ние сме част от божествен план, и че такъв наистина съществува. За някои може би дори не е необходимо да се повярва в това. Но ако приемем, че Божествена,  Висша сила бди над всички нас, ние ще се почувстваме много по-спокойни и по-приемащи. Да позволим на останалите да живеят и да научат собствените им уроци, е един от нашите уроци. И колкото повече го владеем и практикуваме, толкова по-голям ще е душевният ни мир. Разполагам с достатъчно, за да живея живота си днес. И мога да позволя на останалите да правят това, което е необходимо за тях.

hope Дата: Четвъртък, 30-01-2020, 12:41 PM |Съобщение 1363 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия  Ние не можем да скрием истинските си мисли и чувства. Понякога си мислим, че е истински късмет да можем да мислим тайно, защото нашите мисли бързо могат да ни вкарат в беда, ако другите могат да ги четат. В мислите си можем да подберем това, което искаме да разкрием на другите преди да говорим или действаме. В действителност обаче, в един по-дългосрочен план, ние не можем да скрием истинските си мисли и чувства. Естеството на нашите мисли оформя характера ни, става част от нас. То се отразява дори и на нашия външен вид. Никак не е трудно да разпознаем хората, които са уплашени, ядосани, или които ревнуват. Този процес има своята добра страна, защото добрите и любящи мисли и чувства също оказват влияние върху нашия вид, по-позитивни начини. Норман Винсънт Пийл е написал: "Бог управлява салон за красота", което означава, че хората с благи мисли са склонни да бъдат по-привлекателни, и то с годините. Като членове на АА, и като продължаваме да работим по програмата, ние не трябва да се страхуваме от нашите собствени мисли и чувства. С течение на трезвите години ние ще подобряваме мислите и чувствата си, и с тях ще покажем на другите това, което програмата прави за нас и чрез нас. Днес ще помня, че не се налага да пазя моите мисли и чувства в тайна. Знам, че няма мисли, които да останат скрити - не и дълго време. Ще мисля с добро и за себе си, и за всички останали.

hope Дата: Петък, 31-01-2020, 10:42 AM |Съобщение 1364 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако ми направят само един добър комплимент, той ще ми стигне за два месеца. -- Марк Твен Новодошъл: На сбирка споделих за една загуба, през която преминах, и реакцията беше невероятна. Хората изразиха съчувствие и разбиране, а някои от тях споделиха свой собствен опит, подобен на моя. И това ме удиви. Бях разказал същата история на друга сбирка, но хората там не ми казаха нищо. Тогава у мен остана усещането, че има нещо нередно с мен. Не мога да разбера какво съм направил по- различно сега, може би е имало нещо в начина, по който споделих. Спонсор: Мисля, че разликата в отговорите на споделянето ти с различни групи хора е свързана с неща, над които нямаме контрол. Има много възможни обяснения за реакциите на хората към нас; ние не трябва да приемаме, че сме отговорни за това, което те правят или не правят. Има мото на Ал –Анон, наречено "The Three C's" (Трите С), който гласи: "Не съм го причинил, не мога да го контролирам и не мога да го излекувам" ("I didn't cause it, I can't control it, and I can't cure it."). За мен е полезно да помня това, особено когато хората в моя живот са в активна зависимост или са в "сух запой". Това е полезно и при ситуациите с не-зависими. Повечето човешки същества се държат по начини и поради причини, които нямат нищо общо с нас. Ние имаме право на подкрепа и отговор от другите хора. Когато се намирам в група, в която изпитвам топла, заинтересована реакция от страна на другите,  аз отвръщам със същото. Подкрепата и утвърждаването ми от другите утолява и най-дълбоката ми жажда. Но ние не можем да разчитаме на другите те да ни дават чувство за самоуважение, да ни дават себеуважение и усещане за достойнство. Тези неща идват отвътре, растат, докато работим по възстановяването си. Днес ще отида там, където ще намеря храна за духа си.

hope Дата: Събота, 01-02-2020, 9:26 AM |Съобщение 1365 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Жаждата за власт не се корени в силата, а в слабостта. ~Erich Fromm Много от нас сме се чувствали толкова несигурни, толкова слаби и нещастни, или толкова недостойни, че сме си обящавали пламенно, че някога по-късно ще бъдем на върха. Ние знаем колко безсилни сме се чувствали и този образ продължава да бъде водещ дълго след като слабостта ни беше преодоляна. Възможно е да имаме духовни проблеми, защото сме слепи за реалността на настоящия ни живот. Докато търсим неистово повече сигурност, повече любов, повече пари или се опитваме да загърбим повече тежест или да привлечем повече приятели, ние не успяваме да спрем и да осъзнаем истинските награди, които вече имаме. Ние се оставяме да бъдем движени от спомена за болката и несигурността, вместо да се издигаме над тях и да бъдем във връзка с висшите принципи и хората около нас. Получаването на по-голям контрол или повече постижения не решава нашите духовни проблеми, не, то по-скоро „сключва мир“ с факта, че животът е несигурен. Днес ще се откажа от това, което търся и искам неистово. Ще го пусна отново и отново - през целия ден, така че да не съм управляван от тази своя слабост.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 91 of 110 « 1 2 … 89 90 91 92 93 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: