Дар за Днес - Page 92 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 92 of 110 « 1 2 … 90 91 92 93 94 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Неделя, 02-02-2020, 9:54 AM |Съобщение 1366 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Яснота Знам добре колко важно е за мен, и колко по- добре е да се доверя на Бог. Но понякога забравям за това. Когато сме в средата на едно преживяване, е лесно е да забравим, че съществува План. Понякога всичко, което можем да видим, е само днес. Ако погледаме няколко минути този, който шие гоблен, ще видим само малка част от произведението, и то едва ли ще ни изглежда красиво. Ще видим само няколко странни нишки, разположени едва ли на случаен принцип. Колко често използваме същата, ограничена гледна точка, за да се вгледаме в нашия живот - особено когато преминаваме през трудни времена ... Можем да се научим да имаме перспектива, когато преминаваме през объркващи, трудни времена за учене. Когато се сблъскваме със събития, които ни карат да чувстваме, мислим и задаваме въпроси, ние сме в процес на изучаването на нещо важно. Можем да се доверим, че в нас, и за нас се работи нещо ценно - дори когато нещата са трудни, дори и когато не можем да се справим. Разбирането и яснотата не идват, докато не усвоим урока си. Вярата е като мускул. Трябва да се упражнява, за да стане силна. Непрестанният опит да се доверяваме на това, което не можем да видим, както и пепрекъснатият опит да се учим да вярваме, че нещата ще се развият както трябва, за наше добро – това са неща, които правят нашата вяра по- силна. Днес ще се доверя, че събитията в моя живот не са случайни. Моите преживявания не са грешка. Преминавам през това, което трябва да преживея, за да науча нещо ценно, което ще ме подготви за радостта и любовта, които търся.

hope Дата: Понеделник, 03-02-2020, 9:17 AM |Съобщение 1367 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Щедростта, която обещава бъдещето в качеството му компенсация за настоящето, е евтина щедрост ~J. A. Spender Да живеем в този момент – това е всичко, с което наистина разполагаме. Възможно е непрекъснато да бъдем засипвани със съвети как да живеем в името на бъдещето. Казват ни, че трябва да се съобразяваме с кариерата си, да пестим за бъдещето и да се жертваме сега за по-късни награди. Отлагаме прекарването на време с децата си, но по-късно виждаме, че те вече не са същите деца. Отлагаме да се срещаме с приятелите си сега и по-късно откриваме, че сме загубили отношенията си с тях. Разбира се, не можем и не бива да бъдем лекомислени по отношение на бъдещето си. Трябва да направим някои планове и да забавим някои незабавни удоволствия. Но сега можем да общуваме само със себе си и другите, да изживеем живота в този момент. Настоящето е единственият момент, когато може да се случи каквото и да е, да се случи каквато и да е промяна. Този момент е като свеж, прохладен ветрец. Останалото съществува само в нашите представи или спомени. Моля се да почувствам възторг от това, че съм жив в този момент, както и да успея да поддържам баланс в моята перспектива за днес.

hope Дата: Вторник, 04-02-2020, 11:47 AM |Съобщение 1368 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Осъзнатост Когато внесем осъзнатост във всяка трудна ситуация, можем да изберем да правим нещата по различен начин, така че да не реагираме по обичайни – стари и неработещи начини, които ни прилягат като износена обувка. Те може да са ни познати, но в крайна сметка не ни помагат да стигнем там, където искаме да отидем. Възстановяването ни учи да бъдем внимателни към това, което предизвиква силното ни желание да избягаме. А то е обикновено някаква трудност или проблем, с които е време да се справим. Време е просто да поемем дълбоко въздух и да направим всичко възможно, за да останем на място, позволявайки си да усетим онова, което отчаяно искаме да избегнем. Можем да осъзнаем, че тялото ни се опитва да ни каже къде държим напрежението. Такова едно внимание изисква да направим пауза, преди да действаме или да реагираме. Трябва да отделим известно време, за да разберем какво наистина се случва вътре в нас, преди да се опитаме да променим това, което се случва навън – извън нас. Когато просто спрем и си позволим чувствата ни – каквито и да са – да проникнат през нас, ние изпитваме удоволствието от известна  свобода. Когато днес усетя, че искам да тичам, ще знам, че повече от всякога ми е необходимо да остана на място и да разбера от какво бягам.

hope Дата: Сряда, 05-02-2020, 11:54 AM |Съобщение 1369 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярата във Висша сила променя нашата гледна точка.  Отминаха дългите дни на усещане за затъване; дни, в които нямахме надежда или посока. Ние прекалено дълго агонизирахме заради обстоятелствата в живота си, измъчвани от пиенето и лъженето  на нашите близки. Нашите опити за контрол не се получиха. Те и сега няма как да се получат, но независимо от това в някои дни ние продължаваме да се опитваме. В повечето дни обаче ние използваме принципите на Програмата, разчитайки на мъдростта на първите три Стъпки, за да отстраним фокуса си от човека, който се опитваме да контролираме. Приемането, че сме безсилни – включително пред другите; вярата ни в Сила, която е по-могъща от нас самите; отказът от своеволието и вместо това – оставянето тази Сила да ръководи поведението и на другите, и нашето собствено - тези неща ни дават яснота и спокойствие за действията, които трябва да предприемем.  Днес ние не сме без посока. Днес имаме надежда. Аз съм такъв късметлия, че имам по-висша сила, която мога да призова днес! Сигурен съм, че Тя ще се погрижи за мен, стига да й позволя.

hope Дата: Четвъртък, 06-02-2020, 9:45 AM |Съобщение 1370 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог е винаги Тук Силата, която ни връща здравия разум, не е нещо отдалечено и абстрактно, и което трябва да търсим, като четем книги или пък вършим големи подвизи. Нашата Висша Сила е постоянно с нас и тя е в детайлите на всеки ден, във всеки негов миг. Не е нужно да чакаме и да работим, за да станем приемливи за Бог. Бог ни приема сега, точно каквито и които сме. По пътя на нашето осъзнаване и приемане на Бог, застава нашето „аз“. Ако се съсредоточаваме върху загрижеността за своето его и върху своеволието си, ние игнорираме присъствието на Висшата сила. Тогава, в своята самота, ние ставаме слаби и объркани. За да сме наясно с присъствието на Бог в живота ни всеки ден, всичко, от което се нуждаем, е желанието да бъдем непредубедени и с отворени умове. Откриваме, че Бог наистина е "по-близо от дишането и по-близо от ръцете и краката". Това, което сме прекарали в години на търсене или отричане, се оказва основанието на нашето съществуване и Силата, която ни подкрепя всяка минута. Днес се моля да приема, че Бог е винаги тук и за мен.

hope Дата: Петък, 07-02-2020, 8:54 AM |Съобщение 1371 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог не изисква да бъдем успешни, а само да вярваме. --Майка Тереза Ние вероятно никога не сме приравнявали успеха с вяра. Да бъдем успешни означаваше да постигаме достойни цели и да получим очакваната похвала. Може би дори сме смятали, че да се разчита  на вярата, за да ни помогне,  е едно изинение, или пък оправдание. За щастие, откакто се присъединихме към това пътуване, наречено възстановяване, много от начините, по който интерпретираме живота, се промениха. В Трета Стъпка научаваме, че Бог иска от нас да имаме вяра. Започваме да разбираме, че поведението „сякаш имаме вяра“ започва да се усеща като вяра. Приемането, че единственото очакване на Бог към нас се състои в това да се обръщаме към Него за насоки, прави всяко обстоятелство далеч по-малко заплашително. Практикуването на вяра обещава, че ще започнем да се чувстваме успешни във всичките си преживявания, защото пристъпваме към тях спокойно, като се доверяваме напълно, че Бог е край нас, до нас, и за нас. Вярата в Бог, да вярваме истински, може да се превърне в най-големия успех на нашия живот. Днес, ако поверя живота и волята си на Божията грижа, ще бъда изпълнен с вяра. Ще си напомням това всеки път, когато се опитам да седна на "седалката на водача".

hope Дата: Събота, 08-02-2020, 12:13 PM |Съобщение 1372 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страховете се възпитават в нас; те могат - ако искаме - да бъдат преодолени. - Karl A. Menninger Два от проблемите, общи за всички в тази програма, са страхът и липсата на доверие. Много от нас несъзнателно преувеличават страховете си и се връщат към тях отново и отново. Живеем ли прекалено много в страхове? Прекалено ли се страхуваме за здравето си? За парите си? За работните си места? За любовта? За ревността? За бъдещето? За това какво мислят другите хора за нас? Много от нас са жертви на своите страхове и тревоги. Страховете - когато са умерени, обикновено са здравословни сигнали. Но ние трябва да се научим на по-голямо доверие. Можем просто да се отворим за възможността и вярата, че нещата ще се развият добре.  Проблемът не е в самият страх – какъвто и да е той; проблемът е, че ние се страхуваме. Доверявайки се на нашата Висша сила, ние ставаме способни да оставим настрана страхливостта си, дори ако останат някои конкретни страхове. Днес ще бъда отворен да се уча на доверие.

hope Дата: Неделя, 09-02-2020, 12:08 PM |Съобщение 1373 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия След като приема нещата такива, каквито са, мога да създам неща такива, каквито могат да бъдат. ~Mike O. Нищо не ни свързва така силно с миналото, както съжалението. Помисли за това. Практически е невъзможно е да стъпиш напред, ако си обърнат и гледаш назад. Днешната реалност е това, което трябва да приемем и с което да работим. Това, което беше, го няма. Всичко, което можем да направим тук и сега, е да го приемем такова, каквото е - без гняв или вина, без съжаление или негодувание. Всичко направено е вече направено; важно е какво ще направим днес. Да, но бъдещето?! Но утре?!  - Това е съвсем различен въпрос. Днес ние правим това, което ще бъде важно за утре. Днешните семена са утрешната реколта; днешната борба е победа за утрешния ден. Когато градим върху приетата реалност, ние градим върху твърда скала. Когато приемем днешния ден такъв, какъвто е, без съжаление, ние се отърсваме от ужасната тежест на самосъжалението с всичките му  „само ако…“ ; „все пак, ако…“ ;, „какво, ако..“.  И хиляди „ако“ не са равни на едно „ е. ”   Сега, днес избирам аз. От този ден нататък изборът е мой!

hope Дата: Понеделник, 10-02-2020, 9:09 AM |Съобщение 1374 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В търсене на мъдрост Който знае и знае, че знае, той е мъдър - следвайте го! ~Арабска поговорка В началото, когато започнем да практикуваме принципите на нашата Програма, цялостното разбиране за тях и знанието защо работят, всъщност не е важно. Обикновено спонсорите казват на новодошлите: „Просто го направи!“ И „Опитвай, докато не го направиш!“ Анализирането на „защо“ може да стане важно по-късно. Но в началото ние приемаме съветите на доверие, защото приятелите, които ни учат, са сами по себе си примери за това, защо принципите работят. Програмата, която следваме, е проста. Всичко, което трябва да направим, е да знаем, че Стъпките работят, и да следваме това знание. Онези, които откриват комфорта на възстановяването, знаят, че наученото от тях са всъщност прости факти за себе си и за болестта си. Научаването на простите факти за моята болест и практикуването на принципите на моята Програма ще ме отведат до мъдростта и трайното възстановяване.

hope Дата: Вторник, 11-02-2020, 12:20 PM |Съобщение 1375 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Проблемът е в начина, по който виждаме проблема. ~Stephen R. Covey Много от нас имат мислене, което ни държи като на бягаща пътека. Животът ни е извън контрол, но не заради липсата на усилия. Ние се борим да продължим напред. Проблемът е в това, че работим усилено, за да управляваме неуправляемото. Но независимо от всичките ни услия, колкото и големи да са, ние не можем да видим, че непрекъснато циклим над един и същ проблем - отново и отново. Решението, от което се нуждаем, може да бъде точно пред очите ни. Нашите отрицания ни объркват; ние дори не знаем, че отричаме нещо. Ние не можем да решим проблемите си сами, дори не можем да ги видим по-задълбочено и ясно. Това правят приятелите за нас. Те отразяват това, което ни липсва. Ето защо трябва да водим разговори с другите, които са извървели същия път, по който ние вървим сега. Най-силните хора  имат мъдри съветници, които им показват неща, които не знаят. Те приемат ролята на търсещия и учещият се, защото по този начин стават по-добри, израстват. Днес ще бъда отворен да виждам проблемите си по начини, които сам не бих могъл да си представя.

hope Дата: Сряда, 12-02-2020, 12:14 PM |Съобщение 1376 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Мислите - просто мислите - са нещо мощно, и те са толкова добри за човека, колкото е слънчевата светлина, или толкова лоши - колкото отровата.  ~Frances Hodgson Burnett Камионът беше в кал до осите си. В кабината седяха трима дървосекачи. Те бяха заседнали в гората, на доста път от мястото, където трябваше да режат дърва. Първият мъж удари по волана, изруга и излезе от камиона. Вторият (който се беше оплакал, че не е спал през нощта) каза, че ще отиде да легне под един бор, за да подремне, докато някой не дойде да ги извади. Третият мъж, останал сам, грабна брадва и трион и се зае да реже дърва, които да подпъхне под колелата. След час той успя да извади камиона от калта, и тримата поеха по пътя си. Ние можем да изберем как да реагираме на препятствието, когато то ни сполети. Както при тримата мъже, нашата реакция може да е да проклинаме и да се откажем, да седнем и да чакаме някой друг да ни помогне; или вместо това - да се постараем да работим безстрашно, за да се опитаме сами да го преодолеем. Самото събитие не е важно; важно е как мислим за него. Има ли пречка на пътя ми днес?

hope Дата: Четвъртък, 13-02-2020, 11:53 AM |Съобщение 1377 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Стълбата на Съдбата   Какъв подарък бихме си направили, ако докато работех върху това да бъда най-добрият човек, който мога да бъда - човекът, когото трябваше да стана, и ти работеше над същото…  Какъв прекрасен подарък би бил той от мен за теб и от теб за мен! Щях да знам, че ще бъдеш добре; че правиш нещата, които трябва да направиш, за да бъдеш щастлив и здрав; и ти щеше знаеш същите неща за мен…  Бихме могли – и ти, и аз,  да изживеем живота си в неговата пълнота. Нямаше да се тревожа за теб и ти нямаше да се тревожиш за мен. Какъв подарък бихме си направили, ако всеки се хване за живота, който ни е даден - ако всеки се изкачи по стълбата на собствената си съдба, и работи усилено, за да се изкачии до върха… Виждаш ли, аз не мога да изкача твоя път вместо теб, и ти не можеш да изкачиш моя - вместо мен.  Какъв подарък бихме си направили, ако можехме да се наслаждаваме на радостта, спокойствието и гордостта да се гледаме един друг и самите себе  си – и да виждаме как растем и напредваме. Най-големият подарък, който можете да дадете на някого, е вашето лично развитие. Преди казвах: „Ако вие се грижите за мен, и аз ще се грижа за вас.“ Сега казвам: „Ще се грижа за себе си, за да се чувствам по-добре, но и вие се грижете за себе си, за да се чувствате по-добре.“

hope Дата: Петък, 14-02-2020, 8:42 AM |Съобщение 1378 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Надеждата е малка птица, гнездо в душата свила, тя пее песничка без думи и пърха лекокрила. -Емили Дикинсън Преди ние бяхме може би прекалено  взискателни. Може би бяхме повечко нетърпеливи. И може би затова имахме толкова малко надежда. Надеждата е във вярата, че доброто ще дойде, дори и в лоши моменти. Надеждата е в знаенето, че „и това ще отмине.” Надеждата е в знаенето, че колкото и да се страхуваме, нашата Висша сила ще бъде с нас. Надеждата е знаенето, че никога повече няма да бъдем сами. В знаенето, че времето е на наша страна. Надеждата се отказва от контрол. Надеждата е в знаенето, че никога не сме имали контрол над хората и нещата извън нас. Надеждата е във вярата в себе си. Надеждата – тя е това, което ни предлага Програмата ни. Молитва за деня: Висша сила, в нашата програма ние споделяме своя опит, силните си страни и надеждите си. Благодаря ти, че ми даде възможност да споделям, и с мен да споделят  и трите. Действие за деня: Ще споделя своята надежда за бъдещето със себе си, с моята Висша сила и с приятелите си. Ще споделя това също и с някой, който е загубил надежда.

hope Дата: Събота, 15-02-2020, 9:02 AM |Съобщение 1379 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Всички носим маски, но идва време, когато не можем да ги свалим, без да откъснем част от своята кожата.  ~André Berthiaume Маските, които носим, са толкова разнообразни, колкото и тези, които ги носят, но целта им е съвсем проста. Ние носим маски, за да скрием истинските си лица от тези около нас, дори и от самите нас. Има съблазнителни маски, невинни маски, бели рицарски маски, маски на силния мъж,  маски на самотния вълк и много, много други. Понякога искаме да придобием друга идентичност, така че другите да не виждат колко сме несигурни в себе си. Или смятаме, че приемането на формата на някой друг ще ни даде власт над другите, или те ще ни харесат повече, или пък ще избягаме от себе си. Каква е истинската цена на носенето на маска? Маската ни лишава от възможността да развием истинските си личности. Към какви маски сме привързани? Готови ли сме да се откажем от тях в интерес на нашето духовно израстване? Днес се моля да имам смелостта да пусна фалшивите си маски, за да стана по-силен в себепознанието си.

hope Дата: Неделя, 16-02-2020, 8:50 AM |Съобщение 1380 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Щастието не е в събитията; то зависи от приливите и отливите на ума ми. --Alice Meynell Изключително лесно е да обвиняваме приятел, съпруг или колега за „лошото качество“ на живота ни. Ако само другите се биха държали според нашите планове и разпореждания, тогава всичко ще върви добре - мислим ние. Това, което рядко се запомня или дори разбира, е, че всеки от нас има свое, индивидуално виждане за всяко едно събитие. Трябва да разширим умовете и сърцата си, за да разберем дадено преживяване и от друга гледна точка. Не е нужно  да разберем напълно как друг възприема живота. Трябва само да приемем, всеки един от нас има своето законно право на собствена гледна точка и мнение. Нашето щастие не зависи от възприятията или действията на някой друг. Нито зависи от вниманието или от липсата на внимание от близък за нас човек. Нашата професия може да бъде предизвикателна  и полезна, обаче радостта, която получаваме от нея, зависи от отношението ни към работата. При всички случаи, независимо дали сме в компанията на други или сме със самите нас, ние сами градим собственото си щастие. Моята възможност за щастие е гарантирана, от мен зависи да я избера.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 92 of 110 « 1 2 … 90 91 92 93 94 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: