Дар за Днес - Page 92 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 92 of 111 « 1 2 … 90 91 92 93 94 … 110 111 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Вторник, 28-01-2020, 9:19 AM |Съобщение 1366 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Самонадеяността подхранва старото поведение и поражда ненужни проблеми Обещанията, предложени в Голямата Книга, ясно показват, че ако искаме наградите, които гарантира програмата за възстановяване, имаме да вършим работа. Ако сме самонадеяни и не се въззползваме от инструментите, които ни дава програмата, не бихме могли да се придвижваме напред. Напротив, ще си отворим вратата, но за отстъплението.  И не след дълго ще се върнем към старата си игра на манипулации, а животът ни отново ще се изпълни с напрежение. Има прости антидоти за самонадеяността. Благодарността е един от тях. Всяка сутрин можем да отделим малко време, за  да оценим всичко добро в живота ни. Друга силна противоотрова е отделянето на време, в което да се свържем съзнателно с нашата Висша сила. Бог е винаги на разположение, за да ни помогне; ние просто трябва да отворим вратата за Него. Споделянето с другите е може би най-мощната противоотрова, защото тя помага най-малко на двама души – на споделящия и на слушателя, който чува споделената история. Дванадесет - стъпковата програма превръща всеки един от нас в пратеник на Бог. Когато се изолираме, забравяйки за ролята ни в тази картина, ние си връщаме старите нагласи и поведения. Не напразно ни се казва, че трябва да бъдем старателни в усилията си по програмата. В замяна това ни носи множество и все безценни дарове. Днес ще се постарая да не бъда самонадеян, нито безучастен към другите в живота ми. Ще бъда признателен на Бог за всичко, което правя.

hope Дата: Сряда, 29-01-2020, 12:24 PM |Съобщение 1367 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия „Живей и остави другите да живеят”,  е добра препоръка. Колкото по-добре осъзнаем, че всеки от нас има свое, уникално пътуване което да извърви; че всеки един има своя конкретна цел, която се стреми да постигне, ни става по-лесно да позволим на другите хора да живеят собствения им живот.  Когато членове на семейството ни имат проблеми с алкохол или други наркотици , ни е ужасно трудно да им позволим да имат свой собствен път. Защото ги обичаме , ние се чувстваме принудени да им помогнем да постигнат трезвеност. В действителност обаче, всичко което можем да направим, е да се молим за тяхната безопасност и благополучие. Тяхното възстановяване зависи от тях, то е в ръцете на тяхната Висша сила. За някои от нас е трудно да приемат, че всички ние сме част от божествен план, и че такъв наистина съществува. За някои може би дори не е необходимо да се повярва в това. Но ако приемем, че Божествена,  Висша сила бди над всички нас, ние ще се почувстваме много по-спокойни и по-приемащи. Да позволим на останалите да живеят и да научат собствените им уроци, е един от нашите уроци. И колкото повече го владеем и практикуваме, толкова по-голям ще е душевният ни мир. Разполагам с достатъчно, за да живея живота си днес. И мога да позволя на останалите да правят това, което е необходимо за тях.

hope Дата: Четвъртък, 30-01-2020, 12:41 PM |Съобщение 1368 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия  Ние не можем да скрием истинските си мисли и чувства. Понякога си мислим, че е истински късмет да можем да мислим тайно, защото нашите мисли бързо могат да ни вкарат в беда, ако другите могат да ги четат. В мислите си можем да подберем това, което искаме да разкрием на другите преди да говорим или действаме. В действителност обаче, в един по-дългосрочен план, ние не можем да скрием истинските си мисли и чувства. Естеството на нашите мисли оформя характера ни, става част от нас. То се отразява дори и на нашия външен вид. Никак не е трудно да разпознаем хората, които са уплашени, ядосани, или които ревнуват. Този процес има своята добра страна, защото добрите и любящи мисли и чувства също оказват влияние върху нашия вид, по-позитивни начини. Норман Винсънт Пийл е написал: "Бог управлява салон за красота", което означава, че хората с благи мисли са склонни да бъдат по-привлекателни, и то с годините. Като членове на АА, и като продължаваме да работим по програмата, ние не трябва да се страхуваме от нашите собствени мисли и чувства. С течение на трезвите години ние ще подобряваме мислите и чувствата си, и с тях ще покажем на другите това, което програмата прави за нас и чрез нас. Днес ще помня, че не се налага да пазя моите мисли и чувства в тайна. Знам, че няма мисли, които да останат скрити - не и дълго време. Ще мисля с добро и за себе си, и за всички останали.

hope Дата: Петък, 31-01-2020, 10:42 AM |Съобщение 1369 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако ми направят само един добър комплимент, той ще ми стигне за два месеца. -- Марк Твен Новодошъл: На сбирка споделих за една загуба, през която преминах, и реакцията беше невероятна. Хората изразиха съчувствие и разбиране, а някои от тях споделиха свой собствен опит, подобен на моя. И това ме удиви. Бях разказал същата история на друга сбирка, но хората там не ми казаха нищо. Тогава у мен остана усещането, че има нещо нередно с мен. Не мога да разбера какво съм направил по- различно сега, може би е имало нещо в начина, по който споделих. Спонсор: Мисля, че разликата в отговорите на споделянето ти с различни групи хора е свързана с неща, над които нямаме контрол. Има много възможни обяснения за реакциите на хората към нас; ние не трябва да приемаме, че сме отговорни за това, което те правят или не правят. Има мото на Ал –Анон, наречено "The Three C's" (Трите С), който гласи: "Не съм го причинил, не мога да го контролирам и не мога да го излекувам" ("I didn't cause it, I can't control it, and I can't cure it."). За мен е полезно да помня това, особено когато хората в моя живот са в активна зависимост или са в "сух запой". Това е полезно и при ситуациите с не-зависими. Повечето човешки същества се държат по начини и поради причини, които нямат нищо общо с нас. Ние имаме право на подкрепа и отговор от другите хора. Когато се намирам в група, в която изпитвам топла, заинтересована реакция от страна на другите,  аз отвръщам със същото. Подкрепата и утвърждаването ми от другите утолява и най-дълбоката ми жажда. Но ние не можем да разчитаме на другите те да ни дават чувство за самоуважение, да ни дават себеуважение и усещане за достойнство. Тези неща идват отвътре, растат, докато работим по възстановяването си. Днес ще отида там, където ще намеря храна за духа си.

hope Дата: Събота, 01-02-2020, 9:26 AM |Съобщение 1370 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Жаждата за власт не се корени в силата, а в слабостта. ~Erich Fromm Много от нас сме се чувствали толкова несигурни, толкова слаби и нещастни, или толкова недостойни, че сме си обящавали пламенно, че някога по-късно ще бъдем на върха. Ние знаем колко безсилни сме се чувствали и този образ продължава да бъде водещ дълго след като слабостта ни беше преодоляна. Възможно е да имаме духовни проблеми, защото сме слепи за реалността на настоящия ни живот. Докато търсим неистово повече сигурност, повече любов, повече пари или се опитваме да загърбим повече тежест или да привлечем повече приятели, ние не успяваме да спрем и да осъзнаем истинските награди, които вече имаме. Ние се оставяме да бъдем движени от спомена за болката и несигурността, вместо да се издигаме над тях и да бъдем във връзка с висшите принципи и хората около нас. Получаването на по-голям контрол или повече постижения не решава нашите духовни проблеми, не, то по-скоро „сключва мир“ с факта, че животът е несигурен. Днес ще се откажа от това, което търся и искам неистово. Ще го пусна отново и отново - през целия ден, така че да не съм управляван от тази своя слабост.

hope Дата: Неделя, 02-02-2020, 9:54 AM |Съобщение 1371 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Яснота Знам добре колко важно е за мен, и колко по- добре е да се доверя на Бог. Но понякога забравям за това. Когато сме в средата на едно преживяване, е лесно е да забравим, че съществува План. Понякога всичко, което можем да видим, е само днес. Ако погледаме няколко минути този, който шие гоблен, ще видим само малка част от произведението, и то едва ли ще ни изглежда красиво. Ще видим само няколко странни нишки, разположени едва ли на случаен принцип. Колко често използваме същата, ограничена гледна точка, за да се вгледаме в нашия живот - особено когато преминаваме през трудни времена ... Можем да се научим да имаме перспектива, когато преминаваме през объркващи, трудни времена за учене. Когато се сблъскваме със събития, които ни карат да чувстваме, мислим и задаваме въпроси, ние сме в процес на изучаването на нещо важно. Можем да се доверим, че в нас, и за нас се работи нещо ценно - дори когато нещата са трудни, дори и когато не можем да се справим. Разбирането и яснотата не идват, докато не усвоим урока си. Вярата е като мускул. Трябва да се упражнява, за да стане силна. Непрестанният опит да се доверяваме на това, което не можем да видим, както и пепрекъснатият опит да се учим да вярваме, че нещата ще се развият както трябва, за наше добро – това са неща, които правят нашата вяра по- силна. Днес ще се доверя, че събитията в моя живот не са случайни. Моите преживявания не са грешка. Преминавам през това, което трябва да преживея, за да науча нещо ценно, което ще ме подготви за радостта и любовта, които търся.

hope Дата: Понеделник, 03-02-2020, 9:17 AM |Съобщение 1372 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Щедростта, която обещава бъдещето в качеството му компенсация за настоящето, е евтина щедрост ~J. A. Spender Да живеем в този момент – това е всичко, с което наистина разполагаме. Възможно е непрекъснато да бъдем засипвани със съвети как да живеем в името на бъдещето. Казват ни, че трябва да се съобразяваме с кариерата си, да пестим за бъдещето и да се жертваме сега за по-късни награди. Отлагаме прекарването на време с децата си, но по-късно виждаме, че те вече не са същите деца. Отлагаме да се срещаме с приятелите си сега и по-късно откриваме, че сме загубили отношенията си с тях. Разбира се, не можем и не бива да бъдем лекомислени по отношение на бъдещето си. Трябва да направим някои планове и да забавим някои незабавни удоволствия. Но сега можем да общуваме само със себе си и другите, да изживеем живота в този момент. Настоящето е единственият момент, когато може да се случи каквото и да е, да се случи каквато и да е промяна. Този момент е като свеж, прохладен ветрец. Останалото съществува само в нашите представи или спомени. Моля се да почувствам възторг от това, че съм жив в този момент, както и да успея да поддържам баланс в моята перспектива за днес.

hope Дата: Вторник, 04-02-2020, 11:47 AM |Съобщение 1373 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Осъзнатост Когато внесем осъзнатост във всяка трудна ситуация, можем да изберем да правим нещата по различен начин, така че да не реагираме по обичайни – стари и неработещи начини, които ни прилягат като износена обувка. Те може да са ни познати, но в крайна сметка не ни помагат да стигнем там, където искаме да отидем. Възстановяването ни учи да бъдем внимателни към това, което предизвиква силното ни желание да избягаме. А то е обикновено някаква трудност или проблем, с които е време да се справим. Време е просто да поемем дълбоко въздух и да направим всичко възможно, за да останем на място, позволявайки си да усетим онова, което отчаяно искаме да избегнем. Можем да осъзнаем, че тялото ни се опитва да ни каже къде държим напрежението. Такова едно внимание изисква да направим пауза, преди да действаме или да реагираме. Трябва да отделим известно време, за да разберем какво наистина се случва вътре в нас, преди да се опитаме да променим това, което се случва навън – извън нас. Когато просто спрем и си позволим чувствата ни – каквито и да са – да проникнат през нас, ние изпитваме удоволствието от известна  свобода. Когато днес усетя, че искам да тичам, ще знам, че повече от всякога ми е необходимо да остана на място и да разбера от какво бягам.

hope Дата: Сряда, 05-02-2020, 11:54 AM |Съобщение 1374 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярата във Висша сила променя нашата гледна точка.  Отминаха дългите дни на усещане за затъване; дни, в които нямахме надежда или посока. Ние прекалено дълго агонизирахме заради обстоятелствата в живота си, измъчвани от пиенето и лъженето  на нашите близки. Нашите опити за контрол не се получиха. Те и сега няма как да се получат, но независимо от това в някои дни ние продължаваме да се опитваме. В повечето дни обаче ние използваме принципите на Програмата, разчитайки на мъдростта на първите три Стъпки, за да отстраним фокуса си от човека, който се опитваме да контролираме. Приемането, че сме безсилни – включително пред другите; вярата ни в Сила, която е по-могъща от нас самите; отказът от своеволието и вместо това – оставянето тази Сила да ръководи поведението и на другите, и нашето собствено - тези неща ни дават яснота и спокойствие за действията, които трябва да предприемем.  Днес ние не сме без посока. Днес имаме надежда. Аз съм такъв късметлия, че имам по-висша сила, която мога да призова днес! Сигурен съм, че Тя ще се погрижи за мен, стига да й позволя.

hope Дата: Четвъртък, 06-02-2020, 9:45 AM |Съобщение 1375 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог е винаги Тук Силата, която ни връща здравия разум, не е нещо отдалечено и абстрактно, и което трябва да търсим, като четем книги или пък вършим големи подвизи. Нашата Висша Сила е постоянно с нас и тя е в детайлите на всеки ден, във всеки негов миг. Не е нужно да чакаме и да работим, за да станем приемливи за Бог. Бог ни приема сега, точно каквито и които сме. По пътя на нашето осъзнаване и приемане на Бог, застава нашето „аз“. Ако се съсредоточаваме върху загрижеността за своето его и върху своеволието си, ние игнорираме присъствието на Висшата сила. Тогава, в своята самота, ние ставаме слаби и объркани. За да сме наясно с присъствието на Бог в живота ни всеки ден, всичко, от което се нуждаем, е желанието да бъдем непредубедени и с отворени умове. Откриваме, че Бог наистина е "по-близо от дишането и по-близо от ръцете и краката". Това, което сме прекарали в години на търсене или отричане, се оказва основанието на нашето съществуване и Силата, която ни подкрепя всяка минута. Днес се моля да приема, че Бог е винаги тук и за мен.

hope Дата: Петък, 07-02-2020, 8:54 AM |Съобщение 1376 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Бог не изисква да бъдем успешни, а само да вярваме. --Майка Тереза Ние вероятно никога не сме приравнявали успеха с вяра. Да бъдем успешни означаваше да постигаме достойни цели и да получим очакваната похвала. Може би дори сме смятали, че да се разчита  на вярата, за да ни помогне,  е едно изинение, или пък оправдание. За щастие, откакто се присъединихме към това пътуване, наречено възстановяване, много от начините, по който интерпретираме живота, се промениха. В Трета Стъпка научаваме, че Бог иска от нас да имаме вяра. Започваме да разбираме, че поведението „сякаш имаме вяра“ започва да се усеща като вяра. Приемането, че единственото очакване на Бог към нас се състои в това да се обръщаме към Него за насоки, прави всяко обстоятелство далеч по-малко заплашително. Практикуването на вяра обещава, че ще започнем да се чувстваме успешни във всичките си преживявания, защото пристъпваме към тях спокойно, като се доверяваме напълно, че Бог е край нас, до нас, и за нас. Вярата в Бог, да вярваме истински, може да се превърне в най-големия успех на нашия живот. Днес, ако поверя живота и волята си на Божията грижа, ще бъда изпълнен с вяра. Ще си напомням това всеки път, когато се опитам да седна на "седалката на водача".

hope Дата: Събота, 08-02-2020, 12:13 PM |Съобщение 1377 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страховете се възпитават в нас; те могат - ако искаме - да бъдат преодолени. - Karl A. Menninger Два от проблемите, общи за всички в тази програма, са страхът и липсата на доверие. Много от нас несъзнателно преувеличават страховете си и се връщат към тях отново и отново. Живеем ли прекалено много в страхове? Прекалено ли се страхуваме за здравето си? За парите си? За работните си места? За любовта? За ревността? За бъдещето? За това какво мислят другите хора за нас? Много от нас са жертви на своите страхове и тревоги. Страховете - когато са умерени, обикновено са здравословни сигнали. Но ние трябва да се научим на по-голямо доверие. Можем просто да се отворим за възможността и вярата, че нещата ще се развият добре.  Проблемът не е в самият страх – какъвто и да е той; проблемът е, че ние се страхуваме. Доверявайки се на нашата Висша сила, ние ставаме способни да оставим настрана страхливостта си, дори ако останат някои конкретни страхове. Днес ще бъда отворен да се уча на доверие.

hope Дата: Неделя, 09-02-2020, 12:08 PM |Съобщение 1378 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия След като приема нещата такива, каквито са, мога да създам неща такива, каквито могат да бъдат. ~Mike O. Нищо не ни свързва така силно с миналото, както съжалението. Помисли за това. Практически е невъзможно е да стъпиш напред, ако си обърнат и гледаш назад. Днешната реалност е това, което трябва да приемем и с което да работим. Това, което беше, го няма. Всичко, което можем да направим тук и сега, е да го приемем такова, каквото е - без гняв или вина, без съжаление или негодувание. Всичко направено е вече направено; важно е какво ще направим днес. Да, но бъдещето?! Но утре?!  - Това е съвсем различен въпрос. Днес ние правим това, което ще бъде важно за утре. Днешните семена са утрешната реколта; днешната борба е победа за утрешния ден. Когато градим върху приетата реалност, ние градим върху твърда скала. Когато приемем днешния ден такъв, какъвто е, без съжаление, ние се отърсваме от ужасната тежест на самосъжалението с всичките му  „само ако…“ ; „все пак, ако…“ ;, „какво, ако..“.  И хиляди „ако“ не са равни на едно „ е. ”   Сега, днес избирам аз. От този ден нататък изборът е мой!

hope Дата: Понеделник, 10-02-2020, 9:09 AM |Съобщение 1379 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия В търсене на мъдрост Който знае и знае, че знае, той е мъдър - следвайте го! ~Арабска поговорка В началото, когато започнем да практикуваме принципите на нашата Програма, цялостното разбиране за тях и знанието защо работят, всъщност не е важно. Обикновено спонсорите казват на новодошлите: „Просто го направи!“ И „Опитвай, докато не го направиш!“ Анализирането на „защо“ може да стане важно по-късно. Но в началото ние приемаме съветите на доверие, защото приятелите, които ни учат, са сами по себе си примери за това, защо принципите работят. Програмата, която следваме, е проста. Всичко, което трябва да направим, е да знаем, че Стъпките работят, и да следваме това знание. Онези, които откриват комфорта на възстановяването, знаят, че наученото от тях са всъщност прости факти за себе си и за болестта си. Научаването на простите факти за моята болест и практикуването на принципите на моята Програма ще ме отведат до мъдростта и трайното възстановяване.

hope Дата: Вторник, 11-02-2020, 12:20 PM |Съобщение 1380 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Проблемът е в начина, по който виждаме проблема. ~Stephen R. Covey Много от нас имат мислене, което ни държи като на бягаща пътека. Животът ни е извън контрол, но не заради липсата на усилия. Ние се борим да продължим напред. Проблемът е в това, че работим усилено, за да управляваме неуправляемото. Но независимо от всичките ни услия, колкото и големи да са, ние не можем да видим, че непрекъснато циклим над един и същ проблем - отново и отново. Решението, от което се нуждаем, може да бъде точно пред очите ни. Нашите отрицания ни объркват; ние дори не знаем, че отричаме нещо. Ние не можем да решим проблемите си сами, дори не можем да ги видим по-задълбочено и ясно. Това правят приятелите за нас. Те отразяват това, което ни липсва. Ето защо трябва да водим разговори с другите, които са извървели същия път, по който ние вървим сега. Най-силните хора  имат мъдри съветници, които им показват неща, които не знаят. Те приемат ролята на търсещия и учещият се, защото по този начин стават по-добри, израстват. Днес ще бъда отворен да виждам проблемите си по начини, които сам не бих могъл да си представя.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 92 of 111 « 1 2 … 90 91 92 93 94 … 110 111 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: